Определение по дело №396/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение №11 от 04.02.2010г., постановено по Г.д.N 1386/2009г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от П. К. Б. от Г.К. против К. Д. Д. и Л. Ж. К., и двете от Г.К., иск за сумата 5 500лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 27.11.2009г. до окончателното й изплащане, представляваща вземане по запис на заповед от 30.11.2006г., издаден от К. Д. Д. в полза на П. К. Б., и авалиран от Л. Ж. К..

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят П. К. Б., който го атакува като неправилно. Излага подробни съображения. Моли съда да допусне поправка на явна фактическа грешка в обстоятелствената част на исковата молба и в нейния петитум, като датата на издаване на записа на заповед навсякъде да се чете 31.10.2006г., и да отмени атакуваното решение, като постанови ново, с което да уважи иска. Претендира деловодни разноски.

Постъпил е отговор от въззиваемите К. Д. и Л. К., по реда на чл.263, ал.1 от ГПК. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбодателят чрез пълномощника си поддържа жалбата.

Ответниците по жалбата, чрез процесуалния си представител, я оспорват.

Страните не сочат нови доказателства.

Окръжният съд, като прецени събраните доказателства и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното:

Производството пред районен съд-К. е с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.535 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявен е иск от П. К. Б. от Г.К.. Ищецът твърди, че ответницата К. Д. издала в негова полза запис на заповед за сумата 5 500лв., която се задължила да му плати неотменимо и безусловно на падежа 31.10.2007г., и че записът на заповед бил авалиран от ответницата Л. Ж. К.. Твърди също, че многократно канил отв.Д. да изпълни задължението си по записа на заповед, но същата не го изпълнила. Снабдил се със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК, която била възразена. Тъй като пропуснал срока за предявяване на иск по чл.422 от ГПК, предявил настоящия иск по общия исков ред. Претендира ответниците по иска да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумата в размер на 5 500лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.

От доказателствата по делото се установява, че на 31.10.2006г. К. Д. издала запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се задължила да плати на П. К. Б. или на негова заповед сумата в размер на 5 500лв. на падеж 31.10.2007г.; записът бил авалиран от Л. Ж. К.. Същият е подписан от издателя му К. Д. и от авалиста – Л. Ж..

При тези данни въззивната инстанция намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, и препраща към мотивите на атакуваното решение, на осн.чл.272 от ГПК. Съдът намира, че исковата претенция е основана на запис на заповед, издаден на 30.10.2006г., а приложеното към делото доказателство – запис на заповед, подробно описан по-горе, е издадено на 31.10.2006г., поради което ищецът не доказва твърденията си, изложени в исковата молба.

Въззивният съд намира, че исканото от въззивника допускане на поправка на ЯФГ в обстоятелствената част и петитума на исковата молба по съществото си представлява изменение на искането без изменение на основанието, което е допустимо до разглеждане на делото в първото заседание пред първоинстанционния съд /аргумент от чл.214, ал.1 от ГПК/, поради което и с протоколно определение от 16.04.2010г. е оставил същото без уважение.

Водим от изложеното, съдът намира че атакуваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. При тази изход на делото, направените от въззиваемите деловодни разноски за тази инстанция следва да се възложат в тежест на въззивника.

Ето защо, и на осн.чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение N11 от 04.02.2010г., постановено по Г.д.N 1386/2009г. по описа на Кърджалийския районен.

ОСЪЖДА П. К. Б. от Г.К., с ЕГН *, да заплати на К. Д. Д. от Г.К., с ЕГН *, деловодни разноски в размер на 500лв., и на Л. Ж. К. от Г.К., с ЕГН *, деловодни разноски в размер на 500лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.