Решение по дело №16722/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4087
Дата: 6 юни 2019 г. (в сила от 6 юни 2019 г.)
Съдия: Светослав Тихомиров Спасенов
Дело: 20181100516722
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 06.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Спасенов  в.гр.дело № 16722 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Инициирано е по две въззивни жалби с идентично съдържание, подадени от ответниците в първоинстанционното производство П.Н.Х. и С.Д.Х. срещу решение № 432815 от 18.06.2018 г., постановено по гр. д. № 25570/2017 г. по описа на СРС, ГО, 37 състав, в частта, с която предявените от Т.С. ЕАД срещу П.Н.Х. и С.Д.Х. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД са уважени частично, като по отношение на всеки от ответниците е признато за установено, че дължи на ищеца следните суми: 1/ за П.Н.Х. - сумата от 1002,02 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за период м. 05.2014 г. – м. 04.2015 г., ведно със законната лихва, считаното от 04.10.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 94,47 лева, представляваща лихва върху главницата за топлинна енергия за период 15.09.2015 г. – 19.08.2016 г., както и сумата от 17,84 лева, представляваща главница за дялово разпределение за период м. 05.2014 г. – м. 04.2015 г.; 2/ за С.Д.Х. - сумата от 1002,02 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за период м. 05.2014 г. – м. 04.2015 г., ведно със законната лихва, считаното от 04.10.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 94,47 лева, представляваща лихва върху главницата за топлинна енергия за период 15.09.2015 г. – 19.08.2016 г., както и сумата от 17,84 лева, представляваща главница за дялово разпределение за период м. 05.2014 г. – м. 04.2015 г.

За горепосочените суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 55577/2016 г. по описа на СРС, ГО, 37 състав.

С обжалваното решение са отхвърлени исковете на Т.С. ЕАД срещу П.Н.Х. и С.Д.Х. за главница за топлинна енергия и лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважените до пълните предявени размери, както и исковете за лихва върху главницата за дялово разпределение за период  15.09.2015 г. – 19.08.2016 г.

С решението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК всеки от ответниците П.Н.Х. и С.Д.Х. е осъден да заплати в полза на Т.С. ЕАД сумата от по 523,82 лева, представляващи разноски в заповедното и исковото производство.

С решението и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т.С. ЕАД е осъдено да заплати на П.Н.Х. и С.Д.Х. сумата от 1,02 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.

Във въззивните жалби са изложени твърдения за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение. Поддържа се, че съдът е обсъдил избирателно в мотивите си събраните по делото доказателства. Оспорват се заключенията на приетите в хода на първоинстанционното производство съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, като се посочва, че съдът е постановил своето решение въз основа на оспорени от ответната страна доказателства. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил всички направени от ответниците възражения.

Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и за отхвърляне на предявените от ищеца искове в цялост.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на въззивните жалби от страна на въззиваемата страна Т.С. ЕАД и третото лице – помагач Т.С. ЕООД.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, процесуалният представител на въззивниците – адв. Т., поддържа въззивните жалби по изложените в тях съображения. Моли за отмяна на обжалваното решение.

В проведеното по делото открито съдебно заседание въззиваемата страна Т.С. ЕАД и третото лице – помагач Т.С. ЕООД не изпращат представители.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Предявени са установителни иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Първоинстанционният съд е бил сезиран на 04.10.2016 г. със заявление по чл. 410 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, с което е поискано да бъде разпоредено длъжниците П.Н.Х. и С.Д.Х. да му заплатят разделно следните суми: 1/ сумата от 2039,77 лева, представляваща доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2014 г. –  30.04.2015 г.; 2/ сумата от 194,74 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за периода 15.09.2015 г. – 19.08.2016 г.

На 23.01.2017 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д. № 55577/2016 г., по описа на СРС, 37 състав, с която е разпоредено длъжниците да заплатят на кредитора „Т.С.“ ЕАД посочените в заявлението суми, както и разноските по делото.

Срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е подадено възражение в срок. Във връзка с горното на заявителя „Т.С.“ ЕАД е указано, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземанията си. В указания срок  и по реда на чл. 422 ГПК кредиторът е предявил иск срещу П.Н.Х. и С.Д.Х. за претендираните в заявлението суми.

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

За уважаване на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, в това число и качеството му потребител на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период – в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че през процесния период ответниците П.Н.Х. и С.Д.Х. са били потребители на топлинна енергия за топлоснабден имот - ап. 35, находящ се в гр. София, ж.к. „*********. За установяване на това обстоятелство по делото са събрани писмени доказателства, а именно: нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 150, том II, рег. № 3966, нотариално дело № 256/2011 г. от 01.06.2011 г. на нотариус С.Т., рег. № 065 в Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд.

В контекста на изложеното въззивният съд приема, че като собственици на процесния имот ответниците са имали качеството потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период, без да е необходимо сключването на договор в писмена форма /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. Следователно те са задължени лица за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за битови нужди. Допълнителен източник на отношенията между главните страни са публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Т.С.” ЕАД, действали през исковия период /чл. 150 ЗЕ/.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 год./.

В процесния случай, етажните собственици на сградата, в която се намира процесния апартамент са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на фирма за дялово разпределение „Т.с.“ ЕООД, въз основа на договор, сключен на 05.10.2001 г. между „Т.с.“ ЕООД и Етажна собственост на адрес ***.

За установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото дялови разпределения, съставени от фирмата за дялово разпределение и извлечения от сметки, съставени от топлопреносното предприятие.

По делото е изслушано и прието заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, обективно, компетентно и безпристрастно изготвено. Същото е изготвено след запознаване от страна на вещото лице с всички представени по делото писмени доказателства, в това число съобщения към фактури за абоната за процесния период, главни отчети и изравнителни сметки на абоната за процесния период, справка от показанията на общия топломер, акт за разпределение на кубатурата, акт за изключване отоплението на стълбището, документи за метрологична проверка, данни за абонатната станция и данни за технологичните топлоотделяния на абонатната станция, поради което въззивният съд не намира основания да не го кредитира, като същевременно намира възраженията на въззивниците в този смисъл за неоснователни.

От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния период ответниците не са осигурили достъп за отчет, поради което за този период на абоната е начислена служебно топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата. Тук е мястото да бъде разгледано възражението на въззивниците, че по делото не е доказано същите да не са осигурили достъп за отчет. Настоящият съдебен състав намира това възражение за неоснователно по следните съображения. Видно от приобщения към доказателствения материал по делото протокол от 24.05.2015 г. на горепосочената дата е извършено второ по ред посещение на адреса на процесния имот за отчет на индивидуални водомери за топла вода и разпределители на разхода за отопление, но не е осигурен достъп до процесния имот за извършване на отчета. Действително, както отбелязват и въззивниците в жалбите си, в протокола е отбелязан номер на имота 1-2, а не номер 35. От друга страна обаче от доказателствения материал по делото се установява, че е налице идентичност между номер 1-2 и номер 35, т.е. че това е един и същи имот. На първо място в тази връзка следва да бъде посочено, че по делото е представен Констативен протокол № 5437/14.08.2012 г., с който е констатирана идентичността между номерацията на имот, находящ се на I-ви етаж в сградата на адрес гр. София, ж.к. *********по документ за собственост и номерацията на същия в информационната система на Т.С. ЕАД. От горепосочения протокол се установява още, че имота в ж.к. *********, абонат 2 с аб. № 331546 е идентичен с ап. 35 /бивш магазин № 3/ в ж.к. „*********, вх. В по нотариален акт. На следващо място видно от приложения по делото протокол за Общо събрание на ЕС на адрес гр. София, ж.к. „*********, вх. В от 30.09.2001 г., с което е избрана фирма Т.с. ЕООД за изпълнение на услугата топлинно счетоводство чрез система за индивидуално отчитане и разпределение на топлинна енергия, по делото се установява, че ответницата С.Д.Х. е разписала протокола именно, като живущ в ап. № 35, като в приложената към протокола справка за заявен обем за отопление ответницата е посочена като абонат № 2 с абонатен № 331546. При съвкупната преценка на горепосочените писмени доказателства се налага единствен правилен извод за неоснователност на възражението на въззивниците, че по делото не е доказано същите да не са осигурили достъп за извършване на отчет.

От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява също, че през процесния период с липса на достъп е начислявана служебно топлинна енергия на база потребление от предишен период, като се установява, че през процесния период в имота е доставена топлинна енергия на обща стойност 2004,05 лева, до който размер и предявената главна претенция се явява основателна. Сумите за топлинна енергия за имота са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба действала към този момент, а именно  Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 год.

По делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, която въззивният съд кредитира като ясна, обективна и отговорила в пълнота на поставените въпроси. От заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза се установява, че не са установени плащания на суми, касаещи процесния период, поради което и предявената главна претенция се явява основателна до установения размер от 2004,05 лева.

Правилно първоинстанционният съд е установил и размера на дължимата лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия с оглед падежите на задълженията и периода на забавата.

По отношение на иска за установяване съществуването на вземане за главница за възнаграждение за дялово разпределение за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2015 г., съдът намира следното:

Съгласно чл. 36, ал. 1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т.С. ЕАД ***, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец. Съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача на топлинна енергия, като на основание чл. 22, ал. 2 от същите Общи условия клиентите заплащат на продавача на топлинна енергия стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избраната от тях фирма за дялово разпределение. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което, настоящият съдебен състав приема, че страните по делото са били обвързани от действащите през процесния период Общи условия за продажба на топлинна енергия на ищцовото дружество. Предвид гореизложеното, ищецът доказва основанието да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е възложено от ФДР. По отношение на размера, за който претенцията следва да бъде уважена, настоящият съдебен състав кредитира заключението на вещото лице по изготвената и приета в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза. От последната се установява, че общият размер на дължимата сума за дялово разпределение за процесния е период е 35,69 лева, до който размер и претенцията за възнаграждение за дялово разпределение се явява основателна.

При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено в обжалваната част, а подадената срещу него въззивна жалба – оставена без уважение.

Решението в необжалваните части е влязло в сила.

По отношение на разноските:

С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има въззиваемата страна. Същата е поискала присъждането на такива до приключване на последното заседание пред настоящата съдебна инстанция.

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ ответниците имат право на възнаграждение, тъй като са били защитавани от юрисконсулт. В този смисъл и като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и процесуално поведение на процесуалния представител на въззиваемата страна, въззивният съд намира, че размерът на това възнаграждение, следва да бъде определен на 100,00 лева. Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ П.Н.Х. и С.Д.Х. следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на Т.С. ЕАД сумата от 100,00 лева, представляваща юрискносултско възнаграждение за представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 432815 от 18.06.2018 г., постановено по гр. д. № 25570/2017 г. по описа на СРС, ГО, 37 състав, в частта, с която предявените от Т.С. ЕАД срещу П.Н.Х. и С.Д.Х. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД са уважени частично, като по отношение на всеки от ответниците е признато за установено, че дължи на ищеца следните суми: 1/ за П.Н.Х. - сумата от 1002,02 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за период м. 05.2014 г. – м. 04.2015 г., ведно със законната лихва, считаното от 04.10.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 94,47 лева, представляваща лихва върху главницата за топлинна енергия за период 15.09.2015 г. – 19.08.2016 г., както и сумата от 17,84 лева, представляваща главница за дялово разпределение за период м. 05.2014 г. – м. 04.2015 г.; 2/ за С.Д.Х. - сумата от 1002,02 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за период м. 05.2014 г. – м. 04.2015 г., ведно със законната лихва, считаното от 04.10.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 94,47 лева, представляваща лихва върху главницата за топлинна енергия за период 15.09.2015 г. – 19.08.2016 г., както и сумата от 17,84 лева, представляваща главница за дялово разпределение за период м. 05.2014 г. – м. 04.2015 г. за предоставена услуга дялово разпределение за периода 15.09.2015 г. – 04.05.2017 г.

ОСЪЖДА П.Н.Х., ЕГН ********** с адрес: *** и С.Д.Х., ЕГН ********** с адрес: *** да заплатят на Т.С. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Б сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

Решение № 432815 от 18.06.2018 г., постановено по гр. д. № 25570/2017 г. по описа на СРС, ГО, 37 състав в останалите му части не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.” ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                    2.