№ 101
гр. Търговище, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Стела Й. Й.
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20233530101343 по описа за 2023 година
Производството е по предявен отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 124,ал.1
от ГПК.
Ищецът А. И. С. от гр.Търговище, действащи чрез процесуален представител и
съдебен адресат адв.Н. С. -ТАК, твърди в исковата молба, че с ответниците И. Г. Х. от
гр.Търговище и В. В. И. от гр.Бургас са наследници на общия наследодател И.С.К., поч. на
24.11.1992г., като ищецът е негов син, а първата ответница е дъщеря на сестрата на ищеца
Г.С., а втората-дъщеря на починалия син на Г.С..Излага още, че след смъртта на общия
наследодател е останал в наследство имот, с адм. адрес ***********************,
представляващ ПИ с ид. 73626.511.234 по КК на гр.Търговище с площ от 298кв.м., който са
построени сграда с ид. 73626.511.234.1(за която няма спор, че е собственост на
ответниците), както и сграда с ид.73626.511.234.2 и стопанска постройка с
ид.73626.511.234.3.Твърди, че след смъртта на общия наследодател, двете постройки
останали необитаеми, тъй като ищеца бил устроен с жилище, а сестра му Г. живеела в
собствената си къща в имота.Предвид напредналата си възраст, ищецът не можел да полага
грижи за двора и постройките, но редовно си плащал данъците и никога не се е отказвал от
собствената си наследствена ½ ид.ч. от дворното място и двете постройки.Посочва, че в
края на м.февруари 2023г. ответницата И. Х. инициирала среща с него, като предложила да
се продаде имота и страните да си разпределят получената сума, но ищецът не се съгласил,
поради което останал учуден, когато отишъл за поредното плащане на данъка за своята част
от имота и в общината разбрал, че двете ответници са се снабдили с НА № 27,том VI, дело
№ 1061/2023г. на СлВп Търговище, по силата на който двете ответници са признати са
собственици на целия имот въз основа на наследство и давностно владение, при което
1
ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия
отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответниците не са
собственици на повече от ½ ид.ч. от имота и от двете сгради, построени в него с
ид.73626.511.234.2 и с ид.73626.511.234.3; претендира като последица и отмяна на
посочения по-горе КНА; претендира разноски. В съдебно заседание искът се поддържа от
процесуалния представител на ищеца адв.Н. С.-ТАК, който пледира за уважаването му,
ведно със законните последици, претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците,
действащи чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.А. С.-ТАК, в който
предявения иск се оспорва, като неоснователен.Излагат се подробни съображения относно
собствеността върху имота и построените в него сгради, като се твърди, че ищецът дълги
години не е посещавал имота и не се е интересувал от него, не е имал и претенции за този
имот, сочат още, че ищецът е бил и в лоши отношения с наследодателя и са водени дела
помежду им,Излага се, че до смъртта си общият наследодател живеел в старата къща, а
дворното място и другите постройки се ползвали само от дъщеря му и нейния съпруг, като
се твърди още, че след смъртта на И.К. през 1992г. владението върху дворното място и
всички постройки в него е предадено и остава изцяло в Г. и Г. С., като от 1992г. до 2003г.
процесните имоти се владеят от С.,с намерение да бъдат своени, като след смъртта на Г. С.
през 2003г., владението е продължено от Г., а след нейната смърт през 2016г., владението е
продължено от нейните наследници-първата ответница и бащата на втората ответница, а
след неговата смърт-владението е продължено от втората ответница.Като излагат, че
владението е осъществявано през тези години спокойно, явно и непрекъснато, със
съгласието и предаването на владението, извършено от наследодателя И.К. на Г., а ищецът
никога не е предявявал претенции към имота, не се е интересувал от него, не го е посещавал
и не е полагал грижи за него, нито им е оспорвал владението, ответниците приемат, че са
придобили целия имот, ведно с построените сгради в него въз основа на упражнявано
десетгодишно давностно владение, при което се снабдили и с посочения по горе КНА,
поради което молят съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан; претендират
разноски. В съдебно заседание възраженията се поддържат от процесуалния представител на
ответниците адв.А. С.-ТАК, която пледира за отхвърлянето на иска, като се позовава на
съдебна практика-решение № 32/08.02.2016г. по гр.д. № 4591/2015г. на ВКС и решение №
60123/16.112021г. на ВКС;претендира разноски.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят за това, че процесният имот с адм. адрес
***********************, представляващ ПИ с ид. 73626.511.234 по КК на гр.Търговище с
площ от 298кв.м., който са построени сграда с ид. 73626.511.234.1(за която няма спор, че е
собственост на ответниците), както и сграда с ид.73626.511.234.2 и стопанска постройка с
ид.73626.511.234.3, е останал в наследство на страните от общия наследодател И.С.К., поч.
на 24.11.2.1992г., като видно от удостоверение за наследници № 15643/14.09.2023г., изд. от
2
Община Търговище, негови наследници са останали ищецът-син, Г. И. С.а-дъщеря, поч. на
01.07.2016г., оставила наследници И. Г. Х. и В. Г.ев И., поч. на 10.12.2022г., оставил
наследник В. В. И., двете ответници по делото. Имотът е отразен в Скица № 15-
1148174/27.10.2023г., изд. от СГКК като имот с ид.73626.511.234 с площ от 298кв.м., при
граници: 73626.511.175; 73626.511.229; 73626.511.233; 73626.511.235; 73626.511.177 и
73626.511.176 с отразени собственици наследниците на И.С.К., като постройките в имота са
отразени съотв. в Скица № 15-1148185/27.10.2023г., изд. от СГКК Търговище , в който е
отразена сграда в имота с площ от 61кв.м., друг вид сграда за обитаване с ид.
73626.511.234.2 и без информация за собственик, а в Скица № 15-1148191/27.10.2023г., изд.
от СГКК Търговище, е отразена сграда с площ от 11кв.м., селскостопанска сграда, без
информация за собственици.От представените удостоверения за данъчна оценка на имота и
двете процесни сгради от 03.11.2023г., изд. от Община Търговище се установява, че
дворното място с ид.73626.511.234 е с данъчна оценка от 5 364лв., къщата с площ от 61 кв.м.
с ид.73626.511.234.2 е с данъчна оценка от 3 209,10лв., а стопанската постройка с площ от 11
кв.м. с ид. 73626.511.234.3 е с данъчна оценка от 332лв. по делото е представено решение от
29.12.1991г. на РС Търговище, от което е видно, че наследодателят е предявил против
настоящия ищец искове по чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за отрязани 11
дръвчета и по чл. 108 от ЗС за предаване на движими вещи, като по делото са предявени и
насрещни искове по чл. 55 от ЗЗД и по чл. 108 от ЗС, като съдът е уважил исковете по чл.
108 от ЗС и на двете страни и е отхвърлил останалите им искове.Ответниците са
представили също и доказателства за платени данъци за имота, считано от 2018г. до 2023г.,
като от представените документи е видно, че всички данъци за посочените 2018-2023г. са
заплатени за тези години едва през 2023г., ведно с обезщетение за забава.От фактура №
6/21.11.2023г. изд. от „Дестроинг енд клийнинг къмпани“ ЕООД, ЕИК *********,
гр.Търговище се установява, че ответницата И. Х. е заплатила сума от 1000лв. за почистване
и извозване. От представения НА за собственост на недвижим имот № 150,томI, рег.№ 2362,
дело № 123/2023г. по описа на нотариус С.Г., рег.№ 327 с район на действие РС Търговище,
вписан под № 27,том VI, дело № 1061/2023г. на СлВп Търговище се установява, че на осн.
чл. 587,ал.2 от ГПК ответниците И. Г. Х. и В. В. И. са признати за собственици на основание
наследство и давностно владение на недвижими имоти, находящи се в гр.Търговище, а
именно- ПИ с ид.73626.511.234 по КК на града с адм. адрес *********************** с
площ от 298кв.м. при граници: 73626.511.175; 73626.511.229; 73626.511.233; 73626.511.235;
73626.511.177 и 73626.511.176; страда с ид. 73626.511.234.2 с площ от 61кв.м. построена в
имот с ид. 73626.511.234 и сграда с ид. 73626.511.234.3 с площ от 11кв.м.От съобщение №
16854, изпратено от Община Търговище до ищеца се установява, че за 2023г. дължимият от
него данък за имота на *********************** е в размер на 13,50лв., като липсва
отразяване на просрочени данъчни задължения.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели, водени и
от двете страни.Св. С. Д. Х.-съсед на ответниците твърди, че познава двете ответници, но не
е виждал В. в имота, като същият е свидетелствал пред нотариуса при извършване на
КНА.Твърди също, че познавал и майката на първата ответница - Г., с която родителите му
3
се сближили като съседи.Свидетелят твърди, че знае от Г., че имотът е разделен и другата
половина е на брат й.Твърди също, че И. поръчала контейнер от фирмата на свидетеля за
почистване на имота, но не е виждал да се правят ремонтни дейности по имота, като в
имота е виждал и братът на първата ответница В..
Св. В. А.ова Й., дъщеря на ищеца твърди, че ответницата И. живеела на
*********************** в гр.Търговище, като след смъртта на общия наследодател, баща
й искал да се продаде имота, но Леля й Г. и съпругът й помолили да не се продава имота, а
те да живеят в него, тъй като тя била доста пълна жена и й било трудно да изкачва стълби до
апартамента им, който бил на четвърти етаж, като уговорката била всеки наследник да си
плаща данъците, а Г. и съпругът й да ползват и частта на ищеца.Твърди още, че след смъртта
на Г., ответницата И. и брат й В. се срещнали с ищеца през 2022г., като целта на срещата
била да се споразумеят като наследници да продадат имота.Излага, че срещата се състояла в
кафене срещу болницата в гр.Търговище, като двамата съпрузи предложили на ищеца да
продадат имота за 100 000лв. като му изплатят 20 000лв., като настоявали веднага да отидат
при нотариус и да оформят сделката, на което предложение ищецът не се съгласил.Твърди,
че и през 2023г. обажданията на И. продължили с желание имотът да се продаде, като
свидетелката също разговаряла с посочената ответница, която й казала, че тъй като не
можела да се разбере с баща й, е наела адвокат-А. С., която свидетелката не познава, но с
която разговаряла по телефона и адв.С. й казала, че вместо да водят дело за делба, което ще
се проточи дълго, е по-добре да се разберат помежду си. След това, през май-юни
обажданията престанали, а през м. септември баща й разбрал, че е лишен от имота.Твърди
също, че след смъртта на Г., нито И., нито брат й В. са живели в имота.
Св.Д.С.Й.-зет на ищеца, твърди, че знае от ищеца, че в годините ответницата и
съпругът й са искали да платят на ищеца дела му в имота, но са му предлагали минимална
сума-по-малко от една заплата и поради това ищецът е отказал.Свидетелят твърди, че преди
четири-пет години, минавайки покрай болницата, случайно видял ищеца с И. и брат й да
разговарят, като след това ищецът му споделил, че на тази среща му предложили 20 000лв.
от 100 000лв. за неговия дял и той не се съгласил, но те продължавали да му
звънят.Свидетелят е присъствал на такова обаждане, като също е разговарял с ответницата
И., която пак предлагала пари, а съпругата му разговаряла и с адвокатката на
ответниците.Свидетелят твърди още, че през 1993-1994г. ищецът и майката на И. са
разговаряли и се разбрали тя да живее в имота, защото й е трудно изкачването.
Св. М.М.Т.-дъщеря на ищцата И. Х. твърди, че процесният имот е родната къща на
баба й Г., която живяла в него до смъртта си, а родителите на свидетелката се грижели за
имота като направили в двора беседка, имало и кладенец, на който сложили помпа.Твърди,
че в имота не е идвал никой друг, освен родителите й и вуйчо й, които ходели редовно да
чистят имота, като твърди също, че не познава роднините си, като свидетелката дори не
знаела, че баба й има брат и майка й има вуйчо.Твърди още, че след смъртта на баба й,
веднъж годишно родителите й ходели да чистят имота и да проверяват дали някой не е
влизал.Твърди също, че с ответницата В. също не се е познавала, а я видяла за пръв път през
4
миналата година, защото В. живее в Бургас, като твърди още, че В. е идвала в имота през
последната една година, но не и преди това.
Св.М.Т. Х. бивш съпруг на ответницата И. Х. твърди, че се оженили с И. през 1995г.
и по спомен на свидетеля, тогава в имота живеел брат й, а след това в имота се преместили
неговите тъща и тъст, тъй като преди това живеели на пети етаж без асансьор.Свидетелят
твърди, че ключ от имота имали само те и той не познава човек на име А., като не знае
някой да е оспорвал имота на родителите на И..
Съдът, преценявайки свидетелските показания по реда на чл. 172 от ГПК приема, че
следва да кредитира същите, като еднопосочни и ни съдържащи съществени противоречия.
По реда на чл. 176 от ГПК, на поставени въпроси от ищцовата страна за това на каква
тема са били водените разговори между страните през 2022-2023г. и предлагани ли са на
ищеца начини и способи за прекратяване на съсобствеността, ответницата И. Х. заявява, че
през 2022г. брат й се обадил да се видят с ищеца, тъй като имало купувач за имота, след
което се видели с ищеца в кафене срещу болницата и ответницата твърди, че на тази среща
трябвало да се разберат какво да правят с този имот, как се движи този въпрос във времето,
защото всеки си плаща данъците, а няма кой да живее в имота и да се грижи за
него.Предложили на А. да слязат до общината, кадастъра, данъчното и да видят какво се
случва, но А. отказал.Заявява още, че са водили разговори с дъщерята на ищеца, както и със
съпруга й, но за да си спести нервите, ответницата дала телефона им на адвокатката
си.Отговаря още, че са водени разговори за търсене на документи, защото ответницата
искала да има набора от документи, като пояснява: „… за да знам какво се случва, и кой
какъв е в този имот, т.е. дали аз имам някакви права в тази къща.“
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск за признаване за установено, че
ответниците не са собственици на повече от ½ ид.ч. от имот с ид. 73626.511.234 по КК на
гр.Търговище и от двете сгради, построени в него с ид.73626.511.234.2 и с
ид.73626.511.234.3; претендира като последица и отмяна на посочения по-горе КНА.От
събраните доказателства по делото е установено, че процесният имот е бил собственост на
общия наследодател И.С.К., поч. на 24.11.2.1992г., който е оставил след смъртта си двама
наследници-ищеца и Г.С.-майка на първата ответница и баба по бащина линия на втората
ответница.Ответниците въвеждат възражение за придобиване на принадлежащата на ищеца
½ ид.ч. от имота е двете сгради въз основа на давностно владение, като в тази връзка, съдът
приема следното: Видно от твърденията в писмения отговор, ответниците твърдят, че
владението върху целия имот било предадено на Г.С. и съпругът след смъртта на
наследодателя, а излагайки правни доводи в отговора поддържат, че самият наследодател е
предал владението върху целия имот на дъщеря си Г., при което в случи като този не е
необходимо доказване на отблъскване на владението на другия съсобственик, доколкото в
тази хипотеза е установена самостоятелна фактическа власт върху целия имот с намерение
за придобиване на собствеността, като се позовават на разрешението, дадено в решение №
32/08.02.2016г. по гр.д. № 4591/2015г. на ВКС и решение № 60123/16.112021г. на ВКС. На
5
настоящия състав на съда е известна посочената съдебна практика, но същата е неотносима
към случая, поради следното: на първо място, неясно е как точно е предадено владението от
наследодателя след смъртта му, но дори да се приеме, че е налице непрецизен изказ на
процесуалния представител на ответниците, то липсват каквито и да е доказателства по
делото, които да сочат на съществуването на такава предварителна уговорка приживе на
наследодателя за предаване на владението на дъщеря му.Нещо повече, св. С. Д. Х. твърди,
че знае от наследодателката на ответниците, че половината от имота е на нейния брат, т.е.
приживе дъщерята на общия наследодател Г. не е имала съзнание за установено нейно
владение върху целия имот, което после да бъде продължено от нейните наследници-
настоящите ответници.От събраните гласни доказателства е установено още, че
действително дъщерята на общия наследодател Г. и съпругът й са се преместили в
процесния имот след смъртта на баща й, но по причина, че тя е имала физически проблем и
не е можела да изкачва стълби до жилището в което са живели и поради това са постигнали
споразумение с ищеца те да живеят в имота по тази причина и да ползват и неговата част-в
тази вр. са и показанията не само на незаинтересования свидетел, но и на св.В. Й., както и
на свидетеля на самите ответници-св.М. Х.. Ето защо твърденията на ответниците, че са
продължили владението на праводателката си и са владели имота за себе си изцяло, са
опровергани от събраните доказателства по делото, доколкото в случая е установено едно
търпимо действие на сестрата на ищеца, което не е нито владение, нито държане.Както е
посочено в решение № 196/18.03.2019г. по гр.д.№ 137/2018г. на ВКС, I г.о., решение № 12
от 19.02.2014 г. по гр. д. №1840/2013г. на I ГО и др., в случаи като настоящия, действията по
фактическото ползване на имота се извършват без те да произтичат от договор със
собственика или владелеца, а се извършват с тяхно съгласие като търпими, тъй като почиват
на близки приятелски или други лични отношения. Търпими според правната теория са
всички онези действия, които представляват според обстоятелствата незначително
безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с
изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той
би търпял да се извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност,
гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за извършени с
неговото съгласие.Така търпимите действия са именно действия, а не фактическа власт и по
това се различават от държането и от владението. И не на последно място, от отговорите на
ответницата И. Х., дадени по реда на чл. 176 от ГПК е видно, че към 2022г.-2023г., когато са
провеждани разговори с ищеца за продажбата на имота, същата е искала да събира
документи и да разбере дали има нещо в този имот, т.е. към този период същата е била
наясно, че и ищеца е съсобственик на имота.Следва да се посочи още, че ако ответниците са
упражнявали свое владение върху целия имот, предвид обстоятелството, че и те имат
качеството на наследници на другата ½ ид.ч., за тях не е имало никакъв проблем да се
снабдяват с документи за имота, поради което съдействие от ищеца не би било необходимо,
още повече, че са наели и адвокат, който да ги консултира и представлява, при което
противоречи дори на обикновената житейска логика поведението на ответницата и брат й да
искат срещи с ищеца, по време на които да се разберат какво да се прави с имота.Именно
6
изложеното от ответницата И. Х. в отговорите й по чл. 176 от ГПК сочи, че към 2022г.-
2023г. същата е имала съзнание за това, че и ищецът е съсобственик на имота,
опровергаващо твърденията за завладяване на целия имот и придобиването му от
ответниците по давност.Що се отнася до втората ответница В. И., доколкото не е установено
нейния баща да е упражнявал владение върху имота, а само в определен пeриод преди
години е живял в него, а сама тя е била непозната дори на своята братовчедка св. М.Т. до
преди година, не може да се приеме, че същата е упражнявала каквото и да е владение върху
имота.С оглед на изложеното, съдът приема, че ответниците не са установили по реда на
прякото и главно доказване основното си възражение, а именно-придобиването на
половината от имота, принадлежаща на ищеца по наследство, въз основа на давностно
владение върху целия имот и двете сгради, предадено от общия наследодател на тяхната
наследодателка Г.С. и продължено от първата ответница и нейния брат, а след неговата
смърт-от втората ответница, както не е установено и ответниците да са установили свое
владение върху имота след смъртта на наследодателката си, тъй като от събраните
доказателства е установено, че никой не живее в имота в продължение на годините след
смъртта на Г., а едва през 2023г. дворът е почистен от първата ответница. Не са изложени и
твърдения от ответниците, нито са представени доказателства за това ответниците да са
отблъснали владението на ищеца и същите да са установили своя фактическа власт и върху
неговата половина от имота и двете сгради – ТР № 1/06.08.2012г. по тълк.д.№ 1/2012г. на
ОСГК на ВКС.Само за пълнота на изложението следва да се посочи още, че твърденията на
ответниците за това, че ищецът не е посещавал имота, не се е грижил за него, както, че е бил
в лоши отношения с баща си и пр. са несъстоятелни, тъй като тези обстоятелства не се
отразяват на правото му на собственост.
С оглед на изложените доводи съдът приема, че ответниците не са придобили
собствената на ищеца 1/2 ид.ч. от процесния имот с ид. 73626.511.234 по КК на
гр.Търговище и от двете сгради, построени в него с ид.73626.511.234.2 и с
ид.73626.511.234.3 въз основа на давностно владение по чл. 79,ал.1 от ЗС чрез предаване на
същото от общия наследодател на Г.С.-майката на първата ответница и продължено от
нейните наследници, обстоятелство, обуславящо основателността на предявения
отрицателен установитлелен иск и неговото уважаване, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК. С
оглед уважаването на иска, като последица следва да се отмени НА за собственост на
недвижим имот ************************************ по описа на нотариус С.Г., рег.№
327 с район на действие РС Търговище, вписан под № 27,том VI, дело № 1061/2023г. на
СлВп Търговище за над ½ ид.ч. от процесния имот с ид. 73626.511.234 по КК на
гр.Търговище и от двете сгради, построени в него с ид.73626.511.234.2 и с
ид.73626.511.234.3, на осн. чл. 537,ал.2 изр. последно от ГПК.
С оглед изхода от спора ответниците следва да заплатят на ищеца направените
разноски в производството, които съобр. представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер
на 60лв. внесена държавна такса и 1800лв., като съдът следва да се произнесе по въведеното
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение по чл. 78,ал.5 от ГПК, като в тази
7
връзка, съдът приема следното: съгл. разпоредбата на чл. 7,ал.2,т.5 от НМРАВ(ред.ДВ
бр.88/2022г.) минималното адв. възнаграждение не може да бъде по-малко от 1500лв., като
в случая уговореното такова е 1800лв. и при наличие на фактическа сложност на делото и
защита срещу двама ответници, следва да се приеме, че този размер на платеното адв.
възнаграждение от ищеца не е прекомерен, обуславящо оставяне без уважение на
възражението на ответниците, като неоснователно, на осн.чл. 78,ал.5 от ГПК.С оглед на
това, ответниците следва да заплатят на ищеца разноските в размер на 1860лв., на осн. чл.
78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА СА УСТАНОВЕНО по отношение на А. И. С. с ЕГН ********** от
************************************, че И. Г. Х. с ЕГН ********** от
г************************************** и В. В. И. с ЕГН ********** от
*************************************, не са собственици по силата на давностно
владение по чл. 79,ал.1 от ЗС на над ½ ид.ч. от недвижим имот с адм. адрес
***********************, представляващ ПИ с ид. 73626.511.234 по КК на гр.Търговище с
площ от 298кв.м., и от построените в него сграда с ид.73626.511.234.2 и стопанска
постройка с ид.73626.511.234.3,на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК.
ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост на недвижим имот
************************************ по описа на нотариус С.Г., рег.№ 327 с район на
действие РС Търговище, вписан под № 27,том VI, дело № 1061/2023г. на СлВп Търговище
за над ½ ид.ч. от процесния имот с ид. 73626.511.234 по КК на гр.Търговище и от двете
сгради, построени в него с ид.73626.511.234.2 и с ид.73626.511.234.3, на осн. чл. 537,ал.2
изр. последно от ГПК.
ОСЪЖДА И. Г. Х. с ЕГН ********** от
г************************************** и В. В. И. с ЕГН ********** от
*************************************, да заплатят на А. И. С. с ЕГН ********** от
************************************, разноските по делото в размер на 1 860лв.,на осн.
чл. 78,ал.1 от ГПК, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответниците за прекомерност на
платеното от ищеца адв. възнаграждение, като неоснователно, на осн.чл. 78,ал.5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8