РЕШЕНИЕ
№ 3188
гр. Пловдив, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20225330103640 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от М. В. Б. против „Медия
Груп 24“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 20 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от
разпространени чрез електронно издание на 03.02.2022 г. чрез
www.plovdiv24.bg обидни и клеветнически твърдения, ведно със законна
мораторна лихва, считано от датата на деянието – 03.02.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че заема длъжността началник на Отдел ***** при
Община Пловдив. Сочи, че на 03.02.2022 г. чрез издавания от ответника
електронен вестник били разпространени клеветнически и обидни твърдения
по отношение на ищеца, като била публикувана статия със заглавие „Е.: З.
изгони ** на отдел *****, към която статия била прикачена снимка на ищеца.
В статията било посочено, че ** на гр. П. З. Д. е изгонил ** на отдел ***** –
М. Б., заради заиграването му с ***** Й. И.. В статията било публикувано
подробно изложение на невярната новина. Ищецът излага пред съда, че всяко
едно от изложените в електронното издание твърдение е абсолютна лъжа,
1
като всеки един от коментарите на автора на материала бил недопустимо
оскърбителен за ищеца. Твърди, че изложените в публикацията факти, които
сочели за извършвана от ищеца в разрез със Закона за държавния служител
частна дейност, е позорящо личността на ищеца обстоятелство. Сочи, че
прилагането на негова снимка е допълнително наскърбително за неговата
личност, тъй като е насочено към формиране на негативна представа у
читателя. С оглед заеманата от ответника длъжност, изложеното в тази
публикация, довело до силно негативни емоционално-психически
преживявания, като предвид характера на статията било създадено негативно
отношение спрямо него от страна на неговите колеги, приятели и познати,
като бил сериозно дискредитиран и злепоставен пред обществото. Предвид
така изложеното претърпял многобройни болки и страдания, които моли да
бъдат обезщетени от съда с присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от 20 000 лв. По така изложените съображения се моли за уважаване на
предявения иск.
Ответникът „Медия Груп 24“ ЕООД получил препис от исковата
молба, ведно с приложенията редовно по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, не е
депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на
исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание по чл. 49, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на
някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за
чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност
има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили
работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други
лични основания за освобождаването им от отговорност.
Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната
2
отговорност на възложителя за настъпили вреди, причинени при или по повод
на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са настъпили
следните юридически факти (материални предпоставки): 1) деяние (действие
или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди
(неблагоприятно засягане на неимуществената сфера на увредения –
накърняване на неговия телесен интегритет, респ. на неговото достойнство и
чест); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
настъпилите неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния
съпричинителен процес между явленията в природата следва да е
закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното
противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която
съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и
6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение
на възложената работа.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят
по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при
или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Издателят на печатно или електронно издание чрез своите служители
носи отговорност за верността на изнесената информация, както и че тя е
резултат на добросъвестно журналистическо разследване. Издателят чрез
служители и външни автори определя характера и съдържанието на
публикуваните материали и носи отговорност на основание чл. 49 ЗЗД в
качеството на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на
печатни материали.
В правната норма, уредена в чл. 39, ал. 1 КРБ, е регламентирано
основното право на гражданите на свободно мнение и неговото
разпространие чрез слово – писмено или устно, като конституционният
законодател е ограничил упражняването на това конституционно право до
тези предели, при които то не може да се използва за накърняване на правата
и доброто име на другиго.
Разпоредбата на чл. 10, т. 1 КЗПЧОС прокламира свободата на
3
изразяването на мнения, включително разпространяването на информация и
идеи без намеса на държавните власти. Тази правна норма обаче не урежда
право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството
на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя
да се отстоява. Следователно, материалноправните предели, до които се
простира тази свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати
неоправдано честта и достойнството на гражданите. Правото за свободно
разпространение на информация не може да се упражнява, за да се нанасят
обиди и да се изричат или поддържат клеветнически твърдения. Когато при
упражняването на това право се накърнява достойнството или честта на
другиго, лицето, което е нанесло обида или е изрекло клеветническо
твърдение, отговаря за причинените вреди.
От представените по делото доказателства, а именно извлечение от
публикация от 03.02.2022 г. в електронно издание www.plovdiv24.bg,
обективирано в ***** при н. Н. Ф. - К., се установява, че в сайта на
www.plovdiv24.bg на 03.02.2022 г. е публикувана статия със заглавие: „Е.: З.
изгони ** на отдел *****“.
Съдът при служебна проверка на посочения сайт, установи, че в него са
налични данни, че последният се управлява от ответното дружество „Медия
Груп 24“ ЕООД, като това обстоятелство се установява от представените по
делото доказателства.
В посочената статия са изложени данни, че ** З. Д. е изгонил ** на
отдел ***** М. Б., поради заиграването му с областния управител Й. И.. В
статията е посочено, че скандалът се е развил в сряда, когато до „З.“ (З. Д.
бел. авт.) достигнала информация, че Б. е сключил чрез своя фирма договор за
пиар обслужване на политическия му опонент. Посочено е, че вбесен до
крайност Д. поискал Б. незабавно да подаде заявление за напускане и го
подписал веднага, като разправията продължила в стил „турски сериал“ – с
ред сълзи и ред сополи, до намесата на една от секретарките, която започнала
да моли кмета да оттегли подписа си, но той бил непреклонен.
В практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение №
116/24.07.2020 г. по гр.д. № 1960/2019 г., ГК IV г.о. на ВКС, е застъпено
становището, че когато не се касае за превратно упражняване на правото по
чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България и свободата на мнение
4
не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки
чрез печатно произведение могат да се разпространяват свободно. Това право
обаче не е абсолютно. Нормите, които го прокламират, въвеждат някои
ограничения като не позволяват то да бъде използвано за накърняване и
засягане на изрично изброените права и интереси/ чл. 57, ал. 2 КРБ/. Такова
ограничително основание се съдържа и в чл. 10, ал. 2 Конвенцията за защита
на правата на човека и основните свободи, допускащ ползването на свободата
на изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия,
ограничения или санкции, които са предвидени в закона, необходими са в
едно демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели.
Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на
свобода на изразяване на мнения, основният закон изрично посочва
присъщите на личността чест, достойнство, добро име. Те именно са обект на
посегателство при нанасяне на обидата /умишленото унижаване
достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него/ и на
клеветата /съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за
дадено лице или приписване на престъпление другиму/. Поради това
гражданската отговорност за обида и клевета като средство за защита на
честта, личното достойнство и доброто име представлява такова ограничение
на правото на свобода на изразяване на мнения, което е допустимо и от
Конституцията, и от Конвенцията. Не е противоправно поведението при
изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно
лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с
обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Свободата на
изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани с чл. 39, ал. 2 КРБ, но
във всеки друг случай издателите на печатни произведения могат да
разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни съждения.
Негативните оценки за определена личност, открояващи се по една или друга
причина в обществения живот, не пораждат отговорност, освен ако засягат
достойнството на личността. Оценъчните съждения не могат да се проверяват
за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не
възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. 3а вярност
могат да бъдат проверявани фактическите твърдения, разпространени с
печатно произведение. Следва да се има предвид, че фактическите твърдения,
за които се твърди, че са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност като
5
доказателствената тежест е на ответника. Ако те са верни, не са клевета, дори
да позорят адресата, и не са основание за ангажиране на гражданската
отговорност на издателя. В случай, че са неверни - издателят носи
отговорност доколкото засягат неблагоприятно адресата и доколкото
издателят не е проявил дължимата грижа да провери достоверността на
информацията преди отпечатването на съответната публикация.
От показанията на свидетелката Л. М. Т., заемаща длъжност „*****“ в
Дирекция „Здравеопазване“ към Община Пловдив, се установява, че ищецът
М. Б. заема длъжността ***** и до момента на снемане на показанията на
свидетелката. Свидетелката сочи, че познава ищеца от м. май 2021 г. откакто
започнала работа, като е част от неговия екип. Свидетелства, че през м.
февруари 2022 г. попаднала на статия със заглавие: „Е.: З. Д. изгони ** на
отдел *****“, като в последната пишело, че З. Д. е уволнил г-н Б., тъй като
сключил договор чрез негова фирма с политическия опонент на г-н Д. –
областният управител Й. И.. Сочи, че първата й реакция при запознаване със
статията била да я изпрати на своите колеги и да потърси тяхното мнение,
като в първия момент допуснала, че е възможно. Свидетелства, че след
завръщане от отпуск ищецът бил запознат със статията и сам повдигнал
темата като попитал колегите си дали са прочели статията в
www.plovdiv24.bg. Сочи, че ищецът бил в минорно настроение, като личало,
че е дълбоко засегнат от информацията в статията, като споделил лично на
свидетелката, че се чувства засегнат от изложеното в статията. Свидетелката
сочи, че ищецът бил притеснен от мнението на колегите, като ищцата му
казала, че са я питали многократно различни хора за информацията в
статията, като свидетелката ги уверявала. че г-н Б. все още е на работа и
отношенията му с кмета З. Д. не са променени. Излага пред съда, че
забелязала, че в началото след излизане на статията и седмици след това М. Б.
постоянно питал колегите си за тяхното мнение и дали са разбрали, че това не
е истина. Свидетелката сочи, че след излизане на статията ищецът ограничил
контактите си с колеги извън техния екип и извън кмета. Твърди, че ищецът й
споделил, че се срамува от информацията в статията и че тази невярна
информация въздейства на хората, с които работи. Сочи, че г-н Б. винаги
влиза на срещите с г-н Д. с усмивка, като е присъствала на ситуация, в която
г-н Д. се е опитвал да успокоява М. Б. във връзка с изложеното в статията,
като му казал да не обръща внимание. Излага, че контактите й с ищеца са
6
ежедневни във връзка с работата й, като по нейно мнение ищецът все още не е
преодолял написаното в статията, като дори да бъде изтрита тази статия няма
да го преодолее, като последният споделял на свидетелката, че хората все още
го питат.
В производството по делото са снети и показанията на свидетеля Д. П.
Е. – в приятелски отношения с ищеца, който свидетелства, че познава ищеца и
неговото семейство от около 27 години, като срещите им са почти ежедневни.
Свидетелства, че ищецът заема длъжността началник на Отдел *****. Сочи,
че в началото на м. февруари 2022 г. попаднал на статия, която била със
следното заглавие“ „Е.: З. изгони ** на отдел *****“. Сочи, че прочел
статията няколко пъти, като в последната било посочено, че ищецът подписал
договор за пиар обслужване с областния управител Й. И., какъвто
впоследствие договор се разбира, че няма. Свидетелства, че в първия момент
може би повярвал на статията, като веднага я препратил на ищеца, който бил
запознат с нея и бил силно разстроен. Сочи, че същата вечер се видял с ищеца
и цялото му семейство на вечеря, като ищецът бил адски потиснат и огорчен.
Тогава разбрали, че не е изгонен от работа и няма нищо общо с твърденията,
изложени в статията. Сочи, че към момента ищецът заема същият пост,
какъвто е заемал към момента на написване на статията, но емоционалното и
психическото му състояние е променено, тъй като ищецът се затворил в себе
си и се чудел как да обясни на неговите деца, които вече не са малки, че това
не е вярно. Свидетелства, че ищецът е спрял всякакви свои социални
контакти, предвид поста, който заема, като комуникирал единствено с ищеца
от приятелския му кръг. Твърди, че тази статия – според свидетеля и според
близките на ищеца, е една безкрайна обида. Сочи, че ищецът е бил адски
потиснат и е споделял за начина, по който се чувства с ищеца, като и към
настоящия момент не е успял да го превъзмогне.
Съдът цени показанията на този свидетел на основание чл. 172 ГПК, с
оглед приятелските му взаимоотношения с ищеца, като обективни, житейски
логични и неповлияни от изхода на правния спор, предмет на производството
по делото.
Установява се, че процесната статия съдържа клеветнически твърдения,
като в последната не са изложени обидни твърдения. Обида е налице, когато
деецът каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на
7
друго лице (макар и съответното оценъчно съждение да е обективно вярно), и
то възприеме непосредствено думите или действията, а клевета – когато
деецът разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише
извършване на престъпление, които не отговарят на обективната
действителност. Позорящите факти трябва обективно да са заявени от дееца
като реално съществуващи, за да се преценяват евентуално като позорящи,
ако са неистински, а не да се извеждат като форми на субективна психическа
дейност на лицето, което ги изразява. В този смисъл по същество са и
мотивите на Решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., г. к., ІV г.
о. на ВКС и Решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., г. к., ІV г.
о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
В процесната статия са изнесени клеветнически, позорящи твърдения
във връзка с заеманата от ищеца длъжност, осъществяваната от последния
професионална дейност и отношенията му с кмета на Община Пловдив, в
която ищецът заема длъжност и изпълнява публичните си функции. В
процесната статия са изложени данни, че ищецът е уволнен от страна на
кмета на Община Пловдив, като уволнението е съпроводено със зрелищен
скандал, посочен в статията като „стил турски сериал – с ред сълзи и ред
сополи“, повод на което уволнение станало поведението на ответника,
свързано със сключване на договор чрез фирма на ищеца с политическия
опонент на кмета на гр. Пловдив.
Приписването на неверния факт на прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца, поради сключване на договор с политически
опонент на кмета на общината, към която полага труд ищецът, е
едновременно унизително за честта и достойнството на ищеца, който го е
възприел непосредствено след прочитането на статията, както е и обществено
позорящо. Тъй като ответникът, комуто принадлежи процесуалното
задължение (доказателствената тежест), не установи до края на съдебното
дирене пред настоящата съдебна инстанция истинността на това
обстоятелство, настоящият съдебен състав приема, че в процеса на доказване
са установени всички материални предпоставки, при проявлението на които
възниква неговата обезпечително-гаранционна отговорност, а именно:
виновното противоправно деяние на служител при ответното търговско
дружество, който е автор на процесната статия, респ. който е допуснал тя да
бъде поместена в електронното издание на „Медия Груп 24” ЕООД с
8
изнасяне на неверни позорящи го факти, като от това виновно противоправно
деяние са настъпили твърдените вредоносни последици, изразяващи се в
причиняване на неимуществени вреди.
Неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага. Последните не биха могли да бъдат възстановени,
поради което и предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната
норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно Постановление №
4/1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението.
Настоящият съдебен състав при преценка на всички събрани по делото
доказателства счита, че с оглед отражението върху емоционално състояние на
ищеца и общуване с негови близки и колеги, неблагоприятното въздействие
върху професионалния му авторитет, необходимостта да обсъжда процесната
статия и да дава обяснения на близки и познати във връзка с нейното
съдържание, заместващото обезщетение на ищеца за причинените му
неимуществени вреди е в размер на сумата от 2 000 лв. Съдът намира, че не
следва да се присъжда пълния претендиран размер на заместващото
обезщетение от 20 000 лв., доколкото процесната статия не се характеризира
с интензивност на засягане на честта и достойнството на ищеца. В този
смисъл следва да се посочи, че ищецът заема обществена длъжност, поради
което следва последният да е емоционално подготвен за наличието на
съответни негативни оценки, свързани с осъществяваната от последния
дейност. Следва да се посочи, че съществен фактор при определянето на
размера на обезщетението за неимуществени вреди са и социално-
икономическите условия и стандарта на живот в страната, предвид и които
обезщетението следва да е именно справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД, а не
да води до неоснователно обогатяване. В този смисъл в Решение № 164 от
30.06.2016 г. по гр. д. № 5255/2015 г., Г. К., ІV г.о. на ВКС, е възприето по
същество следното становище, досежно размер на неимуществените вреди:
„….като известна обществена личност, политик и държавник, заемал
посочените длъжности, на ищеца обичайно и изключително често се налага
9
да търпи намеса в частноправната му сфера, особено от страна на медиите,
както и чрез тях, което не изключва противоправния характер на процесното
деяние, изразяващо се в клеветническо изявление, но в подобни случаи
самото осъждане на делинквента за причиненото непозволено увреждане
има основен репарационен ефект, а не размерът на присъденото
обезщетение (което често в подобни случаи в практиката се претендира,
респ. - и присъжда в символични размери, например - от 1 лв.) - в този смисъл
е и приетото в решение № 439/20.01.2016 г. по гр. дело № 2773/2015 г. на IV-
то гр. отд. на ВКС“.
Предвид изложеното и с оглед на така приетите за установени
правнорелевантни факти съдът приема, че справедливият размер на
заместващото обезщетение на ищеца е за сумата от 2 000 лв., като за
разликата над този размер до пълния предявен размер от 20 000 лв. исковата
претенция следва да бъде отхвърлена.
Тъй като при причиняване на вредоносен резултат от непозволено
увреждане, делинквентът изпада в забава от момента на извършване на
противоправното деяние, без да е нужна покана – чл. 84, ал. 3 ЗЗД,
акцесорният иск за заплащане на обезщетение в размер на законната
мораторна лихва върху главницата от 2 000 лв. трябва да бъде уважен за
периода от момента на увреждането – 03.02.2022 г., до окончателното
изплащане на главното парично притезание.
С оглед изхода на правния спор, в полза на ищеца се следват разноски,
съобразно уважената част от иска. Ищецът е доказал разноски за заплатена
държавна такса в размер на сумата от 800 лв. и за заплатено адвокатско
възнаграждение от 3 000 лв., като от общо сторените разноски от 3 800 лв., с
оглед изхода на правния спор на ищеца се следва сумата от 380 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 52
ЗЗД „Медия Груп 24“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Тодор Влайков“ № 16, ет. 3, ап. 5, да заплати на
М. В. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „Три Уши“ № 6А,
ет. 2, офис 9 – адв. Т. Г., сумата в размер от 2 000 лв., представляваща
10
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от
разпространени чрез електронно издание на 03.02.2022 г. чрез
www.plovdiv24.bg обидни и клеветнически твърдения, ведно със законна
мораторна лихва, считано от датата на деянието – 03.02.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата над уважения размер от 2 000 лв. до пълния му предявен размер от
20 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Медия Груп 24“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на М. В. Б., ЕГН **********,, сумата от 380 лв. –
съдебно-деловодни разноски в производството по гр.д. № 3640/2022 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
11