№ 8549
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110147794 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 182596/01.09.2022 г. на Р. Ц. М., ЕГН **********, с
адрес в гр. София, ул. „Хан Омуртаг“ № 26, чрез адвокат Е. Ф. със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Хаджи Димитър“ № 19, вх. 1, ап. 2, срещу „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 92, ет. 6 представлявано от . – управител, чрез адвокат А. С., със
съдебен адрес в гр. София, ул. „Стефан Стамболов“ № 1, ет. 1, ап. 1, за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 5000 лева, частично от 7000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 01.09.2022 г.
до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 05.07.2022 г. ответникът публикувал
статия на интернет сайта www.pik.bg със заглавие: „Само в ПИК: Вижте коя е разголената
блондинка до Руди Гела в бар „Мамалука“ на Халкидики. Изплува опасна секс тайна на министъра
предал Слави… (снимки)“. Според ищцата в публикацията се съдържат клевети и обиди, с които
са й причинени неимуществени вреди. Сочи като клеветнически твърдения следните думи и
изрази в публикацията: „ПИК установи, че жената до Руди Гела е Р. М.. ...Руди Гела, обезумял
от ревност, тръгнал да търси актуалната си любовница, която му изневерявала с друг мъж.
Свадата стигнала до тоалетните на изисканото заведение, където се скрила невярната
изгора.“, „Снимките й в социалните мрежи са толкова яко обработени, че прилича на восъчна
кукла.“, „Доскоро във Фейсбук се представяше като психотерапевт в Института по
неорайхианска аналитична психотерапия. Обаче това твърдение се опровергава официално лично
от прочутата Мадлен Алгафари: „Здравейте! Не допуснахме Р. М. да продължи обучението си в
института още преди две години. Така че отдавна е отстранена. Не знам защо се представя
1
като член на професионалното дружество“. А нейна колежка от Етичната комисия е още по-
рязка: „Ооооо, ще поръвна! Аман!“, „Най-напред беше записала в профила си във Фейсбук, че е
учила в Академията на МВР, че е психолог по оперативно-издирвателна дейност, но после всичко
изтри.“; „...често кани Р., по чиито снимки личи, че няма възможности за маркови дрехи и
аксесоари...“, „Неизвестната Р. М. винаги при възможност демонстрира интимната си близост
с Руди Гела.“; „...да се похвали, че е била в „Мамалука“, за да не остави съмнение, че
брюнетката до Руди Гела от палавата нощ в неделя е самата тя.“
Като обидни се сочат следните изрази: „разголената блондинка до Руди Гела“,
„актуалната си любовница, която му изневерявала с друг мъж“, „невярна изгора“, „восъчна
кукла“.
Твърди, че посоченото в статията е изцяло невярно и цели да я дискредира пред
обществото. Посочва, че както към датата на публикуването на статия, така и преди нея, ищцата не
била отстранена от обучението си в Института по неорайхианска аналитична психотерапия, както
и че е любовница на лицето, споменато в статията като „Руди Гела“. Ищцата поддържа, че
публикацията ѝ е причинила неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на личния и
професионален авторитет на ищцата като представител на уважаваната професионална гилдия на
психолозите и психотерапевтите. В исковата молба се поддържа, че сайтът, където е поместена
публикацията, е регистриран и се поддържа от ответника, както и че последният като техен
издател определя характера и съдържанието им. Сочи се, че поведението на ответника е
противоправно, тъй като същото е разпространило по електронен път обидна квалификация и
лъжливи новини по адрес на ищцата, вследствие на което са накърнени доброто ѝ име и репутация.
С оглед на тези обстоятелства моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде
осъден да заплати 5 000 лева, частично от 7 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 01.09.2022 г. до окончателното му изплащане. Претендира разноски.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК,
оспорва исковата молба като неоснователна. Посочва, че само по себе си разпространението на
невярна информация с негативни внушения за дадено лице не може да основе успешна претенция
за обезщетение в резултат на непозволено увреждане. Твърди, че посочените от ищцата като
клеветнически твърдения, представляват коментар на трети лица, които нямат отношения с
дружеството ответник. Сочи, че процесната публикация не може да бъде оценявана като обидна,
клеветническа или позоряща ищцата без значение дали написаното е вярно или не, както без
значение били и субективните преживявания на ищцата. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По делото са представени извлечения от електронен сайт на „Пик“ брой 7/8 от 2022 г.,
където е публикувана процесната статия „Само в ПИК: Вижте коя е разголената блондинка до
Руди Гела в бар „Мамалука“ на Халкидики. Изплува опасна секс тайна на министъра предал
Слави… (снимки)“. Представено е и заверено копие на Диплома за висше образование № 030409
на МОН, издадена от Югозападен университет „Неофит Рилски“, гр. Благоевград, Философски
факултет с образователно-квалификационна степен магистър по специалност Психология и
магистърска програма „Юридическа психология“ и професионална квалификация „Магистър по
психология“, ведно с Приложение към дипломата на факултетен № 17350346001. Представен е и
2
Договор за специализирано следдипломно обучение по „Неорайхианска аналитична
психотерапия“, сключен между Български институт по Неорайхианска аналитична психотерапия и
Р. Ц. М. от 22.09.2017 г. и Уверение № 4581р‑12481/09.08.2022 г.издадено от Академия на
Министерството на вътрешните работи, факултет „Полиция“, ищцата е била записана за учебната
2019/2020 година в трети семестър на втори курс, задочно обучение за висше образование на
образователно-квалификационна степен магистър по специалност „Психологично подпомагане на
оперативно-издирвателната дейност“ с факултетен № ППСТ6117 и е завършила семестриално.
Видно от Служебна бележка, изх. № 373 от 10.10.2022 г., издадена от Управителния съвет
на Български институт по Неорайхианска аналитична психотерапия (БИНАП), ищцата е била
специализант за периода от 2017 година до 2021 година, като е изпълнила учебния план,
включващ лекции, лабораторни, тренинги и успешно е защитила дипломната си работа с оценка
Отличен 6.00 и се е явила на финален теоретичен изпит на 15.05.2021 г. Не се е явила на
практически финален изпит. Като обучаващ с специализант ищцата е имала право на работа под
супервизия, за което й бил издаден документ, чиято валидност е изтекла през месец октомври 2021
г. и не е бил подновен след това. Ищцата има право да се яви още два пъти на финален теоретичен
изпит до края на 2025/2026 година. Служебната бележка е подписана от проф. Захарина Савова и
Мадлен Алгафари. Такава служебна бележка е издадена и под № 396/20.02.2023 г. с идентично
съдържание.
Съдът не обсъжда представеното от ищеца Психологическо становище за актуалното
психично състояние на ищцата от 22.08.2022 г., съставено от „Психея Консулт“ ЕООД, подписано
от психолог-психотерапевт Р. Николова, тъй като същото съставлява даване на експертни сведения
в недопустима форма по ГПК.
Чрез разпита на водената от ищцовата страна свидетелката Нина Валериева Абрашева,
съдът приема за установено следното: Свидетелката познава ищцата от 2005 година, когато са
работили в една компания и поддържат връзка оттогава. Започната е с процесния материал,
публикуван в „.“ ООД. Обяснява, че статията била публикувана лятото, около рождения ден на
ищцата. Спомня си това, тъй като се обадила на ищцата да я поздрави за рождения й ден, който е
на 2 юли. Когато се чули, се разбрали да се видят след няколко дни, за да се почерпят. Когато
свидетелката се обадила няколко дни по-късно, на 7 или 8 юли 2022 г., ищцата била много
разстроена и свидетелката се притеснила за нея, отишла до тях около 19 часа и я намерила да
плаче, заради процесната статия. Ищцата била разстроена от това, че се твърдяло, че е любовница
на Руди Гела, за това, че нямала диплома и че била восъчна кука. Ищцата била подута от плач.
Свидетелката й направила чай от мента и останала при нея до 12 часа. След като се прибрала у
дома си, свидетелката прочела статията и на другия ден отново се обадила на ищцата. Ищцата й
споделила, че почти не е спала през нощта, била много разстроена и че са й взели снимките без
нейно съгласие. Тревожела се е, че написаното, щяло да наруши авторитета в работата й като
психотерапевт. Състоянието на ищцата продължило 405 дни. Ищцата се притеснявала също дали
майка й няма да прочете статията. Свидетелката обяснява, че по обичайно ищцата е ведър и весел
човек.
По делото е изслушана и приета като компетентно изготвена и неоспорена от страните
съдебно-психологическа експертиза.
Други относими доказателства по делото не са представени по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
3
С оглед наведените от ищеца доводи и твърдения за настъпилите факти, на които се
основава неговият иск, той следва да се квалифицира като такъв по чл.49 във връзка с чл. 45 от
ЗЗД. Законът императивно е въздигнал в забрана правилото да не се вреди другиму. Забраната е
универсална, както спрямо пълния обем неперсонифицирани правни субекти, така и за всички
защитени правни субекти, като важи за целия кръг права, интереси и ценности от материално и
нематериално естество, на които правната система дава защита. Неизпълнението на това общо
задължение създава отговорност за нарушителя. Непозволеното увреждане е определено чрез
задължението за обезщетение на вредите и основанието за неговото пораждане. Отговорността за
непозволено увреждане има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за
причинените му вреди, но и да възпитава гражданите да спазват законността и да не увреждат
противоправно правата и интересите на другите граждани и организации (Постановление №7 от
30.12.1959 г. на Пленума на ВС на РБ). Отговорността за непозволено увреждане по генералната
клауза има и морален аспект до известна степен, изразяваща се в това действията на лицата, с
които са причинени виновно и противоправно вреди, да се признаят за неприемвливи от правния
ред. Върху деликвента тежи задължението да репарира пострадалия за увреждането.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина. Деянието
е външна проява на човешка дейност, която може да се изрази в действие или в бездействия
(пропускане или въздържане да се извърши нещо, което е трябвало да се направи). Всяко действие
или бездействие, с което се нарушава публичнопозитивната забрана да не се вреди другиму, е
противоправно, стига да липсват основания, които да оправдават настъпването на вредата.
Отговорността за непозволено увреждане се носи не само при нарушение на конкретна правна
норма, но и на общото правило да не се вреди другиму. Съдебната практика е безпротиворечива
по отношение на възприемането, че на обезщетение подлежат уврежданията, настъпили в
резултат на злепоставяне в обществото и сред колеги и близки, включително в семеен и по-широк
приятелски кръг, причиняване на срам, неудобство и други негативни преживявания в следствие
на изнесени факти и обстоятелства за личността, които увреждат доброто име, чест и достойнство
на лицето.
Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от
закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от
другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по
чл.49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) възлагане на работа от
ответника на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването
на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (вж. ППВС № 9/1966 г.); 2) осъществен
фактически състав по чл.45 от ЗЗД от физическо лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи: деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка
между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват
конкретните лица, осъществили деянието (вж. ППВС № 7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им
на изпълнители на възложена работа.
4
По делото не се спори, че ответното дружество притежава електронен сайт, на който е
публикувана процесната статия и че в същата са изнесени цитираните от ищцата твърдения,
подробно описани по-горе в мотивите. Издателят-юридическо лице носи отговорност по чл.49 ЗЗД
за вредите от публикувани в изданието му материали, (Решение № 340/15.07.1998 г. по гр.д.
№ 178/1997 г. на ВКС, 5-членен състав, Решение № 648/15.04.1999 г. по гр.д.№ 267/1998 г. на
ВКС-V г. о.).
От представеното по делото извлечение от сайта на ответното дружество, включващо
процесната статия, е видно, че същата е публикувана в раздел „Авторски новини“, без да е
посочен автор, но изрично е отразено, че ПИК е установил обстоятелствата и фактите, които са
част от тази статия. Съдът приема за установено, че авторът на статията е лице, натоварено от
ответника да изготви процесния материал. По делото е установено и осъществяването на
фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Едно изявление е противоправно, само доколкото накърнява
доброто име на адресата му в обществото и доколкото това изявление не е вярно. Това е така, тъй
като съгласно чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България всеки има право да изразява
мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг
начин. Обективният критерий за ограничаване на това основно право на гражданите е въведен в
ал. 2, а именно - това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на
другиго. Безспорно, правото на чест и достойнство на личността е правно значима ценност, която е
защитена от законоустановеният ред в държавата като субективно право от категорията на
абсолютните права. Разгласяването на позорни обстоятелства е противоправно деяние, с което се
накърнява правото на чест и достойнство на лицето.
По делото се установява, че изнесените в процесната статия данни не съответстват на
истината, като ответникът не е ангажирал никакви доказателства за установяване, че същите са
достоверни. Служебната бележка, удостоверяваща, че ищцата не се е явила на практически
финален изпит в Български институт по Неорайхианска аналитична психотерапия към датата на
издаването на документа – 20.02.2023 г. Това обаче не удостоверява твърдението, изнесено в
процесната статия и цитирано като заявление на Мадлен Алгафари, че Р. М. не е била допусната
да продължи обучението си в института още преди две години и че отдавна е била отстранена.
Предвид това, че ответното дружество публикува на свой сайт посочената информация, същото
носи отговорност да извърши проверка за достоверност на същата, независимо, че е изявление на
трето лице. От събраните доказателства по делото не се установява по безспорен начин, че
цитираното изявление е именно на Мадлен Алгафари, а в тежест на ответника е да установи
достоверността му.
От своя страна, ищцата е ангажирала доказателства, че притежава диплом за завършено
висше образование със степен магистър по специалността психология и професионална
квалификация магистър по психология, както и че е провела следдипломно обучение по
Неорайхианска аналитична психотерапия в Българския институт по Неорайхианска аналитична
психотерапия, както и наличие на завършено семестриално обучение в Академията на МВР по
специалност Психологично подпомагане на оперативно-издирвателната дейност. Представените
документи, удостоверяващи тези обстоятелства не са оспорени своевременно от ответника, поради
което съдът приема, че същите установяват фактите, изложени в тях.
В процесната статия са изнесени твърдения за определено поведение на ищцата, което в
обществото се приема за неморално и укоримо – поддържане на интимни отношения с едно лице,
5
което е известно в обществото, и едновременно с това поддържане на такива отношения с трето
лице. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от НК, която определя фактическия състав на
престъплението клевета, последното се осъществява чрез „разгласяване на позорно обстоятелство
за другиго или му припише престъпление“. Според алинея 2 на същия текст, деецът не се наказва,
ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.
Такова доказване по делото не е извършено относно твърдението, че Р. М. е жената до Руди Гела,
че тя е актуална любовница на лицето, известно с прозвището Руди Гела, а именно Радостин
Василев, бивш министър на Министерството на младежта и спорта, както и че именно ищцата е
изневерявала с друг мъж на същото лице. По делото няма каквито и да било доказателства, че Р.
М. е имала или има интимни отношения с лице, носещо прозвището Руди Гела и че Радостин
Василев и Руди Гела са едно и също лице. Не са ангажирани каквито и да е доказателства относно
интимни отношения между ищцата и посоченото лице, а още по-малко за поведение на ищцата,
което може да се квалифицира като изневяра на това лице, което поведение обществото приема за
неморално и укоримо поведение, още повече, когато същото се съотнася към публична личност,
каквато очевидно е Радостин Василев в качеството му на министър към момента на публикуване
на процесната статия.
Думата „позорен“ по своето значение означава някой, който носи позор, а думата „позор“
означава „срамно, унизително положение, което предизвиква презрение.“ Доколкото за ищцата са
изнесени твърдения за едно укоримо и неприемливо за обществото поведение, съдът приема, че се
касае за разгласяване на позорно обстоятелство, което обаче не е доказано, че се е случило.
Цялостната информация в процесната статия, касаеща ищцата, предизвиква едно отношение на
неодобрение и неприемане на твърдяното поведение на лицето, на което се приписва това
поведение. Такова поведение предизвиква възмущение от четящите статията и към края на
статията достига до отношение на презрение към участващите лица. При публикуването на такива
твърдения, ответното дружество като притежател на съответния сайт, на който е публикувана
процесната статия, е следвало и е било длъжно да извърши проверка за достоверност на същите.
Доказателства за достоверност на изнесените твърдения за поведението на ищцата в личен и
интимен план не са ангажирани, поради което според настоящия съдебен състав приема, че е
налице осъществен деликт чрез разгласяване на позорно обстоятелства за другиго.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от НК , „който каже или извърши нещо унизително
за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от хиляда
до три хиляди лева.“ Съгласно чл. 148, ал. 1, т. 2 от НК, когато обидата е разпространена чрез
печатно произведение или по друг начин наказанието е глоба от три хиляди до десет хиляди лева и
обществено порицание, тоест налице е квалифициран случай на престъплението „обида“. Тъй като
във всеки един отделен случай при предявен иск за отговорност от деликт (чл. 45 от ЗЗД) съдът е
длъжен да извърши конкретна преценка дали твърдяното от ищеца поведение се явява
противоправно поведение, осъществено чрез употреба или разпространение на слово, която
употреба, респективно разпространение на слово, да е основана на баланс между основните права
на защита на доброто име и на свободното изразяване на мнение. ВКС трайно и последователно
прави разграничение между обидата и оценъчните съждения, които съдържат негативна оценка
(вж. Решение № 278 от 27.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2019 г. на ВКС, Решение №
209/27.9.2013 г. по гр. дело № 1747/2013 г. на ВКС, Решение № 484/9.6.2010 г. по гр. дело №
1438/2009 г. на ВКС; Решение № 62/6.3.2012 г. по гр. дело № 1376/11 г. на ВКС), като се
възприема, че при липса на превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията
6
на РБ и свободата на мнение не е използвана, за да увреди доброто име на другиго, твърдения и
оценки могат да се използват свободно. Не е противоправно поведението при изказани мнения с
негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира във
връзка с неговата дейност или занятие. Негативните оценки, направени при спазване на
ограниченията по чл. 39, ал. 1 от Конституцията представляват коментар на фактите и не пораждат
отговорност. Обидата е инкриминирано от Наказателния кодекс противоправно деяние, което е
налице винаги, когато някой каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на
другиго (чл. 146, ал. 1 от НК), като унизителния характер на казаното следва да се преценява
съобразно приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване (вж. Решение №
213 от 26.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 970/2020 г., IV г. о., ГК).
В настоящия случай, оценките за ищцата не са дадени по повод на обсъждане на нейната
дейност или занятие, а засяга личния живот на лицето и то публично, чрез използването на
електронна медия, разпространявайки процесната статия до неограничен кръг от потребители.
Съдът не приема доводите на ответника, че в публикацията нямало изрази, които да се възприемат
като обидни или позорящи ищцата. Изнесеното в процесната статия в частност, а и в съвкупност,
по отношение на ищцата я описва като жена с неособено високи морални ценности, която си
позволява да бъде в интимни отношения с публична личност (министър на младежта и спорта към
момента на публикацията), като едновременно с това изневерява на интимния си партньор с трето
лице. В самото заглавие на статията фигурира израза „изплува опасна секс тайна на министъра,
предал Слави… (снимки)“, като думата „снимки“ е изписана с главни думи, като по този начин се
акцентира на публикуваните в статията снимки. Цялостното изложение в публикацията представя
ищцата като жена с неморално и неприемливо за обществото поведение, описвайки я като
„разголената блондинка до Руди Гела“.
Несъмнено, самото публикуването на снимки на ищцата, независимо дали същите са взети
без нейното съгласие от интернет пространството или са направени непосредствени от лице, на
което ответникът е възложил опредЕ. дейност, също се явява превратно упражняване на свободата
на словото и изразяване на мнения, тъй като не се доказва по делото ищецът да е дал съгласие за
ползването на тези фотографии.
Предвид изложеното, съдът счита, че възраженията на ответната страна са неоснователни, а
исковата претенция е доказана по основание. Ответникът не е извършил проверка на
публикуваните от него твърдения по адрес на ищцата, като по този начин е допуснал, чрез лице, на
което е възложил осъществяването на опредЕ. дейност, а именно – изготвяне и публикуване на
процесната статия на електронната страница на ответното дружество, като по този начин е
причинил на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в установените чрез събраните гласни
доказателства и чрез изслушаната и приета психологическа експертиза последици, а именно:
уронване на личния и професионалния авторитет на ищцата, нейните чест и достойнство като
лице, практикуващо професията психолог и психотерапевт, както и психологически и физически
дискомфорт. Съгласно психологичната експертиза, ищцата е преживяла много характерни за
спектъра на тревожното разстройства емоции, като е реагирала със силен стрес и дезаптация,
свързани с излизането на статията в ПИК. Преживяла е трудно заспиване и нарушение на съня,
раздразнителност, избухване в гняв, трудно концентриране, усилено бодърстване, преувеличен
отговор с уплаха, тревога, промяна в теглото, поведение, сякаш травматичното събитие се повтаря,
което включва чувство на повторно преживяване всеки път, когато говори за него; физически
симптоми на замаяност, болка в гърдите и телесни неразположения, продължили около шест
7
месеца. Вещото лице е констатирало, че публикацията се е отразила на психическото и
емоционално състояние на ищцата, като същата е била принудена да ползва услугите на
психотерапевт и да се консултира с лекар за прием на леки медикаменти за овладяване на
безсънието и паническите атаки, които е получила след публикацията. Експертът е посочил в
заключението си, че публикацията е оставила трайни следи върху емоционалното състояние на
ищцата, като допълнителен фактор, който влияе в тази насока е обстоятелството, че темата не е
затворена и ищцата бива връщана периодично към нея и й се налага да отговаря на въпроси,
свързани с нея.
При установената противоправност на публикуването на процесната статия, вината на
прекия извършител на деянието под формата на непредпазливост се предполага (чл.45, ал.2 ЗЗД) и
съответно тя не следва да се доказва, като тази презумпция не беше опровергана. Съдът приема, че
ищецът е претърпял неимуществени вреди, произтичащи от публикацията, доколкото и самото
осъзнаване от едно лице на обстоятелството, че определено негово право е нарушено представлява
неприятно и фрустриращо преживяване и само по себе си подлежи на обезщетяване, за което
следва да се отчитат конкретните последици за ищеца – наличието на депресивна реакция у ищеца
в следствие на публикуването на процесната статия, като причинно-следствената връзка се
установи от събраните гласни доказателства.
По делото бяха доказани част от твърдените неимуществени вреди за ищеца и причинната
им връзка с публикацията. С оглед заглавието на статията и нейното съдържание, наличието на
данни, които позорят доброто име на ищцата и навеждат твърдения за морално укоримо
поведение, както и за подвеждане на обществото за наличието на опредЕ. професионална
квалификация, очевидно се прави внушението, че данните, изнесени в процесната статия са
достоверни, което не беше доказано по делото чрез пълно и главно доказване. Предвид това, съдът
ги приема за недостоверни, доколкото няма никакви данни сочените в процесната статия факти да
са се осъществили.
От показанията на свидетеля по делото, който има непосредствени впечатления от
състоянието на ищцата след узнаването за процесната статия, съдът приема за доказани
неимуществените вреди на ищеца, които са установени и от изслушаната психологическа
експертиза, коментирана по-горе в мотивите.
С оглед на доказването на твърдените неблагоприятни последици от процесния деликт,
обстоятелството, че статията е била публикувана в електронна медия и е станала достояние на
неограничен кръг от хора в страната, а и извън нея, съобразявайки критериите на чл.52 от ЗЗД,
съдът приема, че сумата от 5000,00 лв. се явява справедливо обезщетение за неимуществени вреди
от публикуването на процесната статия. Този размер следва да бъде уважен като достатъчен за
репариране на вредите от процесния деликт, предвид това, че същият е предявен като частичен иск
от 7000 лв. Съгласно чл. 86 от ЗЗД следва да се присъди и законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2022 г., така, както е поискано от ищеца.
По разноските: При този изход на спора ищеца има право на разноски в пълен размер, а
именно 1200 лв., в това число за държавна такса от 200 лв., депозит за вещо лице от 400 лв. и
адвокатски хонорар от 600 лв., изплатен изцяло, съгласно представения Договор за правна помощ
и съдействие от 30.08.2022 г. Ответникът няма право на разноски.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мария
Луиза“ № 92, ет. 6 представлявано от . – управител, чрез адвокат А. С., със съдебен адрес в гр.
София, ул. „Стефан Стамболов“ № 1, ет. 1, ап. 1 да заплати на Р. Ц. М., ЕГН **********, с адрес в
гр. София, ул. „Хан Омуртаг“ № 26, чрез адвокат Е. Ф. със съдебен адрес: гр. София, ул. „Хаджи
Димитър“ № 19, вх. 1, ап. 2, на основание чл.49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, сумата 5 000,00 лв. (пет
хиляди лева) - главница, претендирана като част от 7000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди, претърпени в резултат от непозволено увреждане,
осъществено чрез изнасянето на неверни и обидни изрази и твърдения, съдържащи се в статия,
публикувана на 05.07.2022 г. на интернет сайта www.pik.bg със заглавие: „Само в ПИК: Вижте коя
е разголената блондинка до Руди Гела в бар „Мамалука“ на Халкидики. Изплува опасна секс тайна
на министъра предал Слави… (снимки)“, ведно със законната лихва от деня на подаване на
исковата молба на 01.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените
разноски по делото в размер на 1200 лв. (хиляда и двеста лева), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9