Решение по дело №385/2021 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 164
Дата: 4 май 2022 г. (в сила от 27 май 2022 г.)
Съдия: Силвия Минкова Сандева-Иванова
Дело: 20217100700385
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 август 2021 г.

Съдържание на акта

        Р Е Ш Е Н И Е

 

164/04.05.2022 г., град Добрич

 

            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично съдебно заседание на четвърти април две хиляди двадесет и втора година, в състав:         

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА

                             

при секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 385/ 2021 год.

 

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба (уточнена с молба с вх. № 2528/16.08.2021 г.) на “С.П.Н.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул. “***” № 5, представлявано от прокуриста М.Й.К., против заповед за налагане на ПАМ № ФК-155-0067263 от 15.06.2021 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – склад, находящ се в град Бургас, зеленчукова борса, п.з. Север, склад 37, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Твърди се, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалноправните разпоредби, административнопроизводствените правила и целта на закона. Изразява се несъгласие с мотивите към акта. Излагат се доводи за нарушение на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК. Твърди се, че вредните последици от установеното при проверката нарушение са отстранени, тъй като още същия ден е издадена касова бележка от кочан, поради което не е налице необходимост от налагане на процесната ПАМ съгласно чл. 22 от ЗАНН. Сочи се, че липсват мотиви относно определения срок на действие на мярката. Прави се възражение за антидатиране на заповедта. Иска се нейната отмяна или алтернативно намаляване на срока на ПАМ, както и присъждане на сторените разноски по делото.   

Ответникът – началник отдел “Оперативни дейности” - Бургас, в Главна дирекция “Фискален контрол” при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата в писмено становище по делото. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер.  

Добричкият административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 12.06.2021 г., в 07,05 часа, служители на НАП са извършили проверка на търговски обект – склад, находящ се в град Бургас, зеленчукова борса, п.з. Север, склад 37, стопанисван от “С.П.Н.” ЕООД, град Добрич.

В хода на проверката е извършена контролна покупка на 1 кг сушени фурми, платени в брой от проверяващия екип преди легитимация. Плащането е прието от А.Л.Б. – продавач в обекта. За извършената продажба не е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан. От фискалното устройство е отпечатан дневен финансов отчет № 000180/12.06.2021 г. с общ оборот от 0,00 лева, от който е видно, че продажбата не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискална касова бележка. Съставен е опис на паричните средства, с който е констатирана касова наличност от 10, 50 лева. Резултатите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка серия АА № 0067263/12.06.2021 г., съставен на основание чл. 110, ал. 4, във вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК.       

Въз основа на констатациите в протокола на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” от ЗДДС е издадена обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка - запечатване на обекта и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, като срокът на мярката е мотивиран с тежестта на извършеното нарушение, последиците от него и вида и характера на търговската дейност на лицето.

Заповедта е връчена на търговеца на 21.06.2021 г., видно от приложената по делото разписка.

Срещу жалбоподателя е съставен АУАН № F616695 от 17.06.2021 г. за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС за това, че в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ не е регистрирал и отчел извършената продажба в обекта.

Дружеството е обжалвало заповедта по административен ред пред директора на дирекция “Оперативни дейности” в ГД “Фискален контрол” в ЦУ на НАП, който с решение № ГДФК-169/07.07.2021 г. е отхвърлил жалбата му като неоснователна.

Решението е връчено на жалбоподателя на 16.07.2021 г. съгласно приложената по делото разписка.    

От представените по делото доказателства се установява, че след приключване на проверката жалбоподателят е издал касова бележка от кочан № 1 от 12.06.2021 г., удостоверяваща продажбата на 1 кг сушени фурми на стойност от 10, 50 лева. В бележката е посочено изрично, че тя е издадена във връзка с протокола за извършена проверка от 12.06.2021 г.   

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, адресат на обжалваната принудителна административна мярка, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган съгласно упълномощителна заповед № ЗЦУ - 1148 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП и заповед за преназначаване № 21-06 от 30.03.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, в необходимата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. 

Производството е образувано за нарушение на ЗДДС, свързано с регистриране и отчитане на продажбите. За този вид нарушения разпоредбата на чл. 186 ЗДДС предвижда налагането на принудителна административна мярка – запечатване на обект за срок до 30 дни, като в случая нейното основание е по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а- неизпълнение на задължение за издаване на съответен документ за продажба по чл. 118 - неиздаване на фискална касова бележка от ФУ при получаване на плащане в брой.

Съгласно цитираната норма на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Това задължение е доразвито в чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12. 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, съгласно който всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от същата наредба независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

От данните по делото се установява безспорно, че при извършена продажба и плащане в брой не е издадена фискална касова бележка от въведения в експлоатация и работещ ЕКАФП в обекта, нито ръчна касова бележка от кочан, което съставлява нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Доказателство за това е не само съставеният протокол по чл. 50, ал. 1 от ДОПК, който като официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, но и приложените към него писмени доказателства (дневен финансов отчет, опис на паричните средства), сочещи положителна разлика между фактическата наличност и разчетената касова наличност от фискалното устройство. Фактическите констатации в протокола не са оспорени от жалбоподателя в хода на процеса, с оглед на което съдът ги приема за верни и съответстващи на обективната действителност.      

От съдържанието на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” от ЗДДС е видно, че условието за неговото приложение е търговецът да е допуснал нарушение, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба, което да осъществява фактическия състав на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 118 от ЗДДС и чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. В случая са налице всички предпоставки на закона, поради което началникът на отдел “Оперативни дейности” – Бургас не е имал друга възможност освен да издаде процесната заповед за налагане на ПАМ. В производството по чл. 186 ЗДДС органът действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при допуснато нарушение той е длъжен да наложи ПАМ, без да има право на преценка дали да издаде заповед за това или не. Обстоятелството, че търговецът е издал касова бележка от кочан за извършената продажба в обекта след приключване на проверката, не означава, че е отпаднала необходимостта от прилагане на административната принуда. Споделя се становището в решението на по-горестоящия административен орган, че съгласно чл. 22 от ЗАНН мярката има превантивен характер и с нея се цели да се предотврати извършването на други нарушения, свързани с неиздаването на документ за извършено плащане. Без правно значение е възражението на жалбоподателя за антидатиране на заповедта, защото това не променя извода, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на процесната ПАМ. Заповедта е издадена и връчена на жалбоподателя няколко дни след извършване на проверката, по време на която е констатирано нарушението, послужило като основание за нейното издаване. Прилагането на принудителни административни мерки не е обвързано с преклузивни срокове. Единственото законово изискване е те да бъдат наложени своевременно с оглед на постигане на целите на чл. 22 от ЗАНН, което в случая е направено.                      

С оглед на изложеното правилно и законосъобразно началникът на отдел “Оперативни дейности” – Бургас е наложил процесната ПАМ, като за жалбоподателя остава възможността по чл. 187, ал. 4 от ЗДДС да поиска нейното прекратяване чрез заплащане на наложената му имуществена санкция.

Неправилно и незаконосъобразно обаче административният орган е определил срока на действие на заповедта. Продължителността на ПАМ се определя по целесъобразност от органа, като в настоящия случай тя е в размер на 14 дни. Така определеният срок е под средния в закона размер, но не е съразмерен на извършеното нарушение и неговата тежест. Не са отчетени ниската стойност на закупената стока, за която не е издадена касова бележка, както и обстоятелството, че непосредствено след установяване на нарушението е издадена касова бележка от кочан за извършената продажба. Не е съобразена и липсата на данни за предходни извършени нарушения от същия вид, както и липсата на разлика между касовата и фактическата наличност в обекта (с изключение на сумата от процесната продажба не са констатирани други неотчетени продажби), които изключват извода за трайно поведение към неспазване на фискалната дисциплина. Не е извършена обективна преценка за наличието на баланс между личните и обществените интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането на ПАМ. Съгласно принципа за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК, приложената ПАМ за определен срок не следва да засяга правата и интересите на търговеца в степен по – голяма от необходимото за постигане на целта на закона. В ал. 3 на същия текст е посочено, че когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани и организации, се прилагат онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Изборът на най-леката мярка не е въпрос на преценка на административния орган, а негово задължение. След като нарушението е констатирано за първи път и са налице данни за инцидентен характер на деянието, то определената продължителност на ПАМ се явява неоснователно завишена. При избора на срока на ПАМ са засегнати прекомерно правата и интересите на търговското дружество. С оглед на данните по делото съдът намира, че целта на закона и интересите на държавата и обществото биха могли да се постигнат и с прилагане на по-благоприятна мярка с по-кратък срок на действие. Продължителността от 14 дни не е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на търговеца и охраната на обществените отношения, касаещи данъчното облагане.

Поради това процесната заповед не следва да се отменя, доколкото безспорно се установява неправомерно поведение от страна на търговеца, а следва само да се измени, като се намали срокът на ПАМ от 14 дни на 5 дни. В останалата си част жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. В този смисъл е и актуалната съдебна практика на ВАС - решение № 13875 от 10.11.2020 г. по адм. дело № 5114/2020 г. по описа на ВАС, VІІІ о., решение № 14196 от 17.11.2020 г. по адм. дело № 4199/2020 г. по описа на ВАС, VІІІ о., решение № 14407 от 20.11.2020 г. по адм. дело № 7045/2020 г. по описа на ВАС, VІІІ о.                        

С оглед на изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на НАП следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени в съответствие с чл. 24 от НЗПП, във вр. чл. 37 от ЗПП (в този смисъл решение № 13875 от 10.11.2020 г. по адм. дело № 5114/2020 г. по описа на ВАС, VІІІ о. и решение № 14196 от 17.11.2020 г. по адм. дело № 4199/2020 г. по описа на ВАС, VІІІ о.).

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

                                             Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ по жалба на “С.П.Н.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул. “***” № 5, представлявано от прокуриста М.Й.К., заповед за налагане на ПАМ № ФК-155-0067263 от 15.06.2021 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, в която е определен срокът на мярката, като го намалява от 14 дни на 5 дни.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “С.П.Н.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул. “***” № 5, представлявано от прокуриста М.Й.К., против заповед за налагане на ПАМ № ФК-155-0067263 от 15.06.2021 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в останалата й част.     

ОСЪЖДА “С.П.Н.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул. “***” № 5, представлявано от прокуриста М.Й.К., да заплати на НАП – София сумата от 100 (сто) лева, разноски за първата инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

                        Административен съдия: