ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 160
гр. София, 16.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Частно наказателно
дело № 20221110202827 по описа за 2022 година
при участието на прокурора ________ и на секретаря _______, като разгледа
докладваното от съдията н. ч. дело № И-2827 по описа на СРС за 2022 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.5 и ал.6 от НПК.
Образувано е по жалба на Д. Х. Й., чрез упълномощен представител адв. М. Е., срещу
Постановление от 05.11.2021г. на СРП, с което е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 225-ЗМК-3189/2015г. по описа на 01 РПУ-СДВР, прок. преп. №
29263/2014г. на СРП, започнато и водено за престъпление по чл.131, ал.1, т.2 вр. чл.130, ал.2
от НК.
В жалбата се посочва, че „шестият пореден опит” на прокуратурата да прекрати
наказателното производство на основание „изтекла относителна давност” за престъпление
по чл.131, ал.1, т.2 вр. чл.130, ал.2 от НК, но жалбоподателят отново акцентира върху
наличието на данни за реализиран състав по чл.142а, ал.2 вр. ал.1 от НК, свързани с
противозаконното му задържане, като се сочи, че въпреки задължителни указния на
горестоящи прокуратури (СГП и САП) и на съдебни състав на СРС по повод проверки по
реда на съдебния контрол върху предходни актове на СРП за прекратяване на наказателното
производство, разследването е водено тенденциозно и с противоправно упорство само в
насока на лека телесна повреда, а не за противозаконното лишаване от свобода, като се
цитират конкретни правни изводи на САП и СГП, в които се коментират обективните
особености на състава по чл.142а от НК, както и се посочва нуждата от задълбочено
обсъждане на съществуващите и налични доказателствени източници, както и са отразени
конкретните указания на СРС в определението му от 22.08.2018г., отменящо третото
постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство. Категорично се
оспорват изводите на прокурора от СРП, който е посочил, че фактическата обстановка не
можело да се квалифицира по чл.142а от НК, защото охранителите в заведението били
възпрепятствани да изпълнят задълженията си по друг начин и са действали
законосъобразно по чл.34 от Закона за частната охранителна дейност (отм.) (ЗЧОД /отм./), а
не съобразно чл.32 от ЗЧОД (отм.) и нямал задържане на жалб. Й., а само използване на
белезници, което не ограничавало свободното придвижване на лицето, което не
кореспондирало с доказателствените източници и с дадените указания от горните
1
прокуратури и СРС. Твърди се в жалбата, че прокурорският акт бил немотивиран и
необоснован, защото не били посочени доказателствените източници, върху които са
базирани неговите решаващи и правни изводи, вкл. и да посочи приетите за установени
фактически обстоятелства, установени от доказателствата, а предходният акт на СРП вече е
бил отменян поради немотивираност. Прави се искане за отмяна на прокурорския акт поради
неговата необоснованост, постановяване в противоречие с материалния закон и при
непълнота на доказателствените материали.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните,
доказателствените материали по делото, и като извърши цялостна служебна проверка на
атакуваното постановление, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
С обжалваното Постановление от 05.11.2021г. на СРП е било прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 225-ЗМК-3189/2015г. по описа
на 01 РПУ-СДВР, прок. преп. № 29263/2014г. на СРП, започнато при усл. на чл.212, ал.1 от
НПК и водено за това, че на 27.05.2014г., ок. 00:15 ч., в гр. София, на входа на клуб
„БИАД”, находящ се на ул. „Гурко” № 16, длъжностно лице (охранител на клуба), при и по
повод на изпълнение на службата си, чрез притискане и нанасяне на удари по тялото на
пострадалия Д. Х. Й., изразяваща се в травматичен оток на челото вдясно, охлузвания на
двете гривнени области, контузия на поясната област, контузия и хематом на левия лакът,
причинило на Й. лека телесна повреда (болка и страдание), което било престъпление по
чл.131, ал.1, т.2 вр. чл.130, ал.2 от НК.
Досъдебното производство било образувано с постановление от 23.10.2015г. на СРП,
издадено след като с Постановление от 17.09.2015г. на САП било отменено постановление
от 25.08.2015г. на СГП в частта за разпореждане на допълнителна проверка по случая и
потвърждавало в частта за отмяна на постановление от 12.06.2015г. на СРП за отказ да бъде
образувано досъдебно производство (л.3-4, 12-16, т.I от досъд. произв.). В този акт на САП
също били коментирани от гледна точка на ЗЧОД (отм.) действията на охранителите и
на пострадалия и били дадени указания.
В предходен момент, с Постановление от 11.11.2014г. на САП били отменени
постановления на СГП от 21.08.2014г. и на СРП от 09.07.2014г. за отказ да бъде образувано
досъдебно производство по случая (л.6-8, 21-24, т.1 от досъд. произв.). В акта на САП са
изложени подробни съображения и указания относно състава по чл.142а от НК, както и
относно действията на охранителите в заведението.
С постановлението от 23.10.2015г. на СРП за образуване на досъдебното
производство били дадени и съответните писмени указания за изпълнение в хода на
разследването.
В рамките на проведеното разследване по посоченото досъдебно производство като
свидетели били разпитани лицата: И. В. И., В. Г. С., Д. Д. Й., В. И.Й., К.П.Д., С.Д.Д.,
Н.М.И., А.В.А., Ц.Ю.М., Г.Б.Г., А.П.С. и Т.К.П.
Събрани в рамките на разследването били писмени доказателства, вкл. и
медицински документи, като били назначени няколко СМЕПД за установяване на телесните
увреждания по жалб. Д. Й.. Сред документите били и трудови договори и длъжностни
характеристики на лицата, заемащи длъжността охранител.
На представеното и приобщено веществено доказателство – оптичен носител,
съдържащ видеозапис от момента на инцидента, били назначени основна и допълнителна
видео-технически експертизи. С участието на пострадалото лице Д. Х. Й. били проведени и
разпознавания, при които били разпознати определени лица (вж. л.194 и л.203, т.I от
досъд. произв.).
След приключване на разследването, с Постановление от 24.08.2016г. на СРП било
2
спряно наказателното производство, което по жалба на пострадалия Д. Й. било отменено с
Определение от 04.12.2017г. на СРС – НО, 112-ти състав, постановено по н. ч. дело №
19622/2017г. След получаване на делото, СРП дала конкретни указания на разследващите
органи и върнала материалите по досъдебното производство за допълнително разследване.
Със свое постановление от 12.06.2018г. СРП прекратила наказателното
производство на осн. чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК (л.87, т.I от досъд. произв.),
като било прието наличие на изтекъл относителен давностен срок за наказателно
преследване.
С определение от 22.08.2018г. СРС – НО, 96-ти състав, постановено по н. ч. дело №
12526/2018г., актът на СРП за прекратяване от 12.06.2018г. бил отменен и делото било
върнато на СРП.
На 14.11.2019г. със своето Постановление прокурорът от СРП прекратил
наказателното производство по досъдебното производство. С определение от 05.02.2020г. на
СРС – НО, 102-ри отново било отменено постановлението на СРП от 14.11.2019г. и делото
било върнато на СРП, като актът на СРС бил потвърден с определение от 15.06.2020г. на
СГС. В двата съдебни акта били дадени съответни указания по прилагане на закона.
Прокурор при СРП с Постановление от 01.07.2020г. дал задължителни указания на
разследващите органи за извършване на действия по разследването. След провеждане на
разпит на жалб. Д. Й. в качеството на свидетел (л.11-12, т.II от досъд. произв.), проведен на
17.03.2020г. и двукратно предявяване на материалите по разследването на пострадалия Й.
(л.13, 15, т.II от досъд. произв.), отново било издадено постановление от 17.03.2021г. за
прекратяване на наказателното производство (л.20-21, т.II от досъд. произв.). Това
постановление било обжалвано и отменено с Определение от 10.06.2021г. на СРС – НО,
100-тен състав (вж. л.3-7, т.III от досъд. произв.) и делото отново било върнато на СРП.
СРП със свое Постановление от 07.09.2021г. дала указания по разследването, като в
тази връзка от на СРС, 100-тен състав от 10.06.2021г. В тази връзка били извършени разпити
като свидетели на лицата – Г.Б.Г. (л.8, т.III от досъд. произв.), А.В.А. (л.9, т.III от досъд.
произв.), А.П.С. (л.10, т.III от досъд. произв.) и Ц.Ю.М (л.11, т.III от досъд. произв.), в които
лицата отказали да участват в очни ставки.
След предявяване на материалите по разследването на пострадалия Д. Й. (л.12, т.III
от досъд. произв.), прокурор при СРП със свое постановление от 05.11.2021г. отново
прекратил наказателното производство.
Недоволен от това прокурорско постановление, останал жалбоподателят Д. Х. Й.,
който след неговото получаване на 16.02.2022г. (вж. л.16, т.III от досъд. произв.), с жалба №
29263/14 от 01.03.2022г. (опис на СРП), го обжалва пред СРС.
В оспорвания акт на СРП е било прието за установено, че на 08.11.2013г. при свид.
Н.М.И. (управител на клуб „БИАД”) дошла Т.К. от столичното 31-о СУЧЕМ „Иван Вазов” и
заявила куверти за вечеря на 26.05.2014г., като свид. И. пояснил всички условия по
резервацията и правилата за посещение на клуба, където се допускали само лица, навършили
18-годишна възраст (пълнолетни лица).
На 15.02.2014г. К. доплатила последната част от договорената сума за кувертите, и на
23.05.2014г. със свид. И. уточнили менюто за абитуриентския бал.
На 26.05.2014г., ок. 23:30 ч., непълнолетният Д. Д.Й. (син на жалбоподателя –
бел. с.), заедно с другите абитуриенти от 31-о СУЧЕМ „Иван Вазов” се опитал да влезе в
клуб „БИАД”, като представил лична карта на друго пълнолетно лице, но охранителите
А.В.А. и Ц.Ю.М. се усъмнили, че това не е документа за самоличност на свид. Д. Д., и след
като Д. Д.Й. представил своята лична карта и двамата охранители се убедили, че е
3
непълнолетен, не го допуснали в заведението.
Около 23:50 ч. непълнолетният Й. позвънил на баща си – жалб. Д. Х. Й. за случилото
се, който по това време празнувал в своя дом със свои роднини абитуриентския бал на сина
си.
Според изложеното от прокурора свидетелят Д. Х. Й. видимо бил употребил алкохол,
като пристигнал пред клуб „БИАД” и започнал да търси сметка от охранителите защо не
допускат сина му в клуба, а след това започнал да иска връщане на платения куверт в размер
на 50 лева.
Управителят на заведението свид. Н.И. обяснил, че всичко вече е заредено в клуба,
консумацията вече е започнала и отказвал да върне платената сума за куверт.
Прокурорът от СРП приел, че свидетелят Д. Х. Й. категорично заявил на
охранителите, че няма да се махне от входа на клуба и застанал по такъв начин, че
възпрепятствал свободното влизане и излизане на клиентите, заедно с непълнолетния си
син.
Когато охранителите помолили свид. Д. Х. Й. да освободи входа, той проявил агресия
в рамките на времето от 00:11 ч. до към 00:15 ч. на 27.05.2014г. и понеже бил физически
едър и силен мъж, охранителите се опитали да го избутат от входа, но неуспешно, а след
това му сложили белезници ок. 00:16 ч. на посочената дата.
След кратно време (около минута) пристигнал полицейски патрул, съставен от
свидетелите В.С., И.И. и Т.П., дошла и свид. В.И.Й. (съпруга на жалбоподателя), която
позвънила и на адвокат. Към 00:27 ч. на 27.05.2014г. белезниците били свалени от ръцете на
Д. Х. Д.
В своя акт за прекратяване представителят на СРП констатирал противоречия в
показанията на свид. Й., непълнолетния му син и останалите роднини, като при това Д. Й.
бил претендирал нанасянето на средна телесна повреда, докато няколко медицински
експертизи са установили, че няма причинно-следствена връзка между травматичните
увреждания при инцидента и болестните процеси в поясната област на гръбначния стълб, и
затова не можело да бъдат кредитирани с доверие показанията на свид. Д. Й. и сина му Д.
Д.Й..
Преценено било от СРП, че установените факти не можело да се квалифицират
като противозаконно лишаване от свобода по смис. на чл.142а от НК, т. к. охранителите
били възпрепятствани да изпълняват задълженията си по друг начин, същите били
действали законосъобразно по чл.34 от ЗЧОД (отм.), а не съобразно чл.32 от ЗЧОД (отм.),
т. к. нямало задържане на жалб. Й., а само използване на белезници, които не са го
ограничавали за свободно придвижване в пространството пред клуба и в този смисъл
нямало противозаконно лишаване от свобода.
Сочи се от СРП, че за престъплението по чл.130 от НК наказателното преследване се
възбуждало по тъжба на пострадалия, но съгл. чл.80, ал.1, т.5 вр. чл.81, ал.3 от НК на
27.11.2018г. била изтекла относителната давност за преследване и наказателното
производство трябвало да се прекрати, като на прекратителното основание по чл.24, ал.1, т.1
от НК прокурорът постановил своя акт.
При така установените фактически обстоятелства този съдебен състав на първата
инстанция формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима, доколкото е подадена от пострадалото физическо лице,
насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол прокурорски акт, и при спазване на срока за
неговото оспорване с жалба.
По повод на срока за обжалване, в материалите на досъдебното производство са
налице данни, че жалб. Д. Х. Й. е получил постановлението на СРП на 16.02.2022г. (вж.
4
л.16, т.III от досъд. произв.), а жалбата е от 22.02.2022г. (вж. клеймото на л.6 от съд. дело) и
следва да се приеме за подадена в срок.
Разгледана по същество жалбата е изцяло основателна, тъй като прокурорският акт е
постановен при неправилно и превратно тълкуване на материалния закон, липса на
доказателствени анализ и необоснованост на акта.
Този съдебен състав напълно се солидаризира със становището, изразено от
предходни състави на СРС, в които се сочи, че обжалваното постановление на СРП макар и
да съдържа изложена фактическа обстановка, отново липсва какъвто и да било анализ на
наличната и събрана доказателствена съвкупност по досъдебното
производство – прокурорът нито е посочил кои доказателствени източници ползва, за да
формира фактическите си изводи, въз основа на кои доказателствени материали е приел
„за установени” изложените фактически обстоятелства, нито е извършил анализ
поотделно и в тяхната съвкупност на събраните доказателства, вкл. и задълбочен
коментар и анализ на наличието на противоречия в дадени доказателства или между
отделните доказателства.
Няма яснота в прокурорския акт въз основа на какви данни е прието, че
жалбоподателят е бил след „видима употреба на алкохол”, доколкото по делото няма
никакви доказателствени данни (психиатрични експертизи, медицински изследвания или
други източните на доказателствена информация), от които да бъдат правени изводи за
наличието и за степента на алкохолно опиване на жалбоподателя. И още нещо, което е по-
важно – каква е връзката на този отразен факт, с воденото разследване по досъдебното
производство с оглед данните в него за телесно увреждане и за противозаконно лишаване от
свобода (вж. по-долу). Житейски и правно известно е, че телесни увреждания могат да бъдат
причинени и на „употребили алкохол лица” (по терминологията на прокурора – бел. с.), а
също така е възможно такива лица да бъдат и противозаконно лишени от свобода, за това за
този съдебен състав е трудно да разбере тази фактическа логика на прокурора. В тази
насока, само следва да се напомни на държавния обвинител, че още в ранните етапи на
разследването е била назначена СМЕПД и в заключението по нея вещото лице е посочило,
че към датата на събитието пострадалият Д. Х. Д. не е бил в нетрезво състояние (вж. л.64-
69, т.I от досъд. произв.), от което и следва, че въпросният извод за „видима употреба на
алкохол” е напълно голословен и необоснован.
В същото време, от СРП са направени изводи от правно естество за получена
телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК, но в акта на прокурора няма изложение на каквито и
да било фактически обстоятелства кой, кога и по какъв начин е причинил телесното
увреждане у жалбоподателя, и най-важното – има ли връзка и каква между поставянето на
белезниците и това телесно увреждане, а внимателното прочитане на заключението на
вещото лице по СМЕПД биха помогнали в достатъчна степен на представителя на
държавното обвинение в изложението на установените фактически данни. Пак следва да се
посочи, че преди да бъдат правени правни изводи за наличието на причинена у едно лице
телесна повреда, вкл. и за наличието на давностен срок, въпросната телесна увреда следва
да бъде установена въз основа на доказателствен анализ на наличните по делото
доказателствени материали – такъв анализ и изложение на фактически изводи за това
телесно увреждане липсва отново в прокурорския акт. Затова правният извод, че е получена
телесна повреда, се явява необоснован по простата причина, че прокурорът не си е направил
труда да изложи и коментира каквито и да било факти и доказателства, свързани с него.
При положение, че не си изложил каквито и да било фактически обстоятелства и
доказателствени аналитични изводи, няма възможност да излагаш правните си изводи за
наличието на състав по чл.130, ал.2 от НК, защото тези правни изводи не могат да бъдат
проверени от съда въз основа на липсващите факти.
На следващо място, прокурорът от СРП е посочил, че охранителите се опитали да
5
избутат пострадалия Д. Х. Й., който пречел на свободното влизане и излизане на
клиентите, и след това му сложили белезници, като приел, че охранителите били действали
законосъобразно по чл.34 от ЗЧОД (отм.), а не по чл.32 от ЗЧОД (отм.) и нямало
задържане на пострадалия, а само ползване на белезници (помощни средства). Тези правни
изводи на прокурора не се споделят от този съдебен състав на първоинстанционния съд не
само защото са отречени категорично в мотивите на определението на СРС от 22.08.2018г.
(вж. л.259-260, т.I от досъд. произв.), където ясно е заявено, че не е била налице нито една
от хипотезите на чл.32, ал.1 от ЗЧОД (отм.), но е налице и нарушение на чл.34, ал.2 и
ал.4 и чл.35, ал.1 от ЗЧОД (отм.), но и защото правните изводи на държавния районен
обвинител са отречени и са в „явен дисонанс” с изводите в постановление на столичната
апелативна прокуратура от 17.09.2015г., където е изключена хипотезата на чл.32 от
ЗЧОД (отм.) и е приета „защитната версия” на охранителите (вж. л.3-4, т.I от
досъд. произв.), и с още едно постановление на САП от 11.11.2014г., където е посочено, че
дори и „кратковременното” ограничаване на свободното придвижване не изключва
хипотезата на чл.142а от НК, защото продължителността на противоправното лишаване от
свобода не е съставомерен признак, и е посочено ясно и недвусмислено от висшестощия
прокурор, че свалянето на белезниците не е по собствени подбуди от охранителите, а след
отправено разпореждане и намеса на полицейските служители, което е заявено от тях и в
свидетелските им показания. Тези изводи на горестоящата прокуратура са
задължителни за всеки прокурор от СРП, вкл. и за този, който е постановил
обжалвания акт, и те напълно кореспондират с изводите, които е направил и предходния
съдебен състав по н. ч. дело № 12526/2018г. (л.259-260, т.I от досъд. произв.), отменил
предходно прекратително постановление на СРП.
Този съдебен състав на първата инстанция намира за напълно правилни изводите,
които са били направени при предходната проверка от СРС на постановлението от
12.06.2018г. на СРП, както и направените изводи от СРС при проверката на
постановлението от 14.11.2019г. на СРП, а именно – че прокуратурата дължи произнасяне
по всички установени фактически обстоятелства, пълен доказателствен анализ на
събраните доказателства и преценка (правна) дали деянието се субсумира под един или друг
състав на престъпление от Особената част на НК, като за какво престъпление е било
образувано досъдебното производство е ирелевантно. Този съдебен състав споделя и
изводите, че лицата, осъществявали охранителни дейност в заведението „БИАД” към онзи
момент, са задържали без повод (липсва хипотезата на чл.32 от ЗЧОД /отм./) и
неправомерно (в нарушение на чл.34, ал.2, ал.4 и чл.35, ал.1 от ЗЧОД /отм./) свидетеля Д.
Х. Й., като в продължение на повече от 10 мин. последният е стоял на улицата с поставени
помощни средства – белезници, което принудително е ограничило свободата на
придвижване на свид. Й. в пространството, което реализира състав на чл.142а, ал.2 вр. ал.1
от НК – престъпление от общ характер, което прокуратурата е задължена да разследва, и за
което давността за наказателно преследване не е изтекла!
Според съдебния състав, анализът на доказателствените материали води до извод, че
жалбоподателят е бил държан в този вид (със заключени отзад ръце с белезници) в
продължение на поне 10 мин., което ограничава волята му за свободно придвижване, и само
намесата на полицията, разпоредила махането на белезниците, а не личната воля на
лицата – охранители, е преустановило препятстваната възможност за свободно
придвижване. Дори нещо повече – в полицейския доклад за случая изрично е посочено, че
махането на белезниците се е забавило допълнително, т. к. охранителите не са могли да
намерят ключа за отключването им (!) (вж. л.18, т.I от досъд. произв.) – иначе казано дори и
намесата на полицията не е могла да доведе веднага до преустановяване на
противозаконното задържане, а ако не беше се намерил ключът от белезниците – може би
те щяха да са още на ръцете на пострадалия. Към това следва да се посочи, че има и
проведени разпознавания от пострадалия на лицата, които са поставили белезниците му
6
(л.194 и л.203, т.I от досъд. произв.), което пък следва да води и до изводи за авторството
на деянието, но нито процесуално-следствените действия, нито резултатите от тях с
оглед коментираното криминално събитие , са намерили място в обстоятелствената част на
акта на СРП, който се проверява. Тези фактически обстоятелства, свързани с действията на
определени лица от охраната (ненамирането на ключа, забавянето при изпълнението на
разпореждането на полицията, и резултатите от разпознаванията) изобщо не са и
коментирани (за пореден път!) в постановлението на СРП, а те се явяват от съществено
значение не само за авторството на деянието, но и за субективната страна на деянието, в
частност – умисъла за извършването му.
В тази насока тезата на прокурора, че поставените белезници на ръцете на
пострадалия не ограничава свободното му придвижване, защото краката му „са свободни” се
явява несъстоятелна, т. к. едва ли може житейски, а и правно, да се твърди и очаква лице
със захванати от белезници отзад ръце да се разхожда по улиците или да извършва
каквито и да било пространствени движения, и това да се оценява като „свободно
придвижване”.
В допълнение към казаното вече, този съдебен състав на първостепенния съд намира
за нужно да укаже на прокурора, че до настоящия момент нито едно от указанията на
няколкото състава на СРС и СГС, които са участвали при проверката на актовете за
прекратяване на СРП по чл.243 от НПК, не е било изпълнено, а задължителни указания на
горната прокуратура (САП) – са били напълно игнорирани, при това дадени в началото на
воденото разследване! Също така следва да се каже, че наличните видеозаписи, подложени и
на експертни изследвания, също напълно неоправдано са били „подминати” от прокурора,
въпреки решаващия им доказателствен характер, доколкото на този запис е установено, че
няма действия, които да пречат на охранителите да осъществяват задълженията си, за
да бъде вярна тезата на прокурора за „законосъобразността” в техните действия; наличното
противоречие между заключенията на двете видео-технически и идентификационни
експертизи относно наличието (съотв. липсата) на идентификационна стойност на записа,
изобщо не е било „дори бегло” споменато в прокурорския акт. В акта на прокурора няма
никаква обосновка или обсъждане дали е налице или не, и ако е второто – по каква
причина, реализиран състав на чл.143 от НК, за чието наличие въззивният съдебен състав на
СГС по в. н. ч. дело № 1966/2020г. е изложил убедителна аргументация (вж. л.9-11, т.II от
досъд. произв.).
Следва да се допълни също така, че напълно необоснованото твърдение на
държавното обвинение, че лице с поставени на ръцете зад гърба белезници можело свободно
да се придвижва във времето и пространството е в „драматична колизия” с
материалноправния обхват на правото на лична свобода и неприкосновеност по чл.5 от
ЕКПЧОС, а трайната практика на Съда в Страсбург е в обратен на изразения в акта на
прокурора смисъл – всяко ограничаване на физическия (телесен) интегритет попада в
обхвата на чл.5 от ЕКПЧОС и затова неоправданото и неправомерно лишаване на жалб. Й.
от свобода чрез стягане на белезниците на ръцете му зад гърба, води до реализация на
състав по чл.142а, ал.2 от НК, за което няма значение продължителността на лишаването
от свобода.
Основателни са и възраженията в жалбата за наличието на „унизително
третиране” по смис. на чл.3 от ЕКПЧОС, което действие изисква обективно, всестранно
и задълбочено разследване, насочено към установяване и наказване на извършителя, като в
случая за извършителите са налични достатъчно обективни доказателствени източници,
но противоправно представителят на СРП отказва да приложи наказателния закон и да
ангажира наказателната им отговорност.
И накрая, но не и по важност, основателна е и забележката на пълномощника на
жалбоподателя, че наблюдаващият прокурор фамилиарно и приятелски назовава уличените
7
охранители само с малките им имена (недопустимо за акт на магистратурата), и затова тази
нетипична процесуална интимност обяснява и разбирането на автора на проверявания акт,
че поставянето на свидетели в очна ставка зависи само от добрата им воля и от
желанието им да сътрудничат на разследването. Азбучно правило в наказателното
производство е, че очната ставка е вариант на разпита и свидетели не могат да
откажат да участват в нея, както се вижда от съдържанието на протоколите за разпитите
на „А., Ц. и Г.” (вж. л.8, 9, 11, т.III от досъд. произв.), които са извършени и в нарушение на
изискването за „свободен разказ”, защото съдържанието им е напълно еднакво, дори и с
правописните знаци и употребените думи и изразни средства. Иначе казано – вместо да се
провежда всестранно и обективно разследване, процесуалните нарушения при събирането
на доказателствен материал от страна на прокурора зачестяват.
Затова изводите на прокурора за липсата на деяние по чл.142а от НК и наличие на
давност за преследване на деяние по чл.130, ал.2 от НК, следва да се приемат за
неправилни, което води и до извод, че постановлението на СРП се явява незаконосъобразно
(за шести пореден път – бел. с.) и трябва да бъде отменено на осн. чл.243, ал.6, т.3 от НПК,
като при новото разглеждане на делото прокуратурата ще следва: а) да извърши
внимателна преценка на наличната доказателствена съвкупност, вкл. да обсъди
противоречивия доказателствен материал и посочи защо кредитира една група
доказателствени източници, а друга – игнорира; б) да съобрази задължителните указания
на апелативната прокуратура и на различните състави на СРС; в) да вземе отношение към
данните за наличието на посоченото деяние; г) да съобрази нормативната уредба на
охранителната дейност и нейното нарушаване в случая; д) да посочи установена ли е или
няма такава пряка причинно-следствена връзка между поставените белезници и телесни
увреждания (вж. л.18, т.I от досъд. произв.); е) да проведе законосъобразно разследване без
процесуални нарушения; ж) да съобрази и наличието на достатъчно по обем и категорични
данни относно авторите на деянието, което следва да бъде коментирано в прокурорския акт.
Едва след това, ще следва СРП да извърши и законосъобразна и обоснована (арг. чл.199 от
НПК) преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата, както и обосновани и
законосъобразни правни изводи за случилото се събитие – дали е налице или не реализиране
на състав на престъпление от общ характер, като отчете и отговорността на всеки държавен
обвинител, призван да защитава правата на гражданите и установения в страна правов ред,
вкл. и да преследва подобен род посегателства с цялата строгост на закона.
Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното Постановление на СРП е
неправилно и незаконосъобразно, и като такова следва да бъде отменено изцяло, поради
което и на осн. чл.243, ал.6, т.3 вр. ал.5 от НПК, Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 05.11.2021г. на СРП , с което на осн. чл.243, ал.1, т.1
вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 225-ЗМК-3189/2015г. по описа на 01 РПУ-СДВР, прок. преп. №
29263/2014г. на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.131, ал.1, т.2 вр. чл.130,
ал.2 от НК.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на СРП за изпълнение на указания и за продължаване на
разследването по производството.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на прокурора при СРП, както и на
жалбоподателя Д. Х. Й. и на неговия процесуален представител адв. М. Е. – за сведение и
изпълнение.
Определението подлежи на обжалване и протестиране с частна жалба и частен
8
протест пред Софийския градски съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Николай Василев)
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9