№ 658
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Величка Борилова
Капка Павлова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело №
20241001000568 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260002 от 22.05.2024 г., постановено по т.д.№ 17/2021 г. по
описа на Софийски окръжен съд, ТО, III състав, по иск на М. К. Н., на
основание чл.517, ал.4, изр. последно от ГПК, дружеството „Й.-И. И.“ ЕООД е
прекратено, като ответникът е осъден да заплати в полза на ищцата сумата от
380 лв. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.259, ал.1 от ГПК решението е обжалвано от „Й. - И. И.“
ЕООД. Сочи се, че решение е недопустимо поради нарушаване на
диспозитивното начало и произнасяне свръхпетитум, както и неправилно
поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и материалния закон. Твърди, че делото е обявено за решаване от
първоинстанционния съд без да е изяснена фактическата обстановка и без да е
дадена възможност на страните да уредят отношенията си и да постигнат
1
споразумение, като съдът е обявил делото за решаване в закрито заседание с
Определение № 260037/04.04.2024 г., без да насрочи открито съдебно
заседание и без да провери има ли промяна във фактическите обстоятелства.
Изтъква се, че първоинстанционният съд не е отчел, че през 2024 г.,
фактическите обстоятелства по делото са променени. В депозирана пред съда
молба от 17.04.2024 г. ответникът е посочил, че е налице новонастъпило
обстоятелство - влязлото в сила Решение № 70/15.10.2021 г. по гр. д. №
361/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, III с-в,
с което съдът признава за установено, че С. С. и И. И. дължат на М. К. Н.
следните суми, за които е издадена заповед № 32 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 11.02.2019 г. по ч. гр.
д. № 828/2018 г.: сумата 27 000 лв. главница; сумата 6 280 лв. договорна лихва
за периода от 01.05.2016 г. до 16.08.2018 г.; законната лихва върху главницата,
считано от 15.10.2018 г. до изплащане на вземането. Посоченото решение е
потвърдено с Решение № 1249/20.10.2022 г., постановено по в. гр. д. №
1573/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1
граждански състав, като с Определение № 3969/08.12.2023 г. по гр. д. №
737/2023 г. на ВКС, IV ГО въззивното решение не е допуснато до касационно
обжалване. На следващо място се изразява готовност И. И., в качеството му на
едноличен собственик на капитала на дружеството, да заплати, макар и на
части, доброволно задълженията си към М. Н., като по делото бъде сключена
съдебна спогодба, без да се стига до прекратяване на „Й.-И. И.“ ЕООД.
Представя доказателства за плащане -две разписки от „Изи пей“, от които е
видно, че на 03.06.2024 г. той е заплатил на М. Н. 10 000 лв. от главницата по
изпълнителния лист, цялата в размер на 27 000 лв. Твърди, че има и публични
задължения в размер на 31559,54 лв., част от които са погасени по давност, а
останалата част от публичните си задължения той ще заплаща на части. В
заключение твърди, че е нарушено правото на справедлив съдебен процес по
чл. 6 от КЗПЧОС, като първоинстанционният съд не е взел предвид промяната
на позицията му във връзка с влязлото в сила съдебно решение по гр. д .№
361/2021 г. на СОС и готовността му да постигне спогодба с ищеца и да
заплаща задълженията по изпълнителния лист, за да не се заличава
дружеството. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от М. К. Н., с който същата се оспорва като неоснователна, като са изложени
2
подробни съображения. Сочи, че действително, от страна на ответника по
делото са подадени молби с искане за отмяна на хода по същество и
предоставяне на възможност за сключване на спогодба и са представени
доказателства по делото, но следва да се има предвид, че възможността за
представяне на исканите доказателства е била преклудирана, а представените
доказателства са били приобщени по служебен път по делото. За правилен
намира извода на първоинстанционния състав, че не е нужно на страните да
бъде отменян хода по същество, за да сключат спогодба, предвид
възможността такава да бъде сключена във всеки един момент на
производството. Изтъква, че спорът между страните касае не съществуването
на дадено задължение, а способът на принудително изпълнение, поискан от
ищеца и предприет от страна на ЧСИ, комуто е възложено принудителното
изпълнение и евентуално съдебно споразумение по предмета на настоящото
дело би могло да обхване само този предмет, но не и други въпроси, които
въззивникът желае. Сочи, че в периода между обявяване на делото за решаване
по същество и постановяване на обжалваното решение ясно изразена воля от
двете страни за постигане на споразумение не е била налице, тъй като от
страна на ответника не е имало нищо повече от принципно изявено намерение
за разсрочено плащане на задълженията му, а приложените документи са за
плащания, извършени от ответника след постановяване на обжалваното
решение. На последно място излага, че не би могла да съществува по голяма
гаранция на правото на справедлив процес за въззивника от спирането на
производството по т.д. 17/2021 г. за период от три години, до постановяване на
влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 361/2021 г. и разглеждането му,
включително и от Върховния касационен съд. Моли обжалваното решение да
бъде потвърдено. Претендира разноски. Не са сторени доказателствени
искания.
По делото от въззивника е постъпила молба с вх. №26542/17.10.2024 г., с
която отново е поискано спиране на производството, както и са представени
доказателства за плащане на 17.09.2024 г. на сумата от 1000 лв. в полза на
ищцата. Изразява се готовност за продължаване на плащанията в полза на
ищцата, както и за постигане на споразумение.
С молба от 28.10.2024 г. М. К. Н. е посочила, че не желае да бъде
постигнато споразумение между страните и че отсъстват основания за
спиране на производството. Сочи, че не са налице предпоставки за отмяна на
3
обжалваното решение и моли същото да бъде потвърдено. Претендира
разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.
При така изложеното съдът намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от надлежна
страна в производството- ответник, насочена е срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради
което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Апелативен съд-София, извършвайки проверка на обжалваното решение
по повод въззивната жалба в рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК,
приема следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от служебно извършена
на основание чл.23, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на
ответника „Й.-И. И.“ ЕООД, представлявано от едноличния собственик на
капитала И. А. И., че дружеството е с капитал 20 лева, разпределени в 4 дяла
по 5 лева всеки, върху които с разпореждане от 11.11.2020 год. по изп. дело №
20198460400052 на ЧСИ В. Н., рег. № *** на КЧСИ, е наложен запор в полза
на взискателя М. К. Н., вписан в регистъра с вписване № 20201119113605, за
вземане срещу едноличния собственик И. А. И., възлизащо към 10.11.2020
год. на 57 593.04 лева. Посочено е, че вземането произтича от издаден на
11.02.2019 год. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 828/2018 год. на Районен съд –
Сливница.
Видно от служебно изисканите от първоинстанционния съд и постъпили
по делото на 19.03.2024 год. заверени преписи от решение № 70/15.10.2021
год. по описа на СОС по гр.д. № 361/2021 год., решения № 1249/20.10.2022
год. и № 1448/12.12.2022 год. на САС по в.гр.д. № 1573/2022 год. и
определение № 3969/08.12.2023 год. на ВКС по гр.д. № 737/2023 год., е
признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че И. А. И. и С. И. С.
дължат солидарно на основание договор за спогодба от 16.08.2018 год. на М.
К. Н., следните суми, за които е издадена заповед № 32 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 11.02.2019
год. по ч.гр.д. № 828/2018 год. на Районен съд – Сливница, а именно : 27 000
лева главница, 6 280 лева договорна лихва за периода от 01.05.2016 год. до
16.08.2018 год. и законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2018 год.
4
до изплащане на вземането.
Не се спори, а се установява и от представеното по делото
Постановление от 29.01.2021 г. за овластяване за прекратяване на търговско
дружество по реда на чл. 517, ал. 4 от ГПК, издадено по изп. д. №
20198640400052 по описа на ЧСИ В. Н., рег. №*** на КЧСИ, че последният е
овластил взискателя да предяви иск за прекратяване на търговското
дружество. Видно от мотивите на постановлението към момента на
издаването на същото не е погасен дълг в общ размер на 45 925,25 лв.
Не се спори, а от представените пред настоящата инстанция
доказателства, а именно Уведомление за преобразуване с изх.
№11058/17.05.2021 г., издадено от ЧСИ В. П., рег.№*** на КЧСИ, с район на
действие ОС- Ловеч, че на основание § 3 от ПЗР на ЗЧСИ във връзка с чл.427
от ГПК, по молба на М. К. Н., подадена по изп. дело № 20198460400052 на
ЧСИ В. Н., рег. № *** на КЧСИ, делото е предадено на ЧСИ В. П., рег.№***
на КЧСИ за продължаване на изпълнението по него, като е образувано изп.
дело № 20218790400937 по описа на ЧСИ В. П., рег. № *** на КЧСИ, а от
представената Сметка за размера на дълга, издадена от ЧСИ В. П., рег.№*** на
КЧСИ, се установява, че размерът на дълга е както следва: главница- 27 000
лв., законна лихва за периода от 15.10.2018 г. до 16.01.2024 г. (датата на
издаване на сметката за размер на дълга)- 15 440.97 лв., съдебни разноски-
8 687,83 лв., като са посочени и задълженията а такси към ЧСИ в общ размер
на 5 892.18 лв. Посочено е, че присъединените публични вземания по чл.458
от ГПК в полза на държавата към НАП са в общ размер на 31 559,54 лв.
От Удостоверение с изх.№21204/06.06.2024 г., издадено по изп. дело №
20218790400937 на ЧСИ В. П., рег. № *** на КЧСИ, се установява, че дългът
се състои от главница в размер на 27 000 лв., ведно със законната лихва върху
нея от 15.10.2018 г., която към момента на издаване на удостоверението е в
размер на 16 764,78 лв., неолихвяема сума в размер на 7 974,60 лв., включваща
съдебни разноски и сума от 1 423,37 лв. такси по изпълнението, както и
последваща такса по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ, която възлиза на сумата от
5 449,24 лв.
От намиращите се на л. 23 и л.25 по делото Уведомително писмо от
НАП, изпратено до И. А. И., и Протокол от 15.04.2024 г. се установява, че по
давност са погасени задължения към държавата в общ размер на 279,02 лв.
5
По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се
установява, че след постановяване на обжалваното в настоящото
производство решение, И. И. на 03.06.2024 г. е заплатил на М. К. Н. сумата от
10 000 лв. във връзка с изп. дело № 20218790400937 по описа на ЧСИ В. П.,
рег. № *** на КЧСИ, на 27.05.2024 г. е заплатил сумата от 210.16 лв. в полза на
НАП, а на 17.09.2024 г. е заплатила в полза на ищцата сумата от 1 000 лв. във
връзка с висящото изпълнително дело № 20218790400937 на ЧСИ В. П., рег.
№ *** на КЧСИ.
От правна страна:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба е
предявен конститутивен иск, с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК за
прекратяване на ответното дружество „Й.-И. И.“ ЕООД.
С атакуваното Решение № 260002 от 22.05.2024 г., постановено по т.д.№
17/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, ТО, III състав, постановено по
реда на чл.376 от ГПК, съдът е прекратил търговско дружество „Й.-И. И.“
ЕООД и е осъдил последното да заплати в полза М. К. Н., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 380 лв., разноски за производството. Съдът е изложил, че
от писмените доказателства се установява, че ищцата е насочила
изпълнението по изп. дело № 20198460400052 на ЧСИ В. Н., рег. № *** на
КЧСИ срещу всички дялове в „Й.-И. И.“ ЕООД и че запорът върху
дружествените дялове, наложен от ЧСИ, е вписан в ТРРЮЛНЦ от Агенцията
по вписванията. Именно поради изложеното в случая не е необходимо
връчването от ЧСИ на изявление на взискателя по реда на чл.517, ал.3 от ГПК
за прекратяване на дружеството и изтичане на тримесечен срок от това
действие за овластяване на взискателя да предяви иска за прекратяване на
дружеството пред съда. От друга страна е прието, че ответникът не е
ангажирал доказателства, че е удовлетворено вземането на взискателя по
изпълнителното дело, поради което искът е счетен за основателен.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на
първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 от ГПК
препраща към тях.
Съгласно трайно установената съдебна практика, обективирана в
решение 104 от 10.07.2014 г. по т. д. 2144/2013 г., ТК, II ТО на ВКС, решение
138 от 12.07.2017 г. по т. д. 1753/2016 г., ТК, І ТО на ВКС и решение 60 от
6
10.07.2012 г. по т. д. 134/2012 г., ТК, І ТО на ВКС, решение № 114 от
01.10.2009 г. по т. д. № 271/2009 г. на ВКС, I т. о., която изцяло се споделя от
настоящия състав на съда, искът по чл. 517, ал. 4 ГПК е конститутивен и с
него се упражнява потестативното право на кредитора на едноличния
собственик на капитала да прекрати търговското дружество, за да удовлетвори
вземането си от ликвидационният дял на длъжника. Абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимостта на иска е наличието на висящо
изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а
търговското дружество на трето задължено лице, осуетило изпълнението
върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното
производство стойност на дружествения дял, както и наличието на изрично
овластяване на взискателя за предявяване на този иск. В конкретния случай,
видно от събраните по делото доказателства така предвидената абсолютна
положителна предпоставка е налице, тъй като видно от представеното
удостоверение от ЧСИ изпълнителното производство е висящо, а ищецът в
настоящето производство не е загубил качеството си на кредитор.
От разпоредбата на чл. 517, ал. 4 от ГПК се установява, че
предпоставките за основателност на така предявеният конститутивен иск са:
притежавано от ищеца М. К. Н. качество взискател по изпълнително дело, по
което изпълнението е насочено върху притежавани от длъжника И. А. И.
дружествени дялове „Й.-И. И.“ ЕООД, съответно наложен върху
дружествените дялове запор и овластяване на взискателя от съдебния
изпълнител да поиска прекратяване на дружеството. В тази връзка следва да
се посочи, че предмет така предявеният иск не е подлежащото на
принудително изпълнение вземане (неговия размер) на кредитора-ищец, а
упражняването на потестативно право за прекратяване на търговското
дружество-ответник и откриването на производство по ликвидация, като
способ за събиране на задължението.
При кумулативното наличие на посочените законови изисквания
сезираният съд може да отхвърли иска, само ако в хода на разглеждането му се
установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на
съдружника част от имуществото, определена по правилото на чл. 125, ал. 3 от
ТЗ, или че вземането на взискателя е погасено - независимо дали от
дружеството, длъжника или от трето лице. Предпоставките за уважаване на
исковете по чл. 517, ал. 3 и чл. 517, ал. 4 от ГПК са идентични, като в
7
хипотезата на чл. 517, ал. 4 от ГПК не следва да се спазват изискванията на
чл. 96, ал. 1 от ТЗ и изискването за връчване на изявление за прекратяване на
дружеството или за участието на длъжниците в дружеството. Тези изисквания
не се прилагат, тъй като всички дялове в дружеството, върху които
изпълнението е насочено, са собственост на длъжника. Съображенията
относно предмета на производството по чл. 517, ал. 3 от ГПК обаче са изцяло
приложими и към производството по чл. 517, ал. 4 от ГПК.
В процесния случай от страна на въззивника не бяха ангажирани
доказателства за погасяване в цялост на дълга на И. А. И. към М. К. Н., което
да е предпоставка за отхвърляне на предявеният иск. Не са ангажирани и
доказателства за прекратяване на изпълнителното производство, което ако е
настъпило в хода на съдебния процес по предявен иск по чл. 517, ал. 4 ГПК,
има за последица отпадане на абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на конститутивния иск - ищецът няма качеството на взискател
в изпълнителния процес. Такива доводи не са твърдени от ответника.
Поради изложеното, предявеният от М. К. Н. против „Й.-И. И.“ ЕООД
иск с правно основание чл.517, ал.4 от ГПК се явява основателен и доказан.
За неоснователни съдът намира оплакванията на „Й.-И. И.“ ЕООД,
изложени във въззивната жалба, досежно реда, по който СОС е постановил
съдебното решение, а именно без да насрочи делото в открито съдебно
заседание, предвид разпоредбата на чл.376 от ГПК.
Неоснователни са и оплакванията за липса на предоставена възможност
на страните да постигнат споразумение или спогодба. Както
първоинстанционният съд е изложил, страните могат да сключат спогодба по
всяко време на производството, включително и след постановяване на
съдебното решение. Видно от заявеното от въззиваемата страна е, че и към
настоящия момент постигане на спогодба е невъзможно.
Неоснователни са оплакванията на въззивното дружество, че доколкото
е налице частично плащане на дълга, то не са налице предпоставките за
прекратяване на дружеството, тъй като едноличният собственик на капитала,
а и дружеството „Й.-И. И.“ ЕООД, предлагат заплащане на задълженията на
И. А. И.. Както бе посочено по-горе, за да е налице основание за отмяна на
обжалваното решение, с което е постановено прекратяване на дружеството, и
за отхвърляне на иска като неоснователен, то ответникът следва да докаже, че
8
задължението на едноличния собственик на капитала на дружеството е
платено изцяло. Такова доказване в настоящото производство не бе
проведено. Изразеното желание от страна на дружеството и неговия
едноличен собственик, а и частичните плащания на дълга, не могат да
послужат за основание за отхвърляне на иска като неоснователен.
Поради изложеното и въпреки представените в настоящото
производство писмени доказателства за частични плащания на дълга от страна
на И. А. И. в полза на ищцата, то следва да се приеме, че същият не е погасен
изцяло, поради което искът на взискателя се явява основателен, а
постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд- правилно
и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на въззиваемата страна М. К. Н. следва
да бъдат присъдени разноски, сторени в настоящото производство в размер на
1250 лв., представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и защита по делото.
Водим от гореизложеното Апелативен съд-София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260002 от 22.05.2024 г., постановено по
т.д.№ 17/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, ТО, III състав.
ОСЪЖДА „Й.-И. И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: с.
Пролеша, община Божурище, ул. Х. Ботев“ №88 да заплати в полза на М. К.
Н., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1250 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защита в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 от
9
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10