Р Е Ш Е Н И Е
№ 143
град Горна Оряховица, 19.05.2016 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав в публично заседание на осемнадесети
април през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
Членове : ……………………………….
……………………………….
при
секретаря М.Д. и в присъствието на прокурора ……………………, като разгледа
докладваното от съдията Николова гр. дело № 1978 по описа за 2014 година, за да
се произнесе, взе предвид следното :
Предявен
е иск с правно основание чл.45,ал.1 от ЗЗД.
Ищцата С.Н.И. с ЕГН **********, с адрес ***, със
съдебен адрес ***, чрез пълномощника си – адвокат Г.А.С. от САК, посочва в
исковата си молба, че с ответника Г.Х.Х. са наследници на Н.Х. Н., на когото са
възстановени земи в землището на гр. Червен бряг по преписка № 504/1992г. на ПК
– Червен бряг, със заявител : Й.Н.Х.. Заявява, че след смъртта на Й.Н.Х., без
нейно знание, на 03.09.2002г. ответникът се е самоназначил за заявител по
преписката и укрил документацията за възстановените имоти на Н.Х. Н. от нея.
Посочва, че тя е узнала в хода на в. гр. дело № 36/2004г. по описа на ПОС, едва
през 2004г., от Общинска служба „Земеделие”, че Г.Х. е подал молба да бъде
конституиран като заявител. Твърди, че след това, като заявител, ответникът е
подписвал документи, свързани с възстановяването на наследствените земи, без да
я е уведомявал за предприетите от него действия, от които действия тя е ощетена
със сума в размер на 4750 лв. Заявява, че за имоти от 12 дка в местността
„Водоп” и от 0.2 дка в местността „Деловете” има подадено заявление за
обезщетяване с вх. № 275/2001г. от Й.Н.Х. за обезщетение с акции. Сочи, че през
2008г. установила, че въпреки решението на ПК гр. Червен бряг за обезщетение с
акции, заявителят Г.Х. е съставил протокол № 10/24.08.1992г. преди 03.09.2002г.,
с който са обезщетени с компенсационни бонове. Твърди, че след това ответникът
е подписал и Решение № 10-Б/29.08.2002г., което е издадено въз основа на
протокол № 10/24.08.1992г. за размера на обезщетението с компенсационни бонове
за техни земи, които съществуват в стари реални граници в землището на гр.
Червен бряг. Счита, че именно, за да бъде ощетена, Г.Х. е подписал на
неустановена дата Решение № 10-Б/29.08.2002г. и не я е уведомил, за да не бъдат
изпълнени съответните процедури по ЗСПЗЗ и ГПК, т.е. да предприеме действия за
защита на своите законни права за възстановяване на наследствените земи в
реални граници. Заявява, че в резултат на тези негови незаконосъобразни
действия, след 2008г. на нея й се наложило да извършва много разходи, да води
множество административни и граждански дела, за да доказва незаконосъобразните
действия на ответника по отношение на наследниците на Н. Х. Н., по които той не
се явява и отказва да заяви кога е бил уведомен за решенията, свързани с тези
имоти. Твърди, че поради умишлените незаконосъобразни действия на ответника е
била лишена от възможността да обжалва Решение № 10-Б/29.08.2002г. Поради това,
след като научила, че ответникът си е позволил да подписва съобщението за
компенсиране с бонове, е завела няколко административни дела в Административен
съд гр. Плевен. Заявява, че по дело № 184/2009г. ответникът не се е явил, за да
обясни кога е подписал Решение № 10-Б/29.08.2002г., поради което жалбата не е
уважена, а тя е изразходвала 1200 лв. за адвокатски хонорар пред Адм. съд
Плевен и пред ВАС. Твърди, че по дело № 1171/2008г., поради незаконосъобразните
действия на ответника за съобщаване на Решение № 10-Б/29.08.2002г., жалбата е
отхвърлена. Сочи, че е предприела действия по чл.237 от АПК, но решението на
Адм. съд Плевен не е отменено, като за това дело е изразходвала 1500 лв. за
адвокатски хонорар пред Адм. съд Плевен и пред ВАС. Посочва, че е завела и
други 7 административни дела пред Адм. съд Плевен, които са следствие от
протокол № 10/24.08.1992г. със заявител Г.Х. и Решение № 10-Б/29.08.2002г.,
подписано от Г.Х., но и те не са уважени. Сочи, че с Решение № 217/05.02.2012г.
по гр.дело № 788/2011г. по описа на РС-Павликени, Протокол № 10/24.08.1992г.
със заявител Г.Х. е обявен за нищожен и е доказано, че тя не е уведомена за
решение на ПК за обезщетение с компенсационни бонове със заявител – Г.Х., тъй
като това е нищожен адм. акт. Заявява, че с Решение № 52/08.05.2013г. по гр.
дело № 95/2013г. по описа на РС Тетевен, Решение № 10-Б/29.08.2002г., подписано
от Г.Х., е обявено за нищожно и съдът е констатирал, че не е установено кога
този адм. акт е подписан от Г.Х.. Твърди, че с Решение № 739/23.12.2009г. по
адм. дело № 864/2008г. на Адм. съд Плевен е доказано, че няма документ в ПК, от
който да е видно, че имотите им са застроени и трябва да бъдат обезщетение.
Твърди, че именно тези обстоятелства ответникът укрива в продължение на 11
години, с което е ощетена по негова вина, тъй като той е приел, без да я
уведомява, да бъдат издадени нищожни административни актове на негово име по
преписка № 504/1992г., за да бъдат ощетени. Заявява, че именно поради
тези незаконосъобразни действия на ответника, след
2008г. е наела адвокат и е изразходвала средства за адвокатски консултации и
възнаграждение за процесуално представителство за
много административни дела и искания по чл.237 от АПК, свързани с
незаконосъобразните действия на ответника, в размер на 2700
лв., съставяне и подаване на много сигнали до прокуратурата, изискване на
справки от областна администрация, МЗХ, Народно събрание, във
връзка е извършени закононарушения по отношение на общите
имоти от 12.2 дка, т.е. във връзка с издадените нищожни административни актове,
които са съставени със съгласието само на ответника, за което е изразходвала
сумата от 2000 лв за периода 2008-2012г. Твърди, че е изразходвала средства за пътувания до гр.
Плевен в размер на 450
лв. в периода 2008 - 2012г.
В допълнителна молба уточнява, че става
въпрос за щети, вследствие на виновното поведение на ответника, който е
предприел действия пред Общинска служба „Земеделие” - Червен бряг, бивша ПК,
като се е самоназначил за заявител по преписка № 504/1992г. без знанието на
наследниците на Н.Х. Н., на който са възстановени земите по ЗСПЗЗ. Твърди, че поради
това са образувани дела, за които е била принудена да изразходва средства в
продължение на 6 години за адвокатски консултации, пътни до съдилища в други
съдебни райони – РС Свищов, РС Павликени, РС Тетевен, РС Луковит, РС Ловеч,
т.е. извън съдебен район Плевен. Заявява, че щетите са на обща стойност 5150
лв. Твърди, че гр. дело № 217/2011г. на РС Павликени е образувано в РС Червен
бряг под № 29/2011г.; по делото е имало три съдебни заседания, а след това -
касационно производство пред Административен съд Велико Търново, като само
пътните по това дело за Н. Н. и адвоката, с най-евтин публичен транспорт –
ж.п., са в размер на 180 лв., а ищцата Ст.Н. не е пътувала, пори инвалидност.
Уточнява, че гр. дело № 95/2013 г. на РС Тетевен е образувано в РС Червен бряг
под № 1086/2010г., след това делото е разпределено в РС Ловеч; решението на РС
Ловеч е отменено от Административен съд Ловеч; след това делото е изпратено за
гледане в РС Луковит, като разходите за транспорт за Н.Н. и адвоката, с
най-евтин публичен транспорт – ж.п. по това дело са в размер на 210 лв., като
ишцата Ст. Н. не е пътувала поради инвалидност. Уточнява, че по адм. дело №
1171/2008г. на АСП разходите за транспорт за Н.Н. и адвоката, с най-евтин
публичен транспорт - ж.п., по това дело са в размер на 60 лв., като ищцата Ст.Н.
не е пътувала поради инвалидност. Уточнява, че по адм. дело № 184/2009г. на АСП
разходите за транспорт за Н. Н. и адвоката, с най-евтин публичен транспорт
ж.п., само по това дело са в размер на 60 лв., като ищцата Ст. Н. не е пътувала
поради инвалидност. Допълва, че по адм. дело № 864/2008г. на АСП разходите за
транспорт за Н. Н. и адвоката, с най-евтин публичен транспорт – ж.п., само по
това дело са в размер на 60 лв., а ищцата Ст. Н. не е пътувала поради
инвалидност. Допълва, че претендираните пътни разходи са в пъти по-малки от
действителните разходи, свързани с пътуванията до съдилищата, подаване на сигнали
до прокуратурата в Плевен и други прокуратури. Твърди, че тези разходи са
платени изцяло само от Н. Н., т.е. претендираната сума от 450 лв. за пътни
разходи е от ищеца Н.Н., като претендираната сума от ищеца Н. Н. е 2800 лв. от
цялата сума посочена в исковата молба и уточнението към нея. С Определение от
30.06.2014г., влязло в сила, съдебното производство по делото е прекратено
частично по отношение на ищеца Н. Н.. Уточнява, че претендираната сума от
ищцата С.И. е в размер от 2350 лв. Моли
съда да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 2300 лв.
В съдебно заседание, ищцата С.Н.И., редовно призована,
не се явява, не се представлява.
Ответникът Г.Х.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, депозира писмен отговор на исковата
молба. Ответникът оспорва изцяло исковата претенция като неоснователна и неизяснена.
Относно „самоназначението” му за заявител по преписката в ПК гр. Червен бряг, пояснява,
че всеки един от наследниците може да заяви в ПК претенция относно възстановяване
на земеделските си земи от общия наследодател. Твърди, че не е укривал каквито
и да са документи от ищцата. Сочи, че в Поземлена комисия Червен бряг има
всички налични документи по преписката и всеки от наследниците, който желае да се
запознае с тях, може да направи това и да черпи права от тях. Твърди, че ищците
до сега имат подадени над 100 жалби до РП и прокуратурите в страната. Сочи, че
няма съд в плевенски регион, който да не си е направил отвод и да желае да
гледа делата им. Заявява, че това вече се случва и на територията на Ловешки
окръжен съд, на който отново е поискан отвод по други дела. Възразява, че за
това, че ищците завеждат всякакви дела и правят разноски, най-малко е виновен той.
Твърди, че те завеждат делата, те заплащат и хонорарите, а той няма проявена
инициатива да води каквито и да са дела и да заплаща хонорарите им. Заявява, че
отговорността за непозволеното увреждане е отговорност за причинен вредоносен
резултат. Твърди, че той не е причинил на никому вредоносен резултат. Сочи, че друг
елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане е наличие на причинна
връзка между противоправно деяние и вреди, като вредите трябва да бъдат
последица от противоправното деяние, връзката между тях трябва да бъде пряка и
те да са в съотношение на причина и следствие. Заявява, че такава връзка се
обозначава с категорията причинна връзка; тя е едно от обективните основания за
деликтната отговорност. Не намира връзка между действията си относно
възстановяването на земята на наследодателя им, които действия не са виновно „противоправно
поведение”, и „вредите”, настъпили за ищците, които по своя воля са завели
редица дела срещу поредица от лица и
институции. Твърди, че административните актове не са издадени от него, а от
оторизирани държавни и общински органи. Счита, че всеки е длъжен да следи сроковете
за обжалване, и това, че са пропуснати, най-малко може да му се вмени във вина
на него. Не му става ясно защо той трябва да плати като ответник сумата, която претендират
ищците, от какви вреди са и поради каква причина трябва да ги заплатя той. Относно
претенцията за компенсаторните бонове споделя, че боновете са налични в Общинска
служба „Земеделие” гр. Червен бряг и не са ползван от него. Заявява, че тези бонове
са за всички наследници, а не за него. Сочи, че ищците искали да вземат всички
бонове, имали съгласие и отишли при нотариус, но те се отказали. Счита исковата
претенция за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като отхвърли
предявения иск.
В съдебно заседание, ответникът Г.Х.Х., лично и чрез
процесуалния си представител – адвокат Ц.Ц. от АК - Плевен, поддържа отговора
на исковата молба. Излага съображения. Моли съда да отхвърли предявения иск и
да му присъди направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното :
От приложения към делото препис от удостоверение за наследници № 000080/26.02.2010г., издадено от Община Червен бряг, е видно, че Н.Х.Н., роден на ***г., е починал на 06.10.1974г., за което е съставен акт за смърт № 0106/10.10.1974г. на Община Червен бряг, като е оставил следните наследници по закон: 1/ Й.Н.Х. – син, починал на 01.09.2001г., оставил от своя страна наследници по закон : 1.1. С.Й.С. – дъщеря, 1.2. Н. Й.Н. – син; 2/ Х. Н.Х. – син, починал на 19.03.1976г., оставил от своя страна наследници по закон : 2.1. Д.Х.Х. – съпруга, починала на 07.01.2004г., 2.2. М.Х.Ж. – дъщеря, 2.3. Г.Х.Х. – син; 3/ С.Н.И. – дъщеря.
С Протоколно решение № 10 от 24.08.1992г. на ПК гр. Червен бряг, влязло в сила, по заявление вх. № 504 от 28.07.1992г., на наследниците на Н.Х. Н., бивш жител ***, е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне общо в размер от 88.900 дка, след което е отказано да се признае правото на възстановяване с план за земеразделяне на имотите, както и че с Решение № 10-Б от 29.08.2002г. на ПК гр. Червен бряг, наследниците на Н. Х. Н. са обезщетени за 12.200 дка земя на стойност 6503 лв. с 6503 броя поименни компенсационни бонове на стойност 6503 лв.
С Решение № 10В от 24.02.1997г. на ПК гр. Червен бряг, по преписка № 504 от 28.07.1992г., на наследниците на Н. Х. Н., бивш жител ***, е възстановено правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне в землището на гр. Червен бряг, върху следните недвижими земеделски имоти, а именно : 1/Нива от 27.214 дка, трета категория, местност „Камика”, имот № 048002 по плана за земеразделяне; 2/ Нива от 7.334 дка, четвърта категория, местност „Брав дол”, имот № 070016 по плана за земеразделяне; 3/ Нива от 20.551 дка, трета категория, местност „Жабек”, имот № 110930 по плана за земеразделяне; 4/ Нива от 4.598 дка, четвърта категория, местност „Селски лък”, имот № 131006 по плана за земеразделяне; 5/ Нива от 3.595 дка, четвърта категория, местност „Острова”, имот № 151002 по плана за земеразделяне; 6/ Нива от 3.601 дка, 2.269 дка трета категория и 1.332 дка пета категория, местност „Водол”, имот № 240012 по плана за земеразделяне; 7/ Нива от 5.621 дка, четвърта категория, местност „Ливадето”, имот № 255008 по плана за земеразделяне; 8/ Нива от 9.303 дка, четвърта категория, местност „Ливадето”, имот № 259016 по плана за земеразделяне, при граници и съседи на имотите, подробно описани в цитираното решение.
С молба от 03.09.2002г. ответникът Г.Х. е поискал от Председателя на ПК гр. Червен бряг да бъде сменено името на заявителя в преписка № 504-земя за землището на Червен бряг, като е посочил, че е наследник съгласно удостоверение за наследници 669/03.09.2002г.
С Решение № 672 от 08.12.2009г. по адм.
дело № 1171/2008г. по описа на Административен съд - Плевен, влязло в сила на 26.06.2010г.,
административният съд е отхвърлил жалбата на Н.Н., С.С. и С.Н. против мълчалив
отказ на ОСЗ гр. Червен бряг да им бъде връчено Решение № 10-Б/29.08.2002г. на
ПК гр. Червен бряг, с което наследниците на Н.Х.Н. са обезщетени, за 12.200 дка
земя на стойност 6503 лв., с 6503 броя поименни компенсационни бонове.
С Решение № 10689/20.09.2010г. по
адм.дело № 2273/2010г. по описа на ВАС на РБ, Решение № 672 от 08.12.2009г. по
адм. дело № 1171/2008г. по описа на Административен съд – Плевен е оставено в
сила.
Видно от приетите писмени
доказателства - оригинали на договор за правна защита и съдействие серия А
0438184 от 15.12.2008г., договор за правна защита и съдействие серия А 0438185
от 18.01.2009г., договор за правна защита и съдействие серия А 0234983 от
29.02.2010г., договор за правна защита и съдействие серия А 0335371 от
10.12.2011г., договор за правна защита и съдействие серия А 0394799 от
20.10.2012г., договор за правна защита и съдействие серия А 0438184 от
15.12.2008г., договор за правна защита и съдействие серия А 0394802 от
23.09.2013г., ищцата С.Н.И. и Н.Н. са заплатили на адвокат Г.С. от САК общо
сумата от 2300 лв. за оказване на правна защита и съдействие за изготвяне на
молби и жалби до ОСЗ Червен бряг, Община Червен бряг, областен управител
Плевен, МЗХ, Народно събрание, прокуратура, за имот от 12.2 дка в м. „Водоп” и
във връзка с протокол № 10 от 24.08.1992г. и Решение № 10-Б от 29.08.2002г.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за
присъждане в полза на ищцата на обезщетение за претърпени имуществени вреди на
стойност 2300 лв. се явява допустим, но разгледан по същество – същият е неоснователен.
За да бъде уважен искът по чл.45 от ЗЗД, съдът следва
да установи, че са налице елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане, а именно : извършено деяние, причинени вреди, причинна връзка между
тях, противоправност на деянието и вина. Въз основа на приетите в настоящото
производство писмени доказателства, съдът намира, че в случая не се установява
наличието на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане.
Спорни в настоящото съдебно производство са фактите осъществил ли е ответникът
твърдяното от ищцата противоправно деяние : „самоназначаването му като заявител
пред ОСЗ гр. Червен бряг и укриване от ищцата на този факт, както и укриване на
документацията за възстановените имоти на Н.Х.Н.”, „подписване на документи по
преписката и на Решение № 10-Б/29.08.2002г. от ответника с цел да ощети
ищцата”, „неявяването му по образувани по нейни жалби съдебни производства, за
да представи обстоятелствата по издаването на индивидуални административни
актове на негово име, и отказа му да заяви кога е бил уведомен за решенията,
свързани с тези имоти”. Спорни по делото са и фактите относно мястото и времето
на извършване на деянието, извършено ли е това деяние от ответника, както и фактите
претърпяла ли е ищцата имуществени вреди – заплащане от нея на разходи за
адвокатски възнаграждения и за пътни разноски за адвоката по образувани съдебни
производства, вследствие извършване на деянието, вида и стойността на тези
вреди, наличието на причинна връзка между извършеното деяние и претърпените от
ищцата имуществени вреди, налице ли е вина у извършителя на деянието и дължи ли
ответникът заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди,
размерът на обезщетението.
На първо място, съдът приема за неоснователни, необосновани и непочиващи на доказателствата по делото твърденията на ищеца, че ответникът Г.Х. е осъществил посоченото по-горе деяние. Съгласно чл.10,ал.1 от ЗСПЗЗ, възстановяват се правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Възстановяването на правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи по реда, при условията и в сроковете, предвидени в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, е обществено известен факт, като видно от приетите писмени доказателства и приложените материали по адм. дело № 1171/2008г. по описа на Административен съд - Плевен, този факт е станал достояние и на ищцата С.И.. В тази връзка, от приложения по делото препис от удостоверение за наследници № 000080/26.02.2010г., издадено от Община Червен бряг, се установява по категоричен начин, че ищцата С.Н.И. и ответникът Г.Х.Х. се явяват наследници по закон и правоприемници на Н.Х.Н., роден на ***г., починал на 06.10.1974г., като ищцата е дъщеря на общия наследодател на страните, а ответникът – негов внук, съответно син на Х. Н.Х. – син на общия наследодател на страните, починал на 19.03.1976г. Съгласно разпоредбата на чл.11,ал.1 от ЗСПЗЗ, лицата по чл.10 от ЗСПЗЗ подават заявление за възстановяване правата си върху земеделските земи в седемнадесетмесечен срок от влизане на закона в сила, като с оглед правилото на чл.12,ал.1 от ЗСПЗЗ, заявлението по предходния член се отправя до съответната общинска служба по земеделие, а съобразно изискванията на чл.13,ал.1 от ЗСПЗЗ Общинската служба по земеделие обявява в кметството или на друго подходящо място постъпилите заявления със съдържащите се в тях данни. Предвид установените по делото факти и с оглед цитираните по-горе законови разпоредби, безспорно се установява по делото, че на основание правото му, установено в чл.11,ал.1 във вр. чл.10 от ЗСПЗЗ, в качеството си на наследник по закон и правоприемник на Н.Х.Н., роден на ***г., починал на 06.10.1974г., и след настъпване на смъртта на първоначалния заявител по преписката, ответникът Г.Х. *** молбата от 03.09.2002г. за вписването му като заявител по преписка, образувана вече пред ПК гр. Червен бряг във връзка с възстановяване правата на собственика Н.Х.Н., респ. на неговите наследници върху притежаваните от общия наследодател на страните земеделски земи в землището на гр. Червен бряг. Поради това и след като прецени, че задължение на ОСЗ гр. Червен бряг е да обяви в кметството или на друго подходящо място постъпилите заявления със съдържащите се в тях данни, а в настоящото производство нито се твърди от ищцовата страна, нито са налице доказателства за неизпълнение на задължението по чл.13,ал.1 от ЗСПЗЗ от страна на ОСЗ, съдът намира за неоснователни твърденията, изложени в исковата молба, че ответникът Г.Х. е осъществил деяние „самоназначаване като заявител пред ОСЗ гр. Червен бряг и укриване на този факт от ищцата Н.”.
Неоснователни, необосновани и
непочиващи на доказателствата по делото и на закона се явяват и твърденията на
ищцовата страна, че ответникът Х. е осъществил деяние, изразяващо се в
„укриване на документацията по преписката във връзка с възстановяване на
процесните земеделски земи от ОСЗ гр. Червен бряг” и „подписване на документи,
без да уведоми за действията си ищцата И.”, тъй като документите, съдържащи се
в процесната преписка на ОСЗ гр. Червен бряг са достъпни за правоимащите лица, които
разполагат с правото да правят справки и да се снабдяват с преписи от
документацията по възстановяване на земеделските им земи. Наред с това, съгласно
чл.14,ал.2 от ЗСПЗЗ, Решението на общинската служба по земеделие за
възстановяване на земеделските земи по ал. 1 се съобщава на заинтересуваните
лица по реда на ГПК. В процесния случай нито се твърди от ищцовата страна, нито
се ангажират доказателства, които да удостоверяват факти, свързани с
препятстване на ищцата И. да се запознае с материалите, съдържащи се в
преписката във връзка с възстановяване на процесните земеделски земи от ОСЗ гр.
Червен бряг, а видно от приложеното по настоящото дело Решение № 672 от
08.12.2009г. по адм. дело № 1171/2008г. по описа на Административен съд -
Плевен, влязло в сила на 26.06.2010г., оставено в сила с Решение №
10689/20.09.2010г. по адм.дело № 2273/2010г. по описа на ВАС на РБ, административният
съд е отхвърлил жалбата на Н.Н., С.С. и С.Н. против мълчалив отказ на ОСЗ гр.
Червен бряг да им бъде връчено Решение № 10-Б/29.08.2002г. на ПК гр. Червен
бряг, с което наследниците на Н.Х.Н. са обезщетени, за 12.200 дка земя на
стойност 6503 лв., с 6503 броя поименни компенсационни бонове.
На второ място, съдът счита, че
предвид изложените съображения относно неосъществяване на твърдяното от ищеца
деяние, от приетите по делото писмени доказателства, не може да се обоснове
извод и за противоправност на деянието, изразяваща се в намерение на ответника Х.
„да ощети” ищцата И. чрез „самоназначаването му като заявител, укриване на
документация по преписката и подписване на документация и на Решение № 10-Б от
29.08.2002г., без да я уведоми”, както и за понасяне от нея на допълнителни
разходи по заплащане на адвокатски хонорар и пътни разноски на адвокат Г.А.С.
от САК за подаване на жалби, молби и процесуалното й представителство по
образувани съдебни производства във връзка с обжалване на административни
актове на ОСЗ гр. Червен бряг.
На следващо място, настоящият съдебен състав
намира, че от приетите по делото писмени доказателства не се установява по
безспорен и несъмнен начин в процесния случай да е извършено деяние, че Г.Х. е
извършител на това деяние, вината на същия и противоправността на деянието, нито,
че в резултат на извършено от ответника виновно и противоправно деяние ищцата е
претърпяла имуществени вреди в общ размер на 2300 лв., представляваща заплатен
от нея адвокатски хонорар и заплатени разходи за пътни разноски за пътуване на
адвокат Г.А.С. от САК с жп транспорт, за да се яви и осъществява процесуалното
представителство на ищцата по множество съдебни производства в различни съдебни
райони. Съдът счита, че по делото не се обосновава и извод ищцата да е
претърпяла имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от
увреждане, което да й е причинено от ответника в резултат на описаното в
исковата молба деяние.
Съгласно разпоредбата чл.45,ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като
на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. С оглед изложените по-горе съображения, съдът приема,
че в случая ответникът не следва да носи отговорност по реда на чл.45 от ЗЗД за
причинени вреди, описани в исковата молба и уточненията към нея, вследствие на
твърдяното от ищцата виновно и провоправно деяние, тъй като от приетите годни
писмени доказателства не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието
на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. По тези
съображения, съдът намира, че претенцията на ищцата за обезщетяване на имуществени
вреди на обща стойност от 2300 лв., произтичащи от виновно и противоправно
поведение на ответника, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло като
такава.
При този изход на делото, на основание
чл.78,ал.3 от ГПК, основателна се явява и следва да бъде уважена претенцията на
ответната страна ищцата да заплати на ответника направените по делото разноски
за платено адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв.ОРС ГОРС
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.45,ал.1 от ЗЗД, предявен от С.Н.И. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез
пълномощника й – адвокат Г.А.С. от САК, против Г.Х.Х. с ЕГН **********,
с адрес ***, за сумата от 2300 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане – „самоназначаването на Г.Х.
като заявител, укриване и подписване на документация по преписката и подписване
на Решение № 10-Б от 29.08.2002г., с цел да ощети С.И.”, съставляващи направени
от нея разходи по заплащане на адвокатски хонорар и пътни разноски на адвокат Г.А.С.
от САК за подаване на жалби, молби и процесуалното й представителство по
образувани съдебни производства в различни съдебни райони във връзка с
обжалване на административни актове на ОСЗ гр. Червен бряг, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.Н.И. с ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Х.Х. с ЕГН **********, с адрес ***,
СУМАТА от 250 лв. /двеста и петдесет
лева/, представляваща направените по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Великотърновски Окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните по делото.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на
страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……………………