№ 29765
гр. София, 25.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110108406 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „Йеттел България“ ЕАД срещу Т. Х.
Р. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 40548/2022 г. по описа на
СРС, 33 с-в, което на осн. чл. 86, ал. 1 ПАС следва да се приложи към настоящето дело.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба чрез
назначения по делото особен представител на ответника.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
С отговора на исковата молба е направено оспорване на автентичността на
представени като доказателство писмени документи, поради което съдът намира, че
следва да бъде открито производство по оспорването им по реда на чл. 193 ГПК, в
случай че ищецът заяви, че желае да се ползва от тях. Съдът ще се произнесе по
искането на особения представител на ответника за назначаване на съдебно-почеркова
експертиза в случай че бъде открито производство по оспорването истинността на
документите по реда на чл.193 ГПК.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ПРИЛАГА на осн. чл. 86, ал. 1, изр. 2 ПАС ч.гр.дело № 40548/2022 г. по описа на
СРС към настоящето дело.
УКАЗВА на ищеца на осн. чл. 193, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок от
съобщението следва да заяви дали желае да се ползва от представените като
доказателства: Договор за мобилни услуги, заявка № ***, влизащ в сила от *** г.,
Приложение №1 към договора, Декларация-съгласие от *** г., Договор за лизинг,
декларация-съгласие от *** г. и Декларация от *** г., с която се удостоверява, че
служител е проверил самоличността на ответника.
1
При неизпълнение на указанието съдът ще изключи посочените документи от
доказателствата по делото.
УКАЗВА на ищеца, че в случай че заяви желание да се ползва от оспорените
документи, в едноседмичен срок от съобщението следва да представи същите в
оригинал с оглед направеното искане за допускане на съдебно-почеркова експертиза.
ОТЛАГА произнасянето по искането по чл. 193 ГПК след съобразяване
становището на ищеца.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 26.10.2023 г.
от 09:40 часа, за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са три кумулативно обективно съединени установителни иска, както
следва:
иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС за
признаване за установено, че ответникът Т. Х. Р. дължи на ищцовото дружество
сумата от 245,79 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и услуги за
периода от 15.05.2020 г. до 14.09.2020 г., ползвани за мобилен номер: ***, за
които вземания са издадени фактури № **** г., № **** г., № **** г. и № *** г.;
иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2,
предл. първо ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Т. Х. Р. дължи на
ищцовото дружество сумата от общо 449,80 лв., представляваща неплатени
лизингови вноски за устройствo: ***, договорени в Договор за лизинг от
09.06.2020г.;
иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът Т. Х. Р. дължи на ищцовото дружество сумата от
144,88 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на сключените
между страните договор за мобилни услуги по вина на ответника, която сума е
включена в издадена фактура с № ***;
Ищецът e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу Т. Х. Р. за сумите от: 245,79 лева (двеста четиридесет и пет лева и 79
стотинки), представляваща главница за неизпълнени задължения за използвани
мобилни услуги за периода от 15.05.2020 г. до 14.09.2020 г., 449,80 лева (четиристотин
четиридесет и девет лева и 80 стотинки), представляващи неплатени лизингови вноски
по договор за лизинг от *** г. и 148,88 лв.(сто четиридесет и осем лева и 88 стотинки) ,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от ***
г. за мобилен номер ***, ведно със законна лихва за период от 27.07.2022 г. до
изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25,00 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 180,00 лева.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК. След
указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че между Т. Х. Р. и „Йеттел България“ ЕАД (с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД) са сключени следните договори за
предоставяне на услуги:
1. Договор за мобилни услуги от *** г. с абонаментна програма ***+ ***. Съгласно
договора на клиента е предоставен мобилен номер ***.
2. Договор за лизинг от ***г. Съгласно договора за лизинг на клиента е
предоставено мобилно устройство ***. Съгласно договора за лизинг общата цена
2
на лизинговата вещ е 22,49 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3,
ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължил да извърши двадесет
и три месечни лизингови вноски в размер на 22,49 лв. с вкл. ДДС всяка, като е
предвидено правото на абоната да придобие собствеността върху мобилното
устройство срещу заплащане на допълнителна сума в размер на 22,49 лв.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени в 4
бр. фактури, издадени в периода 15.05.2020 г. до 14.10.2020 г. Във всяка от фактурите
били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори,
сключени между него и клиента:
Фактура № **** г. се сочи, че е издадена за отчетния период 15/05/2020 г. -
14/06/2020г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за
мобилен номер *** - месечна абонаментна такса 57,76 лв. без вкл. ДДС; 22,49 лв.
– за месечна вноска за устройство и 0,10 лв. без ДДС – за гласова поща. Общата
сума, начислена във фактурата, била в размер на 91,12 лв., със срок на плащане
до 04.11.2020 г.
Фактура № **** г. се сочи да е издадена за отчетния период 15/06/2020 г. -
14/07/2020 г. и че включва следните задължения на клиента за посочения период:
за мобилен номер *** - месечна абонаментна такса 43,32 лв. без вкл. ДДС, 22,49
лв. – за месечна вноска за устройство и 0,90 лв. без ДДС – за получаване на
трафик при незаплатено в срок задължение. Общата сума, начислена във
фактурата, била в размер на 75,37 лв., със срок на плащане до 30.07.2020 г.
Фактура № **** г. се сочи да е издадена за отчетния период 15/07/2020 г. -
14/08/2020 г. и че включва следните задължения на клиента за посочения период:
за мобилен номер *** - месечна абонаментна такса 43,32 лв. без вкл. ДДС, 22,49
лв. – за месечна вноска за устройство. Общата сума, начислена във фактурата,
била в размер на 74,47 лв., със срок на плащане до 30.07.2020 г.
Посочва се, че за следващия отчетен период на абоната е издадено кредитно
известие № *** г., с която му е върната пропорционално начислената при сключване
на договора сума в размер на 15,38 лв. без ДДС, начислена е месечна вноска за
предоставеното устройство, както и е отразена неплатената сума за предходните
периоди в размер на 241,76 лв., при което дължимото възлиза на сума в размер на
245,79 лв.
Твърди се, че договорът за процесния номер *** е предсрочно прекратени по вина
на потребителя поради изпадането му в забава, поради което операторът е издал
фактура №*** на основание т.11 от договора и във връзка с чл.75, вр. с чл.19, б. в) от
ОУ на мобилния оператор за мобилни услуги неустойка за предсрочното прекратяване
в размер на 148,88 лв. Посочва се, че сумата от 148,88 лева е сбор от трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС. Твърди се, че поради
прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните
услуги, на основание т.12, ал.2 от ОУ, приложени към лизинговия договор, дължимите
лизингови вноски за предоставени мобилни устройства са обявени за предсрочно
***
изискуеми, поради което за предоставеното мобилно устройство *** 2 *** се дължи
цената в размер на 449,80 лв., представляваща 19 бр. незаплатени лизингови вноски,
дължими за периода от месец 10/2020 г. до месец 5/2022 г. и една допълнителна вноска
за закупуване на устройството в размер на 22,49 лв. Последната процесна фактура е с
№ ***
Неустойката била уредена в сключените между страните договори и
допълнителни споразумения, като тя не надвишавала сумата от три стандартни
месечни абонаментни такси без ДДС. Заплащането на разлика в цената на процесните
устройства без абонамент и преференциална обща лизингова цена по договора за
3
лизинг също било изрично уговорено между страните при прекратяване на договорите
по вина на потребителя.
Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното
производство, като присъди и законната лихва, считано от подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор, ответникът оспорва предявените искове. Оспорва
ответникът да е подписвал договора за мобилни услуги и договор за лизинг. Оспорва
автентичността на представените от ищеца като доказателство документи: договор за
мобилни услуги, заявка № *** в сила от *** г., Приложение № 1 към договора,
декларация-съгласие от *** г., договор за лизинг, декларация-съгласие от *** г. и
Декларация от *** г., с която се удостоверява, че служител е проверил самоличността
на ответника. Счита, че претенцията за неплатени абонаментни такси за мобилни
услуги и за лизингови вноски са неоснователни, тъй като се основават единствено на
представени 5 броя фактури, издадени от ищцовото дружество. Оспорва договорът да е
прекратен по реда на чл.87 ЗЗД, тъй като няма доказателство, че има изявление на
ищцовото дружество за прекратяване на договора, достигнало до ответника. Излага, че
не става ясно за какво неизпълнение на ответника е начислена неустойката и получил
ли е ответникът покана за доброволно плащане, за да бъде начислена неустойка.
Оспорва като неравноправни клаузите, с които са уговорени неустойките, на основание
чл.146, ал.1 и ал.2 ЗЗП вр. с чл.143, т.5, т.9 и т.14 ЗЗП, вр. с чл.3, §1 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета, тъй като неустойка с размер на оставащите абонаментни вноски
до края на договора създава значителна неравнопоставеност между страните по
договора, дори и при ограничаване на размера на неустойката до 3 вноски. Посочва, че
клаузата за неустойка в общите условия и договора за мобилни услуги не е
индивидуално договорена, уговорена е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие на правата и
задълженията на търговеца и потребителя и задължава потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение, не отговаря на
претърпените от кредитора вреди и задължава потребителя да изпълни своите
задължения за заплащане на абонаментни вноски, дори когато операторът не
изпълнява своите задължения. Намира също, че неустойката е неясно формулирана и
потребителят следва да тълкува волята на икономически по-силната страна, за да
определи размера на неустойката. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
По иска с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228
ЗЕС в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. че между страните е
налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключен
договор за процесните мобилни услуги; 2. че ищецът е изпълнил задълженията си да
предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесния период, както и 3.
размера на месечните абонаментни такси и стойността на доставените услуги по
договора.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението си.
По иска с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232,
ал. 2, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. че
между страните е налице облигационно правоотношение по валидно сключен договора
за лизинг; 2. че е изпълнил задължението си да предаде лизинговата вещ на
лизингополучателя, както и 3. настъпила изискуемост на задължението на ответника да
заплати уговорените лизингови вноски.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
4
задължението си, респ. връщане на лизинговата вещ.
По иска с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи следните предпоставки: 1. че между страните е налице
облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключен договор за
процесните мобилни услуги; 2. наличие на неустоечно съглашение за ангажиране
отговорността на ответника при предсрочно прекратяване на процесния договор по
негова вина; 3. настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника, както и 4. конкретния размер на неустоечното вземане.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението си.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства за
разпределените в негова доказателствена тежест факти.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5