№ 151
гр. гр. Добрич, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Десислава Б. Николова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20213200500340 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна
жалба с вх.№ 265678/12.04.2021 г. ( по регистратурата на ДРС) на ответника „
БЕСТРЕЙНИНГ “ ООД, град Добрич срещу Решение № 260222 от 8.03.2021 г. на
Добричкия районен съд по гр.д.№ 1837/2020 г. , уважаващо предявени срещу него по реда
на член 422 от ГПК искове за парични вземания от : неустойка в размер на 18 595,50 лева за
допусната от 15.05.2017 г. до 31.12.2017 г. забава при изпълнение на задължението за
концесионно плащане по сключен с ищеца на 15.03.2012 г. договор за концесия за услуга и
от обезщетение за забава ( законна лихва ) в размер от 134,17 лева за допусната от 15.04.2017
г. до 14.05.2017 г. забава при изпълнение на същото задължение.
В жалбата има оплаквания, подробно посочени в доклада на въззивния съд, свеждащи
се до : допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразено в липса на
съвкупна преценка на всички събрани доказателства ( в т.ч. доказателството за внесена
парична гаранция по член 18,ал.1от договора и доказателствата от съдебно-счетоводна
експертиза ) и необсъждане на възражението за погасяването на вземането за законна лихва
при погасено главно вземане; необоснованост на фактическите констатации в решението и
допуснато нарушение на материалния закон – член 26,ал.1, пр.3 от ЗЗД - с оглед
несъобразяване на посочените в ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС критерии за извършване
на преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави .
1
В отговора си въззиваемата страна Община - град Добрич оспорва като неоснователни
доводите в жалбата за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила и на
материалния закон. Поддържа, че представената при сключване на договора гаранция
обезпечава съгласно уговореното в член 18,т.2 други негови вземания, че възражението по
член 119 от ЗЗД срещу иска за лихва е неоснователно с оглед извършеното погасяване на
главното вземане поради плащане, а не поради давност. Възражението се основава на
прекомерност, а прекомерността, както липсата на краен срок и предел на размера на
неустойката не водят до нищожността й. Надвишаващият в пъти вредите размер на
неустойката не може да бъде единствен показател за нищожност. Въззиваемият се позовава
на : дългосрочния характер на договора; предмета му – предоставено право на експлоатация
на имот - публична общинска собственост и на услуга от обществен интерес; вида
неизпълнение, за което е уговорена неустойката; продължителността на забавата;
поведението на ответника като причина за нарасването на неустойката. Поддържа, че не
може да се обсъжда нищожност на неустойка, уговорена в договор за концесия предвид
уредената в Закона за концесиите ( в сила от 2006 г. ) сложна и продължителна процедура по
сключването му, която започва с публично оповестяване, вписване в регистър и протича с
предоставяне на възможност за запознаване на участниците с условията за възлагане на
концесия и с изготвения проект за концесионен договор, за внасяне на промяна или
допълване на офертите или за оттеглянето им, което елиминира вероятността сключеният
договор да противоречи на закона и на добрите нрави. Аргумент за същото се извлича от
правилата на член 136 и член 137,ал.5 от ЗК, недопускащи съществено изменение на
концесионния договор .
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в
отговора и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо,
но неправилно в една част и правилно в друга част .
По исковете, заявени от Община град Добрич по реда на член 422 от ГПК, за
установяване на паричните й вземания срещу ответника „ БЕСТРЕЙНИНГ
“ ООД, град Добрич – концесионер по „ договор за предоставяне на концесия върху бивша
целодневна детска градина № 22, бул. „ Русия“ ,ЖК „ Дружба ІІ“ , гр.Добрич“ от 15.03.2012
г. от неустойка за забава в размер от 18 595,50 лева и обезщетение за забава ( за предходен
30 – дневен период на забава ),определено по размер от законната лихва, от 134,17 лева –
предмет на издадена по ч.гр.д.№ 947/2020 г. по описа на ДРС заповед за изпълнение № 368
от 18.05.2020 г. по член 410 от ГПК, ответникът е направил правоизключващи възражения за
нищожност на уговорката за неустойка поради накърняване на добрите нрави и за
недължимост на законна лихва поради погасяване на главното задължение.
Във влезлия в сила на 1.07.2006 г. и действал към датата на сключването на договора
между страните Закон за концесиите ( обн.Дв.бр. 36 от 2006 г., отм. ) има правила – член 77а
и сл., които уреждат различни от общите ( по Закона за задълженията и договорите
основания ) за недействителност на концесионния договор. За неуредените с тях въпроси
2
относно недействителността се прилагат съответно разпоредбите на част трета от
Търговския закон и на общата част на Закона за задълженията и договорите – член 64,ал.3
от ЗК ( в първоначална редакция ). Правилата за нищожност, в т.ч. правилото на член 26,
ал.1,пр.3 от ЗЗД , не са дерогирани от специалния закон. Уговорена в концесионен договор
неустойка може да бъде призната за нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Добрите нрави като неписани правила за поведение са задължителни за страните по
гражданските и търговските правоотношения в равна степен. Затова във всеки спор за
нищожност на неустоечна клауза на това основание без оглед вида на договора, от който тя
произтича, се извършва една и съща преценка за това дали неустойката има функции,
различни от посочените в закона. Нищожна е свръхпрекомерната неустойка. Прекомерната
неустойка не е нищожна и подлежи извън случаите по член 309 от ТЗ на намаляване. Това
правило обаче с оглед защитата на ответника, свеждаща се до невалидност на неустоечната
клауза само, е неприложимо в настоящия спор.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в сключения между страните на
15.03.2012 година договор за концесия – член 20,ал.2 е уговорена неустойка за забава,
дължима от въззивника – концесионер след изтичането на 30 дни от
падежа на задължението за концесионно плащане, възлизащо на 16 100 лева и е в размер от
0,5 % на ден върху стойността на неплатеното задължение. Правилно е приел, че в член 20,
ал.1 е уговорена законна лихва за забава на същото плащане за първите 30 дни след падежа.
Решаващи за преценката за неоснователност на възражението за нищожност са следните
констатации на съда : неустойката е уговорена двустранно; високият й размер е в
съответствие с обичайната практика, с предмета и характера на договора и придадения от
страните превес на обезпечителната и санкционната функции поради вида собственост –
публична общинска – на ползвания обект - но при пълно спазване на принципите на
добросъвестността и справедливостта ; ответникът не е доказал, че неустойката е уговорена
в нарушение на присъщите й функции, а нарастването й по размер зависи от поведението на
длъжника.
Обстоятелството, че страните са съгласували този размер на неустойката, има правно
значение, до колкото сочи на осъществен фактически състав на сделката в отделна нейна
част – съгласието по дължимостта на неустойката. Ако то липсва, нищожност по член
26,ал.4 от ЗЗД не би могла да се обсъжда изобщо.
Останалите констатации на съда са необосновани поради липса на доказателства ( относно
обичайните цени при възлагане на концесии), както и поради необсъждане на събраните
доказателства, дължащо се на пропуск да се съобразят посочени в ТР №1/2009 г. на ОСГТК
на ВКС критерии , които служат на преценката за нищожност.
Първоинстанционният съд не е направил констатации по твърдения в отговора на исковата
молба факт за обезпечаване на изпълнението на същото задължение с друг способ –
гаранция. Тълкуването на клаузите на член 18,т.1 и т.2 от договора сочи, че внесената от
въззивника – концесионер парична гаранция е уговорена като обезпечение на „ другите
задължения на концесионера“. Задължението по член 18,т.1 от договора за извършване на
3
концесионно плащане не е едно от тях. Форма за неговото обезпечаване е предвиденото
авансово плащане на 100 % до изтичане на 30 дни от началото ( от деня - 15.03. ) на
съответната година. Следователно неустойката за забава е единственото уговорено от
страните обезпечение на задължението за концесионно плащане.
Районният съд е пропуснал да извърши преценка за съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението на задължението. Към
меродавния момент на сключването на договора – 15.03.2012 г. – дневният размер на
неустойката е 80,50 лева, а дневният размер на законната лихва, с която се измерват
очакваните вреди от забавата в плащането, е 4,54 лева ( с оглед публичната информация за :
основен лихвен процент на БНБ към същата дата от 0,15 % и равният на него, увеличен с 10
пункта, годишен размер на законната лихва за просрочени задължения - 10,15 % ) ,т.е.
неустойката е над 17 пъти по – голяма. За периода от 231 дни, считан от 15.05.2017 г. до
31.12.2017 г., за който е предявен искът, набраната неустойка е в размер от 18 595,50 лева,
според т.4 от заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Така тя надхвърля
размера на годишното концесионно плащане от 16 100 лева .
Предметът на договора за концесия - правото да се управляват услуги на образование (
от различни степени ) и услуги по обучение и правото да се експлоатира обект от обществен
интерес – масивна сграда на площ от 1092 кв.м. и терен на обща площ от 7 920 кв.м., която е
публична общинска собственост – оправдава превеса на обезпечителната и санкционната
функция на процесната неустойка, но в случая функцията на неустойката надхвърля и тях.
При уговорен по този начин дневен размер на неустойката за забава концедентът реализира
срещу изпълнение на задължението си да осигурява ползването на имота без каквито е да
било усилия, значителен по размер приход . При възможност да прекрати/ развали договора
, ако няма плащане след повече от 60 дни от падежа, каквато е уговорена в член 20,ал.3, за
него е много по – изгодно да запази обвързаността си с концесионера и при позоваване на
негова забава от 231 дни да претендира набраната неустойка . По – важното е ,че тя
превишава с повече от 17 пъти размера на очакваните вреди. Това сочи, че целта на
неустойката не е само обезщетяването на кредитора и санкционирането на длъжника, а
неоснователно обогатяване на първия. Това действие на неустойката е несъвместимо с
добрите нрави и поради това клаузата за нея следва да се признае за нищожна като
накърняваща добрите нрави. Направеният в обжалваното решение извод за противното е
необоснован и в нарушение на материалния закон Уважаването на иска за неустойката е
неправилно , въззивният съд го отменя и отхвърля претенцията .
Няма основание да се приеме, че законна лихва за забава , считано от датата на падежа
и в следващия 30 – дневен срок , не се дължи от концесионера. След изтичането на този срок
задължението за концесионното плащане е погасено, но не по давност, а чрез изпълнение –
констатации в заключението на вещото лице . А само изтичането на погасителна давността
за главното вземане , е основание за погасяване на вземането за лихви – член 119 от ЗЗД .
Уважаването на иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва , установен въз
основа на изчисленията на вещото лице като равняващ се на 134,17 лева за периода на
4
забавата от 15.04.2017 г. до 14.05.2017 г. ,е законосъобразен резултат и въззивният съд го
потвърждава .
При този изход на спора въззиваемата Община град Добрич има на основание член 78,ал.1
от ГПК право на разноски съразмерно уважената част от иска до размера от 3,40 лева ( по –
малко от присъдените 474,59 лева ) за заповедното производство и до размера от 5,65 лева
(по-малко от присъдените 744,59 лева ) за първоинстанционното производство. За
първоинстанционното производство въззивникът има на основание член 78,ал.3 от ГПК
право на разноски от адвокатско възнаграждение : за част от намаленото по искане на
насрещната страна като прекомерно от 3 600 лева до минималния размер по член 7,ал.2,т.4
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от
1 310,27 лева ( с вкл. ДДС ) , съразмерна на отхвърлената част от иска от 1 300,88 лева и за
част от другите разноски от 69,50 лева или общо на 1 370,38 лева. За въззивното
производство въззивникът има право на същата част от намаленото до същия минимален
размер адвокатско възнаграждение, равняваща се на 1 300,88 лева и на част от разноските в
размер от 394,07 лева или общо 1 694,95 лева. Въззиваемата община има право на разноски
по член 78,ал.8 от ГПК ,за защитата от юрисконсулт, в размера по член 25, ал.1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ от 360 лева .
Воден от гореизложените съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260222 от 8.03.2021 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№
1837/2020 г. в частта, с която е признато за установено съществуването на парично вземане
на Община град Добрич срещу „БЕСТРЕЙНИНГ “ ООД, град Добрич в размер от 18 595,50
лева , съставляващо неустойка за забава при извършването на концесионно плащане за
периода 15.05.2017 г. до 31.12.2017 г. по договор за концесия от 15.03.2012 г., КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община град Добрич срещу „БЕСТРЕЙНИНГ “ ООД, град
Добрич ,бул. „ Русия“ № 2а иск за установяване съществуването на парично вземане на
Община град Добрич срещу дружеството в размер от 18 595,50 ( осемнадесет хиляди
петстотин десетдесет и пет лева и петдесет стотинки ) лева, съставляващо неустойка за
забава при извършването на концесионно плащане за периода 15.05.2017 г. до 31.12.2017 г.
по договор за концесия от 15.03.2012 г. – предмет на издадена по ч.гр.д.№ 947/2020 г. по
описа на ДРС заповед за изпълнение № 368 от 18.05.2020 г. по член 410 от ГПК .
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е признато между страните, съществуването
на парично вземане на Община град Добрич срещу „БЕСТРЕЙНИНГ “ ООД, град Добрич в
размер от 134,17 ( сто тридесет и четири лева и седемнадесет стотинки ) лева , съставляващо
обезщетение за забава при извършването на концесионното плащане за периода 15.04.2017 г.
до 14.05.2017 г. по договор за концесия от 15.03.2012 г. – предмет на издадена по ч.гр.д.№
947/2020 г. по описа на ДРС заповед за изпълнение № 368 от 18.05.2020 г. по член 410 от
5
ГПК .
ИЗМЕНЯ решението в частта, с която „БЕСТРЕЙНИНГ “ ООД, град Добрич ,бул. „ Русия“
№ 2а е осъдено да заплати на Община град Добрич разноски за заповедното и
първоинстанционното производство, които НАМАЛЯВА от 474,59 лева на 3,40 ( три лева и
четиридесет стотинки ) лева и от 744,59 лева на 5,65 ( пет лева и шестдесет и пет стотинки )
лева .
ОСЪЖДА Община град Добрич да заплати на „БЕСТРЕЙНИНГ “ ООД, град Добрич
сумата от 1 370,38 ( хиляда триста и седемдесет лева и тридесет и осем стотинки ) лева –
разноски за първоинстанционното производство съразмерно на отхвърлената част от иска и
сумата от 1 694,95 ( хиляда шестстотин деветдесет и четири лева и
деветдесет и пет стотинки ) лева – разноски за въззивното производство съразмерно на
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „БЕСТРЕЙНИНГ “ ООД, град Добрич да заплати на Община град Добрич
разноски по член 78,ал.8 от ГПК за защита във въззивното производство от юрисконсулт в
размер от 360 ( триста и шестдесет ) лева .
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6