Решение по дело №116/2020 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 ноември 2020 г. (в сила от 13 април 2021 г.)
Съдия: Светлана Костадинова Драгоманска
Дело: 20207220700116
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 249

 

гр. Сливен 19.11.2020г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  СЛИВЕН, в публично заседание на девети ноември,  две  хиляди  двадесета година,  в  състав:

                   

                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 

при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 116/2020 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :

 

Производството е административно и намира правното си основание в чл. 124 във вр. с чл. 121, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител, и се движи по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Г.А.Р., чрез адв. М.П. *** против Заповед № 6/27.02.2020 г. на Управителя на НЗОК, с която е прекратено служебното й правоотношение на длъжност Н. С. „Д., о. и к. на и. на и. м. п., д. п., а. и и. о.“ /ДОКИИБМПДПАИО/, считано от 27.02.2020 г.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Навеждат се доводи, че прекратяването на служебното правоотношение е целенасочено и тенденциозно, породено от лично отношение към оспорващата и не е било налице реално съкращение на длъжността, поради липса на предпоставките, посочени  в чл.106 ал.1 т.2 от ЗДСл. Длъжността, заемана от оспорващата не била премахната като система от функции, задължения  и изисквания. Смисълът на съкращението бил да се оптимизира работата в съответната администрация, като се създадат условия за изпълнение на дейността от по-малко на брой служители. Реални промени за оптимизиране работата на РЗОК С. не били предприети, доколкото броят на служителите не бил намален, а промяната в длъжностното разписание, извършена от Управителя на НЗОК, била единствено с цел да създаде фактическо положение за издаване на административния акт. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира обезщетение в размер на основната заплата, определена към момента на признаване на съкращението за незаконно, за времето, през което не е заемала държавна служба, но за не повече от 6 месеца. Претендира разноски. В съдебно заседание оспорващата лично и чрез пълномощника си адв. П. поддържа жалбата. Претендира за направените по делото разноски. Подробни съображения излага в писмена защита.

Ответникът по жалбата – Управителя на НЗОК, чрез пълномощника си старши юрисконсулт Х. Д., оспорва жалбата. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Оспорващата Г.А.Р. заема длъжността Н. С. „ДОКИИМПДПАИО " в отдел „ДОКИМПДПАИО " на РЗОК-Сливен, съгласно Заповед № 1/21.05.2014 г. издадена от управителя на НЗОК.

 С писмо изх. № 20-00-409/26.11.2019 год. Управителят на НЗОК възлага на Директорите на Районните здравноосигурителни каси в страната да представят анализ относно необходимостта от промяна в структурата и организацията на съответната административна структура, с цел оптимизиране на дейността й, както и да направят мотивирани предложения в тази насока, съобразявайки се с действащата нормативна уредба, при актуалната численост и бюджет.

С писмо изх. № 35-00-1439 от 29.11.2019 год., придружено от докладна записка, Директорът на РЗОК - С. прави мотивирано предложение до Управителя на НЗОК за промяна в структурата и организацията на администрацията на РЗОК - С. с приложен към същата проект на органиграма на структурата на РЗОК - С. .

В приложеното по делото Поименно разписание на длъжностите на РЗОК С., в сила от 01.02.2020 г., Г.А.Р. фигурира като Н. С. „Д., о. и к. на и. на и. м. п., д. п., а. и о.о.“, в служебно правоотношение.

На 25.02.2020 год., Директорът на РЗОК- Сливен, с придружително писмо с изх. № 35-00-315 и с докладна записка, прави мотивирано предложение до Управителя на НЗОК за промяна в структурата и организацията на административната структура на РЗОК - С. с приложени към същата проект на организационна структура, проект на длъжностно разписание, както и действащата към 01.02.2020 год. органиграма на структурата. С проекта е предложено Специализираната администрация на РЗОК С. да се организира в два отдела: Вместо отдел „Договаряне, обработка и контрол на изпълнението на медицинската помощ, денталната помощ, аптеки и информационно обслужване“ се създават отдел „Д. и к.“ /ДК/ и отдел “Информационно обслужване“ /ИО/, щатната бройка за Н. О. „ДОКИМПДПАИО“ да се трансформира в Н. О. „ДК“, щатната бройка за Н. С. „ИО“ да се трансформира в Н. О. „Информационно обслужване“, щатната бройка за Н. С. „ДОКИИМПДПАОО“, която е заемала оспорващата до 27.02.2020 г. да се трансформира в длъжност „К.“ в отдел „ДК“, щатната бройка Н. С. „ДОКИБМП“ да се трансформира в длъжност „К.“ в отдел „ДК“. Предложението е мотивирано с постигане на по-висока ефективност, по-добра координация и комуникация между служителите.

На 27.02.2020 год., Управителят на НЗОК, утвърждава със своя Заповед № 1 от 27.02.2020 год. Длъжностно разписание на РЗОК - С. , в сила от 27.02.2020 год., във връзка с утвърдената от него организационна структура на РЗОК-Сливен, съгласно която в Специализираната администрация са направени промени, като администрацията включва отдел „Д. и к.“ с Н. О. - 1 бр. и к. – 23 бр. или общо за отдела 24 щатни длъжности.

Общата численост на персонала на РЗОК С. съгласно организационна структура на РЗОК С. в сила от 15.06.2012 г. е ** щатни бройки, като общата численост на персонала на РЗОК С., съгласно новата организационна структура в сила от  27.02.2020 год. също е ** щатни бройки.

По делото е представена Длъжностна характеристика за длъжността Н. С. „Д., о. и к. на и. на и. м. п., д. п., а. и о. о.“, минимален ранг * м., р. н. * връчена на Г.А.Р. срещу подпис на 07.10.2019 г. По делото е представена Длъжностна характеристика за длъжността Н. О. „Д., о. и к. на и. на м.п., д. п., а. и ИО“,  р. . м., ръководно ниво **, връчена на И. К. на 13.01.2020 г., както и длъжностна характеристика за длъжността Н. О. „Д. и к.“ р. . м., ръководно ниво **, връчена на И. К. на 02.04.2020г.

Със заповед № 6/27.02.2020 г., издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, считано от 27.02.2020 г. е прекратено служебното правоотношение с Г.А.Р., с място на работа Специализирана администрация, отдел „Д., о. и к. на и. на м.п., д. п., а., и. о.“, като Н. С. „Д., о. и к. на и. на и. м. п., а. и и. о.“, ранг **, ръководно н **, поради съкращаване на длъжността. Със заповедта е разпоредено на служителя да се изплатят обезщетения съгласно чл. 106, ал. 4 и чл. 61, ал.2 и ал.3 от ЗДСл.

Видно от отбелязването върху заповедта на 27.02.2020 г. в 14.05ч. оспорващата Г.А.Р. е отказала да я получи, като отказът е оформен с подписите на двама свидетели.

Жалбата срещу заповедта е депозирана пред Административен съд Сливен на 12.03.2020 г.

По делото е прието основно и две допълнителни заключение на съдебно-икономическа експертиза, изготвени от вещо лице със специалност „И.на т.“ от които се установява, че функциите и задълженията, които е изпълнявала оспорващата като Н. С. „ДОКИИМПДПАОО“ са преминали за изпълнение към друга длъжност с ново наименование – Н. О. „ДК“, която е трансформирана от съществуващата преди 27.02.2020 г. длъжност Н. О. „ДОКИМПДПАИО“. Съгласно заключението на експерта, в длъжностно разписание от 27.02.2020 г., утвърдено от Управителя на НЗОК длъжността Н. С. „ДОКИИМПДПАОО“ в  РЗОК С. е заличена. Вещото лице дава заключение, че при съпоставяне на задълженията в длъжностната характеристика за тази длъжност и задълженията по длъжностна характеристика на Н. О. „Д. и к.“ част от функциите и задълженията на съкратената длъжност са преминали за изпълнение към тази длъжност. Вещото лице, е извършило съпоставка между съкратената длъжност и създадената нова длъжност „К." в специализираната администрация, при което е установило, че тя е напълно различна от премахната длъжност, заемана от жалбоподателката, като функции, задължения и изисквания. От заключението на вещото лице П.С. се установява, че в Специализираната администрация на РЗОК С. дейността след 27.02.2020 г. се осъществява в два отдела, като вместо отдел „Договаряне, обработка и контрол на изпълнението на медицинската помощ, денталната помощ, аптеки и информационно обслужване“, който се премахва,  се създават отдел „Д. и к.“ /ДК/ и отдел “Информационно обслужване“ /ИО/; щатната бройка за Н. О. „ДОКИМПДПАИО“ се трансформира в Н. О. „Д. и к.“, щатната бройка за Н. С. „Информационно обслужване“ се трансформира в Н. О. „Информационно обслужване“, щатната бройка за Н. С. „ДОКИИМПДПАИОО“, която е заемала оспорващата до 27.02.2020 г. се трансформира в длъжност „К.“ в отдел „Д. и к.“ и щатната бройка Н. С. „ДОКИБМП“ се трансформира също в длъжност „К.“ в отдел „Д. и к.“. Вещото лице сочи, че съкратената длъжност е отпаднала като нормативно определена позиция. Експертът е извършил анализ на длъжностната характеристика на Н. С. „ДОКИИМПДПАОО“, връчена на Г.Р. на 07.10.2019 г., валидна към момента на прекратяване на служебното правоотношение и длъжностната характеристика за длъжността "К.", одобрена и в сила след 27.02.2020 г. и е установил, че е налице съществена разлика между функционалните задължения на служителите по двете длъжностни характеристики. Експертът е извършил анализ на длъжностната характеристика на Н. С. „ДОКИИМПДПАИО“, връчена на оспорващата на 07.10.2019 г., валидна към момента на прекратяване на служебното правоотношение и длъжностната характеристика за длъжността Н. О. „ДОКИМПДПАИО“, връчена на 13.01.2020 г. на И. К. и е установил, че е налице значително сходство между функционалните задължения на служителите по двете длъжностни характеристики / л.126-л.131от делото/. Вещото лице заключава, съпоставяйки    основните функции на длъжността Началник на отдел „ДОКИМПДПАИО" с тези на съкратената длъжност Началник на сектор „ДОКИИМПДПАОО", че изпълняваните основните функции от „Съкратената длъжност" са свързани само с извънболничната и дентална помощ и аптеки, дейност в организационна структурна единица - сектор, която е била на пряко подчинение на началник на отдел „ДОКИМПДПАИО". В последното си заключение експертът посочва, че в частта, в която има дублиране на задължения по длъжностна характеристика на Н. С. и Н. О. длъжностното лице, което изготвя съответната справка е Н. С., след което я предава на началника на отдела.

По делото е разпитана като свидетел Д.С.В., на която със Заповед № 1 от 21.05.2019 г. на директора на РЗОК-Сливен е възложено изпълнението едновременно с длъжността главен юрисконсулт и изпълнението на дейността Н. О. „ДОКИМПДПАИО“. От показанията й се установява, че вменените задължения на Н. С.а се съдържат в длъжностната характеристика на Н. О.а, тъй като отговорностите и задълженията на Н. О. са по-всеобхватни, отколкото задълженията и отговорностите на Н. С.а.

По делото е приобщена длъжностна характеристика за длъжността Н. С. „ДОКИИМПДПАОО" и длъжностна характеристика за длъжността Н. О. „ДОКИМПДПАИО“ по длъжностното разписание, действащо към 27.02.2020 г., от сравнителния анализ на които е видно, че основната цел на двете длъжности е еднаква/ т.3.1/, а преките задължения на всяка от тези длъжности са сходни / напр. т.5.5,т.5.6, т. 5.9, т.5.13 и др./

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна и на база всички приложени към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспорваната заповед е издадена от материално компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, в случаите при съкращаване на длъжността, служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването, какъвто за жалбоподателя, на основание чл. 17, т.3 и т.4 от Правилник за устройството и дейността на НЗОК, се явява Управителят на НЗОК. Обжалваната заповед е издадена при спазване изискванията за форма и съдържание, като в нея са посочени: придобития от жалбоподателя ранг на държавна служба; дължимото обезщетение, което следва да се изплати на основание чл. 61, ал.2 и ал.3 и чл. 106,  ал. 4 от ЗДСл; правното основание – чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, както и фактическото основание за прекратяване на правоотношението, а именно "поради съкращаване на длъжността".

Неоснователни са наведените в жалбата възражения, че оспорваната заповед била издадена в противоречие с административнопроизводствените правила и материалния закон поради това, че след 27.02.2020 г. нямало промяна на установената численост на служителите в РЗОК С., както и че длъжността, заемана от оспорващата не била премахната като система от функции, задължения  и изисквания.

Структурата и общата численост на персонала на РЗОК С. е ** щатни бройки, разпределени съгласно Организационна структура и утвърдено длъжностно щатно разписание на РЗОК, считано от 15.06.2012 г. Безспорно е, че тази численост не е била променяна до датата на издаване на заповедта – 27.02.2020 г., както е и безспорно че тази численост въпреки трансформацията на някои длъжности не е променена и остава 53 щатни бройки и след 27.02.2020 г.

Същевременно, съобразно предоставеното му с разпоредбата на чл. 17, ал.1, т.3 от Правилник за устройството и дейността на НЗОК компетентност да утвърждава длъжностното разписание, органът по назначаването – управителят на НЗОК разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. В случая Управителят на НЗОК е издал Заповед № 1/27.02.2020 г., с която е утвърдил, в сила от 27.02.2020 г., ново длъжностното щатно разписание на РЗОК, като е съкратил общо толкова щатни бройки от специализираната администрация, колкото е разкрил, с което е спазено изискването да не се излиза от рамките на нормативно утвърдената численост. Липсата на промяна в общата численост на персонала на РЗОК С. не е пречка за реално съкращаване на отделна длъжност. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност. Органът по назначаването разполага с дискреция да прецени обстоятелствата, предпоставящи тези промени и съдът не може да го контролира, като подложи на преценка правилността на изводите му – както във връзка с отпадане необходимостта от осъществяване на функциите и задачите за отделна длъжност в администрацията, така и по отношение намаляване обема на работа и възможността същата да бъде оптимизирана чрез изпълнението й от по-малко на брой служители на тази длъжност. Административният орган извършва тази преценка самостоятелно и няма нормативно разписано задължение да излага мотивите си преди утвърждаване на новото длъжностно разписание, което в процесния случай е станало със Заповед № 1/27.02.2020 г., в сила от същата дата.

Съгласно чл. 106, ал. 1 ЗДС органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение в определени случаи, точно регламентирани в закона. Един от тях е при съкращаване на длъжността. В настоящия случай при посочено правно основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, което и фактическо такова, за да е налице съкращаване на длъжност в администрацията, във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, е необходимо да се е реализирана една от следните хипотези: 1) длъжността вече да не фигурира като наименование/нормативно определена позиция в щатното разписание и едновременно с това да не съществува като съвкупност от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика, изпълнявани при определен ред и изисквания (двете предпоставки изискуеми кумулативно) или 2) макар и запазена като нормативна позиция и система от функции, задачи и задължения, длъжността е предвидена за изпълнение от по-малък брой служители.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика.

В конкретния случай, тъй като общата численост не е намалена, следва да се установи, че съкратената длъжност не съществува като нормативно определена позиция, а също и не е запазена като съвкупност от определени функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Както се отбеляза по-горе като основание за прекратяването на служебното правоотношение поради съкращаване на длъжността в случая е извършено преструктуриране на администрацията на РЗОК - С. и утвърждаване въз основа на него от Управителя на НЗОК ново длъжностно разписание, като със заповед № 1 от 27.02.2020 год. Управителят на НЗОК е трансформирал съществуващата длъжност н-к сектор „ДОКИИМПДПАОО " в отдел „ДОКИМПДПАИО" на РЗОК - С. в длъжност „К.“ в трансформирания отдел „Д. и к. " със специфика на дейността, свързана с контролната дейност, вменена като задължение със ЗЗО. Настоящият съдебен състав приема, че извършеното вътрешно преструктуриране е в кръга на оперативната самостоятелност на съответния орган, поради което не подлежи на съдебен контрол, вкл. и по отношение спазването на изискванията на чл. 12 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. При анализ на съдържащите се по делото доказателства – заключението на вещото лице и длъжностно разписание на РЗОК С., действало до 27.02.2020 год. и в сила от 27.02.2020 год. се установява, че вместо съществувалият преди отдел „Договаряне, обработка и контрол на изпълнението на медицинска помощ, дентална помощ, аптеки и информационно обслужване " /ДОКИМПДПАИО/, състоящ се от три сектора, а именно Сектор „Договаряне, обработка и контрол на изпълнението болничната медицинска помощ" /ДОКБМП/, Сектор „Договаряне, обработка и контрол на изпълнението на извънболничната медицинска помощ, аптеки и общински офиси" /ДОКИИМПДПАОО/ и Сектор „Информационно обслужване" /ИО/ след преструктурирането същият е трансформиран в отдел „Д. и к." /ДК/ без сектори, като Сектор „ИО" е трансформиран в отдел „ИО", а съществувалата преди в отдел „ДОКИМПДПАИО" длъжност Н. С. „ДОКИИМПДПАОО“ след преструктурирането е трансформирана в длъжност „К." в трансформирания отдел „ДК". Анализът на тези доказателства сочи, че длъжността, която е заемала жалбоподателката, е премахната като нормативно определена позиция в новото длъжностно разписание на администрацията на РЗОК - С. , считано от 27.02.2020 год., при което е изпълнена първата от посочените по-горе две предпоставки. Създадена е нова длъжност „К." в специализираната администрация, която видно от заключението на вещото лице е напълно различна от премахната длъжност на жалбоподателката, като функции, задължения и изисквания. Този извод вещото лице обосновава, след извършен сравнителен анализ на двете длъжностни характеристики за длъжността Н. С. „ДОКИИМПДПАОО“ и „К. ".  Функциите на заеманата от жалбоподателката длъжност не са запазени в новосъздадената длъжност, като не е налице сходство в задълженията, отговорностите, областите на дейност, изискванията за заемане на длъжността, както и уменията и компетентностите на двете длъжности. Горното се потвърждава от заключението на съдебно-икономическа експертиза, съгласно което новосъздадената длъжност „К." в отдел „Д. и к.“ е напълно различна от заеманата преди съкращението длъжност Н. С. „ДОКИИМПДПАОО“. От заключението на двете допълнителни съдебно-икономически експертизи и след извършен от съда сравнителен анализ между длъжностните характеристики на съкратената длъжност Н. С. „ДОКИИМПДПАОО“, съществуващата до 27.02.2020 г. длъжност Н. О. „ДОКИМПДПАИО“ и трансформираната длъжност след 27.02.2020г. - Н. О. „Д. и к.“ се установява, че е налице сходство във функциите и задълженията, което сходство е съществувало и преди структурната промяна. По делото е установено, че съвкупността от функции, задачи и задължения на Н. О.а са значително по-широки по обхват, като освен задълженията и функциите, свързани с контрола на извънболничната медицинска помощ, денталната помощ и аптеките, който е осъществявала оспорващата,  в неговите задължения се включват и такива, свързани с контрола на болничната медицинска помощ на територията на област С.. Установява се и от показанията на свидетелката В., че обема на работа на Н. О. „ДОКИМПДПАИО“ е особено голям, тъй като това е отдела с най-основни функции по отношение работата на Здравно-осигурителната каса, а именно - договаряне с договорни партньори, сключване на договорите и контрола по дейността на тези договори и всички други задължения като оценка работата на служителите, както и че вменените задължения на Н. С.а се съдържат в длъжностната характеристика на Н. О.а, защото в длъжностната характеристика отговорностите и задълженията на Н. О. са по-всеобхватни, отколкото задълженията и отговорностите в длъжностната характеристика на Н. С.. Ето защо съдът приема, че  органът по назначението е действал по целесъобразност и извършил структурни промени в администрацията си. С промяната в структурата и организацията на административната структура на РЗОК - С. е намален броя на служителите, на които е възложено изпълнението на системата от функции, свързани с изпълняваната от оспорващата длъжност - преди преструктурирането функциите и задълженията, свързани с договарянето, обработката и контрола на изпълнителите на извънболничната медицинска помощ, денталната помощ и аптеките са вменени за изпълнение както на Н. О. „ДОКИМПДПАИО“, така и на Н. С. „ДОКИИМПДПАОО“. В случая трансформирането на съкратената длъжност в длъжност „К." е насочено към повишаване на ефективността на контрола по смисъла на чл. 72 от ЗЗО.

При съпоставката на двете длъжностни разписания – действалото до 27.02.2020г. и това след 27.02.2020 г. е видно, че заеманата от жалбоподателката длъжност Н. С. „ДОКИИМПДПАОО“ по служебно правоотношение в РЗОК С. не е продължила да съществува като наименование и система от функции към момента на издаване на процесната заповед. В новото длъжностно разписание, в сила от 27.02.2020 г. щатната длъжност с това наименование е премахната. Така установеното от фактическа страна налага извода, че в случая е налице реално премахване на бройката за длъжността Н. С. „ДОКИИМПДПАОО“ по служебно правоотношение от щатното разписание на РЗОК С.. Преминаването на част от осъществявените от жалбоподателката функции към функциите на Н. О. „Д. и к.“ не обосновава фиктивност на съкращението. Обстоятелството, че изпълняваната от жалбоподателката служебна дейност е преминала към друго звено на администрацията на РЗОК, която я изпълнява наред с друга своя служебна дейност, не променя факта, че длъжността е реално съкратена. В този смисъл е решение на ВАС № 8847/28.06.2018 г. по адм. д. № 6205/2017 г. В случая това е така, защото липсва пълна идентичност между функциите на закритата длъжност Н. С. „ДОКИИМПДПАОО“ с функциите на трансформираната длъжност Н. О. „ДК“. Извършената промяна в утвърденото длъжностно разписанието е довела до реалното съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката, по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Основанието за прекратяване на служебното правоотношение по тази норма е налице не само в случаите, когато бъде преустановено изпълнението на функциите, присъщи на длъжността, но и тогава, когато се извършва намаление на броя на лицата, заети с нейното изпълнение. В конкретния случай, фактът, че задълженията, функциите и изискванията са преминали към друга длъжност и продължават да съществуват, не води до извода, че конкретната длъжност не е съкратена. Намаляването на броя на служителите, изпълняващи една и съща длъжност, дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с избран от него служител, като в случая е налице именно хипотезата на чл. 106, ал.1, т.2 от ЗДСл. Този въпрос се решава от съответния ръководител по целесъобразност, в условията на неговата дискреционна власт.

Възражението на жалбоподателката, че след като общата численост на персонала не е намалена, не е налице и съкращаване на заеманата от нея длъжност, е неоснователно. Структурата на административните звена и броят на длъжностите се определят от органа по назначаването, който разполага с правомощията да организира дейността и да разпредели задълженията между отделните звена, длъжности и служители по избран от него начин с цел осигуряване на по-добра ефективност в работата. В този смисъл органът е компетентен да извърши структурни и длъжностни промени като премахне отделни длъжности или щатни бройки и създаде нови, за да организира дейността по начин, който да позволява по-добро функциониране на администрацията. Ето защо запазването на общата численост на служителите не може да обоснове извод, че съкращение на длъжността, заемана от жалбоподателката, фактически не е извършено.

Не подлежи на съдебен контрол въпросът дали съкращението е действително целесъобразно. То е налице и е извършено по законоустановения ред, от компетентен орган, при наличието на законово основание. Налице са били фактическите условия на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за издаване на оспорената заповед. Противно на оплакването в жалбата, данни за постановяване на заповедта за цел, различна от установената в закона за подобен вид актове – за прекратяване на служебно правоотношение, не могат да се извлекат от доказателствата по делото и съдът приема, че оспореният акт не противоречи на целта на закона. Като постановен от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел, същият следва да бъде потвърден, а подадената жалба – отхвърлена като неоснователна.

С жалбата за отмяна на оспорената заповед е съединен и иск за обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител. Съгласно посочената разпоредба, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно, за цялото време, през което не е заемана държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Следователно предпоставката, обуславяща приложимостта на посочения текст, е наличието на влязло в сила съдебно решение, с което се отменя заповед за прекратяване на служебното правоотношение. С настоящото съдебно решение се отхърля жалбата, но доколкото същото подлежи на касационно оспорване, с постановяването му не може да счита, че е налице предпоставката по чл. 104, ал. 1, изр. последно от ЗДСл. Последното налага искът да бъде отделен и разгледан в отделно производство, след влизане в сила на окончателно съдебно решение по спора относно законосъобразността на Заповед № 6 от 27.02.2020 г. на Управителя на НЗОК.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ВАС, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателката. Съгласно чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 150 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен  съд – Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.А.Р.,*** против Заповед № 6/27.02.2020 г. на Управителя на НЗОК, с която е прекратено служебното й правоотношение на длъжност Н. С. „Д., о. и к. на и. на и. м. п., д. п., а. и и. о.“, считано от 27.02.2020 г., като неоснователна.

 ОСЪЖДА Г.А.Р.,***  с ЕГН ********** да заплати на НЗОК София разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

РАЗДЕЛЯ производството по жалба вх. № СД-01-01-1018 от 12.03.2020 г., подадена от Г.А.Р. срещу Заповед № 6 от 27.02.2020 г. на Управителя на НЗОК и искът за заплащане на обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл.

Да се докладва на Председателя на Административен съд Сливен служебно изготвени заверени преписи от жалба вх. № СД-01-01-1018 от 12.03.2020 г., ведно с приложенията към нея, за образуване на производство по предявения иск с правно основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.

 

 

 

 

    АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: