Определение по дело №980/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на И. Б. Т. с ЕГН-*,с адрес:Г.С.,кв.”Л.”,.”К...”№ против Е. А. Й.,починала в хода на производството и заместена при условията на чл.120 ГПК/отм./ от наследниците си по закон-И. Й.,Д. Х. и А. Й. .Предявени са обективно съединени искове за сумата 10 950лв,представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот за периода от 27.11.2003г. до датата на предявяване на иска,както и за сумата 1 095лв,представляваща обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху главницата от 10 950лв за периода от 27.11.2003г. до датата на предявяване на исковата молба-14.12.2007г.

В исковата молба се твърди,че ищецът и починалата ответница Е. Й. са съсобственици с равни права на недвижим имот, представляващ магазинно помещение в Г.Я.,находящо се в жилищната сграда,построена в източната част на УПИ V-891,в кв.42 по плана на Г.Я.,със светла площ от 71 кв.м при съседи на УПИ:наследници на М.М.,наследници К.,наследници на М.К. и улица.Сочи се,че влязло в сила решение по Г.д.№863/2000г. по описа на РС-Р. описаният имот е допуснат до делба между ищеца и наследодателката на ответниците Е. Й. при равни квоти.Твърди се,че за процесния период само съсобственицата Й. е ползвала имота ,като страните не са постигнали споразумение за съвместно ползване /респ. за заплащане на обезщетение в размер на пацарния наем./ В делбеното производство ищецът не е предявил вземането си за обезщетение за ползата ,от която е лишен от съсобствения имот ,поради което счита,че има правен интерес от предявяване на иска в самостоятелно исково производство.Поддържа ,че исковете за основателни и моли да бъдат уважени в предявените размери.

Ответниците Ч. процесуалния им представител по пълномощие оспорват исковете.Твърдят,че съсобствеността с ищеца върху процесния имот не била доказана.Противопоставят възражение ,че едноличен собственик на имота е наследодателката им –първоначалната ответница Е. Й. ,тъй като в нейна полза е изтекла придобивна давност на основание давностно владение,считано от реституцията на имота по силата на ЗВСВНОИ -19.12.1991г.През цялото време имотът бил във владение на Й. ,поради което го е придобила в изключителна собственост след изтичане на срока на придобивната давност.Ищецът не се противопоставял на ползването,а и не е предприемал никакви действия по поддръжка и ремонт на процесното помещение,поради което поддържат становище за неоснователност на предявените искове.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и е приобщено към доказателствения материал изслушаното и прието неоспорено заключение по извършената съдебно-икономическа експертиза .

Като съобрази становищата на страните и извърши съвкупна преценка на събраните доказателства по реда на чл.188 ал.1 ГПК/отм./, Благоевградският Окръжен съд намира за установена следната фактическа страна на спора:

С влязло в сила на 30.12.2005г. решение №*/08.10.2001г. на РС-Р. по Г.д.№863/2000г. / на л.84/ е допусната делбата на процесния недвижим имот,представляващ магазинно помещение в Г.Я.,находящо се в жилищната сграда,построена в източната част на УПИ V-891,в кв.42 по плана на Г.Я.,със светла площ от 71 кв.м при съседи на УПИ:наследници на М.М.,наследници К.,наследници на М.К. и улица,между ищеца И. Т. ,Е. Й. и З. К. при дялове:1/2 ид.ч. за ищеца и общо ½ ид.ч. за другите две съделителки.От представеното удостоверение за наследници №*/05.11.2009г. изд.от Община Я. се установява,че З. К. е починала на 28.10.2005г. и нейна единствена наследница е Е. Й..С получената по наследство от З.К. 1/4ид.ч. , квотата на Й. в съсобствения с ищеца процесен имот е равна на неговата- 1/2 ид.ч. От представените съд.решения във втората фаза на делбеното производство /решение №174/22.03.2005г. на РС-Разлог по Г.д.№863/2000г.,решение №814/31.07.2007г. на БлОС по вГ.д.№24/2006г. и потвърдителното решение №361/27.07.2009г. на ВКС –ІV г.о. по Г.д.№713/2008г./ ,се установява ,че делбеното производство е приключило. Съсобствеността върху процесния имот е прекратена от датата на влизане в сила на решение №*/31.07.2007г. на БлОС по вГ.д.№24/2006г.,с което процесното магазинно помещение е възложено в дял на съделителката Е. Й. –в частта за ликвидиране на съсобствеността въззивното решение не е било обжалвано пред ВКС, видно от решение №361/27.07.2009г. на ВКС –ІV г.о. по Г.д.№713/2008г.За обстоятелството на коя дата е влязло в сила решение №*/31.07.2007г. на БлОС по вГ.д.№24/2006г. в частта за прекратяване на съсобствеността върху процесното магазинно помещение страните съдът служебно прилага изисканите от РС-Р. обявления за съобщаване на решението на БлОС .Посочените факти са известни от страните ,поради което не се налага нарочното им съобщавена/арг.от чл.127 предл.второ ГПК/отм./

Установява се ,че с телеграми от 27.11.2003г. и от 15.12.2003г. ищецът е отправил покани до наследодателката на ответниците и негова съсобственица Е. Й. да му предаде за ползване част от магазинното помещение съответстваща на квотата му в собствеността , или ако не стори това-да му заплаща обезщетение за неползването в размер на пазарния наем-150лв месечно от връчването на първата телеграма,и по 250лв месечно- от получаването на втората.От неоспореното заключение на вещото лице Х. ,което съдът възприема като обективно и компетентно ,се установява средномесечния пазарен наем за магазинното помещение ,който за процесния период съобразно квотата на ищеца в съсобствеността възлиза на 6 630лв ,а размера на мораторната лихва за процесния период върху главница от 6630лв възлиза на 1698.04лв. Увеличение на иска за мораторна лихва не е поискано .

От събраните гласни доказателства-показанията на св.А. и Й. непротиворечиво се установява,че за процесния период магазинното помещение е било ползвано от семейството на ответницата Е. Й. .Тъй като гласните доказателства са събрани преди смъртта на Е. Й., обстоятелството ,че св.И. Й., който е съпруг на починалата впоследствие е конституиран като ответник по предявените искове,не е пречка да бъдат ценени показанията му за релевантното обстоятелство кой е ползвал имота за процесния период.Предвид гласните доказателства и като съобразява твърдението на първоначалната ответница ,че е владяла имота от реституцията му през 1992г. и на основание изтекла придобивна давност счита,че е придобила изцяло имота ,съдът намира за доказано обстоятелството ,че за процесния период имотът е бил ползван единствено от Е. Й..

При така установените данни от фактическа страна,съдът приема следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.31 ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД.Съсобствеността между ищеца и наследодателката на ответниците за процесното магазинно помещение е установена с решението по допускане на делбата по Г.д.№863/2000г. по описа на РС-Р.,което е влязло в сила на 30.12.2005г. Предвид силата на пресъдено нещо на това решение и съгласно чл..224 ал.1 ГПК/отм./ спор за наличието на съсобственост между страните не може да бъде повдиган отново.Възражение за придобиване на имота по давност от наследодателката на ответниците не може да се противопоставя на ищеца в настоящето производство.С предявяване на иска за делба придобивната давност е прекъсната съгласно чл.116 б.”б” ЗЗД ,а решението по допускане на делбата обвързва страните и правоприемниците им съгласно чл.220 ал.1 ГПК/отм./.По тези съображения е безспорно ,че процесното магазинно помещение е било съсобствено между ищеца и наследодателката на ответниците при равни квоти. Съгласно чл.31 ал.2 ЗС когато общата вещ се използва лично само от някой от съсобствениците ,той дължи обезщетение на останалите за ползата от която са лишени от деня на писменото поискване.Посочената разпоредба има предвид само личното ползване или “служене” със съсобствената вещ в смисъл ,че ползващият извлича полза за задоволяване на свои лични или на семейството си нужди ,съобразно предназначението на вещта.В случая имотът е бил ползван за заведение “кафе-бар” от Е. Й. и една от дъщерите й ,без да е отдаван под наем /св.Й./.Помещението е било ремонтирано и в него са правени подобрения от наследодателката на ответниците,които обстоятелства са установени с влязлото в сила решение по извършване на делбата по Г.д.№863/2000г. по описа на РС-Р. Налице е и писмено поискване от страна на ищеца,отправено с посочените по-горе телеграми,първата връчена лично на Е. Й. на 27.11.2003г. Писменото поискване по същността си представлява едностранно волеизявление от лишения от ползването съсобственик ,че желае да ползва реално имота,а ако не му се дава такава възможност –че желае да получава обезщетение за ползата,от която е лишен за в бъдеще.Веднъж отправено ,писменото искане за обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС има действие до прекратяване на съсобствеността или докато ползващия имота предостави реалното ползване на поискалия обезщетението съсобственик съобразно правата му в съсобствеността.За да се постави в забава ползващия съсобственик е достатъчно еднократно писмено поискване,без да е необходимо за всеки период докато трае ползването да се отправя ново .В случая писменото поискване е отправено с телеграмата от 27.11.2003г.,като по-късно ищецът повторно е поискал заплащане на обезщетение-с телеграмата от 15.12.2004г. При тези данни съдът приема,че ответниците като правоприемници на Е. Й. дължат на ищеца обезщетение за ползването на процесното магазинно помещение от датата на получаване на първата телеграма-27.11.2003г. Обезщетение се дължи доо прекратяване на съсобствеността,който юридически факт е настъпил от датата на влизане в сила на необжалваното в тази част въззивно решение №*/31.07.2007г. на БлОС по вГ.д.№24/2006г.От служебно изисканите обявления за връчването му става ясно,че решението по извършване на делбата в частта за ликвидиране на съсобствеността по реда на чл.291 ГПК/отм./ е влязло в сила на 08.11.2007г. Това е крайния момент на периода,за който ответниците дължат обезщетение.Като съобразява данните от експертното заключение за обезщетението в размер на среднопазарния месечен наем и след извършване на преизчисления съобразно посочената по-горе крайна дата на периода ,за който е дължимо обезщетение,съдът намира,че ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца обезщетение в размер на 6 433 лв. Мораторната лихва за периода от 27.11.2003г. до датата на предявяване на иска възлиза на 1606.02лв.За преизчислението й съдът ползва приложената справка към експертното заключение за размера на дневната лихва за периода,за който се дължи обезщетението по чл.31 ал.2 ЗС.Това преизчисление не изисква специални знания и съдът е в състояние да го извърши без помощта на вещо лице.Дължимата мораторна лихва е в размер на 1606,02лв,но искът предявен за 1095лв и следва да се уважи в предявения му размер,тъй като не е поискано увеличение по реда на чл.116 ал.1 ГПК /отм./

В исковата молба ищецът е поискал да му бъдат присъдени направените по делото съдебно деловодни разноски ,които съразмерно на уважената част на исковете възлизат на 963,60 лв.

Така мотивиран и на основание чл.31 ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД,БОС

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА И. А. Й. с ЕГН-*,Д. Ж. Х. с ЕГН-* и А. И. Й. с ЕГН-* ,всички от Г.Я.,.”.” №6 да заплатят на И. Б. Т. с ЕГН-*,с адрес:Г.С.,кв.”Л.”,.”К..”№ сумата 6 433 лв /шест хиляди четиристотин тридесет и три лева/ ,представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствен недвижим имот- магазинно помещение в Г.Я.,находящо се в жилищната сграда,построена в източната част на УПИ V-891,в кв.42 по плана на Г.Я.,със светла площ от 71 кв.м при съседи на УПИ:наследници на М.М.,наследници К.,наследници на М.К. и улица ,за периода от 27.11.2003г. до 08.11.2007г., както и сумата 1095лв /хиляда деветдесет и пет лева/ ,представляваща обезщетение за забава /мораторна лихва/ за периода от 27.11.2003г. до датата на предявяване на исковата молба-14.12.2007г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба-14.12.2007г. до окончателното й плащане,както и сумата 963,60лв /деветстотин шестдесет и три лева и шестдесет ст./ ,представляваща съдебно-деловодни разноски по производството съразмерно на уважената част на исковете.

ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за ползването на описания недвижим имот над уважения размер като неоснователен.

Решението може да се обжалва пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: