Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260405
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.
Пловдив, 20.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито съдебно
заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
при секретаря Илияна Куцева-Гичева, като разгледа докладваното от съдията т.
д. № 80 по описа за 2021 г., намери за установено следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба, подадена на 04.02.2021 год. от „Бамекс Метал БГ“ ЕООД
против „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Предявени са обективно съединени
осъдителни искове за присъждане на парична сума в общ размер на 211 913,21 лв.,
дължима на плоскостта на неоснователното обогатяване, ведно с обезщетение за
забавеното й плащане в размер на 11 048,53 лв.
Исковите претенции се основават на следните фактически обстоятелства:
Твърди се, че между страните по делото съществуват
трайни търговски отношения във връзка с доставка на електроенергия през
електроразпределителната мрежа до обекти, собственост на ищцовото дружество.
Тези отношения били уредени с договор за достъп и пренос през
електроразпределителната мрежа № 573/17.09.2013 год.
На 20.01.2015 год. „Бамекс Метал
БГ“ ЕООД сключило договор за продажба на електрическа енергия с „ЕВН Трейдинг
Саут Ийст Юръп“ ЕАД. По силата на този договор отговорността за заплащане на
мрежовите услуги, които „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД /с настоящо
наименование „Електроразпределение юг“ ЕАД/ предоставя на ищеца за обекти: ИТН
1113049; 1475573 и 1464031, присъединени към електроразпределителната мрежа на
територията на „ЕВН ЕР“ ЕАД, включително но не само „достъп до мрежата“ и
„пренос на електрическа енергия“, е прехвърлено на „ЕВН Трейдинг Саут Ийст
Юръп“ ЕАД, т.е. ищецът се е задължил и съгласил всички суми за предоставените
от „ЕВН ЕР“ ЕАД услуги да се заплащат на „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД.
В
периода от м. 01.2016 год. до м. 07.2020 год. за доставката на електроенергия
ответното дружество начислявало, а „Бамекс Метал БГ“ ЕООД заплащало такса пренос през
електроразпределителната мрежа в общ размер на 211 913,21 лв. по
издадените от ответното дружество за този период фактури, подробно описани по
номера, дата и стойност в исковата молба.
Ищецът
счита, че таксата пренос е недължима и е заплатена от ищеца, респ. получена от
ответника без правно основание.
Според
договор за наем от 21.12.2015 год. и допълнително споразумение от 11.07.2019
год. електропреносната мрежа, обслужваща ел. селекция 20кV на вход, 20кV „Миксер“ от подстанция Пловдив с 18 бр. КРУ – напълно
оборудвани и работещи съоръжения, номерирани от № 1 до № 18, двете сгради
находящи се в ПИ с идентификатор 56784.536.1634, находящ се в гр. Пловдив, не е
собственост на „ЕВН България“, същата се ползва съвместно от ищеца и дружеството
„Феми 14“ АД. Електропреносната мрежа била собственост на „Феми 14“ АД,
придобита в резултат на извършено преобразуване, а на базата на посочените
договор за наем и допълнително споразумение към него се ползвали от „Бамекс
Метал БГ“ ЕООД.
С
писмо от 01.06.2020 год. ищецът поискал от ответното дружество на основание чл.
55 ЗЗД да му възстанови сумата 161 031,16 лв., представляваща заплатена от
него такса пренос през електроразпределителната мрежа за периода от м. 01.2017
год. до м. 04.2020 год., с която сума ответното дружество се е обогатило без
основание Ответното дружество писмено отказало възстановяването на поисканата
сума, но потвърдило, че „Феми 14“ АД е собственик на КЛ „Миксер“ и КЛ
„Формировка“ от п/с Пловдив до ВС „Метал Нова“. С последващо писмо с вх. № от
04.08.2020 год. ищецът отново уведомил ответника, че поддържа искането си за
връщане на сумата 161 031,16 лв. В отговор на това повторно искане
ответникът уведомил „Бамекс Метал БГ“ ЕООД, че го освобождава от заплащането на
цена пренос през електроразпределителната мрежа, считано от 01.08.2020 год. до
31.12.2020 год., но отново отказал да възстанови търсената сума. С ново писмо
от 26.01.2021 год. ищецът поискал от ответника и от „ЕВН Трейдинг Саут Ийст
Юръп“ ЕАД да възстанови сумата 211 913,21 лв., платена от ищеца такса пренос в
периода от м. 01.2016 год. до м. 07.2020 год., но към момента на исковата молба
сумата не му била възстановена.
Предвид изложените фактически твърдения
ищецът отправя към съда искане да постанови решение, с което осъди
„Електроразпределение Юг“ ЕАД да му заплати сумата 211 913,21 лв., представляваща заплатена от ищеца на ответника
без правно основание такса пренос
през електроразпределителната мрежа за периода от м. 01.2016 год. до м. 07.2020
год. вкл., ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира
се и обезщетение в размер на 11 048,53
лв. за забавеното плащане на част от претендираната главница, а именно на
сумата 161 031,16 лв., начислена такса пренос за периода от януари 2017 год. до
април 2020 год., което обезщетение за забава е дължимо за периода от 02.06.2020
год. до деня преди подаването на исковата молба – 03.02.2021 год.
Търсят
се сторените по делото разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение.
Предявените са искове са процесуално допустими.
Същите са с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД в отговора на исковата молба не формулира
възражения срещу допустимостта на исковете, а по същество счита същите за
изцяло неоснователни.
Твърди се, че представените от ищеца с исковата
молба фактури, по които са платени описаните суми, са издадени от „ЕВН
Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД. Поради това начислените суми са били дължими на
издателя на фактурите и съответно са платени на „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“
ЕАД, а не на ответника. Така, сумите, предмет на исковите претенции, не са
платени на ответника, което се
установявало от представените от ищеца преводни нареждания.
Излага се аргумент, че при предявен иск за
връщане на даденото без основание, ищецът следва да установи, че е дал това, по
отношение на което предявява претенция за връщане и доказването на факта на
даването е абсолютна предпоставка за уважаването на иска.
Позовава се на чл. 31,
ал. 1 от ПТЕЕ, според който клиенти, регистрирани на пазара по свободно
договорени цени, които сключат договор за комбинирани услуги по чл. 11, т. 10,
заплащат дължимите суми за мрежови услуги на съответния търговец или доставчик
от последна инстанция. Според ал. 2 от своя страна, търговците или доставчиците
от последна инстанция заплащат дължимите суми за мрежовите услуги на съответния
мрежови оператор, независимо от това дали са получили плащане от клиента.
Ответникът твърди, че ищецът е сключил договор за комбинирани услуги с „ЕВН
Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД от 28.01.2015 год. по см. на чл. 11, т. 10 от
ПТЕЕ, с който са уредени отношенията по продажбата на ел. енергия и плащането
на всички използвани от крайния клиент услуги, в т.ч. пренос на ел. енергия. С този
договор били уредени и отношенията във връзка с плащането на мрежовите услуги,
което следвало да бъде осъществено на търговеца на ел. енергия „ЕВН Трейдинг
Саут Ийст Юръп“ ЕАД. Така, по силата на закона и на договора, на търговеца на
ел. енергия било възложено да събира сумите, съставляващи цената за пренос на
ел. енергия през електроразпределителната мрежа, поради което и в отношенията
между краен потребител и доставчик на ел. енергия, доставчикът е лицето,
получило имуществената облага. Поради това легитимиран да отговаря по иска за
недължимо платено е търговецът на ел. енергия, който е получил плащането на
цената.
Поради изложеното се настоява предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се разноски.
В допълнителната
искова молба ищецът развива становище, че оспорванията на ответника са
неоснователни. Позовавайки се на чл. 23,
вр. чл. 11, т. 13 и чл. 28, ал. 2 от ПТЕЕ, счита, че „ЕВН
Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД е събирало от ищеца недължимо платената през
исковия период такса пренос през електроразпределителната мрежа от името и за
сметка на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Според договора за комбинирани услуги
от 28.01.2015 год. „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД се е задължило да събира
от „Бамекс Метал БГ“ ЕООД суми за използване на мрежови услуги и да ги заплаща
на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Договорът за комбинирани услуги припокривал
услугите, които клиентът ползва на регулирания пазар при общите условия на
крайния снабдител. Чрез заплащането на мрежовите услуги на доставчика, клиентът
разполагал с удобството да получава една обща фактура, вместо две отделни /една
от доставчика си за потребената енергия и втора – от мрежовия оператор за
мрежовите услуги/. За да можел клиент на свободен пазар да закупува ел. енергия
от доставчик, да участва в неговата балансираща група и да заплаща на него,
вместо директно на мрежовия оператор задълженията си за мрежовите услуги, той
следвало да сключи договор за комбинирани услуги.
Твърди,
че между ответника и „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД е сключен рамков договор
по см. на чл. 23, вр. чл. 11, т. 13 от
ПТЕЕ, който желае да бъде представен по делото.
В отговора на
допълнителната искова молба ответникът
поддържа тезата, че искът е неоснователен, тъй като претендираната сума не
е заплащана на „Електроразпределение юг“ ЕАД. „ЕВН
Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД не бил нито краен снабдител по см. на пар. 1, т.
28а, б. а от ДР на ЗЕ, нито доставчик от последна инстанция по см. на чл. 95а,
ал. 1 ЗЕ, а търговец на ел. енергия по свободно договорени цени и приложение
намирали разпоредбите на чл. 31 от ПТЕЕ, според които клиентите, регистрирани
на пазара по свободно договорени цени, които сключват договор за комбинирани
услуги, заплащат дължимите суми за мрежови услуги на съответния търговец, а от
своя страна търговците заплащат дължимите суми на мрежовия оператор. По силата
на договора от 28.01.2015 год. дължимите суми за мрежови услуги, в т.ч. цена
пренос се заплащат на търговеца на ел. енергия „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“
ЕАД.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, като разгледа приетите по делото доказателства и
обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
С доклада по делото са приети за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че
ищецът е потребител на електрическа енергия; че е
в договорни правоотношения с ответното дружество по договор от 2013 год. за
достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа; че ищецът е сключил договор за продажба на ел. енергия от 28.01.2015
год. с „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД /впоследствие изменян и подновяван с нови договори за продажба на ел.
енергия между същите страни/; че фактурите, описани в исковата
молба, са издавани на името на „Бамекс Метал БГ“ ООД от доставчика „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД.
През 2013 год. между страните по
делото е сключен договор за достъп и
пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа, по силата на
който “ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, с настоящо наименование
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, в качеството си на собственик и оператор на
електроразпределителната мрежа, предоставя на мрежовия клиент “Бамекс Метал БГ“
ООД право на ползване на електроразпределителната мрежа с цел снабдяване на
неговите обекти с електрическа енергия; предоставените услуги по този договор
са, но не се ограничават единствено до: достъп до електроразпределителната
мрежа, пренос през електроразпределителната мрежа и допълнителни услуги. Според
чл. 25, ал. 1 мрежовият клиент заплаща на ответника изчислените суми за ползваните
мрежови услуги по одобрени от ДКЕВР цени за ползване на мрежата, като според
ал. 2, при заявено писмено желание от
страна на мрежовия клиент и представено съгласие от страна на доставчика му на
ел. енергия, ответникът може да изплаща сметката за услугите, предоставени по
този договор, директно на доставчика на мрежовия клиент /краен снабдител,
търговец/, който да заплаща сметките му.
Според договора за продажба на електрическа енергия, сключен през 2015
год. между „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД, в качеството на продавач и
„Бамекс Метал БГ“ ООД, в качеството на купувач, продавачът продава активна
нетна електрическа енергия на купувача, а купувачът я купува и заплаща в
сроковете, по реда и при условията, описани в договора. Продавачът се е задължил
да продаде и обезпечи доставката в точката/точките на доставка на договореното
количество електрическа енергия, а купувачът поел задължение да закупи и приеме или да осигури приемането
на договореното количество електрическа енергия в точката на доставка и да
плати на продавача цената, съгласно договора. Продавачът е приел да осигури и плащане на дължимите от купувача на
съответните мрежови оператори суми за използвани мрежови и допълнителни услуги.
Според чл. 3.2.3. купувачът подписва декларация по образец, с която декларира
съгласието си всички суми, които купувачът дължи за предоставените му от
мрежовия оператор услуги, да се заплащат от продавача „ЕВН Трейдинг Саут Ийст
Юръп“ ЕАД за сметка на купувача.
Така, в договора за продажба на ел.
енергия е постигнато съгласието, предвидено в чл. 25, ал. 2 от договора за достъп и пренос на ел. енергия – заявено е
писмено желание от страна на мрежовия клиент и е представено съгласие от страна
на доставчика му на ел. енергия, „Електроразпределение Юг“ ЕАД да изпраща
сметката за услугите, предоставени по договора за достъп и пренос, директно на
доставчика на ел. енергия на мрежовия клиент, а клиентът да ги заплаща на
продавача на ел. енергия, което да го освободи от отговорността към оператора
на електроразпределителната мрежа.
Според клаузите на договора за
продажба на ел. енергия фактурирането и плащането се извършват на базата на
доставените количества електрическа енергия и
на дължимите за съответния период мрежови услуги, информация за които се
предоставя от оператора на съответната мрежа, към която са присъединени
обектите на купувача /чл. 5.3.1./. Предвидено е, че в срок от пет дни от
изтичането на съответния период продавачът издава и изпраща на купувача фактури
за дължимите суми за доставена електрическа енергия и допълнителни услуги, а
купувачът се задължава да плати сумата до 30-то число, считано от датата на
издаването на фактурата. Плащанията се извършват по банков път по посочените в
съответната фактура банкови сметки.
По искане на ищеца, по делото са
представени от ответника на основание чл. 190 ГПК рамкови договори, сключени между „Електроразпределение Юг“ ЕАД от
една страна и „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД, действащ в качеството на
доставчик, през 2016 и 2019 год. Те са със сходно съдържание. Според
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от двата договора, на която ищецът акцентира
в писмената си защита, в предметния обхват на договора е и регламентирането на
реда, по който се фактурират и заплащат предоставените мрежови услуги по реда
на общите условия на „ЕВН ЕР“ ЕАД /сега „Електроразпределение Юг“ ЕАД/ или
сключения между „ЕВН ЕР“ ЕАД и ползвателя на мрежата договор за достъп и
пренос. Според чл. 11 от двата договора доставчикът заплаща на „ЕВН ЕР“ ЕАД
фактурираните му дължими суми за ползване от клиентите на доставчика мрежови
услуги в срок от 10 дни от издаването на фактура от „ЕВН ЕР“ ЕАД, независимо от
това дали клиентите на доставчика са изпълнили задълженията си за плащане към
доставчика. Договорът съдържа дефиниция на понятието мрежови услуги и това са
всички услуги, предоставяни от „ЕВН ЕР“ ЕАД на ползвателя на мрежата,
включително но не само услугите пренос през разпределителната мрежа /чл. 1, т.
10/.
Приети по делото са описаните в исковата молба фактури, издадени в периода от м.
01.2016 год. до м. 07.2020 год. Получател на доставките на ел. енергия и
мрежови компоненти е „Бамекс Метал БГ“ ООД, а доставчик е „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД. При формирането на стойността на
фактурите освен стойността на доставената ел. енергия, е включена и таксата за
пренос през разпределителната мрежа. Представени от ищеца и неоспорени от
ответника са преводни нареждания, според които сумите по фактурите са платени
по банков път от „Бамекс Метал БГ“ ООД в полза на „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“
ЕАД.
По делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, която е
установила, че издадените фактури от „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД на
„Бамекс Метал БГ“ ООД в периода от 01.01.2016 год. до 31.07.2021 год. са на обща
стойност 4 025 224,72 лв. с ДДС, като частта от фактурираната с тях такса
пренос е в размер на 254 295,79 лв. с ДДС /211 913,15 лв. без ДДС, в какъвто
размер е искът за главница/. Фактурите са изцяло заплатени по банков път от
„Бамекс Метал БГ“ ООД на „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД. По данни,
предоставени на експертизата от „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД, от
„Електроразпределение Юг“ ЕАД са издадени на името на „ЕВН Трейдинг Саут Ийст
Юръп“ ЕАД описаните в заключението фактури за мрежови компоненти, в които са
включени измервателните точки на „Бамекс Метал БГ“ ООД. Стойността на
издадените фактури е изцяло заплатена по банков път от „ЕВН Трейдинг Саут Ийст
Юръп“ ЕАД в полза на „Електроразпределение Юг“ ЕАД.
При така събраните доказателства,
съдът намира следното от правна страна:
Правното основание на предявения иск е чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД –
така е квалифициран той от ищеца и съдът е възприел изцяло дадената правна
квалификация. Срещу правната квалификация, посочена в доклада по делото, не са
постъпили възражения от страните.
Текстът на посочената разпоредба гласи следното: „Който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне“.
Според разясненията, дадени с Постановление № 1 / 28.05.1979 год. на ППВС,
този първи фактически
състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
изисква
пряко предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на
основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз
основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е
станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е
станало и без наличието на някакво правоотношение.
При всички три самостоятелни хипотези на чл. 55, ал. 1 ЗЗД става въпрос за конкретни
активни действия, които водят до пряко
имуществено разместване между даващия
и получаващия, за разлика от чл. 59 ЗЗД, където имущественото разместване не се
дължи на пряка предметна престация, а е опосредено и може да бъде твърде усложнено.
При иск по чл. 55, ал.
1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи, че е предал определена престация на
ответника, респ. получаването на процесната престация от ответника. При установено
даване от ищеца на ответника, в тежест на ответника е да установи, че
разместването на блага има правно основание.
В случая, в тежест на „Бамекс Метал БГ“ ООД е да установи, че в процесния
период е предал пряко в патримониума
на ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД сумата от 211 913,21 лв. такса
пренос през разпределителната мрежа. Това обстоятелство не се установи.
Сумата, представляваща такса пренос през електроразпределителната мрежа,
действително е заплатена от ищеца „Бамекс Метал БГ“ ООД. Но плащането не е предадено
в патримониума на ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД, а е сторено в полза
на третото, неучастващо в спора лице – „ЕВН Трейдинг Саут
Ийст Юръп“ ЕАД. Това трето лице е начислило таксите пренос през
разпределителната мрежа в издаваните от него на името на ищеца фактури и
таксата пренос е плащана ежемесечно от ищеца в полза на лицето, с което е
сключило договор за продажба на електрическа енергия. Плащането е извършвано по
банков път по банковата сметка, чийто титуляр е „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“
ЕАД и сумите са постъпвали в неговия патримониум.
Установи се по делото обстоятелство, че след фактурирането на таксата за
пренос от страна на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, тази такса е заплащана от
„ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Но този
факт не е от значение за разрешаването на спора, тъй като предявеният иск не е
по чл. 59 ЗЗД, а е пряк кондикционен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Съдът не възприема за основателни доводите на ищеца, развити в писмената му
защита, че продавачът на електроенергия „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД се е
легитимирал в договорните си отношения с ищцовото дружество като пряк представител на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД и поради това правата и задълженията, възникнали
в резултат на тези отношения, са възниквали директно в правната сфера на
представляваното лице – мрежовия оператор, а в частност – че процесните
плащания са извършвани от ищеца в полза на ответника.
В случая третото за спора лице „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД е
фактурирало и получавало сумите за начислената от него такса пренос през
разпределителната мрежа както в изпълнение на създадените договорни отношения с
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, така и в изпълнение на задълженията, поети с
договора за продажба на електрическа енергия, сключен с ищеца. В отношенията си
с „Бамекс Метал БГ“ ООД, „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД не е действал като
пряк представител на ответника, какъвто би бил само ако е изрично упълномощен от
упълномощителя да действа от чуждо име и за чужда сметка. Неговото „представителство“
при получаването на таксата за пренос е плод на мандатни отношения с мрежовия
оператор и има косвен характер. Налице е хипотеза, сходна с тази, предвидена в
чл. 292, ал. 2 ЗЗД, в която довереникът действа от свое име и правата и
задълженията от сделките с трети лица възникват за него.
При начисляването и събирането на таксата пренос от купувача на
електрическа енергия, „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД действа от свое име – начислява
таксата за пренос, като част от цялстното вземане за цената на доставена
електрическа енергия, като свое вземане
/начислява я по фактура, по която сам е доставчик/. Събира таксата като свое
вземане, което е дължимо лично на него по силата на договора за продажба.
Лично е паричното задължение на
продавача на електрическа енергия към ответника да му заплати таксата за
пренос, свързана с продадената на клиента ел. енергия и именно поради това той
дължи тази такса, независимо от това дали тя му е платена от купува или не /чл.
11, ал. 1 от рамковия договор/. Купувачът, според договора за продажба, дължи
на своя доставчик/продавач всички суми, свързани с доставката на ел. енергия, в
т.ч. стойността на мрежовите услуги. Договорът на купувача на ел. енергия „Бамекс
Метал БГ“ ООД с продавача „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД го е освободил от
задължението да заплаща мрежовите услуги на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. От
своя страна продавачът на електрическа енергия дължи плащане на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД на таксата за пренос, независимо от това дали
дружеството, закупило от него електрическа енергия, е било редовен платец. Правата
и задълженията, произтичащи от договора за продажба, се пораждат в правната
сфера на продавача „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД. Какви са задълженията на
„ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД по отношение на ответника във връзка с
таксата пренос, произтичащи от рамковия договор, е въпрос на вътрешни отношения
на тези лица, които не касаят и не променят характера на правоотношението по
договора за продажба на електрическа енергия.
В тази насока е и нормативната уредба. Според чл. 31 от ПТЕЕ, утвърдени от
ДКЕВР, обн. ДВ бр. 66/2013 год., клиенти, регистрирани
на пазара по свободно договорени цени, които сключат договор за комбинирани
услуги по чл. 11, т. 10, заплащат дължимите суми за мрежови услуги на
съответния търговец или доставчик от последна инстанция. Търговците и
доставчиците от последна инстанция заплащат дължимите суми за мрежови услуги на
съответния мрежови оператор независимо дали са получили плащане от клиента. С тази нормативна уредба е съобразена и
договорната уредба, анализирана по-горе.
Следователно, при начисляването и при получаването на платените от ищеца
такси за пренос през разпределителната мрежа, неучастващото в спора лице не е
действало като пряк представител на ответника. Приемането на извършените от
ищеца плащания не е от името на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, а от свое име.
След като не е установено прякото
предаване на процесните такси от ищеца директно в патримониума на ответника,
фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД не е осъществен.
Не се ли установи даването като първи елемент от фактическия състав на чл.
55, ал. 1 ЗЗД, не подлежи на изследване наличието на втория елемент от
фактическия състав - дали даденото почива на годно правно основание или е било
изначално лишено от такова. Вторият елемент от фактическия състав подлежи на
изследване само при установено осъществяване на първия елемент.
Ето защо, главният иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е недоказан и като такъв следва
да се отхвърли.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и иска за
акцесорното вземане за обезщетение за забавено плащане по чл. 86 ЗЗД. Поради
това искът за сумата 11 048,53 лв. и също следва да бъде отхвърлен.
Предвид отхвърлянето на исковете и на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, тъй като то е било представлявано в производството от
юрисконсулт. Претендираното от ответника възнаграждение в размер на 300 лв., което е в синхрон с чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, поради което молбата
за присъждането му ще се уважи.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „БАМЕКС МЕТАЛ БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив 4004, район Южен, бул. „Асеновградско шосе“ №
2, представлявано от Т.Г.Г., да бъде осъдено „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив 4000, район
Централен, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, да му заплати сумата 211 913,21 лв., представляваща
заплатена от ищеца на ответника без
правно основание такса пренос през електроразпределителната мрежа за периода
от м. 01.2016 год. до м. 07.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба – 04.02.2021 год. до окончателното плащане, както и сумата 11
048,53 лв., представляваща обезщетение
за забавеното плащане на част от претендираната главница, а
именно на сумата 161 031,16 лв., начислена такса пренос за периода от януари
2017 год. до април 2020 год., дължимо за
периода от 02.06.2020 год. до деня преди подаването на исковата молба –
03.02.2021 год.
ОСЪЖДА „БАМЕКС
МЕТАЛ БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив
4004, район Южен, бул. „Асеновградско шосе“ № 2, представлявано от Т.Г.Г., да
заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив 4000, район Централен, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 300
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: ……………………………..