Р Е Ш
Е Н И Е
№ 73 / 27.01.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На четвърти декември през две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Бончева
Прокурор Зорница Проданова
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 1401 по описа за 2019 година; взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правни основания чл.2 ал.1 т.3 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ - от Е.Д.А. с
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, адв. Д. Р.; против Прокуратура на
Република България /ПРБ/, с адрес в гр. София, бул. „Витоша” № 2.
Ищецът твърди, че Районна прокуратура /РП/ - Хасково
образувала против него бързо досъдебно производство /ДП/ № 309/2018 г. по описа
на РУМВР-Хасково за това, че на 04.03.2018 г. в 21,20 часа на ул. „Тунджа“ в
гр. Хасково той е управлявал лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № *******,
след употреба на наркотични вещества, установено по надлежния ред с техническо
средство – престъпление по чл.343б ал.3 от НК. По този повод РП – Хасково
внесла против него обвинителен акт, по който било образувано производство по
НОХД № 616/2018 г. на ХРС, приключило с оправдателна присъда, потвърдена с
решение № 62/08.05.2019 г. по ВНОХД № 598/2018 г. на ХОС. От момента на
образуване на ДП до постановяването на въззивното решение, ищецът преживял
унижение, което не бил изпитвал до тогава. Той бил млад човек с чисто съдебно
минало, студент в СУ „Климент Охридски“ – пети курс, без да е имал каквото и да
било неправомерно поведение. Хората го познавали като трудолюбив и отговорен
човек, морален и с чувство за справедливост. За него било обидно и потискащо,
познатите му да го „виждат“ като престъпник. Още по-стряскащо за него било, да
наблюдава най- близките му хора – неговите родители, които за дълго време
чувствително ограничили контактите си в обществото, т.к. познати питали за
ищеца. Всичко това довело до промяна на личността на ищеца – станал нервен,
затворил се в себе си, изолирал се от приятели, променил социалния си живот. В
резултат на водените против него досъдебни и съдебни производства, ищецът
претърпял неимуществени вреди от неприятни изживявания, непрекъснато
притеснение, дискомфорт, унижения, уплаха и стрес, поради третирането му като
обвиняем и подсъдим. Същевременно, понесъл и имуществени вреди, изразяващи се в
заплащането на адвокатски хонорари. Налице била хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата, в следствие на
незаконосъобразните действия на ПРБ. Тази отговорност била гаранционно –
обезпечителна и била за възстановяване на причинени щети, като не се изисквало
виновно действие на съответните длъжностни лица /чл.4 от ЗОДОВ/.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което осъди
ответника, да му заплати сумата от 3 500 лв. за неимуществени вреди и
сумата от 800 лв. за имуществени вреди, в резултат на гореописаните
незаконосъобразни действия против него, ведно със законната лихва от 08.05.2019
г. до окончателното изплащане. Това искане се поддържа от ищеца в открито
съдебно заседание, чрез негов пълномощник – адвокат, като претендира да му се
присъдят и деловодни разноски за настоящото производство.
Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок, като счита предявения иск за недопустим и
неоснователен, като го оспорва по основание и размер. Възразява, че приложеното
решение на ХОС не съдържало печат, а от исковата молба не ставало ясно, точно
от какви действия на ПРБ се търси отговорността й. Искът бил и недоказан, като
в тежест на ищеца било да докаже твърденията си, както и причинна връзка между
претендираните вреди и незаконното обвинение. Такива доказателства не се
представяли, а те касаели основни елементи от фактическия състав на търсената
отговорност. Липсвали доказателства, ПРБ да е извършвала други действия, извън
правнорегламентираните в хода на наказателното производство. Ответникът възразява
и против размера на претендираните неимуществени вреди, като явно завишен и
несъобразен с чл.52 от ЗЗД, трайната съдебна практика и обществено –
икономическите условия в страната ни, с икономическия стандарт в България и
съдебната практика по аналогични случаи, вкл. и тази на ЕСПЧ, като следвало да се отчетат и видът
и характерът на упражнената процесуална принуда, продължителността и
интензитетът на претърпените негативни изживявания и причиненото здравословно
увреждане, ако има такова. Изложените от ищеца обстоятелства не сочели на
необичайно претърпени неудобства от воденото наказателно производство, като
претенцията не била съобразена с вида, характера и интензитета на упражнената
принуда. Ищецът бил привлечен като обвиняем за соченото престъпление на
10.04.2018 г., като спрямо него била взета най-леката мярка за неотклонение
„подписка“, а на 23.04.2018 г. РП-Хасково внесла в РС-Хасково обвинителен акт и
той бил предаден на съд. Повдигнатото обвинение не било за тежко престъпление,
като производството продължило едва 13 месеца. Нямало данни да са налагани
други мерки на процесуална принуда от органите на ДП, като те своевременно
приключили разследването. Не се представяли доказателства, че е била ограничена
личната сфера на ищеца, че е търпял стрес и притеснения. По отношение на
претендираните имуществени вреди, претенцията била прекомерна, предвид
действителната фактическа и правна сложност на делото и на основание чл.78 ал.5
от НПК. Предвид изложеното, ответникът иска отхвърлянето на предявения иск като
неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер. Ако исковата
молба се счете за основателна, то се иска определянето на максимално ниско
обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди. Тези искания се
поддържат в открито съдебно заседание от ответника, чрез негов процесуален
представител.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Като писмено доказателство по настоящото делото се приложи и прие НОХД № 616/
2018 г. на ХРС, ведно със съдържащите се в него ВНОХД № 598/2018 г. на ХОС и ДП
№ 309/ 2018 г. на РУ – Хасково, ОДМВР - Хасково. ДП е започнало на 04.03.2018
г., като бързо производство за това, че на 04.03.2018 г. в 21,20 часа на ул.
„Тунджа“ в гр. Хасково е управляван лек автомобил /л.а./ „Фолксваген Шаран“ с
рег. № *******, след употреба на наркотични вещества, установено по надлежния
ред с техническо средство – престъпление по чл.343б ал.3 от НК. Водач на л.а. е
бил ищецът в настоящото производство, който е бил спрян за проверка от
автопатрул на РУ-Хасково, като с него е бил един спътник. Ищецът отрекъл да е
употребил НУВ, след което бил поканен в РУ-Хасково да бъде тестван с апарат,
отчел наличие на канабис, като издаден му бил и талон за кръвно изследване,
т.к. не е приел показанията на техническото средство. За същото му е бил
съставен АУАН № 515776/ 04.03.2018 г., представляващо нарушение по чл.5 ал.3
пр.2 от ЗДвП, подписан от нарушителя без възражения. На същата дата, в 21,20
ч., на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът е бил задържан за срок от 24
часа. На следващия ден, в 21,15 ч., на същия е била връчена призовка, за което
е била съставена разписка. Ищецът е дал кръв за изследване в Спешно отделение- Хасково,
на 04.03.2018 г. в 23 ч., според съставен за това протокол, изпратена на
токсикологична лаборатория на 06.03.2018 г. На 07.03.2018 г. е било прекратено
административно- наказателното производство, на основание чл.33 ал. 2 от ЗАНН,
т.к. извършеното съставлява престъпление, за което е образувано процесното БП.
С постановление на РП-Хасково от 14.03.2018 г. това БП е преобразувано в ДП със
срок на разследване 2 месеца, считано от 04.03.2018 г., предвид необходимостта
от изготвяне на експертиза по случая. На 02.04.2018 г., лично на ищеца е била
връчена призовка в качеството му на обвиняем по ДП, за явяване на 10.04.2018 г.
за предявяване на обвинение, разпит и предявяване на материалите по ДП. Той се
е явил на посочената дата с адвокат, с пълномощно от същата дата и договор за правна
защита и съдействие, според който е било уговорено и изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. С постановление от 10.04.2018 г. ищецът е
привлечен като обвиняем за това, че на 04.03.2018 г. в гр. Хасково е управлявал
л.а. „Фолксваген Шаран“ с рег. № *******, след употреба на наркотични вещества,
съдържащи наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол” – марихуана,
канабис /по смисъла на чл.3 ал.2 т.1 от ЗКНВП и Приложение № 1 към чл.3 т.1 от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични/,
установено по надлежния ред с протокол от съдебно – химическа експертиза №
И-2631/20.03.2018 г. от специализирана токсикологична лаборатория на ВМА-София
– престъпление по чл.343б ал.3 от НК. Спрямо него е била взета мярка за
неотклонение „подписка”. Същия ден той е бил разпитан като обвиняем и му е било
предявено ДП, за което са съставени съответните протоколи. От 12.04.2018 г. е заключителното
мнение на гл.разследващ полицай за приключване на ДП, изпращането му на РП-Хасково
за повдигане на обвинение на ищеца. Видно от справка за съдимост с рег. №
268/07.03.2018 г., издадена от БС при ХРС, ищецът не е осъждан; с добри
характеристични данни, според изготвена справка от същата дата. Видно от
изготвена справка от СПП-ОДМВР-Хасково, ищецът притежава СУМПС, считано от
20.04.2011 г., като му е било издадено едно влязло в сила НП № 314/05.06.2012
г. за нарушение по чл.21 ал.1 т.6 от ЗДвП, за което е бил санкциониран с глоба
по чл.182 ал.1 т.3. Съставяни са му били и фишове, връчени както следва: на
07.10.2016 г. по чл.137а ал.1 от ЗДвП, на 19.12.2016 г. по чл.15 ал.6 от ЗДвП и
на 23.10.2017 г. по чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП. Приложена е и декларация от ищеца
за семейно и материално положение и имотно състояние от 10.04.2018 г., според
която семейството му се състои от самия него, като не получава никакви доходи,
не притежава движимо или недвижимо имущество.
С обвинителен акт от 23.04.2018 г. на РП-Хасково, ищецът е обвинен в
извършване на горецитираното престъпление, който акт с ДП са внесени за
разглеждане в РС-Хасково на 02.05.2018 г., когато е образувано производство по
НОХД № 616/2018 г. на ХРС. С разпореждане на съда от 21.05.2018 г. по делото е
насрочено производство за разглеждане в разпоредително заседание на 14.06.2018
г., за обсъждане на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК. За същото е изпратено
съобщение до подсъдимия, получено на адреса му в Хасково от неговата майка, на
23.05.2018 г. Така насроченото заседание е проведено, за което е съставен
протокол, видно от който подсъдимият се е явил лично и с адвокат, като е
последвало насрочване на производството за разглеждане по общия ред на
10.07.2018 г. и е потвърдена взетата мярка за неотклонение „подписка”. На това
заседание, видно от протокола за него, подсъдимият се е явил лично и с адвокат,
даден ход на делото и на съдебното следствие, разпитвани са свидетели, като за
събиране на допълнителни доказателства, делото е отложено и насрочено за
28.08.2018 г. Допълнително е представен протокол за личен обиск на ищеца,
извършен на датата на инцидента – 04.03.2018 г. в 23,25 ч., при който намерени
са били подробно описани вещи, посочени от самия него като негови, приобщен
като писмено доказателство по делото. На посоченото заседание подсъдимият се е
явил лично и с адвокат, събирани и нови гласни доказателства, допуснат е
преразпит на свидетел, отложен е разпитът на вещите лица, поради неявяването
им. Следващото съдебно заседание е проведено на 18.09.2018 г., като подсъдимият
се е явил лично и с адвокат, като е извършен преразпит на свидетел и за разпит
на отново неявилите се вещи лица, делото е отложено и насрочено на 27.09.2018
г. На последното подсъдимият се е явил лично и с адвокат, когато е дал
обяснения, приобщени са били писмените материали по ДП и е прието допълнително
писмено доказателство, обявено е съдебното следствие за приключено, даден е ход
на съдебните прения и постановена е била присъдата по делото. С присъда №
80/27.09.2018 г., обявена в съдебно заседание в присъствие на страните – ищецът
в настоящото производство е признат за невиновен в извършването на повдигнатото
му обвинение, като е оправдан и е била отменена взетата по отношение на него
мярка за неотклонение „подписка”. Тази присъда е влязла в сила на 08.05.2019
г., потвърдена с решение № 62/08.05.2019 г. по ВНОХД № 598/ 2018 г. на ХОС.
Въззивното производство е било образувано на 05.11.2018 г., по протест на
РП-Хасково, постъпил на 05.10.2018 г., изпратен на ищеца на адреса му в Хасково
и получен от неговия баща на 22.10.2018 г., като след изтичане на 7-дневния
срок за възражения и становища, на 31.10.2018 г. съдът е разпоредил изпращането
му на ХОС. С разпореждане от 06.11.2018 г., въззивният съд е насрочил делото в
открито съдебно заседание на 27.11.2018 г., за което ищецът е призован отново
на адреса му в Хасково, като призовката е получена от неговия баща на 12.11.2018
г. На насроченото заседание ищецът се е явил лично и с адвокат, с пълномощно от
същата дата и договор за правна защита и съдействие, според който е било
уговорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., като даден
е бил ход на делото, допуснат е преразпит на свидетел, разпит на вещите лица и
е изискано допълнително писмено доказателство. На следващото съдебно заседание
на 15.01.2019 г. ищецът се е явил лично и с адвокат, прието е писмено
доказателство, разпитани са вещи лица, разпоредено е повторно призоваване на
неявилия се свидетел. На следващото съдебно заседание на 12.02.2019 г. ищецът
се е явил лично и с адвокат, като е отказал да дава обяснения, отново не се е
явил свидетелят, на когото е наложена глоба и е било разпоредено принудителното
му довеждане. На следващото съдебно заседание на 12.03.2019 г. ищецът се е явил
лично и с адвокат, проведен е преразпитът на доведения свидетел, подсъдимият е
дал обяснения, даден е ход на съдебните прения и е дадена последна дума на
подсъдимия. Съдебният състав се е оттеглил на съвещание, след което е
възобновено съдебното следствие и от ЦСМП-МБАЛ АД – Хасково са изискани
допълнителни писмени доказателства, като делото е отложено и насрочено на 09.04.2019
г. Тогава е проведено последното съдебно заседание по делото, като ищецът се е
явил лично и с адвокат и са приети постъпилите допълнителни писмени
доказателства, сред които и лист за преглед на пациент в СО № 3283, видно от
който той е бил постъпил на 04.03.2018 г. в 22,50 ч. за освидетелстване, като е
напуснал същата нощ в 23,15 ч. Даден е ход на съдебните прения и е дадена
последна дума на подсъдимия, като след съвещание съдът е обявил, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок. Това е сторено с горецитираното
решение на ХОС, неподлежащо на обжалване.
В подкрепа на твърденията си в настоящото производство ищецът представи
уверение № 94/13.06.2019 г., издадено му от СУ „Св. Климент Охридски” – София,
Юридически факултет. Видно от него, през учебната 2016/2017 г., той е бил
записан за летен семестър на шести курс задочно обучение на висше образование
на образователно – квалификационна степен „магистър” по специалност „право”,
като не е дипломиран и има да полага семестриални изпити и държавни изпити -
държавна поръчка, задочно обучение. По негово искане, по делото се събраха и
гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите М.Д.Д. и В. Р.а А.. Св. Д. е
близък приятел и съученик от Езикова гимназия – Хасково на ищеца. След
завършването й през 2011 г., през есента на същата година, и двамата отишли в
София като студенти – ищецът учел право, а свидетелят друго. Първите две години
двамата живеели отделно, а от 2014-2015 г. и до момента – в една обща квартира.
От ищеца св. Д. узнал за наказателното дело, в края на март 2018 г., т.к. били
близки приятели и си споделяли. Той смятал, че е невинен и не говорел много за
това, бил притеснен, смятал че е абсурдно и не очаквал такова нещо. След март
2018 г., ищецът спрял да играе футбол всяка неделя с приятелите си в София,
както преди, спрял да излиза с тях, не бил активен, отдръпнал се, не ходили на
море заедно. Започнал по-често да се прибира при родителите си в Хасково, а не
както преди веднъж месечно. Споменал, че заради случващото се с делото, не иска
да учи, че родителите му няма да го приемат по същия начин; че се занимава с
право, а изведнъж всичко се обръща против него. Ищецът имал по-малка сестра,
което сочи и св. А., майка на ищеца, живуща ***. От 6-7 години ищецът живеел в
София, откак завършил Езикова гимназия – Хасково. Все още бил студент по право,
с около 2 години се проточило ученето му заради наказателното дело, което много
разстроило и него и семейството му. Ищецът се променил в отношението си към
родителите си – бил притеснен, не споделял, както преди, започнал да се
колебае, дали да продължава да учи право. Бил в 5-ти курс, но се почувствал
обиден и разочарован, преживял трагично неправдата и спрял да ходи на изпити,
които не бил взел и до сега. Учел задочно, работел и живеел на квартира в
София, но си идвал често в Хасково. След инцидента не бил сменял работата си и
не загубил интерес към нея, но тя не била свързана с право, а със софтуер, и случаят
не навредил на нея, с доход от около 2 500 лв. Ищецът обаче бил обещал на
родителите си, да завърши обучението си, т.к. те настоявали, а и самият той
искал и имал стремеж към повече. Особено след като се налагало да си идва често
за делата, започнал да се колебае, дали да завършва университета, т.к. бил
несправедливо обвинен, а ако го осъдят и да иска нямало да може да работи. След
делото се променило отношението му и към близки и приятели, бил жизнерадостен и
много общителен, но се затворил – спрял да ходи да играе футбол с приятелите
си, а обичал спорта от малък. Когато си идвал в Хасково, не излизал, стоял си
само в къщи, т.к. някакси се срамувал и притеснявал, че го съдят. Сега вече се
отпуснал, като излезнало решението през пролетта.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявените искове:
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи и прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано, като държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице – чл.2 ал.1
т.3, вр. чл.4 ал.1 от ЗОДОВ. В настоящия процес се доказаха кумулативните
предпоставки от сложния фактически състав на цитираната отговорност, имаща
деликтен и обективен характер. Установи се, че ДП № 309/ 2018 г. на РУ –
Хасково, ОДМВР – Хасково, е започнало на 04.03.2018 г., по повод извършена
проверка на ищеца, като водач на л.а., а именно – за това, че същия ден, в
21,20 часа на ул. „Тунджа“ в гр. Хасково управлявал л.а. „Фолксваген Шаран“ с
рег. № *******, след употреба на наркотични вещества, установено по надлежния
ред с техническо средство – престъпление по чл.343б ал.3 от НК, като е бил
придружаван от свой спътник. С постановление от 10.04.2018 г. ищецът е
привлечен като обвиняем по същия законов текст, предвиждащ наказание лишаване
от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин
лева, като не се касае за тежко престъпление, по смисъла на чл.93 т.7 от НК.
С постановлението е прието, че са събрани достатъчно доказателства за
неговата виновност в извършване на престъплението, като е привлечен в
качеството на обвиняем за същото и спрямо него е взета мярка за неотклонение
„подписка”, явяваща се най-леката такава. В рамките на ДП, на датата на
инцидента, в 21,20 ч., на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът е бил
задържан за срок от 24 часа, а при освобождаването му на следващия ден, в 21,15
ч., на същия е била връчена призовка. Преди това, той е дал кръв за изследване
в Спешно отделение-Хасково, на 04.03.2018 г. в 23 ч., постъпил в 22,50 ч. за
освидетелстване и напуснал същата нощ в 23,15 ч. В 23,25 ч. му е бил извършен
личен обиск. Необходимостта от изготвяне на експертиза по делото е наложило
преобразуването му от БП в ДП, със срок на разследване 2 месеца, считано от
04.03.2018 г. На 02.04.2018 г., лично на ищеца е била връчена призовка в
качеството му на обвиняем по ДП, за явяване на 10.04.2018 г. за предявяване на
обвинение, разпит и предявяване на материалите по ДП. Той се е явил на
посочената дата с адвокат, като описаните процесуални действия са били надлежно
извършени, според съставените за тях протоколи и спрямо него е била взета мярка
за неотклонение „подписка”. От 10.04.2018 г. е и представеното от ищеца
пълномощно за адвоката му и договор за правна защита и съдействие, според който
е било уговорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. В
рамките на посочения срок на разследването, същото е приключило на 12.04.2018
г. със заключителното мнение на гл. разследващ полицай за приключване на ДП,
изпращането му на РП-Хасково за повдигане на обвинение на ищеца. С обвинителен
акт от 23.04.2018 г. на РП-Хасково, ищецът е обвинен в извършване на
горецитираното престъпление, който акт с ДП са внесени за разглеждане в
РС-Хасково на 02.05.2018 г., когато е образувано производство по НОХД №
616/2018 г. на ХРС. С разпореждане на съда от 21.05.2018 г. по делото е
насрочено производство за разглеждане в разпоредително заседание на 14.06.2018
г., за обсъждане на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, като са последвали открити
съдебни заседания, в т.ч. по време на съдебната ваканция, в т.ч. два пъти в
рамките на месец, както следва: на 10.07.2018 г., когато е потвърдена взетата
мярка за неотклонение „подписка”, 28.08.2018 г., 18.09.2018 г. и 27.09.2018 г.,
на всички които ищецът се е явявал лично и с адвокат. Отлагането на делото не е
било по причини у него самия, а поради необходимостта от събиране на
доказателства на провежданото съдебно следствие по общия ред. На последното
заседание е обявена присъдата на съда, с която ищецът в настоящото производство
е признат за невиновен в извършването на повдигнатото му обвинение, като е
оправдан и е била отменена взетата по отношение на него мярка за неотклонение
„подписка”. Тази присъда е влязла в сила малко повече от седем месеца по-късно
- на 08.05.2019 г., потвърдена с решение на ХОС. Въззивното производство е било
образувано на 05.11.2018 г., по протест на РП-Хасково, постъпил на 05.10.2018
г., като са били проведени следните открити съдебни заседания: 27.11.2018 г., 15.01.2019 г., 12.02.2019 г., 12.03.2019 г. и последно на 09.04.2019
г. На всички тях ищецът се е явявал лично и с адвокат, като
отлагането на делото не е било по причини у него самия, а поради необходимостта
от събиране на допълнителни доказателства. На първото заседание на 27.11.2018
г. ищецът е представил пълномощно за адвоката му от същата дата и договор за
правна защита и съдействие, според който е било уговорено и изплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Предвид изложеното, налице са законоустановените предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника – Прокуратурата на РБългария - по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. От незаконно повдигнатото против ищеца от ответника обвинение, като
пряка и непосредствена последица са настъпили неблагоприятни последици за ищеца
в морален аспект, свързани сами по себе си с факта на привличането му в
качеството му на обвиняем, с взетите по отношение на него мерки на процесуална
принуда, участието му в качеството на обвиняем в досъдебното производство и на
подсъдим в съдебното наказателно производство; а така също и в имуществен
аспект, свързани с разходването на средства за ангажирането на адвокат –
защитник в производството. Ето защо, неоснователни са възраженията на ответника
за недоказаност на гореизложените вреди за ищеца. В тази връзка следва да се
посочи, че отговорността на държавата по по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ има обективен характер и се ангажира във всички случаи
на незаконно обвинение по смисъла на тази разпоредба, т.е. във всички случаи,
при които лицето, срещу което е било повдигнато обвинение е било оправдано от съда.
Тази отговорност се носи независимо от обстоятелството, че всички
процесуално-следствени действия са били извършени от представителите на разследващите
органи и прокуратурата в съответствие с изискванията на НПК, както и независимо
от обстоятелството, че първоначално при започване на разследването фактическата
обстановка е сочела на необходимост от провеждане на разследване срещу това
лице. В този смисъл, неоснователно е и ответното възражение, че в случая налице
била хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ, която следвала да намери приложение.
Що се касае до размера на обезщетението, което следва да получи ищецът за
доказаните претърпени от него неимуществени вреди /неблагоприятните последици в
морален аспект, свързани с изживяни стрес, притеснения, безпокойства, тревоги,
страх от последиците от наказателното преследване, накърняване на честта и
достойнството, причинени неудобства от налагащите се явявания пред органите на
досъдебното производство и съда/ - то следва да бъде определено при условията
на чл. 52 от
Предвид изложеното и с оглед нормите на справедливостта, съдът приема, че
сумата от общо 3 000 лв. ще бъде в състояние да възмезди неимуществените вреди,
претърпени от ищеца по повод незаконното му обвинение, която сума по мнение на
съда съответства на продължителността и интензитета на душевните страдания,
вследствие на същото, но така също и на личността на пострадалия. Процесната
отговорност за причинени неимуществени вреди от незаконни действия на
правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на акта, с който се
признават за незаконни действията на държавния орган, който от този момент
изпада в забава и дължи лихва върху размера на присъденото обезщетение /чл.84
ал.3 от ЗЗД/. В този смисъл претендираната от ищеца законна лихва върху
присъденото му обезщетение от 3 000 лв. следва да се присъди, считано от 08.05.2019
г. /датата на влизане в сила на процесната оправдателна присъда/ до
окончателното изплащане. Този иск, за разликата до пълния предявен размер от 3
500 лв., като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли.
Що се касае до размера на обезщетението, което следва да получи ищецът за
доказаните претърпени от него имуществени вреди, по делото се събраха
категорични неоспорени от ответника доказателства. Както на ДП така и в
съдебното наказателно производство, ищецът се е явявал с адвокат – защитник, за
пълномощията на който на ДП е представено на 10.04.2018 г. пълномощно за
адвоката му и договор за правна защита и съдействие, според който е било
уговорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Пред
въззивния съд, на 27.11.2018 г. ищецът е представил пълномощно за адвоката му
от същата дата и договор за правна защита и съдействие, според който е било
уговорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Според
Тълкувателно решение № 1/ 2017 от 11.12.2018 г. на ВКС, ОСГК, по тълкувателно
дело № 1/2017 г.; при иск по чл.2 ал.1 от ЗОДОВ съдът може да определи
обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в
размер, по-малък от платения в наказателния процес. В настоящия случай е налице
възражение от ответната страна за прекомерност на заплатените от ищеца на
защитника му адвокатски възнаграждения, но липсва законово основание за
намаляването им. Това е така, т.к. при предвидено наказание за процесното
престъпление - лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин
до хиляда и петстотин лева - случаят попада в хипотезата на чл.13 ал.1 т.2, вр.
чл.12 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,предвиждащ за защита на подсъдимия минимално адвокатско
възнаграждение от 500 лв., като възнаграждения за процесуално представителство
се дължат за всяка инстанция /чл.2 ал.4 от Наредбата/. Така, заплатените от
ищеца на защитника му възнаграждения за ДП и за въззивното производство не
надвишават, а дори са под минимално установените им размери /що се отнася до
второто/, като липсва основание за намаляването им, в т.ч. предвид фактическата
и правна сложност на делото и извършената от защитника работа. Ето защо и
предвид относимите към него гореизложени съображения, този иск следва да се
уважи изцяло за сумата от общо 800 лв., ведно със законната лихва от 08.05.2019
г. до окончателното изплащане.
Ответникът следва да бъде осъден, да заплати на ищеца деловодни разноски,
съобразно уважения размер на исковете /чл.78 ал.1 от ГПК, вр. чл.10 ал.3 от ЗОДОВ/, а именно – в общ размер на 494,88 лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с адрес в
гр. София, бул. „Витоша” № 2; ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.А. с
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, адв. Д. Р.; сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди, както и сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди, всички вреди - резултат от незаконното
му обвинение в извършване на престъпление по чл.343б ал.3 от НК по ДП №
309/2018 г. на РУ – Хасково, ОДМВР – Хасково; за което е признат за невиновен и
оправдан с присъда № 80/27.09.2018 г. по НОХД № 616/2018 г. на РС – Хасково, влязла
в сила на 08.05.2019 г., потвърдена с решение № 62/ 08.05.2019 г. по ВНОХД №
598/2018 г. на ОС – Хасково; ведно със
законната лихва върху всяка от главниците поотделно от 08.05.2019 г. до
окончателното изплащане; както и сумата от 494,88
лв. – деловодни разноски; като искът
за неимуществени вреди за разликата до пълния му предявен размер от 3 500 лв.; ОТХВЪРЛЯ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.