Р Е Ш Е Н И Е № 260008
гр. Бургас, 24.04.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Първо гражданско отделение, в
съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
Окръжен съдия : Иво Добрев
при секретаря Мария Тошева
като разгледа
докладваното от съдията Добрев т.д. № 77 по описа за 2019 година, съобрази
следното:
Производството по
делото е образувано по повод исковата молба на С.И.Х., ЕГН **********,***, **** срещу „Бул Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87, с която са предявени претенции за осъждане на
ответното дружество да заплати сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за причинените
и неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, ведно със
законната лихва от датата на настъпване на застрахователното събитие до
окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че
на 25.03.2014г. в гр. Бургас на бул.“Иван Вазов“ пред №71, Х.М.П., управлявайки
лек автомобил марка „Опел“ с регистрационен номер А 60 49 КМ, извършил
нарушения на правилата за движение по пътищата и допуснал пътно-транспортно
произшествие, като в резултат на неправомерните и недопустими негови действия и
причинил телесни увреждания. Водачът на превозното средство не спазил
задължението си като участник в такъв инцидент да окаже помощ на пострадалата и
да не напуска мястото на произшествието.
За извършеното от П. било образувано досъдебно производство и последният
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.343 вр. чл.342 НК.
Ищцата получила множество телесни увреждания-контузиоторацис ет абдоминис,
фрактура на 7-ма ребрена дъга вдясно, кръвонасядания по дясна китка. Първата от
двете травми довела до трайно затруднение движението на долни крайници за срок
по дълъг от тридесет дни. Веднага след случилото се потърпевшата била откарана
във Второ хирургично отделение на МБАЛ-Бургас и хоспитализирана в болничното
заведение за периода 25.03.-27.03.2014г. Към датата на настъпване на
произшествието Х. била бременна. След изписването и от болницата се наложило
амбулаторно проследяване на състоянието и била предписана терапия, като предвид
характера на уврежданията е избран консервативен подход на лечение, изразяващ
се в щадящ режим на движение и забрана за натоварване на тялото и конкретно
областта на таза и долните крайници. Наложило, се освен това, да приема продължително
обезболяващи. Ищцата приела изключително тежко обстоятелствата около
настъпилото произшествие, като в рамките на възстановителния период с
продължителност 10-12 седмици се нуждаела от постоянна чужда помощ на близки и
приятели, отчитайки обстоятелството, че се намирала в начален стадий на
бременност. Налице били и остатъчни последици в резултат на получените травми,
изразяващи се в болки при промяна на времето и ограничен обем на движенията в
областта на травмите.
Към датата на
събитието, посоченото по-горе превозно средство имало задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ при ответника по застрахователна полица
№02113002117035, валидна за времето 23.08.2013г.- 22.08.2014г., поради което и
били налице основанията за ангажиране отговорността на ответника за заплащане
на обезщетение по реда на чл.226 вр. чл.267 ал.1 КЗ/отм./
С определение от
19.06.2019г. производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.5 ГПК
до приключване с влязъл в сила съдебен акт на образуваното наказателно
производство. С определение от 05.10.2023г. производството е възобновено след
постановяване на протоколно определение по НОХД 757/2023г. по описа на БОС, с
което Х.П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.342 ал.3
б.“б“ вр. ал.1 НК.
Ответникът в
депозирания от него отговор не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“, датата на настъпване на
пътния инцидент-23.03.2014г., както и вината на водача, управлявал посоченото
по-горе превозно средство. Твърди се обаче, че е налице съпричиняване на противоправния
резултат от страна на пострадалата, която продължила движението си като
пешеходка, успоредно с лекия автомобил и тези и действия довели до падането и
на земята и настъпване на уврежданията. Оспорва се и размера на заявената
претенция за неимуществени вреди, която ответникът намира за прекомерно
завишена. Ответникът се противопостававя и на искането за присъждане на законна
лихва от момента на увреждането.
Направено е искане
за привличане на трето лице помагач на страната на ответника, а именно Х.М.П.,
при съобразяване на обстоятелството, че последният е напуснал произшествието
преди идване на органите за контрол на движение по пътищата.
В подадената
допълнителна искова молба се поддържат доводите и аргументите, изложени от
ищеца. Като неоснователно е оценено твърдението на ответника за съпричиняване
на резултата от страна на пострадалата. Такова изявление се опровергавало от
самия факт на осъждане на извършителя за деяние при форма на вина пряк умисъл.
Счита се също така, че претендираният размер на обезщетението е съобразен с
въведения от законодателя критерий за справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. Заявява
се освен това, че разпоредбата на чл.223 ал.2 КЗ/отм./ предвижда възникване на
отговорност за застрахователя, която е функционално обусловена от тази на
делинквента, считано от датата на деликта.
Не се поддържа
искането за допускане на автотехническа експертиза, предвид представения по
делото влязъл в сила съдебен акт, а именно протоколно определение, с което е
одобрено постигнато между подсъдимия П. *** споразумение, имащо задължителен
характер за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от
деянието.
С определение от
16.01.2024г. Х.М.П. е конституиран като трето лице поматгач на страната на
ответника.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
С
протоколно определение от 03.10.2023г. Окръжен съд гр.Бургас е одобрил
постигнато между страните споразумение по НОХД № 757/2023г. съгласно, което
подсъдимият Х.М.П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.342,
ал.3 б. “б“ предл. първо вр. ал.1
предл.трето НК в това, че на 25.03.2014г. около 00:00ч. в гр. Бургас, на ул. “Иван Вазов“, пред №71, при управление на моторно
превозно средство лек автомобил марка “Опел Астра“ с регистрационен номер А
60 49 КМ, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП: “Всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасност и пречки за движението,
не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората“, чл. 5, ал. 2, т.1 от ЗДвП “Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците“, чл.116 от ЗДвП “Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците“ и умишлено
причинил на С.И.Х. средна телесна повреда, изразяваща се в отваряне на лонното
съчленение, довела до трайно затруднение движението на долните крайници за срок
от около 10-12 седмици, като я хванал над китката за дясната ръка, докато
стояла извън автомобила, потеглил рязко, в резултат на което и при увеличаване
скоростта на автомобила пострадалата била повлечена и паднала на пътното
платно. Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, а на извършителя са наложени
наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да
изтърпи при първоначален строг режим, както и наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца.
Съгласно чл.300 ГПК присъдата на
наказателния съд, съответно одобреното от него споразумение, са задължителни за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Безспорно е по делото, че именно П.
е управлявал автомобила “Опел Астра“, с регистрационен номер А 60 49 КМ . Установи се, че гражданската отговорност на водача
е застрахована по договор с ответника със застрахователна полица
№02113002117035, валидна за времето 23.08.2013г.- 22.08.2014г. Също така не се
спори между страните досежно вида на травмите и нараняванията причинени на
ищцата Х..
Вещото лице по допусната и
изслушана съдебно-медицинска експертиза е отговорило подробно на поставените му
задачи, установявайки причинените на ищцата травматични увреждания: контузия на
гръден кош с фрактура на 7-мо ребро, контузия на корем, кръвонасядане в областта
на дясна китка и дисхиза на симфизата с неубедителни данни за фисура на лява
пубисна кост. В съдебно заседание уточнява, че е проведено консервативно
лечение, като пълно натоварване на пострадалата би могло да се предприеме след
четвъртия месец. Лечението в случая е завършило благоприятно, като не са
настъпили усложнения и контузията не е повлияла на раждането от ищцата-
проведено по нормален път.
Съдът се солидаризира с изводите
на специалиста- ортопед и кредитира изцяло заключението на вещото лице, като
счита, че е изготвило мотивирано, пълно и обосновано становище и е отговорило
изчерпателно на всички, поставени въпроси.
По делото е допуснат до разпит един
свидетел. С.Р.- майка на ищцата заявява, че тя е полагала основно грижи за дъщеря
си. Веднага след като разбрала за случилото се, излязла в отпуск, а
впоследствие започнала работа на четиричасов работен ден. С. ползвала инвалидна
количка в продължение на шест месеца и едва след изтичане на този период от
време започнала да става. След инцидента дълго време била отчаяна и обезверена,
като не се надявала на пълно възстановяване и подобрение. Макар и да родила
нормално, пострадалата изкарала бремеността си изцяло на легло.
Съдът при обсъждане показанията
на свидетелктата съобразява разпоредбата на чл.172 ГПК, но независимо от това приема
с доверие казаното от нея, като счита, че Райкова е изложила добросъвестно и
без пристрастия, всичко, което знае по случая.
При така установените факти се
налагат следните правни изводи:
Непозволеното увреждане като
източник на задължения и основание за ангажиране на гражданската отговорност на
едно лице, представлява сложен фактически състав, който кумулативно включва:
деяние – действие или бездействие;
вреда; противоправност на деянието; причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат и вина, която се предполага.
Безспорно от страна на водача П. е
извършено виновно и противоправно деяние, установено от наказателния съд. С
оглед доказателствата и съображенията по-горе съдът приема, че на ищцата са
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и физически болки и
страдания от претърпените наранявания. Налице е причинна връзка между
противоправното поведение на управляващия превозното средство и вредоносния
резултат.
С договора за застраховка
“гражданска отговорност” застрахователят- ответник се е задължил да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования водач,
за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Искът за
обезщетение за неимуществени вреди против застрахователя е частично основателен.
Застрахователят в изпълнение на
поетите задължения по застраховката „гражданска отговорност” дължи на ищеца
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, което се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно такова и е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва се имат
предвид при определяне размера на полагащото се обезщетение. Такива
обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат,
възрастта на увредения /т. 11 на Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС/. Обезщетението за неимуществени
вреди, предвидено в чл.52 от ЗЗД, възмездява главно болките, страданията, психичните
преживявания и моралните ценности понесени от увредения вследствие на
увреждането. Правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да
бъде обезщетяван пострадалият, след като се установи, че действително е
претърпял такава вреда, което с оглед на изложеното по горе, се установи
недвусмислено по делото.
Ответната страна не е провела
съответното успешно доказване на възражението за съпричиняване. В случая такова
няма и как да бъде отчетено и подобна теза не би могла да се възприеме, при
съобразяване на обстоятелството, че формата на вина, при която е прието за
извършено престъплението е пряк умисъл, а не непредпазливост при която поначало
е възможно пострадалият да допринесе със свои конкретни действия за
настъпването на противоправния резултат. Ясно е следователно, че неговото
поведение категорично не се намира в причинна връзка с настъпилите
общественоопасни последици.
При определяне
размера на претърпените неимуществени вреди съдът изхожда от продължителността
на ефективно претърпените болки и възстановителен процес- около 6 месеца,
според показанията на свидетелката и значително ограничения обем от движения в
периода на възстановяване. Не е за подценяване и обстоятелството, че ищцата е
била бременна към момента на инцидента, който факт също сам по себе си е
изиграл своята роля в негативен план по отношение психологическото състояние на
Х.. От друга страна следва да се отчетат липсата на усложнения и настъпилото
пълно възстановяване на пострадалата, както и конкретните обществено-
икономически условия в страната към датата на настъпване на деликта-
25.03.2014г.
На тази база обезщетението, следващо се на пострадалата, за претърпените в резултат на
престъплението неимуществени вреди трябва да се определи в размер на 40 000 лева, които съда намира за достатъчни за възмездяването и. Над този размер искът е неоснователен
и недоказан, поради което и следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 86 ал. 1 ЗЗД вр. чл.
84 ал. 3 ЗЗД ищецът има право ведно с главницата да получи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от датата на деликта до
окончателното изплащане на сумата. Тъй като на основание чл.223 КЗ
застрахователят е длъжен да покрие изцяло отговорността на застрахования,
лихвите се дължат от него от датата на деликта така, както би ги дължал виновният
водач.
С оглед изхода на делото,
направеното в тази насока искане и на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищцовата
страна следва да бъде присъдена сумата от 3464 лв.,
представляваща направени от нея съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и
държавна такса, съразмерно на
уважената част от иска.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество на основание чл.78
ал.3 ГПК сумата от 2200 лева, за направени разноски /за адвокатско възнаграждение/, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Не са налице основания за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. При определяне на договорения хонорар е съобразена фактическата и правна сложност на делото, като съдът предвид множеството спорни въпроси стига до извод за съответствие между размера на възнаграждението и необходимите усилия при упражняване на процесуалните права.
Мотивиран от изложеното
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Бул Инс“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87 да заплати на С.И.Х., ЕГН **********,***, *** сумата от 40 000
/четиридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените и
неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, ведно със
законната лихва от датата на настъпване на застрахователното събитие-25.03.2014г.
до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за обезщетение в
размер над присъдения до претендирания от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „Бул Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87 да заплати на С.И.Х.,
ЕГН **********,***, *** сумата от 3464 /три хиляди четиристотин шестдесет и
четири /лева, разноски по делото съобразно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.И.Х., ЕГН **********,***, *** да заплати на „Бул Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87 сумата от 2200 /две
хиляди и двеста/ лева за направени
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страна на ответника „Бул Инс“АД- Х.М.П., ЕГН **********.
Решение може да бъде обжалвано от
страните пред Апелативен съд гр.Бургас с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия :