Р Е Ш Е Н И Е № 136
гр. Сливен, 07.10.2021
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на петнадесети септември
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретаря Радостина Желева и с участието на прокурора Красимир Маринов като разгледа докладваното от председателя КАНД № 129 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 86/25.06.2021 г., постановено по АНД № 592/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 562985-F586883/02.04.2021 г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на търговското дружество „Проди газ“ ООД гр. Сливен, представлявано от Д.И.Х. е наложена на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева..
Горното решение е обжалвано от „Проди газ“ ООД гр. Сливен. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е процесуално и материално незаконосъобразно. Счита, че неправилна е оценката на установените факти. Твърди, че при издаването на наказателното постановление не са спазени изискванията на закона, тъй като не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Счита, че не се разбира как е установено конкретното нарушение. Заявява, че е било установено по делото на какво се дължи посочената разлика, като заявява, че неправилно е прието, че същата представлява нарушение на материалния закон. Тези обстоятелства били основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и наказателното постановление.
В съдебно заседание касатора, „Проди газ“ ООД гр. Сливен, чрез адв. П.Н. ***, поддържа жалбата. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба, чрез пълномощника си гл. юриск. Ж. Д. счита жалбата за неоснователна. Заявява, че Районен съд – Сливен е постановил решение при изяснена фактическа обстановка, като правилно е приел, че неизпълнението на посоченото в наказателното постановление разпореждане е довело до ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството. Претендира за юрисконсултско възнаграждение
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на Районен съд - Сливен за правилно.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно, първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е направил извод, че по категоричен начин е доказано нарушението на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, тъй като дружеството е следвало да използва функциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми и да коригира касовото несъответствие за регистрирани, но незаплатени продажби на горива.
Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Съобразено е със събраните по делото доказателства и с приложимото право.
Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 15.01.2021г. в 16,40 часа служители от Национална агенция за приходите извършили проверка в обект- бензиностанция, стопанисвана от жалбоподателя, търговско дружество „Проди газ" ООД, находяща се в с. Калояново, общ. Сливен. При проверката се установило, че е налице несъответствие между действителната наличност и наличността по междинен отчет от ЕКАФП в размер на 48,44 лева. В издадения междинен отчет за деня не е била регистрирана промяната на касовата наличност във фискалното устройство чрез операцията „служебно въведени/изведени", т. е. установената като разлика сума в размер на 48,44 лева не е регистрирана във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени", „служебно изведени", а функциониращото в обекта устройство модел „ОЙЛ СИС 2.0- Д- KL" притежавало операциите „служебно въведени" и „служебно изведени". По време на проверката бил съставен протокол за извършената проверка № 0048038. Служителят на НАП, св. Х.Д. Г.на 22.01.2021г. съставил на търговското дружество акт за установяване на административно нарушение като приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Св. М. Д. К.се подписала като свидетел при съставянето и връчването на акта.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е било издадено наказателно постановление №562985- F586883/02.04.2021r. за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и на жалбоподателя е била наложена на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС „Имуществена санкция" в размер на 500 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи по отношение приложението на закона, които се споделят от настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл.221 ал. 2 от АПК, съдът препраща към мотивите на атакуваното решение.
Не са налице твърдяните от касатора съществени процесуални нарушения, опорочаващи административно-наказателното производство. По отношение на другото възражение в жалбата за доказателства, които е следвало да бъдат ценени от решаващия съд, че е извършено зареждане на гориво, с отложено плащане, следва да се отбележи, че подобно обяснение действително е дадено по време на извършване на проверката. В друга насока обаче са показанията на свидетелите А.С.и В. Д., сочени от жалбоподателя, че последния свидетел е зареждал, а пък забравил да плати защото разговаряли дълго със служителя на бензиностанцията, св. С.. Както правилно е посочил въззивния съд, независимо от обстоятелствата, по време на проверката е била налице разлика в касовата наличност, която е следвало да бъде отразена т. е. нарушението е било налице.
Не са налице и основания за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото случаят не се отличава от обикновените случаи на административно нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, нарушението е формално по своя характер и осъществяването му не е обвързано с определен вредоносен резултат.
Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.
С оглед изложеното, Сливенският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- гр. Сливен за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора основателно и своевременно се явява искането на ответника по касацията за присъждане на разноски. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП Бургас 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определени на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 86/25.06.2021 г., постановено по АНД № 592/2021 г. по описа на Районен съд Сливен.
ОСЪЖДА „Проди газ" ООД- Сливен с ЕИК *******, представлявано от Д.И.Х. с ЕГН **********, да заплати в полза на Териториална дирекция на НАП Бургас сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: