Определение по дело №22/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

О   П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       260235      12.01 .2021 год., гр.Пазарджик

 

 

Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия ,първи въззивен състав в закрито заседание на  дванадесети януари през две хиляди и двадесет и първа  година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Мина Трънджиева    

                                                 ЧЛЕНОВЕ:   Венцислав Маратилов

                                                                        Димитър Бозаджиев

 

 

като разгледа В ч. гр. д.№ 22  по описа на съда за 2021 година, докладвано от съдията Трънджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.274 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С определение от 2.10.2020 година , постановено по гр.д.№ 1160 по описа на съда за 2019 година на Районен съд Пещера е отменено  протоколното определение от 15.09.2020 година , с което е даден ход на устните състезания и прекратено производството по делото.

За да постанови определение в този смисъл, съдът е приел, че  видно от исковата молба ищцата обосновава правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск  с липса на документ за собственост  върху имота, като твърди ,че имотът се е владеел  от наследодателя й А.С.,а след неговата смърт  и до настоящия момент от ищцата и  нейния брат, като те продължавали да упражняват фактическа власт  върху имота.

В постановеното  решение по гр.дело № 1137/2013 година по описа на Пещерски районен съд(влязло в законна сила) бил изследван въпроса за упражненото  владение върху процесния имот,  както от ищцата в настоящото производство  така и  от нейните праводатели и е било прието ,че не е доказано ,че след продажбата на имота  през 1988 година  наследодателите на ищцата да са установили върху имота  фактическа власт  и да са демонстрирали  своене на имота  необезпокоявано повече от 10 години.

Съгласно чл.299 от ГПК –спор разрешен  с влязло в сила  решение ,не може  да бъде  пререшаван  освен  в случаите ,когато законодателят  разпорежда друго.

В срок постановеното определение е обжалвано с частна жалба от М.С. , чрез упълномощения адвокат.

Твърди, че определението е незаконосъобразно и са нарушени съдопроизводствени правила.

Мотивите на съда съдържали две противоречиви основания за недопустимост на исковата молба. От една страна съдът обсъждал липса на правен интерес, а от друга страна – сила на присъдено нещо.

И двете основания не били налице.

В исковата молба се подържало, че прекия наследодател на жалбоподателката е останал собственик на имота, а по силата на наследственото правоприемство ищцата притежавала ½ идеална част от него.

Ответникът черпел права , като частен правоприемник на С.С.. Отричането на правата на ответника щяло да доведе до  възстановяване правата на ищцата върху имота.

Не  била налице и  сила на присъдено нещо , тъй като двете дела имали различен предмет.

Обстоятелството ,че през 2013 година били отречени правата на ищцата със съдебно решение, не означавало, че към настоящия момент тя не може да придобие такива.

Моли определението да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния  съд за постановяване  на решение.

Писмен отговор не е постъпил.

Съдът ,като прецени събраните доказателства и изложените доводи ,прие следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

В исковата молба на  М.А.С., ЕГН **********,***, срещу Г.Н.А., ЕГН **********,*** се  твърди, че ищцата  е наследник на А.С.С., починал на 30.08.2013 г. От своя страна А.С.С. е бил единствен наследник на дядото и бабата на ищцата С.А.С.и М.К.С., починали съответно на 28.05.1984 г. и на 02.10.2005 г.

 Твърди, че в наследство от тях са останали поземлени имоти в с. К., община Б., включително и УПИ ***в кв. 5 по плана на с. К., одобрен със заповед № 305/08.12.1995 г., с административен адрес ул. "17- та" № 52 с площ 720 кв. м. (графично измерена).

След смъртта на баща си ищцата разбрала, че нотариален акт за този имот притежава ответникът Г.Н.А.. С нот. акт № 28 т. 2 дело № 188/2013 г. на нотариус Г. Карамитрев той в качеството си на договарящ със себе си пълномощник е "закупил" имота от В.А.А..

От своя страна В.А.А. притежавала нотариален акт за този имот, издаден по реда на чл. 20 от ЗСГ (отм.) - нот. акт № 74 т. II дело № 555/1988 г. Този нотариален акт материализирал една нищожна сделка, противоречаща на нормите на тогава действащия ЗСГ и правилника за приложението му. От текста на нотариалния акт се установявало, че продажбата е извършена по реда, предвиден в чл. 22 от ЗСГ (отм.) - при изнесен от съда на публична продан делбен имот, като  съдебният изпълнител предоставял на народния съвет извършването на продажбата, която съгласно чл. 51 ал. 1 от ППЗСГ се извършвала по процедурата, предвидена в чл. 16 -19 от ЗСГ (отм.).

Съгласно чл. 20 от ЗСГ (отм.) нотариалният акт се издавал въз основа на искане от председателя на ИК на ОбНС. В конкретния случай обаче нотариалният акт е издаден въз основа на искане (писмо) изх. № 369/14.07.1988 г. на кмета на с. К., т. е. искането е от лице, което не е оправомощено от закона, което означава, че нотариусът (районният съдия) не е имал право да издаде нотариалния акт.

Твърди се, че е нарушена и разпоредбата на чл. 16 от ЗСГ /отм/.Тези закононарушения при процедурата, довела до издаването на нотариалния акт, водели до липсата на задължителни елементи от фактическия състав на покупко-продажбата по реда на чл. 22 от ЗСГ (отм.), което правело тази сделка нищожна.Купувачката В.А.А. не била придобила собствеността върху имота. От своя страна и последващата сделка, с която ответникът се легитимирал като собственик, също така не била породила вещноправен ефект, тъй като никой не можел да прехвърли повече права, отколкото той сам притежава.

Ищцата заявява, че по този начин бившият собственик А.С.С. е останал собственик на процесния имот, а по силата на наследственото правоприемство тя притежавала 1/2 ид.ч. от имота. Твърди, че през всички тези години имотът се е владеел първоначално от нейния баща А.С., а след неговата смърт и до настоящия момент ищцата и нейният брат продължавали да упражняват фактическа власт върху имота. Никой от съседите не бил виждал някога там нито В.А., нито Г.А..

Моли да бъде прието за установено по отношение на Г.Н.А., ЕГН ********** ***, че той не е собственик на УПИ ***в кв. 5 по плана на с. К., одобрен със заповед № 305/08.12.1995 г., с административен адрес ул. "17-та" № 52 с площ 720 кв. м. (графично измерена), незастроен, при съседи: УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***и улица.

С писмения отговор ответникът е оспорил допустимостта на иска , като се е позовал на влязло в сила решение, с което са отречени по отношение на ответника правата на ищцата върху имота.

От приложеното гр.д.№ 1137 от 2013 година на Пещерски районен съд е видно , че същата ищца, заедно с малолетния А.С.е предявила иск срещу същия ответник – установителен иск за право на собственост върху същия имот, при права по ½ идеална част за всеки от тях.

В молбата са изложени същите обстоятелства ,от които се извежда правото на собственост.

Твърдят , че имат права върху имота по наследство от същите наследодатели.

Ответникът се легитимирал като собственик по силата на сделка от  В.А.. Наследодателите им упражнявали фактическата власт върху имота.

С влязло в сила решение иска е отхвърлен. Съдът е приел че не ищците, а ответникът е собственик на имота.

При  тези данни правилно првоинстанционният съд е приел, че предявения иск е недопустим.

Въззивният съд намира ,че не е допуснато сместване на основания за недопустимост на иска.

С постановеното , влязло в сила решение са отречени правата на ищцата върху имота. И в двете производства ищцата основава претенцията си за собственост все на наследствено правоприемство , поддържайки, че имота е запазил наследствения си характер.

След като това е така , то няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу същия ответник. Прието е по задължителен за съдилищата начин в съдебната практика , че правен интерес от предявяване на отрицателен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

Очевидно е ,че в настоящата хипотеза не са налице условията за допустимост на отрицателния установителен иск.

Действително след постановяване на решението е възможно да настъпят промени , които да обосноват правен интерес на ищцата от предявяване на иска , но такива обстоятелства не са изложени.

От друга страна  следва да бъде споделен изводът, че силата на присъдено нещо на иска за собственост, осъдителен или установителен /положителен или  отрицателен/ обхваща разрешаването на един и същи спор, а именно за принадлежността на правото на собственост върху вещта.

Поради изложеното , съдът намира ,че постановеното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд

 

 

                                              Р   Е  Ш   И

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 2.10.2020 година , постановено по гр.д.№ 1160 по описа на Районен съд Пещера за 2019 година, с което  е отменено  протоколното определение от 15.09.2020 година ,с което е даден ход на устните състезания и прекратено производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:1.                    2.