Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................../23.03.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Т. КУНЕВА
при
участието на секретаря Мариана Маркова,
като
разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 13586 по описа за 2020 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Производството е образувано от „*,
ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** * – Е, срещу З.Г.С., ЕГН **********, с настоящ
адрес ***, кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327,
ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 1265,17 лв.,
представляваща главница за стойността на консумирана и незаплатена
електроенергия за обект с клиентски номер * и
абонатен номер *,
находящ се в гр. *, за период на потребление от 15.11.2019 г. до
12.02.2020 г., за което е издадена фактура от 17.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
06.08.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 40,06 лв., представляваща мораторна лихва, начислени за
периода от падежа на фактурата 27.02.2020г. до 17.07.2020 г., за които суми е издадена
по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпъленение № */07.08.2020
г. по ч.гр.д. №9277/2020 г. по описа на ВРС, 50 състав.
Извън срока
по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника, с който се оспорва искът като неоснователен. Настоява се,
че на 01.09.2015 г. ответникът е изгубил качеството на потребител на ел.
енергия, тъй като с договор за наем от същата дата е представило обект на
потребление под наем на трето лице – *а. Сочи, че на основание чл. 10 от
договора за наем наемателят се задължава да заплаща текущите разходи, свързани
с обикновеното ползване. Настоява, че ползвател е *, като ответникът З.С. не е потребил реално твърдяното количество ел. енергия. От друга
страна, намира, че е недопустимо извършване на корекция на сметката на
потребителя за минал период. По тези съображения моли за отхвърляне на
исковете. Претендират се разноски.
С определение № */04.01.2021 год. производството е насрочено за
разглеждане в о.с.з.
Първо по делото заседание е проведено на 05.03.2021
г., като редовно призования ответник не се е явил и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил такова за
постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са
били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и
неявяване в съдебно заседание.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че вземането представлява консумирана и незаплатена
ел.енергия, и лихви за обект с обект с клиентски номер * и
абонатен номер *, за период на потребление от 15.11.2019 г. до
12.02.2020 г. Твърди се, че ответника е клиент на ищцовото дружество във
връзка с продажба на ел.енергия за обект
на потребление, находящ се в гр. *. Сочи, че в
обекта на потребление е извършена техническа проверка, при която е констатирано
неправомерно вмешателство в СТИ. В резултат на това е извършена корекция, като
се настоява, че корекцията е извършена съобразно разпоредбите от ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г), приложими в процесните отношения с оглед датата на извършване на
проверката. Настоява, че процесното вземане се дължи
на основание чл. 50, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ. Сочи, се в КП е описано наличието
на неправомерно въздействие върху функциите на СТИ, поради което консумираната
ел. енергия не се измерва от СТИ и не се заплаща. Подчертава, че неправомерното
въздействие върху схемата на свързване не е необходимо да е в резултат на
виновно поведение от абоната –потребител. Настоява, че проверката е осъществена
на осн.чл. 45 от ПИКЕЕ. Настоява, че въз основа на
законовата делегация по чл. 83, ал. 2 вр. ал.1, т. 6
от ЗЕ с ПИКЕЕ обн. ДВ бр.35 от 30.04.2019 г. е
предвидена възможност за едностранна корекция на сметките на потребителите,
поради което крайният снабдител е освободен от задължението да доказва реално потребено количество ел. енергия. Намира, че е спазен редът
по чл. 49 от ПИКЕЕ, тъй като констативният протокол е подписан от един свидетел
и същият е съставен съобразно изискванията на закона. Сочи, че на осн.
чл. 56 от ПИКЕЕ фактурата е издадена от оператора на съответната мрежа, тоест
от ищцовото дружество. Подчертава, че към момента на
проверката са действащи нови правила. Твърди се, че ищецът е подал заявление по
чл.410 ГПК и същото е било уважено от заповедния съд като е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 9277/2020г. Заповедният съд е дал указания
за подаване на иск за установяване на вземането на кредитора по заповедта за
изпълнение, поради постъпило възражение, поради което за ищеца е налице правен
интерес от подаване на исковата молба.
Ищецът моли за уважаване на иска и заплащане на разноски за заповедното и за
исковото производство от страна на ответника.
Ответникът не е оспорил своевременно тези твърдения в
срока по чл. 131 от ГПК, като пропускането на преклузивния
срок по чл. 131 от ГПК и подаване на отговор след този срок е приравнено по
правно значение на липса на отговор. Още повече, с отговора не са заявени
правни доводи за приложението на императивни правни норми за спазването, на
които съдът следи служебно, а се заявява непротивопоставеност на облигационни
права, което релевиране е обвързано със срока за
отговор на исковата молба и не могат да се вземат предвид след този срок.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията с правно основание чл. 422 от ГПК ищецът е
представил писмени доказателства, както и е ангажирал съдебно-техническа експертиза
и гласни доказателства посредством разпит на свидетеля О., които съответстват
на твърденията за потребена и незаплатена консумирана ел. енергия в обекта на
потребление на ответника в резултат на неправомерно вмешателство и
законосъобразно проведена корекционна процедура.
Преценени в тяхната съвкупност доказателствата
обуславят извода за вероятна основателност на претенциите.
По тези съображения, съдът установява наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК,
поради което и претенциите следва да се уважат по този ред.
Съгласно ТР № 4 от 2013 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе за разноските, дължими в производството по установителния
иск, а също така и в производството по заповедното производство.
С оглед изхода на спора на ищеца
следва да се присъдят сторените разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 670,51 лв. за
исковото производство, от които 74.51лв. държавна такса, 30 лв. депозит за
свидетел, 170 лв. депозит за СТЕ, и 396лв.
с ДДС адвокатскоп възнаграждение, както и 76,10лева за заповедното
производство, от които 26.10 лв. за държавна такса и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.239, ал.2
от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че З.Г.С., ЕГН **********,
с настоящ адрес ***, дължи на *,
ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** *, следните суми: сумата от 1265,17 лв. (хиляда двеста
шестдесет и пет лева и седемнадесет стотинки), представляваща главница за
стойността на консумирана и незаплатена електроенергия за обект с клиентски
номер *
и абонатен номер *,
находящ се в гр. *, за период на потребление от 15.11.2019 г. до
12.02.2020 г., за което е издадена фактура от 17.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
06.08.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 40,06 лв. (четиридесет лева и шест стотинки),
представляваща мораторна лихва, начислени за периода от падежа на фактурата 27.02.2020г. до
17.07.2020 г., за
които суми е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение №
4094/07.08.2020 г. по ч.гр.д. №9277/2020 г. по описа на ВРС, 50 състав, на основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА З.Г.С., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати на „*,
със седалище и адрес на управление:*** * сумата от 670,51 лв. (шестстотин и седемдесет лева и
петдесет и една стотинки), представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА З.Г.С.,
ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати на „*,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** Тауърс – Е,, сумата от 76,10лв. (седемдесет и шест лева и десет стотинки), представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 239, ал. 2 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се обяви в
регистъра по чл. 235, ал. 5 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: