№ 799
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110110391 по описа за 2022 година
Ищецът „Т.С.” ЕАД е предявило срещу В. В. Л. и Ю. Л. Л. осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата съответно от
по 635,51 лева - главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. , представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в ..., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.02.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 136,04 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.09.2019 г. до 04.02.2022 г. , сумата от 17,54 лева - стойността на
услуга „дялово разпределение“ за периода от м.01.2019 г. до м.04.2020 г. , ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.02.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 4,09 лева – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 02.03.2019 г. до 04.02.2022 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с отвтениците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане, защото ответниците имат качеството на потребител на ТЕ, тъй като са
собственици на топлоснабден имот, който са придобили по наследство от Л. И. Б..
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
С молба от 22.06.2022 г. заявява , че всички дължими суми за процесния периода за
имота, както и за съдебните разноски са платени, но поддържа исковете. Претендира
разноски за юрисконсулт.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
1
ответницата В. В. Л., в която е заявила, че партидата за процесния имот е на нейно име, като
всички дължими суми са заплатени. Представя доказателства. Прави искане производството
по делото да се прекрати. Не претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв нее постъпил от другия
ответник.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.” ЕООД взема становище, че е
погрешно конституирано, поради което с определение от 17.10.2022 г. дружеството е
заличено като помагач на страната на ищеца.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени за разглеждане са обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
докаже, че всеки ответник е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът
му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване
на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава.
При доказване на сочените предпоставки, в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили задължението си чрез плащане.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, както безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени всички обстоятелства, включени във фактическия
състав на спорното право, както и обстоятелството, че претендираните вземания са
платени от ответницата, на чието име се води партидата, в хода на процеса, поради което
фактът на погасяване на възникналите в тяхна тежест задължения е установен без съмнение.
Ето защо исковете, които се поддържат от ищеца, следва да бъдат отхвърлени като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, ищецът има право на разноски в производството. Това е така, защото независимо, че
исковете са отхвърлени, с поведението си – незаплащане на дължимата сума в срок,
ответницата, на чието име се води партидата, е дала повод за завеждане на делото, а
исковете на ищеца срещу този ответник се отхвърлят не защото са неоснователни, а защото
са погасени чрез плащане от него, извършено на 25.05.2022 г., след депозиране на исковата
молба и връчване на препис от нея на страните (в този смисъл и разрешенията в
2
определение № 270 от 05.10.2016 г. по ч.гр. дело № 3846/2016 г. на I ГО на ВКС и
цитираните в него актове на ВКС в сходни хипотези).
Ищецът в производството е сторил разноски за държавна такса в размер на 200 лв. от
делото за двамата ответници. Страната е заявила с исковата молба и претенция за
присъждане на юрисконсулстско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Както се установява от представения и приет като писмено доказателство касов бон,
обаче, след образуване на делото ответницата В. В. Л. е извършила плащане на сумата общо
в размер на 1817,55 лева, която включва освен главницата и лихвата, и съдебните разноски
по делото, в това число таксата за исковете срещу другия ответник (ред 3 от представения
касов бон), определени като дължими от ищеца в деня на плащането и над доказания по
делото размер, поради което с извършване на плащането задължението за разноските по
делото с оглед изявлението на кредитора, че това е целият актуален размер на дълга, е
погасено.
Ето защо разноски не следва да се присъждат в полза на ищеца.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление в ..., срещу В. В. Л., ЕГН **********, с адрес в ..., искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 635,51 лева - главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот
находящ се в ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 28.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 136,04 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 04.02.2022 г. , сумата от
17,54 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.01.2019 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
– 28.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 4,09 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 02.03.2019 г. до
04.02.2022 г., както погасени чрез плащане, извършено в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление в ..., срещу Ю. Л. Л., ЕГН **********, с адрес в ..., искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
3
ищеца сумата от 635,51 лева - главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот
находящ се в ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 28.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 136,04 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 04.02.2022 г. , сумата от
17,54 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.01.2019 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
– 28.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 4,09 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 02.03.2019 г. до
04.02.2022 г.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4