Р Е Ш Е Н И Е №232
гр.ВРАЦА,18.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд,гражданско отделение,в публично заседание на седемнадесети април
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ
ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
при секретаря Миглена Костадинова,като разгледа
докладваното от съдията Мирослав Досов въззивно гр.дело №175 по описа за 2019
год.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение №402/13.12.2018 год. по гр.дело №210/2018 год. на Районен съд-Козлодуй съдът
е уважил предявения от "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД -
гр.София против В.Д.П. *** положителен установителен иск, като е признал за
установено в отношенията между
страните, че В.П. дължи на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД
сумата от 6701.04 лева-главница по договор за потребителски кредит №**********/24.01.2017 год.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението -
18.09.2017 год., до окончателното й изплащане,за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №854/20.09.2017 год. по
ч.гр.дело №1267/2017 г. на
РС-Козлодуй. Със същото решение, на основание чл.78,ал. 1 ГПК съдът е осъдил
ответника да заплати на ищеца сумата от общо 1516.68 лв. - деловодни разноски
за исковото производство, и общо 284.36 лв. разноски в заповедното производство
по ч.гр.дело №1267/2017 г. на РС-Козлодуй.
Недоволен
от решението е останал В.Д.П. ***,който го обжалва чрез назначения му особен
представител адв.С.С. ***.В жалбата се поддържа,че решението е неправилно и
необосновано, постановено без да са събрани доказателства, касаещи поведението
на кредитополучателя. Исковата претенция
е уважена изцяло, но при непълнота на доказателствения материал,без да е
назначена съдебно-счетоводна експертиза и без съдът да е съобразил направените
с отговора по чл.131 ГПК възражения, касаещи усвояването на
кредита,евентуалните плащания по него, дължими такси и начислени лихви. С
решението не се дава отговор и на въпроса дали са настъпили последиците, посочени
в чл.12 от Общите условия на договора за кредит /санкции/,с оглед липсващи
данни за получени покана,предизвестие или други книжа от клиента.Иска се
отмяната решението и отхвърляне на исковата претенция В срока по чл.263,ал.1 ГПК не е постъпил
отговор на въззивната жалба.
Пред
въззивната жалба не са събирани нови доказателства.
Въззивната
жалба е процесуално допустима-подадена е от лице с правен интерес в установения
от ГПК срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.
След
анализ на всички събрани доказателства,поотделно и в пълнота,във връзка с
доводите и съображенията на страните,настоящият състав приема за установено от
фактическа страна следното:
Районен съд-Козлодуй
е сезиран със заявление от "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД- гр.София, с
което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против В.Д.П.
*** за следните парични вземания: главница в размер на 6701.04 лева, дължима
поради неизпълнение на задължение по договор №**********/24.01.2017г.;
мораторна лихва в размер на 17.06 лева за периода от датата на изпадане на
длъжника в забава по договора за потребителски кредит до датата на прекратяване
на договора, както и законната лихва от датата на депозиране на заявлението в
съда до окончателното изплащане на главницата. Претендира се и присъждане на
направените съдебни разноски за държавна такса в размер на 134.36 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.дело №1267/2017 г. по описа на
Районен съд-Козлодуй и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК №854/20.09.2017 г., с което заявлението е уважено изцяло.
Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника в условията на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което с Определение № 31/09.01.2018 г. районният съд на основание
чл.415,ал.1,т.2 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си. Съобщение с тези указания е връчено на заявителя
на 24.01.2018 г. и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК,с молба с вх. №978/23.02.2018г.
/с дата на пощенското клеймо 21.02.2018 г./, същият е уведомил заповедния съд,че
е предявил иск пред РС Козлодуй за вземането си.
В исковата
молба, с която е сезиран РС-Козлодуй, се твърди, че на 24.01.2017 г. ответникът
В.П. и "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД са сключили договор за
потребителски кредит №**********/ 24.01.2017г. за сумата в размер на 3000
лв./главница/, със срок на кредита 24 месеца, размер на вноската 185.46 лв., при
годишен процент на разходите 49.89% и годишен лихвен процент 41.17%. Поддържа
се, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги ответникът дължи
възнаграждение в размер на 2250 лв., с размер на вноската по закупения пакет с
допълнителни услуги 93.75 лв. В исковата молба се твърди, че ищецът е изпълнил
точно и в срок задълженията си, като е превел сумата в размер на 2500 лв. по
посочена от ответника банкова сметка. ***, че ответникът П. не е изпълнявал
поетото с договора задължение за изплащане на кредита и договореното
възнаграждение, в резултат на което е изпаднал в забава и по силата на чл.12.3
от Общите условия към договора целият
кредит е станал предсрочно изискуем.
Сочи се, че на 23.05.2017г. договорът е прекратен и на 29.05.2017г. е обявена
неговата предсрочна изискуемост, за което длъжникът е бил уведомен. Прави се
искане за признаване за установено по отношение на ответника П., че дължи на
"ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД- гр.София сумата 6701.04 лв. - главница
по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, съгласно
издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Посочено е още, че поради липса
на материален интерес не се поддържа искането за установяване съществуване на
вземане в размер на 17.06 лв., представляващо мораторна лихва за забава. Направено е искане служебно да бъде приложено ЧГД №1267/2017г.
по опис на РС Козлодуй. Към исковата молба са представени писмени
доказателства.
В съдебното производство връчването на исковата молба е реализирано в условията
на чл.47 ГПК, поради което и на основание ал.6 от същата разпоредба съдът е
назначил особен представител на ответника –адв. С.С. ***.
В срока по чл.131 ГПК адв. С. е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска по основание и размер. Навеждат се доводи, че ищецът не е изпълнил
задължението си да уведоми длъжника за прогласяване на настъпила предсрочна
изискуемост на целия кредит. Прави се възражение, че липсват доказателства
ответникът да е усвоил предоставената му
сума, както и липсват доказателства за наличие или липсата на реализирани
плащания.
По делото е приложено ЧГД №1267/2017г. по
опис на РС Козлодуй.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства,които обсъдени
поотделно и в тяхната пълнота дават основание на настоящия съдебен състав да
приеме за установено от фактическа страна следното:
На 20.01.2017г. ответникът В.П. е подал до "ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД попълнено и подписано искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт при следните параметри:
сума на кредита - 3000.00 лв.; размер на месечната вноска – 239.96 лева; срок на кредита - 24 месеца; дата на
погасяване -10-то число от месеца. Ответникът е подписал декларация, че му е
предоставена информация във формата на стандартен европейски формуляр, че е
получил разяснения, които са му дали възможност да прецени доколко предлаганите
продукти съответстват на възможностите му и на финансовото му състояние, че е
получил разяснение на преддоговорната информация, както и на пакета
допълнителни услуги. Същият е декларирал, че е запознат и с Общите условия на "ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД. По делото е приложен попълнен и подписан на 24.01.2017г.
от ответника стандартен европейски формуляр и допълнителна преддоговорна
информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр,
съдържащи описание на основните характеристики на кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт
с пакет от допълнителни услуги Бонус. Ответникът е дал своето съгласие да
получи потребителски кредит и за закупуване на пакет от допълнителни услуги. Уведомен е, че изборът на пакет от допълнителни услуги
не е условие за сключване на договора за потребителски кредит, което също е
декларирано и подписано от него.Въз основа на така подписаните от ответника и
ищцовото дружество документи, на 24.01.2017г. между страните е сключен Договор
за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт, при следните параметри: сума по кредита – 3000 лв., срок на кредита- 24 месеца; размер на вноската по кредита – 185.46 лева; годишен
процент на разходите -49.89%;лихвен
процент на ден - 0.11;годишен лихвен процент-41.17% и дължима сума по кредита –
4451.04 лева. Параметрите по избрания и закупен пакет от допълнителни услуги са както следва: възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги - 2250 лева; размер на вноската по закупен пакет от
допълнителни услуги – 93.75 лева. Общото задължение по договора, включващо кредита и пакета от допълнителни услуги, е
определено в размер на 6701.04 лв., а общия размер на месечна вноска – 279.21 лева. Към договора са приложени
декларация от кредитополучателя, споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, Общите условия към договора за потребителски кредит,
както и погасителен план. Всички
посочени документи са подписани от ответника, като общите условия носят подписа
му на всяка страница.
В подкрепа на
твърденията си, че е изпълнил задълженията си по договора, ищецът е представил документ
за извършена транзакция по посочената от ответника банкова сметка *** "ОББ"ЕАД,
от която се установява, че е превел сумата в размер на 3000 лв.
С уведомително писмо от 29.05.2017г. кредиторът е уведомил длъжника П., че
договорът е едностранно прекратен и задължението му е обявено за предсрочно
изискуемо. Няма данни това уведомително писмо да е достигнало до знанието на
ответника.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел иска за основателен
и го е уважил изцяло.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Правната
квалификация на предявения установителен иск е чл.422 ГПК вр. 415 ГПК.
С иска по
чл.422 ГПК се цели стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи
като титул за принудително събиране на вземането. В това исково производство
задължение на ищеца е да установи основанието и размера на вземането, за което
се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник,който от своя
страна следва да докаже, че е погасил задълженията си към ищеца.
От
представените доказателства се установи, че на 24.01.2017 г. между "ПРОФИ
КРЕДИТ България"ЕООД - гр.София и В.Д.П. е сключен договор за
потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № **********/24.01.2017г., по силата
на който дружеството е предоставило на ответника потребителски кредит в размер
на 3000 лв., както и пакет от допълнителни услуги на стойност 2250 лв.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ
по чл.3а ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран
като финансова институция по смисъла на
чл.3,ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства.Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор
по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК.
От друга страна,отпуснатият заем на ответника като физическо лице
представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на
ЗЗП и ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9,ал.3 ЗПК,
както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора,
настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято
правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по
силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/.
Съгласно разпоредбата
на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
Разпоредбата
на чл.21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон , е нищожна, а
според чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11,ал.1,т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК целият договор за потребителски кредит е
недействителен. Посочено е също, че за договора за потребителски кредит се
прилагат и чл.143-148 ЗЗП.
С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този
смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР №1/2013 г. от 09.12.2013
г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При
сключване на договора е спазена изискуемата се от чл.10, ал.1 ЗПК писмена форма
на хартиен носител, клаузите са уговорени по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт, който не е по малък от 12. Анализирано съдържанието на договора отговаря
на изискванията на чл.11, ал.1, т.1- т.12 и т.20 ЗПК - съдържа дата и място на
сключването; вид на предоставения кредит; индивидуализация на страните; срок на
договора; общия размер на кредита и начин на усвояването му; размер на ГЛП;
размер на ГПР и взетите предвид
допускания при изчисляването му, както и общата сума, дължима от потребителя
към момента на сключване на договора; условията за издължаване на кредита, вкл.
погасителен план, съдържащ информация относно размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски; информация за правото на потребителя
при погасяване на главницата да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания; уговорки относно
правото на отказ на потребителя. Договорът отговаря и на изискванията на чл.11,
ал.2 ЗПК за подписване на всяка страница от ОУ от страните по договора. При
тези констатации настоящият съдебен състав намира, че не са налице
предпоставките на чл.22 ЗПК за прогласяване недействителността на целия
договор.
При
изследване съдържанието на останалите клаузи от договора, настоящият съдебен
състав констатира, че в същия се съдържат такива, чиято цел и резултат е
заобикаляне на други императивни изисквания на ЗПК.
Както бе посочено, страните са се споразумели
за закупуване на пакет от допълнителни услуги на стойност 2250 лв. при изрично
оповестяване в основния договор, че закупуването на такъв пакет не е условие за
отпускане на кредита или за получаването му при условията на основните
параметри. В споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
сключено на датата на договаряне на кредита, са посочени пет предложени
допълнителни услуги от кредитодателя, като съдържанието им е дефинирано в Общите
условия на договора.
Първата
от услугите се състои в приоритетно разглеждане и изплащане на разрешения
потребителски кредит. Съгласно дефиницията, дадена в чл. 15.1 от ОУ, тази
услуга представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредита
и изплащане на същия преди договора. По никакъв начин от ОУ не става ясно по
какъв начин тази услуга се отнася към принципното общо задължение на кредитора
да отпусне кредита след довършване на писмената форма на договаряне по подписан
от клиента договор, съставен и предложен от самия доставчик за подписване след
първоначалното отправено от клиента искане /чл.3.3, 3.4, 3.5/. Вместо конкретни
срокове, които да бъдат съкратени при избор на приоритетно обслужване, общите
условия /чл. 3.4 и 3.5/ препращат към необявени вътрешни правила на доставчика
като предпоставка за довършването на двустранното подписване и изплащане на
вече уговорената главница. Съпоставката между общия и специалния ред,
представляващ съдържание на първата допълнителна услуга ,не позволява да се
определи конкретен предмет, като имуществено благо, предоставено на клиента,
кандидатстващ за кредит, което да е различно от основното задължение на
кредитора да предостави исканата главница. Още повече, че в случая естеството
на така уговорената допълнителна услуга налага тя да е предоставена още преди
окончателното сключване на договора, тъй като е предназначена да осигури именно
приоритетно одобрение на кандидата. Дори
и да се приеме, че специфичната престация на кредитора по тази услуга е свързана
с поемането на допълнителни разходи, за да се обоснове предимството във времево
отношение, в случая искането е подадено
на 20.01.2017 г. с възможност за допълнителен пакет услуги, а договорът е
сключен и сумите по същия са преведени също на 24.01.2017 г.
Втората
и третата от услугите в пакета гарантират на кредитополучателя възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски или намаляването им. Всяка от тези възможности /чл.15.2 и чл.15.3/
обаче допълнително е обусловена от изправността на клиента, който е обслужвал
кредита до този момент редовно, и от наличие на допълнителни обстоятелства,
влошаващи платежоспособността му /намаляване на доходите от труд на
кредитополучателя или член на домакинството му или понесени имуществени щети от
бедствие/. Ползването на тази услуга не засяга дължимостта на плащанията, тъй
като както отложените, така и намалените части от вноските остават изискуеми в
края на погасителния план. На практика при използване на тази опция, полученото
от кредитополучателя облекчение се изчерпва с временно ползване на неолихвени
части от главницата, доколкото включените в редовните вноските лихви по
погасителния план са били начислени за ползвани остатъци при регулярно плащане
на падеж. Освен това, по никакъв начин не става ясно как предвидената услуга за
отлагане на определен брой погасителни вноски
се отнася към разпоредбата на чл.12.3 от ОУ, предвиждаща, че при
просрочване на една месечна вноска настъпва автоматично прекратяване на
договора и предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да кани и
уведомява длъжника. В същата разпоредба е предвидено, че страните могат да
уговарят различен начин за уреждане на отношенията си, но в чл.15.2 не е
предвидено облекчение за длъжника във връзка със закупуваната от него услуга за
отлагане на вноски.
Четвъртата
услуга е уговорена като опция за промяна на падежна дата по целия план без
допълнителни условия /чл.15.4/, което практически може да се изрази в отлагане
на всички вноски, но при съгласие на кредитора.
Улесненото
допълнително кредитиране, предложено като петата услуга от пакета, не е
дефинирано по начин, който да гарантира каквото и да е предимство за
кредитополучателя, освен освобождаването му от кандидатстване, тъй като
улеснения не са посочени, а задълженията на кредитора са обусловени от вътрешни
правила /чл.15.5/.
Настоящият
съдебен състав намира, че споразумението относно предоставяне на пакет от
допълнителни услуги противоречи на
принципа на добросъвестност и справедливост. Уговорените като предоставени на
кредитополучателя престации изключват квалификацията им като допълнително
благо, за което е обосновано насрещно възнаграждение и то в размер, равняващ се
на уговореното възнаграждение за същинската престация – ползване на заети
парични средства за определен период от време.
От една
страна, това е така, тъй като всички описани елементи от пакета допълнителни
услуги са договорени като възможности за предоставяне, но не и като задължения
на финансовата институция.Принципът на справедливост и добросъвестност изисква
потребителят да заплаща възнаграждение за реалното ползване на определена
услуга, а не за хипотетичното ползване на такава.
От
друга страна, нито една от така посочените услуги не гарантира каквото и да е
право на кредитополучателя, което да може да бъде упражнено без да е обусловено
от насрещна воля на доставчика. В общите условия изрично е посочено, че
съответната допълнителна услуга се ползва само след одобрение от кредитора и
подписване на допълнително споразумение /чл. 15.2.3, 15.3.4, 15.4.1, 15.5.1./.
Само ако можеше да ползва отстъпките или предимствата без да се договаря
отново, то и предметът на допълнителния пакет би могъл да представлява ценност
като опция.
На
следващо място следва да бъде отбелязано, че първата от услугите е обусловена
от неоповестени допълнителни условия, поради което не гарантира каквато и да е
сигурност за предоставено реално предимство. Освен това самото овъзмездяване на
участник в преговорен процес за срочно довършване на преговорите и изпълнение
на принципно поето задължение за предоставяне на договорен кредит не може да се
приеме за справедливо икономически обосновано договаряне при сравняване на
позитивните интереси на насрещните страни.
Каквито и да са извънредните действия на кредитора, пораждащи
допълнително разходи за приоритетно обслужване /допълнителни възнаграждения за
работа в извънработно време или завишени консумативни разходи поради експресни
доставки на пощенски пратки или др. подобни/ те не биха могли да надхвърлят
така драстично присъщите за основното кредитиране разходи, за да има конкретен
интерес, който да може да се компенсира
с отделно възнаграждение.
Най-сетне
следва да бъде отбелязано, че действително разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК
дава възможност на кредитора да събира
от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, но съобразно ал.4 на същата разпоредба видът, размерът
и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно
и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая е определено
общо възнаграждение за всички посочени допълнителни услуги, като от сключеното
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги може да бъде
изведена единствено стойността на възнаграждение за първата услуга, но не и на
останалите такива.
В
обобщение на изложеното се налага изводът, че всички включени в допълнителния
пакет "услуги" се свеждат до средство за съществено увеличаване на
цената на основното кредитиране, като по същество предлагането им като предимство
от доставчика води до икономически резултат , идентичен със значително
оскъпяване на кредита, необявено надлежно на потребителя като лихвен процент и
разходи по кредита съгласно изискванията на чл.19 и чл.10а ЗПК.Уговарянето на
цената на пакет с необосновани предимства несъмнено налага квалифицирането на
тази част от договора като средство за заобикаляне на забрани. В този смисъл
въззивният съд намира, че споразумението за закупуване на допълнителен пакет е
нищожно по смисъла на чл.21, ал.1 ЗПК, като заобикалящо изискванията на
императивна нормативна уредба, гарантираща специфична потребителска защита при
кредитиране.
С оглед изложеното, настоящият
състав намира, че е налице неравноправна клауза в договора
за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в
общ размер на 2250 лева.
Въз основа на
изложеното, съдебният състав намира,че искът се явява основателен по отношение непогасена
главница и следва да се уважи за падежиралите вноски, които към 17.04.2019 г.
възлизат на 3000 лв. Въззиваемият не е правил никакви погашения по
кредита,поради което не стои въпрос за приспадане на евентуално внесени суми.При
изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, за
горницата над 3000 лв. до предявения размер на иска от 6701.04 лв.,а иска в
тази му част, ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Решението на първоинстанционният съд следва да
се редуцира и в частта с разноските.
Съгласно задължителната практика на
съдилищата т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК съдът, който
разглежда иска по реда на чл. 422,
респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени както в исковото, така и в заповедното производство. При този изход на
спора въззиваемият-ответник следва да бъде осъден да заплати на въззивника
деловодни разноски по компенсация в размер на 127.31 лв. за заповедното
производство,531.29 лв. разноски за исковото производство/150 лв. юрисконсултско
възнаграждение, редуцирано по ред на чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.37 Закона за
правната помощ, вр. с чл.25, ал.1 ал.
2 от Наредбата за заплащането на правната помощ/ и 489.50 лв.
деловодни разноски за въззивната инстанция. Размерът на
дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящият случай следва
да се определи по указанията в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК "в полза на
юридическите лица и едноличните търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ". Въз основа на посочената разпоредба следва,
че при определяне на дължимите разноски за юрисконсултска защита, съдът се
ръководи от размерите посочени в Наредбата за заплащането
на правната помощ, към която разпоредбата на чл. 37 от
ЗПрП препраща. Съгласно разпоредбите на чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, за защита по дела и
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. В случая сума
от общо 300 лв., платима както за първоинстанционното, така и за въззивната
инстанция, съдът счита за справедлива с оглед правната и фактическа сложност на
делото.
Водим от горното,Врачанският
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №402/13.12.2018г.,постановено по гр.дело №210/2018
г. по описа на РС-Козлодуй, в частта,с която предявения от "ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул."България" № 49, бл. 53Е, вх.В против В.Д.П. *** иск с
правно основание чл.422 ал.1 ГПК, вр. чл.415 ГПК е уважен за горницата над 3000
лв. до предявения размер от 6701.04 лв., както и в частта за разноските и
вместо него в тази му част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул."България" № 49, бл. 53Е, вх.В против В.Д.П.
*** иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, вр. чл.415 ГПК за горницата над
3000 лв. до предявения размер от 6701.04 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.Д.П. ***,ЕГН ********** да заплати на "ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,бул."България" №49,бл.53Е, вх."В" сумата в размер
на 127.31 лв., представляваща разноски по компенсация в заповедното
производство,и сумата в размер на 531.29 лв. разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА В.Д.П. ***,ЕГН ********** да заплати на "ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,бул."България" №49,бл.53Е, вх."В" сумата в размер
на 489.50 лв., представляваща разноски по компенсация за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС-Козлодуй в останалата му част.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........... ЧЛЕНОВЕ:1.......... 2..........