№ 941
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000502165 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по 1./ въззивна жалба на „Вотан“ЕООД против решение от 25.02.2021г.
по гр.д. № 11 028/2017г на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя обективно и субективно съединени искове:
- против против З. С. Б. с пр. осн. чл. 26, ал.1 и ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на
договор за покупко-продажба от 23.04.2014г,, оформен с нот. акт № 158 по нот. д. №
448/23.04.2014г на нотариус Д. Д., като привиден поради абсолютна симулация и
противоречие с добрите нрави;
-против З. С. Б., К. М. Б. и Д. В. Б. по чл.124 ГПК за признаване за установено, че
жалбоподателят- ищец е собственик на описаните недвижими имоти по силата на договор за
покупко-продажба;
-против З. С. Б., К. М. Б. и Д. В. Б. искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване
правото на собственост на жалбоподателя върху описани недвижими имоти и осъждане на
М. А. А. да му предаде владението върху тях;
-в частта в която е върната исковата молба /с характер на разпореждане/ на
жалбоподателя –ищец против З. С. Б., К. М. Б. и Д. В. Б., обективираща искове по чл. 26,
ал.1 и ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, оформен с
нот. ак № 185, нот. дело № 326/2015г на нотариус В. М. и нищожността на договор, оформен
с нот. акт № 38 нот. дело № 35/2016г. на нотариус П. П., като привидни при абсолютна
1
симулация и противоречие с добрите нрави, и с което е прекратено производството по нея.
Твърди се неправилност на обжалваното решение /включително в частта му с
характер на определение/ поради противоречие с материалния и процесуален закон. Излагат
се подробни съображения във връзка с липсата на мотиви на съда, който разгледал само една
от хипотезите на привидност и абсолютна симулация, без да съобрази с целите на този
институт. Изтъкват се подробни съображения, с които се прави разбор на доказателствата и
се поддържа тезата, че преценени в съвкупност безспорно установяват твърдените пороци
на сделките. Сочи се още, че този фактически и правен извод се подкрепя от признанието на
ответницата З.Б., което въобще не било обсъдено в мотивите, както и доказателствата по
делото, че и тримата ответници никога не са владяли и ползвали процесните имоти.
Неправилно също съдът приел, че ищецът няма правен интерес да оспорва сделките по нот.
актове от 16.09.2015г. и 14.03.2016г. Този правен се извличал от нищожността на първата
сделка през 2014г, която влече нищожност и на последващите сделки, тъй като купувачите
по тях не били добросъвестни. В срока за обжалване е депозирано допълнение към
въззивната жалба вх. № 14.04.2021г., с което жалбоподателят- ищец въвежда нови доводи за
неправилност на решението на съда, който при разпределена от него доказателствена тежест
и ангажирани в подкрепа на сочените факти доказателства е достигнал до неправилни
изводи, като подробно са цитирани писмени документи, свидетелстващи за установяване
тезата на ищеца за симулативност на изявленията на страните по атакуваните сделки.
Твърди се още и неправилност на решението и поради процесуални нарушения на съда,
имащи за последица неизясняване на делото от фактическа страна.
В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемите –ответници К. М. Б., П. В. Б. и Д.
В. Б., чрез пълномощник адв. Е.Д. САК, с който се излагат подробно доводи и възражения
против оплакванията във въззивната жалба и допълнението към нея.
В срок е постъпил отговор от въззиваемата- ответница М. А. А. чрез пълномощник адв.
В.С. САК, с който се правят възражения по редовността на въззивната жалба, състоящи се в
това, че не съдържа достатъчно ясно искане към съда, защото се обжалва решението в
цялост, а не се излагат донкретни доводи и оплаквания относно отхвърлянето на
евентуалния иск по чл.26, ал.1 ЗЗД. На следващо място се изтъкват възражения против
опакванията в жалбата относно неправилността на решението и в тази връзка се излагат
подробни доводи и съображения, имащи отношение по съществото на спора.
В срок е постъпил отговор от ТЛП „Банка ДСК“АД с възражения против оплакванията
за неправилност на решението и такива против допускането на нови доказателства на
жалбоподателя пред въззивната инстанция.
ТЛП НАП не е взело становище по жалбата.
Настоящият съдебен състав при служебна проверка констатира следното:
Производството пред първата инстанция е било образувано по предявени от
„Вотан“АД против З. С. Б., К. М. Б., В. Д. Б. /починал в хода на процеса и заместен от
правоприемниците си П. В. Б. и Д. В. Б./ и М. А. А. главни искове с правно основание чл.
2
26 ал.2 вр. чл. 17 ЗЗД и по чл.108 ЗС и в условията на евентуалност с правно основание чл.
26 ал.2 ЗЗД.
Като правопораждащи факти в исковата молба ищецът е посочил правото си на
собственост върху недвижим имот с идентификатор 04234.6970.3676 по кадастрална карта
на с. Бистрица, Столична община, находящ се в с. Бистрица, район Панчарево, ведно с
построените в него самостоятелни сгради, за което се легитимирал с нотариални актове №
46, том І, рег. № 797, дело № 53/1999 г., вписан в службата по вписванията гр. София, вх.
рег. № 6068, акт № 8, том ХХІІ, дело № 5303/99; № 200, том ІІ, рег. № 2286, дело № 379/2000
г., вписан в службата по вписванията гр. София, вх. рег. № 11082, акт № 195, том ХХХХІІ,
дело № 9381; № 52, том І, рег. № 1628, дело № 194/1999 г., вписан в службата по
вписванията гр. София, вх. рег. № 183, том ХІV, дело № 18158. Изтъкнал е, че описаните
недвижими имоти през 2014г били прехвърлени чрез покупко-продажба на първата
ответница З.Б. – бивша съпруга на управителя на дружеството срещу посочена в нот. акт
продажна цена, част от която осигурена чрез отпуснат от „Банка ДСК“ЕАД кредит и други
уговорки, но въпреки формално обективираните изявления страните по въпросната сделка
въобще не целели настъпване на правните последици, а до оформянето й се стигнало, за да
се избегнат претенции към имотите от кредитори на дружеството. Процесните имоти били
прехвърлени от първата ответница З.Б. последователно на другите ответници – първо на
К.Б., която прехвърлила на М.А. – сестра и дъщеря на управителя на дружеството. Иска се
прогласяване на посочените сделки за нищожни на осн. чл.26 ал.2 ЗЗД като абсолютно
симулативни, а в условията на евентуалност за нищожни поради противоречие с добрите
нрави. Иска се признаване по отношение на ответниците правото на собственост на
дружеството и осъждане на последния приобретател – ответницата М.А. да предаде
владението.
В срока за отговор първата ответница З.Б. не е представила такъв, но в хода на процеса
пред първата инстанция чрез процесуалния си представител е признала исковете.
Ответниците К. и В. Б.и и М.А. са заели становище за недопустимост на исковете,
евентуално за неоснователност.
От конституираните ТЛП становище за неоснователност е заела само
Банка“ДСК“ЕАД.
От фактическа страна пред първата инстанция не е е било спорно и се изяснява, че
дружеството ищец е придобило собственост върху спорните имоти - празно дворно място
от 1847 кв.м., съставляващо част от имот № 230, за който са отредени парцели VI-230,
целият от 1270 кв.м. с неуредени сметки за придаваемите по регулация 160 кв.м. и V-230 –
целият от 1087 кв.м. по плана на гр. София, местност „Вилна зона Бистрица – разширение“
по силата на договор за покупко-продажба от 25.03.1999 г., оформен с нот.акт № 46, т. I, рег.
№ 797, д. № 53/1999 г. и с договор за продажба от 18.05.2000 г., оформен с нот. акт № 200,
т. II, рег. № 2286, д. № 379/2000 г., както и че през 2009 г. дружеството е учредило
договорна ипотека в полза на „Емпорики банк – България“ ЕАД върху същия имот, ведно с
правото на строеж за построяване на сгради и подобрения, като обезпечение на задължение
3
по договор за инвестиционен банков кредит в размер на 150 000 евро.
Не е спорно и се установява от писмените доказателства, че с договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 23.04.2014 г., оформен с нотариален акт № 158, т. III, рег. №
7337, д. № 448/2014 г. дружеството –ищец е прехвърлило на първата ответница З. С. Б.
/съпруга на управителя на дружеството А. А./ правото на собственост върху същия имот
индивидуализиращ се с идентификатор 04234.6970.3676 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Бистрица, Столична община, одобрени със Заповед № РД-18-
51/03.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК от 3132 кв.м., с номер по предходен
план – имот с планоснимачен номер 230, кв. 39, който имот е образуван от обединението
на УПИ III-230 по плана на вилна зона „Бистрица – разширение“, гр. София, район
Панчарево с площ от 1020 кв.м., УПИ V-230, кв. 39 по плана на вилна зона „Бистрица –
разширение“ гр. София с площ от 2147, който УПИ V е образуван от поземлен имот 230а, и
от част от поземлен имот 230 с площ от 1847 кв.м., заедно с построените в поземления имот
сграда с идентификатор 04234.6970.3676.1, със стар идентификатор 04234.6970.230.1 и
сграда с идентификатор 04234.6970.3676.2, със стар идентификатор 04234.6970.230.2 с адрес
на сградата – с. Бистрица, район Панчарево.
Страните по договора са уговорили, че продажната цена на недвижимия имот е в
размер на 290 000 евро, от която сума в размер на 33000 евро са получени от продавача
„Вотан“ ЕООД преди сключване на договора, а остатъкът от продажната цена в размер на
257 000 евро е следвало да бъде платена след отпуснат от Банка ДСК ЕАД банков кредит.
Обективирана в договора е и уговорка, че част от продажната цена в размер на 64988,40
евро ще бъде преведена по сметка на „Креди Агрикол България“ ЕАД с предишно
наименование „Емпорики Банк България“ ЕАД и ще послужи за погасяване на кредит,
обезпечен с ипотека, учредена с нот. акт от 2009 г. по н.д. № 22883/2009 г. след вписване на
ипотеки в полза на Банка ДСК ЕАД.
На същата дата 23.04.2014 г. между Банка ДСК ЕАД и З.Б. е сключен договор за
жилищен кредит, по силата на който банката е поела задължение да отпусне кредит в размер
на 257 000 евро за покупка на жилище, като е посочено, че се усвоява по разплащателна
сметка на продавача „Вотан“ ЕООД. В кредитното досие на Б. се съдържа оценка на
недвижимия имот, който служи като обезпечение на одобрения кредит, с която е
определено, че средната пазарна стойност е 686 657 лева, а ликвидационната стойност на
обезпечението е 631 725. По молба на Банка ДСК ЕАД е вписана законна ипотека върху
процесния недвижим имот под рег. № 18862/23.04.2014 г., т. 2, 292/2014 г., дело
14154/23.04.2014 г., дв.вх. рег. № 18612/23.04.2014 г. на Служба по вписванията – гр. София.
Не е спорно между страните и се установява, че с договор за покупко-продажба,
оформен с нот. акт № 185, т. II, д. № 326 от 16.09.2015 г. първата ответница Б. е прехвърлила
правото на собственост върху процесните имоти на вторите двама К. и В. Б.и, които от своя
страна отново чрез договор за продажба от 14.03.2016 г., оформен с нот. акт № 38, т. I, рег.
№ 2090, д. № 35/2016г. на последната ответница М. А. А., която е била въведена във
владение и продължава да упражнява фактическа власт.
4
От представените писмени доказателства се установява и че между „Агресия Груп“
ЕООД и ищецът „Вотан“ ЕООД е сключен договор за залог на търговско предприятие на
05.11.2014г. за обезпечение вземания на заложния кредитор по спогодба между страните от
15.05.2014г., в който договор са индивидуализирани всички вкючени недвижими имоти -
магазин № 4, намиращ се в гр. София, район Красно село с идентификатор
68134.1380.145.43, сграда с идентификатор 68134.1380.145.44, 2,66 % идеални части от
поземлен имот с идентификатор 68134.1380.145, намиращи се в гр. София, район Надежда,
бул. Рожен № 2, сграда с идентификатор 68134.1380.1464.6, 68134.1380.1464.7, намиращи се
в гр. София, с уточнението в договора, че стойността нва заложеното предприятие е 890 000
лева по балансов отчет. С договор за продажба на търговско предприятие от 05.11.2014 г.
заложният кредитор е прехвърлил търговско предприятие на „Вотан“ ЕООД на „Бреда
Кардс България“ ЕООД, в който са описани недвижимите имоти същите включени в
активите на търговското предприятие недвижими по силата на договора за особен залог от
11.07.2014 г.
Приетите и описани подробно писмени доказателства се установяват, че дружеството
ищец е притежавало право на собственост върху спорните имоти, с които се е разпоредило
чрез първата от атакуваните сделки и за него е налице правен интерес да твърди
недействителност на договора и установи правото си на собственост по отношение на
първия и последващите приобретатели. Неоснователни са поддържаните в отговорите на
тримата ответници доводи против легитимацията на ищеца, акцентиращи на сключените
преди въпросната сделка договори за особен залог и продажба на търговско предприятие.
По правило предмет на договора по чл.15, ал.1 от ТЗ е цялото предприятие на търговеца-
отчуждител, включващо съществуващите към датата на прехвърлянето права, задължения и
фактически отношения, възникнали във връзка с осъществяваната търговска дейност и
отразени по установения за това ред в търговските и счетоводни книги на търговеца.
Независимо от липсата на законова регламентация, по аргумент от по-силното основание
обект на прехвърлителна сделка по чл.15, ал.1 от ТЗ може да бъде и част - идеална или
реална от търговско предприятие. Особеното изискване, което следва да бъде изпълнено при
прехвърляне на част от търговско предприятие, е прехвърлената част да бъде обособена
счетоводно или по друг начин, позволяващ индивидуализация на правата, задълженията и
фактическите отношения, за които е постигнато съгласие да преминат от патримониума на
отчуждителя в патримониума на приобретателя. Посочените по-горе договори за особен
залог и продажба на търговско предприятие съдържат клаузи, индивидуализиращи
конкретно имотите, които ще служат в обезпечение и съответно представляват активи при
извършеното прехвърляне между договарящите по балансова стойност. Тълкуването им по
правилата на чл.20 ЗЗД потвърждава изводите на първата инстанция, че спорните имоти са
извън обхвата на учредения особен залог и не са били част от обособената съвкупност от
права, предмет на договора за прехвърляне на предприятие.
Като краен резултат се потвърждават изводите на първата инстанция за
неоснователност на главния иск с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД за привидност на
5
първата от атакуваните сделки, оформена с нот. акт № 448/2014г. поради абсолютна
симулация.
За привидната сделка е характерно, че се извършват външно изявления, които по
съдоржание и форма оговарят на изискванията за даден вид сделка, но участниците в нея
уговарят, че не желаят правните последици на сделката. Съзнателно е придавано само
привидно правно състояние за пред трети лица, но зад обективираното изявление,
вътрешната съгласувана между участниците в симулативната сделка воля е да не се породят
съответстващите правни последици. В тези случаи, когато правните субекти не желаят
изобщо да се породят каквито и да било правни последици, а целят, по една или друга
причина, само да създадат такова впечатление у останалите субекти, сделката е абсолютно
симулативна и като такава – нищожна от момента на сключването и изобщо не поражда
правни последици. Установяването на симулацията се извършва с предвидените в ГПК
доказателства, а именно с т.нар. обратно писмо или при наличието на начало на писмено
доказателство със свидетелски показания. По делото не са представени обратни документи и
не се и твърди наличието на такива, за да се направи извод, че сключената между
дружеството ищец и първата ответница Б. сделка е привидна. Дори да се приеме, че с
депозираното по делото изявление на ответницата Б. забраната по чл.165 ал.2 ГПК е
преодоляна, то преценени и като доказателствена стойност гласните доказателствени
средства са неубедителни и се опровергават от приетите и неоспорени писмени
доказателства.
Разпитани по делото пред първата инстанция са две групи свидетели – според св.Ч.,
изпълнявала в периода от м. април 2011г. до края на април 2017г. длъжност юрисконсулт в
Банка ДСК и участвала в подготовката и реализирането й, сделката била типична, лично се
явили управителят на „Вотан“ЕООД, който бил публична личност и З.Б., която
кандидатствала за кредит с цел покупката на имотите, в същия ден на сделката била вписана
и ипотека.
В противовес на тях св.А.- бивш М.А. възпроизвежда известни му обстоятелства за
финансовите затруднения на дружеството пред фалит, имотите били закупени на името на
дружеството заради ДДС, но всъщност били на бившия управителя, който търсел начини да
ги „спаси“ от кредитори. В обмислянето на варианти участие взел бившият управител,
неговата дъщеря М. и адвокати, докато сестра му К. и съпругата З.Б. не са живели и нямат
отношение към имота. Всички суми получени по кредитите във връзка с къщата отишли при
дъщерята М.А. и тя ги обслужвла, защото З.Б. не е работила и разполагала със средства, тя
била просто доверено лице. Дружеството имало кредитни задължения от около 7 милиона и
бившият управител вземал пари от където може, за да заличи първата ипотека, за да се
запазят имотите, такова намерение имала и М.А., формално заемът бил в тежест на Б., но
дъщеря й го обслужвала.
Според св. Д., която имала близки приятелски отношения със семейството, по повод на
които и въз връзка с дейността й като брокер била наясно, че Ал.А. имал намерение да
продаде имота /за същите обстоятелства свидетелства и св.П./, но до сделка не се стигнало
6
заради регулационни проблеми. В един по-късен момент разбрала, че ще бъде закупен от
З.Б., за да остане на дъщеря им М..
Обстоятелствата, на които се акцентира в показанията на една от групите свидетели за
финансови затруднения на дружеството се опровергават от писмените доказателства-
удостоверение от 08.07.2014г на НАП, което свидетелства, че към този момент
„Вотан“ЕООД не е имал публични задължения, но също има и писмени доказателства, че
към момента на продажбата имотът е бил с учредена ипотека за обезпечение на редовно
обслужван дълг. Обосновани в тази връзка са доводите в отговора на ответниците /с
изключение на З.Б./, че изтъкнатите обстоятелства за финансови затруднения и отклоняване
на имота от претенции на кредитори са в противоречие с писмените доказателства, защото
далеч преди първата сделка още през 2009г върху имота е учредена ипотека в полза на
„Креди Агрикол България“, който се е ползвал с привилегия спрямо останалите /евентуални/
необезпечени кредитори и на него като ипотекарен кредитор са напълно
непротивопоставими действията по разпореждане с имота или учредяване на вещни
тежести. Твърденията за привидност на съглашението за прехвърляне на собствеността
заради задължения към трети лица не се подкрепят и от данните по делото, свидетелстващи,
че с получената продажна цена /в по-голямата си част чрез банков кредит отпуснат на З.Б./ е
погасен дълг на дружеството към кредитора „Креди Агрикол България“.
Неубедителни са твърденията на ищеца и показанията в тази връзка на св.А., че
първата ответница не е имала отношение към имота, нито пък средства да го закупи, тъй
като по-голямата част от продажната цена е платена чрез отпуснат банков кредит в полза на
З.Б., чието кредитно досие е представено по делото и към този момент е отговаряла на
изискванията за ипотечен кредит. Обстоятелството дали в по-късен момент е имала доход и
съответно от кого е обслужван кредита въобще няма отношение към действителността на
сделката.
Правилно първоинстанционинят съд не е обосновал различен извод от признанието на
ответницата Б., защото то е следвало и е било преценено съвкупно с останалите
доказателства. Категорични по този въпрос са писмените доказателства, че собствеността
върху процесните имоти е прехвърлена на ответницата Б. срещу уговорена и реално платена
продажна цена, предоставена по банков път след отпуснат ипотечен кредит. Ищецът по този
иск не проведе главно доказване на релевантните факти, че действителната воля на страните
по сделката е била собствеността да остане в патримониума на дружеството ищец.
Твърденията в тази връзка, че по този начин е намалено имуществото на дружеството и че
са увредени интереси на кредиторите са неотносими към предмета на доказване, а
рагледаните доказателства във връзка с изясняване на действителните отношения не
подкрепят подобен извод.
Неоснователни са оплакванията в жалбата на ищеца против решението и в останалите
му отхвърлителни части.
Неоснователен е разгледаният евентуален иск по чл.26 ал.1 ЗЗД за нищожност на
първата от атакуваните сделки, поради противоречие с добрите нрави. Основание за
7
нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави е налице, когато при
сключване на договора има нееквивалентност на престрациите. Граница на свободата на
договаряне (чл. 9 от ЗЗД) са именно добрите нрави и при нееквивалентност на престациите,
сделката е нищожна.
От доказателства се установява, че страните са уговорили цена, която е платена чрез
банков кредит и значително надвишава данъчната оценка на имота. Част от продажната
цена е послужила за погасяване на задължение на дружеството-продавач, обезпечено с
ипотека върху процесните имоти. Разгледани в своята съвкупност писмените и гласните
доказателства водят до същия извод, че страните са сключили договор за продажба на
недвижимите имоти, за да бъде погасено задължение на продавача. Освен това, преди
сключване на договора е извършена и оценка на тези имоти от третото лице – помагач Банка
ДСК ЕАД по повод обезпечаване на договор за кредит, по който страна е ответницата Б.,
която относима към процесния период е близка до договорената между страните.
С оглед на изхода по обуславящите искове искове за недействителност по чл.26 ал.1
и 2 ЗЗД неоснователни са и предявените положителни установителни искове по чл.124 ГПК
против първите трима ответници и ревандикационният иск по чл.108 ЗС против ответницата
М.А., чиито предмет на доказване в установителната част съвпада. Обсъдените факти и
обстоятелства във връзка с действителността на договора за продажба, оформен с нот. акт №
448/2014г между „Вотан“ЕООД и първата ответница Б. и закономерно настъпилят поради
това вещно –транслативен ефект отричат материалната легитимация на ищеца, който не се
легитимира за собственик на посоченото правно основание. Първата ответница Б. се
установява за титуляр на правото на собственост върху имотите по силата на договора за
покупко-продажба от 2014г и поради това последващите сделки също ще имат транслативен
ефект. Поддържанотото основание за привидност по чл.26 ал.2 ЗЗД и на последващите
сделки не се установява от събраните по делото доказателства. И при следващите два
договора за покупко-продажба от 2015г и 2016г, според съдържанието в нот. актове, цената
е платена по банков път, а владението предадено при сключване на сделката. По делото не е
имало и спор, че последният приобретател ответницата М.А. и към приключване на делото
се намира във владение на имота. И само за пълнота на изложението следва да се посочи, че
правата на последващите приобретатели Б.и и М.А. като трети по презумпция
добросъвестни лица биха били защитени от действието на чл.17, ал.2 ЗЗД, освен при
доказателства, оборващи действието й, каквито не са ангажирани по делото.
Неоснователни са поддържаните в жалбата оплаквания за неправилност на решението
като постановено при неизяснени факти поради процесуални нарушения на съда. Не се
установява процесуален пропуск, който да има за последица лишаване на странта от
възможността да ангажира доказателства за твърдени и релевантни за спора факти.
Посочените във въззивната жалба доказателства са били обективирани и в исковата молба –
ищецът е поискал събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели
и същита са му били допуснати. Първостепенният съд е счел, че личното явяване на
ответницата З.Б. и задължаването й да даде обяснения не е необходимо за изясняване на
8
делото, поради изразената вече позиция чрез упълномощен от нея адвокат, които
съображения се споделят от настоящата инстанция. Съдействал е също за събиране на
писмени доказателства чрез издаване на съдебни удостоверения, а неприлагането им по
делото не се дължи на пропуск на съда. Допусната пред първата инстанция оценителна
експертиза не е била изготвена от няколко вещи лица заради невъзможния й предмет, а пред
въззивната инстанция не се сочат или представят нови доказателства, които биха могли да
послужат за експертно заключение.
Неоснователни са и оплакванията в жалбата на ищеца против решението на първата
инстанция /в тази си част с характер на определение/, с която исковата молба в частта
относно исковете за недействителност на договорите за продажба на недвижимите имоти,
сключени между първата ответница и вторите двама, съответно между тях и последният
приобретател, оформени с нотариални актове № 185/2015 г. и 35/2016г. е оставена без
разглеждане и производството е прекратено. Когато ищецът е трето на договора лице, той
би имал правен интерес от обявяване на договор за нищожен, само ако атакуваният договор
засяга конкретни негови материални права. Целената защита от отделни установителни
искове за нищожност на тези сделки, чиято действителност би била предмет на обсъждне
като преюдициален въпрос при разглеждането на ревандикационния иск по чл.108 ЗС, е
решението да има правна сила и по отношение на последващите преобретатели. Тази защита
в случая е постигната с предявяването на отделни положителни установителни искове за
собственост по чл.124 ГПК срещу всеки от последващите приобретатели, които се основават
на същите правопораждащи факти.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции обжалваното решение ще подлежи на
потвърждаване, при който изход на спора няма основание да се изменят присъдените пред
първата инстанция разноски.
При този изход на спора право на разноски имат въззиваемите –ответници, които
обаче не са претендирали и доказали такива.
Поради изложеното САС
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.02.2021г. по гр.д. № 11 028/2017г на Софийски
градски съд.
Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчване препис на страните с
касационна жалба пред ВКС при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК, а в частта, в която
се потвърждава частичното прекратяване на производството има характер на определение и
подлежи на обжалване в 1-седмичен срок.
9
Председател: Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10