Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 18.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 05857 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на Л.Б.Д. *** АД, с която се иска да се признае за установено, че ищецът не
дължи на ответната страна поради погасяване по давност на сумата от 3099,81
лева – главница за стойността на топлинна енергия, сумата от 1316,41 лева –
лихва за забава и сумата от 202,49 лева – юрисконсултско възнаграждение, за
които вземания са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 5164 по описа за 2009 г. на Районен съд –
Перник. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че за
процесните вземания са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 5164 по описа за 2009 г. на Районен съд –
Перник. Въз основа на този изпълнителен лист било образувано изпълнително дело
№ 934/2012 г. по описа на ЧСИ А.В., като по същото не били извършвани изпълнителни
действия, което било прекратено към настоящия момент. Изложени са подробни
доводи, че претендираните вземания са погасени по давност.
Ответното дружество оспорва исковите
претенции, за което излага подробни доводи.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По
делото са приложени материалите по ч.
гр. д. № 5164 по
описа за 2009 г. на Районен съд – Перник от които се
установява, че ответното дружество
е подало срещу ищеца заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Установява се , че е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 26.10.2009 г. по ч. гр.
д. №5164 по
описа за 2009 г. на Районен съд – Перник, отнасяща се за следните вземания: сумата
от 3099,81 лева – главница за стойността на топлинна енергия, сумата от 1316,41
лева – лихва за забава и сумата от 202,49 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Обсъжданата заповед за изпълнение е влезнала
в сила, което е наложило издаването на изпълнителен лист от 12.01.2012 г. по ч. гр. д. № 5164 по
описа за 2009 г. на Районен съд – Перник.
Въз основа на изпълнителния лист и по молба от 12.04.2012 г.
на ответната страна е е образувано изпълнително дело № 934/2012 г. по описа на ЧСИ А.В..
В цитираната молба е направено искане да бъдат
предприети изпълнителни способи – да се наложи запор върху трудовото
възнаграждение и възбрана на имоти.
От материалите по изпълнителното дело се установява, че съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение на 19.04.2012 г. до РУ „СО” – гр. Перник. Впоследствие взискателят е поискал с молба от 22.08.2014 г. да се наложи запор на вземанията на длъжника.
Горното е наложило да се изпратят на 28.08.2014 г. два броя запорни съобщения, а впоследствие и на 12.05.2015 г. По повод последния запор на трудовото възнаграждение на длъжника, принудителни са събирани суми в размер на 1644 лева за периода от 19.06.2015 г. до 13.12.2017 г. (видно от материалите на изпълнителното дело и заключението на вещото лице).
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, с който
е налице позоваване на погасителна давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Процесните
вземания са установени с влязла в сила заповедта за изпълнение на
парично задължение, поради което същите са съдебно установени и намира
приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която постановява, че давността
е пет години. Заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти
(изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, от който момент тече петгодишният давностен срок.
Давността
е прекъсната на 12.04.2012 г. с подаването на молбата за образуване на
изпълнително производство, в която е направено искане за прилагане на определен
изпълнителен способ, като от тази датата е започнала да тече нова петгодишна
давност. Това е така, тъй като в нея е направено искане за за налагане на запор върху вземанията на
длъжника и налагането на възбрана върху недвижим имот. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение (в този смисъл мотивите от т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на
ВКС).
Както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т. нар. „перемпция“ и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие. В настоящия случай в продължение на 2 години, считан от 12.04.2012 г. не е поискано извършването на изпълнителни действия, което води до извод, че на 12.04.2014 г. изпълнителното производство е прекратено по силата на закона (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК).
Във всички случаи на прекратяване на
принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори
и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по
право. Прекратяването на изпълнителното производство има за последица
недопустимост на следващи изпълнителни действия (Решение № 10
от 16.02.2016 г. по гр. д. № 3231/2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр.
отделение). Това означава, че е недопустимо искането на взискателя
за налагане на запор върху вземания на длъжника, което е направено с молба от
22.08.2014 г., тъй като преди това по силата на закона е прекратено
изпълнителното производство. Недопустимо са и всички
изпълнителни действия по принудително събиране на суми в размер на 1644 лева,
тъй като са извършени след датата на прекратяването на изпълнителното
производство. Горното води до извод, че описаните действия на взискателя и
съдебния изпълнител, извършени при настъпила перемпция, не са прекъсвали
погасителната давност за вземанията.
Когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Това означава, че новият
петгодишен срок е започнал да тече на 19.04.2012 г. и е изтекъл на 19.04.2016
г., а исковата молба е подадена след този срок, а именно на 11.10.2019 г. Това води до извод за основателност на исковата
претенция и като такава следва да се уважи.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът
има право да получи направените по делото разноски. Същият
е заплатил 184,75 лева за държавна такса и 600 лева за адвокатски
хонорар. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар, доколкото същият е съобразен с материалния интерес на
делото, както и неговата правна сложност.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.Б.Д., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” поради погасяване по давност на сумата от 3099,81 лева – главница за стойността на топлинна енергия, сумата
от 1316,41 лева – лихва за забава и
сумата от 202,49 лева –
юрисконсултско възнаграждение, за които вземания са издадени заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 5164 по
описа за 2009 г. на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА „Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на Л.Б.Д., ЕГН **********,*** сумата
в размер на 184,75 лева – държавна
такса и 600 лева – адвокатски
хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. № 05164 по описа за 2009 г. на Пернишки районен
съд да бъде върнато в архив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.