Присъда по дело №577/2020 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 14
Дата: 8 март 2021 г. (в сила от 5 юли 2021 г.)
Съдия: Мирослав Стефанов Христов
Дело: 20203420200577
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 септември 2020 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 14
гр. С. , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на осми март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав С. Христов
при участието на секретаря Г. Н.
като разгледа докладваното от Мирослав С. Христов Наказателно дело от
общ характер № 20203420200577 по описа за 2020 година
и в присъствието на прокурора К.ЙОВЕВ като взе предвид данните по делото и на
основание чл.301 и 303 от НПК
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Р. С. Н. , роден на 15.06.1974г. в с.К., обл.С., български
гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, бръснар в „**” ЕООД- гр.С.,
живущ в с.А., обл.СС, ж.к.”С.” № *, ет.1, ап.1, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на
02.07.2019г., около 22.41 ч., извън населено място на територията на общ. С., по път II-21,
при км. 114+930 (път гр. Русе- гр. С.) при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с per. № СС ** АМ, собственост на Р. С. Н. от
с. А., обл. С., е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), както следва:
чл. 5, ал.1. т.1 и ал.3, т.1 от ЗДвП /чл. 5. ап.1. Всеки участник в движението по
пътищата: т. 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди; ал.3 На водача на пътно превозно средство е забранено:
т.1. да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози/, като е управлявал
визираното моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта 0,95 промила
чл. 6, т. 1 от ЗДвП / Участниците в движението съобразяват своето поведение с
пътната маркировка/, като напуснал собствената пътна лента и навлязъл в съседната пътна
лента в ляво спрямо посоката на движение въпреки наличната непрекъсната осева линия на
пътното платно в участъка;
1
чл. 20, ал.1 от ЗДвП (Изм. - ДВ. бр. 43 от 2002 г.. в сила от 26.04.2002 г.) /Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват/, като не е
контролирал непрекъснато моторното превозно средство, което е управлявал вследствие на което
е напуснал собствената пътна лента и навлязъл в съседната пътна лента в ляво спрямо посоката
му на движение;
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП /При избиране скоростта на движение на водача па пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: от
Категория В в извън населено място - 90 km/h/, като е управлявал извън населено място със
скорост 111.92км/ч.
с което по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди в общ
размер на 12 490 лева съответно на:
лек автомобил марка „БМВ“, модел „740i“ с per. № СС ** АР, собственост на С. Б. Х.
от гр. С. в размер на 11 660 лв. и на
-лек автомобил марка “Опел“, модел „Вектра“ с per. № ТХ ** АН, собственост на С.
Т. К. от с. Стефаново, обл. Добрич в размер на 830 лв., поради което и на основание чл.343,
ал.1, б.”а” във вр.с чл.342, ал.1 от НК му налага наказание по вид ПРОБАЦИЯ със следните
пробационни мерки, съобразно чл.42а, ал.2, т.1,2 и 5 от НК:
- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 9 /девет/ месеца с
периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или друго
упълномощено от него лице 2 / два / пъти седмично
- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 9 /девет/
месеца
- поправителен труд по месторабота в размер на 20 % удръжки върху трудовото
му възнаграждение за срок от 9 / девет / месеца.
На основание чл.343г във вр.с чл.343, ал.1, б.”а” и чл.37, ал.1, т.7 от НК НАЛАГА
на подс. Р. С. Н. с ЕГН ********** и снета по делото самоличност административно
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 1 /една/
година, като на основание чл.59, ал.4 от НК приспада времето през което подсъдимият е
бил лишен от право да управлява МПС по административен ред.
ОСЪЖДА Р. С. Н. с ЕГН ********** и снета по-горе самоличност да заплати на С.
Б. Х. от гр. С., обл.С., ул.“Б.Т.“ № *, вх.А, ет.1,ап.2, ЕГН ********** сумата от 11 660,00 /
единадесет хиляди шестстотин и шестдесет / лева, представляващи обезщетение за
причинени имуществени вреди от горепосоченото престъпление, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на причиняването- 02.07.2019г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Р. С. Н. с ЕГН ********** и снета по-горе самоличност да заплати на С.
Т. К. от с. С., обл.Д., ул.“Ч.“ № *, ЕГН ********** сумата от 830,00 / осемстотин и
тридесет / лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от
2
горепосоченото престъпление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на причиняването- 02.07.2019г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимият Р. С. Н. с ЕГН ********** и снета по-горе самоличност да
заплати по сметка на РС-С. сумата от 33,20 / тридесет и три лева и двадесет ст. / лева,
представляващи ДТ върху уважената част от предявеният граждански иск, касателно
пострадалия С. Т. К..
ОСЪЖДА подсъдимият Р. С. Н. с ЕГН ********** и снета по-горе самоличност да
заплати по сметка на РС-С. сумата от 466,40 / четиристотин шестдесет и шест лева и
четиридесет ст. / лева, представляващи ДТ върху уважената част от предявеният граждански
иск, касателно пострадалия С. Б. Х..
ОСЪЖДА Р. С. Н. с ЕГН ********** и снета по-горе самоличност да заплати
сумата от 2914,32 / две хиляди деветстотин и четиринадесет лева и тридесет и две ст. /
лева по сметка на ОДМВР- С., представляващи направени разноски по делото до настоящия
момент.
ОСЪЖДА Р. С. Н. с ЕГН ********** и снета по-горе самоличност да заплати
сумата от 357,49 / триста петдесет и седем лева и четиридесет и девет ст. / лева по сметка
на Районен съд- С., представляващи направени разноски по делото до настоящия момент.
На основание чл.112 от НПК ОТНЕМА в полза на държавата вещественото
доказателства по делото, а именно- кръвна проба на подс. Р.Н., поставена в плик, следващ
делото и тампон с червеникаво-кафява течност, взета от радиокасетофона в лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с per. № СС ** АМ, следващ делото, като след влизане
на присъдата в законна сила същите да бъдат изпратени на ОДМВР-С. по компетентност.
На основание чл.112 от НПК ВРЪЩА на правоимащото лице вещественото
доказателства по делото, а именно- лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с per.
№ СС ** АМ, собственост на подс. Р. С. Н. от с. А., обл. С..
На основание чл.112 от НПК ВРЪЩА на правоимащото лице вещественото
доказателства по делото, а именно- лек автомобил марка „БМВ“, модел „740i“ с per. № СС
** АР, собственост на постр. С. Б. Х. от гр. С..
На основание чл.112 от НПК ВРЪЩА на правоимащото лице вещественото
доказателства по делото, а именно- лек автомобил марка “Опел“, модел „Вектра“ с per. №
ТХ ** АН, собственост на постр. С. Т. К. от с. С., обл. Д..
Присъдата подлежи на обжалване или протест пред Окръжен съд- С. в петнадесет
дневен срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към Присъда № 14/ 08.03.2021г.
по НОХД № 577/2020 год.
по описа на РС-С.


Подсъдимият Р. С. Н. е предаден на съд за това, че 02.07.2019г., около 22.41 ч., извън
населено място на територията на общ. С., по път II-21, при км. 114+930 (път гр. Р.- гр. С.)
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“ с per. № СС ** АМ, собственост на Р. С. Н. от с. А., обл. С., е нарушил правилата за
движение по пътищата, установени в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), както следва:
чл. 5, ал.1. т.1 и ал.3, т.1 от ЗДвП /чл. 5. ап.1. Всеки участник в движението по
пътищата: т. 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди; ал.3 На водача на пътно превозно средство е забранено:
т.1. да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози/, като е управлявал
визираното моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта 0,95 промила
чл. 6, т. 1 от ЗДвП / Участниците в движението съобразяват своето поведение с пътната
маркировка/, като напуснал собствената пътна лента и навлязъл в съседната пътна лента в
ляво спрямо посоката на движение въпреки наличната непрекъсната осева линия на пътното
платно в участъка;
чл. 20, ал.1 от ЗДвП (Изм. - ДВ. бр. 43 от 2002 г.. в сила от 26.04.2002 г.) /Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват/, като не е контролирал
непрекъснато моторното превозно средство, което е управлявал вследствие на което е напуснал
собствената пътна лента и навлязъл в съседната пътна лента в ляво спрямо посоката му на движение;
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП /При избиране скоростта на движение на водача па пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: от
Категория В в извън населено място - 90 km/h/, като е управлявал извън населено място със
скорост 111.92км/ч.
с което по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди в общ размер
на 12 490 лева съответно на:
лек автомобил марка „БМВ“, модел „740i“ с per. № СС ** АР, собственост на С. Б. Х.
от гр. С. в размер на 11 660 лв. и на
-лек автомобил марка “Опел“, модел „Вектра“ с per. № ТХ ** АН, собственост на С. Т.
К. от с. С., обл. Д. в размер на 830 лв-
Престъпление по чл.343, ал.1, б.”а” във вр.с чл.342, ал.1 от НК.
1
Представителя на обвинението в предвид доказателствата по делото пледира за
присъда, като указва на подсъдимия да се определи наказание „пробация“ в не по-малък от
минимален размер на задължителните пробационни мерки, както и трета пробационна
мярка, състояща се в „безвъзмезден труд в полза на обществото“ или „поправителен труд по
месторабота“ за период от поне 6 месеца. Моли съда да приложи и нормата на чл.343г от
НК, като на подс.Н. му бъде определено наказание „лишаване от право да управлява МПС“
за срок не по-малък от предвидения в закона.
Частния обвинител и граждански ищец С.Х. заявява, че се придържа към повдигнатото
от РП-С. обвинение спрямо подс.Н. и желае да му бъдат възстановени изцяло щетите,
претърпени от него по повод извършеното от подсъдимия престъпление.
Частния обвинител и граждански ищец С.К. заявява, че се придържа към повдигнатото
от РП-С. обвинение спрямо подс.Н. и желае да му бъдат възстановени изцяло щетите,
претърпени от него по повод извършеното от подсъдимия престъпление.
И двамата частни обвинители и граждански ищци се явяват в последното съдебно
заседание без упълномощения от тях проц.представител- адв.В.В. при АК-С., но заявиха, че
няма пречка делото да се приключи в отсъствието на техния пълномощник.
Подсъдимият Н., редовно призован, явява се лично и с защитник- адв.М.Я. при АК-Д.
в съдебно заседание, не се признава за виновен, отказва да даде обяснения по обвинението
си и моли съда за оправдателна присъда. Излага доводи по време на съдебните прении чрез
защитника си в тази насока.
В проведеното на 28.10.2020г. открито разпоредително заседание страните взеха
отношение по въпросите, изложени в нормата на чл.248, ал.1 от НПК. Беше направено
искане от страна на двамата пострадали за конституирането им в качеството на частни
обвинители и граждански ищци в процеса. Съда след като изслуша становището на страните
счете искането на двамата пострадали- С.Х. и С.К. за своевременно направено, допустимо,
поради което и на основание чл.76 и 84 от НПК конституира в качеството на частни
обвинители и граждански ищци пострадалите С.Х. и С.К., като прие и предявените от тях
граждански искове на стойност 11 660 лева от страна на постр.Х. и на стойност 830 лева от
страна на постр.С.К..
В същото съдебно заседание по реда на чл.248, ал.1, т.7 от НПК беше направено
искане от страна на защитата на подс.Пирев за допускане до разпит в качеството на
свидетел на две посочени от тях лица. Съда като взе предвид становището на ответната
страна счете искането за основателно и допусна до разпит исканите две лица- Ю. Г. С. и И.
Г.а С.а.
В последствие и по време на провеждането на съдебните заседания, провеждани по
общ ред от НПК се направиха множество искания за събиране на нови доказателства и
разпити на нови свидетели от страна на защитата на подс.Н., по които съда след изслушване
становищата на другите страни в процеса се произнесе с мотивирани протоколни
определения. В тази връзка бяха изискани допълнителни писмени доказателства по делото,
които са приети като такива и приложени към доказателствения материал по делото. Бяха
разпитани и множество лица в качеството им на свидетели с оглед изясняване на
фактическата обстановка по делото, които дадоха своите показания добросъвестно, а съда ги
прие като доказателства по делото. От страна на защитата на подс.Н. бяха направени и
искания за назначаването на допълнителни експертизи по които съда с мотивирани
протоколни определения взе отношение.
2
След преценка на събраните в хода на съдебното следствие по делото доказателства
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 02.07.2019г., около 22.41 ч., св. С.С. С.управлявал лек автомобил марка „БМВ“,
модел „740i“ с per. № СС ** АР, собственост на постр. С. Б. Х. от гр. С., като се движел
извън населено място на територията на общ. С., по път II-21 в посока от гр. Р. към гр. С.
(към кръстовището на път I-7 (С.-Ш.) и път III-213. Свидетелят бил сам в автомобила, който
управлявал. Наближавайки мястото на пътно- транспортното произшествие, а именно- извън
населено място на територията на общ. С., по път II-21, при км. 114+930 (път гр. Р.- гр. С.),
лекият автомобил, управляван от свидетеля, се движел със скорост около 73,62 км/ч.
Автомобилът бил технически изправен. Пътната настилка в участъка била асфалтова, суха,
запазена и в много добро състояние. Времето било през тьмната част на денонощието с
добра атмосферна видимост. Свидетелят преминавал през лек ляв завой в посока гр. С..
На същата дата и по същото време, св. С. Т. К. управлявал лек автомобил марка
“Опел“, модел „Вектра“ с per. № ТХ ** АН, негова собственост, като се движел в същата
посока попътно, но след лек автомобил марка „БМВ“, модел „740i“ с per. № СС ** АР,
управляван от св. Стайков. Св. К. бил заедно със св. Н. Ц. И.(возеща се на предна дясна
седалка) в автомобила, който управлявал. Наближавайки мястото на пътно- транспортното
произшествие, а именно- извън населено място на територията на общ. С., по път II-21, при
км. 114+930 (път гр. Р.- гр. С.), лекият автомобил, управляван от свидетеля, се движел със
скорост около 74,27 км/ч. Автомобилът бил технически изправен. Свидетелят преминавал
през лек ляв завой в посока гр. С..
По същото време едновременно със св. С.и св. К., подс. Н. управлявал лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с per. № СС ** АМ, негова собственост, като се движел в
противоположна на тях посока. Подсъдимият бил сам в автомобила, който управлявал.
Непосредствено преди мястото на пътно- транспортното произшествие, а именно- извън
населено място на територията на общ. С., по път II-21, при км. 114+930 (път гр. Р.- гр. С.),
лекият автомобил, управляван от подсъдимия, се движел със скорост около 111,92 км/ч, при
разрешена максимална скорост извън населено място 90 км/час. Автомобилът бил
технически изправен. Пътната настилка била асфалтова, суха, запазена и в много добро
състояние. Подсъдимият преминавал през лек десен завой.
От гореописаното е видно, че в зоната около отклонението за селскостопанското
летище пътното платно в района на пътно-транспортното произшествие, по което са се
движели лек автомобил марка „БМВ“, модел „740i“ с per. № СС ** АР и лек автомобил
марка “Опел“, модел „Вектра“ с per. № ТХ ** АН, е било с траектория на ляв завой, а за
движещия се в противоположна посока лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с
per. № СС ** АМ, завоят е бил десен, като радиусът му е бил с дължина около 261,02 м и
напречен наклон на пътното платно 6 % от десен ръб на пътното платно (ДРПП) към
центъра на завоя.
Около средата на завоя по път II-21, при км. 114+930 (път гр. Р.- гр. С.), подсъдимият
поради алкохолно повлияване (0,95 промила) и превишената скорост (около 111,92 км/ч, при
разрешена максимална скорост извън населено място 90 км/час), с която се движел не е
контролирал непрекъснато моторното превозно средство, което е управлявал и навлязъл с
автомобила си в съседната пътна лента в ляво на посоката му на движение, по която се
движели другите два гореописани автомобила под ъгъл 27 градуса спрямо осевата линия.
Осевата линия в участъка била непрекъсната. Подсъдимият ударил със своята предна лява
част на автомобила лявата странична част на лек автомобил марка „БМВ“, модел „740i“ с
per. № СС ** АР - място на удар (МУ 1). Мястото на удара се намирало разположено на
3
около 35,50 м след първоначална линия на огледа (ПЛО) и на около 3,30 м в ляво от ДРПП
(мерено по посока на огледа на местопроизшествие, извършен по делото). Вследствие на
описания удар задно ляво колело на лек автомобил марка „БМВ“, модел „740i“ с per. № СС
** АР се откъснало от мястото си на закрепване заедно с полуоската и останало близо до
МУ1, а автомобилът продължил движението си напред и на ляво през пътното платно с
едновременно завъртане около вертикалната си ос на около 198 градуса обратно на
часовниковата стрелка и се установил в покой върху левия банкет с предната си част
насочена към гр. Р. (обратно на посоката извършения по делото оглед на
местопроизшествие). Непосредствено след удара с лек автомобил марка „БМВ“, модел
„740i“ с per. № СС ** АР управляваният от подс. Н. лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“ с per. № СС ** АМ получил значителна деформация по предна лява част.
Предното ляво колело на превозното средство се деформирало назад към вътрешния калник
и блокирало, като така се създал въртящ момент в посока обратна на часовниковата стрелка,
който завъртял автомобила около вертикалната му ос с едновременна транслация срещу
посоката на огледа на местопроизшествие, т.е. продължил движението си първоначалната
си посока, но със задната си част. След около 14,90 м. настъпил удар между лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с per. № СС ** АМ и лек автомобил марка “Опел“, модел
„Вектра“ с per. № ТХ ** АН. Последният се движил по дясна пътна лента, чийто водач - св.
К., видял удара между лек автомобил марка „БМВ“, модел „740i“ и лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ малко по-рано, поради което успял да отклони частично
автомобила си в дясно към ДРПП в следствие, на което място на удара (МУ2) между тези
два процесни автомобила било разположено на около 20,60 метра след ПЛО и на около 1,66
метра в ляво от ДРПП, мерено по посока на огледа. В следствие на удара л.а. марка “Опел“,
модел „Вектра“ получил значителна деформация по предна лява част и по странична лява
част, като се отклонил в дясно и спрял върху десния банкет. Ударът по лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ бил по дясната странична част с елемент на преплъзване, като
след МУ2, продължил едновременно движение в посока обратна на огледа на
местопроизшествие, но и с ротация около вертикалната си ос обратно на часовниковата
стрелка, пресякъл пътното платно и се установил в покой върху ляв банкет с предна част,
насочена към гр. С. (в посока обратна на огледа на местопроизшествие).
След като автомобилите се установили в покой св. И.излязла от автомобила марка
“Опел“, модел „Вектра“ и се запътила към лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“. Св. К. също успял да излезе от автомобила и звъннал на телефон 112, за да съобщи
за ПТП. Св. С.отишъл до лекия автомобил марка “Опел“, модел „Вектра“ и св. К., а
междувременно св. И.вече била при автомобила на подсъдимия. Отворила предна лява врата
на автомобила и видяла подсъдимия в нетипично положение с тяло почти на задните
седалки на автомобила, крака между предните седалки на моторното превозно средство и
ключове за последното в ръка. Помогнала на подсъдимия да излезе от автомобила през
задната врата на превозното средство. Подсъдимият имал болезненост в областта на гърдите
и тялото, както и кръв по лявата ръка. Малко след това на място се отзовал полицейски екип
в състав от свидетелите Г. В.и П. И.. Виждайки патрулния автомобил, подс.Н. успял да
излезе от автомобила си и да побегне към намиращата се наблизо овощна градина, като за
целта преминал през канавката и прескочил ограждението от бодлива тел. Св.П.
И.последвал веднага подс.Н., като след около 30-40 метра успял да го застигне и да го
задържи, след което до довел с помощта на белезници към мястото на произшествието. По
негови данни подс.Н. се е опитал да избяга от местопроизшествието, като тогава е твърдял,
че не той е управлявал автомобила.
На място пристигнал и екип на Център за спешна медицинска помощ при МБАЛ-С..
Тъй като подсъдимият имал болки в гърдите полицейските служители не могли да го
изпробват с техническо средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му -
4
физическото му състояние не позволявало. Съставен е бил талон за медицинско изследване
за целта с № 0024395. Ето защо, от подсъдимия е била взета кръвна проба по-късно в
МБАЛ-С. и са извършени съответните експертизи за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта му, описани по-долу.
В досъдебното производство е била назначена комплексна автотехническа и
медицинска експертиза. От заключението на вещото лице по назначената експертиза се
установява следното:
Водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с per. № СС ** АМ
(подс. Н.) от техническа гледна точка е имал възможност да възприеме от достатъчно
разстояние насрещно движещите се моторни превозни средства (МПС) и да предотврати
пътно-транспортното произшествие (ПТП), чрез спиране и/или чрез намаляване на
скоростта си и запазване на траекторията на движение по лява пътна лента, т.е. без да
навлиза в съседната пътна лента, тъй като скоростта му на движение е била по-малка от
граничната скорост на загуба на странична устойчивост (V= 161,06 км/ч > V=111,92 км/ч).
Водачът на лек автомобил марка „БМВ“, модел „740i“ с per. № СС ** АР (св. Стайков)
не е имал възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране и/или отклоняване в ляво
или в дясно преди мястото на удара (МУ1), тъй като необходимото разстояние (опасна зона)
за спиране е било значително по-голямо от отстоянието на което се е намирал преди МУ1 и
от зоната на пряка видимост, когато е настъпила опасността.
Водачът на лек автомобил марка “Опел“, модел „Вектра“ с per. № ТХ ** АН (св. К.) не
е имал възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране и/или отклоняване в ляво
или в дясно преди мястото на удара (МУ2), тъй като необходимото разстояние (опасна зона)
за спиране е било значително по-голямо от отстоянието на което се е намирал преди МУ2 и
от зоната на пряка видимост, когато е настъпила опасността.
От техническа гледна точка ПТП е настъпило поради липсата на контрол (зрителен и
психомоторен) и неадекватно поведение от страна на водача на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ в следствие на установеното алкохолно повлияване (0,95
промила), като това е довело до напускане на собствената пътна лента и до навлизане в
съседната пътна лента в ляво спрямо посоката му на движение, тъй като скоростта му на
движение непосредствено преди ПТП е била по- малка от граничната скорост на загуба на
странична устойчивост (V=l 61,06 км/ч > V=111,92 км/ч).
В данните от медицинската документация по делото е видно, че подс. Н. е пострадал
при процесния инцидент, като са му причинени следните увреждания: контузия на гръдния
кош, рентгенови данни за счупване на 2,3,4 десни ребра по средна-задна мишнична линия,
хемоторакс в дясна, неголям, контузионен бял дроб в дясно, охлузна рана на лява
предмишница.
По своя характер уврежданията в дясна гръдна половина обуславят медико-
биологичните квалификационни признаци:
-ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ ДВИЖЕНИЯТА НА СНАГАТА, обусловено от счупването
на три последователни ребра в дясно по средно-задна мишнична линия - 2,3,4;
-ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕ ОПАСНО ЗА ЖИВОТА,
обусловено от данните за контузионен бял дроб с необилен плеврален излив, които не водят
до клинична изява на остра дихателна недостатъчност или шок.
5
Уврежданията са причинени по механизмът на удари с или върху твърди тъпи
тъпоръбести предмети и повърхности вътре в купето на автомобила.
Гръдната травма, изразяваща се контузия на дясната гръдна половина с рентгенови
данни за счупване на 2,3,4 десни ребра по задна мишнична линия с дясностранен хемоторакс
и контузия на десен бял дроб, са увреждания причинени най-вероятно вътре в автомобила
към момента на ПТП.
Всички останали повърхностни наранявания по кожата на крайниците и тялото е
възможно да са причинени и по механизма на падане.
Талона за вземане на кръвна проба (от подс. Н.) е връчен на 03.07.2019 г. в 01:57 часа.
ПТП е станало на 02.07.2019 г. в 22,40 часа.
За да установи каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на подс. Н. към
момента на ПТП, при наличие на кръвна проба от същия, вещото лице използва
математически модел на Видмарк с посочена в заключението формула.
От направеното изчисление е видно, че към момента на ПТП концентрацията на
етилов алкохол в кръвта на водача е била 0,95 промила.
В досъдебното производство е назначена и съдебно ценова автотехническа експертиза.
От заключението на вещото лице по назначената експертиза се установява следното:
Щетите нанесени на лекия автомобил марка „БМВ“, модел „740i“ с per. № СС ** АР
при пътно-транспортното произшествие, станало на 02.07.2019 г. са в размер на 11 660 лв.
(единадесет хиляди шестстотин и шестдесет) лева.
Щетите нанесени на лекия автомобил марка “Опел“, модел „Вектра“ с per. № ТХ ** АН
при пътно-транспортното произшествие, станало на 02.07.2019 г. са в размер на 830
(осемстотин и тридесет) лева.
В досъдебното производство е назначена и повторна съдебно-химическа експертиза.
От заключението на вещото лице по назначената експертиза се установява следното:
От извършените специализирани химически изследвания на предоставените проби и
направените научно-технически справки може да се заключи следното: в пробата кръв от
лицето Р. С. Н. , взета на 03.07.2019 г. в 01:57 часа, се установява наличие на етилов алкохол
с концентрация 0,47 промила, което е доказано по надлежния ред чрез газ-хроматографски
анализ с пламъчно-йонизационна детенция.
В досъдебното производство е назначена съдебно-биологична експертиза. От
заключението на вещото лице по назначената експертиза се установява следното:
При изследването на обекта, означен в експертизата с №1 (обтривка с памучен
тампон), се доказват по него зацапвания от човешка кръв, в която се доказва наличие на (3
(бета) аглутинини и А аглутиногени и липса на а (алфа) аглутинини и В аглутиногени, т.е.
кръвната група на тази кръв по системата AB0 се определя като А(бета).
Кръвната група на подс. Н. по системата AB0 се определя като А(бета).
Груповата принадлежност на кръвта по обект №1 и кръвногруповата принадлежност
на подс. Н. по системата AB0 си съответстват.
6
Възможно е кръвта по обект №1 да произхожда от подс. Р.Н..
Видно от допуснатите до разпит свидетели, допълнително искани от страна на
защитата на подс.Н. е, че на посочената по-горе дата те са се отзовали на сигнал на
дежурния ОДЧ по повод оказване на съдействие на колегите си, обслужващи
местопроизшествието, като една част са били само там на место, а друга част са посетили
МБАЛ- С., но техните действия не касаят по никакъв начин наказателната отговорност на
подс.Н. и не биха могли да окажат каквото и да е влияние върху нея.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства: обясненията на подс.Н., дадени от него по време на
досъдебното производство, депозираните свидетелски показания, веществените и писмените
доказателства по делото, както и от приетите като надлежно доказателство по делото
материали от досъдебно производство № */2019 год. по описа на РУ на МВР- С..
При оценката на целия доказателствен материал съдът констатира противоречие между
две групи доказателствени средства: от една страна обясненията на подс. Н., неподкрепящи
се от никакви други доказателства по делото, и от друга страна останалите свидетелски
показания, в едно с писмените и веществените доказателства. В тази насока съдът кредитира
относимите към главния факт показания на свидетелите, изцяло подкрепящи се помежду си
в тяхната взаимовръзка и последователност. В първата група доказателствени средства /
обясненията на подс.Н. / са налице коренни противоречия и несъответствия, тъй като нито
един от изтъкнатите от него факти не съвпада с установените по-горе такива, доказани по
безспорен и категоричен начин чрез допустимите в НПК способи и методи.
Останалите свидетелски показания, на всички безпристрастни свидетели по делото са в
обратна насока- те се потвърждават от всички събрани по време на разследването
веществени и писмени доказателства и изготвените въз основа на тях експертизи, приети
като надлежни доказателства по делото.
Именно предвид изложеното по-горе съда изгради изводите си основно върху тази
група свидетелски показания, които освен че са безпристрастни, са и без приятелска или
роднинска връзка помежду си, същите са подробни, ясни и непротиворечиви, докато
обясненията на подсъдимия Н. са противоречиви, нелогични и неточни. Безспорно е
установено, че подс.Н. е бил сам в автомобила си, управлявал го е след употребата на
алкохол и въз основа на повлияните му от алкохол неправомерни действия се е достигнало
до настъпването на ПТП-то, завършило без смъртни случаи по щастливо стечение на
обстоятелствата.
Обясненията на подсъдимият съдът преценява, предвид обстоятелството, че освен
доказателствено средство, те са и средство за защита и определят следваната от
подсъдимият защитна позиция. Като доказателствено средство те следва да се ценят от една
страна във връзка с останалия доказателствен материал, а от друга – с оглед собствената им
убедителност, логичност, вътрешна последователност. Ръководен от тези положения, съдът
направи извода, че тази група доказателствени средства / обясненията на подс.Н. / в по-
голямата си и основна част са противоречиви, неубедителни и изолирани от останалия
доказателствен материал, поради което и не следва да се кредитират в тази насока.
Показанията на полицейските служители и останалите свидетели по делото са подробни,
ясни и непротиворечиви, докато обясненията на подсъдимия са противоречиви, нелогични и
неточни.
По време на съдебните прении от страна на защитата на подс.Н. се направиха
възражения в няколко насоки, на които съда дължи отговор в писмените си мотиви към
7
присъдата.
На първо място защитата твърди, че са налице „безобразни нарушения“ по спазването
на реда на Наредба № 1/ 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Действително
съобразно нормата на чл.15, ал.2 от Наредбата “При изследване за концентрация на алкохол
в кръвта се вземат две проби кръв в предназначени за целта вакуумни епруветки, всяка от
които с обем не по-малък от 4 мл.“ Защитата на подс.Н. счита, че това изискване на
наредбата не е било изпълнено, тъй като видно от съдебно-химическата експертиза,
изготвена от инж.Г. Б. е приел само една епруветка, съдържаща около 3,5 мл кръв. Това
становище настоящия съдебен състав счита за неправилно, тъй като в случая защитата на
подс.Н. не отчита, че се касае за повторна съдебно-химическа експертиза при която е била
използвана именно втората проба от взетата кръв на подс.Н.. Както става ясно от
материалите по делото е, че съобразно протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози с
№ 0024395.3, изготвен от д-р Е. С.- ординатор в МСО-МБАЛ- С., на 03.07.2019г. в 01,57
часа от подс.Н. са били взети следните проби кръв- 2х7 мл и 2х10 мл. Вземането на кръвта е
било извършено въз основа на връчен на подс.Н. талон за изследване № 0024395 от св.Г. В.-
полицейски служител при РУМВР-С.. Въз основа на тези кръвни проби е била изготвена
първоначалната химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго
упойващо вещество в кръвта № 694/ 03.07.2019г. от Миглена И.а Н.а на длъжност „химик“ в
Специализирана химическа лаборатория за изследване на алкохол при МБАЛ „Св.Анна-В.“
АД. От заключението на същата е видно, че пробата за химическо изследване отговаря на
изискванията на Наредба № 1/ 19.07.2017г. и е установено наличието на 0,43 промила
алкохол в кръвта на подс.Н.. В последствие е била назначена обаче и повторна съдебно-
химическа експертиза, изработена под № Е-107/ 287.08.2019г. от маг.хим. Г. Б.- началник на
Специализирана лаборатория по химико-токсилогични изследвания към ВМА-МБАЛ-В.,
като за нуждите на повторното изследване е била предоставена вече втората, контролна
проба кръв, взета от подс.Н.. Всичко това е описано от вещото лице, извършило
изследването, като е налице 1 бр. надписана вакуумна епруветка от 4 мл със сива капачка,
съдържаща около 3,5 мл кръв. Т.е. описаните по-горе действия изцяло отговарят на
изискванията на Наредба № 1/ 19.07.2017г. и взетите кръвни проби са използвани за
изготвянето на химическа и повторна химическа експертиза. Неправилно е тълкуването на
защитата на подс.Н., че е следвало количеството кръв за бъде поне 4 мл, а не както е било
предоставено 3,5 мл, тъй като Наредбата указва в този случай, че следва епруветките в
които се взема кръвната проба да бъдат вакуумни от поне 4 мл. Количеството кръв, които
следва да се съдържа в тях не е указано в Наредбата, като според законодателя то следва да е
такова, че да е достатъчно за изготвянето на експертизата. В този случай настоящия съдебен
състав счита, че са спазени изцяло всички изисквания на Наредба № 1/ 19.07.2017г. и
взетите кръвни проби от подс.Н. са легитимно и правилно изготвени, а изводите от
изготвените въз основа на тях експертизи са компетентно изготвени, поради което и съда с
мотивирано протоколно определение ги е приел като доказателства по делото.
Следващото възражение на защитата на подс.Н. е в насока, че след като същия е
отказал да даде кръвна проба, следвало е при последващо искане да се изиска от съответния
първоинстанционен съд разрешение за неговото освидетелстване. С това становище на
защитата на подс.Н. настоящия съдебен състав също не може да се съгласи и го счита за
неправилно, тъй като действително е видно от копието на медицинския журнал, приложено
към делото, че на 02.07.2019г. в 23,50 часа подс.Н. е отказал да даде кръвна проба. Този
отказ на подс.Н. е бил вписан от медицинския специалист в медицинския журнал. Отказът
на подс.Н. да му бъде взета кръвна проба е бил извършен както става ясно от разпита на
св.В.въз основа на негово устно разпореждане да му бъде взета кръвна проба. Дежурния
8
лекар, приел подс.Н. след ПТП-то е изпълнил устното нареждане на св.Вълчанов, но подс.Н.
тогава е отказал да даде кръвна проба. В последствие обаче и след приемането на подс.Н. в
МБАЛ- С. е било извършено неговото освидетелстване от разследващ полицай при РУМВР-
С.. Същото е извършено с протокол за освидетелстване / оглед на лице / с писмено съгласие
на лицето от 03.07.2019г. и е било извършено за времето от 02,25 до 03,00 часа.
Освидетелстването е било извършено в присъствието на поемни лица и д-р Т. И.- съдебен
лекар при МБАЛ- С., като самия подсъдим се е подписал лично в протокола,
удостоверявайки, че тези действия са били извършени в негово присъствие и с неговото
писмено съгласие. Медицинския талон за вземане на кръвна проба спрямо подс.Н. е бил
издаден от св.В.на 03.07.2019г. в 01,57 часа, като след неговото издаване не е налице отказ
от страна на подс.Н. да даде кръвна проба. Т.е. отказът да даде кръвна проба от страна на
подс.Н. е бил извършен от него преди изобщо да му е бил издаден медицински талон, въз
основа на който е следвало да се пристъпи към вземането на такава, съобразно изискванията
на Наредба № 1/19.07.2017г. По този начин настоящия съдебен състав не счита, че е
допуснато нарушение на изискванията на Наредбата, тъй като след издаването на
медицинския талон подс.Н. е дал кръвна проба, същата му е била взета по надлежния ред от
медицински специалист и стриктно спазвайки изискванията на наредбата по който ред се
извърша вземането на кръвни проби. Не е налице отказ от страна на подс.Н. да даде кръвна
проба, след като вече му е бил издаден медицински талон за това, поради което и не може да
се приеме за основателно възражението на защитата му в тази насока. По този начин не е
било и необходимо разрешение на съда за извършването на тези дейности спрямо подс.Н.,
тъй като същия доброволно се е съгласил да даде кръвна проба и такива са били взети по
надлежния ред от компетентни за това действия лица.
Следващото по ред възражение от страна на защитата на подс.Н. е в насока, че
съобразно приетата по делото графологична експертиза не е било изследвано почерка на
лекаря, който се е подписал в проверявания документ. Настоящия съдебен състав счита това
възражение на защитата на подс.Н. за неправилно и неоснователно, тъй като видно както от
заключението на изготвената по делото почеркова експертиза и разясненията на вещото
лице, дадени от него по време на съдебно заседание е, че с категоричност е било установено,
че подписът, положен в графа „изследвано лице“ е бил изпълнен от подс.Н., като
ръкописния буквен текст преди подписа не е написан от същото лице. Т.е. налице е
легитимно попълнен документ от страна на лекаря, приел веднага след ПТП-то подс.Н., за
което и той се е подписал. Няма данни лекаря да е подписал вместо подс.Н. протокола, като
в тази насока са и категоричните изводи на вещото лице, че именно подс.Н. е подписал този
протокол. Налице е взет сравнителен образец от страна на подс.Н. по делото, въз основа на
който именно и вещото лице е направило своите категорични изводи. В случая следва да се
има предвид, че оспорването на подписа, положен под името на подс.Н. не касае други лица,
тъй като според вещото лице този подпис категорично е бил положен от подс.Н.. В
останалата си част текста не е бил изпълнен от него, т.е. и в случая са налице констатации от
страна на вещото лице, че ръкописния текст е бил изпълнен от друго лице, ирелевантно за
предмета на делото, но подписа в протокола под името на подс.Н. е бил изпълнен от самия
подсъдим- обстоятелство, което по никакъв начин не е било оборено нито по време на
досъдебното, нито по време на съдебното производство. В тази връзка и съда с мотивирано
протоколно определение отказа на защитата на подс.Н. да бъде назначена тройна почеркова
експертиза, тъй като не са налице данни в които би могъл да се усъмни като недостоверни.
Като следващо възражение от страна на защитата на подс.Н. беше направено в насока,
че установената превишена скорост на управлявания от подс.Н. автомобил не е във
взаимовръзка с настъпилото ПТП. Действително установената скорост на движение на
управлявания от страна подс.Н. автомобил непосредствено преди настъпването на ПТП-то е
била изчислена от вещите лица като 111,92 км/ч, а критичната скорост на безопасно
9
преодоляване на завоя над която управлявания от подс.Н. автомобил би загубил напречна
устойчивост и би се плъзнал на свое ляво към ДРПП при движение в близост до осевата
линия и по лява пътна лента е била изчислена от вещите лица на 161,06 км/ч. В случая е
налице пряка причинно-следствена връзка между превишената скорост и настъпилото ПТП,
тъй като тези параметри са били пресметнати от вещите лица при идеални пътни условия,
каквито очевидно не са били налице в настоящия казус. В случая ПТП-то е настъпило
поради липсата на контрол / зрителен и психомоторен / и неадекватното поведение от страна
на подс.Н. в следствие на установеното алкохолно повлияване от 0,95 промила, като това
именно е довело до напускане на неговата пътна лента и навлизането в съседната пътна
лента в ляво спрямо посоката му на движение, тъй като скоростта му на движение
непосредствено преди ПТП е била по-малко от граничната скорост на загуба на странична
устойчивост. Т.е. в случая като причина за настъпването на ПТП-то са налице множество
фактори, един от които е бил и превишената скорост на движение от страна на подс.Н.- при
разрешена скорост на движение в извънградски условия от 90 км/ч, подс.Н. се е движел със
скорост от повече от 111 км/ч, очевидно пренебрегвайки и състоянието в което се е намирал
към него момент / алкохолно опиване /. В тази случай ако подс.Н. се е движел със скорост
по-голяма от граничната / повече от 161 км/ч /, то тогава за него не би имало и техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП-то, но в случая подс.Н. се е движел със
скорост по-ниска от граничната, но същевременно и достатъчно висока, за да не му позволи
да реагира своевременно и адекватно на пътната обстановка, поради което и именно това
превишение на позволената скорост на движени от страна на подс.Н. е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП. До този извод са стигнали и вещите лица, изготвили
комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза, като същите дадоха и
своите подробни разяснения по нея в съдебно заседание.
Всички доказателства, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност налагат следните
правни изводи:
При така възприетата фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият Н. с
деянието си е извършил престъплението по чл.343, ал.1, б.“а“ във вр.с чл.342, ал.1 от НК,
като на 02.07.2019г., около 22.41 ч., извън населено място на територията на общ. С., по път
II-21, при км. 114+930 (път гр. Р.- гр. С.) при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с per. № СС ** АМ, собственост на Р. С. Н. от
с. А., обл. С., е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), както следва:
чл. 5, ал.1. т.1 и ал.3, т.1 от ЗДвП /чл. 5. ап.1. Всеки участник в движението по
пътищата: т. 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди; ал.3 На водача на пътно превозно средство е забранено:
т.1. да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози/, като е управлявал
визираното моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта 0,95 промила
чл. 6, т. 1 от ЗДвП / Участниците в движението съобразяват своето поведение с пътната
маркировка/, като напуснал собствената пътна лента и навлязъл в съседната пътна лента в
ляво спрямо посоката на движение въпреки наличната непрекъсната осева линия на пътното
платно в участъка;
чл. 20, ал.1 от ЗДвП (Изм. - ДВ. бр. 43 от 2002 г.. в сила от 26.04.2002 г.) /Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват/, като не е контролирал
непрекъснато моторното превозно средство, което е управлявал вследствие на което е напуснал
собствената пътна лента и навлязъл в съседната пътна лента в ляво спрямо посоката му на движение;
10
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП /При избиране скоростта на движение на водача па пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: от
Категория В в извън населено място - 90 km/h/, като е управлявал извън населено място със
скорост 111.92км/ч.
с което по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди в общ размер
на 12 490 лева съответно на:
лек автомобил марка „БМВ“, модел „740i“ с per. № СС ** АР, собственост на С. Б. Х.
от гр. С. в размер на 11 660 лв. и на
-лек автомобил марка “Опел“, модел „Вектра“ с per. № ТХ ** АН, собственост на С. Т.
К. от с. С., обл. Д. в размер на 830 лв.
Подс. Р. С. Н. не е пострадало лице в настоящото наказателно производство, тъй като
макар производството да се счита образувано за престъпление по чл. 343, ал. 1,б. „б” във вр.
чл. 342, ал. 1 от НК и средната телесна повреда да е причинена именно на подс. Н., то тя е
вследствие на собственото му виновно поведение и извършени нарушения на установените
в Закона за движение по пътищата правила за движение, подробно описани по-горе. Не е
налице престъпление по чл. 343, ал. 1,б. „б” във вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Ето защо,
настоящото наказателно производство се води само и единствено за престъпление по чл.
343, ал.1, б. „а” във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, доколкото при пътно-транспортното
произшествие са причинени значителни имуществени вреди в общ размер на 12 490 лева
съответно на:
лек автомобил марка „БМВ“, модел „740i“ с per. № СС ** АР, собственост на С. Б. Х.
от гр. С. в размер на 11 660 лв. и на
лек автомобил марка “Опел“, модел „Вектра“ с per. № ТХ ** АН, собственост на С. Т.
К. от с. С., обл. Д. в размер на 830 лв.
Автомобилът, който подсъдимия Н. е управлявал към момента на произшествието, е
моторно превозно средство съгл. пар. 6, т. 11 от Закона за движението по пътищата-
нерелсово пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване.
Водачите на лек автомобил марка „БМВ“, модел „740i“ с per. № СС ** АР и лек
автомобил марка “Опел“, модел „Вектра“ с per. № ТХ ** АН нямат вина за произшествието.
Причина за настъпването на пътно-транспортното произшествие е нарушението от
подс.Н. на изискванията в посочените правила за движение, уредено в чл. 5, ал.1, т.1 и ал.3,
т.1, чл. 6, т. 1, чл. 20, ал.1 и чл. 21, ал.1, всички от Закона за движението по пътищата.
Изпълнителното деяние е осъществено, престъплението е довършено. Причинените
значителни имуществени вреди на лек автомобил марка „БМВ“, модел „740i“ с per. № СС **
АР и лек автомобил марка “Опел“, модел „Вектра“ с per. № ТХ ** АН са пряк и
непосредствен престъпен резултат от допуснатото пътно- транспортно произшествие и
нарушението на правилата за движение по пътищата, описани по-горе. Обстоятелството, че
произшествието с причинените значителни вреди е резултат от нарушаване на правилата за
движение, обосновава и мотивира извода от правна страна, че деянието на подсъдимия се
явява съставомерно от обективна страна. Това управление се характеризира с особеното
състояние на водача- подс.Н., а именно - с концентрация на алкохол в кръвта му, макар и
ненадвишаваща 1,2 промила. В конкретния случай в кръвта на подсъдимия е имало
концентрация на алкохол от 0,95 на хиляда, довела до степен на алкохолно повлияване.
11
Употребата на алкохол и неговата концентрация е установена в съответствие с
изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 год. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, загл. изм.
ДВ бр. 81 от 2018 год. (издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на
вътрешните работи и Министъра на правосъдието, обн. ДВ бр. 61/28.07.2017 год.). Чл. 1, ал.
3 от тази наредба предвижда, че употребата на алкохол или друго упойващо вещество се
установява чрез използване на технически средства и медицински изследвания. С наредбата
се урежда редът, по който се установява употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози от водачите на моторни превозни средства. От извършените
специализирани химически изследвания на предоставените проби и направените научно-
технически справки може да се заключи следното: в пробата кръв от лицето Р. С. Н. , взета
на 03.07.2019 г. в 01:57 часа, се установява наличие на етилов алкохол с концентрация 0,47
промила, което е доказано по надлежния ред чрез газ-хроматографски анализ с пламъчно-
йонизационна детенция. За да установи каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на
подс. Н. към момента на ПТП-то, при наличие на кръвна проба от същия, вещото лице е
използвало математически модел на Видмарк с посочена в заключението формула.
От направеното изчисление е видно, че към момента на ПТП концентрацията на
етилов алкохол в кръвта на водача е била 0,95 промила.
За да е извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“ във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, се
изисква имуществените вреди да са значителни, а такива са налице, когато равностойността
им е не по- малка от 14 минимални работни заплати за страната към момента на извършване
на деянието. Поради липса на легално определение в Наказателния кодекс на понятието
„значителни имуществени вреди", с изключително значение за правилното решаване на
делото е съобразяването с правните изводи, изложени в решение № 312/27.06.2008г. на ВКС
по н.д. № 273/2008г., според което „значителни имуществени вреди“ отговарят на
равностойността на 14 минимални работни заплати към момента на извършване на
деянието. Съображенията в тази насока са следните- първо, приема се, че поради новите
икономически условия Постановление № 3 от 1980г. е загубило сила в частта си относно
значителните вреди, второ, възприема се като верен подходът, установен в Тълкувателно
решение № 1 от 1998г., според който „измерител“ на значимостта е размерът на
минималната работна заплата в страната. В случая общият размер на причинените от
деянието вреди надвишават 14 минимални работни заплати за страната (за процесния
период минималната работна заплата е ноторно известна).
Причинените имуществени щети от престъплението не са възстановени и към момента
на приключване на съдебното производство в тази инстанция.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина
непредпазливост. В създадената ситуация като участник в пътното движение като водач на
моторно превозно средство той не е целял, не е желаел и не е предвиждал настъпването на
обществено-опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и да ги
предотврати.
Подс.Н. е наказателно отговорно лице и субект на престъплението.
Като причина за деянията съдът отчита незачитането на правните норми
регламентиращи обществените отношения, свързани с разпоредбите по Закона за движение
по пътищата и ниската правна култура на подс.Н., както и нежеланието му да се съобразява
със законовите порядки, алкохолното опияние в което той сам се е поставил и не на
последно място превишението на скоростта, допустима според ЗДвП.
12
Отегчаващи отговорността обстоятелства не са установени от съда.
Смекчаващи отговорността обстоятелство са чистото съдебно минало на подс.Н..
При определяне на наказанието си съдът не констатира наличието на многобройни или
изключително смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на
обществена опасност на конкретно извършеното от типичната за този вид престъпление,
както и прилагането на чл.55 от НК.
По тази причина и на основание чл.54 от НК, съобразявайки смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът му определи наказание по вид
ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки, съобразно чл.42а, ал.2, т.1,2 и 5 от НК:
- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 9 /девет/ месеца с
периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или друго
упълномощено от него лице 2 / два / пъти седмично
- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 9
/девет/ месеца
- поправителен труд по месторабота в размер на 20 % удръжки върху
трудовото му възнаграждение за срок от 9 / девет / месеца.
Предвид задължителното приложение на нормата на чл.343г от НК съда наложи на
подс.Н. и административно наказание- „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /
една / година. На основание чл.59, ал.4 от НК съда приспадна от това наказание времето
през което подс.Н. е бил лишен от това си право по административен ред.
На основание чл.112 от НПК съда отне в полза на държавата вещественото
доказателства по делото, а именно- кръвна проба на подс. Р.Н., поставена в плик, следващ
делото и тампон с червеникаво-кафява течност, взета от радиокасетофона в лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с per. № СС ** АМ, следващ делото , като разпореди след
влизане на присъдата в законна сила същите да бъдат изпратени на ОДМВР-С. по компетентност.
На основание чл.112 от НПК съда върна на правоимащото лице вещественото
доказателства по делото, а именно- лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с per.
№ СС ** АМ, собственост на подс. Р. С. Н. от с. А., обл. С..
На основание чл.112 от НПК съда върна на правоимащото лице вещественото
доказателства по делото, а именно- лек автомобил марка „БМВ“, модел „740i“ с per. № СС
** АР, собственост на постр. С. Б. Х. от гр. С..
На основание чл.112 от НПК съда върна на правоимащото лице вещественото
доказателства по делото, а именно- лек автомобил марка “Опел“, модел „Вектра“ с per. №
ТХ ** АН, собственост на постр. С. Т. К. от с. С. обл. Д..
Не са налице предпоставките за прилагане нормата на чл.78а от НК спрямо подс.Н.,
тъй като са налице причинени имуществени вреди, които не са възстановени към настоящия
етап. Следователно, не са изпълнени всички предпоставки по чл. 78а НК за освобождаване
на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по
реда на чл. 375 и сл. НПК за извършените престъпления.
С установените по представеният от съда начин действия на подсъдимият Н. е увредил
и причинил имуществени вреди по недопустим и незаконен начин имуществото на С. Б. Х.
13
и С. Т. К. , които бяха конституирани в качеството им на граждански ищщи в процеса,
поради което и на основание чл.45 от ЗЗД би следвало да понесе деликтна отговорност. На
репариране в конкретният случай подлежат имуществените вреди на пострадалият от
извършеното спрямо него престъпления. Предвид тези обстоятелства и при съблюдаване
критерия за справедливост на чл.52 от ЗЗД съда приема, че описаните имуществени вреди
най-пълно биха се възмездили с размер на обезщетението от 11 660 лева за постр. лице С.Х.
и 830 лева за постр.лице С.К.. При определяне на размера се взе в предвид размера на
имуществените вреди, начина по който са били извършени, обстоятелствата и обстановката
при които са били извършени, настъпилият вредоносен резултат, неговата вина и др. Що се
касае за акцесорното искане за законна лихва от датата на увреждането, то то е напълно
основателно, тъй като според чл.114 ал.3 от ЗЗД вземането за непозволено увреждане е
изискуемо от деня на извършването когато дееца е известен още тогава, а причинителя се
смята в забава и без покана според чл.84 ал.3 от ЗЗД.
Подс.Н. следва да заплати по сметка на РС-С. и сумата от 466,40 лева + 33,20 лева,
представляващи ДТ върху уважената част от предявените граждански искове за двете
пострадали лица, конституирани като граждански ищци в процеса.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съда осъди подс.Н. да заплати и направените по
делото разноски за експертизи до настоящия етап от производството в размер на 2914,32
лева, които същия следва да заплати по сметка на ОДМВР-С..
Освен тези разноски, подс.Н. следва да понесе и на същото основание сумата от 357,49
лева, представляващи разноски по делото, направени в съдебната фаза на производството,
като ги заплати по сметка на РС-С..
На основание чл.309, ал.4 от НПК съдът с оглед събраните по делото доказателства
относно обществената опасност на деянието и дееца и така наложеното наказание отмени
взетата спрямо него мярка за неотклонение “ПОДПИСКА“.
Съдът счита, че в този вид и размер присъдата в този си вид ще изиграе своята
възпираща, превантивна и възпитателна роля и целите, визирани в чл.36, ал.1 от НК ще
бъдат постигнати в тяхната цялост.
Водим от тези съображения, съдът постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………….
/ М. Х. /



14
Съобщи за изтекли лични данни