РЕШЕНИЕ
№ 315
гр. Петрич, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20241230100732 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. С.
Н., ЕГН **********, действаща чрез пълномощник адв. И. М. срещу К. Б. В.,
ЕГН **********, обективираща обективно кумулативно съединени искове
претенции : да се разреши издаването на паспорт на малолетните К. К. В.,
ЕГН ********** и Ст. К. В., ЕГН **********, без съгласието на бащата К. Б.
В., ЕГН **********, както и да се даде разрешение малолетните К. К. В., ЕГН
********** и Ст. К. В., ЕГН ********** да пътуват извън пределите на
страната, придружени от тяхната майка А. С. Н. или упълномощени от нея
лица, заместващо съгласието на бащата К. Б. В., ЕГН **********.
Твърди се в исковата молба, че страните са родители на малолетните Ст. К.
В., роден на **.**.**** г. и К.К.В., роден на **.**.**** г. Твърди се, че всеки
от родителите на малолетните има своя самостоятелен живот като децата
живеят с майка си. Сочи, че с определение № 192/29.07.2019 г. по гр.д. №
883/2019 г. на РС гр. П. е одобрена спогодба, по силата на която родителите са
договорили упражняването на родителските права, лични контакти и
издръжка на децата. Ищцата сочи, че е сключила граждански брак, от който
1
има родено още едно дете. Сочи, че в грижите по отглеждане на децата си
получава подкрепата на родителите си и на съпруга си. Твърди се, че
ответникът не дава съгласие за снабдяване на малолетните К. и Ст. със
задгранични паспорти и за пътуването им зад граница, най-вече до Р Г. и Р С.
М. Релевира подробни съображения за необходимостта от пътуване на
малолетните зад граница с цел почива и екскурзии.
Ищецът прави доказателствени искания, представя писмени доказателства.
Препис от исковата молба и доказателствата са връчени надлежно на
ответника, по месторабота, който в законоустановения срок не депозира
писмен отговор.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с договорен процесуален.
Поддържат предявените искове, сочат доказателства, пледират за уважаване
на исковете като доказани и основателни.
Ответникът се явява лично и с договорен процесуален представител,
оспорват предявените искове. Твърдят, че майката иска да изведе малолетните
деца в чужбина, с цел постоянно пребиваване. Заявяват съгласие да се издадат
на малолетните паспорти за задгранично пътуване и да напускат страната за
Република С. М. и Република Г., с цел почивка, за срок от една година.
Твърдят, че ищцата препятства контактите на ответника с децата.
За делото е уведомена Дирекция „Социално подпомагане“ П., която
представя доклад/становище.
По делото са събрани представените от страните писмени доказателства.
Разпитани са свидетелите В. С. /майка на ищцата/, В. Н. /съпруг на ищцата/,
Ст. В. /майка на ответника/ и Й. Анг. /леля на ответника/.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в
тяхната съвкупност, прави следните изводи от фактическа страна :
Установи се по делото, че малолетните К. К. В., ЕГН ********** и Ст. К. В.,
ЕГН **********, са родени от майка А. С. Н., ЕГН ********** и баща К. Б.
В., ЕГН **********.
Установи се, че по силата на одобрена от съда спогодба по гр. д. № 883/2019
г. по описа на Районен съд гр. П., родителските права по отношение на
малолетните К. К. В., ЕГН ********** и Ст. К. В., ЕГН **********, са
предоставени на майката А. С. Н., ЕГН **********, а на бащата К. Б. В., ЕГН
2
********** е определен режим на лични контакти с децата. По силата на
одобрената от съда спогодба бащата се е задължил да заплаща на всяко едно от
децата си месечна издръжка в размер на 140 лева, платима чрез майката, по
банков път, или чрез пощенски запис.
Не е спорно по делото, а събраните писмени и гласни доказателства по
несъмнен начин установиха, че към момента малолетните К. и Ст. живеят с
майка си, която е създала семейство с В. Н., от съжителството с когото е
родено едно малолетно дете. Семейството на молителката живее в гр. П.,
ул.“О.“ № **. Установи се, че е безработна, студентка в НБУ, дистанционна
форма на обучение, съпругът й работи на трудов договор във фирма „А.“.
Установи се, че ответникът живее в гр. П., ул.“К.“ № *. Работи като във
връзка с изпълнение на трудовите си функции често е извън града.
Страните не спорят, че на малолетните К. и Ст. не са издадени паспорти за
задгранично пътуване, както и че същите не са пътували извън страната
поради разногласия между родителите /страните по делото.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Претенциите с правно основание чл.127а, ал.2 СК във връзка с чл.76, т.9
ЗБЛД и чл.127а, ал.2 СК във връзка с чл.45 ЗБЛД и чл.23, ал.4, т.1 ПИБЛД са
допустими – предявени е от и срещу надлежна страна, пред компетентния съд
– районния съд по настоящ адрес на детето.
По основателността на исковете:
Настоящото производство е специфично – на спорна съдебна
администрация, в което следва да се администрират признати и гарантирани
от закона материални субективни права на малолетните К.К. В., ЕГН
********** и Ст. К. В., ЕГН **********, без да се отрича или признава
съществуването им, като съдът е задължен да охранява интересите на децата.
Съгласно чл.127а, ал.1 СК въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите за това лични документи, се решават
по общо съгласие на родителите. Съгласно ал.2 от посочената разпоредба,
когато родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от
районният съд по настоящ адрес на детето.
Детето има право на свободно придвижване, което е гарантирано от
3
националното, европейското и международното законодателство – чл.13 от
ВДПЧ, ЕКПЧ, ЗКЗПЧ, ЗБДС и др. Това свое право обаче детето упражнява
при съобразяване с установените специални норми, каквито се чл.127 и
чл.127а СК. Детето не може да пътува само, нито със съдействието само на
единия родител. В този смисъл принципът на свободно придвижване не
лишава родителя от възможността и правото да преценява, с оглед интересите
на детето си кога, как, с кого, по какъв начин и за какъв срок то да пътува в
чужбина. От друга страна - когато детето има нужда да пътува в чужбина и то
необосновано се възпрепятства от единия родител, като това поведение не е в
негов интерес и става причина за разногласие между родителите, съдът е
органът, на когото е предоставена възможност да разреши конкретни
пътувания, в определен период от време и до определени държави или
неограничен брой пътувания, също до определени държави. При преценката
си съдът се ръководи единствено от интереса на детето, който се определя
конкретно, за всеки случай, с оглед спецификата на казуса, като същата следва
да бъде направена с оглед максимално гарантиране интересите на детето.
Правото на детето да пътува извън страната следва да бъде преценено на база
възможностите за гарантиране и на останалите му права като правото на
живот, на телесна невредимост и осигуряване на нормално физическо и
психическо развитие. Установяването на конкретния интерес налага съдът да
събере доказателства както относно фактите, обуславящи необходимостта от
пътуване, така и относно мястото, условията и средата, при които детето ще
пребивава.
Като съобрази гореизложеното съдът преценява, че в интерес на
малолетните К. и Ст. е да бъде разрешено да пътуват до държавите-членки на
Европейския съюз, както и до Р М., придружавани от майка си за срок от
четири години, считано от влизане в сила на решението, като тези пътувания
да не съвпадат по време с времето, определено за лични контакти на бащата с
децата. Установи се, че майката е родителят, който полага ежедневните
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на малолетните К. и
Ст., както и че бащата не упражнява редовно съдебно определения му режим
на лични контакти с малолетните. Наред с посоченото съдът съобрази, че
децата са с местоживеене в гр. П., който е граничен район – намира се на
границите с Р С.М. и Р Г. Ето защо съдът счита, че в интерес на малолетните е
да се разреши на същите да пътуват с майка си или с упълномощено от нея
4
лице с цел почивка и туризъм, до страните-членки на ЕС, както и до Р С. М.,
което би повлияло положително и укрепващо по отношение здравословното
състояние на децата, същевременно би се отразило благоприятно на
цялостния процес на формиране на техния мироглед, обща култура и като
цяло на техните личности. В този смисъл съдът счита за доказана и
основателна молбата за разрешение, заместващо съгласието на ответника –
баща на малолетните да пътуват с майка си или с упълномощено от майката
лице, до страните – членки на ЕС и Р Северна М., за неограничен брой
случаи, за срок от 4 /четири/ години, считано от влизане на решението в сила,
както и за издаване на задграничен паспорт на детето и като такава следва да
се уважи изцяло.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ищцата има
намерение да изведе от страната малолетните К. и Ст. с цел постоянно
пребиваване в чужбина, тъй като по делото не се събраха доказателства -
преки и/или косвени, в подкрепа на твърденията на ответника.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдът следва да
присъди в тежест на ответника сторените от ищцата, доказани и своевременно
заявени разноски в размер на: 25 лева заплатена държавна такса и 700 лева
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.127а, ал.2 и ал.3 от Семейния
кодекс във връзка с чл.45 и чл.76, т.9 от Закона за българските лични
документи и чл.23, ал.4, т.1 от Правилник за издаване на български лични
документи, съдът
РЕШИ:
ДАВА разрешение, заместващо съгласието на бащата К. Б. В., ЕГН
**********, за издаване на паспорт за задгранично пътуване на малолетните
К. К. В., ЕГН ********** и Ст. К. В., ЕГН **********.
ДАВА разрешение, заместващо съгласието на бащата К. Б. В., ЕГН
**********, малолетните К. К. В., ЕГН ********** и Ст. К. В., ЕГН
********** да пътуват, придружавани от своята майка А. С. Н., ЕГН
********** или упълномощено от последната лице, до страните – членки на
Европейския съюз и до Р Северна М., за неограничен брой случаи, за срок от 4
5
/четири/ години, считано от влизане на решението в сила, като тези пътувания
да не съвпадат по време с времето, определено за лични контакти на бащата К.
Б. В., ЕГН ********** с малолетните К. К. В., ЕГН ********** и Ст. К. В.,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА К. Б. В., ЕГН ********** да заплати на А. С. Н., ЕГН
********** сумата от 725 /седемстотин двадесет и пет/ лева съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Бл. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на Дирекция ”Социално подпомагане”-
община П. - за сведение.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6