РЕШЕНИЕ
гр. С.,........................................... /2014 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, гражданско отделение, VI-ти осми състав, в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Съдия: Румяна Ченалова
като разгледа докладваното от Румяна Ченалова т.дело № 4911 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, на Т.Н., в качеството на синдик на „Ф-Т.“ ЕООД в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Л.А.“ № **, чрез пълномощника адв. Л. Г. срещу „Ф-Т.“ ЕООД в несъстоятелност с ЕИК********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Л.А.“ № **, представлявано от управителя Г.В.Ф. и Я.С.П., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, с правно основание чл.646, ал.2, т.4 от ТЗ.
Ищецът твърди, че с Решение № 725 от 11.07.2011 г., постановено от Софийски градски съд, по т.д. 1143/2010 г., VI-9 ти състав, ТО, е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Ф-Т.“ ЕООД с ЕИК ******** с начална дата на неплатежоспособността 29.11.2009 г. С Решение от 20.03.2012 г., постановено по същото дело, дружеството „Ф-Т.“ ЕООД е обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието, постановено е обща възбрана и запор върху имуществото, прекратени са правомощията на органите на дружеството, лишени са от правото да управляват и да се разпореждат с имуществото включено в масата на несъстоятелността. С определение от 30.05.2012Г. по т.д. 1143/2012Г., 1-9 ти състав, ТО, по описа на Софийски градски съд за постоянен синдик на дружеството е назначен Т.Н.. Съгласно правомощията си по чл.б58,ал.1, т.5 от ТЗ, синдикът е предприел действия по издирване и уточняване на имуществото на длъжника, при което установил, че след началната дата на неплатежоспособността - 29.11.2009 г., е извършена разпоредителна сделка от длъжника, обективирана в нотариален акт № 129, том V, per. № 25132, дело № 88о от 2009Г. на нотариус Ц.С., като същият е продал на Я.С.П. с ЕГН ********** за сумата 50 ооо лв., следния недвижим имот, собственост на дружеството, а именно: Апартамент № Б 101, находящ се в сграда в „груб строеж“ в гр. С., район „С.“, ул. „Акад. Й.Т.“ №*, вх. Б, първи жилищен етаж, на кота + 6,40 м., със застроена площ от 77,88 кв.м., състоящ се от: входно антре, дневна с кухненски бокс, една спалня с балкон и килер, баня с тоалетна, при граници: коридор, стьлбищна клетка, ап. Б но, двор и ап. Б 102, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ, в който е построена сградата, съставляващи УПИ № IX - 1749 в кр. № 40 по плана на гр. С., местност „С.Г.“, с площ от 1 375 кв.м., при граници: УПИ XIV-2841, УПИ Х-1749, УПИ VII-1358 и улица и УПИ Х-1749 в кв. 40 по плана на гр. С., местност „С.Г.“, с площ от 1353 кв.м. Данъчната оценка на имота към момента на продажбата 84 260 лв.
Ищецът счита, че са налице изискуемите от закона елементи от фактическия състав на нормата на чл. 646, ал. 2, т.4 от ТЗ, а именно:
Сделката е извършена в „подозрителния период“ - след началната дата на неплатежоспособността - 29.11.2009Г., определена съгласно Решение № 725 от 11.07.20nr. на Софийски градски съд. Сделката е извършена лично от длъжника „Ф-Т.“ ЕООД в несъстоятелност. Същата има за предмет имуществено право от масата на несъстоятелността - недвижим имот, собственост на дружеството длъжник. Така извършената продажба, значително надхвърля по стойност полученото по възмездната отчуждителна сделка, тъй като продажната цена по сделката е значително по-ниска от данъчната оценка на продадения недвижим имот. С тези си действия длъжникът е намалил своето имущество, което служи за обезпечение на задълженията му и е затруднил удовлетворяването на кредиторите на несъстоятелността, което поражда правния интерес от предявяването на иска. В този смисъл, ищецът моли съда да постанови решение, с което на основание чл.646, ал.2, т.4 от ТЗ, да бъде обявена за нищожна извършената на 09.12.2009Г. разпоредителна сделка, с която „Ф-Т.“ ЕООД в несъстоятелност е прехвърлило гореописания имот на Я.С.П. и на основание чл. 537, ал. 2 изречение второ от ГПК издадения нотариален акт за покупко-продажба да бъде отменен. Прави доказателствени искания за допускане на съдебно-техническа експертиза, за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се издаде Данъчна оценка на процесния недвижим имот и издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с данни дали лицето купувач към дата на извършената сделка не се е намирало в брак.
В отговора на исковата молба, ответникът Я.С.П., изразява становище за нередовност на исковата молба, поради неспозване на законовата разпоредба на чл. 127, алл, т.2 от ГПК, твърди, че искът е недопустим. Съображенията, които ответникът излага са, че синдикът не е легитимирана страна в производството и няма право да предявява от свое име искове за обявяване на нищожност на продажбата, както и че нотариалният акт за покупко-продажба не може да бъде отменен на основание чл. 537, ал.2 изречение второ от ГПК, тъй като отмяна по този ред търпят единствено констативните нотариални актове. Искът е неоснователен и недоказан, поради това, че не е изпълнен фактическият състав на чл.646, ал.2, т.4 от ТЗ, а именно: даденото по сделката да надхвърля значително по стойност полученото. Твърди, че при определяне дали даденото по една сделка на недвижим имот надхвърля полученото по нея, се взема предвид не данъчната оценка на недвижимия имот,а неговата пазарна стойност, в случая пазарната стойност на недвижимия имот към датата на покупко-профажбата не надхвърля значително по стойност неговата продажна цена. Твърди, че законът не съдържа числов критерий за неравностойност в стойността на даденото и полученото, че не винаги пазарната оценка е стойността на даденото по сделката от длъжника, отклонение от пазарната цена и цената получена по договора е нормално и допустимо при стопански, урбанистични и социални фактори, които са извън факторите определящи пазарната цената. Ответникът твърди, че с извършената продажба на недвижимия имот не е намалено имуществото на длъжника и по този начин не са увредени интересите на кредиторите. Твърди, че е придобил правото на собственост на процесния имот на цена съответна на характеристиките на имота и съответства на средната му пазарна цена за периода, в който е извършена сделката. Заявява, че към момента на покупко-продажбата - 09.12.2009Г. недвижимия имот е бил завършен до етап „груб строеж“, като сградата, в която се намира апартамента, не е била снабдена с акт № 15 и удостоверение за въвеждане в експлоатация, не са били изградени електрическа, ВиК и отоплителна инсталация, нямало дограма, врати, радиатори, нямало ток и вода. Твърди се, че сделката е извършена в пика на световната икономическа криза, което води до рязко и значително намаляване на цените на недвижимите имот.
С допълнителна искова молба синдика на дружеството „Ф-Т.“ ЕООД в несъстоятелност, оспорва направените с отговора на исковата молба твърдения от ответника, като неправилни и неоснователни, поддържа направените с исковата молба доказателствени искания, прави уточнение на петиума, като посочва допусната техническа грешка в петитума на исковата молба, изразяваща се в погрешно изписване на правното основание, като вместо правното основание да бъде по чл. 646, ал.2, т.4 от ТЗ, е написано по чл. 647, т. 3 от ТЗ. Моли, да се постанови решение, с което да се прогласи за нищожна извършената на 09.12.2009Г. от длъжника продажба, обективирана в описания по-горе нотариален акт, наоснование чл. 646, ал.2, т.4 от ТЗ.
В допълнителния отговор на исковата молба ответникът Я.С.П. излага отново становище за недопустимостта и нередовността на предявената искова молба. Твърди, че синдикът няма право да предяви иск по чл. 646 или чл. 647 от ТЗ, в качеството си на представител на обявеното в несъстоятелност дружество, съгласно императивните разпоредби на ГПК несъстоятелното дружество не е легитимирано да предявява исковете по чл. 646 и чл. 647 от ТЗ. Твърди, че първоначално предявения иск от ищеца по чл. 647, т.з от ТЗ не съответства на правния му интерес от действително необходимата му защита и не може да се квалифицира като техническа грешка, а като погрешно избрана правна форма на защита и че с допълнителната искова молба ищеца реално извършва отказ от иска по чл. 537, ал.2 от ГПК, като едновременно с това изменя и правното основание на иска. Моли съда предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен, респективно исковата молба да бъде върната като недопустима.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С Решение № 725 от 1x.07.2011 г., постановено от Софийски градски съд, по т.д. 1143/2010 г., VI-9 ти състав, ТО, е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Ф-Т.“ ЕООД с ЕИК ******** с начална дата на неплатежоспособността 29.11.2009 г. С Решение от 20.03.2012 г., постановено по същото дело, дружеството „Ф-Т.“ ЕООД е обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието му, постановено е обща възбрана и запор върху имуществото, прекратени са правомощията на органите на дружеството и са лишени е от правото да управляват и да се разпореждат с имуществото, включено в масата на несъстоятелността. С определение от 30.05.2012Г. по т.д. 1143/2012Г., 1-9 ти състав, ТО, по описа на Софийски градски съд за постоянен синдик на дружеството е назначен Т.Н..
С нотариален акт № 129, том V, per. № 25132, дело № 88о от 2009Г. на нотариус Ц.С., длъжникът е продал на Я.С.П. с
ЕГН ********** за сумата 50 ооо лв., следния недвижим имот, собственост на дружеството, а именно: Апартамент № Б 101, находящ се в сграда в „груб строеж“ в гр. С., район „Студентски“, ул. „Акад. Й.Т.“ № 8, вх. Б, първи жилищен етаж, на кота + 6,40 м., със застроена площ от 77,88 кв.м., състоящ се от: входно антре, дневна с кухненски бокс, една спалня с балкон и килер, баня с тоалетна, при граници: коридор, сгьлбищна клетка, ап. Б но, двор и ап. Б Ю2, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ, в който е построена сградата, съставляващи УПИ № IX - 1749 в кр. № 40 по плана на гр. С., местност „С.Г.“, с площ от 1375 кв.м., при граници: УПИ XIV-2841, УПИ Х-1749, УПИ VII-1358 и улица и УПИ Х-1749 в кв. 40 по плана на гр. С., местност „С.Г.“, с площ от 1353 кв.м. Продажната цена на имота е 50 ооо лв. В нотариалния акт е вписана данъчна оценка към момента на продажбата 84 260 лв.
Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че с нотариален акт № 129, том V, per, № 25132, дело № 88о от 2009Г. на нотариус Ц.С. длъжникът в несъстоятелност е продал гореописания имот на Я.С.П..
По делото е приета съдебно-техничеека експертиза, по която вещо лице оценител, е дал заключение относно пазарната стойност на процесния имот към момента на сключването на сделката. Съгласно заключението на експертизата, пазарната оценка на процесния имот към момента на сключването на сделката между „Ф-Т.“ ЕООД и Я.С.П. на 09.12.2009 г. е 72 330 лева. Като за определяне на оценката на имота вещото лице е използвало методите на вещната стойност, на пазарните /сравнителни/ аналози и на претеглената /справедлива/ стойност. Използвайки метода на вещната стойност имотът е оценен на 84 917 лв., по метода на приходните стойности - на 96 740 лв. След прилагането на тегловни коефициенти за влиянието на съответните методи е определена справедлива пазарна стойност на имота е в размер на 72 3300 лв. Вещото лице е съобразило местонахождението на имота, предназначението му, начина на строителство. Извършило е оглед на имота и направило измервания и изчисления. Оценъчните резултати в заключението на експертизата са получени в съответствие с регламентите на Международните стандарти за оценяване „МСО-2011“ и конкретните оценъчни методики, приети в областта на оценяване на недвижимите имоти и основаващи се на база на стойността - справедлива стойност.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Съдът намира, че с процесната сделка е осъществен фактическият състав на чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ(отм.). С разпоредбата на §15 от ПЗР на ЗИДТЗ законодателят е предвидил изключение от принципа на §14, ал.1 от ПЗР на ЗИДТЗ, според което заведените искове по чл. 646, ал.2, т.4 от ТЗ /в т.ч. този, по който е образувано настоящото производство/ продължават да се разглеждат по същество с преценка на предпоставките по отменената редакция на тази разпоредба. В този смисъл е следва съобразяване и на поставеното с Решение № 4/11.03.2014 по 7 к.д. № 1282013 на КС на РБългария (ДВ бр.27/2014).
Разпоредбата на чл. 646, ал. 2 ТЗ е изменена с § 8 от ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр. 20/28.02.2013 г. На 22.05.2013 г. КС на Република България е образувал конституционно дело № 12/2013 г- по искане на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС за обявяване противоконстшуционност на разпоредбите на § 14, ал. 1 ПЗР на ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр.20/28.02.2013 г. - в частта "и искови производства за попълване масата на несъстоятелността”, § 14, ал.2 и § 15 ПЗР на ЗИДТЗ. С посочените разпоредби е уредено действието във времето на въведените със ЗИДТЗ законодателни изменения, в т. ч. и тези на § 8, отнасящи се до чл. 646, ал. 2 ТЗ. Искането е допуснато до разглеждане по същество с определение от 11.06.2013 г. С Решение № 4 от 11.03. 2014 г. по конституционно дело № 12 ОТ 2013 г., КС на РБ е отхвърлил искането на Общото събрание на съдиите от Търговската колегия на ВКС за установяване на противоконстшуционност на § 14, ал. 1 в частта "и искови производства за попълване масата на несъстоятелността” и изцяло на § 14, ал. 2 и § 15 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон (ДВ, бр. 20 от 2013 г.).
В случая е депозиран иск по чл. 646, ал.2, т.4 ТЗ -за прогласяване на нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на възмездна сделка, извършена от длъжника след началната дата на неплатежоспособността и в т нар. подозрителен период. По аргумент на §15 от Закона за изменение и допълнение на Търговския закон /ДВ, бр. 20 от 28.02.2013 г./, предявените по чл. 646, ал.2, т.4 ТЗ искове следва да се решават по досегашния ред, тъй като исковата молба е депозирана на 12.7.2012Г., а влиза в сила на 4.03.2013 г. изменения не предвиждат обратно действие на новите редакции на чл. 646, ал.2, т.2 и 4 ТЗ. КС на РБ намира, че разпоредбата на § 15 ПЗРЗИДТЗ не противоречи на Конституцията, защото тя запазва досегашния ред за довършване на определени заварени производства.
По подробно изложените съображения, съдът намира, че искът е допустимо предявен от активно легитимирано лице (синдик), при действие на отменения чл. 646, ал.2, т.4 ТЗ, при неприложимост на ограничаващия срока на предявяването му чл. 649 от 3ИТ3 от 4.03.2013 г.
По същество на предявения иск по чл. 646, ал.2, т.4 (отм.) от ТЗ съдът намира следното:
За да бъде основателен иск, с който се атакува сделка по реда на чл. 646, ал.2, т.4 (отм.) от ТЗ следва да бъде установено по категоричен начин наличието на изрично посочените в закона предпоставки - сделката да е възмездна, да има за предмет имуществено право от масата по несъстоятелността, да е извършена от неплатежоспособния длъжник след началната дата на неплатежоспособността и даденото по нея да надхвърля значително по стойност полученото.
Със сключването на процесната сделка несъстоятелният длъжник е извършил възмездно разпореждане с принадлежащо към масата на несъстоятелността му имуществено право. Сделката е извършена след началната дата на неплатежоспособност и даденото по нея от длъжника, значително надхвърля по стойност полученото - при възприета от СТЕ пазарна оценка. Производството по иска се явява заварено от влезлите в сила изменения на ТЗ.
Фактическият състав на чл. 646, ал.2, т.4 ТЗ (отм.) презумира нищожността на сделката, ако даденото по нея от несъстоятелния длъжник „ЗНАЧИТЕЛНО“ надхвърля по стойност полученото. В ТЗ няма законово определение или критерий за определяне на правно значимото понятие "ЗНАЧИТЕЛНО”. В практиката си, съдилищата приемат за такива стойностите, при които даденото в пъти надхвърля полученото по сделката. Съдът приема за безспорно установено по делото, че към датата на сделката, действителната
пазарна цена на имота е 72 330 лева, която надвишава с 22 330 лева стойността на договорената и реализирана от несъстоятелния длъжник цена в размер на 50 ооо лева. За да приеме, че тази разлика е значителна по смисъла на чл. 646, ал.2, т.4 ТЗ (отм.), съдът съобрази, че по смисъла на цитираната разпоредба се презумира, както вредоносния резултат, така и знанието за увреждане от факта на извършване на сделката в т.н. "подозрителен период" - след началната дата на неплатежоспособността, без да е необходимо доказване на реално претърпяна вреда.
За да приеме, че установената разлика в стойностите на пазарната и реализираната по договора цена на имота, е значителна по см. на чл. 646, ал.2, т.4 ТЗ (отм.), съдът съобрази и следното: в общите разпоредби на ЗЗД, субсидирано приложими и в отношенията между търговските субекти, е даден критерий за определяне на понятието "незначителен", което в разпоредбата на чл. 87, ал.4 от ЗЗД е предвидено като основание да не се допуска разваляне на договор при неизпълнение на незначителна част от задължението. В цитираната норма законодателят изрично е обусловил незначителността на неизпълнението с оглед интереса на кредитора от същото, като в разпоредбата на чл. 206 от ззД е уточнил, че под незначителност следва да се разбира неплащане на вноски, които не надвишват 1/5 част от цената на вещта. По аргумент на противното се следва, че значително е всяко неизпълнение на повече от 1/5 от дължимото по договора. По аналогия, съдът приема, че регламента за значителност на неизпълнението, като основание за разваляне на договорите, е приложим като критерий за значителност на размера, установен като разлика между действителната пазарна цена на имота и договорената, респ. реализираната за продажбата му такава от несъстоятелния длъжник. Т.е., платената цена на имота, обективира дадената в разпоредбата на чл. 646, ал.2, т.4 ТЗ (отм.) квалификация "значително".
По изложените съображения, съдът приема, че искът е основателен и доказан. В случая са налице всички елементи от фактическия състав, визиран в чл. 646, ал.2, т.4 ТЗ (отм.), поради което искът следва да бъде уважен.
1. началната дата на неплатежоспособност е 29.11.2009 г., а договорът е сключен на 09.12.2009 г.
2. договорът е възмезден - покупко-продажба на недвижим имот, доказано принадлежащ към масата на несъстоятелността на обявеният в такава длъжник.
3. даденото значително надхвърля по стойност полученото, тъй като цената в нотариалния акт е 50 ооо лв., а средната пазарна стойност на процесното право на собственост към датата на извършеното с него действие на разпореждане е 72 330 лв.
Презумпцията за увреждане на кредиторите е налице и е необорена. Възмездно извършеното от длъжника, след началната дата на неплатежоспособността му, разпореждане с принадлежащия към масата на несъстоятелността му имот, следва да се обяви са недействително по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелността, тъй като даденото по сделката надхвърля значително стойността на полученото от него по същата. Което по правилата на производството по чл. 629 и сл. ТЗ води до намаляване на предназначената за удовлетворяване на вземанията им, маса на несъстоятелността.
Относно разноските по производството.
б
С оглед изхода на правния спор длъжникът „Ф-Т.“ ЕООД в несъстоятелност следва да бъде осъден, на основание чл. 649, ал. 2 от ТЗ, да заплати за сметка на масата на несъстоятелността, държавна такса по предявения иск в размер на 1% върху от данъчната оценка на недвижимия имот вразмер на 842,60 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „Ф-Т.“ ЕООД в несъстоятелност с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Л.А.“ № ** и кредиторите на несъстоятелността в производството по несъстоятелност на „Ф-Т.“ ЕООД /н/, че сделката от 09.12.2009 г., обективирана в нотариален акт № 129, том V, per. № 25132, дело № 88о от 2009Г. на нотариус Ц.С., като същият е продал на Я.С.П. с ЕГН ********** за сумата 50 ооо лв., следния недвижим имот, собственост на .дружеството, а именно: Апартамент № Б 101, находящ се в сграда в „груб строеж“ в гр. С., район „С.“, ул. „Акад. Й.Т.“ № *, вх. *, първи жилищен етаж, на кота + 6,40 м., със застроена площ от 77,88 кв.м., състоящ се от: входно антре, дневна с кухненски бокс, една спалня с балкон и килер, баня с тоалетна, при граници: коридор, стълбищна клетка, ап. Б но, двор и ап. Б 102, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ, в който е построена сградата, съставляващи УПИ № IX - 1749 в кр. № 40 по плана на гр. С., местност „С.Г.“, с площ от 1375 кв.м., при граници: УПИ XIV-2841, УПИ X- 1749, УПИ VII-1358 и улица и УПИ Х-1749 в кв. 40 по плана на гр. С., местност „С.Г.“, с площ от 1353 кв.м, е НИЩОЖНА по отношение на кредиторите на несъстоятелността в производството по несъстоятелност на „Ф-Т.“ ЕООД в несъстоятелност на основание чл.646, ал.2, т.4 от Търговския закон.
ОСЪЖДА „Ф-Т.“ ЕООД в несъстоятелност с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Л.А.“ № ** да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 842,60 лева на осн. чл. 649, ал. 2 от ТЗ.
ОСЪЖДА Я.С.П. да заплати на „Ф-Т.“ ЕООД в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Л.А.“ № **, представлявано от синдика Т.Н.,***, сумата 400 лв. разноски по делото за експертиза.
Решението може да се обжалва пред Софийски Апелативен Съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
|
|