№ 367
гр. Пловдив, 17.08.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на
седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Славейка Ат. КостадГ.У.а
Членове:Катя Ст. Пенчева
Милена Б. Рангелова
при участието на секретаря Цветелина Юр. ДимГ.У.а
и прокурора Иван. Г. Даскалов.
Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно
частно наказателно дело № 20235000600373 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Производство по реда на 65 ал. 7 и ал. 8 НПК.
Образувано по частна жалба на обвиняемия Д. Т. М. срещу
определението по ч.н.д. № 299/2023 г. по описа на Кърджалийския окръжен
съд, с което е отказано изменение на мярката му за неотклонение Задържане
под стража.
Обвиняемият Д. Т. М. не се явява. По делото е налична молба,
подадена на основание чл. 65 ал. 8 НПК, с която той обявява, че не желае да
участва по делото.
За него се явява защитникът му адв. Р. И., упълномощен в хода на
досъдебното пр-во.
За Апелативна прокуратура Пловдив се явява прокурорът И. Д..
Прокурорът – Да се даде ход на делото.
Адв. И. – Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
Докладва се.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Прокурорът – Нямам искания за отводи към съдебния състав и
съдебния секретар, няма да соча нови доказателства.
Адв. И. – Не правим отводи и възражения. Няма да сочим нови
доказателства.
С оглед липсата на искания по този ред, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. И. – Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло така
предявената от моя подзащитен частна жалба, с основанията, изложени в
същата. Считам, че са налице изискванията на закона за отмяна на
постановеното определение от Окръжен съд Кърджали, поради което моля да
уважите искането за отмяна на определението и да постановите друго такова,
с което да уважите направеното в частната жалба искане за неопределяне
мярка за неотклонение или определяне по-лека такава.
Считам че определението, постановено от първоинстанционния
съд, е неправилно, необосновано и постановено в противоречие със закона,
така, както изискват разпоредбите на чл. 65 ал. 4, и общите въззивни правила
за проверка от настоящата по чл. 313 НПК.
На първо място ще посоча, че възраженията и твърденията, които
направихме пред Окръжен съд Кърджали, са за наличие на съмнение относно
обоснованото предположение за извършване на престъпление от моя
подзащитен така, както му е повдигнато с постановление за привличане на
обвиняем през м. май, защото по делото са събрани достатъчно
доказателства, установяващи факти и обстоятелства в подкрепа на нашите
твърдения.
Необосновано първият съд прие, че по делото не са налице данни
за разколебаване на това обосновано предположение, така е записано в
мотивите на стр. 2. За да се приеме, че няма данни, съдът е игнорирал всички
доказателства, които подробно сме описали – и в искането до Окръжен съд
Кърджали, и в частната жалба пред вас. За да не се повтарям, ще изброя само
свидетелските показания на всички, разпитани непосредствено след случая на
2
16 април, около 18 мин. след полунощ. Изброил съм ги в частната ни жалба
на стр. 3. Показанията на тези свидетели поддържат обясненията на
подзащитния ми досежно основното оспорвано обстоятелство по делото, а
именно имало ли е нападение спрямо същия от страна на пострадалото лице
Г.У. и основния свидетел К. С.Г.У.. Считам, че другите обстоятелства
относно тези четири минути, които са приложени пред вас като доказателство
от видеокамера, не са спорни, моят подзащитен е бил в тоалетната, били са и
двете лица също. Въпросът е нападнали ли са го, или не. Точно тази малка
разлика считам, че в хода на събиране на доказателства се изяснява, като се
уточняват наистина фактите и обстоятелствата, които вече съставляват
доказателства по делото за това, че е имало нападение.
Ако имаме данни за наличие на нападение, това означава, че
обоснованото предположение за умишлено убийство по чл. 115, вече е
разколебано. Законодателят е предвидил от чл. 115 до чл. 127 НК множество
текстове, които говорят за убийство или причиняване на смърт. Разликата
между чл. 115 и чл. 119 е в наличието на нападение и отбраняване на
извършителя. Ние твърдим и пред окръжния съд, и пред вас, че такова
нападение съществува. Доказателствата сме ги изброили, налични са по
делото, следователно изводът на съда, че няма никакви данни и не са събрани
нови доказателства, е необоснован.
Ще продължа от там, където свършихме с миналия съдебен
състав, на 15-ти юни тази година вашите колеги се произнесоха, дословно ще
си позволя да цитирам, това е по в.ч.н.д. № 277 в определението, така: „Ако в
хода на събиране на доказателства бъдат събрани нови такива, вкл. експертно
заключение за употреба на забранени от закона вещества и записващи
устройства…може да се постави пак въпросът за мярката за неотклонение“.
Това е определение, което е влязло в сила. Това е определението, с което
вашите колеги приеха, че би могло да се разколебае обоснованото
предположение за извършване на престъплението от моя подзащитен. Пред
вас по делото са и двете експертизи. Установено е наличието на забранени
или т.нар. „наркотични“ вещества в кръвта на пострадалото лице. От
видеокамерата, които се намира пред входа на тоалетната, се установява, че
фактите, които излага моят подзащитен, начинът, по който са влизали в
тоалетната, е такъв, какъвто той го твърди, а не такъв, какъвто го твърди
пострадалото лице. След като вашите колеги приеха, че тези доказателства
3
биха могли да променят обвинението, след като тези доказателства са
налични пред вас, след като имаме разпита на лицето А.Д. – то е също ново
доказателство след 15-ти юни, което отхвърля изцяло тезата на пострадалия
Г.У., че моят подзащитен е влязъл и се е опитал да го убие по поръка на
същия А..
Ние не пледираме за пълна невинност, ние посочваме пред вас
обстоятелства, които считаме, че разколебават обвинението така, както е
повдигнато. Предявихме след 15-ти юни искане към Окръжна прокуратура –
Кърджали, която каза, че ако бъдат готови експертизите, би могло да се
счита, че има някакви нови доказателства. А те са готови. Констатацията на
ОС - Кърджали, която цитирах пред Вас, че няма данни и няма никакви нови
доказателства, просто не е вярна.
По отношение на обоснованото предположение ние считаме, че
наличието на възможна втора теза е достатъчно сериозно, за да разколебае
основният мотив, който служи за задържане на едно лице под стража, за
вземане на най-тежката мярка за неотклонение Задържане под стража. Това е
тази обоснованост. Ние, като защитник и обвиняем, не можем да принудим
прокуратурата да промени обвинението, но можем да пледираме пред Вас,
когато се произнасяте по мярката, да прецените дали вече събраните
доказателства не нарушават това първоначално обосновано предположение.
Считаме, че няма нови доказателства, за да продължи да се счита,
че моят подзащитен би могъл да се укрие или да извърши ново престъпление.
На първо място, прокуратурата е постановила лишаване от право за
напускане на страната. Това е едно сериозно основание да се счита, че няма
опасност. На второ място същият се е предал доброволно след извършване на
престъплението. Той е отишъл в сградата, където заедно с баща си и брат си
се е предоставил в услуга на органите за извършване на разследването.
На трето място, по делото няма събрани данни същият да е
пътувал в чужбина, същият да разполага с парични възможности, за да
напусне страната. Причините, които бяха възприети от съда през месец април,
за да се наложи тази мярка, освен предположението или презумпцията, която
е по чл. 63 НК, следва да се допълнят от нови конкретни обстоятелства, които
да показват, че изменението на мярката може да даде възможност на
обвиняемия да извърши друго престъпление или да се укрие. До настоящия
4
момент такива конкретни обстоятелства не са посочени.
Що се касае до новото престъпление - характеристичните данни
са многобройни, педагогически справки от неговото учебно заведение за
отличния му успех, за поведението му. Свидетелите, които го познават са
категорични, че това е едно изключително спокойно момче, което никога не е
нарушило по никакъв начин обществените порядки. Не само няма дела, не
само не е осъждан, няма каквито и да са данни, че този човек през
съзнателния си 18-годишен живот по някакъв начин е нарушил правилата на
обществения порядък и обществените отношения. Изводът, че той може да
направи ново престъпление следва да бъде подкрепен с конкретни, ясни
обстоятелства.
На последно място искам да подчертая още едно противоречие в
определението на окръжен съд Кърджали за липсата на неизбежна отбрана.
Посочено е подробно в частната жалба. На стр. 3 от определението, окръжен
съд приема на първо място, че „не може да се направи извод за наличие на
неизбежна отбрана. Очевидно отбраната не съответства на твърдяното
нападение“. Това са две изречения в определението. Може да се запитаме кое
от тях е вярното – дали няма неизбежна отбрана или отбраната не съответства
на характера на нападението. Те са противоречиви и не могат да служат като
мотиви за определение, с което се продължава най-тежката мярка за
неотклонение.
Връщам се на характеристичните данни за моя подзащитен –моля
да имате предвид и доказателствата, приложени по ЧНД № 179 от м. април,
по-точно второинстанционното дело пред апелативен съд, приложихме
доказателства за неговата дейност като член на гвардейския клуб, която видно
от показанията на свидетелите включва и патрули срещу разпространението
на наркотици. Ако погледнете свидетелството за съдимост на пострадалия,
четвъртото престъпление, за което същият е подведен под отговорност, е за
притежание на наркотици. Така събраните по делото доказателства, нови
такива, след 15-ти юни, подкрепящи тезата, която защитаваме пред вас, за
разколебаност на основното обвинение, за наличие на предпоставки за
нападение и неизбежна отбрана, липсата на нови доказателства, които да
сочат конкретни такива за продължаване или наличие на нова опасност да се
укрие или извърши престъпление, според нас представляват основание на
5
първо място да не се взима мярка за неотклонение, на второ място да се вземе
по-лека такава и с оглед на обстоятелството, че подзащитният ми е ученик и
би трябвало да завърши училище. Една мярка в Парична гаранция би дала
възможност да продължи отличното си образование. В тази връзка пред
първата инстанция сме представили доходи на неговата майка, защото в хода
на разследването същият загуби баща си, той почина на 06.07, от сърдечен
удар. Не сме прилагали други доходи. Брат му е студент.
По ч.н.д. № 277, предходното, което е пред вас, приложено по
наше искане, сме събрали доказателства, ако прецените, че мярката следва да
се измени, доказателства за налични жилища, освен постоянния адрес с. Ф. и
наличие на апартамент в гр. К.. Така че когато пледираме пред вас, аз
изразявам моята позиция и защитната теза, която моят подзащитен защитава,
че продължаването на тази мярка повече от 4 месеца, вече тече 5 месец, се
превръща в своеобразно изпълнение на наказанието лишаване от свобода.
Поддържаме така изброените решения като съдебна практика пред първата
инстанция. Считаме, че е необосновано продължаването на мярката за
неотклонение. Считаме, че са налице условия да бъде изменена същата мярка,
поради което Ви молим да уважите частната жалба и да постановите съдебен
акт, така както е представено пред вас в жалбата.
Прокурорът – Уважаеми съдии, аз считам, че депозираната пред
вас жалба е неоснователна и по тази причина ще ви моля да я оставите без
уважение и да потвърдите изцяло определението на първоинстанционния
Окръжен съд – гр. Кърджали.
Предвид на пледоарията на колегата, въпреки, че мястото за
разбор, съществен, на всички доказателства, събрани до момента, надали е в
това производство, но аз съм принуден по някакъв начин да отговоря,
всъщност той правилно определи, че основният въпрос в това производство е
дали към настоящия момент има събрани достатъчно доказателства за
някакъв вид противоправно нападение, което би могло да даде основание да
се твърди, че следва деянието да бъде преквалифицирано, а и оттам да се
разсъждава за евентуално изменение на мярката за неотклонение.
Сега, изобщо не съм съгласен с твърденията, че видите ли, след
15-ти юни, вече били събрани такива доказателства, които по категоричен
начин разклащали становището на прокуратурата за пресътпление по чл. 115,
6
вр. чл. 18 НК. Защо, казва, според него са налице тези разколебавания и защо
трябва да повярваме ние, че е имало нападение? Изобщо няма да коментирам
твърдението, мнението на помощник-следовател, всъщност не на помощник-
следовател, а на младши следовател, всъщност то е изложено и във
въззивната жалба. Изобщо не представлява валиден довод, но тъй като
мнението на помощник-следователя, дадено на прокурора по реда на чл. 203
ал. 4 НПК, в никакъв случай не може да бъде каквото и да било
доказателство. Съгласно този текст, разследващият орган системно докладва
на прокурора за хода на разследването, като обсъжда с него възможните
версии и други въпроси от значение за законосъобразното решение и
приключване на делото.
Очевидно е, че това мнение, становище или както и да го наречем,
е неотносимо и никой не може да твърди, че то само по себе си представлява
доказателство, което да може да промени направените до настощия момент
изводи.
По-нататък, казва колегата, най-важното събрано доказателство
към момента, което забележете, подкрепя твърденията на обвиняемия, е
приложеният по делото снимков материал. Сега, снимките са нещо
обективно, което много трудно се оборва, но на всички трябва да ни е ясно, че
снимковият материал касае местото пред тоалетната, а не местото, на което се
е случило наръгването. Да, по несъмнен начин тези снимки ни дават насока и
доказателствена стойност за това кой, кога е влязъл и кой, кога е излязъл и
само толкова. Никой не може да твърди, че поради наличието на снимки ние
имаме някакви доказателства за противоправно нападение от страна на
пострадалия или другото лице с него.
По този въпрос и затова дали е налице или не противоправно
нападение, ще се опитам да интерпретирам част от доказателствата, а те са:
първият разпит на обвиняемия е от 16.04.2023 г., забележете, даден в
присъствието на адвокат. Какво казва там: „Искам да споделя че Г.У. по
време на инцидента между нас ме ухапа в дясната горна част на гърдите,
удари ме много силно с юмрук по врата и ми нанесе юмручен удар по носа.
От тези удари имам следи по тялото и ви моля да назначите
съдебномедицинска експертиза, която да ги констатира и опише надлежно.
Друго нямам какво да кажа“. Някой тук да вижда някаква нотка за нападение.
7
Аз лично не. Напротив, той не описва нападение, а описва само, че ударите са
му нанесени по време на инцидента между двамата.
На следващо място, вече в един значително по-късен момент, на
17.05.23г., втори път е разпитан обвиняемият, в който разпит за първи път се
извежда тезата за т.нар. „нападение“. Това много добре, само че
запознавайки се с материалите по делото, аз не видях нито едно друго
доказателство, което да потвърждава твърдяното от обвиняемия в този му
разпит. Силно съм скептичен по отношение на факта, че той бил намерил
джобното ножче в тоалетната. Да кажем, че направо е опровергана неговата
теза в какво отношение са били той и нападнатият по време на наръгването –
вещото лице е категорично, че двамата са били прави, с лице един срещу
друг. Съвсем други неща описва обвиняемият – как бил паднал, как те били
наведени върху него – нещо, което е в очевидно противоречие със
становището на вещото лице, на което ние нямаме никакви основания да не
вярваме.
Дори и в този разпит обаче данните за противоправното
нападение са някак странно поднесени и ударите, които той твърди, че са му
били нанесени, не съответстват на намереното и установеното от
съдебномедицинската експертиза, т.е. това, което твърди, че е претърпял той,
е многократно повече от установеното от съдебномедицинската експертиза.
Така че не разбирам защо трябва да даваме вяра на твърдяното от него в този
протокол за разпит, при положение че този протокол за разпит се
опровергава от няколко други доказателствени източници.
По-нататък, от съществено значение ми се струват на мене
показанията на свидетеля О.О.. Какво ни казва този свидетел всъщност?
Първо, трябва да направим уточнението, че това е свидетел, който според мен
не може да бъде обвинен в някаква близост или в другарски отношения нито
с едната част, нито с който и да било от двете компании, въпреки, че все пак е
посетил заведението покрай компанията на обвиняемия. Това е единственият
свидетел, който е видял какво се е случило в тоалетната. Какво казва той:
„Отворих вратата, която е към тоалетната. Влезнах вътре и в следващия
момент видях едно момче, което си вдигна тениската и видях, че е наръгано.
Течеше му кръв. Бяха излезнали някакви вътрешности. Наоколо също имаше
кръв и аз се изплаших много и влезнах в една от тоалетните, която се намира
8
от дясната страна и се заключих вътре. Не видял дали има други хора.
Наръганото момче не гледаше, аз изпаднах в паника и не можех да видя
други. След като се заключих в една от тоалетните, аз чух нанасяне на удари.
Може би бяха в тялото или в лицето. Според мен не беше удар в стена, а бяха
удари в човек. По време на ударите аз чух гласове: „Успокой се, брат!“. А
мисля, че този човек е единственият, който ни дава реална представа за това
кога са нанесени ударите. А кога са били нанесени, след като той вече е видял
пострадалият намушкан, с вътрешности отвън. Това говори, че
противоправно нападение няма и въпреки че съм склонен да вярвам, че и
свидетелите лъжат по отношение на факта те удряли ли са обвиняемия или не
са го удряли, от този разпит може да направим обоснован извод за това – да,
той е бил удрян. Но кога е бил удрян – става ясно, че е след нанасянето на
телесната повреда на пострадалия.
От доказателствата, с които аз се запознах през вчерашния ден,
смятам за установено следното: влизали са в тоалетната по реда, по който
камерите са ги заснели. Първо е намушкването, след това са ударите върху
обвиняемия.
Все в тая насока са и показанията на свидетеля М.Н., той също е
един непредубеден свидетел, който какво казва, по отношение пак на ударите
и установеното от съдебномедицинската експертиза по самия обвиняем. Той
не е влизал в тоалетната, видял е част от случилото се вън от нея: „Видях, че
от тоалетната излиза Д., а след него излиза К., когото аз познавам и видях, че
К. шамаросва по лицето Д., държи го за тениската, разтръскваше го и го
питаше: „Защо го направи?““.
Естествено ще коментирам и разпита на свидетеля О.Т., който
всъщност е единственият друг човек освен обвиняемия, който говори под
някаква форма за някакъв вид нападение, но първо, той говори и обяснява
онова, което е чул от обвиняемия и на второ място, вижте какво му е казал
обвиняемият на него: „Той ми каза: „Брат, К. и Г. много ме биха. В. ме рита.
Биха ме. Щяха да ме убият. Крещяха, че ще ме убият. Много крещяха“. Сега,
по отношение на тоя В., за него пък категорично е доказано, че той е влезнал
в тоалетната, много след като пострадалият е бил намушкан. Това е също
момче от компанията на пострадалия, който влиза доста време след като
двете момчета – пострадалият и неговият приятел, са били вече там. Какво
9
означава това: „В. ме рита“. Означава отново, че е имало удари след нанасяне
на телесната повреда, а не преди.
И за да не изпадам съвсем в казуистика, а и с оглед на
производството, в което се намираме, считам, че така, по начина, по който
описах пред вас и направих разбор на тия доказателства, това е достатъчно, за
да бъде направен извод, че към настоящия момент не може да се говори за
каквото и да било противоправно нападение. Данните за това противоправно
нападение се намират единствено в разпита на обвиняемия. Има и
производни такива - в разпита на неговия приятел, който обаче разколебава и
твърденията на самия обвиняем, дотолкова, доколкото въвежда трето лице,
други удари, които очевидно са се случили след нараняванията, които са
нанесени.
Поради тия причини считам, че и към настоящия момент е налице
обоснованото предположение за това, че обвиняемият е извършил деянието,
за което е обвинен. А по отношение на другите компоненти и изисквания за
вземане на мярка за неотклонение или за да се прецени дали друга мярка за
неотклонение би попречила на разследването, би осуетила по някакъв начин
това разследване, ми се струва, че мотивите на Окръжния съд са в достатъчна
степен аргумент за това да не бъде променена мярката за неотклонение. Тук
само мога да се спра на начина, по който обвиняемият е действал след
приключване на деянието, всички онези действия, които той е предприел за
укрИ.е на оръжието на престъплението, за създаване на версии по отношение
на това какво, как се е случило и т.н., това ми се струва достатъчно, за да бъде
направен извод за наличие и на втория компонент от предпоставките за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
По тази причина ще ви моля да оставите жалбата без уважение и
да потвърдите определението на първоинстанционния съд.
Адв. И. /реплика/ – По отношение на протокола на помощник-
следователя - посочен е в жалбата и не считам, че е необходимо да го
преразказвам.
По отношение на това какво се е случило на практика, съвсем
накратко: Свидетелят, който единствен е бил в тоалетната, описва, че е видял
пострадалия Г., но не и Д.. Той е категоричен, че е видял само едно
пострадало момче – Г.. О.А.О., на който прокурорът се позова, описва, че е
10
видял само Г., не и Д.. Показанията на Г. и К. сочат, че ударите от страна на
Д. с нож върху Г. са нанесени пред тоалетните, там, където са писоарите.
Показанията на О.А.О. и снимковият материал от огледа, който е направен (и
по-точно снимка № 20, мисля в том V), сочат ясно, че цялото това нещо се е
случило в тоалетната, където е бил Д.. Няма данни и отново моля да вземете
предвид показанията на О.О., това нещо да се е случило пред писоарите.
Това е снимка на лявата тоалетна, в която, според показанията на Г.У. и К.
С.Г.У., нищо не се е случило. Г. е бил в нея, излязъл е и пред тази тоалетна,
пред писоарите му са нанесени ударите. Според моя подзащитен той е бил
вътре, когато Г. и К. са го нападнали точно вътре в тоалетната. Можете сами
да прецените дали нищо не се е случило или вътре обстановката е като на
гладиаторска арена.
Що се касае до това, че неговите обяснения от 17.05.2023 г. не се
подкрепяли от нищо, предлагам на съда и моля да погледнете показанията на
инспектора от Детска педагогическа стая – И. И.а, която го е разпитвала 3
часа след случая досежно събитията, които са станали точно в тоалетната.
Що се касае до шамаросването от страна на К., когато са излезли
от тоалетната, нищо такова не се вижда на снимките и просто няма смисъл да
ви ги преразказвам снимките. Никъде на видеоснимките от камерата пред
тоалетната в коридора, които са приложени, не се вижда К. да шамаросва Д..
Показанията на М.Н., който е от компанията на Г.У., следва да бъдат
преценени с оглед на видеоматериалите, иззети по надлежния ред по НПК,
приложени са по делото и съставляват доказателство като материали, иззети
от компютърни системи.
В том І, на л. 15-16 се намира становището на младши
следователя. Аз държа да подчертая, че в доклада са описани действията
точно така, както ги е разказал моят подзащитен.
Показанията на А.А. са в том ІV, на л. 178.
Прокурорът /дуплика/ – Моля при произнасянето си да вземете
предвид и броя на ударите, който брой, според мен, също се намира в
противоречие с твърдяното от обвиняемия, че бил състояние след тежко
нападение. Ако си много, много набит и ако си на земята, и ако си смачкан от
бой, надали ще можеш 5 пъти да наръгаш един и същ човек - може би един
път, може би два пъти. Това са обективни данни, които също следва да се
11
имат предвид.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдебното заседание продължава в 11.00 часа в същия съдебен
състав, секретар и страни
Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че
искането за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за
смекчаване мярката за неотклонение на обв. М. е основателно.
Според ПАС наличните гласни, писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства, включително събраната след
последното съдебно произнасяне доказателствена и експертна информация,
обосновават предположение за извършени от жалбоподателя вредоносни
умишлени действия против живота на пострадалия Г.У., недовели до смърт
поради независещи от дееца причини. Прокуратурата обаче не е права във
виждането си за доказателствена обезпеченост на твърдения опит за убийство
по смисъла на чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК. Всъщност в нито един процесуален
момент тя не е успяла да премахне съмнението за неизбежна отбрана или
действия при превишаване пределите на отбраната срещу предприето от
страна на Г. У. и К.С.Г.У. непосредствено противоправно нападение. ПАС
има предвид, че по делото са извършени всички необходими и достатъчни
процесуално-следствени действия, които не са могли да набавят
доказателства с необходимия потенциал за опровергаване на категорично и
последователно поддържаната, подкрепена от разновГ.У.и доказателства и
СМЕ и неотречена от психиатричната експертиза версия на обвиняемия.
Според неговите ясни и логично звучащи обяснения, излагани
безпротиворечиво пред близки, роднини и служебни лица след инцидента,
той се е отбранявал срещу дружно започнато от споменатите две лица
изненадващо нападение в тоалетна кабинка, откъдето нито е можел да избяга,
нито да бъде видян, за да бъде спасен от някого (вж. фотоалбума в петия
досъдебен том). Показанията на пострадалия Г. У., според които той самият
бил нападнат (ненадейно) от обвиняемия в преддверието на тоалетната, не
получават достатъчно убедителна подкрепа дори в показанията на приятеля
му К.С.Г.У., който твърди, че не е присъствал в началната фаза на конфликта
между двамата (а възприел само част от актовете на намушкване), а и са в
пълно разминаване и със снимковия материал, сочещ кървави петна и
разхвърляни санитарни принадлежности в дъното на тоалетна кабинка, и със
СМЕ на М., сочещ непренебрежимо множество от телесни повреди.
Свидетелите Р. И. и Р.Б. споделят възприятия, които не могат да подкрепят
нито обясненията на М., нито показанията на Г. У.. Показанията на св. О.О.,
който по време на случката бил влязъл в другата тоалетна кабинка и оттам
дочувал удари, и показанията на св. Н., който възприел нанесен от страна на
св. С.Г.У. на обвиняемия шамар извън тоалетните, не могат да обосноват
нововъведаната от пледиралия пред ПАС прокурор от АП-Пловдив теза за
обратна последователност на телесните увреждания – М. бил получил
12
описаните от съдебния лекар увреждания след като вече бил намушкал Г. У..
Представителят на горестоящата прокуратура предпочита да не поясни нито
кой, нито защо му е нанесъл всички констатирани увреждания по лицето и
тялото (след като бил намушкал Г. У.), нито дали след намушкването
последният е можел да развие физическа активност. Впрочем, множество
посткриминални удари по тялото и лицето на М. не описват освен той самият,
също и У., и С.Г.У., а и О., който бидейки в тоалетната кабинка, не виждал (а
само чувал) удари в човешко тяло, и св. Н., който след деянието бил възприел
само шамаросване.
Вярно е, че М. е предприел действия по заличаване на следи и е
съобщил на близките си, че е направил „беля“, но този факт не е релевантен
за определяне на вярната правна квалификация. Защото субективното
отношение на деца към извършеното (което би могло да го подтикне към
решение за прикрИ.ето му) не влияе на преценката относно обективните
съставомерни признаци. Впрочем въпросните действия не са от значение и за
оценяване степента на обществена опасност на нараняванията на У.,
доколкото са се случили след деянието. Поведението след деянието не може
да се вмени включително като отегчаващо обстоятелство при положение че
деецът няма задължение да съдейства за собственото си разобличаване.
Ето защо и като взе предвид, че при евентуален осъдителен
диспозитив по чл. 119 НК следва да бъде приложен институтът по чл. 78а НК,
съдът в настоящия състав е на мнение, че единствената подходяща мярка за
неотклонение се явява гаранцията в пари. Преценявайки опасностите по чл.
63, ал. 1 НК като слабо интензивни, счете за оптимален размер от 5000 лева.
Съдът оформи своето становище, като взе предвид непълнолетието на
обвиняемия към инкриминирания момент, изключително позитивните данни
за неговата личност, неговия установен социален статус, психическия му
профил, очертан от току що изготвената СПЕ, добра семейна и приятелска
среда, осъществяваните активности в обществена полза и най-вече –
предприетото доброволно предаване на органите на властта само час след
деянието. Не е без значение и подчертаният от адв. И. факт на взета спрямо
М. забрана за задгранични пътувания. А също последователното поддържане
и обосноваване на теза за невинност, която очевидно той има интерес да
отстоява и в тази връзка има интерес да е на разположение за съответните
съдопроизводствени действия.
След като избраната по-лека мярка за неотклонение съобразява
всички обстоятелства по чл. 56, ал. 3 НПК, а също доказателствата за мястото,
механизма и причината за нанасяне на инкриминираните наранявания,
именно тя е годна да отговори на целите по чл. 57 НПК
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
13
ОТМЕНЯ определението № 93/11.08.2023г. по ч.н.д. № 299/23г. по
описа на ОС-Кърджали, с което е оставено без уважение искането на Д. Т. М.
за изменение на мярката му за неотклонение „задържане под стража“, като я
ИЗМЕНЯ в ГАРАНЦИЯ в размер на 5000 (пет хиляди) лева.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д. Т. М., с ЕГН: **********, да се освободи
незабавно след внасяне на определения размер на гаранцията, ако не се
задържа на друго основание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Заседанието се закри в 11.07 часа.
Протоколът се изготви в с.з.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
14