Решение по дело №1903/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 декември 2019 г. (в сила от 6 март 2020 г.)
Съдия: Дария Иванова Митева Маринова
Дело: 20194430201903
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Плевен 02.12.2019г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАРИЯ МИТЕВА

при секретаря ДАРИНА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №1903 по описа на 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/:

               Обжалвано е Наказателно постановление № ***/08.04.2019г. на ***сектор „***“ – Плевен в *** упълномощен със заповед № ***. с което по отношение на ЕТ „Д.М.“ с ******, със седалище и адрес на управление,***, представлявано  от Д.М. ***-П.   с ЕГН **********  за нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 3, ал8 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ  е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС.

         Жалбоподателят обжалва наказателното постановление и моли същото да бъде отменено поради изложени в жалбата му съображения.  В съдебно заседание, редовно призован, не се явява.

          Въззиваемата страна – *** редовно уведомена изпраща представител юрк. *** кои поддържа НП и моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

          Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Установено е че при извършена проверка на 07.03.2019г.на търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС – кафе автомат за топли напитки на самообслужване – вендинг автомат, находящ се в гр.Плевен, ул ***,монтиран на терен –първият етаж в ляво от входа на административна сграда,собственост на „***” ООД,и експлоатиран от ЕТ”Д.М.”с ЕИК***, представлявано  от Д.М.П.  с ЕГН **********,е  констатирано, че жалбоподателят в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, не е монтирал, въвел в експлоатация фискално устройство ,вградено в автомата на самообслужване/ФУВАС/ с изградена  дистанционна връзка с НАП,чрез което да отчита всяка извършена продажба с визуализация на фискален бон,регистриращ продажбата на дисплея.

При извършена контролна покупка ,преди легитимацията ,от страна на проверяващият екип на 1 бр.кафе експресо на стойност 0,20лв заплатени с монета от 0,50лв от В.Т.Г. –член на проверяващият екип.Кафе автомата предостави напитката ,върнал ресто 0,30лв, но не визуализира фискална касова бележка.На кафе –автомата към момента на проверката няма монтиран ФУВАС.

Нарушението е извършено, констатирано и документирано на 07.03.2019г. с Протокол  *** /07.03.2019г. Нарушен е /осъществен е/ състава на Чл.7, Ал.1 вр с чл3 ал8  от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ

          Горната фактическа обстановка се потвърждава от разпита на актосъставителя В.т.Г. .  и Д.Н.Д. и от приобщените по делото писмени доказателства: оригинал на АУАН, обжалваното НП, ПИП №*** /07.03.2019г ;Декларация за стопанисвам обект от задълженото лице Д. *** ,Справка от  информационната система на НАП,че лицето Д. ***  няма подадени декларации по чл50 от ЗДДФЛ както по ЕГН, така и по БУЛСТАТ, Декларации  за самоосигуряващо се лице от 2013 до 2017г,от която е видно че лицето Д. ***  е с нова фамилия П. и се само осигурява чрез дружеството.

            От правна страна съдът намира за установено следното.

           Обжалваното НП е правилно и законосъобразно. АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалните и процесуални изисквания на закона, без да са допуснати съществени процесуални нарушения. Компетентността на органите на НАП произтича от заповед № ***/17.05.2018г.

 Изпълнени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

          Според чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., в приложимата редакция, лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ от датата на започване на дейността на обекта. В чл. 3 ал. 1, също в приложимата редакция, е посочено, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Дефиниция на понятието „търговски обект“ е дадено в т. 41 на § 1 от ДР на ЗДДС, според която е това е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Тълкуването на цитираните разпоредби съотнесени към конкретиката на настоящия казус налага да се приеме, че определящо за квалифицирането на един обект като търговски е не простото му посочване като такъв, а факта на извършване на продажби на стоки и услуги във или от него – какъвто е настоящият случай –.– кафе автомат за топли напитки на самообслужване – вендинг автомат, находящ се в гр.Плевен,ул. ***.

В случая безспорно е установено по делото, че именно жалбоподателят е допуснал нарушението, тъй като е продавал, респ. предлагал е за продан  от топли напитки от кафе автомат без да е притежавал оборудвано фискално устройство. Д. ***-П.  е попълнило собственоръчно декларация, че осъществява дейност-продажба на топли напитки  на  стопанисван от нея обект-кафе автомат  като представляваща ЕТ Д.П., по един категоричен и несъмнен начин опровергават всички възражения в жалбата и не могат да компрометират установените факти в рамките на административно-наказателното производство.

В разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18 е посочено, че лицата по чл.3 от Наредбата са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП *** от датата на започване на дейността на обекта, а в посочената разпоредба на чл.3, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби, като изчерпателно се изброяват как става това  Съда счита, че всяко регистрирано или нерегистрирано лице по ЗДДС е длъжно да въведе в експлоатация фискално устройство, свързано с мрежата на НАП, от което при извършени доставки и /или продажби, следва да се издава фискален фон, но очевидно нормата има предвид, че регистрацията, въвеждането в експлоатация и монтирането на ФУ, следва да става от съответното ЮР, ФЛ, вкл. и дружествата по ЗЗД, чрез неговите управители, респ. представляващи, а задължение на работещите с фискалното устройство, да издават  фискален бон при извършване на доставки и/или продажби като в случаите когато не издадат такива подлежат на санкциониране.

С оглед горното настоящият състав на съда, счита,че отговорността за регистриране и въвеждане в експлоатация и монтиране на фискалното устройство, свързано с НАП е задължение на ЕТ Д.П. , представлявано от Д. ***-П.  в качеството и на представляващ –едноличният търговец.

Като  административната санкция  за юридически лица и еднолични търговци визирана в чл185 ал2 от ЗДДС е от 3000лв до 10 000лв.

          Наложената глоба е в минимален размер от 3000 лева, случаят не е маловажен, поради обстоятелството, че липсата на фискален апарат всякога застрашава обществените отношения, които осигуряват приходната част на бюджета. Не на последно място генералната превенция на чл. 12 ЗАНН не може да бъде осъществена без реалното санкциониране на жалбоподателя.

          По изложените съображения обжалваното НП следва да бъде потвърдено.

          Така мотивиран, съдът

                                              

Р Е Ш И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление Наказателно постановление № ***/08.04.2019г. на ***сектор „***“ – Плевен в *** упълномощен със заповед № ***. с което по отношение на ЕТ „Д.М.“ с ******, със седалище и адрес на управление,***, представлявано  от Д.М. ***-П.   с ЕГН ********** за нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 3,ал8 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ  е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административния съд в Плевен, по реда на АПК.

                                                                              

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: