Р Е Ш Е Н И
Е № 350
гр. Видин 03.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
районен съд, гражданска колегия в
публичното заседание на
дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: НИНА НИКОЛОВА
при секретаря П.Каменова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело №595
по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Предявените искове са
с правно основание чл.242, във вр. с чл.128 КТ, чл.221 КТ , чл.224 КТ и
чл.86 ЗЗД.
Решението е постановено при признание на исковите
претенции.
Подадена е искова молба от О.М.П. ,
ЕГН: ********** с адрес *** против „ Научно - производствен център„ ДП със седалище гр.София , ЕИК ********* за
заплащане на суми, дължими по трудов договор, сключен между страните, и
представляващи трудово възнаграждение за периода 01.10.2018г. до 31.12.2018г.,
обезщетение за забавено плащане на
същото, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск и обезщетение по
чл.221 , ал.1 КТ.
Твърди се, че трудовото правоотношение между страните е прекратено ,
считано от 23.11.2018г , но ответникът останал задължен с посочените по –горе
възнаграждения и обезщетения, които не са изплатени. Твърди се от ищеца, че е изпълнявал
длъжността „Изпълнител- охранител“ по
силата на трудов договор №3/18.04.2016г. , в Опитна станция по земеделие гр.Видин
с ЕИК ********* , което предприятие е престанало да
съществува,считано от 23.11.2018г. в резултат на сливане с други юридически
лица, чиито пасиви и активи са поети от ответника. Твърди се, че ответникът не е изплатил на
ищеца дължимото за периода 01.10.2018г.
до 31.12.2018г. нетно трудово възнаграждение в размер на 794.22 лева, както и
не е заплатено обезщетението за неизползван платен годишен отпуск в размер
223.18 лева, обезщетение по чл. 221, ал.1 КТ
в размер на брутното му трудово възнаграждение за един месец 701.42
лева. Претендира и обезщетение за забавено плащане върху размера на
трудово възнаграждение от 22.66 лева за
периода от датата на настъпване изискуемостта на всяко месечно възнаграждение
до предявяване на иска на 04.03.2019г.
Исковата молба, заедно с
приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в
срока по същия текст е подал отговор. Не оспорва дължимостта на трудово
възнаграждение за м.10 и м.11 2018г. Твърди, че за м. 12 възнаграждението е
платено. Не се оспорват и претенциите за заплащане на обезщетение за неползван
платен годишен отпуск и обезщетение по чл.221 , ал.1 КТ в поисканите размери.
В съдебно заседание е направено
възражение по допустимостта на иска, като се твърди, че легитимиран ответник е
Специализирано поделение „ Опитна
станция по земеделие -Видин“.
По възражението относно пасивната
процесуална легитимация, съдът намира следното :Видно от Заповед РД 41-30
/30.10.2018г на Министър на земеделието, храните и горите , е наредено ДП
„Научно –производствен център , от датата на вписването му в ТР да се счита
правоприемник на активите и пасивите на лимитативно изброени държавни
предприятия, в това число под №1 е посочена“ Опитна станция по земеделие
–Видин“.
Съгласно чл. 6. ,ал.2
(Изм. – ДВ, бр. 22 от 2018 г.) от Закона за селскостопанската академия
/ЗСА/, за осъществяване на
експериментално-производствената, приложната и научно-приложната дейност на Селскостопанската академия към нея се създава
Държавно предприятие "Научно-производствен център". Предприятието е
юридическо лице със седалище София, със статут на държавно предприятие по чл.
62, ал. 3 от Търговския закон.Съгласно § 15, ал.1 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската
академия (ДВ, бр. 22 от 2018 г.), обнародван ДВ 22/13.03.2018г. от датата на вписването му в търговския регистър Държавно предприятие "Научно-производствен
център" е правоприемник на активите и пасивите, както и на архива на
държавните предприятия, както следва: 1. Опитна станция по земеделие – Видин;
Съгласно
ал. 2 на § 15, от датата на вписването в
търговския регистър на Държавно предприятие "Научно-производствен
център" се заличава регистрацията на съответните държавни предприятия по
ал. 1. Алинея 3 на същата разпоредба сочи, че трудовите правоотношения със
служителите от държавните предприятия по ал. 1 се уреждат съгласно чл. 123
от Кодекса на труда. В чл. 59, във вр. с чл.49 от
Устройствения правилник на Селскостопанската академия, приет с ПМС № 151 от
25.07.2018 г., обн., ДВ, бр. 63 от 31.07.2018 г., и в сила от 1.08.2018 г. е
предвидено, че предприятието има двустепенна структура: 1. Централно
управление; 2.специализирани поделения съгласно приложение
№ 3
В последното приложение,
под №1 фигурира Опитна станция по земеделие – Видин, със седалище Видин,
Западна промишлена зона, с район на дейност област Видин.
Видно е от
изложеното, че юридическо лице е именно ответника, като изрично е посочено в
ПЗР на ЗСА , че трудовите правоотношения със служителите от държавните
предприятия по ал. 1 се уреждат съгласно чл. 123
от Кодекса на труда, визиращ реорганизация на предприятия, включително
вливане и сливане. Предвид горното, приема, че страните са в материално
правоотношение, което определя и надлежната им процесуално правна легитимация,
поради което намира, че възражението на ответника е неоснователно.
Страните са били в трудово
правоотношение по силата на трудов договор №3/18.04.2016г, сключен на основание
чл.68, ал.1, т.1 КТ,във вр. с чл.70 ,
ал.1 КТ. Правоотношението е изменено с Допълнително споразумение от
18.10.2016г., като договорът е сключен за неопределено време . С Допълнителни
споразумения от 20.01.2017г. и от
23.02.2018г., е увеличаван размера на трудово възнаграждение
на ищеца.
С молба от
02.01.2019г. ищецът е поискал да бъде освободен, поради забавяне изплащането на
трудово възнаграждение, считано от 02.01.2019г., с оглед което е издадена
Заповед №2/02.01.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.327, ал.1, т.2 КТ.
С оглед липсата на спор относно основанието и размера
на исковите претенции, същите следва да бъдат уважени в претендираните размери.
Съгласно чл.128, т.2 КТ,
работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за положения
труд в установените срокове. Не се установи от събраните доказателства това
задължение на работодателя за процесния период да е изпълнено изцяло. Не се спори
, а е видно и от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, че се
дължат и обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224 КТ и обезщетение за неспазен срок на
предизвестие по чл.221, ал.1 КТ в претендираните размери. Следва да бъде уважен
и акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забавено плащане на трудовото
възнаграждение на ищеца за исковия период, което право също се признава от
ответника.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати и направените разноски
в производството на Държавата - за ДТ, а на ищеца –за адвокатско
възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие от
10.01.2019г. На основание чл.242, ал.1 ГПК по отношение на присъдените възнаграждение и обезщетения за работа следва да
бъде допуснато
предварително изпълнение на решението.
Воден от
горните съображения, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “ Научно –производствен център“ Държавно предприятие с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр.София ,1373, район Красна поляна, ул.Суходолска 30, да заплати
на О.М.П. , ЕГН: ********** с адрес ***
нетно трудово възнаграждение за периода
01.10.2018г. до 31.12.2018г. в
размер на 794.22 лева, обезщетение по чл.224
КТ в размер 223.18 лева, обезщетение по чл. 221, ал.1 КТ в размер
701.42 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
предявяване на исковете на 05.03.2019г. до окончателното издължаване,
обезщетение за забавено плащане на трудово
възнаграждение в размер 22.66 лева за периода от датата на настъпване
изискуемостта на всяко месечно възнаграждение до 04.03.2019г, както и адвокатско възнаграждение
в размер 350.00 лева.
ОСЪЖДА “ Научно
–производствен център“ ДП с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.София
,1373, район Красна поляна, ул.Суходолска 30, да заплати на бюджета на съдебната власт по сметка на
ВРС Д.Т. в размер на 200.00 лева
Допуска
предварително изпълнение на решението в частта на: сумата 794.22 лева трудово възнаграждение, обезщетение
по чл.224 КТ в размер 223.18
лева, обезщетение по чл. 221, ал.1 КТ в
размер 701.42 лева, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от предявяване на исковете на 05.03.2019г. до
окончателното издължаване.
Решението в може да бъде обжалвано по реда на
въззивното обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването на същото на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :