Р Е Ш Е
Н И Е
№ 247
град Велико Търново, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми септември две хиляди двадeсет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Константин
Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 224/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във
връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по жалба на П.Й.П.
*** против Решение № 299-РД-01-03/05.04.2023 г. на кмета на Община Свищов.
Решението се оспорва като незаконосъобразно с твърдението, че противоречи на
материалния закон и на целта на ЗДОИ. Според жалбоподателя предоставената
информация е невярна, защото реално са извършени строителни работи (асфалтиране)
през 2022 г., но не му се предоставят договорите за възлагането на тези работи,
КСС към този договор и Протоколи акт 19, от които да е видно колко квадрата са
асфалтирани и каква е дебелината на положения асфалт, както и платежните
документи, с което реално му се отказва търсената информация по въпроса. Ето
защо моли решението да се отмени и кметът на Община Свищов да бъде задължен да
му предостави заверени копия от исканите документи на електронната поща,
посочена в заявлението. В писмена защита процесуалния му представител *** П. излага
допълнителни доводи за незаконосъобразността на оспореното решение. Претендират
се направените разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Възразява се относно адвокатското
възнаграждение на другата страна.
От същия жалбоподател е
оспорено и Решение № 303-РД-01-03/05.04.2023 г. на кмета на Община Свищов, като
доводите на П. са за нарушение на чл. 146, т. 4 от АПК.
Ответната страна – кметът на Община Свищов,
чрез процесуалния си представител *** Ц., оспорва жалбата. В представени
писмени становища излага доводи, че жалбата е недопустима, а алтернативно –
неоснователна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза съгласно представения
списък. Прави възражение за претендирания адвокатски хонорар на другата страна.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Със заявление вх. № 94з-545/22.03.2023
г. по описа на Община Свищов, изпратено по електронна поща, П.Й.П. на основание
чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ е изискал от кмета на Община Свищов официално заверени
копия на следните документи: 1. Протоколи/акт 19 за извършени строителни работи/асфалтиране
на ул. 43 и площада между ул. 43 и ул. Искър в с. Ореш през 2022 г. 2. Договори
за възлагане на строителни работи /асфалтиране/ на ул. 43 и площада между ул.
43 и ул. Искър в с. Ореш през 2022 г., сключени между Община Свищов и фирмата –
изпълнител; 3. Количествено-стойностни сметки към този договор, от които да е
видно колко кв. м. са почистени, грундирани и асфалтирани и дебелината на
асфалта; 4. Платежни нареждания или фактури за изплатени суми на фирмата
изпълнител по горепосочените СМР. В заявлението П. е посочил, че желае да
получи исканата информация по електронната си поща.
От кмета на община Свищов,
в отговор на същото, е постановено Решение № 299-РД-01-03/05.04.2023 г. С т. I от същото административният орган е предоставил
пълен достъп до обществена информация на заявителя, а с т. II е уведомил заявителя, че нито Община Свищов, нито
Кметство с. Ореш са сключвали договор за строителни работи /асфалтиране/ на ул.
43 и площада между ул. 43 и ул. Искър в с. Ореш през 2022 г. и с оглед това не
са налични и количествено-стойностни сметки, протоколи обр. 19, както и
платежни нареждания и фактури.
Същевременно на 16.03.2023 г. жалбоподателят е подал
по електронна поща заявление за предоставяне на достъп до обществена
информация, адресирано до Кметство с. Ореш, с което е изискал официално заверени копия на следните
документи: 1. Протоколи/акт 19 за извършени строителни работи/асфалтиране на
ул. 43 и площада между ул. 43 и ул. Искър в с. Ореш през 2022 г. 2. Договори за
възлагане на строителни работи /асфалтиране/ на ул. 43 и площада между ул. 43 и
ул. Искър в с. Ореш през 2022 г., сключени между Кметство с. Ореш и фирмата –
изпълнител; 3. Количествено-стойностни сметки към този договор, от които да е
видно колко кв. м. са асфалтирани и дебелината на асфалта.
На основание чл. 32, ал. 1
от ЗДОИ на 23.03.2023 г. кметът на с. Ореш е препратил това заявление на Община
Свищов по компетентност. От кмета на Община Свищов, в отговор на същото, е
постановено Решение
№ 303-РД-01-03/05.04.2023 г., чието съдържание е напълно идентично със
съдържанието на Решение № 299-РД-01-03/05.04.2023 г.
Решенията са връчени на П.П. на 05.04.2023 г. на
електронната му поща, като същият ги е оспорил пред Административен съд Велико
Търново с жалби, подадени по електронен път на 10.04.2023 г. За разглеждане
жалбата срещу Решение №
299-РД-01-03/05.04.2023 г. е образувано настоящото дело, а за разглеждане
жалбата срещу Решение № 303-РД-01-03/05.04.2023 г. е образувано адм. дело №
229/2023 г. по описа на съда, което е присъединено към адм. дело № 224/2023 г.
по описа на съда с определение № 280/23.06.2023г.
В хода на съдебното производство от ответника е
представена административната преписка, както и Договор № 94-Д-583/09.09.2022
г., сключен между Община Свищов като възложител и „Пътни строежи – Велико
Търново“ ЕАД. От жалбоподателя са представени писмени доказателства и снимков
материал. По негово искане са събрани гласни доказателства – показанията на
свидетелите Д.Й.А. и С.Е.Й.. Служебно от съда са назначени съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи.
Съдебно-техническата експертиза е дала заключение,
че може да се приеме, че по ул. 43 и по площада между ул. 43 и ул. Искър в с.
Ореш са извършвани ремонтни дейности през м. септември 2022 г., свързани с
поддръжката и асфалтирането на уличната пътна мрежа в селото. Няма данни през
2022 г. да са изготвяни количествено-стойностни сметки, приемо-предавателни
протоколи, актове за скрити работи, актове обр. 19 и др. документи относно
извършени строителни дейности на този обект. Вещото лице е посочило, че от
наличните строителни книжа – разрешение за строеж, протокол за откриване на
строителна площадка, възлагателно писмо до
„Пътни строежи – Велико Търново“ ЕАД, актове обр. 12, асфалтов дневник,
акт обр. 19 и фактура, подробно описани в заключението, може да се направи
извод, че строителните дейности, включени в договор от 09.09.2022 г. между
Община Свищов и „Пътни строежи – Велико Търново“ ЕАД, свързани с ремонта,
поддръжката и асфалтирането на уличната пътна мрежа в с. Ореш, в т.ч. и на ул.
43-та и площада между ул. 43 и ул. Искър са извършени, актувани и фактурирани
през 2023 г.
Съдебно-счетоводната експертиза е дала заключение,
че в счетоводствата на Община Свищов и на „Пътни строежи – Велико Търново“ ЕАД
не се съдържат първични счетоводни документи и не се съдържат счетоводни данни
за отчетени разходи, респ. приходи и платени суми до 05.04.2023 г. във връзка с
извършените дейности през 2022 г. по ремонт и асфалтиране на пътната мрежа в с.
Ореш, в т.ч. и на ул. 43 и площада между ул. 43 и ул. Искър.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбите срещу посочените
решения са допустими, като подадени от лице, имащо правен интерес от
обжалването и в законоустановения срок. Правният интерес на жалбоподателя
произтича от твърдението му, че съдържащата се в решенията информация е непълна
и невярна, независимо от формално предоставения достъп до обществена
информация. Съобразно чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ пред съда могат да се оспорват не
само решенията за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, но
и тези за предоставяне на достъп до обществена информация.
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на
проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбите са основателни, като съображенията
за това са следните:
Относно Решение № 299-РД-01-03/05.04.2023 г.:
Законът за достъп до обществена информация /ЗДОИ/
регламентира един от правните способи за упражняване на конституционното право
на гражданите за достъп до информация. В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е
дал легална дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която
законът регламентира. Именно за тази информация законодателят е създал и
изричното задължение за субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, каквато несъмнено е Община
Свищов, представлявана от кмета на общината, да я предоставят когато е
създадена в кръга на неговата компетентност и е налична в съответната
администрация. В случая следва изводът, че решението е валиден акт, издадено от
компетентен орган.
Решението за достъп до обществена информация е
издадено в предвидената от закона форма, в съответствие с разпоредбата на чл.
28, ал. 2 от ЗДОИ. При издаването му са спазени и
административнопроизводствените правила за това, включително сроковете,
установени в съдържанието на чл. 28, ал. 1 от закона.
Нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ определя, че
законът се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред за
търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В случая, не се
твърди и не се установява от данните по делото да е налице друг специален ред
за достъп до исканата информация, дерогиращ приложимостта на нормите на ЗДОИ.
В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ е дадена
легална дефиниция на понятието "обществена информация", според която
"обществена информация" по смисъла на този закона е всяка информация,
свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на
гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по
закона субекти. Следователно, една информация е обществена, когато са налице
двете, визирани в правната норма кумулативни предпоставки - да е свързана с
обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят
собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.
Законодателят не е дал легално определение на понятието обществен живот, но то
е с достатъчно ясно съдържание – живота на обществото като група хора. С оглед
на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото, като група
хора има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена
информация е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група
хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за
дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с
правомощията и дейността на съответния публичен орган, защото само тогава тя би
могла да притежава исканата от закона специална цел.
С оглед посочената законова дефиниция, поисканата
от жалбоподателя със заявлението информация относно извършено в селото асфалтиране
на улица в населено място и заплащане на тези дейности има характер на
обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като е свързана с
функциите на общината за задоволяване на местни потребности и в частност с
разходването на бюджетни средства. Тази информация освен това е и служебна
такава по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, тъй като се събира, създава и съхранява по
повод дейността на органа на изпълнителната власт в общината и достъпът до нея е
свободен с изключение на случаите, изрично посочени в чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Не
са налице ограниченията на достъпа до тази информация.
В случая жалбоподателят по същество е поискал не
информация, а конкретни документи – Протоколи/акт обр. 19 за извършените
строителни работи, договори за възлагане на тези строителни работи в с. Ореш, количествено-стойностни
сметки към тези договори и платежните документи към фирмата изпълнител, за
които П. очевидно твърди, че съществуват като книжа.
В оспореното решение кметът на Община Свищов е
отговорил, че не може да представи такива договори, КСС, Протоколи, фактури и
платежни документи, защото те не са налични в общината и в кметство с. Ореш. В
хода на настоящото производство в представеното писмо изх. № 11-00-553/13.06.2023
г. ответникът твърди, че Община Свищов няма информация за извършвани ремонти и
асфалтиране на ул. 43 в с. Ореш и площада между ул. 43 и ул. Искър през 2022 г.,
т.е. изначално се отрича извършването на такива дейности. В случая от ответника
се твърдят отрицателни факти, чието опровергаване е в тежест на жалбоподателя,
съобразно разпределената доказателствена тежест от съда.
Настоящият състав намира, че е опровергано
отрицателното твърдение на кмета на Община Свищов за липсата на извършени
дейности по ремонт и асфалтиране през 2022 г. на посочените по-горе обекти. Сам
кметът на Община Свищов в писмо изх. № 94-Ж-14/17.02.2023 г. изрично коментира
извършеното асфалтиране на ул. 43 – така напр. на въпрос № 2 „Защо, г-н Г.,
фирмата изпълнител започна да асфалтира ул. 43, без да е почистено и грундирано
през 2022 г.?“ отговорът е „Фирмата е извършила всичко необходимо при
ремонтните действия. При асфалтирането е положена грундова основа като е
почистено преди това.“ Извършването на действия по асфалтиране на посочените
улици през м. септември 2022 г. се установява и от показанията на разпитаните
свидетели А. и Й. /който няма роднинска връзка с жалбоподателя/, за които няма
основание да не бъдат кредитирани. Вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза също е установило, че по ул. 43 и по площада между ул. 43 и ул.
Искър в с. Ореш са извършвани ремонтни дейности през м. септември 2022 г.,
свързани с поддръжката и асфалтирането на уличната пътна мрежа в селото.
По отношение на твърдението за липсата на сключен
договор за възлагане на
строителни работи /асфалтиране/ на ул. 43 и площада между ул. 43 и ул. Искър в
с. Ореш през 2022 г. с фирмата изпълнител: На първо място следва да се посочи,
че е очевидно искането на жалбоподателя да му бъде предоставен договора
/правното основание/ въз основа на което е извършено асфалтирането през 2022 г.
и кой го е извършил, а не договор, сключен за конкретните улици през 2022 г. В
тази връзка следва да се отбележи, че ако искането на жалбоподателя е било
неясно за ответника, то същият е следвало да процедира по реда на чл. 29, ал. 1
от ЗДОИ, което не е сторено. От показанията на разпитаните свидетели се
установява, че дейностите по асфалтиране през м. септември 2022 г. са били
извършени с техника на „Пътни строежи – Велико Търново“ ЕАД. По делото е
представено и писмо изх. № 03-08-54-1/04.10.2022 г. на кмета на Община Свищов,
в което във връзка със сигнал на жалбоподателя за извършван ремонт на ул.
Марица изрично се коментира текущата поддръжка на пътната мрежа на с. Ореш, и
че тези дейности се извършват от работници на „Пътни строежи – Велико Търново“
ЕАД. Нещо повече, по делото е представен Договор № 94-Д-583/09.09.2022 г.,
сключен между Община Свищов като възложител и „Пътни строежи – Велико Търново“
ЕАД като изпълнител след проведена обществена поръчка по ЗОП. С договора
възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни срещу възнаграждение:
Проектиране и осъществяване на авторски надзор, строително-монтажни работи за
основен /рехабилитация/ и/или текущ ремонт на улици и/или пътища и/или пътни
съоръжения към тях на територията на Община Свищов. Съгласно обявлението за
обществената поръчка и техническото предложение, което е неразделна част от
договора, мястото на изпълнение е на територията на гр. Свищов, с. Вардим, с.
Ореш, с. Козловец и т.н. Договорът е сключен именно през м. септември 2022
г., когато са започнали дейностите по ремонт на ул. 43 в с. Ореш. С оглед тези
доказателства се налага категоричния извод, че извършените през м. септември
2022 г. дейности са изпълнени именно въз основа на този договор от посочения в
него изпълнител, т.е. такъв договор съществува. Като не е предоставил коректно
търсената информация по този пункт, ответникът е допуснал противоречие с
приложимите материалноправни норми /чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ/ и
несъответствие с целта на закона.
По отношение на исканата от жалбоподателя
количествено-стойностна сметка вещото лице по СТЕ е установило наличието на
одобрен на 13.12.2022г. от гл. архитект на Община Свищов инвестиционен проект
за обект „Основен ремонт на улици на територията на Община Свищов – с.
Българско Сливово, с. Вардим, с. Драгомирово, с. Козловец, с. Морава, с. Овча
могила, с. Ореш, с. Хаджидимитрово, с. Царевец“, за подобект: „Основен
ремонт на улици на територията на Община Свищов – с. Ореш“, част пътна, включваща обяснителна
записка, количествени сметки, ведомости и чертежи. Следователно съществуват и
исканите от жалбоподателя КСС, които е следвало да му се предоставят.
По отношение на останалите искани от жалбоподателя
документи – актове за извършено строителство относно въпросните улици и
платежни документи или фактури, от заключението на СТЕ и ССЕ по безспорен начин
се установява, че такива документи не са били съставени към датата на
постановяване на обжалваното решение. Т.е. предоставената в обжалваното решение
информация по тези пунктове е вярна. Въпреки това следва да се съобрази
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, според която установяването на нови
факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания. В случая от заключенията на експертизите се
установява, че след издаването на процесното решение са съставени документи от
вида на търсените от П. – протокол за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура
от 13.04.2023 г., актове обр. 12 за установяване на всички видове СМР,
подлежащи на закриване от 26.04.2023 г., 27.04.2023 г., 28.04.2023 г. и
29.04.2023 г.; два броя подробни ведомости без дата за определяне количеството
на машинно полагане на неплътна и платна асфалтова смес и един брой подробна
ведомост без дата по позиции I-4 и I-16; акт обр. 19 от 02.06.2023 г. за изпълнено СМР в
периода 15.04.2023 г.-30.04.2023 г. на стойност 108 018,42 лв. без ДДС;
фактура № **********/05.06.2023 г. на
стойност 108 018,42 лв. без ДДС. /За пълнота следва да се посочи, че е установено
и наличието на други документи, като разрешение за строеж, кантарни бележки,
асфалтов дневник, протоколи от изпитване и др., но същите не попадат в обхвата
на подаденото от П. заявление за достъп до обществена информация/. Съставянето
на горепосочените документи попада в хипотезата на чл. 142, ал. 2 от АПК и
обуславя извод за незаконосъобразност на обжалваното решение в тези части. Предвид
надделяващия обществен интерес изброените документи - протокол за откриване на
строителна площадка, актове обр. 12 и 19, подробни ведомости и фактура, следва
да бъдат предоставени на жалбоподателя.
Дали въпросните документи от 2023 г. отразяват
осъществили се именно през този период факти и обстоятелства е въпрос, който е
извън предмета на настоящото производство по ЗДОИ. Ако жалбоподателят счете
след получаването им, че тези документи са с невярно съдържание, може да сезира
компетентните органи.
Предвид изложеното решението на ответника следва да
се отмени и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписката
следва да бъде върната на административния орган за произнасяне по заявление
вх. № 94з-545/22.03.2023 г. с надлежен акт, съответстващ на изискванията на
ЗДОИ, при спазване на законовия срок за това и на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Относно Решение
№ 303-РД-01-03/05.04.2023 г.:
От гореописаната фактическа обстановка е видно, че кметът
на Община Свищов първоначално е бил сезиран със заявление вх. №
94з-545/22.03.2023 г. по което се е произнесъл с Решение № 299-РД-01-03/05.04.2023 г., а впоследствие на
23.03.2023 г. от Кметство с. Ореш му е било препратено идентично искане от
жалбоподателя, по което се е произнесъл с Решение № 303-РД-01-03/05.04.2023 г. Двете решения са с
идентично съдържание. В конкретния случай кметът на Община Свищов е
следвало да приложи разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК, а именно при
извършена проверка за допустимост на искането, препратено на 23.03.2023 г. от Кметство
с. Ореш да установи, че съществува друго висящо административно производство
със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна - а именно
производството образувано по заявление вх. № 94з-545/22.03.2023 г. В конкретния случай действително двете производства
са с един и същи предмет, образувани са пред един и същи орган, предходното Решение № 299-РД-01-03/05.04.2023 г. не е
било влязло в законна сила, както и е налице последната предпоставка по
чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК, а именно второто производство пред кмета на Община
Свищов е образувано по искането на същата страна - жалбоподателят
П.Й.П.. Като не се е съобразил с това административният орган е нарушил
императивната норма на чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК и издаденото Решение № 303-РД-01-03/05.04.2023 г.
е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, което е основание
за отмяната му.
Дори да се приеме, че заявленията са разгледани
последователно, т. е. процедурата по постановяване на обжалваното Решение №
303-РД-01-03/05.04.2023 г. се е развила изцяло след издаването на Решение № 299-РД-01-03/05.04.2023
г. на кмета на Община Свищов, е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 37,
ал. 1, т. 3 от ЗДОИ. Съгласно последната норма /специална и като такава
дерогираща общата разпоредба на чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК/, е налице основание
за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация, когато исканата
обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца.
Цитираната разпоредба също не е била съобразена от ответника при разглеждането
на по-късно постъпилото заявление на жалбоподателя, макар че между двете
произнасяния очевидно не са били изтекли шест месеца. Съобразно горното съдът
намира, че като е разгледал по същество по-късно постъпилото пред него
заявление, препратено от Кметство с. Ореш и е взел решение за предоставяне на
обществена информация, кметът на Община Свищов е издал обжалваното си решение в
противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Налице е основанието по
чл. 146, т. 4 от АПК това решение да бъде отменено.
С
оглед изхода на спора основателна е претенцията за заплащане на внесената от
жалбоподателя държавна такса в размер на 10 лв., както и на *** Хр. П. като
пълномощник за заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата. В приложения по делото договор за правна защита и
съдействие от 06.06.2023 г. е вписана уговорка за осъществяване на безплатна
правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от З*** Правото на адвоката да
окаже безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице е установено със
закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът, оказал на страната
безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер,
определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни
последният това свое право е достатъчно да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на цитираното основание. Посочените предпоставки в
случая са налице, поради което ответникът по делото следва да бъде осъден да
заплати на адвоката по делото адвокатското възнаграждение в размер на 1000
лева, определено по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представянето на договор с
посоченото в него основание по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, е достатъчно, за да
се присъди адвокатско възнаграждение, като в тези случаи наличието на конкретно
посоченото основание не се нуждае от доказване. В този смисъл Определение №
3377 от 11.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2771/2022 г., II о.; Определение №
5550 от 12.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7892/2018 г., III о.; Определение №
368 от 6.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 733/2015 г., II т. о., ТК; Определение
№ 406 от 1.08.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 3805/2014 г., II т. о., ТК и редица
други. Наличието на предпоставките на чл. 38 от ЗА, както и размера на
възнаграждението, което следва да бъде присъдено, е в съответствие с
разпоредбите на процесуалния закон и на Закона за адвокатурата, вр. чл. 8, ал.
3 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, поради което
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
По изложените съображения и на
основание чл. 173, ал. 2 и чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш
И :
|
ОТМЕНЯ Решение № 299-РД-01-03/05.04.2023 г. на кмета на Община
Свищов. ВРЪЩА делото
като преписка на кмета на Община Свищов за ново произнасяне по подаденото от
жалбоподателя заявление за достъп до обществена информация вх. №
94з-545/22.03.2023 г. съобразно дадените в мотивите на решението указания по
тълкуване и прилагане на закона, в установения в чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ срок
от получаване на настоящото решение. ОТМЕНЯ Решение
№ 303-РД-01-03/05.04.2023 г. на кмета на Община Свищов. ОСЪЖДА Община
Свищов да заплати на П.Й.П., ЕГН **********, с адрес ***, разноски по делото
в размер на 10 лв. /десет лева/. ОСЪЖДА Община
Свищов да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на ***
Х.К.П. ***, с адрес на кантората ***
адвокатско възнаграждение
в размер на 1000 лв. /хиляда лева/. |
Решението е окончателно и
на основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ не подлежи на оспорване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: