Решение по дело №10175/2022 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 ноември 2022 г.
Съдия: Мария Добрева Василева Данаилова
Дело: 20227060710175
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 август 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е
202

гр. Велико Търново, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ                                                 ЙОРДАНКА МАТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                        МАРИЯ ДАНАИЛОВА

ИВЕЛИНА ЯНЕВА

при секретаря М.Н.и участието на прокурора Светлана И., разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД № 10175/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.

С Решение № 44 от 14.06.2022г. по НАХД № 41/2022г. по описа на Районен съд Свищов е потвърдено Наказателно постановление № НП № 618720-F635383 от 15.12.2021 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ГД“ФК“ при ЦУ на НАП, с което на „НАФТЕКС ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД, гр. Свищов, ул. „П. Евтимий“ № 66, вх. А, ет. 3, ап. 7, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗДДС за нарушение по чл. 27, ал. 4 от Наредба Н18/13.12.2006 г.

В законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от „НАФТЕКС ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД, гр. Свищов, ул. „П. Евтимий“ № 66, вх. А, ет. 3, ап. 7, чрез *** С.Г. ***, с която въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По същество касаторът излага доводи, че са ограничени процесуалните права на жалбоподателя. Служители на дружеството не можели да препрограмират системата, също така имали устни указания от НАП с цел по-добро отчитане тези горива да се връщат в група В, ако са поставени в група Б. приложената фактура, сервизен протокол и блок-схема доказват, че са извършвани корекции по програмния продукт след влизане в сила на измененията на Наредбата. Също така от представените Протоколи за извършени проверки от НАП на бензиностанцията на дружеството на 24.11.2020г. и на 14.04.2021г. е видно, че не е отразено такова нарушение, за каквото е санкционирано дружеството в настоящото производство.  Контролните органи, при констатация, е следвало да отправят писмено предписание до дружеството. Не възприемат и изводите на първоинстанционния съд за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН. По изложените съображения, моли да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което НП да се отмени. Претендира разноски за две съдебни инстанции.

 

Ответникът по касация началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ГД“ФК“ при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт И.К.-Т.заема писмено становище вх. № 5282/10.10.2022г. за неоснователността на жалбата. СвРС правилно бил приел, че в издаденото НП подробно е описана, установената в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка. Нарушението на разпоредбата от Наредба Н-18 винаги водело до отклонение от спазването на данъчното законодателство. Правилно съдът бил преценил, че не са налице обстоятелства, които да обосновават маловажност на случая.

 

Представителят на ВТОП дава становище за неоснователност на касационната жалба. Не са налице допуснати от съда нарушения при приложение на материалния закон и при преценката на доказателства. Правилно е прието, че изтъкнатите в касационната жалба обстоятелства не обосновават приложението на чл. 28 от ЗАНН, а са взети предвид при определяне квалификацията на деянието и наложената санкция. Поради това предлага да се остави решението в сила.

 

Съгласно чл. 218 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН предмет на касационната проверка са само посочените в жалбата пороци на решението, но за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. В рамките на задължителната служебна проверка и предвид наведеното от касатора касационно основание, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение.

 

От Свищовския РС е установено, че „НАФТЕКС ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД като задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба Н-18 не е било регистрирало всяка продажба на стоки и услуги в съответната данъчна група според вида на продажбите. Съгласно чл. 27, ал. 4 от Наредба Н-18 при работа с ЕСФП и извършване на зараждания на пропан-бутан в бутилки за битови нужди от ел. везни същите данните трябвало да отчитат в данъчна група "Б", а не в група "В", както било в случая. Последното обстоятелство е видно от изваден "Z" отчет № 0043213/16.11.2021 г. от ЕСФП "Даниел плюс" версия 3. 5 KL с FDRID № 4418653, инд. № на фискално устройство DL002209, инд. № на фискална памет № 59002515, при което продадената газ за битови нужди от търговеца била отчитана в група "В", а не в група "Б". Установеното несъответствие при отчитането не е довело до неотразяване на приходи.

 

За да потвърди НП районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от компетентен орган и е предявен на нарушителя. На жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи възраженията си против констатациите в акта при неговото съставяне и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Наказателното постановление съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Деянието се явява нарушение по смисъла на чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 и чл. 118 и чл. 27, ал. 4 от Наредба Н-18. Настъпването на някакви отрицателни последици от деянието е пречка за прилагането на привилегирования състав на чл. 185, ал. 1 ЗДДС (по арг. от чл. 185, ал. 2, изр. 2 от същ. зак.), като в случая такива не се установяват. Имуществената санкция, която се предвижда за това нарушение, извършено от ЮЛ, възлиза от 500 лв. до 2 000 лв. СвРС приема, че правилно НО е определил размера на имуществената санкция в минимален размер от 500 лв., тъй като от една страна липсват отегчаващи отговорността обстоятелства, а от друга страна – нарушението е първо. Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН. Счел е, че вътрешните отношения между жалбоподателя и трето лице, което обслужва ЕСФП, не са обстоятелства, които биха могли да изключат отговорността на жалбоподателя по ЗДДС. Намерил е за неоснователни и останалите съображения, изложени в жалбата.

 

Настоящият състав, като споделя мотивите на съда за формална законосъобразност на НП и доказаност на нарушението, намира извода му за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН за неправилен по следните мотиви: 

Съдът счита, че извършеното нарушение от дружеството осъществява признаците на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. ЗАНН в § 1, т. 4 от ДР (Нова – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) съдържа легална дефиниция на понятието "маловажен случай". Такъв е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.  Маловажен случай на административно нарушение ще е налице тогава, когато нарушението с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. По делото липсват доказателства, а и не се твърди, дружеството – жалбоподател да е било санкционирано за други нарушения по ЗДДС. Освен това, не са установени факти и обстоятелства за откриване на допълнителни данъчни задължения на дружество. Процесното нарушение е резултат от погрешно програмиране на фискалното устройство от дружество, което по договор обслужва сервизно касатора. Действително отговорността на юридическото лице е безвиновна, но в случая нарушението е вследствие на действия на лице, несвързани с дружеството, като касаторът е проявил добросъвестност при въвеждане в експлоатация и поддръжка на фискалното устройство. Тези обстоятелства са релевантни при преценката за интензитета на обществената опасност на нарушението спрямо типичните нарушения от този вид и преценени в своята съвкупност, обосновават по - ниска обществена опасност на деянието и дееца спрямо други нарушения от същия вид.

Не е спорно, че вмененото на санкционираното лице нарушение е формално по своя характер, но това не съставлява пречка преценката за маловажност да се извършва при отчитане наличието или липсата на вредоносни последици, макар и несъставомерни такива. В случая изложените по – горе обстоятелства представляват смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието с оглед конкретните обективни условия, като такова с по - ниска степен на обществена опасност. Значимостта на охраняваните обществени отношения свързани с документооборота и отчетността на дейността на търговеца, са обусловили законодателното разрешение неизпълнението на задължението по чл. 27, ал. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ да бъде квалифицирано като административно нарушение по чл. 185, ал. 2, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Това обаче не означава, че с оглед цялостната характеристика на деянието и дееца и обстоятелствата, относими към извършеното нарушение, не може да е налице по - ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Степента на обществена опасност на конкретното формално нарушение следва да бъде преценена на база на конкретните обективни обстоятелства и субективно поведение (отношение) на нарушителя. Не може да се приеме, че в конкретния случай нарушението рефлектира върху охраняваните със санкционната норма на чл. 185, ал. 2, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС обществени отношения по начин, непозволяващ приложението на чл. 28 от ЗАНН. В случая, с оглед установената по делото фактическа обстановка, липсата на накърнени интереси - както обществени, така и на фиска и следва да се приеме, че степента на обществена опасност на извършеното нарушение е по - ниска в сравнение със степента на обществената опасност, която законодателят е възприел при регламентирането на административнонаказателния състав. Освобождаването от административно- наказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН не е в противоречие с целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН, доколкото предупреждението към нарушителя, че при повторно извършване на такова нарушение ще му бъде наложена санкция, би било адекватното за случая решение на наказващия орган. В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, неприлагането от административнонаказващия орган на нормата на чл. 28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и обуславя неговата отмяна.

С оглед изложените съображения съдът следва да упражни правомощието по чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН и да отмени обжалваното Наказателно постановление № НП № 618720-F635383 от 15.12.2021 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ГД“ФК“ при ЦУ на НАП, като предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

При този изход на делото на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза на касатора следва да се присъдят направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. по чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения за всяка една от съдебните инстанции, за което са налични договори за правна защита и съдействие от 04.04.2022г. (л. 46 от делото на СвРС) и 11.07.2022г. (л. 35 от делото)  с отбелязано в тях плащане в брой.

 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с 221, ал. 2 и 222, ал. 1 от АПК, съдът

Р    Е    Ш    И:

ОТМЕНЯ Решение № 44 от 14.06.2022г. по НАХД № 41/2022г. по описа на Районен съд Свищов и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП № 618720-F635383 от 15.12.2021 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ГД“ФК“ при ЦУ на НАП, с което на „НАФТЕКС ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД, гр. Свищов, ул. „П. Евтимий“ № 66, вх. А, ет. 3, ап. 7, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗДДС за нарушение по чл. 27, ал. 4 от Наредба Н18/13.12.2006 г.

ПРЕДУПРЕЖДАВА „НАФТЕКС ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. Свищов, ул. „П. Евтимий“ № 66, вх. А, ет. 3, ап. 7, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид /по чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗДДС/, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ да заплати на „НАФТЕКС ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД, гр. Свищов, ул. „П. Евтимий“ № 66, вх. А, ет. 3, ап. 7, разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 (шестстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

                                                                             2.