Р Е Ш Е Н И Е
Номер 14.05.2021 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско
отделение
На 03.02.
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: Даниела Калчева
изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.дело № 367 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание по чл. 432 ал. 1 от КЗ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба е посочено, че при ПТП на 27.10.2018
г., около 19:10 ч., на път ПП 1-5, км. 206+200, в района на гр. М., обл. С.З.,
причинено виновно от Ц.П.П., водач на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел
„Голф”, ДК № ***, била причинена смъртта на В.. С. Г., ЕГН: **********, която
била внучка на тримата ищци. Произшествието настъпило при следните
обстоятелства: лек автомобил „Фолксваген Голф” ДК № *** навлязъл в лентата за
насрещно движение и се сблъскал с насрещно движещ се лек автомобил „Мерцедес С
220” ДК № ***, управляван от Ф.С.К..
За произшествието бил издаден Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица peг. № 284р- 22206 от 06.11.2018 г.
За управлявания от виновния водач П. лек автомобил
марка „Фолксваген Голф”, има сключена при ЗАД „Б.В.И.Г.” АД задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по полица №
BG/03/118000374663, със срок на валидност, считано от 24.01.2018 г. до
23.01.2019 г.
Застрахователят ЗАД „Б.В.И.Г.” АД е уведомен за
произшествието с Уведомление вх. № 5492 от 09.11.2018 г.
Починалата В.. Г. останала сирак на 1 годишна възраст,
когато починал нейния баща, поради което освен нейната майка за отглеждането й
през целия период на израстване били постоянно ангажирани и тримата ищци, чиито
грижи изградили силна връзка между ищците и пострадалата.
И.К.К. е дядо на починалата и единствен мъж в семейството
след смъртта на бащата на пострадалата. Когато същата била на 7 г., дядо й се
преместил в жилището, в което живеела В.. заедно с майка си и сестра си. И.К.
полагал много грижи за внучката си, взимал я от училище, помагал й с уроците,
прекарвал много време с нея. Двамата станали изключително близки и привързани
един към друг. С много любов се грижел за внучката си и гледал как тя пораства
пред очите му. Когато В.. пораснала здравословното състояние на възрастния й
дядо, който имал урологични проблеми, започнало да се влошава. В.. на свой ред
се грижела за него, водила го на лекар, купувала му лекарства. Смъртта на В..
му причинила неимоверна мъка и го съкрушила. Отказвал да приеме случилото се,
станал затворен и потиснат, загубил желание за живот.
В.С. и Г.Г. са баби на починалата В.. Г.. Те също били
в много близки отношения със своята внучка. Поради ранната смърт на бащата на В..
те активно помагали на майката на В.. в отглеждането на пострадалата. Двете
баби много често гледали В.. като дете. Като ученичка прекарвала ваканциите при
тях. Чували се ежедневно по телефона, често си гостували. Смъртта на
пострадалата им причинила силен шок, постоянно плачели, страдат и досега и няма
да превъзмогнат мъката от загубата на младата им родственица. Страданието за
дядото и за бабите на пострадалата ще продължи докато са живи. Пострадалата
била в изключително млада възраст, поради което нейната смърт причинява
изключително тежки страдания на тримата ищци, които те няма да преодолеят.
Тримата ищци са се обърнали към ответника ЗАД „Б.В.И.Г.”
АД с молба вх. № 1954 от 23.04.2019 г., за определяне и заплащане на
обезщетение на причинените им неимуществени вреди от смъртта на тяхната
родственица, но до настоящия момент застрахователят не им е определил и платил
никакви суми като обезщетение, поради което за тях възниква правния интерес да
предявят настоящите искове.
Считано от датата на уведомлението /09.11.2018г./
ответникът дължи и лихва по чл. 429, ал. 2, т. 2 от Кодекса за застраховане /
лихва за забава, когато застрахованият отговаря за нейното плащане пред
увреденото лице, т. е. законна лихва/, тъй като тя се включва в
застрахователното обезщетение.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника да плати на всеки от ищците сумите в размер на:
- по 26 000 лева (двадесет и шест хиляди лева),
предявени като частични искове от цялостни претенции в размер на по 80 000 лева
за всеки, като обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на
тяхната родственица при описаното ПТП, заедно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба до окончателното плащане, както и всички разноски по
делото;
- по 2 823,00лв., представляващи застрахователно
обезщетение в размер на лихва по чл. 429, ал. 2, т. 2 от Кодекса за
застраховане, върху сумата от 26 000,00 лева, за периода от датата на
уведомяване по чл. 429, ал. 3 от КЗ - 09.11.2018г., до датата на исковата молба
- 04.12.2019г.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва иска по основание и размер.
Завява, че не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение. ЗАД “Б.В.И.Г.” е сключило застрахователна полица по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност" на автомобилистите с
№BG/03/l 18000374663.
Посочва, че към исковата молба е приложен Констативен
протокол за ПТП от 05.11.2018 г. , съставен от лица, които не са били на
мястото на ПТП, настъпило на 27.10.2018 г. (една седмица след съставяне и
изготвяне на протокола) и не са имали възможност лично да възприемат
обстоятелства, пряко свързани с причините за настъпване на ПТП, механизма и
мястото на самото ПТП, поведение на участниците в ПТП, а оттук и наличие на
вина на за настъпването на ПТП от всеки един от тях. Във връзка с изложеното
оспорва изцяло приложения като доказателство Констативен протокол за ПТП от
05.11.2018 г., приложен по делото в копие.
Твърди, че към исковата молба няма представени
доказателства за удостоверяване на механизъм на ПТП, на безспорно виновно
поведение или нарушение на правилата за движение на водача на МПС „Фолксваген
Голф“, с ДКН ***, ангажиращо от своя страна отговорността на застрахователя. Поради
това ответникът оспорва и прави възражение за наличието на данни за доказано по
безспорен начин виновно поведение от страна на водача на застрахованото МПС.
Ответникът излага съображения, че решаването от страна
на наказателния съд на въпросите, свързани с обстоятелствата, оспорванията им и
вината на участниците в ПТП са важни, съществени и определящи преди да приключи
настоящото съдебното производство по т. д. № 367/2019 г., по описа на Окръжен
Съд гр. С.З.. Това е изключително важно и с оглед на наличието на виновно
поведение и нарушение от страна на застрахования водач. Поддържа наличие на
преюдициален спор, имащ пряко отношение към ангажирането на отговорността на
застрахователя, което е основание съдът да спре разглежданото на настоящото
дело до решаването на наказателното дело по случая. На основание изложеното,
прави искане съдът да спре производството по т. д. № 367/2019 г., по описа на
Окръжен Съд гр. С.З. до приключването на наказателното производство във връзка
със същото ПТП с окончателен и влязъл в сила акт. В този смисъл се позовава на Тълкувателно
решение № 1/2017 г. на ВКС на ОС на търговска и гражданска колегия, постановено
на 09.05.2019 г. и излага подробни съображения.
Алтернативно, ответникът посочва, че видно от
представеното от ищцовата страна копие на част от документи от водено
наказателно производство - оспорен Протокол за ПТП - съществува реална и
обективна възможност пострадалата В.. Г. и сама да е създала предпоставки и се
е поставила в опасност, както и с поведението си в значителна степен е и допринесла
за случилото се.
Твърди, че е налице съпричиняване от страна на В.. Г.,
като видно от вида и степента на нараняванията й - причина за смъртта тежка
черепно мозъчна травма и множество счупени лицеви кости на главата, може да се
направи обоснован извод, че същата е била без поставен обезопасителен колан,
при удара е полетяла напред и си е ударила главата. Като пътник в МПС (в
исковата молба липсва яснота за това къде, как и при какви обстоятелства е
пострадала и на коя седалка е седяла) тя е била длъжна да изпълни разпоредбите
на Закона за движението по пътищата.
Ответникът излага съображения, че предпоставките за
носене на деликтна отговорност по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД трябва да бъдат доказани
пред гражданския съд с доказателства и доказателствени средства, събрани в хода
на делото по иска на увреденото лице, съобразно принципите за непосредственост
и равенство на страните.
Във връзка с изложеното, и позовавайки се на един от
основните принципи в правото, според който никой не може да черпи права от
неправомерно поведение, счита, че при определянето на размера на обезщетенията
следва да се отчете факта на съпричиняване. Съгласно чл. 51, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите, ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали.
Ответникът оспорва наличието на предпоставки за
присъждане на обезщетение на ищците И.К.К., В.П.С. и Г.С.Г. в производството,
като счита, че същите не попадат в кръга на лицата, които имат право да получат
обезщетение за неимуществени вреди. От описаното в депозираната искова молба
ищците се явяват дядо и баби на пострадалата при ПТП В.. Г., което обаче не ги
превръща априори в правоимащи да получат застрахователно обезщетение лица.
Действително TP 1 /2016 г. разшири възможния кръг на лицата, които имат право
да получат застрахователно обезщетение, но това право не е абсолютно. Напротив,
ясно от страна на ОСНКТКГК на ВКС е изведено, че обезщетение се дължи по
изключение и ако се установи наличието на особена близост, като тази близост
следва да бъде с по- висок интензитет от този на обикновените роднински
отношения, което от своя страна да допусне възможността за изплащане на обезщетение
по изключение. Твърди, че в случая не е налице екстраоридинерност на болките и
страданията на ищците, което да прави допустими и основателни предявените
искове. Посочва, че заявените в обстоятелствената част на исковата молба
твърдения не могат да се кредитират като верни - заявено е, че И.К. е живеел
заедно с починалата В.. Г., както и че всички живеели в гр. К. и поддържали
ежедневен контакт заедно с другите две баби. Но, от представените към исковата
молба от страна на процесуалният представител на ищците доказателства - препис
извлечение от акт за смърт на В.. Г., издаден от населено място гр. М. - актът
се издава от района, в който починалата е живяла и имала постоянен адрес и
пребиваване. Независимо от тази неточност между заявеното и документите, изложеното
в исковата молба и наличните доказателства по делото, според ответника навеждат
на мисълта за обичайни отношения между внучка и баби и дядо в едно обичайно
българско семейство и не водят до извода за наличие на емоционални отношения,
които са изключителни по своя характер и различни от тези между внучка и баби и
дядо. Нормално е с оглед възрастта на починалата като е била дете бабите и дядо
й да са полагали грижи за нея и дори да са живели в едно семейство - в едно
домакинство, като това е характерно за почти всички семейства. Акцентираното,
че бащата е починал през 1996 г. счита, че не е относимо към настоящия спор, в
който следва да се изследва връзката между внучка и баби и дядо към датата на
инцидента през 2018 г. и последствие по отношение на търпените болки и
страдания.
На следващо място счита, че тълкувателното решение не
може да урежда отношения, които са заварени, тъй като в случая посоченото ТР
1/2016 г. не води до тълкуване на правна норма, а извежда кръг от правоимащи
лица, което действие може да бъде единствено за права породени и възникнали
след приемане на тълкувателното решение, съответно не може да води до
преуреждане на заварени положения.
Оспорва предявените искове по размер, като твърди, че
същите са прекомерно завишени и не отговарят на реално претърпените от ищците
неимуществени вреди. Това становище се потвърждава от трайната съдебната
практика по отношение на определяне на обезщетение на наследници на загинали
при ПТП. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. В този смисъл ответникът се позовава на чл. 52 ЗЗД.
Счита, че следва да се отчете и, че претендиращите не
са от кръга на лицата имащи изначално право да получат застрахователно
обезщетение с оглед тълкувателното решение на ВКС с мотиви, изложени вече
по-горе.
Ето защо и с оглед на изложеното, моли съда да
постанови решение, с което изцяло да отхвърли предявените искове.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, като моли настоящето да се цени като списък
на разноски.
Алтернативно, ако съдът счете наличие на основание за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение по отношение на ищците,
то моли да се приложи относимата норма в конкретния случай на чл. 493а, ал. 4
от КЗ, във връзка с § 96, ал.1 ПЗР на КЗ, както следва: „До влизането в сила на
наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за
претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в
размер до 5000 лв.”, както и да се отчете наличието на съществено съпричиняване
на вредоносния резултат.
Ответникът оспорва и претендираната от ищцовата страна
в исковата молба законна лихва от датата на Уведомяване на застрахователното
дружество за настъпило събитие 09.11.2018 г. Счита, че единственият задължен по
отношение на лихвите за забава следва да се счита причинителят на ПТП. Счита,
че с оглед КЗ, в сила от 01.01.2016г., приложим е чл. 497 от същия, в който
изрично е уточнено точно от кой момент застрахователят дължи лихва. Твърди, че е
налице забава на кредитора по отношение на плащането, както и че застрахователят
не дължи лихва по чл. 409 от КЗ.
Постъпила е допълнителна
искова молба, с която ищците заявяват, че поддържат всички твърдения и
доказателствени искания от исковата молба, с изключение на т. V, доколкото
ответникът е признал наличието на валидно застрахователно правоотношение с
деликвента, което обстоятелство молят да бъде отделено като безспорно.
По искането на ответника за спиране на настоящето
производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК вземат становище, че не е
налице визираната хипотеза, доколкото самият ответник не твърди и не сочи в
този или друг съд да се разглежда наказателно дело, изходът по което да е от
значение за правилното решаване на настоящия спор. Посочват, че с исковата
молба са представили под № 16 писмено доказателство Постановление на ОП-С.З. от
21.10.2019г. по пр.пр. № 2524/2018г., от което е видно, че водачът, чиято „ГО”
е застраховал ответникът и по чиято вина е настъпило процесното ПТП Ц.П.П., е
починал на мястото на инцидента, поради което наказателното производство е
частично прекратено досежно извършеното от него престъпление по чл. 343, ал. 3,
Пр. 3, вр. с ал. 1, б. „в”, чл. 342 НК. Посочват, че обстоятелството, продължава
ли наказателното производство срещу неизвестен извършител, който евентуално е
съпричинил вредоносния резултат, е ирелевантно за настоящия правен спор и в
никакъв случай не попада в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което
считат, че направеното от ответника искане за спиране на настоящето
производство е неоснователно и не следва да бъде уважавано.
В допълнителната искова молба е направено уточнение на
обстоятелствената част досежно мястото, на което е седяла в л.а. починалата
внучка на ищците В.. С. Г. при процесното ПТП: пострадалата е пътувала на
предна дясна седалка.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:
Безспорно е
установено, че на 27.10.2018 г., около
19:10 ч., на път ПП 1-5, км. 206+200, в района на гр. М., обл. С.З. е настъпило
ПТП между автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, ДК № ***, управляван от Ц.П.П.
и насрещно движещият се лек автомобил „Мерцедес С 220” ДК № ***, управляван от Ф.С.К.,
при което била причинена смъртта на В.. С. Г., ЕГН: **********, която е внучка
на тримата ищци.
За управлявания от Цанко П. лек автомобил марка
„Фолксваген Голф”, има сключена при ЗАД „Б.В.И.Г.” АД задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” по полица № BG/03/118000374663, със
срок на валидност, считано от 24.01.2018 г. до 23.01.2019 г.
Застрахователят ЗАД „Б.В.И.Г.” АД е уведомен за
произшествието с Уведомление вх. № 5492 от 09.11.2018 г.
От заключението на съдебно – психологическа експертиза
се установява следното:
Смъртта на В.. Г. е предизвикала травматичен стрес у
нейните дядо /И.К.К. ЕГН **********/ и баби /В.П.С. ЕГН ********** и Г.С.Г. ЕГН
**********/, който е прераснал в посттравматично стресово разстройство;
Към момента на
психологическото изследване и при тримата се регистрират симптоми от двете
значими групи, характеризиращи посттравматичното стресово разстройство. Предвид
някои обективни дадености - напредналата възраст, наличие на придружаващи
заболявания и др. под., прогнозата за преодоляване на тези симптоми е по-скоро
песимистична.
От заключението на автотехническата експертиза се
установява следното:
Произшествието е настъпило на 27.10.2018г. около
19:10часа, на път 1-5, км.206+200. Пътят е двулентов за двупосочно движение.
Произшествието е настъпило в условия на тъмнина, ясно, сухо време и суха
асфалтова настилка. В зоната на ПТП, надлъжната ос на пътя е разположена в
направление север - юг. Лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№ ***, се е движил
в посока юг, в попътната си /западната/ лента. В хода на разследването по
д.п.284/18 по описа на РУП- К., е установено, че в същата посока са се движили
две ППС с животинска тяга /каруци/. Лекият автомобил Фолксваген е настигнал
каруците. Поради разликата в скоростите на движение, водачът е преценил, че не
може да спре зад тях и е предприел две спасителни маневри които е изпълнил
последователно за кратко време/почти едновременно/ в посочената
последователност - завой наляво и аварийно спиране. В същото време в обратна
посока - на север, в попътната си /източната/ лента се е движил л.а. Мерцедес
С220 с рег.№ ***. Лекият автомобил Фолксваген е навлязъл косо в лентата за
насрещно движение, в непосредствена близост пред л.а.Мерцедес. Настъпил е удар
между двата автомобила, при който са контактували предна челна дясна част на
л.а.Мерцедес със странична дясна част на л.а.Фолксваген.
Проекцията на центъра на удара върху платното за
движение се определя на базата на информация за посоката на движение,
положението на МПС след удара, оставените следи по пътното платно, положението
на отломките. Лекият автомобил „Мерцедес“ се е движил в посока от гр.С.З. към
гр.К.. Лекият автомобил „Фолксваген“ се е движил в обратна посока. На мястото
на ПТП, са намерени следи и МПС, в следните положения:
-л.а.“Мерцедес“ с предно ляво колело на 54,6м. северно
от т.О и 3,5м. източно от осовата линия (ОЛ); задно ляво колело на 51,9м.
северно от т.О и 2,3м. източно от осовата линия(ОЛ);
-л.а.“Фолксваген“ с предно ляво колело на 57,6м.
северно от т.О и 0,9м. източно от източния край на асфалтовото покритие; задно
ляво колело на 59,5м. северно от т.О и 1,1м. западно от източния край на
асфалтовото покритие;
-дъговидна спирачна следа с начало на 69,4м. северно и
1,37м.източно от т.О; край на 49,7м.северно от т.О и 1,1м. източно от ОЛ.
-праволинейна спирачна следа с начало на линията на
т.О и 2,2м.източно от ОЛ; край на 53,5.северно от т.О и 1,37м. източно от ОЛ.
-праволинейна спирачна следа успоредна на предходната,
с начало на 7м. северно и 1,5м. източно от другата следа; край на 33,5м.северно
от т.О.
Обективните находки на мястото на ПТП, в своята
съвкупност, определят проекцията върху платното, на центъра на удара между
л.а.“Мерцедес“ и л.а.“Фолксваген“ на 50,5м. северно от т.О и 2,0м. източно от
ОЛ. Ударът е в лентата, която се явява попътна за л.а.“Мерцедес“. В момента на
удара л.а.“Мерцедес“ е бил разположен изцяло в попътната си лента за движение.
Лекият автомобил „Фолксваген“ е бил разположен в лентата за насрещно движение,
с надлъжна ос под ъгъл около 40° спрямо оста на пътя, с дясна странична част
към предната част на л.а.Мерцедес. Лекият автомобил Фолксваген е бил в режим на
странично плъзгане, след загуба на странична устойчивост в следствие на рязкото
завиване на волана в ляво.
Скорост на л.а.Мерцедес в момента на удара - 106 км/ч.
Скорост на л.а.Фолксваген в момента на удара - 99
км/ч.
Преди ударът водачът на л.а.Фолксваген е предприел
рязко завиване на волана в ляво, с което е навлязъл в лентата за насрещно
движение.
Преди ударът водачът на л.а.Мерцедес се е движил
праволинейно. Той е запазил приблизително същата траектория и след възникване
на опасността за движението.
Причините за настъпване на процесното ПТП, от
техническа гледна точка са:
-движение на л.а.Фолксваген със скорост по-висока от
70км/ч. която скорост се явява гранична за възможността да се спре в рамките на
осветения участък от фаровете на къси светлини.
-предприетата спасителна маневра, от водача на
л.а.Фолксваген, за завиване в ляво.
Наличието на двете несигнализирани каруци на платното
са създавали опасност за движението. Водачът на л.а.Фолксваген е реагирал
неправилно на тази опасност за движението.
В протокола за оглед на местопроизшествието е
отразено, че на предна дясна седалка е намерен трупа на млада жена, с поставен
предпазен колан, притисната от деформациите на купето в дясната част. Тялото е
било извадено от служители на РСПБЗН-К.. В последствие е установено, че трупът
е на В.. С. Г..
В.. С. Г. е седяла по време на движение и към момента
на настъпване на процесното ПТП, на предна дясна седалка в л.а.Фолксваген Голф
с рег.№ ***. Тялото на пострадалата е открито в купето на автомобила с нанесени
множество травми, несъвместими с живота.
В.. С. Г. е пътувала с поставен обезопасителен колан,
с който е бил оборудван автомобилът. Тялото е намерено от разследващите с
поставен обезопасителен колан.
От заключението на съдебно медицинската експертиза се
установява следното:
На 27.10. 2018 г. В.. С. Г., ЕГН *******б78 е претърпяла
пътнотранспортно произшествие в резултат на което е получила: Черепномозъчна
травма изразяваща се в деформация на главата с множество охлузвания и
кръвонасядания на лицето, многофрагментно счупване на костите на главовия и
лицевия череп, кръвонасядания на меките черепни обвивки, кръвоизлив в меките
мозъчни обвивки, контузии и разкъсване на мозъка и вдишване на кръв в белите
дробове. Гръдна травма с множество охлузвания и кръвонасядания по гръдния кош,
счупване на двете ключици, счупване на 12 ребра в ляво и 10 ребра в дясно,
контузии на белите дробове, разкъсване на околосърцевата торбичка и лявата
камера на сърцето, излив на кръв в двете плеврални кухини. Коремна травма
изразяваща се в разкъсвания на слезката и черния дроб, с последвал излив на
кръв в коремната кухина. Счупване на таза. Счупване на лявата раменна кост.
Счупване на двете бедра. Счупване на дясната подбедрица. Охлузвания и
кръвонасядания по шията и крайниците.
Причината за смъртта на В.. на С. Г., ЕГН **********
са множествени травми несъвместими със живота.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Я.И. Г. посочва, че ищците И.К.К. и В.П.С.
са й баща и майка, а ищцата Г.С.Г. е нейна свекърва.
Свидетелката посочва, че е майка на загиналата В... Според
нея отношенията между В.. и бабите и дядото били чудесни, много хубава топла
връзка имало между тях, особено с бащата на свидетелката, тъй като по-голямата
част от времето докато В.. била жива живеели заедно. Ищците й помогнали да
отгледа децата си, когато починал съпругът й, през 1996 г., като тогава В.. била
на 1 година, а друга й дъщеря била пет години по – голяма от В... Смъртта на
съпруга на свидетелката ги сплотила още повече, защото тя останала сама с две
деца и благодарение на тяхната помощ успяла да си отгледа децата, да ги изучи.
Ищците много й помагали за отглеждане на децата. Много често децата й викали свекърва
й да стои при тях, защото ги е страх сами, когато свидетелката е на работа. Майката
на свидетелката също, много често е гледала В.. на село, тъй като тя живее в село близо до К., а голямата дъщеря на
свидетелката много боледувала и често влизала в болница с нея и свидетелката оставяла
В.. при майка си докато ги изпишат. Бащата на свидетелката също много й помагал,
вземал В.. от детска градина.
Свидетелката посочва, че с баща й И.К. до преди три
години живели заедно в едно домакинство. Майка й и баща й били разведени от
много години, докато свидетелката живеела с баща си в едно домакинство, майка й
живеела в с.Скобелево. През лятото децата си ходели на село при едната и
другата баба. С голяма обич се отнасяли към внучката си. Били там и по
празници, по Коледа, при нейната майка също ходили с голямо удоволствие и обич. Когато В..
пораснала търсела бабите си по телефона, винаги са се обаждали по телефона.
Ищците винаги търсели контакт с децата, не ги оставили без внимание и обич,
винаги са ги търсели и чували, на баловете съответно също присъствали. Свидетелката
заявява, че тя е казала на баща си за трагедията с В.., той много плакал,
просто не можел да повярва, в първия момент майка й също се разплакала по
телефона, трагедията била огромна и за двамата. Те не приемали това, че са на
толкова години и са живи, а това дете си е отишло от този свят и още не могат
да го преживеят. Свидетелката казала на зълва си, а тя съответно на майка си
/ищцата Г.С.Г./, но доколкото знае са й казали по-късно, защото тя била тежко
болна и са се опасявали да не се случи нещо с нея.
Според свидетелката баща й го изживявал най-тежко,
защото са живели през тези години заедно и са израснали пред очите му децата.
Той бил съсипан от тази трагедия, постоянно плачел, постоянно говорил за нея.
Имало снимки на стената и той си говорел с нея, майка й също говори на
снимките, това й било някакво
успокоение, много тежко. След ПТП - то баща й спрял да се храни, в първите
месеци не можел да спи, майка й също. И двамата не можели да спят, за свекърва
си не може да каже, но майка й и баща й имат проблеми със съня, с нервите, баща
й пиел успокоителни лекарства, вземал ксанакс. Свидетелката посочва, че скоро се
навършили две години от смъртта на В.. и двамата й родители въпреки тежкото
състояние, в което са, успели да дойдат на гробищата и много плакали
/свидетелката също се разплаква/.
Свидетелката Пенка Иванова Йорданова, която е дъщеря
на ищцата Г.С.Г. и леля на загиналата В... Посочва, че брат й С.И.Г. /баща на В../
починал на 22.05.1996г., тогава В.. била на година и няколко месеца, голямата
дъщеря била на четири години. В.. се
родила в къщата при майка й, била чакано, желано и обичано дете и майка й много
помагала за отглеждането, защото имала тази възможност. След като починал
бащата, снаха й /майката на В../ се прибрала с децата при баща си, но
продължила да поддържа отношение със свекърва си. Според свидетелката В..
страшно много обичала баба си, посещавала я много често вкъщи заедно със
сестричката си. Когато В.. пораснала
срещите станали по-редки, но всеки ден се чували по телефона. При всяко
обаждане от страна на майката на В.., ищцата Г.С.Г. отивала, когато имало нужда
от нея, толкова силно обичала децата и искала постоянно да бъдат при нея.
Другите баба и дядо също били изключително внимателни. Бащата на снаха й
основно се грижел за тях, защото бил по-здрав и по-силен, а те имали нужда от
мъжко присъствие, изключително им помагал, много силни, много топли и истински
отношения. Според свидетелката В.., често идвала, ищцата Г.С.Г. била грамотен
човек, тя помагала с каквото можела и финансово разбира се, по празниците
задължително имало изненади и подаръци.
В.. била изключително уважително дете, винаги се
обаждала по телефона да пита „как си бабо, добре ли си, да ти донеса ли нещо“. Същото
било и с другите баба и дядо, всички много
често се събирали по празниците семействата, по същия начин, много изключително
мили отношения прегръдки, целувки, обич.
Ищцата Г.С.Г. била почти две години на легло и току - що
била леко проходила, поради това когато свидетелката разбрала за смъртта на В..
не й казала веднага, а съобщила на ищцата след погребението. Свидетелката посочва,
че ищцата Г.С.Г. тежко е преживяла смъртта на В... Продължавали да говорят за нея,
не им излизала от главите. Свидетелката посочва, че в къщата, където живее
ищцата Г.С.Г. било пълно със снимки на В...
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В
случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
процесното ПТП – 27.10.2018 г., по силата на което ЗАД „Б.В.И.Г.” АД е поел задължение да обезщети
увредените при използването на лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, ДК № *** трети лица,
се установява от справка в Гаранционен фонд, от която е видно, че е налице застрахователна
полица №
BG/03/118000374663, със срок на валидност, считано от 24.01.2018 г. до
23.01.2019 г.
Съдът
намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с
новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по
този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е
предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците са предявили претенциите си за изплащане на
застрахователно обезщетение пред ЗАД „Б.В.И.Г.”
АД и са представили всички документи, с които
разполагат, които са получени от ответното дружество на 23.04.2019г. Поради това съдът намира, че предявените искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай доколкото няма постановена присъда,
която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с
доказателства в хода на настоящото производство.
От заключението на автотехническата експертиза се
установява, че причините за настъпване на процесното ПТП, от техническа гледна
точка са: движение на л.а.Фолксваген със скорост по-висока от 70км/ч. която
скорост се явява гранична за възможността да се спре в рамките на осветения
участък от фаровете на къси светлини и предприетата спасителна маневра, от
водача на л.а.Фолксваген за завиване в ляво. Причина за настъпване на
процесното ПТП е и наличието на две несигнализирани каруци на пътното платно,
които са създавали опасност за движението, на която опасност водачът на
л.а.Фолксваген е реагирал неправилно.
С оглед изложеното съдът намира, че водачът на лек автомобил марка „Фолксваген Голф”, ДК № *** е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, където е посочено, че водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.
С оглед изложеното съдът намира, че
допуснатите нарушения от водача на лек автомобил марка „Фолксваген „Голф”, ДК № ***, са в пряка причинна връзка
с настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумцията
на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Поради това съдът приема, че деянието на
водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/
на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно
размера на исковете за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
Основен
спорен момент по делото е дали ищците имат качеството на пострадали от
процесното ПТП. За да обоснове изводите си в тази насока, съдът съобразява
задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018 г.
на ОСНГТК на ВКС. В мотивите на решението се посочва, че "от гледна точка
на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен
кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с
починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието
на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет
и продължителност с болките и страданията на най-близките (родители и деца).
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Обезщетение следва да
се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание
предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени
вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД."
С
горепосоченото Тълкувателно решение обаче не се дава неограничена възможност за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди винаги и на всички близки на
починалия, които страдат от смъртта. Смисълът на тълкувателното решение е
изрично поставеното в него изискване за изключение, породило връзка, трайна и
дълбоко емоционална, отличаваща се от обичайните. Това изключение налага тези
случаи - за разлика от обичайните житейски ситуации, ищецът да е най-близкия
или сред най-близките на починалия, а не съпругата, низходящите или възходящите
му. Такова изключение напр. ще е налице, ако починалият е нямал друго семейство
освен ищците и заедно, споделяйки едно домакинство, са изградили отношения,
заместващи тези между най-близките – съпруг, низходящи, възходящи. Т. е., дори
ищецът да не е сред най-тесния родствен кръг следва да се установи, че на
практика са били най-близките хора на починалия, поради което и е справедливо
да бъде обезщетен вместо или заедно с тях. Възможно е напр. поради определени
житейски обстоятелства братя и сестри да са изградили отношения, сходни на тези
между най-близки кръвни роднини (останали без родители, споделяли трайно общо
домакинство, при взаимна помощ и грижа).
В настоящия случай от
показанията на разпитаните свидетели, които съдът възприема изцяло, като
непосредствени, непредубедени и непротиворечиви се установява, че между починалата
В.. и ищците е създадена трайна и дълбока емоционална връзка от ранна детска
възраст. Действително в българския бит бабата и дядото често присъстват в
живота на внуците си. В случая обаче обичайните отношения са надградени. По
делото се установи, че отношенията между В.. и ищците се характеризират с
по-голяма от обичайната привързаност, обич, подкрепа и грижа. Това до голяма
степен е било предизвикано от ранната загуба на бащата на В... По делото е
категорично установено, че ролята на ищецът И.К.К. за неговите внучки / в
частност за В../ е била много по-значима от обичайните такива роднински
отношения, тъй като същият е играел ролята на мъжа в семейството, предвид на
смъртта на бащата на В.., която е била само на една година. Дядото И.К. /дядо
по майчина линия на В../ е живеел със семейството на В.. и е бил опора на
дъщеря си и внучките си, което съдът намира за особено близко роднинско
отношение, свидетелстващо за дълбока емоционална връзка между ищеца и неговата
загинала внучка В... И.К. полагал
много грижи за внучката си, взимал я от училище, помагал й с уроците, прекарвал
много време с нея, тя израснала пред очите му. Смъртта на В.. му причинила
огромна мъка, това за него било голяма трагедия, която и до настоящия момент не
е преодоляна. Ищецът постоянно плачел, постоянно говорил за В.., имал нейни снимки
на стената и си говорел с нея. Ищците В.С. /баба на В.. по майчина линия и Г.Г.
/баба на В.. по бащина линия/ също присъствали постоянно в живота на В..
предвид ранната смърт на бащата й, която ги сплотила още повече. Според
свидетелските показания благодарение на подкрепата, обичта и всеотдайността на
ищците, майката на В.. успяла да отгледа нея и сестра й. Ищците непрекъснато
помагали за отглеждане на децата. Г.Г. ***, за да гледа В.. и сестра й, докато
майка им е на работа. В.С. също, много често е гледала В.. на село, тъй като
сестрата на В.. боледувала и често влизала в болница, придружена от майка си. В..,
много често посещавала, и едната, и другата си баба и когато пораснала
постоянният контакт с бабите й продължил. Според свидетелските показания бабите
изключително тежко приели новината за смъртта на В.., мъката им била неимоверно
голяма и към настоящия момент все още не е преодоляна, което се установява и от
съдебнопсихологическата експертиза.
Поради това съдът приема, че благодарение
на всеотдайността, вниманието и грижите на ищците от една страна, както и на
привързаността, обичта и доверието на пострадалата от друга между тях
действително се е създала трайна и дълбока връзка и чувства, много близки до
отношенията между родители и дете.
С
оглед изложеното съдът намира, че между починалата В.. Г. и ищците е
изградена силна и дълбока емоционална връзка и следователно преживените и
търпени болки и страдания на ищците от смъртта на тяхната внучка следва да се
определят като надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, по смисъла на разясненията и постановките, дадени
в мотивите към т. 1 от ТР № 1 по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, за
които е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и
на преживелите родственици. Ето защо съдът приема, че при така събраните доказателства
ищците са провели пълно и главно доказване за съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка с починалата и за настъпили в резултат на нейната смърт
сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Поради
това съдът счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди на всеки от
ищците би била справедлива сума в размер на
по 26 000 лв.
Възражението на застрахователя, че при определяне на размера на
обезщетение съдът следва да приложи чл. 493а КЗ
и в частност ал. 4, която предвижда, че обезщетението следва да се определи в
размер до 5000 лв., е неоснователно. Разпоредбата противоречи на правото на ЕС,
доколкото е предвидена по-малка сума на застрахователно обезщетение от
посочените в чл. 1, § 2 от Втора
директива 84/5, кодифицирана с Директива
2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16. 09.2009 г. относно
застраховката "Гражданска отговорност". Съгласно Решение на СЕС от
24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет
преюдициално запитване на осн. чл. 267 ДФЕС
от Augstakas tiesas Senats (Латвия) не се допуска национална правна уредба,
съгласно която задължителната застраховка "гражданска отговорност" да
покрива обезщетение за неимуществени вреди, дължимо съгласно националното
законодателство за смъртта на близки членове на семейството, само до определена
максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 1, § 2 от Втора
директива 84/5. Няма основания да се отправя
преюдициално запитване от съда, разглеждащ настоящия спор, в какъвто смисъл се
оплаква въззивникът, тъй като СЕС вече е бил сезиран с преюдициално запитване
по въпроса и се е произнесъл. Тъй като решенията на СЕС по преюдициални
запитвания са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България
(чл. 633 ГПК),
то няма основания размерът на обезщетението да бъде ограничавано под
действителния размер на претърпените неимуществени вреди.
От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от
страна на В.. Г., като са изложени твърдения, че същата е била без предпазен колан.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението
за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на
причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е
налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице
причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
В заключението на автотехническата експертиза, вещото лице е посочило, че в
протокола за оглед на местопроизшествието е отразено, че на предна дясна
седалка е намерен трупа на млада жена /В.. Г./, с поставен предпазен колан,
притисната от деформациите на купето в дясната част. Поради това съдът приема,
че В.. Г. не е нарушила разпоредбите на ЗДвП, тъй като е била с поставен предпазен
колан, поради което възражението за съпричиняване е неоснователно.
По исковете
с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава
в рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая
ищците претендират лихва за забава в размер на 2 823 лв. от датата на
уведомяване на ответното дружество – 09.11.2018 г. до датата на подаване на
исковата молба 04.12.2019 г. От представените доказателства се установява, че
на 09.11.2018 г. уведомление до застрахователя са подали майката и сестрата на
загиналата В.. Г., а ищците са уведомили ответното дружество за настъпване на
застрахователното събитие на 23.04.2019г.
Съдът след служебно изчисление установи, че лихвата за забава върху всяко едно
от обезщетенията в размер на 26 000
лв. за периода от 23.04.2019г. до 03.12.2019г. е в размер
на 1625 лева. Следователно в този
размер предявените искове следва да бъдат уважени, а в останалата част до
претендираните 2823 лева следва да бъдат отхвърлени.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че З. “Б.В.И.Г.” АД следва да заплати на
И.К.К. сумата от 26 000 лв. частичен иск от 80 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на В..
С. Г. при настъпилото ПТП на 27.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на исковата молба - 04.12.2019г.
до окончателното плащане и сумата от 1625
лв., представляваща лихва по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, върху сумата от 26
000 лв., за периода от датата на уведомяване по чл. 429, ал. 3 от КЗ – 23.04.2019г.
до датата на постъпване на исковата молба - 03.12.2019г.
“З. “Б.В.И.Г.” АД следва
да заплати на В.П.С. сумата от 26 000 лв. частичен иск от 80 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на В..
С. Г. при настъпилото ПТП на 27.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на исковата молба –
04.12.2019г. до окончателното плащане и сумата от 1625 лв., представляваща лихва по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, върху сумата от 26 000 лв., за периода от датата на уведомяване по чл. 429,
ал. 3 от КЗ – 23.04.2019г. до датата на постъпване на исковата молба - 03.12.2019г.
„З. “Б.В.И.Г.” АД следва да заплати на Г.С.Г. сумата от 26 000 лв. частичен иск
от 80 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди от смъртта на В.. С. Г. при настъпилото ПТП на 27.10.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 04.12.2019г. до окончателното плащане и сумата от 1625 лв., представляваща лихва по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, върху сумата от 26 000 лв., за периода от датата на уведомяване по чл. 429,
ал. 3 от КЗ – 23.04.2019г. до датата на постъпване на исковата молба - 03.12.2019г.
По отговорността за разноски:
От
представените по делото доказателства се установява, че ищците са материално
затруднени лица, поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана
безплатно.
Съгласно
нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за
адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830
лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените правила в
настоящия случай адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ на всеки от ищците е в размер на по 1 310 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай Адвокатско
дружество „Й. ***
е регистрирано по ЗДДС и адвокатските възнаграждения се претендират с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимите адвокатски
възнаграждения на Адвокатско дружество „Й. *** за осъществена безплатна
адвокатска помощ на всеки един от тримата ищци са в размер на по 1 572 лв.
с ДДС /1 310 лв. х 20 % = 1 572 лв. / или в общ размер на 4 716 лв. с
ДДС. Следователно следва да се присъди адвокатско възнаграждение в общ размер
на 4520 лева съразмерно с уважената
част от исковете.
Ответникът е направил искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и разноски. Съдът определя на ответника възнаграждение на
основание чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 300 лева. Същият е направил и разноски
за ВЛ в размер на 300 лева, или общо
в размер на 600 лева. Следователно на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 25 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Видно от данните по делото от бюджета на съда са изплатени
следните възнаграждения за изготвяне на експертизи: за изготвяне на съдебнопсихологичната експертиза
възнаграждение в размер на 480 лв.; за изготвяне на съдебномедицинска
експертиза възнаграждение в размер на 500 лв. и за изготвяне на автотехническа експертиза възнаграждение в
размер на 300 лв. или общо в размер на 1280
лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.” АД следва да бъде
осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна
такса в размер на 3 315 лв. и сумата
от 1 227 лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи,
изплатени от бюджета на съдебната власт, съразмерно с уважената част от
исковете.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “З. “Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление град С.*** да заплати на И.К.К., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 26 000 лв. частичен иск
от 80 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди от смъртта на В.. С. Г. при настъпилото ПТП на 27.10.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 04.12.2019г. до окончателното плащане и сумата от 1625 лв., представляваща лихва по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, върху сумата от 26 000 лв., за периода от датата на уведомяване по чл. 429,
ал. 3 от КЗ – 23.04.2019г. до датата на постъпване на исковата молба -
03.12.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
лихва в останалата част до претендираните 2823 лева като
неоснователен.
Присъдените
на И.К.К., ЕГН **********,
адрес: *** суми могат да бъдат
заплатени по следната банкова сметка: ***: ***; BIC: *** – Обединена българска банка АД.
ОСЪЖДА “З. “Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление град С.*** да заплати на В.П.С., ЕГН
**********, адрес: *** сумата от
26 000 лв. частичен иск от 80 000 лв., представляваща обезщетение
за причинените неимуществени вреди от смъртта на В.. С. Г. при настъпилото ПТП
на 27.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба – 04.12.2019г. до
окончателното плащане и сумата от 1625
лв., представляваща лихва по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, върху сумата от 26
000 лв., за периода от датата на уведомяване по чл. 429, ал. 3 от КЗ –
23.04.2019г. до датата на постъпване на исковата молба - 03.12.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва в останалата част до претендираните 2823 лева като неоснователен.
Присъдените
на В.П.С., ЕГН **********, адрес: *** суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: ***: ***; BIC: *** – Централна
кооперативна банка АД.
ОСЪЖДА “З. “Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление град С.*** да заплати на Г.С.Г., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 26 000 лв. частичен иск от 80 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на В..
С. Г. при настъпилото ПТП на 27.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на исковата молба – 04.12.2019г.
до окончателното плащане и сумата от 1625
лв., представляваща лихва по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, върху сумата от 26
000 лв., за периода от датата на уведомяване по чл. 429, ал. 3 от КЗ –
23.04.2019г. до датата на постъпване на исковата молба - 03.12.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва в останалата част до претендираните 2823 лева като неоснователен.
Присъдените
на Г.С.Г., ЕГН **********, адрес: *** суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: ***: ***; BIC: *** – УниКредит Булбанк
АД.
ОСЪЖДА “З. “Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление град С.*** да заплати на Адвокатско дружество
„Й. ***,
офис 4, БУЛСТАТ № *** адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ на ищците в общ размер на 4520 лева, съразмерно с уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА И.К.К., ЕГН **********, адрес: ***, В.П.С., ЕГН **********, адрес: *** и Г.С.Г., ЕГН **********,
адрес: *** да заплатят на З. “Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град С.*** разноски в
размер на 25 лева, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА “З. “Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление град С.*** да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 3 315 лв. и сумата от 1 227 лв., представляваща
възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета на съдебната
власт, съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :