РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Белоградчик, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20241310200125 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. М. И. от гр. С., обл. С., с ЕГН **********,
срещу НП № 531/02.07.2024 г. на Директора на РДГ - Берковица, с което за
нарушения на чл.65 т.9 и на чл.84 ал.1 от ЗЛОД, са наложени на
жалбоподателя няколко санкции: "глоба" в размер на 200,00 лв., на основание
чл.84 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча във вр. чл.65 т.9 от Закона за
лова и опазване на дивеча; лишаване от право на ловуване за срок от 3 години,
на основание чл.94 от ЗЛОД, и е постановено отнемането в полза на държавата
на вещите, послужили за извършване на нарушението – 1 бр. нарезно ловно
оръжие марка “Тикка“, модел „T3Х“, кал.308Win, № СС1851/РСС1851; 1 бр.
супресор марка „STALON“, модел ХЕ149, калибър 30, № 113082 и 1 бр.
оптичен термовизионен мерник / прицел/ марка „infiRay“, модел „SIAM
SCP19“ с фабричен № 2531А-НН2322 – на осн. чл.95 ал.1 от ЗЛОД.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и
1
необоснованост на издаденото наказателно постановление и се моли същото
да бъде отменено, като се твърдят допуснати съществени процесуални
нарушения при съставяне на акта и издаване на постановлението, иска се
допускането до разпит на двама свидетели – при довеждане. В с. з.
жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител, който поддържа
жалбата и конкретизира доводите от нея за процесуални нарушения в хода на
админ. нак. производство, водещи до недоказаност на деяние по ЗЛОД –
оспорване осъществяването на второто приписано с АУАН, а първото – не се и
поддържало от актосъставителя, ненадлежен метод за определяне границите
на ловището, за което има разрешително за лов жалбоподателят, евентуално
приложение на чл.28 от ЗАНН, прекомерност на допълнителните санкции,
наложени едновременно с „глобата“, и също така – претендира направени от
жалбоподателя разноски – заплатено възнаграждение за адвокат.
Въззиваемата страна редовно уведомена за с. з., не се явява лично, но
изпраща представител, който и в писмени бележки и в с. з. изразява
становище по жалбата – намирайки я за неоснователна, твърдейки доказаност
на обвинението, липса на маловажност на деянието, правилно определени
санкции – съобразени с характера и степента на опасност на нарушението и
дееца, предходни прояви на жалбоподателя – по ЗЛОД.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 30.05.2024 г. късно през нощта, малко преди 24.00 ч., свидетелят Ем.
К. - служител на РУ-Белоградчик, служба „КОС“, в хода на извършвана от
него и негови колеги СПО, в района на бивш Стопански двор в с. Г., обл. В., /
намиращ се в непосредствена близост до самото село – на ок. 50 м., но извън
неговите граници, като населено място/ спрял МПС м. “Форд Рейнджър“, с
рег. № СА 4600 АР. Водач на автомобила установил, че е П. М. И. от гр. С., но
живущ в с. Д., обл. В.. В автомобила имало и друго лице, като пътник – свид.
Б. К. К. от с. Г.. Свидетелят Ем. К. забелязал, че в автомобила имало ловно
оръжие – карабина, не поставено в калъф, а се оказало и заредено с патрон – в
цевта. Поради това, К. преценил, че е налице неправилно съхранение на
оръжието, което било на П. И. и му съставил АУАН по ЗОБВВПИ. К. и
колегите му установили, че П. И. носи индивидуално разрешително за лов,
2
издадено на него именно, но описания в документа район на ловуване, не
съвпадал с този, в който МПС било спряно за проверката, а на оръжието на И.
имало поставено приспособление - термовзионен прицел /мерник/, като по
принцип нощно ловуване с такива било забранено. Още при спирането на
автомобила, жалбопод. И. веднага свалил батерията на това устройство и
заявил, че то не работи. Обяснил още, че тъй като завалял дъжд, не били
извадили патрона от оръжието. Поради всичко видяно обаче, К. и колегите му
поискали съдействие компетентни служители на ТП ДГС - Белоградчик. Така
на мястото пристигнал свид. Е. Д. – лесничей при ТП-ДГС-Белоградчик и в
изпълнение на служебните си задължения, извършил проверка по ЗЛОД на
водача на МПС – П. И.. Поискал разрешителното за индивидуален лов,
документът му бил показан – с № 175802 /по кочан/, от 27.05.2024 г., издадено
от Директора на ТП-ДГС-Белоградчик, с период за ловуване от 27.05. до
02.06.2024 г., на 1 бр. дива свиня и с отразен в него ловен район м. „Еловеца“.
Св. Д. също констатирал, че в автомобила, управляван от П. И. имало извадено
от калъф оръжие – ловна карабина м.“Тикка“ с оптически прицел, т.е. то било
транспортирано не по указания от закона за оръжията ред. Оръжието освен
това било заредено - имало и поставен патрон в цевта, а след като Д. достъпил
през мобилния си телефон карта с географски координати по кадастъра на
селото и землището му – установил и тези, на мястото на спирането на МПС и
извършване на проверката – а именно, че те са в отдел 370, подотдел „ц2“,
землище на с. Г., и това не е района – ловището в м.“Еловеца“. П. И. казал на
Д., че оптичния мерник на оръжието не работи, тъй като му била паднала
батерията. В автомобила нямало отстрелян дивеч, а свид. К. и Д. не са
проверявали самата карабина на И. – дали е стреляно скоро с нея, нито дали
работи оптичния термовизионен прицел. Св. Д. изззел оръжието на И., и го
предал на Ем. К. – за съхранение в РУ-Белоградчик. Д. съставил АУАН на И.,
за две нарушения по ЗЛОД – по чл.65 т.9 и чл.84 ал.1 от закона, съответно за:
извършван лов с термовизионен прицел, извън определеното в
разрешителното място, с нарезно ловно оръжие м. „Тикка“ с посочени модел и
номер, снабдени със супресор – също описан с модел и номер. Преди акта, Д.
оформил и констативен протокол № 230217, а след това вече - и акта по ЗЛОД.
С акта били задържани оръжието с оптическия прибор и супресора, но не и
лекия автомобил – който не е посочено и изяснявано – чия собственост е / на
нарушителя или не/. В акта, като свидетел очевидец, се подписал свидетелят
3
по делото Ем. К.. Актът бил подписан от нарушителя, който получил и копие
от него, а иначе – възразил, че не е ловувал, и че оптиката не работи.
Въз основа на така съставения АУАН, е издадено и обжалваното НП №
531/02.07.2024 г., от Директора на РДГ-Берковица.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е допустима и основателна, макар и не поради излаганите от
страна на жалбоподателя доводи.
При издаването на НП и при съставянето на акта са допуснати
съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗЛОД, които налагат
отмяната на аткуваното наказателно постановление.
От показанията на разпитаните в с. з. свидетели на въззиваемата страна
К. и Д., които приема за истинни и непротиворечиви по между си, съдът
намира, че се доказа по един безспорен начин фактическата обстановка,
изложена по-горе, като приета за установена от съда. Безспорно на 30.05.2024
г. жалбопод. П. И. е „ловувал“ по смисъла на ЗЛОД /чл.43 ал.3 дефиниращ
тази дейност/, като е транспортирал, т.е. движел се е чрез МПС, с не поставено
в калъф и заредено със съответен боеприпас – патрон, ловно оръжие, карабина
м. „Тикка“ с поставени на нея оптичен термовизионен прицел и супресор/.
Безспорно законът – в чл.65 т.9 ЗЛОД забранява при ловуване използването на
„приспособления за нощна стрелба, съдържащи електронен преобразувател
или увеличител на образа“. Ловуващият е имал и е предоставил на
проверяващите надлежен документ за упражняване на лов – разрешително за
индивидуален лов, с указано място, където той може да се осъществява
/ловището/. В показанията си, разпитаните по делото свидетели Д. и К.,
подробно и непротиворечиво описват случилото се при извършената от тях
проверка на 30.05.24 г. непосредствено до с. Г., обл. В.. Е. Д. изясни на съда –
по зададени му въпроси от представителя на жалбоподателя, как е преценил
разминаването в районите – на проверката, където е било спряно МПС,
управлявано от П. И. и на ловището, в което той е имал правото да
осъществява „лов“. Съдът не приема за основателни възраженията на
жалбоподателя относно ползването на недопустим и не правилен метод за
установяване границите на двете места, т. .к Д. се е позовал на карта, който е
сочела географски параметри – дължина и ширина, и отразени в кадастъра
4
данни.
Показанията на свид. Б. К. в по-голямата им част, съдът също приема за
отговарящи на истината, като те с нищо не променят възприетата по-горе
фактическа обстановка – този свидетел потвърди пред съда, че заедно с
жалбоподателя са излезли на лов на 30.05.24 г, привечер, но поради влошени
метеорологични условия – не са гонили, стреляли и убивали дивеч. Каменов
не отрече, че на връщане от този им ловен излет, са били спрени, вече по
тъмно, близо до селото – Г., до бивш Стопански двор, от полицейски
служители, а след това повикан – и служител на горското стопанство в гр. Б..
Единственото разминаване с показанията на свидетелите К. и Д. е относно
факта, дали оръжието на П. И. се е намирало в калъф или не. К. дори не
отрича, че в карабината е имало и патрон. Съдът приема за заинтересовани
думите на К. относно поставеното ли не в калъф ловно оръжие, с което той
иска да оправдае или поне смекчи отговорността на И.. Другите двама
свидетели заявиха, както е отразено и в Констативния протокол съставен
веднага, на място при проверката – че оръжието е било извън калъфа му за
съхранение и с поставен в цевта патрон / протоколът е подписан и от самия П.
И./. Съдът не намира никакво оправдание в поведението на П. И., тъй като и
той , и свид. Б. К., са безспорно запознати с правилата за носене и
транспортиране на огнестрелни оръжия, като „ловци“.
При така приетите от съда доказателства, същият счита , че обвинението
в нарушение – ловуване, извън указаното в разрешителното място – е
доказано, докато нарушението по чл.65 т.9 от ЗЛОД – не е установено по
безспорен начин. Последното – поради не извършена надлежна проверка,
имало ли е ловното оръжие на П. И. работещо приспособление за нощна
стрелба – оптичен термовизионен мерник /прицел/, т. к. единствено
монтирането на такова устройство върху оръжието – не означава, че то
/устройството/ работи и е годно да се употребява по предназначение – поне
към момента на проверката, като оспорено обстоятелство от страна на
жалбоподателя.
Това са изводите на съда по същество на спора.
Въпреки установеното до тук обаче, съдът констатира едно достатъчно
сериозно нарушение на материалните норми на ЗАНН и ЗЛОД. Това
нарушение според съда, му дава самостоятелно основание за отмяна на
5
атакуваното НП.
По-конкретно съдът констатира, че е налице разминаване в правната
квалификация на двете отделни деяния, за които е съставен акта и
основанието за налагане на една само санкция от АНО, респ. НП е неправилно
мотивирано, юридически /посочване на санкционни норми/ и се е стигнало да
пълна неяснота за нарушителя да разбере за кое нарушение е наказан. / АНО
принципно може да намери вина и наложи санкция за едно само провинение,
въпреки наличието на повече такива, приписани с АУАН/. Но в случая, съдът
има предвид следното: в АУАН актосъставителят е отразил, че е установил
извършване на две нарушения на чл.65 т.9 и чл.84 ал.1 от ЗЛОД, текстово –
напълно правилно цитирани /това е приел още дори в констативния си
протокол – и там нарушенията са описани и текстово като две, и са посочени
цифром нарушени по отделно две норми на ЗЛОД, разделени със запетая/.
Същата квалификация и брой провинения, са дадени и от АНО, в
обстоятелствената част на постановлението – текст и изброяване нарушения.
Но, при посочване „мотива“ си с цифри – т.е. правната обосновка, за налагане
на санкция –„чл.83м“ от ЗЛОД – АНО де факто е ползвал състава на едното
нарушение само – това по чл.65 т.9 от закона: „Който не изпълни задължение
по чл. 65 се наказва с глоба в размер от 200 до 2000 лв.“ След това обаче, в
диспозитива си, след „Постановявам“, АНО е посочил, че налага наказание
„глоба“ на осн. чл.84 ал.1 от ЗЛОД във връзка с чл.65 т.9 от ЗЛОД /направил е
препращане от едно към друго нарушение, необосновано обвързвайки ги като
„едно“ само/, като съдът констатира, че чл.84 ал.1 от този закон – касае
другото нарушение – не за ползването на приспособление за нощна стрелба, а
за ловуване, извън разрешения ловен район. Или АНО е смесил нормите –
диспозитив и санкционна част, за двете отделни провинения – повдигнато е
обвинение с АУАН за деяние по чл.65 т.9 ЗЛОД, наказуемо по чл.83м от ЗЛОД
и е повдигнато с АУАН второ обвинение - за деяние по чл.84 ал.1 от ЗЛОД,
наказуемо по същата разпоредба от закона – чл.84 ал.1 от ЗЛОД. При
стореното от АНО в НП – обстоятелствена и диспозитивна част, настъпва
неяснота относно това какво е крайното решение на наказващия орган – за кое
от двете нарушения наказва П. И., или и за двете, след като наказанието
„глоба“ е само едно на брой, няма прекратяване производството по някое от
двете нарушения, ако наказанието е само за едното, а допълнително –
санкциите по чл. 94 и чл.95 ЗЛОД – безспорно касаят само провинения по
6
чл.84 от закона, но не и такива по чл.65, респ. неприложими са при чл.83м от
същия закон. В същата насока – неяснота, санкцията „глоба“ в размер 200,00
лв. е възможна и по двата текста, за двете нарушения – по чл.83м ЗЛОД – е
минималната, а по чл.84 ал.1 от ЗЛОД – в среден размер, или волята на АНО
не може да се установи. Така посоченото от съда, води до объркване и на
самия него, а и на нарушителя – нарушавайки правото му да разбере в какво е
обвинени, за какво наказан и срещу какво за се защитава / независимо, че
представителят на жалбоподателя очевидно приема в с. з., че обвинението по
чл.65 т.9 от ЗЛОД не се поддържа от актосъставителя,/ но пък според съда – е
визирано в НП, вкл. и съответната му санкционна разпоредба – чл.83м /
При така установените нарушения на процесуалния и материалния закон
при издаването на наказателното постановление, съдът приема, че същото е
незаконосъобразно и необосновано , и като такова следва да бъде отменено.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса, то
такива принципно се дължат – при определени условия. Съдът констатира – от
представените му в с. з. договор за правна помощ и съдействие между
жалбоподателя и адв. Гергов, че последните двама са уговорили
възнаграждение на адвоката – в размер на 400,00 лв., но няма доказателства
такова да е било и заплатено от жалбоподателя в крайна сметка. В съответния
реквизит от договора – такова обстоятелство липсва записано, а друг, отделен
документ в същата насока – заплащане на възнаграждението – на съда не бе
представен. Ето защо, това искане, направено от страна на жалбоподателя
следва да се остави без уважение, като неоснователно.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 531/02.07.2024 г. на
Директора на РДГ - Берковица, с което на П. М. И. от гр. С., обл. С., с ЕГН
**********, за нарушения на чл.65 т.9 и на чл.84 ал.1 от ЗЛОД, са наложени
санкциите: "глоба" в размер на 200,00 лв., на основание чл.84 ал.1 от Закона за
7
лова и опазване на дивеча във вр. чл.65 т.9 от Закона за лова и опазване на
дивеча; лишаване от право на ловуване за срок от 3 години, на основание чл.94
от ЗЛОД, и е постановено отнемането в полза на държавата на вещите,
послужили за извършване на нарушението – 1 бр. нарезно ловно оръжие
марка “Тикка“, модел „T3Х“, кал.308Win, № СС1851/РСС1851; 1 бр. супресор
марка „STALON“, модел ХЕ149, калибър 30, № 113082 и 1 бр. оптичен
термовизионен мерник / прицел/ марка „infiRay“, модел „SIAM SCP19“ с
фабричен № 2531А-НН2322 – на осн. чл.95 ал.1 от ЗЛОД.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно, искането от страна на П. М. И. от гр.
София, обл. София, с ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото /
адвокатско възнаграждение /.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
8