Решение по дело №840/2020 на Районен съд - Поморие

   РЕШЕНИЕ

№ 260164

гр.Поморие, 05.07.2021 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Поморийски районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на 19 май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров

 

при участието на секретаря Йовка Тодорова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 840 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по искова молба от ищеца „РТК” ООД със седалище и адрес на управление в гр.Елин Пелин представлявано от управителя Н.И. ***, против ответника Община Поморие, представлявана от кмета. В молбата се твърди, че  по силата на договор №Д-610/02.12.2016 г., сключен между страните след провеждане на обществена поръчка ищецът, в качеството си на изпълнител по договора, изпълнявал договорните си задължения по сметосъбиране, сметоизвозване и почистване на територията на община Поморие. Твърди се ,че ответникът не изпълнявал точно задължението си да заплати извършените от ищеца услуги в сроковете уговорени с договора. Твърди се, че ответникът заплатил дължимите суми  по издадените от ищеца фактури за дейностите по договора извършени на територията на кметствата Каблешково и Ахелой, но сторил това със закъснение и изпаднал в забава. Твърди се, че в чл.15 от договора е предвидена неустойка за забава в размер 0,1 % от дължимата сума на ден, но неповече от 20 % от стойността на договора, като съгласно тази клауза ответникът дължал неустойка в общ размер на 11454,60 лв. Иска се осъждане на ответната община да заплати на ищеца  общо 11454,60  лв.представляващи неустойка за забавено изпълнение уговорена в чл.15 от договора, формирана от сбора от сумите на неустойките по всяка от издадените 8 бр. фактури от 2017 г. за сумите дължими за дейностите по договора извършени на територията на кметства Каблешково и Ахелой, за периода от деня следващ датата на падежа уговорен със споразумението до датата на изпълнение на задължението, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане  . Претендират се и направените по делото разноски.  Представя доказателства.

 

Правното основание на предявеният  иск е по чл.92 от ЗЗД  и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК ответната община е   подала отговор на иска. В  отговора се  оспорват предявените искове по основание и размер. Излагат се съображения, че чл.15 от договора не е за неустойка, а за лихва за забава, също така се изразява становище за нищожност на клаузата на чл.15 от договора поради противоречие с добрите нрави, като при условията на евентуалност се иска намаляване  размера на неустойката и също така се прави възражение за изтекла погасителна три годишна давност. Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.

Ищцовото дружество, в с.з. се представлява от процесуален представител адвокат. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.

Ответната община в с.з. се представлява от процесуален представител- адвокат. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.

За да се произнесе по така предявените искове, съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства прие следното : 

Представен е договор за обществена поръчка сключен на 02.12.2016 г. между Община Поморие, в качеството на възложител по договора и „РТК” ООД гр.Елин Пелин в качеството на изпълнител по договора. Съгласно договорения предмет на договора възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да извърши сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци, почистане на територията за обществено ползване, измиване на улиците, сметопочистване и опесъчаване на улиците в община Поморие срещу заплащане на възнаграждение в съответствие с ценовата оферта и техническото предложение на възложителя, неразделна част от договора. Заплащането на услугите по договора страните се съгласили да се извърши по банков път по сметка на изпълнителя в 30 дневен срок, след представяне на фактура и месечен протокол за извършената работа подписан от двете страни. Срокът на действие на договора уговорен между страните е 18 месеца считано от 04.12.2016 г.. В чл.15 от договора страните се съгласили при забава изпълнение задълженията по договора, неизправната страна да дължи неустойка за забава в размер на 0,1 % от стойността на дължимото по договора за всеки просрочен ден, но не повече от 20 % от стойността на договора. Представени са актове за приемане на извършена работа по договора на територията на кметствата Каблешково и Ахелой, както и фактури към тях за месеците юли и август 2017 г.включително ( л.9 –л.20). Видно от заключението на извършената по делото съдебно счетоводна експертиза, процесните фактури са осчетоводени в счетоводствата на ищеца и ответника. Плащането по всяка от процесните  фактури е извършено със закъснение, на 20.04.2018 г. когато по разплащателната сметка на ищеца е постъпил превод от банковата сметка на Община Поморие, с който са заплатени дължимите суми по процесните фактури, за стойността на всяка от тях както следва:   : ф-ра № 6751/31.07.2017 г. - 13782,96 лв.; ф-ра № 6752/ 31.07.2017 г. - 3613,93 лв.; ф-ра №6900/31.08.2017 г. - 13836.96 лв.; ф-ра№ 6901/ 31.08.2017 г. -4798,96 лв.; ф-ра№6753/31.07.2017 г. - 5112,64 лв.; ф-ра№ 6754/ 31.07.2017 г. - 3121,20 лв.; ф-ра №6902/31.08.2017 г. - 6415,30 лв. и ф-ра№ 6903/ 31.08.2017 г.-2782,08 лв.

Общия размер на неустойката съгласно правилата на чл.15 от договора изчислена от датата на договорения падеж до датата на плащане на всяка от фактурите е 11460,64 лв.

Предвид така установените факти и като съобрази разпоредбите на закона съдът направи следните правни изводи: Представеният по делото договор сключен между страните, следва да се квалифицира като договор за изработка, чиято правна уредба е дадена в чл.258 – чл.269 от ЗЗД. Между страните няма спор относно съществуването и валидността на така сключеният договор, поради което съдът приема, че същият е произвел своите правни последици за всяка от тях. Едно от основните задължения на изпълнителя по договора за изработка съгласно чл.261 от ЗЗД, е  да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение, като за възложителя възниква задължението съгласно чл.264 от ЗЗД да я приеме, както и задължението по чл.266 от ЗЗД да заплати извършената работа, като при приемането направи всички възражения за неточно изпълнение, като в случай че пропусне това, работата се счита за приета. В случая между страните не е спорно, също че работата по договора е извършена от ищеца и приета и заплатена от ответника, като това се установява и от представените по делото фактури осчетоводени от всяка от страните, както и актовете за извършената и приета работа.  Спори се между  страните на първо място дали в чл.15 от процесния договор е уговорена неустойка както твърди ищеца или лихва за забава както твърди ответника, а на следващо място се спори дали тази уговорка, ако се приеме, че е за неустойка е действителна или същата е нищожна поради противоречие с добрите нрави както се поддържа от ответника.  По първия спорен въпрос съдът с оглед разпоредбата на чл.20 от ЗЗД прие, че в чл.15 от процесния договор страните съобразно с признатата им в чл.9 от ЗЗД свобода на договаряне са предварително са обезпечили своевременното изпълнение на задълженията по договора съобразно с възможността предвидена в тази насока в чл.92 от ЗЗД, като са  договорили санкция за несвоевременно изпълнение на задълженията по договора, в предварително уговорен между тях размер от 0,1 %  върху стойността на дължимото, като са ограничили максималния размер на тази санкция на 20 % от общата стойност на договора. Поради това съдът прие, че в чл.15 от договора е уговорена неустойка за забавено изпълнение по смисъла на чл.92 от ЗЗД. Тази клауза в случая не е нищожна поради противоречие с добрите нрави, предвид и разрешението по този въпрос дадено с  Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK. В същото решение е посочено, че автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и за  търговските сделки - арг. от чл. 288 ТЗ. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. В настоящия случай съдът с оглед изложените по-горе критерии възприети в цитираното тълкувателно решение, намира, че клаузата за  неустойка предвидена в чл.15 на процесния договор в конкретния случай не е нищожна. Със същата е договорено обезпечаване вредите от забавено изпълнение на задълженията по договора в предварително определен от страните размер 0,1 % от дължимата сума на ден, като е предвиден и максимален праг на отговорността за забава- до 20 % от стойността на договора, с което страните отнапред са ограничили възможността размерът на неустойката да достигне или надхвърли стойността на договора и по този начин са я свели до изпълнението на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции . Отделно от това в случая по никакъв начин не може да се  твърди прекомерност на неустойката от една страна поради разпоредбата на чл.309 от ТЗ, с оглед на това, че сделката е търговска, а от друга страна претендираната от ищеца неустойка е значително под горния праг на предвидената в договора неустойка в нейния-максимален размер на 20% от стойността на договора, която сума е 684 000 лв. с оглед максималния финансов ресурс на договора от 3 420 000 лв. без начислен ДДС, поради което и не би могла  да се приеме за прекомерна по никакви критерии дори и сделката да не беше търговска.  От заключението на извършената по делото експертиза, което съдът приема като обосновано и правилно, се установява, че сумата по всяка от процесните фактури е заплатена след падежа, като общият размер на неустойката изчислен като сбор от неустойката за дните за забава на плащанията по всяка от фактурите от падежа до датата на плащане е  11460,64 лв. По повод направеното възражение за изтекла 3 г. погасителна давност по чл.111, б.б от ЗЗД, съдът намира същото за неоснователно. В случая предвид това, че вземането е за неустойка за забава, съобразно с чл.114, ал.4 от ЗЗД давностния срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката. В случая последния ден на периода, за който се начислява неустойката по всяка от фактурите е 20.04.2018 г., като от тази дата до 14.12.2020 г. не е изтекъл три годишния  давностен срок по чл.111, б.б от ЗЗД.  Поради изложеното съдът прие, че искът е основателен и доказан и следва да се уважи в предявения размер от 11454,60 лв.. Предвид уважаването на иска, основателен е и следва да се уважи акцесорният иск с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава върху уважения размер на иска за периода от 14.12.2020 г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

По исканията за присъждане на разноски на всяка от страните, съдът прие следното: Ищецът е направил разноски по делото в общ размер от 2038,18 лв., съгласно представения списък на разноските, от които 1230лв. за адвокатско възнаграждение, 458,18 лв. д.т. и 350 лв. за възнаграждение на вещо лице. Предвид уважаването на предявените искове следва на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца така направените разноски по делото. С оглед изхода от спора, искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски, следва да се остави без уважение. 

Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд

Р  Е  Ш  И  :

ОСЪЖДА  ответника Община Поморие с адрес на управление в гр.Поморие, ул.”Солна” №5, ЕИК000057179 представлявана от кмета И.А.  ДА ЗАПЛАТИ  на ищеца „РТК” ООД със седалище и адрес на управление в гр.Елин Пелин, ул. ”Кирил и Методий„ №23, ЕИК122082104 представлявано от управителя Н.И. със съдебен адрес *** сума в общ размер 11460,64 лв.( единадесет хиляди четиристотин и шестдесет лева и шестдесет и четири стотинки), представляващи неустойка за забавено изпълнение съгласно чл.15 от сключен между страните договор за обществена поръчка №Д-610/02.12.2016 г. , формирана от сбора от неустойката за забава в размер на 0,1 % за всеки ден забава върху сумите, за които е издадена всяка от следните  фактури: ф-ра № 6751/31.07.2017 г. - 13782,96 лв.; ф-ра № 6752/ 31.07.2017 г. - 3613,93 лв.; ф-ра №6900/31.08.2017 г. - 13836.96 лв.; ф-ра№ 6901/ 31.08.2017 г. -4798,96 лв.; ф-ра№6753/31.07.2017 г. - 5112,64 лв.; ф-ра№ 6754/ 31.07.2017 г. - 3121,20 лв.; ф-ра №6902/31.08.2017 г. - 6415,30 лв. и ф-ра№ 6903/ 31.08.2017 г.-2782,08 лв., , считано от падежа на всяка от сумите до 20.04.2018 г. - датата на плащане на всяка от тях, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 14.12.2020 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Община Поморие  да заплати на  „РТК” ООД със седалище и адрес на управление в гр.Елин Пелин , сумата  2038,18 лв.  разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ  искането на Община Поморие  за осъждане  на „РТК” ООД със седалище и адрес на управление в гр.Елин Пелин да му заплати направените по делото разноски. 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :