Решение по дело №687/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2208
Дата: 5 декември 2023 г.
Съдия: Любомира Кирилова Несторова
Дело: 20237180700687
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2208

 

гр. Пловдив, 05.12.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Пловдив, III състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

при секретаря М.Г. и с участието на прокурора Иван Илевски,  като разгледа докладваното от съдия Несторова адм. д. № 687 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбоподателят “Вижън център” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, офис 7, представлявано от управителя В.К., чрез процесуалния си представител адв. С.Х.,***, обжалва Ревизионен акт /РА/ № Р-16001621001306-091-001/06.12.2022 г., издаден от З.Д. В., началник сектор, възложил ревизията, и В.И.К., главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №  54 от 20.02.2023 г. на Директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” –Пловдив (Д ”ОДОП”), при Централно управление на НАП, с който на жалбоподателя допълнително е начислен данък по ЗДДС за декларирани тристранни операции в общ размер от 1 398 340.77 лева, ведно с прилежаща лихва за забава в размер общо на 499 075.12 лева.

Претендира се отмяна на акта поради незаконосъобразност.

В съдебно заседание, проведено на 14.11.2023г. представляващият дружеството-жалбоподател се явява лично и с адв. Х., като и двамата поддържат жалбата по доводи, подробно изложени в представената по делото писмена защита. Претендират се разноски по делото.

Ответникът - Директорът на Дирекция “ОДОП”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, представляван от юрисконсулт Г.К.-Д., изразява становище за неоснователност на жалбата, за което представя писмени бележки. Претендира юрисконкултско възнаграждение, както и разноски за извършен превод на документи на български език.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за основателна, поради което изразява становище, че същата следва да бъде уважена.  

Административен съд – Пловдив, трети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

Жалбата като подадена в предвидения за това срок, против подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, потвърден в хода на административното му обжалване, и от лице притежаващо правен интерес, се явява процесуално допустима.

По съществото на правния спор:

Относно процедурата по издаване на РА по делото не се формира спор, същата се установи че е спазена, вкл. и актът, който е издаден от компетентен орган, поради което и за тези обстоятелства не се излагат подробни съображения.

Съдът не констатира нарушения на административнопроизводствените правила – така органите по приходите, в рамките на развилото се ревизионно производство, са осигурили на ревизирания субект в достатъчна степен правото му на защита – изисквани са относимите към спора доказателства, за което са редовно връчвани ИПДПОЗЛ, удължавали са в тази връзка предоставените срокове, изискали са информация от трети страни – включително и по пътя на осъществен обмен на информация с друга държава-членка, обсъдили са в съвкупност и поотделно всички събрани в хода на ревизията доказателства и въз основа на същите са формирали и изводите си от фактическа и правна страна, като правилността на същите ще бъде коментира при разрешаване на въпроса за материалната законосъобразност на РА.

С молба от 27.04.20203 г., от страна на процесуалния пердставител на жалбоподателя е оспорена валидността на електронните подписи на лицата, съставили актовете – ЗВР, РД и РА и претендира назначаване на съдебчно-техническа експертиза. Независимо от предоставеното на жалбоподателя писмо на ВСС с вх. № ВСС-1148/25.04.2023 г.и изготвена служебна справка /л. 2142 по делото/, в съдебно заседание на 22.06.2023 г., процесуалният представител на „Вижън център“ ЕООД поддържа искането с аргумент, че писмото не препятства възможността за оспорване на електронните подписи. В хода на съдбеното производство по представена молба от ответника по реда на чл.192 от ГПК, е изискана информация от „Информационно обслужване“ АД и от „Борика“ АД, /л. 2156 и л.2158/. Към делото е приобщено писмо вх. № 15069/12.07.2023 г. на „Информационно обслужване“ АД – София (л.2169, т.8), от което се установява валидността на електронните подписи на длъжностните лица, подисали актовете.  

В този смисъл, съдът намира, че използваните от органите по приходите електронни подписи в оспорените документи, отговарят на всички необходими изисквания на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за квалифицирани електронни подписи, вкл., са основани на квалифицирани удостоверения за електронен подпис. Това, от своя страна означава, че, както актът, даващ начало и продължителност на процесната ревизия, така и оспорваният ревизионен акт, а и РД към него, изцяло съответстват на изискванията за форма, включително, са били надлежно подписани с квалифицирани електронни подписи от органите по приходите и съдържат задължителния реквизит, изискуем на общо основание съгласно чл.59 ал.2 т.8 от АПК, и съгласно специалните норми на чл.117 ал.2 т.10 и чл.120 ал.1 т.8 от ДОПК. Същите, въпреки опитите да бъде установено противното, са валидни документи, пораждащи установените в закона правни последици.

Всички изложено налага да се приеме, че са спазени в пълнота основните принципи на законност, обективност, служебно начало и гарантиране правото на защита на ревизирания субект.

Отделно от това като инстанция по същество /чл.160 ал.1 от ДОПК/, съдът не може, дори и при констатирани известни пропуски в процесуалните действия на органите по приходите, които не водят до опорочаване на издадения РА до степен на нищожност, да отмени същия само на това основание, а следва да разреши правния спор по същество.

Всъщност основният спор по делото е свързан с материалната законосъобразност на процесния РА.

С оспорения РА на “Вижън център“ ЕООД са определени допълнителни задължения за ДДС за внасяне, ведно с прилежащи лихви за забава във връзка декларираните от него сделки като посредник, в т. нар. от националния законодател „тристранни операции“ към чуждестранни дружества, регистрирани в други държави-членки от ЕС.

Ревизията по ЗДДС е за периода от 01.01.2019 г. до 31.08.2019 г. и е извършена във връзка с Решение № 139/25.02.2021 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив (л.2068, т.8), с което е отменен Ревизионен акт № 16001619006114-091-001/16.12.2020 г. (л.2092, т.8). Във връзка с настоящата ревизия е издаден ревизионен доклад № Р-16001621001306-092-001/15.11.2022 г. (л.121, т.1), представляващ мотиви и неразделна част от обжалвания ревизионен акт.

Видно от отразеното в РД/РА в хода на ревизията се установява, че ревизираното лице /РЛ/ извършва търговия на едро с битова електроника и електроуреди и търговия на едро с електрически домакински уреди, осветителни тела и телевизионни стоки към лица, регистрирани за целите на ДДС в други държави – членки, където стоките са пристигнали. Стоките са придобити също от регистрирани за целите на ДДС лица в държави-членки по местонахождението им.

         По този повод „Вижън център“ ЕООД е декларирало сделки като посредник на трестранна операция по осем дружества, регистрирани по ДДС в Италия. Изследвайки доставките органите по приходите установяват, че РЛ има качеството на придобиващ по осъществено вътреобщностно придобиване на стоки на стойност 6 991 703.88 лв., тъй като не са изпълнени условията на чл.15 от ЗДДС.

Съгласно тази разпоредба тристранна е операцията, в която участват три регистрирани по ДДС лица от три различни държави членки и са налице едновременно следните условия: 1. регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ); 2. стоките се транспортират директно от А до В; 3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В; 4. придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.

Посочено е, че съгласно чл.62 ал.5 от ЗДДС, независимо от ал.2, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, когато са налице едновременно следните условия: 1. посредникът в тристранна операция придобива стоките под идентификационния си номер по чл. 94, ал. 2; 2. лицето по т. 1 осъществява последваща доставка на стоките до придобиващия в тристранната операция; 3. лицето по т. 1 издаде фактура за доставката по т. 2, отговаряща на изискванията на чл. 114, в която посочи, че е посредник в тристранната операция и че данъкът по доставката се дължи от придобиващия в тристранната операция; 4. лицето по т. 1 декларира доставката по т. 2 във VНES-декларацията за съответния данъчен период, а за доказване на сочените обстоятелства, последникът следва да разполага с документите по чл.9 ал.2 от ППЗДДС.

Въз основа на извършения анализ на предсдтавените от РЛ документи, органите по приходите са приели, че е налице ВОП, което във връзка с чл.65 ал.2 от ЗДДС, следва да се третира като такова с място на изпълнение на територията на България и съответно да се обложи тук. Този извод е формиран предвид обстоятелството, че не е изпълнено условието за директно транспортиране на стоките от прехвърлителя на придобиващия, не е налице тристранна операция, тъй като се установява неизпълнение на условията, посочени в чл.15 от ЗДДС и на т.2 и т.4 от ал.2 на чл.9 от ППЗДДС, а именно, придобитите стоки от „Вижън център“ ЕООД от доставчиците: AROBS GMBH с ИН по ДДС АЕ311338344, BIBA EUROPIEN TECHNIKAL TRADING с ИТ по ДДС BE0677702574, E TRADING EUROPE с ИН по ДДС HU23780129, ;OBILSOP GMBH с ИН по ДДС DE268364147, MOONCOM SIA ИН по ДДС LV40003955193, PANTHENON DISTRIBUTIN Gmbh с ИН по ДДС ATU73258468, DUTY FREE BALTIES SIA  с ИН по ДДС LV40103268855 и TECHOMAX GMBhH с ИН по ДДС ATU71975838, които стоки не са прехвърлени директно на посочените във фактурите за продажби дружества (WISA S.R.L. UNIPERSONALE, FANTAZIA SRL,GIGCOOP SOCIETA COOPERATIVA, MASSA TRADING S.R.L., MULTI TRADE SOCIETA, A RESPONSABILITA, LIMITATA, P. COMM. SER. SRLS, SERVICE TRADING SRLSEMPLIFIKATA UNIPERS и TRU TECH SOCIETA, D RESPONSABILITA, LIMITATA SEMP, тъй като пристигат в EL LOGISTIKA S.R.L. и GEO LOGISTIK S.R.L. (т.2), и придобиващият начислява ДДС като получател по доставката, тъй като придобиващите дружества не са начислили ДДС (л.4).  

Установено е, че: - в представената кореспонденция с прибодиващите дружества потвържденията за получаването на стоките са изпращани от „Вижън център“ ЕООД по елекронен път до получателя с указания за поставяне на подпис и печат, върху чийто текст е положен печат на придобиващия търговец и нечетлив подпис; - в потвържеднията не са посочени всички обстоятелства, описани в чл.9 ал.2 т.4 от ППЗДДС, а ивменно: - не е посочен вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът или номер на товарителница за доставките чрез куриерска услуга, име на лицето, предало стокитуе и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките и длъжонстното му качество; - от представените при ревизията транспортни документи е установено, че посредникът – ревизираното лице, фактурира получените доставки от прехвърлителите на придобиващите, но стоките не се превозват директно от прехвърлителя към придобиващия, а се получават от логистичните дружества EL LOGISTIKA S.R.L. и GEO LOGISTIK S.R.L.; - издадени са фактури от логистичните дружества за извършени услуги на територията на държавата-членка на „придобиващите“, в случая, Италия, които са за сметка на посредника – ПРЛ, т.е. част от разходите по съхранение, обработка и последващо доставяне на стоката до придобиващите е и за сметка на посредника – РЛ; - в международните товарителниди и в товарителниците от куриер не е вписан като получател придобиващият, а е вписан логистичен склад, както и РЛ е посочено като получател на стоката на адрес на логистичните складове в държавата-членка на „придобиващите“; - относно разплащанията по доставките е констатирано, че са извършени по банков път, както към прехвърлителите, така и от придобиващите чрез банкова сметка *** „Прокредит Банк“ ЕАД, но не в пълен размер.

След извършена кореспонденция по реда на административното сътрудничество с данъчните власти на съответните държави, за тези доставки органите по приходите са приели, че „Вижън център“ ЕООД следва да начисли 20% върху стойността при придобиването на стоките, тъй като установяват нарушения на изискванията на цитираните по-горе чл.15 и чл.62 ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 9 ал.2 от ППЗДДС, регламентиращи условията и документите, изискващи се при тристранните операции и от лицето, в качеството му на посредник при тристранна операция. Посочено е, че данъкът е дължим на основание чл.62 ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 84 от с.з.  

За всяка една от доставките в РД/РА органите по приходите подробно са посочили как е декларирана от ревизираното дружество, какви документи е получило и е издало то във връзка с изследваните сделки.

Във връзка с декларираните от РЛ доставки като посредник в тристранни операции и тъй като органите по приходите констатират, че процесните доставки по своята същност представляват тристранни сделки и РЛ се явява в ролята на посредник при тези сделки, изследвано е при ревизията, дали са изпълнени законовите изисквания на ЗДДС при този вид сделки.

Следва да се посочи, че съгласно чл.15 от ЗДДС „тристранна операция“ е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки, за които са налице едновременно следните условия: регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник) - в случая „Вижън център“ ЕООД, регистрирано за целите на ДДС в България, което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ); стоките се транспортират директно от А до В; посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В; придобиващият начислява ДДС като плучател по доставката.

Съгласно чл.17 ал.3 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на стока от посредник в тристранна операция до придобиващ в тристранна операция е държавата членка, където придобиващият в тристранната операция е регистриран за целите на ДДС.

Съгласно чл.82 ал.3 от ЗДДС, данъкът е изискуем от придобиващия при тристранна операция, осъществена при условията на чл.15 от ЗДДС.

Според чл.62 ал.5 от ЗДДС мястото на изпълнение на ВОП няма да е на територията на страната, а ще е на територията на съответната държава, където стоките пристигат, ако са налице следните условия: българският посредник придобива стоките под идентификационния си номер по чл.94 ал.2; българският посредник осъществява последваща доставка на стоките до съответната фирма - придобиващ в тристранната операция; българският посредник издава фактура за доставката, отговаряща на изискванията на чл.114 от ЗДДС, в която посочва, че е посредник в тристранна операция, и че данъкът по доставката се дължи от съответната фирма-придобиващ.

В тези случаи, в изпълнение на изискванията на чл.114 ал.3 от ЗДДС, във фактурата, като основание за неначисляване на данъка се посочва "чл.141 2006/112ЕО“; българският посредник декларира доставката до съответната фирма – придобиващ във VIES – декларацията за съответния данъчен период.

Ако изброените условия са налице, то мястото на изпълнение ще е в съответната държава, където пристига стоката, и българският посредник се освобождава от облагане на ВОП в тази държава-членка, а и в Р България.

Документите, с които трябва да разполага посредникът в тристранната операция за доказване, че мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е в държавата-членка на пристигане на стоките /обстоятелствата по чл.62 ал.5 от закона/, са посочени в чл.9 ал.2 от ППЗДДС /съгласно изричната норма на чл.62 ал.6 от ЗДДС, именно, законът посредством това препращане, урежда необходимия набор от документи, изискани в хода на ревизията от органите по приходите/.

Интересуващата ни редакция на чл.9 ал.2 от ППЗДДС гласи следното:

За доказване на обстоятелствата по чл.62 ал.5 от закона, посредникът в тристранна операция следва да разполага със следните документи:

1.фактура, издадена от прехвърлителя в тристранна операция, в която е по-сочен идентификационния номер по ДДС по чл.94 ал.2 т закона на посредника;

2.фактура по чл.79 ал.2 т.1, издадена от посредника в тристранната операция, в която е посочен ДДС номерът на придобиващия в тристранната операция, издаден от държавата членка, където стоки-те пристигат;

3.VIES-декларация за съответния данъчен период, в която е декларирана до-ставката, във връзка с която е издадена фактурата по т.2;

4.писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени, в което са посочени дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките.

За да е налице тристранна операция следва да са изпълнени кумулативно посочените условия по чл.15 от ЗДДС, за да се приеме, че доставката е с място на изпълнение на територията на съответната държава-членка, където стоката пристига, т.е., да се освободи посредникът от задължението си за начисляване на ДДС, следва да са доказани и обстоятелствата по чл.62 ал.5 от ЗДДС и то посредством документите, изрично предвидени в нормата на чл.9 ал. 2 от ППЗДДС, като доказателствената тежест лежи изцяло на ревизирания субект, което изрично му бе указано с разпореждане № 1811/15.03.2023 г. (л.1279, т.5) на настоящия състав на съда. В противен случай следва да бъде приложено правилото на чл.62 ал.2 от ЗДДС.

С цитираните норми са транспонирани съответните разпоредби на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 Ноември 2006г. относно общата система на данък добавената стойност /нарича по-долу само Директива 2006/112/ЕО/.

Съгласно чл.141 от Директива 2006/112/ЕО всяка държава-членка взема специални мерки, за да гарантира, че ДДС не се начислява върху вътреобщностните придобивания на стоки на нейна територия, извършени в съответствие с чл.40, когато са изпълнени следните условия: - а) придобиването на стоките се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в съответната държава-членка, а е идентифицирано за целите на ДДС в друга държава-членка /т.нар. „посредник“ според терминологията на ЗДДС, бел.моя/; б) придобиването на стоките се извършва за целите на последващата доставка на тези стоки в съответната държава-членка от данъчно-задълженото лице, посочено в буква а); в) стоките, придобити по този начин от данъчнозадълженото лице, посочено в буква а), се изпращат или превозват директно от държавата-членка, различна от тази, в която е идентифицирано за целите на ДДС, до лицето, за което то трябва да извърши последваща доставка; г) лицето, до което се извършва последващата доставка, е друго данъчно-задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е идентифи-цирано за целите на ДДС в съответната държава-членка /т.нар. придобиващ според ЗДДС, бел.моя/; д) лицето, посочено в буква г), е определен в съответствие с член 197 като платец на дължимия ДДС върху доставката, извършена от данъчнозадълженото лице, което не е установено в държавата-членка в която се дължи данъка.

От своя страна, чл.197 от Директива 2006/112/ЕО /след изменението с Директива 2010/45/ЕС на съвета от 13 Юли 2010 година за изменение на Дирекция 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране/определя, че ДДС се дължи от лицето, на което се доставят стоките, когато са изпълнени следните условия: а) облагаемата сделка е доставка на стоки, извършена в съответствие с условията, предвидени в чл.141; б) лицето, на което се доставят стоките, е друго данъчнозадължено лице, или данъчно незадължено юридическо лице, идентифицирано за целите на ДДС в държавата-членка, в която се извършва доставката; в) фактурата, издадена от да-нъчнозадълженото лице, неустановено в държавата-членка на лицето,на което са доставени стоките се изготвя в съответствие с глава 3, раздели 3-5.

При това общностният законодател не борави с термина „тристранни операции“, като в случая, първата група доставки /между „прехвърлителя“ и „посредника“, съобразно терминологията на ЗДДС/, ще попадне в приложното поле на чл.138 пар.1 от Директива 2006/112/ЕО, на която вътреобщностна доставка ще отговаря вътреобщностно придобиване /осъществено от т.нар. посредник/, така, както същото е определено в чл.20 от Директива 2006/112/ЕО, чието място на изпълнение в общата хипотеза е там, където завършва изпращането или превозът на стоките до лицето, което ги придобива /чл.40 от Директива 2006/112/ЕО/. В общата хипотеза на осъществено ВОП, в случаите, в които придобиващото лице не е идентифицирано за целите на ДДС в държавата-членка, където завършва изпращането или превозът на стоките, чл.41 от Директива 2006/ 112/ЕО въвежда правилото,че мястото на ВОП на стоките се счита, че се намира на територията на държавата - членка, която е издала данъчния идентификационен номер по ДДС, под който лицето, придобиващо стоките, е направило придобиването, освен ако това лице не установи, че ДДС е бил приложен в съответствие с чл.40.

Изключение от посоченото правило е формулирано в чл.42 от Директива 2006/112/ЕО съобразно което и в случаи като процесните, „Член 41 първа алинея не се прилага и ДДС се счита за приложен за вътребщностното придобиване на стоки в съответствие с член 40 като са изпълнени следните условия: а) лицето, придобиващо стоките /т.е., т.нар. „посредник“ по терминологията на ЗДДС/, установи, че е извършило вътреобщностно придобиване за целите на последваща доставка на територията на държавата-членка, идентифицирана в съответствие с чл.40, за която лицето, за което е извършена доставката /т.е., т.нар. „придобиващ“, бел. моя/, е определено в съответствие с чл.197 като платец на ДДС; б) лицето, придобиващо стоките /т.е., т.нар. „посредник“, бел.моя/, е удовлетворило задъженията, изложени в чл.265 по отношение на представянето на обобщена декларация..

В обобщение, в случая чл.141 от Директива 2006/112/ЕО въвежда мярка за опростяване на облагането на сделките, в които участват три данъчнозадължени лица, идентифицирани за целите на ДДС в три различни държави членки.

         В този конкретен случай на вътреобщностните придобивания, обикновено обозначавани с термина „тристранни операции", дадена стока се доставя от данъчнозадължено лице А, идентифицирано за целите на ДДС в държава членка 1, на данъчнозадължено лице Б, идентифицирано за целите на ДДС в държава членка 2, което, на свой ред, доставя същата стока на данъчнозадължено лице В, идентифицирано за целите на ДДС в държава членка 3, като стоката директно се изпраща или превозва от държава членка 1 в държава членка 3.

Преследваната цел е данъчнозадължено лице Б да бъде освободено от ДДС за извършеното от него вътреобщностно придобиване в държавата членка по мястото, в което пристига стоката, и, следователно, за него да отпадне задължението за идентифициране за целите на ДДС в тази държава членка, като последващото облагане на доставката трябва да бъде понесено в същата държава членка от данъчнозадължено лице В.

Необходимо е да се посочи, че между страните по делото не се спори, че първата група доставки – тези, по които „Вижън център“ ЕООД е придобило стоките от неговите доставчици: - AROBS GMBH, BIBA EUROPIEN TECHNIKAL TRADING, E TRADING EUROPE; МOBILSНOP GMBH, MOONCOM SIA, PANTHENON DISTRIBUTIN Gmbh, DUTY FREE BALTIES SIA и TECHOMAX GMBhH  /данъчно задължени лица, регистрирани в държави-членки от ЕС/, всички те подробно описани в РД, съответно, и в приетото по делото заключение по допусната ССчЕ, изготвено от вещото лице М.М., е осъществено вътреобщностно придобиване /ВОП/ от страна на „Вижън център“ ЕООД, в рамките на което стоките са транспортирани до получателя /отделен е въпросът кой точно фактически е той, но това ще бъде коментирано по-долу в настоящото изложение/ на територия на съответна държава членка, различна от тази на установяване и идентифициране по ЗДДС на съответния доставчик, респективно на получателя /в случая както се твърди „посредникът“ в тристранната операция“ „Вижън център“ ЕООД /.

Първата част от спора по делото се концентрира върху обстоятелството, дали предвид установените факти относно втората група доставки – тези, по които „Вижън център“ ЕООД твърди да се е разпоредил със стоките в полза на процесните конграгенти /всички те ще бъдат описани по-долу, а и са подробно цитирани в РД, РА и решението на ответника/, може да се приеме, че това вътреобщностно прибодиване попада в приложното поле на чл.141 от Директива 2006/112/ЕО, респ., са на лице кумулативните предпоставки на нормата на чл.15 от ЗДДС, за да се приеме, че същият има качеството на „посредник“ в т.нар. от националния законодател „тристранна операция“.

В този аспект, в хода на ревизията въз основа на анализ на събраните доказателства /подробно цитирани в РД/ може да се обобщи, че е прието, че „Вижън център“ ЕООД е регистриран за целите на ДДС в България /идентифицирано за целите на ДДС, според терминологията на Директива 2006/112/ЕО/, но че процесните фирми, посочени като придобиващи, са „липсващ търговец“, с невалиден към датата на доставките ДДС-номер /част от тях/, не са декларирали ВОП, представените потвърждения са приети от органите по приходите като документи, които не удостоверяват, че изхождат от лицата-придобиващи в тристранните операции, защото е положен подпис от неидентифицирано лице върху изготвен от ревизираното лице текст, поради което, тези документи не могат да бъдат приети за валидно волеизявление и са съставени от ревизираното лице, както и основният аргумент на ревизиращия екип, че не става ясно защо при процесните сделки са използвани фирми зауслуги. За да се докаже обстоятелството, че стоката действително е получена, изискуемото писмено потвърждение следва да изхожда от придобиващия и по безспорен начин да свидетелства за факта на получаване на конкретните стоки, което не е изпълнено.

Изложените мотиви, в тяхната съвкупност, е дало основание да се приеме, че не са изпълнени материалноправните предпоставки на чл.15 от ЗДДС, за да се установи в случая, че е на лице „тристранна операция“ по коментираните доставки.

Съответно е прието от приходния орган, че не са налице условията на чл.82 ал.3 от ЗДДС, който определя, че данъкът е изискуем от придобиващия при тристранна операция, осъществена при условията на чл.15.

Предвид това, по аргумент на противното на текста на чл.13 ал.4 т.6 от ЗДДС, органите по приходите приемат, че за „Вижън център” ЕООД е налице ВОП. Това вътреобщностно придобиване във връзка с чл.62 ал.2 от ЗДДС и съгласно реда на тази разпоредба, следвало да се третира като такова, с място на изпълнение на територията на България и съответно да се обложи тук. Аргументирали са се с това, че съгласно разпоредбата на чл.62 ал.2 от ЗДДС, в случаите, когато стоките са превозени до друга територия, място на изпълнение на ВОП е страната, издала идентификационния номер за целите на ДДС на получателя по ВОП, освен когато той разполага с доказателства, че стоките са обложени на територията на страната на фактическо получаване, като при наличие на тези обстоятелства ЗДДС предвиждал корекционен  механизъм.

         Жалбоподателят оспорва така възприетото от фактическа и правна страна от ответника, за което са ангажирани и доказателства, вкл. и съдебно-счетоводна експертиза.

От изслушаната и приета с възражения от ответната страна съдебно-счетоводна експертиза, след преглед и задълбочен анализ на всички счетоводни и търговски документи, съпътстващи процесните доставки, и подробно описание на веригата на движение на стоките със съответните документи и реквизити по придобиващи дружества, със съответните приложения към експертизата, вещото лице е формирало следните изводи: 

Счетоводството на „Вижън център“ ЕООД е водено редовно и точно за ревизирания период. Всички фактури са отразени в отчетните регистри по ДДС за съответния данъчен период, както следва: в дневниците за продажби в кл.18 „Данъчна основа на доставки като посредник в тристранни операции“; в СД по ЗДДС в кл.18 „Данъчна основа на доставки по чл.69 ал.2 от ЗДДС, вкл., доставки при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава-членка, както и като посредник в тристранна операция.

Всички фактури от прехвърлителите са отразени в отчетните регистри по ДДС за съответния данъчен период, както следва: - в дневниците за покупки в к.15 „Данъчна основа на доставки като посредник в тристранни операции“, като в приложение № 3 са представени фактурите и фирмите, а в приложение № 2 – са описани подробно документите с техните реквизити, фактурите, издадени от прехвърлителя в тристранната операция, като е посочен и идентификационният номер по ДДС. 

Експертът е констатирал, че във всички процесни фактури, издадени от „Вижън Център“ ЕООД, като посредник в тристранна операция, към придобиващите е посочен съответния ДДС номер на придобиващото дружество и съгласно приложените потвърждения за валидност на ДДС номер, тези номера са били валидни към датите на осъществяване на сделките. В заключението се посочва, че дружеството жалбоподател е подало съответните VIES декларации за ревизирания период за всички сделки в тристранни операции. От анализа на всички счетоводни и търговски документи, съпътстващи процесните доставки, и след подробно описание на веригата на движение на стоките със съответните документи и реквизити по придобиващи дружества, вещото лице е установило, че към всяка от процесните сделки е приложен документи „Потвърждение“, в който е посочена дата и място (логистичен център) на получаване на стоките от придобиващите, вид и количество на стоките, дата и начин на доставка на стоките до логистичние център, подпис и печат на придобиващите. Експертизата е установила също така, че потвържденията за получаване ва стоките са подписани и подпечатани от лица, представляващи придобиващите дружества, като посочва, че на л.2019 – л.2034 са представени извлечения от италианския търговски регистър относно процесните дружества – придобиващи и копия на лични документи на представляващите ги. При сравнение на подписите върху потвърджденията за получаване и подписите в личните документи на представляващите дружества-придобиващи, изглеждат еднакви, но вещото лице не е специалист и не може да даде категорично мнение. В приложение № 4 вещото лице е представило в табличен вид информация по фактури и стоки към придобиващите, данни за място на получаване (логистичен склад), получените стоки, данни за транспортните документи и регистрационните номера на превозните средства, датите на получаване, освобождаване и потвърждение за получаване. От анализа на транспортните документи, експертът е констатирал, че стоките се транспортират от прехвърлителите до логистичен център, където се задържат по нареждане на „Вижън център“ ЕООД до следващи инструкции. Когато придобиващият заплати остатъка от фактурата, стоката се освобождава от логистиката по нареждане на „Вижън център“ ЕООД с документ Release note иможе да се предаде на придобиващия. След получаване на стоките, придобиващият изпраща потвърждение, с което декларира, че стоката е получена с дата, печат и подпис, като одробна справка с данни за фактурите, стоките, прехвърлителите, начисления ДДС и изчислените лихви от вещото лице и от данъчния орган, и разликата е представена в приложение № 1 към експертизата.

Експертът е установил, че за ревизирания период осъществяваната дейност от „Вижън център“ ЕООД е търговия с дребна електроника, а дружеството декларира основно доставки като посредник в тристранни операции по смисъла на чл.15 от ЗДДС, като няма извършени продажби на територията на страната, както и, че за ревизирания период няма данни дружеството да е притежавало или ползвало складове на територията на Р България.  

Стоките са доставени от прехвърлигтелите: AROBS GMBH, BIBA EUROPIEN TECHNIKAL TRADING, E TRADING EUROPE; МOBILSНOP GMBH, MOONCOM SIA, PANTHENON DISTRIBUTIN Gmbh, DUTY FREE BALTIES SIA и TECHOMAX GMBhH следните логистични центрове, откъдето са получени от придобиващите след разрешение за освобождаване: - El Logistika S.R.L. с VIN IT03805103139 с местонахождение Via Arno 9, 22070 Casnate Con Bernate, Como, Italy, и Geo Logistik Srl с VIN IT03329871200 с местонахождение Via Vinca 2, 40016 San Giorgio diPiano, Italy. Експертът е установил, че по делото са налични споразумения между придобиващите: WISA S.R.L. UNIPERSONALE, FANTAZIA SRL,GIGCOOP SOCIETA COOPERATIVA, MASSA TRADING S.R.L., MULTI TRADE SOCIETA, A RESPONSABILITA, LIMITATA, P. COMM. SER. SRLS, SERVICE TRADING SRLSEMPLIFIKATA UNIPERS и TRU TECH SOCIETA, D RESPONSABILITA, LIMITATA SEMP и Geo Logistik Srl (л.1980- л.2006, т.8) за доставка и съхранение на електронни продукти. Установено е също така, че са налични (л.2007 – л.2010, т.8) декларации от WISA S.R.L. UNIPERSONALE с VIN IT10373230969 и MULTI TRADE SOCIETA, A RESPONSABILITA, LIMITATA с VIN IT14511391006, с които дружествата декларират пред „Вижън център“ ЕООД, че желаят всички пратки по поръчки на електронни продукти, по които те са придобиващи, да се доставят до El Logistika S.R.L. с VIN IT03805103139, с който те имат договор за логистични услуги, както и 2 бр. договори за логистични услуги (л.2017 – л.2018, т.8) на „Вижън център“ ЕООД с посочените два логистични склада. А логистичните услуги, оказани на „Вижън център“ ЕООД,  Geo Logistik Srl и El Logistika S.R.L. са издали фактури, които са осчетоводени при жалбоподателя като разходи за външни услуги по дебита на с/ка 6023 – Транспортни и складови услуги и като задължение към съответния доставчик по кредита на сметка 401 – Доставчици. Фактурите са платени по банков път и плащанията са осчетоводени своевременно и точно, като тази информация е представена в приложение № 5 и приложение № 6. В приложение № 2 експертът е представил подробна справка относно придобивните сделки за издадените към жалбоподателя фактури от прехвърлителите и разплащането им, като в констативно-съобразителната част е представена и веригата на движение на стоките със съответните документи и реквизити по придобиващи дружества. Представена е и подробна справка за доставките към придобиващите дружества в Италия и плащанията са представени в приложение № 3 от заключението, като в констативно-съобразителната част е наравено подробно описание на веригата на движение на стоките със съответните документи и реквизити по придобиващи дружества.

Вещото лице е анализирало всички представени счетоводни и търговски документи, налични по делото и е изготвило таблица с информация по фактури и стоки към придобиващите, данни за мястото на получаване (логистичен склад), получените стоки, данни за транспортните документи и регистрационните номера на превозните средства, датите на получаване, освобождаване и потвърждение за получаване – приложение № 4, и в резултат на този анализ, вещото лице е формирало извод, че е налице идентичност между заявените и доставени от дружествата-прехвърлители стоки и продадените такива от жалбоподателя на дружествата-придобиващи.

В съдебно заседание вещото лице изяснява, че при всички процесни сделки, които е описала в констативно-съобразителната част на заключението, движението на стоките е по еднотипен начин - стоката тръгва от изпращача, който е по 3-странната операция, т.е. прехвърлителя - лица от Холандия, Германия и няколко други държави, след което пътува директно до Италия до логистичен склад, който е ползван, както от посредника на 3-странната операция, който се явява жалбоподателят, така и от крайния получател в 3-странната операция – въпросните осем италиански дружества.

По принцип е посочила отделно, че италианските дружества - крайни получатели, имат сключени договори с въпросните два логистични склада – EL Logistica и Geo Logistik, като две от дружествата са дали изрична декларация, която е приложена по страниците на делото, че желаят стоката - обект на доставка към тях, да бъде разтоварена именно в тези два логистични склада, откъдето да я получат. Установило е също така, че в поръчките за покупка и за продажба също като място на получаване на стоките са посочени именно тези два логистични склада. Отбелязва, че в приложенията - това, което е отбелязала в червено, означава, че е кредитно известие, със знак „минус”, за да се забележи повече знака „минус”. Посочено е транспортното средство, с което е осъществена доставката. В приложение № 4 е посочила, че, когато има ЧМР – т.е. международна товарителница, тогава транспортът е с камион или друго сухопътно средство, а, когато е посочена само товарителница – тя е товарителница на куриерска фирма - DHL Express или TNT Express.

По делото е цитирала документите, товарителниците от куриерски фирми на кой лист и в кой том се намират, които са описани в констативно-съобразителната част и са й послужили за изготвяне на въпросното Приложение № 4.

Експертът уточнява, че от описаните документи, придружаващи фактурите за доставка на стоките, могат да бъдат изведени реквизитите, изискуеми по чл.9 от Правилника за приложение на ЗДДС (ППЗДДС), а именно: потвърждение от получателя за получаването на стоките. Всяка доставка е придружена от потвърждение от страна на получателя, че е получил стоките, като в това потвърждение са подробно описани стоките по вид и количество, данни за транспорта – дали е с куриерска фирма съответно или с друго сухопътно средство (с камион) и са подписани и подпечатани от лица, представляващи италианските дружества – въпросните осем италиански дружества. Този извод прави на база на сравнението между подписите, които са във въпросните потвърждения и приложените по делото (описани на кой листа са) копия на лични документи и копие-извлечение от италианския търговски регистър на фирмите - получатели, откъдето е видно кой е управляващият и представляващият съответното дружество. В личните документи има подписи. Подписите върху потвърждението й изглеждат еднакви, без да е специалист и водена от тези съображения формира извод, че потвържденията изхождат от получателите, с което те потвърждават получаването на стоката.

Посочва също така, че в ЧМР-та и в товарителниците за куриер, като получател е вписан логистичният склад, където физически пристигат стоките и, откъдето получателите ги вземат – италианските дружества-получатели ги вземат. И това е описано - реквизитите са описани по всяка една сделка с нейните придружаващи документи в констативно-съобразителната част – от стр. 7 до стр. 40 от заключението.

Отбелязва, че по отношение на покупките всички фактури са разплатени към доставчиците от страна на „Вижън център“ ЕООД и в същото време всички суми по продажбите към италианските дружества също са получени в пълен размер. Има подробна справка за извършените плащания с датите на плащания и с получените плащания, която също приложена.

При изчисленията установява разлика в лихвите /Приложение № 1/, но не може да обясни защо се получава тази разлика, при положение, че е задало същите параметри, които е задал и данъчният орган. Чисто математически, от гледна точка на заключението на ревизиращия орган, и това, което са установили в РА, експертът сочи, че техните изчисления са верни, с тази разлика в размера на лихвата, но така, както е проследила сделките, за него, това са 3-странни операции и жалбоподателят се явява посредник в такива - декларирани по съответния ред, отчетени по правилния ред и според вещото лице, данъчният орган неправилно е заключил, че това са вътрешнообщностни придобивания (ВОП) и вътрешнообщностни доставки (ВОД).

Посочва също така, че към момента на сключване на сделките, към всяка една фактура за продажба към процесните осем италиански дружества, е приложен документ-проверка за валидността на ДДС номер, (жалбоподателят е правил тази проверка), който документ има дата, от който е видно, че към момента на правене на съответната проверка ДДС номерата на процесните италиански дружества са били валидни и това нещо е за всяка една фактура. За всяка една фактура е приложен такъв документ за проверка валидността на ДДС номер, което води до заключението, че към момента на доставката на стоката в Италия, тези дружества са били с валидни регистрации по ДДС, което е  изрично посочено в заключението /стр.8/, в резултат на което изтъква, че след цялостния преглед на документацията, така описана в заключението, генералният извод, който се налага от експертизата е, че процесните сделки представляват 3-странни операции, при които жалбоподателят се явява посредник и те са отчетени по съответния ред правилно.

По отношение на въпроса на юриск. Д., че в част от фактурите има липсваща информация за вид, марка и рег.номер на автомобила, уточнява, че в документите-потвърждение за получаването на стоката, умишлено не са посочени подробности за транспорта, което е установила в разговор с управителя на дружеството от гледна точка на търговската тайна, за да не може съответно италианските дружества – получатели, да се свържат директно с дружествата - изпращачи и да избегнат всъщност посредника. Затова в потвържденията е описано обобщено с какъв вид транспорт еизвършено транспортирането, като дори на повечето от куриерските фирми има посочен и номерът на товарителницата. Само, когато е с камион и с ЧМР, не е описан номерът на камиона (превозното средство) и спедиторът.

Изяснява още, че коментираните документи в заключението, включително декларации и споразумения, е проследила по преписката, която е приобщена към делото и е посочила изрично на коя страница от делото са приложени - описано е на стр. 3-4 от заключението, както и че стоките са получени от италианските дружества, те са крайни получатели. Проследила е движението на стоката от прехвърлителя към придобиващия, като е установила пълно съвпадение между количеството, качеството и описанието на стоките, изпратени и получени. Това е особен вид сделка - при 3-странната сделка няма последваща реализация, защото жалбоподателят се явява просто посредник при движението на стоката. Уточнява също така, че оттук няма как да се направи проверка на италианските дружества. 

         Въз основа на анализ на така събрания доказателствен материал по спорните по делото въпроси съдът намира за установено следното.

I.       По въпроса за наличието на предпоставките по чл.141 пар.1 б.“а“ и б.“б“ от Директива 2006/112/ЕО /респ. първите две условия на чл.15 от ЗДДС/ по делото спор не се формира, както бе посочено по-горе.

II.      По въпроса за наличието на доказателства за изпълнение на условието по чл.141 пар.1 б.“в“ от Директива 2006/112/ЕО, а именно „стоките, придобити по този начин от данъчнозадълженото лице, посочено в буква а), се изпращат или превозват директно от държава-членка, различна от тази, в която е идентифицирано за целите на ДДС, до лицето, за което то трябва да извърши последващата доставка“.

Противоположни са становищата на страните по делото по този въпрос.

От събраните писмени доказателства, обобщени и анализирани изключително подробно от вещото лице М.М. в приложенията към приетото заключение по възложената на този експерт ССчЕ, (л.2791, т.10), всъщност съдът приема следното:

Според приетото заключение, ведно с приложенията към него, е налице пълно съответствие между закупени и продадени стоки в рамките на разглежданите операции, всички те коментирани и приети от органите по приходите като тристранни такива, на лице е полученото от “Вижън център” ЕООД плащане от неговите клиенти, на лице е и разплащане от страна на „Вижън център“ ЕООД спрямо неговите доставчици.

Следва да се посочи, че предмет на тристранните операции са различни видове дребна електроника и домакинска техника.

Пак според заключението по ССЕ, за всяка една от доставките, извършени от жалбоподателя към придобиващите лица (клиентите), са представени съпътстващите доставките документи – поръкчи по фактурите; фактура (invoice), издадена от прехвърлителя към жалбоподателя (посредника); транспортен документ, удостоверяващ проследяване на пратката, респективно движението на стоките от прехвърлителя към придобиващия (клиента); банкови извлечения, удостоверяващи направено плащане от жалбоподателя (посредника) към прехвърлителя и от придобиващия (клиента) към жалбоподателя (посредника); потвърждение за получаване на стоките, издадено от придобиващия (клиента) към жалбоподателя (посредника); търговска фактура (Commercial invoice) копие, издадена от жалбоподателя (посредника) към придобиващия (клиента); разпечатки от електронния регистър на Европейската комисия за валидността на ДДС  номера на прехвърлителя и на придобиващия (клиента, така и данните то самия РД и Решението на ответника); наличие  на споразуения за доставка на стоките чрез фирми за логически услуги; протокол по смисъла на чл.117 ал.1 т.1 от ЗДДС, с посочено основание за неначиславяне на данъка-нормата на чл.84 от ЗДДС; фактура оригинал, издадена от жалбоподателя (посредника) към придобиващия (клиента), в която като основание за неначисляване на ДДС е посочен чл. 141 2006/112/ЕО, съобразно изискването на чл.114 ал.3 от ЗДДС, в приложимата редакция.

Според отразеното във фактурите, издадени от жалбоподателя към придобиващите (клиентите), като условие на доставките е посочено CIР (Carriage and Insurance Paid To) – превоз и застраховка, платени до (уговорено местоназначение) на Инкотермс 2010, което означава, че стоките се доставят директно от прехвърлителя на придобиващия (клиента), без да преминават през територията на България, респ., посочена конкретна дестинация. За транспортирането на електрониката и домакинската техника се ползват спедиторски фирми и сухопътен транспорт /подробно са описани данните в ССчЕ, които съответстват на доказателствата, приложени по делото, съответно е даден експертен извод за обвръзка между посочените доказателства/.

Независимо, че ответната страна оспори ССчЕ, приетите по делото писмени доказателства не са оспорени от процесуалния представител на ответника, нито от представителя на Окръжна прокуратура-Пловдив, още повече, че  в съдебно заседание вещото лице направи необходимите уточненя и разяснения в насока въпросите на процесуалния представител на ответната страна, поради което Съдът намира, че заключението на вещото лице М., както и приетите по делото доказателства, послужили за изготвянето на експертното заключение, следва да бъдат кредитирани.

На следващо място, както се посочи по-горе, с разпоредбата на чл.9 ал.2 т.4 от ППЗДДС, за удостоверяване наличието на обстоятелства за ВОП е нужно писмено потвърждение от придобиващия (клиента) в тристранната операция, че стоките са получени.

По делото са приети, в оригинал (на английски език) и в превод от заклет преводач, писмено потвърждение, издадено от придобиващото лице (клиента) за всяка една от фактурираните към придобиващите лица (клиентите) потвърждения за получаване на процесните стоки.

Следва изрично да се изясни, че в приложимата редакция на чл.9 ал.2 т.4 от ППЗДДС се поставя изискването в писменото потвърждение да са посочени дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, като след прегледа на наличните такива по делото се установява, че тези реквизити са били спазени. В случая, несъстоятелни са изводите на органите по приходите, че същите не следва да бъдат кредитирани, поради факта, че са съставени от жалбоподателя, а не от придобиващите лица (клиентите); че липсвали доказателства за начина, по който “отговорът” (потвърждението) е достигнал до жалбоподателя; че върху потвържденията са положени подписи, но не се установява на коя дата, от кое лице и в какво качество това е направено; практически липсват безспорни доказателства за волеизявление от страна на придобиващите лица (клиентите). Няма никаква пречка, в случаи като процесния, потвържденията да се изготвят от прехвърлителя в тристранната операция, стига същите да съдържат необходимите реквизити и да са подписани от получателя, /което в случая е на лице/, като никакви обективни доказателства за противното по делото не са ангажирани от органите приходите, при положение, че са налице доказателства за транспорт, съобразно които стоките са получени от посочените крайни получатели.

Отделно от това, съгласно експертните изводи при отговора на въпроса по т.7 от заключението на ССчЕ, са на лице писмени потвърждения към всяка една от процесните доставки, като данните от издадените фактури към придобиващите и данните от самите потвърждения напълно съответстват /същите за инкорпорирани, както в констативно-съобразителната част на заключението, така и в приложение № 4 и няма нужда да се пренасят в мотивите на съдебния акт, съответстват и на доказателствата по делото/.

Действително, в хода на осъществения международен обмен е установено следното: WISA S.R.L. UNIPERSONALE с IT10373230969 - на извършено запитване до данъчната администрация на Италия е получен отговор VAT_BG_031960_IT_236802/2020_20200206_G_RI_R (л.521, т.2), в който е посочено, че: „Законоустановето седалище на WISA S.R.L. се намира на частната улица – Gfnfalone nr.3, Милано. Разследванията обаче доказаха, че компанията не сдъществува на посочения адрес. Г-жа Q. R., администратор на  WISA S.R.L., живее на ул***и беше разследвана: - тя ни показа  документите, свързани с покупките, но не обясни защо компанията се намира в Неапол. Освен това, не открихме места, където се извършват бизнес дейностите“.

2. FANTAZIA SRL с VIN IT01877500387- на извършено запитване до данъчната администрация на Италия е получен отговор VAT_BG_035101_IT_272908/2021_SZ_20210727_G_RL_R (Л.512, Т.2),  в който е посочено, че: „Фирма, подлежаща на контрол от нашата служба „Борба с измамите“. Проверката установи, че на адреса, посочен от данъчния регистър, няма постоянен обект на дружеството. От данъчния регистър нашето задължено лице не е представило съобщение за получаване на стоката и не е платило ДДС върху стоките, предмет на сделката, Много вероятно е, нашето задължено лице  FANTAZIA SRL да е замесено във верижна ДДс измама в позицията липсващ търговец. По-нататъшни проверки все още са в ход от службата Vaterbo Antifraud, която също активира финансови разследвания.“.  

3. GIGCOOP SOCIETA COOPERATIVA с VIN IT13221681003 – съгласно получен отговор от италианската данъчна администрация VAT_BG_035102_IT_272915/2021/SZ_20210727_G_RI_R (Л.504, Т.2) – „Дружеството не съществува. Лицето не може да се проследи.“

         4. MASSA TRADING S.R.L. с VIN IT14184291004 - на извършено запитване до данъчната администрация на Италия е получен отговор VAT_BG _031959_IT_3275-CAR_20200206_G_RI_R (л.195, т.1) – „Не можем да отговорим на въпросите, защото MASSA TRADING S.R.L. е неоткриваемо на адреса на седалището. На 10/09/2021 г. ДДС номера IT14184291004 е прекратен и разрешението за VIES вече не е валидно (вижте прекратяването във VIES).“.

         5. MULTI TRADE SOCIETA, A RESPONSABILITA, LIMITATA с VIN IT14511391006 – на извършено запитване до данъчната администрация на Италия е получен отговор AT_BG_035103_IT_210764/2021_20210727_G_RI_R (л.495, т.2), съгласно който: „Не беше възможно да се извърши данъчна проверка. Нашият данъкоплатец е непроследим. Съгласно нашите бази данни данъкоплатецът ни е неактивен от октомври 2019 г. Данъчната ни администрация извърши дерегистрация на ДДС номера на нашето дружество на 13.08.2021 г.“.

6.  P. COMM. SER. SRLS с VIN IT15118731007 - Данъчната администрация на Италия е изпратила отговор VAT_BG_035104_IT_211418/2021 _20210727_G_RI_PR (л.464, т.2), че: „По време на проверката на нашия данъкоплатец беше установено, че същият притежава типичните характеристики на „липсващи търговци“ Установени са следните характеристики: - няма седалище; -няма собствени складове; - няма служители; постоянни продажби на технологични продукти под себестойността; - няма данъчни плащанияц няма VIES-декларации; - нередовно счетоводство; - стоки, закупени в чужбина и продадени на италиански клиенти с управление на логистиката от трета страна. В резултат на фискалната проверка идентификационният номер по ДДС на италианският данъкоплатец беше отписан на 17.10.2019 г. Нашата данъчна администрация установи наличието нса някои документи (фактури) в офиса на счетоводителя-консултант на италианския данъкоплатец (приложено)“.  

7. SERVICE TRADING SRL SEMPLIFIKATA UNIPERS с VIN IT01684540337 - от данъчната администрация на Италия е получен отговор VAT_BG_031958_IT_222212_20200206_G_RI_R (л.556, т.2): „Нашата местна служба извърши ревизия за периода 01/01/2015 – 31/12/2018 г.: а) Смята се, че италианската компания, за данъчните периоди от 2015 до 2018 г. не е „липсващ търговец“; SERVICE TRADING SRL е подал СД за ДДС за всички години, подлежащи на ревизията и данъчните декларации за 2015 и 2016 г.; b) Законният представител на италианската компания съобще, чене са му известниотношения между SERVICE TRADING SRL и българското дружество; с) SERVICE TRADING SRL, макар формално, да е все още активно, не е функционирало от година и разплащателните му сметки са закрити; d) данъчният консултант на SERVICE TRADING SRL предостави всички фактури на дружеството и съответните ДДС регистри за 2019 г., обаче фактура № 49 от 21/09/2019 г., издадена от българското дружество не е намерена, нито е регистрирана в регистъра за покупките; е) Изглежда, че продуктите, посочени във фактурата на българския търговец, не са били првехвърлени на трети търгтовци от SERVICE. Търговската дейност на SERVICE за 2019 г., съгласно ДДС регистрите, е прекратена на 31 март.“.

8. ТRU TECH SOCIETA, D RESPONSABILITA, LIMITATA SEMP с VIN IT09868530966 – получен е отговор от данъчната администрация на Италия  VAT_BG_035105_IT_272918/2021/SZ_20210727_G_RI_R (л.455, т.2), че: „На 05.06.2018 г. беше посетено седалището на италианското дружество, намиращо се в Милано, Via Argelati Filippo 10. На този адрес длъжностните лица отговарящи за проверката, не откриха признаци на търговска дейност, нито индикации за дружеството по домофона. На 07.06.2018 г. е изпратена покана за явяване на законния представител на дружеството, г-жа Анна Меролла, която не се появи. От анализа на използваните бази данни няма данъчни декларации или данъчни плащания и следователнодружеството може да се счита за липсващ търговец“, замесен във верижна измама. Разследващите дейности все още продължават.“.

9. BIBA EUROPEAN TECHNICAL TRADING с VIN BG067772574 – получен е отговор от данъчната администрация на Белгия  VAT_BG_030485_BE_FRD/Ri/010407_20190918_AF_RI_R (л.618, т.3)„…В копие изпращаме всички документи. EUROPEAN TECHNICAL TRADING е свързана с бившата компания ATC NV. ATC NV беше свързана с /бел. „липсващ търговец“/ - измами.“.

10. E TRADING EUROPE KORLATOLT FELELOSSEGU TARSASAG с VIN HU23780129 – получен е отговор от данъчната администрация на Унгария (л.438, т.2) „Фирмата е TRADING EUROPE KFT е достъпно и активно дружество. Представителят на компанията преодстави документите за сделките. Дружеството е TRADING EUROPE KFT. Има склад под наем на адрес 2330 Дунахарсти, Raktar utca 8/В, който отдава под наем от фирмата Speed Sped,03 KFT (HU13183435). Според представените документи компанията е TRADING EUROPE KFT е продало продуктите Apple AirPods на българската фирма „Вижън център“ ЕООД през одитирания период поред представените документи дружеството Е TRADING EUROPE KFT е закупило тези стоки от различни дружества от ЕС. Българската компания „Вижън център“ ЕООД е платило стойонстта на стоките по банков път. Представителят на фирмата, г-н Szabolcs Papp, заяви следното:  Въз основа на неговите спомени, лице на име М. се е свързало с него от името на „Вижън център“ ЕООД по скайп, след което на 01.02.2019 г. дружествата са си разменили фирмени документи оп електронна поща. Компанията „Вижън център“ ЕООД е била представлявана от М., нейният Skype е бил visioncentering. Детайлите са договорени по Skype, след това, необходимите документи (бележки при поискване, фактури и т.н.) са изпратени по електронна поща. Транспортирането е извършено от адрес: Speed Sped,03 KFT./C/O.: Е TRADING EUROPE KFT., 2330 Dunaharastzti, Raktar utca 8/В, на адрес: Logistik SRL C/O.: Vision Center EOOD, 40016 San Giorgio di Piano (BO), Via Vinca 2, Италия. Транспортът е поръчан и платен от дружеството Е TRADING EUROPE KFT. Е TRADING EUROPE KFT. е изпратило фактурите си на „Вижън център“ ЕООД по електронна поща. Е TRADING EUROPE KFT. е отразило и декларирало доставките към компанията „Вижън център“ ЕООД.“. 

 11. EL LOGISTICA S. R. L. с  VIN  IT03805130139 – получен е отговор от данъчната администрация на Италия VAT _BG_036681_IT_2022143744_20220420_G_RI_R (л.420, т.2) – „1. Не е наличен. 2. Собственикът на склада е фирма Paco S.r.l., което извършва дейността по отдаване под наем на собствено имущество; останалата информация не е наличан.3. не е наличен. 4. Не е наличен. 5. Не е наличен. 6. Не открихме никаква електронна кореспонденция за периода, които проучихме, т.е. 01/2020 – 05.2021 г.“.

11. GEO - LOGISTIK S. R. L. с  VIN  IT03329871200 – получен е отговор от данъчната администрация на Италия VAT _BG_036682_IT_2022144343_20220420_G_RI_R (л. 2181, т.8) – „Дружеството  GEO-LOGISTIK S.R.L и служителят госпожа Силвия Труппи дойде в офиса, за да обясни как дружеството осъществява своята дейност и за да предостави на данъчните инспектори всички документи, свързани със запитването. Козпанията GEO-LOGISTIK S.R.L е фирма, която предоставя логистични услуги (съхранение на различни материали). Тази складова дейност се извършва в склад на адрес Via Vinca no 2., SasnGiorgio di Piano, където се намират и административните офиси. Основната дейност на фирмата се състои в получаване на стоки, които се изпращат от клиенти (или доставчици на клиенти) и тяхното съхранение до освобождаването им. Освобождаването не включва непременно физическа обработка на стоките и освобождавенот им от склада. Клиентите всъщност могат да освобадят материала в полза на своя клиент в самия склад (в този случай транспортният документ носи печата на GEO-LOGISTIK S.R.L, докато при „физическото“ излизане на стоките от склада, върху него се удостоверява печатът на крайния получател). Във връзка с изложеното по-горе, дружесдтвото представи следната документация1 свързана с отношенията с дружеството „Вижън център“ ЕООД за 2019 г.: - фактулите, издадени от GEO-LOGISTIK S.R.L - документите за получаване (ЧМР или етикети за пристигане на превозвача) на стоките от доставчиците на „вижън център“ ЕООД, удостоверяващи постъпването на стоките в склада на фирчмата; - „бележка за освобождаване“, с която Вижън център предоставя материала на своя клиент; - документите, удостоверяващи проверката на стоките, извършена от фирма GEO-LOGISTIK S.R.L; - транспортните документи /CMR, свързани със следващите освобождавания (т.е. направени от клиентите на Вижън център до следващите клинети, до окончателното освобождаване с физическото излизане на материала от складовете на компанията).“.       

         Тези доказателства, обаче, не могат да доведат до друг извод, при положение, че дори и самата данъчна администрация не оспорва факта на осъществения транспорт, именно, до съответната държава членка, а същите не могат да обосноват, при наличието на останалите писмени доказателства по делото, негативен за „Вижън център“ ЕООД извод, че стоките са получени от лицата, посочени в издадените от него фактури. Отделно от това органите по приходите не твърдят, а и не обосновават наличието на данъчна измама, за която „Вижън център“ ЕООД е знаел или е следвало да знае, че участва. Отделно от това, от последно сочената информация от административното сътрудничество между данъчните администрации на България и Италия относно участието на логистичните фирми при транспортирането на стоките, и по-конкертно, GEO-LOGISTIK S.R.L, безспорно се установява, начинът на доставка.

В обобщение следва да се приеме, че за всяка една от процесните доставки, разглеждани от органите по приходите като тристранни операции, е изпълнено условието на чл.141 параграф 1 б.“в“ от Директива 2006/112/ЕО.

Освен това наличието на такова голямо количество счетоводна, търговска и транспортна документация, свързана с множество други юридически лица, и фактът, че същата е представена още в хода на ревизионното поризводство, макар и непреведена към онзи момент, изключва всякакво съмнение по отношение на нейната истинност, вкл. и обстотелството, че нито един от приложените по делото документи не е оспорен от ответната страна.

III.     По въпроса за наличието на доказателства за изпълнение на усло-вието по чл.141 параграф 1 б.“г“ от Директива 2006/112/ЕО, а именно „лицето, до което се извършва последващата доставка, е друго данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е идентифицирано за целите на ДДС в съответната държава-членка“ /т.нар. придобиващ според ЗДДС/.

Т.е. наличието на регистрация за целите на ДДС на т. нар. „придобиващ“ е изведено като една от материалноправните предпоставки за приложението на този режим на облагане, която следва да е налице към датата на всяка една от доставките. Липсата й изключва квалифицирането им като тристранни операции. Доказателствената тежест за установяване на това обстоятелтсво е на „Вижън център“ ЕООД, както изрично му бе указно от съда, респ., съобразно и правилото на чл.170 ал.2 от АПК, а и на чл.154 от ГПК.

Противоположни са становищата на страните и по този въпрос, като оспорващият ангажира доказателства, съобразно които иска да докаже, че констатацията на органите на приходите за липса на регистрация за целите на ДДС към датата на процесните доставки на част от т.нар. „придобиващи“ не е била прекратена, респ. същите са „идентифицирани за целите на ДДС в съответната държава-членка“.

Следните констатации на органите по приходите са относими към настоящия правен спор. 

III.1. Относно WISA S.R.L. UNIPERSONALE с IT10373230969, е установено, че дружеството не осъществява дейността си на посочения адрес  в Неапол, и не е потвърден адресът на получаване на стоките, като са предоставени само фактури и документи за частични плащания, но не и транспортни документи.

Така, съобразно получения отговор за това дружество от италианската данъчна администрация, подробно описан по-горе в настоящото изложение, никъде не се твърди, че дружеството не е регистриано по ДДС лице.   

От представения по делото „Валидиране – валидиране на списък от VIN-ове, се установява, че за данъчни цели това дружество е идентифицирано вкл. и с ДДС номер IT10373230969, с дата на регистрация 04.10.2018 г.(л.184-гръб, т.1) и е валиден към дата 01.11.2022 г.

Относно  този търговец Съдът установи, че е изпълнено условието по чл.141 параграф 1 б.“г“ от Директива 2006/112/ЕО.

III.2. Относно FANTAZIA SRL с VIN IT01877500387.

От представените по делото от страна на оспорващия писмени доказателства, както и справка за валидността на ДДС – номер (соченият по-горе списък за валидиране, дружеството е регистрирано на 11.08.2012 г. и към -01.11.2022 г. дружеството не е дерегистрирано

Относно този търговец се установи, че е изпълнено условието по чл.141 параграф 1 б.“г“ от Директива 2006/112/ЕО.

III.3. Относно GIGCOOP SOCIETA COOPERATIVA с VIN IT13221681003, независимо от обстоятелството, че отговорът на данъчната администрация на Италия е категоричен, че дружеството не съществува и лицето не може да се проследи, се установява по безспорен начин, че търговецът е регистриран за целите на ДДС на дата 28.02.2017г., поради което и не съществува спор относно регистрацията му за целите на ДДС и към 01.11.2022 г. е валиден, макар и за него да е посочено, че е рисков. 

В обобщение, относно  този търговец, се установи, че е изпълнено условието по чл.141 параграф 1 б.“г“ от Директива 2006/112/ЕО, към процесните периоди.

III.4. Относно MASSA TRADING S.R.L. с VIN IT14184291004, за който е прието, дружеството е неоткриваемо, и ДДС номерът му е прекратен на 10.09.2021 г., се установява, че дружеството е регистрирано за целите на ДДС на 06.02.2017 г. и дерегистрирано именно на 13.09.2021 г., предвид представената разпечатка за проверка на ДДС–номера към дата 01.11.2022 г., видно от която е, че същият е валиден към процесните проверявани данъни периоди.

Данъчната администрация в този смисъл не установява по категоричен начин, че към м.07.2019 г. този търговец е с прекратена ДДС-регистрация.

Относно този търговец  Съдът установи, че е изпълнено условието по чл.141 параграф 1 б.“г“ от Директива 2006/112/ЕО, към процесните периоди.

III.5. Прието е в хода на ревизията, че VIN IT14511391006 на търговеца  MULTI TRADE SOCIETA, A RESPONSABILITA, LIMITATA е невалиден, тъй като на извършено запитване до данъчната администрация на Италия, в цитирания по-горе отговор за този търговец, съгласно който, не може да се извърши данъчна  проверка, тъй като данъкоплатецът не е активен от м.10.2019. и дерегистрацията му е извършена на 13.08.2021 г.  

От друга страна, по делото е налична справка за ДДС-номера към дата 01.11.2022 г., от която е видно, че дружеството е регистрирано по ДДС на 27.10.2017 г. и дерегистрирано на 13.082021 г., т.е. към момента на извършване на сделките – м.09.2019 г. ДДС-номерът е валиден.

По отношение на този търговец се установи, че е изпълнено условието по чл.141 параграф 1 б.“г“ от Директива 2006/112/ЕО, към процесния период м.09.2019г.

III.6. Прието е в хода на ревизията, че търговецът P. COMM. SER. SRLS с VIN IT15118731007 е приет за липсващ търговец, и идентификационният номер по ДДС на италианския данъкоплатец е отписан на 17.10.2019 г.

По делото, обаче, е на лице проверката на ДДС-номер от дата 01.11.2022 г., видно от която същият е валиден за периода от 19.03.20219 до 17.10.2019 г.

 И по отношение на този търговец се установи, че е изпълнено условието по чл.141 параграф 1 б.“г“ от Директива 2006/112/ЕО, към процесните периоди м.05., м.07 и м.08.2019 г.

III.7. Прието е в хода на ревизията, че SERVICE TRADING SRL SEMPLIFIKATA UNIPERS с VIN IT01684540337, самите органи по приходите са приели, в съответствие с получения от италианската данъчна администрация отговор, че дружеството е активно, но поради факта, че не е представило никакви документи и спорната фактура не е открита в неговото счетоводство, и тъй като то няма отношения с българското дружество, са приели, че не е налице процесната доставка.

От друга страна, данните от международния обмен, съобразно които е сторен този извод са за прекратена регистрацията на този търговец за нуждите на ДДС от 28.02.2022 г., докато спорните доставки, са осъществени през м.05.2019 г.

В обобщение относно този търговец се установи, че е изпълнено условието по чл.141 параграф 1 б.“г“ от Директива 2006/112/ЕО, към процесните данъчни периоди.

         III.8.  Прието е в хода на ревизията, че търговецът ТRU TECH SOCIETA, D RESPONSABILITA, LIMITATA SEMP с VIN IT09868530966 е липсващ.

В тази връзка по делото към документите касаещи всяка една от доставките спрямо този краен получател са налични доказателства за проверки валидността на ДДС-номера на този търговец към дата 01.11.2022 г., към която дата дружеството е регистрирано по ДДС, но от страна на органите по приходите не е извършена справка, към датата на процесните сделки, дали това е така, още повече, че в справката, в забележка отстрани е посочено, че е установено несъответствие в историческите записи и следва да се проследи историята на VIN номера, което не е сторено от страна на проверяващия екип, с оглед установяване на действителна дата на регистрация, предвид посоената във формуляра за оБмен дата на регистрация за целите на ДДС – 28.03.2017 г. (л.563, т.2).

Съдът приема, че относно този търговец се установи, че е изпълнено условието по чл.141 параграф 1 б.“г“ от Директива 2006/112/ЕО, към процесните периоди.

III.9. Прието е в хода на ревизията, че BIBA EUROPEAN TECHNICAL TRADING с VIN BG067772574 е липсващ търговец, разследван за данъчни измами.

От друга страна по делото не е приложена справки за валидността на ДДС номера за този търговец, на не се и твърди, нито от страна на данъчната администрация на Белгия, нито от страна на проверяващия екип, че дружеството е с невалиден ДДС номер, още повоеч, че органите по приходите по принцип не са оспорили факта на пристигане на стоките в държавите членки на придобиващите. Последните оспорват факта на доставката чрез използване на фирми за логистични услуги.

Съдът приема, че и за този търговец е изпълнено условието по чл.141 параграф 1 б.“г“ от Директива 2006/112/ЕО към процесните периоди.

III.10. Прието е в хода на ревизията, че E TRADING EUROPE KORLATOLT FELELOSSEGU TARSASAG с VIN HU23780129 е действащ търговец, с валиден ДДС номер, регистрирано за целите на ДДС на 27.12.2011 г. и валиден и към 01.11.2022 г., т.е. и към момента на сделките.

От друга страна по делото е представена справка относно валидността на VIN номера, и предвид и информацията на италианската данъчна администрация, съобразно които това дружество е регистрирано за целите на ДДС към датите на сделките – 2019 г., е действаща фирма, т.е и по отношение на този търговец, е изпъленно условието на по чл.141 параграф 1 б.“г“ от Директива 2006/112/ЕО за процесния обследван период.

За останалите крайни получатели в РД, РА или решението на директора не се съдържат констатации за липсата на валиден ДДС-номер, поради което и не се излагат подробни съображения от състава на съда, а по делото са налични доказателства за това обстоятелство.

Що се отнася до двете фирми за логистични услуги - EL LOGISTICA S.R.L. с VIN IT03805130139 и GEO-LOGISTIK S.R.L. с  VIN IT03329871200, видно от представения списък за валидиране на VIN, първата е с дата на регистрация по ДДС 05.01.2019 г., а втората - 16.02.2019 г. и към датата на проверката – 01.11.2022 г., и двете регистрации са валидни, т.е. към момента на извършване на сделките, дружествата са регистрирани за целите на ДДС.

Коментира се вече, че едни от аргументите на органите на приходната администрация да не признаят участието на „Вижън център“ ЕООД като посредник в процесните сделки е, че последно соченото дружество не е превозило директно стоките от прехвърлителя на придобиващия.

Механизмът, по който са извършени сделките в тристранната операция обаче, се потвърждава по категоричен начин от събраните по делото множество писмени доказателства. От приложените товарителници е видно, че превозът започва от прихвърлящия, съгласно представите по делото договори и декларация, това да става чрез фирма за логистични услуги, като превозът започва от Италия и приключва до съответната страна – Белгия, Латвия, като стоките се приемат или от EL LOGISTICA S.R.L. или от GEO-LOGISTIK S.R.L., които ги получават като спедитори и извършването на тези услуги се удостоверява с издадените фактури, които не са оспорени от ответната страна и от писмените потвържедния, получени от придобиващите. В случая не се оспорва и идентичността на стоките, вида и количеството, предмет на доставките.

В подкрепа на горното е и факта, че тези услуги са заплатени от ревизираното лице, в качеството му на посредник в тристранните операции в пълен размер, категорично установеното в настоящото съдебно производство.     Съдът кредитира напълно представените писмени доказателства, като съобрази нормата на чл.27, §§1 и 4 от Регламент ЕО № 1798/2003, /отм./: - 1. Всяка държава-членка поддържа електронна база данни, която съдържа регистър на лицата, на които са издадени идентификационни номера по данък върху добавената стойност в тази държава; 4. Компетентните органи на всяка държава-членка предоставят възможност на лицата, които извършват вътреобщностни доставки на стоки или услуги... да получат потвърждение относно валидността на идентификационния номер по данък върху добавената стойност на всяко посочено от тях лице. Аналогични на посочените разпоредби са нормите на чл.31 от Регламент ЕС №904/2010. В този смисъл и следва да бъде даден приоритет на представените по делото доказателства за извършена проверка валидността на ДДС-номера сторен към датите на поцесните доставки. Дали в последствие някой от тези търговец е бил дерегистриран за целите на търговията с ДДС е ирелевантно в случая, а, ако това прекратяване на регистрацията е сторено със задна дата, това обстоятелство съгласно трайната съдебна практика при наличието на посочените справки, не може да бъде възприето във вреда на оспорващия.

IV. Изпълнено е в случая условието на чл.141 параграф 1 б“д“ - „лицето, посочено в буква г), е определено в съответствие с чл.197 като платец на дължимия ДДС върху доставката, извършена от данъчнозадълженото лице, което не е установено в държавата-членка в която се дължи данъка.“, като в случая са на лице всички предпоставки визирани в чл.197 от директивата.

Съгласно приетата по делото ССчЕ дружеството-жалбоподател е изпълнило задъженията, изложени в чл.265 от Директивата по отношение на представянето на обобщена декларация.

Предвид изложеното, съдът намира, че тук е мястото да се обсъди и още едно обстоятелство, което е дало повод на приходната администрация да формира извод, че „Вижън център“ ЕООД е осъществило вътреобщности придобивания, а не е участник в тристранна операция, като посредник, и, който извод е несъстоятелен – недекларирането на сделките от страна, както на някои прихвърлящ, така и на някои от придобиващите дружества. Това заключение се налага от анализа на проверяващите на информацията от административния обмен с чуждестранните данъчни служби.

Съгласно чл.15 т.4 от ЗДДС, придобиващият начислява ДДС, като получател на доставките. Следва да се има предвид, че неизпълнението на задължението на придобиващия в тристранната операци да начисли дължимия данък, не е самостоятелно основание да се приеме, че стоките не са получени, в резултат на което, за посредника настъпват неблагоприятни последици, като му се възлага задължението да начисли данък. Това важи с пълна сила и за добросъвестния посредник, който е положил всички грижи на добър стопанин.

От страна на РЛ са представени множество писмени доказателства, които кореспондират напълно помежду си, и които с оглед факта, че са представени в хода на ревизионното произовдство, не са оспорени от ответната страна, налагат извода, че „Вижън център“ ЕООД, вземайки всички разумни мерки, за да се увери, че стоките са получени от придобиващите, представя всички документи по чл.9 ал.2 от ППЗДДС, които безспорно удостоверяват качеството му на посредник.

Следва да се посочи също така, че фактът, че придобиващият не е изпълнил задължението си да декларира получените стоки, съответно, да начисли данък за получените стоки, е обстоятелство, което не може да бъде контролирано от ревизираното лице, в качеството му на доставчик на стоката. В този смисъл, както европейската (решение по дело Teleos и др.), така и националната практика (Решение № 4811/28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 16176/2013 г. и др.) категорична – Поставянето на правата на ревизираното лице, каквото е освобождаването муот задължението да начислява ДДС, като посредник в тристранна операция, в зависимост от поведението на получателя по доставката, е недопустимо и не следва да се вменява в тежест, когато доставчикъте действал добросъвестно и е взел всички разумни мерки, за да се увери, че не участва в данъчна измама.   

В този смисъл, разпоредбата на чл.141 от Директива 2006/112/ЕС на Съвета е безусловна – всяка страна членка следва да приеме специфични мерки с цел да не се начислява ДДС върху вътреобщностно придобиване на стоки на нейна територия при трастранна операция. Задължение да начисли ДДС по тази доставка ще има регистрираното за целите на ДДС лице в държавата на клиента, като получател в тристраннна операция.  

Предвид изложеното, според настоящия състав на съда, приетите по делото доказателства, неоспорени от ответната страна, предпоставят извод за реалното осъществяване на процесните, на практика, тристранни операции по смисъла на ЗДДС, осъществени при условията на чл.15 от закона, съответно, по смисъла на Директива 2006/1128ЕО. Респективно, данъкът по тези тристранни операции е дължим от придобиващите лица (клиентите), противно на приетото от страна на ревизиращия екип.

При това положение РА, с който на жалбоподателя е начислен допълнително ДДС относно така осъществените тристранни операции, ведно със съответната лихва за забава, следва да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.

         Предвид изхода на спора и претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 44 466.80 (четиридисет и четири хиляди четиристотин шестдесет и шест и 0.80) лв., съобразно представения на основание чл.80 от ГПК спикък на разноските.

         Що се отнася до претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за превод на документи в размер на 4 037.76 лв., представени в хода на съдебното производство, съдът намира същата за неоснователна. Това е така, тъй като, съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следва изрично да се отбележи, че "разноски по производството" по смисъла на чл.143 ал.1 от АПК са всички разноски на страната по делото за събиране на допустими, относими и необходими за установяване на обективната истина, доказателства. Тук влизат разноските за вещи лица и преводачи, както и заплатени такси за превод на документи от чужд език, когато същите са представени и приети от съда като доказателства по делото в съдебна фаза. Отделно от това, съдебните разноски са разходите на страните, произтичащи от участието им в административното производство. Следва да се посочи, че още в хода на ревизионното производство е следвало да се преведат на български език, документите, които са представени на чужд език. Всяка от страните по делото е отговорна за направените разноски. Отговорността за разноски по принцип е обективна /безвиновна/, защото загубила спора страна отговаря за разноски, дори ако е положила най- голямо старание да води процеса добросъвестно. Съгласно разпоредбата на чл.81 от ГПК, по присъждането на разноски, съдът се произнася във всеки акт, с който приключва разглеждането на делото в съответната инстанция.Отговорността за разноските е гражданско облигационно отношение, то произтича от процесуалния закон и е уредено от него. Задължението за разноски произтича от неоснователно предизвикания правен спор и тежестта за тях е за страната, която неоснователно е предизвикала същия.

  Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.160, ал.1 от ДОПК и чл. 161, ал.1 от ДОПК, Административен съд – Пловдив, III състав,

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на “Вижън център” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, офис 7, представлявано от управителя В.К., Ревизионен акт № Р-16001621001306-091-001/06.12.2022 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 54 от 20.02.2023 г. на Директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”–Пловдив при Централно управление на НАП, с който на жалбоподателя допълнително е начислен данък по ЗДДС за декларирани тристранни операции в общ размер от 1 398 340.77 лева, ведно с прилежаща лихва за забава в размер общо на 499 075.12 лева.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – София да заплати на “Вижън център” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя В.К., сумата от 44 466.80 (четиридисет и четири хиляди четиристотин шестдесет и шест и 0.80) лв., разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: