№ 152
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20211001001037 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесета – въззивно обжалване от
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от присъединения кредитор -
„Инвестбанк” АД, ЕИК *********, чрез юр. А. срещу решение № 47 от
12.08.2021г., по т.д. № 202112009000034, по описа на Окръжен съд
Благоевград за 2021г., в частта, с която 30.11.2020г. е определена за начална
дата на неплатежоспособността на „Ам-па шпед” ЕООД, ЕИК *********.
Въззивникът/присъединеният кредитор - „Инвестбанк” АД счита, че
обжалваното решение е неправилно, тъй като било постановено в
противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че
първоинстанционният съд не е изяснил финансовото състояние на длъжника
през 2021г. и били игнорирани извършените от него плащания след
30.11.2020г. Твърди, че единствената възможна начална дата за
неплатежоспособността била посочената от експертизата - 02.02.2021г. На
последно място твърди, че обявената неплатежоспособност с начална дата
30.11.2020г. не е мотивирана и не намира опора в приетата по делото
експертиза. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение в частта, с
1
която за начална дата на неплатежоспособността е определена 30.11.2020г. и
да определи начална дата на неплатежоспособността след 02.02.2021г.
Претендира разноски за въззивното производство.
Молителят/първоначалният кредитор - „Ас 24 България” ЕООД, ЕИК
********* е подал в срок писмен отговор на тази въззивна жалба, която счита
за неоснователна. Той не е ответник за да подава отговор, а обикновен другар
на подалия въззивна жалба присъединен кредитор, към която може да се
присъедини до първото по делото заседание във въззивната инстанция, на
основание чл. 621 ТЗ вр. с чл. 265, ал. 1 ГПК.
Въззиваемият/ответникът по тази въззивна жалба – „Ам-па шпед”
ЕООД, не е подал писмен отговор.
Постъпила е въззивна жалба и от несъстоятелния длъжник - „Ам-па
шпед” ЕООД, чрез адв. А. срещу решение № 47 от 12.08.2021г., по т.д. №
202112009000034, по описа на Окръжен съд Благоевград за 2021г., с което е
открито производство по несъстоятелност, обявена е неплатежоспособността
и е определена 30.11.2020г. за начална дата на неплатежоспособността.
Въззивникът/несъстоятелният длъжник - „Ам-па шпед” ЕООД счита, че
обжалваното решение е незаконосъобразно, като постановено при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост
на фактическите, и правни изводи. Твърди, че на състоялото се на
01.07.2021г., първоинстанционният съд е дал ход на делото в нарушение на
чл. 6а, ал. 5 от Закон за мерките и действията по време на извънредно
положение, като не е съобразил заболяването от Ковид 19 на управителя А.
М., който не можал да укаже нужното съдействие на упълномощения адвокат
и искал лично да присъства в заседанието, с което бил нарушен принципа на
равенство по чл. 9 ГПК. Като следващо нарушение твърди, че в съдебното
заседание на 01.07.2021г., а не както невярно е посочено в протокола на
05.07.2021г., бил лишен от възможността да представи доказателства за
извършени плащания през 2021г. към 50 наети лица по трудов договор и към
лизингова компания, касова книга за 2021г., както и за вземания от трети
лица. Счита за неправилни изводите на съда, че дружеството е
неплатежоспособно, тъй като вещото лице не било проверило счетоводната
документация на дружеството след 31.12.2020г. На следващо място твърди,
че неправилно е определена началната дата на неплатежоспособността. На
последно място твърди, че обжалваното решение е необосновано, тъй като
възприетата фактическа обстановка от непълна съдебно счетоводна
2
експертиза, не кореспондирала със съдържанието на заключението на вещото
лице. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли
молбата за обявяване на неплатежоспособността и откриване на производство
по несъстоятелност на длъжника. Не претендира разноски за въззивното
производство.
Молителят/първоначалният кредитор - „Ас 24 България” ЕООД, ЕИК
********* е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба на длъжника.
Излага подробни доводи за неоснователност на твърденията на въззивника,
който ще бъдат разгледани при обсъждане доводите във въззивната жалба.
Счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Не претендира
разноски за въззивното производство.
Въззиваемият/присъединеният кредитор– „Инвестбанк” АД, не е подал
писмен отговор на въззивната жалба на длъжника.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена
проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо.
Въззивният съд като взе предвид оплакванията в жалбите, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна, следното:
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата
обстановка и страните по делото не спорят, че „Ас 24 България“ ЕООД има
изискуемо вземане по договор за търговски продажби от „Ам-па шпед“
ЕООД, които към 31.12.2020г. са в общ размер на 444 960,64 лева.
Присъединеният кредитор – „Инвестбанк“ АД има изискуемо вземане по три
договора за банков кредит от „Ам-па шпед“ ЕООД, който към 05.04.2021г. са
в общ размер на 12 071,01 евро. Задълженията на длъжника произтичат от
търговски сделки. Първоинстанционният съд е кредитирал заключението на
вещото лице, с което е изследвано финансовото състояние на ответното
търговско дружество за периода 01.01.2018г. – 31.12.2020г. Вещото лице е
установило, че към 08.04.2021г., ответникът има публични задължения към
НАП в общ размер на 205 685,46 лева. На 18.03.2021г. вследствие на
принудително изпълнение, били погасени задължения в размер на 63 257,70
лева, което било последното плащане на публични задължения. Вещото лице
е изчислило, че към 31.12.2020г. по данни от счетоводните баланси на
3
длъжника, неговите задължения са в общ размер на 2 551 000 лева. Към
31.12.2020г. активите на ответника са в общ размер на 4 489 000 лева, от
които 4 063 000 лева са краткосрочни вземания, 15 000 лева материални
запаси и 22 000 лева парични средства. Според вещото лице, осчетоводените
стокови наличности към 31.03.2021г. за 126 553,24 лева, представлявали
гориво, което не е налично. Това гориво било заприходявано като дебит, но
липсата на кредитни обороти по сметката, означавало, че изразходваното
гориво не било отчитано като разход.
Първоинстанционният съд е обосновал извода за неплатежоспособност
на ответника, с липсата на парични средства за покриване на неговите
задължения, както и за невъзможност да изпълнява задълженията си, поради
което дружеството било изцяло зависимо от всички негови кредитори.
Според първоинстанционния съд, това установявало наличието на
предпоставките на чл. 608, ал. 1 ТЗ и обуславяло извод за откриване на
производство по несъстоятелност. За да определи 30.11.2020г. за начална дата
на неплатежоспособността, първоинстанционният съд е изложил лаконични
мотиви, че това била датата на падежа на задължението по първата фактура
към „Ас 24 България“ ЕООД, което длъжникът не е изпълнил поради
обективна невъзможност да заплаща парични суми.
След постановяване на първоинстанционното решение, на 01.09.2021г.
по делото е представена декларация от А. М., управител на „Ам-па шпед“
ЕООД, на основание чл. 640, ал. 1, т. 4 от ТЗ. В т. 2 законният представител е
декларирал, че към тази дата няма недвижими имоти, имуществени права и
вземания от юридически и физически лица.
Видно от допълнителното заключение на вещото лице С.Т., прието във
въззивното производство, се установява, че към 02.02.2021г., общият размер
на задълженията на ответника е 2 602 220,97 лева, от които към финансови
институции 620 020,96 лева, към доставчици 1 610 921,04 лева, към персонала
18 397,46 лева и към НАП 352 881,51 лева. Според записванията в
счетоводството на ответника, неговите вземанията са в общ размер на
4 137 486,82 лева, които са фигурирали до 31.03.2021г., но са били отписани
във връзка с проведена инвентаризация на 31.12.2021г. Според вещото лице,
вземанията на длъжника били резултат на нередовно водена счетоводна
отчетност, свързано със записване на предоставяни аванси за командировки
4
на 55-60 международни шофьори. След приключване на командировката,
сметните взаимоотношения с шофьорите се уреждали, но липсвало второ
записване, с което това вземане се погасявало. Същото било положението и
със сметка 411 -Клиенти, където получените вземания от клиенти не се
осчетоводявали, а с тези парични средства били изплащани командировки.
Според вещото лице, констатираните обстоятелства били вследствие на
нередовно водене на счетоводството на ответника. В т. 5 на заключението,
вещото лице е установило, че през 2020г. длъжникът е извършил плащания в
общ размер на 972 305,24 лева, от които: 124 709,56 лева по краткосрочни
заеми, 76 084,67 лева за лизингови вноски, 659 056,31 лева за обслужване на
банкови кредити и 112 454,70 лева към доставчици. На 02.02.2021г.
длъжникът е извършил плащане на просрочени лихви по овърдрафт в общ
размер на 936,72 евро. Последното плащане е на 18.03.2021г. към НАП, което
е в размер на 63 257,70 лева и е резултат на принудително изпълнение.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
от правна страна, следното:
Основателно е твърдението на длъжника/въззивника, че
първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, като не е съобразил заболяването от Ковид 19
на управителя А. М. и е дал ход на делото на 01.07.2021г. Нарушена е
разпоредбата на чл. 6а, ал. 5 от Закон за мерките и действията по време на
извънредно положение, която е специална правна норма, спрямо чл. 142, ал. 2
ГПК. Разликата между двете разпоредби е в използваните съюзи – или/и.
Пречката за участие на страната в съдебно заседание и нейният процесуален
представител, в специалния закон е за всеки един от тях, а в ГПК трябва да е
налице едновременно и за двамата. Това процесуално нарушение е
отстранено от въззивния съд, с назначаването на допълнителна счетоводна
експертиза. Правото на длъжника да представи доказателства за извършени
плащания през 2021г. към 50 наети лица по трудов договор и към лизингова
компания, касова книга за 2021г., както и за вземания от трети лица не се е
преклудирало, но няма направено искане за тяхното събиране във въззивното
производство.
В проведеното открито съдебно заседание на 01.03.2022г.,
процесуалният представител на длъжника, моли въззивния съд да потвърди
5
обжалваното решение в частта, с която е обявена неплатежоспособността и е
открито производство по несъстоятелност на „Ам-па шпед“ ЕООД, като
определи за начална дата на неплатежоспособността - 02.02.2021г.
По делото е безспорно установено и видно от служебно извършена
справка от настоящия съдебен състав, на основание чл. 23, ал. 6 от
ЗТРРЮЛНЦ, се установява, че длъжникът е регистриран с ЕИК *********
като еднолично дружество с ограничена отговорност и е търговец по смисъла
на ТЗ, поради което е налице първата материалноправна предпоставка.
Налице е и втората изискуема обща предпоставка -
неплатежоспособност, в което трайно състояние длъжникът е изпаднал към
края на 2020г. Видно от първоначалното и допълнителното заключението на
съдебно счетоводната експертиза на вещото лице С.Т., се установява, че към
31.12.2020г. длъжникът има краткосрочни търговски и публично правни
задължения в общ размер на 2 295 000 лева. Според вещото лице, през 2020г.
длъжникът е извършил плащания в общ размер на 972 305,24 лева, от които:
659 056,31 лева за обслужване на банкови кредити, 124 709,56 лева по
краткосрочни заеми, 76 084,67 лева за лизингови вноски и 112 454,70 лева
към доставчици. На 30.11.2020г. са били платени 26 620,33 лева, на
01.12.2020г. са платени 7 414 лева и на 31.12.2020 са платени 4 800 лева.
Последното релевантно плащане размер на 936,79 евро е извършено на
02.02.2021г. Вземанията на длъжника в размер на 4 137 486,82 лева не са
доказани по делото и не следва да се съобразяват, поради установената от
вещото лице нередовност на счетоводните записвания в търговските книги на
длъжника, на основание чл. 182 ГПК и чл. 55, ал. 2 ТЗ. По същите
съображения не следва да се съобразяват и паричните средства и суми по
банкови сметки, които са описани в счетоводството като налични, но липсват
други доказателства за тези обстоятелства. По същите съображения не следва
да се кредитират заключенията на вещото лице, относно показателите за
ликвидност и финансова автономност.
Началната дата на неплатежоспособността се определя въз основа
преценката на цялостното икономическо състояние на длъжника. Длъжникът
към 31.12.2020г. има краткосрочни търговски и публичноправни задължения
в общ размер на 2 295 000 лева и няма някакви краткотрайни активи, с които
да може да погасява своите задължения. Извършените от длъжника плащания
6
след 30.11.2020г. са в общ размер на 14 046 лева, които е незначителен
спрямо размера на неговите краткосрочни парични задължения в общ размер
на 2 295 000 лева. Ето защо, тези частични плащания не могат да опровергаят
оборимата презумпция на чл. 608, ал. 3 ТЗ, че неплатежоспособността може
да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично
или изцяло само вземанията на отделни кредитора. Спирането на
плащанията, като израз на трайно и обективно състояние на
неплатежоспособност на длъжника е настъпила на 30.11.2020г., поради което
правилно е определена за начална дата на неплатежоспособността.
Предвид изхода на правния спор по въззивната жалба на „Инвестбанк“
АД, е неоснователно искането на присъединения кредитор за присъждане на
разноски за въззивното производсво.
Въззиваемите/кредиторите по въззивната жалба на длъжника, не
претендират разноски за въззивното производство.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 47 от 12.08.2021г., по т.д. №
202112009000034, по описа на Окръжен съд Благоевград за 2021г., с което е
открито производство по несъстоятелност и е обявена неплатежоспособността
на „Ам-па шпед” ЕООД, ЕИК *********, и 30.11.2020г. е определена за
начална дата на неплатежоспособността.
ПРЕПИС от решението да се изпрати за вписване на Търговския
регистър при Агенция по вписванията.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
вписването му в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7