РЕШЕНИЕ
№ 266
гр. Кюстендил, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. К.ова
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20221520200881 по описа за 2022 година
Производството е по чл.58д и сл. от ЗАНН.
К. Д. П., ЕГН **********, с адрес в *************** е подал жалба против
наказателно постановление № 22-1139-0001323/07.07.2022г., издадено от Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Кюстендил, с което му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Иска се отмяна на наказателното постановление, като се сочат допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и недоказаност на нарушението.
Твърди се, че жалбоподателят не е извършил вменените му нарушения. В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез процесуалният си представител адв. В. от АК -
Кюстендил поддържа жалбата, като моли за отмяна на наказателното постановление.
Претендира разноски.
Административнонаказващият орган се представлява в съдебно заседание от
гл.юрк. Б., която изразява становище за законосъобразност и правилност на издаденото
наказателно постановление, като моли същото да бъде потвърдено.
Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при
условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
1
На 30.04.2022 година, около 17:00 часа в гр. Кюстендил, по ул. „Калосия“, в
посока от ул. „Шейново“ към ул. „Хайдушка“, К. Д. П. управлявал лек автомобил –
марка „Сеат“, модел „Леон“ с рег. №************, който е собственост на А. Р., като
при осъществена проверка от проверяващия орган в работна станция за отдалечен
достъп /РСОД/ се установило, че посоченото МПС е със служебно прекратена
регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП от дата 22.06.2021г., поради липса на
сключена за автомобила задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Нарушението е установено на място от служители на ОДМВР. Същите са
съставили АУАН №626607/30.04.2022г., серия GA, като в същия е посочено, че лицето
К. Д. П. на 30.04.2022г. в гр. Кюстендил е управлявал лек автомобил „Сеат Леон“ с рег.
№***********, който бил с прекратена регистрация на основание чл.140, ал.10 от
ЗДвП на дата 22.06.2021г., като е прието, че актуваното лице е нарушило чл.140, ал.1,
пр.1 от ЗДвП. Актът е връчен лично на нарушителя на 30.04.2022г.
Видно от отбелязването върху АУАН, на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, с
резолюция, административнонаказателното производство е прекратено.
Образуваната преписка е изпратена в Районна прокуратура - Кюстендил, за
извършено престъпление по чл.345, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. С постановление от
04.07.2022г. районен прокурор е установил, че не са налице всички необходими
елементи за съставомерност на престъплението по чл.345, ал.2, във вр. с ал.1 НК,
поради липса на пряк умисъл от извършителя. С оглед на това е отказано да бъде
образувано досъдебно производство от общ характер и входящата преписка е била
прекратена, като препис от постановлението е изпратено на директора на ОДМВР –
Кюстендил.
Въз основа на постановлението на Районна прокуратура – Кюстендил и на
основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, административнонаказващият орган е приел, че
жалбоподателят е нарушил чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС, за
което не е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което за
нарушението е наложено на К. Д. П., ЕГН **********, с адрес в гр.
************* административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на наказаното лице
лично на 11.07.2022г., видно от попълнената разписка в постановлението.
В хода на съдебното следствие свидетелите на наказващия орган поддържат
изложеното в постановлението. Св. В. С. посочва, че пристигнали със св. К. Д. на
проверка по повод възникнало ПТП на ул. „Калосия“. На място установили лицето,
чиито автомобил пострадал от осъществения инцидент. Извършили справка и
установили, че извършителят е управлявал процесния автомобил, който бил с
прекратена регистрация и липса на застраховка.
Ивършителят бил установен на адреса си, като същият не отричал пред
2
свидетелите, че е управлявал автомобила и че е осъществил ПТП.
По делото е разпитана и майката на жалбоподателя – А. П.а, която потвърждава,
че автомобилът не е собственост на сина й, но същият управлявал автомобила в същия
ден, като е осъществил и ПТП. С оглед на това била осъществена проверката, при
която било установено и нарушението, за което е санкциониран. Същият обаче не
знаел, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срок и от надлежно лице, срещу подлежащ
на обжалване акт. При преценка по същество, настоящият съдебен състав намира
жалбата за основателна по следните съображения:
По делото не се спори от страните относно това, че жалбоподателят П. е
управлявал на 30.04.2022г. лек автомобил „Сеат Леон“ с рег. №***********, както и че
автомобилът не е собственост на жалбоподателят.
Настоящия състав на съда счита, че не са допуснати нарушения на
процесуалните правила от категорията на съществените, които да налагат отмяна на
НП на това основание.
Установи се по безспорен начин, че към датата на извършване на проверката, за
управлявания от жалбоподателя автомобил не е имало валидна застраховка „ГО“.
Липсата на регистрация е свързана със служебното прекратяване на същата на
22.06.2021 г.
По делото липсват доказателства, които анализирани в тяхната съвкупност, по
несъмнен начин да водят до извода, че жалбоподателят е управлявал превозното
средство със знанието, че същото не е регистрирано по надлежния ред, поради което не
се установява субективната страна на нарушението.
Вината, като елемент на административното решение, не може да се предполага,
а тежестта по установяването й законодателят е възложил на наказващия орган. Както
вече бе посочено, в конкретния казус не се установи, че до собственика е било
изпратено уведомление по реда на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането.
Изпълнението на това задължение от страна на Информационния център и
надлежното уведомяване на собственика е от особено значение – текстът на следваща
алинея изрично сочи последиците от непредставянето на изисканите доказателства в
рамките на дадения срок, а именно прекратяване на регистрацията на превозното
средство от страна на органите на МВР. Процедурата по служебното прекратяване
намира своята нормативна уредба в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени
3
от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Анализът на подзаконовата уредба, в частност на чл. 18б, ал. 1, т. 8, и на чл. 143, ал. 10
от ЗДвП води до извод, че последващите действия по служебното прекратяване на
регистрацията на превозното средство от страна на органите на МВР също следва да
бъдат сведени до знанието на собственика му. В този смисъл е изричното правило на
чл. 18б, ал. 2 от цитираната Наредба. АНО не е установил изпълнението и на това
изискване, доколкото не се твърди, а и не се представят надлежни доказателства за
уведомяването на собственика на управляваното от санкционираното лице превозно
средство.
Доколкото в конкретния случай, соченото за нарушител лице дори не е
собственик на МПС, то незнанието за настъпилата служебна дерегистрация на
автомобила важи в още по-голяма степен за него.
При това положение се налага единствено възможния правен извод, че в
конкретния случай не е доказана субективната страна на нарушението, описано в НП,
изразяващо се в управление на превозно средство с прекратена регистрация.
Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на жалбоподателя
следва да се заплатят направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие /л.19 от делото/, видно
от който е изплатено възнаграждение от жалбоподателя на адвокат в размер на 200
лева. В открито съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение от страна на процесуалния представител на наказващия
орган.
Съдът намира, че заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е
под минималния размер, определен чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което съдът не следва да коментира размера му.
Предвид гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, Кюстендилски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-1139-0001323/07.07.2022г., издадено
от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Кюстендил, с което е наложено
на К. Д. П., ЕГН **********, с адрес в ***************, административно наказание
„глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
4
срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Кюстендил да заплати на К. Д. П., ЕГН **********, с
адрес в ************, сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Кюстендил в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5