№ 10199
гр. София, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110162002 по
описа за 2021 година
ЮЛ. Б. Ц. е предявил срещу „....“ ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 2244,22 лева като получена от ответника без основание.
Ищецът сочи, че е собственик на самостоятелен обект в сграда – обект № 8 с
идентификатор 68134.1003.129.1.58, с административен адрес: гр. София, ул. „Нишава“ №
106, придобит на 06.03.2020 г., който се ползва за козметичен салон от съпругата му. Излага,
че имотът не е топлоснабден и няма сключван договор за доставка на топлинна енергия.
Излага, че е заплатил процесната сума на 15.09.2021 г., тъй като не е бил наясно, че в имота
няма радиатори. Претендира връщането , тъй като същата е била платена без основание. В
условията на евентуалност предявява осъдителен иск за заплащане на сумата от 2244,22 лева
поради това, че до процесния имот топлинна енергия не е доставяна.
Ответникът в подаден отговор оспорва сумата да е получена без основание, тъй като
ищецът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, въпреки че няма сключен
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Излага, че за процесния
период били в сила Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е била извършвана
услугата дялово разпределение на топлинната енергия.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По делото не е спорно, че ищецът е собственик на самостоятелен обет в сграда – обект
№ 8 с идентификатор № 68134.1003.129.1.58, находящ се в гр. София, ул. „Нишава“№ 106,
придобит с нотариален акт № 139 от 06.03.2020 г.
Представена е разписка № 0400013887858040/15.09.2021 г. за заплащане на сума в
1
размер на 2244,22 лева на каса на „....“ АД в полза на „....“ ЕАД по фактури за обект с
инсталация № ********** с посочен титуляр „Лилия 2“ ООД. Разписката съдържа
единствено подпис на оператор.
Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което за аб. № 411561
на името на „Лилия 2“ ООД в счетоводството на „....“ ЕАД за периода 05.2020 г. – 04.2021 г.
съществува заплатено задължение по главници в размер на 2208,05 лева. Лихвата за забава е
в размер на 8,75 лева.
Прието е заключение и на съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е
посочило, че абонатът дължи сума в размер на 2204,49 лева за периода 05.2020 г. – 04.2021
г., която не включва предишни просрочени или неплатени сметки, изравнявания за периоди
извън процесния, суми за дялово разпределение и лихви. Според главните отчети и
изравнителните сметки в процесния имот за процесния период ТЕ се отчита по показанията
на апартаментен топломер, но поради липса на достъп на абоната е начислена служебна ТЕ
по МСРС. Абонатът заплаща стойността на ТЕ, отделена от сградната инсталация. ТЕ за
БГВ се заплаща по показанията на 1 брой водомер за топла вода в имота, но поради липса на
достъп е начислена служебна ТЕ на брой лица с разходна норма 140/литра/денонощие за 1
потребител.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свид. Антония Атанасова Ц.а, която
сочи, че ползва недвижим имот, притежаван от нея и съпруга , на ул. „Нишава“ № 106, ет.
1, в който се извършват козметични процедури с работно време от 10:00 до 18:00 ч, без
събота и неделя. При придобиване на имота подаването на топлинна енергия било спряно.
Преди да започнат да ползват помещението премахнали радиаторите и поставили климатици
за отопление. В цялата сграда нямало „....“. Излага, че не били забелязвани служители, които
да идват да извършват отчет, а постоянно имало някой в обекта, който се намирал в
жилищна сграда, но си имал отделен вход. Топла вода се ползвала от бойлер. Първоначално
имало задължения от порядъка на 4 лева, а впоследствие сметките станали по 40-50, 100 лв.
и накрая 2500 лв. Преди ремонта имало радиатори. В помещението се намирало желязно
съоръжение с общи тръби.
Съгласно разпределената с доклада по делото доказателствена тежест по иска с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ищецът следва да установи, че процесната сума е излязла
от неговия патримониум в полза на ответника без да е налице основание.
Анализирайки събраните по делото доказателства съдът намира, че тази основна
предпоставка не се доказва по делото. Представената разписка действително установява, че
сума в размер на 2244,22 лева е била платена в полза на „....“ ЕАД, като дружеството е
осчетоводило това плащане, както е посочила ССчЕ, но съдът счита, че от представения
платежен документ не може да установи, че именно е ищецът е лицето, което е заплатило
сумата, още повече, че в документа като наредител е посочено лицето „Лилия 2“ ООД, което
дружество е праводателят на ищеца, от който ищецът е придобил процесният имот. Съдът
намира, че не следва да презюмира, че бидейки собственик на имота, ищецът е заплатил
процесната сума, най-малкото защото никъде не е посочено неговото име, за да може съдът
2
да достигне до извод, че именно неговият патримониум е бил намален със заплащане на
сума в размер на 2244,22 лева.
От изложеното следва, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради отхвърляне на главния иск съдът следва да разгледа евентуално предявения
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ. За неговата основателност в
тежест на ответника по делото е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ищеца е доставил топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода и за ищеца е
възникнало задължение за плащане на нейната цена в претендирания размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия. Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че
продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост.
Както се установи ищецът признава, че собственик на процесния имот, поради което
и същият има качеството на потребител на топлинна енергия. За установяване размера на
доставената топлинна енергия ищецът е поискал изслушване на СТЕ, която е посочила, че за
процесния период за процесния имот е била доставяна топлоенергия на стойност 2204,49
лева. С оглед на това съдът намира за установена доставката на топлинна енергия до
процесния имот, равняваща се на посочената стойност и е възникнало задължение за ищеца
за заплащане на нейната стойност. Както съдът вече прие не се установява ищецът да е
заплатил процесната сума в полза на ответника, поради което и последният не следва да
бъде осъждан да заплаща на ищеца сума в процесния размер, поради неизпълнение на
договорните отношения между страните, според които ответникът се е задължил да достави
топлинна енергия.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който претендира
следните разноски: 400 лева – депозити за експертизи и юрисконсултско възнаграждение,
което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя в размер на 50 лева.
3
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЮЛ. Б. Ц., ЕГН **********, срещу „....“ ЕАД, ЕИК
*********, иск с основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2244,22 лева,
платена на 15.09.2021 г. и получена от ответника без основание, както и евентуално
предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за осъждане на
„....“ ЕАД да заплати на ЮЛ. Б. Ц. сумата от 2244,22 лева поради недоставена топлинна
енергия до имот в гр. София, ул. „Нишава“ № 106, собственост на ищеца.
ОСЪЖДА ЮЛ. Б. Ц., ЕГН **********, да заплати на ....“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 450 лева – съдебни разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „....“ ЕООД като трето лице помагач на
страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4