Р Е Ш
Е Н И Е
№
504
гр.Пловдив, 28.08.2015г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение ХXс, в открито заседание на двадесет и
първи юли две хиляди и петнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
при
секретаря М.Л. и в присъствието на прокурора …...........
.............................,
разгледа докладваното от съдията т.д. № 929 по
описа за 2013г на Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното:
Иск на основание чл. 422 ГПК.
Предявен от Д.Ж.Д., ЕГН ********** ***
против „БИЛД КОНСУЛТ” ООД – гр.Пловдив, ЕИК *********. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено между страните, че ответникът му
дължи сумата от 318 000евро,
ведно със законната лихва, начиная от 16.07.2012 до окончателното изплащане на
сумата, дължима на основание запис на заповед, издаден от ответника на дата
28.02.2011г с падеж 30.06.2012г за сумата от 318000евро, за която е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 11123/2012г по описа на ПРС, ХХІ състав. Претендира разноски по
списък.
Ответникът оспорва иска и моли съда да го
отхвърли. Претендира разноски по списък.
Пловдивският окръжен съд като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Тезата на ищеца е, че той разполага с
редовен от външна страна запис на заповед, по който от ответното дружество
липсва изпълнение, поради което и търси събиране по съдебен ред.
Ответникът оспорва записа на заповед като
го счита за неистински документ, тъй като не е издаден от него – поставеният
подпис е негов, но той се е подписал на последната празна страница от сключен с
трето лице предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот на
05.07.2012г и след това е разпознал, че тази последна страница е допълнена с
текста за процесния запис на заповед, който се използва от ищеца. Продължава,
че на предварителния договор всяка от страните се е подписала на екземпляра на
другата страна, като след това той не е могъл да открие купувача, тъй като
представените от него лични данни и телефон са оказали измамни. и – не е издаден от ответника и не носи негов
подпис. Отделно от това счита записът за заповед за недействителен, тъй като не
съдържа дата и място на издаване и не отговаря на чл.535, т.6 от ТЗ. Датата е
положена от ищеца впоследствие, след подписа на издателя.
Освен, че оспорва редовността на записа на
заповед, излага и обстоятелства за наличие на каузално правоотношение между
страните, за уреждане на което е издаден процесният запис на заповед.
Отношенията допълва с обстоятелства, посочени и в депозирания от него
допълнителен отговор по делото.
По извършеното оспорване на датата в записа
на заповед ищецът признава, че датата е написана от него, непосредствено след
като ответникът му е предал изготвения от него запис на заповед, тъй като е
установил, че липсва дата и ответникът му е казал да я попълни. Датата е
попълнена от ищеца в присъствието на ответника и поради това поддържа становището
си, че процесният запис на заповед е редовен. Не отрича, че истинността на
записа на заповед е предмет на образувано досъдебно производство.
Предвид приложеното ч.гр.д.№ 11123/2012г по
описа на ПРС, ХХІ съдът намира, че установителният иск е предявен в преклузивния
едномесечен срок и е внесена дължимата държавна такса за неговото разглеждане.
Това го прави допустим и съдът следва да го разгледа по същество.
Първият спорен въпрос между страните е по
поставената дата на записа на заповед, като ответникът твърди, че е поставена
от ищеца след подписването от него, т.е. записът на заповед е без реквизит
„дата на издаване” и поради това е нередовен.
За да оспори съставянето на записа на
заповед ответникът сочи, че той не го е съставял, а записът представлява подписан
само от него последен празен лист на един екземпляр на предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, който лист след това е използван и празните
места между подписите са запълнени с текст на запис на заповед. Уточнява, че
той е подписал предварителния договор и като управител на ответното дружество и
като физическо лице, защото така е поискал купувача – без да сочи причините за
това искане. Предварителният договор е бил в два екземпляра като всяка от
страните се е подписала само на единия екземпляр и го е предала на насрещната
страна. След това ответникът не могъл да открие купувача.
По така изложените обстоятелства, съдът
намира, че на първо място договорът за покупко-продажба е консенсуален договор,
която означава, че се счита сключен от момента на съвпадане на волите по
съществените му елементи на двете страни, а изразяването на волите е чрез
полагането на подписи от страните – продавач и купувач. Неясно защо по този
договор страните едновременно са имали воля да го сключат, но всъщност не са го
сключили, като не са подписали договора, макар, че купувачът е заплатил капаро
от 200 евро и продавачът го е приел. Неясно защо се е наложило продавачът да
подписва в две качества само един екземпляр, като подписването му като
физическо лице е без никаква правна стойност –
от единствено значение за редовното сключване на договора е подписът на
собственика на имота, който е ответното дружество. Въпреки, че са налице два
подписа от продавача не е ясно и поради какви причини той не е поставил дата
под подписите, макар чрез пунктирни линии да е предвидено специално място за
това.
На следващо място предварителният договор е
изготвен изцяло на набран на компютър текст с пълна идентификация и на
продавача, и на купувача, и на обекта на сделката и тъй като ответникът не
сочи, че го е съставил то следва, че го е съставил купувача. Това се
потвърждава и от факта, че ръкописно изписаните в договора дати и ЕГН са
изписани от ответника, съгласно приетата по делото графологична експертиза,
която е неоспорена от страните и съдът я кредитира. Следователно ответникът е
получил договорът в изготвен писмен вид от купувала и при представянето
собственоръчно го е попълнил с датите и ЕГН като физическо лице. За да бъде
договорът в готов вид преди подписването му следва ответникът или трето лице
предварително да му предоставил всички описани в договора данни, което
означава, че ответникът или друго лице е в бил във връзка с купувача повече от
един път и не е ясно как така след сключване на договора вече не е можел да го
открие, защото представените му от купувача данни са измамни – при условие, че
купувачът дава пари на ответника, а не обратното.
На следващо място по повод извършените
действия по сключването на предварителния отговор, описани от ответника в
отговора на исковата молба, той навсякъде използва местоимението „ние като
продавачи”, т.е. действително не само той е подготвял сключването на сделката.
От него, по делото, не се посочват другите участвали лица, които да внесат
повече яснота по подготовката и сключването й.
На следващо място видно от представения по
делото предварителен договор на последната му страница са предвидени чрез
пунктирни линии за поставяне на подписи на две места, от две страни и това е
логично, тъй като ще го подпишат продава и купувач - поради това отново не може
да се изясни защо се е наложило ответникът да се подписва на две места, тъй
като в такъв случай не остава място за подпис на купувача. А след като
последният е изготвил договора е логично да е предвидил три места за подписи,
след като ще иска ответникът да се подписва два пъти.
При изложеното съдът намира целият този
разказ на управител на ответното дружество, което е с предмет на дейност
строителство и продажба на недвижими имоти, за меко казано наивен.
По повод поставянето на датата на издаване
на процесния запис на заповед, съдът възприема обясненията на ищеца, според
които същият му е бил предоставен на дата 28.02.2011г от ответника без дата.
Това се установява от ясните, пълни и подробни показания на свидетеля Г.Х., който е бил очевидец на
проведения между страните разговор по повод записа на заповед – същият е бил
предаден на дата 28.02.2011г от представляващия ответника С.К. на лист,
по-малък от формат А4 с обяснение, че го е залял с кафе и затова е отрязал листа.
Ищецът при предаването и преглеждането на документа е установил, че липсва дата
на издаване, т.е. записът на заповед е с липсващ реквизит, поискал е датата да
бъде попълнена и по искане на С.К. я е попълнил той. В същия смисъл са и
показанията на втория свидетел на ищеца С.К., която дава показания, че преди осми март 2011г при
среща с представляващия ответника С.К., той й е казал, че е издал на ищеца
запис на заповед за уреждане на отношенията им. Показанията и на двамата свидетели
се подкрепят и от ответника, който в отговора на исковата молба заявява, че
ищецът е попълнил датата на записа на заповед, т.е. този факт му е известен, а
в същото време твърди, че не е виждал подписания от него предварителен договор
след като го е подписал и предал на измамния купувач.
По повод свидетелите съдът изцяло не
възприема показанията на свидетеля на ответника Ю.З., които на първо място се
състоят единствено в повтарянето на обстоятелството, че на дата 28.02.2011г е
бил непрекъснато със С.К. и не е присъствал на срещи с други лица, без да може
да даде каквито и да било други детайли от деня. На второ място свидетелят
категорично отрече физическото лице С.К. да му дължи пари, както и отрече, че
се е присъединил като кредитор по изпълнително дело, образувано пред ЧСИ Л.М. за събиране на сумата
си. От ЧСИ Л.М.
постъпи удостоверение с изх.№ 13.03.2015г точно в обратния смисъл – З. е
присъединен кредитор въз основа на изпълнителен лист от 15.03.2013г, издаден от
РС – Пловдив.
По изложеното съдът намира, че ищецът
разполага с редовен от външна страна запис на заповед с всички реквизити по чл.535 от ТЗ, подлежащ на изпълнение.
Извършеното от ответника оспорване на иска
по делото е и чрез опит да въведе в процеса съществувалото между страните
каузално отношение, причина за което е издаването на записа на заповед. В тази
връзка в отговора на исковата молба и в допълнителния отговор ответникът дава
различни обстоятелства за отношенията си с ищеца. С изготвения по делото проект
за доклад съдът изрично му указа, че ако ответникът желае да включи в процеса каузално
отношение, стоящо зад записа на заповед следва да го направи като той ясно го
посочи, а не коментира единствено дадените от ищеца показания по досъдебното
производство. С
проекта за доклад съдът
изрично указа на ответника, а след това и още няколко пъти в хода на делото, че
е негова доказателствената тежест в процеса да докаже наличието на каузалното
правоотношение, което той ще въведе в съответствие с постановките на ТР №
4/2013г на ОСГТК на ВКС.
В изпълнение указанията на съда от
ответника постъпи уточняваща молба на л.60 от делото, в която той заявява, че
между страните са съществували отношения по повод строеж на сградата на
ул.Карловска в гр.Пловдив, като са се уговорили ищецът да вложи средства в
строежа и за обезпечаването му ответникът е издал процесния запис на заповед,
но той е с опорочена форма. По-нататъшна конкретизация от ответника липсва,
поради което по делото няма яснота нито за това какви конкретни отношения,
освен облигационни, са имали – напр. заем, какви средства ищецът е предоставил
на ответника и при какви условия -
единствено в уточняващата молба сочи, че са не повече от 10 000лв,
без да е ясно въз основа на какво ги изчислява, ответникът върнал ли ги е ли не е.
Ето защо, поначало, съдът намира, че липсва
въведено от
ответника конкретно каузално
правоотношение, стоящо зад записа на заповед. Ако за такова се приемат отношенията между страните по повод
строителство на сградата на ул. Карловска, то такива са съществували и се
установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели на ищеца. Само,
че свидетелите установяват трайни във времето отношения между страните, по отношение на множество различни дейности,
дори по повод строителство в Испания. От показанията им съдът намира за
установено, че ответникът е издал запис на заповед на ищеца за обезпечаване
погасяването на свои задължения, но не се установява кои точно са тези
задължения, а и
ищецът няма процесуалното задължение да установи това обстоятелство. Конкретна причина за издаване на запис на заповед с
такава сума не се установява и
от приложените по делото протоколи за разпит в образуваното досъдебно
производство.
По делото е приета и счетоводна експертиза,
обсъждаща извършените разходи и вложените средства в строителството на сградата
на ул.Карловска, от заключението на която се установява, че то е извършено от ответното дружество и със заемни
средства от физическото лице С.К.. Не се установява ищецът да е внасял средства
в строителството.
Предвид тези факти съдът намира, че
ответникът не доказва записът на заповед, издаден от него, да обезпечава негови
задължения към ищеца по повод строителството на сградата на ул.Карловска, както
въобще не доказва да е имал задължения към ищеца, които да е погасил и на това
основание претенцията на ищеца към него да е неоснователна.
Ето защо предявеният от ищеца установителен
иск за дължимост на сума на основание редовен от външна страна запис на заповед
следва да бъде уважен изцяло като основателен.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има
право на извършените в настоящото
производство и в протеклото заповедно производство съдебни разноски в размер
общо на 26626,88лв, дължими от ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между Д.Ж.Д., ЕГН ********** *** и „БИЛД КОНСУЛТ” ООД –
гр.Пловдив, ЕИК *********, че „БИЛД КОНСУЛТ” ООД дължи на Д.Ж.Д. сумата от 318 000евро, ведно със законната
лихва, начиная от 16.07.2012 до окончателното изплащане на сумата, дължима на
основание запис на заповед, издаден от ответника на дата 28.11.2011г с падеж
30.06.2012г за сумата от 318000евро, за която е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 11123/2012г
по описа на ПРС, ХХІ състав.
ОСЪЖДА „БИЛД КОНСУЛТ” ООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* да
заплати на Д.Ж.Д., ЕГН ********** *** сумата от 26 626,88лв за извършени съдебни разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: