Р Е Ш Е Н И Е
№493
гр.Перник,
28.06.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на двадесет и девети май две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при секретаря Катя Василева, разгледа гражданско дело №
5249 по описа за 2016г. и взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от "Обединена българска Банка" АД срещу Б.С. Савов иск с правно основание чл.79 ЗЗД вр.чл.430 от ТЗ, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 6271,80лв.- главница
по Договор за потребителски кредит, сключен на 19.02.2014г., сумата от
283,75лв. – договорна лихва начислена върху главницата за периода 09.10.2014г.-
14.11.2016г., 1294,09лв. – наказателна лихва начислена за периода 19.10.2014г.
–14.11.2016г., ведно със законната лихва от 15.11.2016г. до окончателното
изплащане на вземането.
В законоустановения срок по чл.131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който дава становище за
недопустимост и неоснователност на ищцовите претенции. Релевира възражение за
наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит, поради което ищецът дължи
само претендираната главница. В срока за отговор по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът е оспорил иска по
основание и размер, с твърдения, че съгласно приложимата разпоредба на чл.22,
вр. с чл.11,, ал.1, т.11 от Закона за потребителския кредит, в редакцията й към
ДВ бр.18 от 05.03.2010 г. договорът не съдържа условията за издължаване на кредита
от потребителя, включителнопогасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (посочен е
падеж само на първата вноска), а и договорът не инкорпорира такъв. Твърди, че в
чл.3, ал.1, т.11 от Договора е посочено, че условията за издължаване на
получения заем са съгласно Погасителен план към договора, но такъв погасителен
план никога не му е представян и съответно не е подписвал такъв. Прави
възражение, че поради това договорът е недействителен и по силата на чл.23 от ЗПК редакция ДВ бр.18 от 05.03.2010 г. следва да върне само чистата стойност на
кредита, но не и лихви или други разходи.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна
следното:
По исковете по чл.79 ЗЗД вр.чл. 430 от ТЗ.
Установява се от Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 19.02.2014г., че между
ищеца, в качеството на кредитодател - банка и ответника, в качеството му на
кредитополучател-физическо лице, е възникнало правоотношение по договор за
кредит, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника
нетната сума от 6700 лв., а последният се е задължил да върне на ищеца
предоставената му парична сума, разсрочено на 84 равни месечни вноски включващи заетата сума, възнаградителна лихва,
комисионни, застраховка, съгласно
погасителен план към договора. Крайният срок за издължаване на кредита е 19.02.2021г. Кредита в размер на 6700,00 лева на
20.02.2014г. е усвоен по сметка BG53UBBS80021036136620
с титуляр Б.С.С..
Установява се, че поради неплащане
от страна на ответника, ищцовата страна е изпратила Уведомление с изх.
№ 301-БД-47/17.02.2016г. с което е упражнила правото си да обяви кредита
за предсрочно изискуем. Изпратеното уведомление е върнато от лицензирания
доставчик на универсална пощенска услуга „Стар Пост“ ООД , с отбелязване, че
пратката не е потърсена от получателя.
До
ответника е изпратена и нотариална покана рег. № 1725/15.16.2016г., с
отбелязване, че посоченият в поканата адрес съвпада с постоянния адрес на
ответника, но при посещение на адреса е установено, че такъв адрес не
съществува, а настоящият адрес на ответника е извън района на действие на
нотариуса.
По
делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза от заключението на която се
установява, че направена последна вноска
по погасителен план до 19.09.2014г.. Направени седем броя вноски по погасителен
план. Кредитът е погасяван по погасителен план до 19.09.2014г. включително.
Погасената главница по погасителен план е в размер на 428,20 лева. /горните
обстоятелства се установяват от приетото по делото и неоспорено от страните
заключение по съдебно-икономическата експертиза. На 19.10.2014г. са спрели
погашенията по кредита в предвидените в договора размери. На 19.10.2014г. има
частично плащане на лихва в размер на 1,36 лева, неплатена главница в размер на
62,60 лева и неплатена договрна лихва 40,45 лева. Вещото лице е отразило, че дължимата
и незаплатена от Б.С.С. сума за главница по Договор
за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 19.02.2014г. е в
размер на 6271,80 лева.
Дължимата и незаплатената от Б.С.С. сума за
договорна възнградителна лихва за периода от 19.10.2014г.до 14.11.2016г.
включително е в размер на 283,75 лева.
Дължимата и незаплатената от Б.С.С. сума за
договорна наказателна лихва за периода от 19.10.2014г.до 14.11,2016г.
включително е в размер на 1294лв.
Въз основа на така установените факти, съдът
достигна до следните правни изводи:
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за банков потребителски кредит по смисъла на чл. 430
ТЗ, Договорът е сключен в изискуемата писмена форма, и съдържанието на неговите клаузи, както погасителния план, неразделна част от договора, с който кредитополучателят е запознат, са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, което е удостоверил с положени подписи, чието изявление не е оспорено и задължава съда да приеме, че частният документ съставлява доказателство, че изявлението е направено от страните по договора, съгласно чл. 180 ГПК. Установи се от заключението на вещото лице, че отпуснатата парична сума е преведена по сметка на ответника. Поради това съдът приема, че договорът е породил валидно правоотношение между страните по договор за банков потребителски кредит.Основанието което
ищцовата страна претендира ответникът да бъде осъден да заплати дължимите
главница, договорна и наказателна лихва е настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита. Установи се по делото, че са правени опити от страна на банката до
ответника по делото да достигне уведомление за обявяването на предсрочната
изискуемост, които опити не са дали резултат. Предсрочната изискуемост е
изменение на договора, което настъпва по волята на една от страните при кумулативното
наличие на обективния факт и субективния - упражненото от кредитора право да
обяви вземането за предсрочно изискуемо - чрез нарочно волеизявление за
отнемане на преимуществото на срока, което следва да достигне до знанието на
длъжника по аргумент на чл.60 ал.2
от ЗКИ. В производство
по осъдителен иск, исковата молба има
характера на уведомление и покана до длъжника за настъпването на предсрочната
изискуемост. При образуваното по общия ред осъдително исково производство
препис от исковата молба се връчва на длъжника и предявяването на иска има
характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем
и същият се обявява на длъжника с връчването на препис от исковата молба /арг.
- мотивите на Решение №139/05.11.2014г. по т.д. №57/2012г. на ВКС, постановено
по реда на чл.290
от ГПК, както и
мотивите на т.18 от ТР №4/2014г. по т.д. №4/2013г.на ОСГТК, касаещи
възможностите на кредитора да упражни правото си за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем/. Ето защо в настоящия случай и по така предявения
осъдителен иск, следва да се приеме, че нарочно волеизявление за отнемане на
преимуществото на срока е достигнало до знанието на длъжника чрез предявяване
на исковата молба и връчване на препис от същата на ответника, макар че същият
е представляван в производството от особен представител.
Ответникът навежда възражения за наличие на неравноправни
клаузи в договора за банков кредит – чл.7 от същия, предвиждаща, че при забава
на плащането на главницата по кредита от страна на Кредитополучателя,
включително и при предсрочна изискуемост на целия кредит, банката олихвява
просрочените суми с наказателна лихва, включваща действителния лихвен процент,
съгласно договореното в чл.4 за редовна главница и наказателна надбавка в
размер на 5 пункта, но не с повече от размера на законната лихва. Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, при определени хипотези,
регламентирани в чл. 143 ЗЗП. Съдът намира, че горните доводи са неоснователни.
От една страна, твърдението на ответника пред съда, че клаузите от договора не
са в негов интерес, тъй като ищецът едностранно има право да изменя определени
условия по договора, не означава непременно, че са неправноправни. Ответникът е
имал възможност да не се съгласява и да не подписва този договор. Следователно
той е имал възможност да влияе върху съдържанието на тези уговорки. Клаузите
могат да бъдат неравноправни, ако се установи, че противоречат на изискването
за добросъвестност и причиняващо значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по конкретната сделка. Не се установи такова
неравноправие на клаузите от договора, тъй като тези точки, визират такива
клаузите, които задължават потребителя при неизпълнение на негови задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойки /т.5/ или налагане на
потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора /т.9/. От доказателствата по делото се
установява, че между страните по делото е сключен договор за кредит, от което и
следва, че ответника е бил запознат с условията на договора. Наред с това
липсват доказателства, че ответника е предложил различни условия от тези по
договора, които условия ищцовата страна да е отказала да обсъди и приеме. Освен
това, по делото не се установи банката да е променяла лихвените проценти, или
пък датата на издаване на извлечението, т.е., да се възползвала от уговорката в
договора, че може едностранно да променя договореностите между страните и по
този начин да е ощетила ответника. Също така, нищожността на една от клаузите
на договора не влече след себе си нищожност на целия договор, а е единствено на
съответната клауза. А както бе посочено по-горе дори да се приеме, че
посочената клауза за едностранно променяне на условията по договора, не е
произвела своето правно действие, тъй като не се събраха доказателства за
осъществена такава промяна.
По
възражението касаещо липса на погасителен план.
Правоотношението
между страните е породено от валидно сключен договор за потребителски кредит,
по силата на който на ответника е предоставен потребителски заем в посочения в
исковата молба размер срещу поето задължение за връщане на сумата, заедно с
договорена лихва. Спрямо същия е приложима правната уредба на Закона за
потребителския кредит. В чл. 10, ал.1 от ЗПК /в редакцията от 2010 г./ е
записано, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, в два екземпляра по един за всяка от страните по
договора. Договорът е в писмена форма, но не отговаря на изисквания на чл.11,
ал.1, т.11 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК, договорът
трябва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия случай по делото липсва приложен погасителен план,
като приложението към СИЕ не следва да се счита такъв. Действително в договора
е инкорпорирана уговорка, съгласно която „Кредитът се издължава на 84 анюитетни
месечни вноски, включващи главница, лихви и съответна част от годишната такса
управление и обслужване, в размер на 104,41, считано от 19/03/2014г. на 19-то
число на месеца. Посочена и общата сума, която дължи ответникът, но според съда
уговорките съдържащи се в клаузата на чл.10 от Договора за кредит не
представляват по същността си погасителен план, такъв какъвто се изисква
съгласно цитираната разпоредба на ЗПК. Всяка една анюитетна месечна вноска
представлява сбор от главница, лихви и съответна част от годишна такса
управление и обслужване, като за всеки един месец тези компоненти са различни.
Липсата на подробна разбивка лишава от възможността ответникът-потребител да е
наясно внасяйки парична сума в погашение на своя дълг, коя част от него
погасява. По същността си уговорката на чл.10 от Договора уговаря начина на
погасяване на кредита, без изчерпателно, ясно и подробно да дава указния за
начина на погасяването на кредита. Доказателствената
тежест относно установяването на този факт е на ищеца по предявения иск, поради
което поради липсата на надлежни доказателства за настъпването му, то същият се
счита за неосъществен. С оглед изложеното, съдът приема, че процесният договор
за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.22 във вр. с чл.11, ал.1
т.1 от ЗПК. При извод за недействителност
на договора следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. В нормите на ЗПК се съдържат специални правила относно недействителността
на договорите за кредит, които съдът следва да приложи, и в този смисъл е
наведено и надлежно възражение от длъжника. При горните констатации исковете за
дължими възнаградителна и наказателна лихва следва да се отхвърлят, а внесените
в погашение суми да се приспаднат от общият размер на получената сума, и за
този остатък предявеният иск да бъде уважен.
По
разноските:
С оглед изхода на делото на ищеца се
дължат направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът доказва в производството разноски в размер 2169,53лв., представляващи
внесена държавна такса, адвокатски хонорар, възнаграждение за вещо лице и
депозит за особен представител, съразмерно на уважената част от исковете
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата
страна сумата от 1605,12.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Б.С.С.,
с ЕГН **********,***
да заплати на “ОББ” АД, с ЕИК *********, с адрес на управление
гр. С.,*** на основание 1/ чл. 79,
ал.1 ЗЗД вр. чл.430,ал.1 и сумата
от 5807,53лв., главница по договор
за потребителски кредит от 19.02.2014гг., ведно
със законната лихва, считано от 15.11.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, като отхвърля иска за сумата от 283,75лв. – договорна
лихва начислена върху главницата за периода 09.10.2014г.- 14.11.2016г.,
1294,09лв. – наказателна лихва начислена за периода 19.10.2014г. –14.11.2016г.
като неоснователен.
ОСЪЖДА
Б.С.С.,
с ЕГН **********,***
да заплати на “ОББ” АД, с ЕИК *********, с адрес на управление
гр. С.,*** сумата от 1605,12 лв.
– разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се
обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните
пред Окръжен съд Перник.
СЪДИЯ: