Р Е Ш Е Н И Е
№ 302
гр. Велико
Търново, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на петнадесети
декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Светлана Иванова разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10324/2023 г. за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София срещу Решение № 296/05.06.2023г. по НАХД № 1427/2022 г. на Районен съд-гр. В. Търново, с което е отменено Наказателно постановление № BG25032022/4000/Р8-293/21.09.2022 г., издадено от касатора. Решението се обжалва като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл.63в от ЗАНН. Касаторът сочи, че правилно е определен субектът на отговорността, който не е подал възражение срещу АУАН и не е представил доказателства, оборващи констатациите на АНО. Излага подробни доводи, че са спазени всички законови изисквания при издаването на АУАН и НП. По тези изложени в жалбата съображения, доразвити в съдебно заседание от *** К., се иска отмяната на решението на районния съд и потвърждаване на електронния фиш. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаглаждение.
Ответникът по касационната жалба – Ц.С. *** чрез *** Кр. А. оспорва жалбата в представен писмен отговор. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 296/05.06.2023г. по НАХД № 1427/2022 г. на Районен съд-гр. В. Търново е отменено Наказателно постановление № BG25032022/4000/Р8-293/21.09.2022 г., издадено от директора на Национално тол управление към АПИ. Със същото на ответника по касация за извършено административно нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева
Районният съд е от фактическа страна е установил, че на 25.03.2022 г. в 03:45 часа в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Русе-Дунав мост, е пристигнало пътно превозно средство с peг. № ***, вид: влекач, марка и модел Скания Р 450, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от жалбоподателя С.. След извършена проверка от страна на контролните органи било установено, че на 09.03.2022 г., в 08:16 часа, горепосоченото пътно превозно средство било засечено по път І-4, км. 116 + 900, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Нарушението било установено с доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението DAA090A63BBA7F12E053021F160AE359 и от техническо средство /контролно устройство/ с идентификатор № 40281. Административно- наказателното производство е образувано със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от 25.03.2022 г. от старши специалист в отдел ПТРР Дунав мост, териториална дирекция "ТД Русе", а въз основа на него е издадено процесното наказателно постановление, с което е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева.
За да отмени НП съдът е приел, че административното обвинение е недоказано, а в описаната за установена фактическа обстановка липсва пълно и ясно описание на съставомерните фактически констатации от обективната страна на извършеното нарушение, тъй като в обстоятелствената част на НП не е посочено дали се твърди, че няма маршрутна карта, или че няма бордово устройство, или че има такова устройство, но то не е функционирало по времето и на мястото на твърдяното нарушение, като при всеки отделен случай подлежат на доказване различни факти. Въззивният съд е посочил, че липсват доказателства или твърдение за извършена на място проверка от страна на контролните органи, налично ли е ППС монтирано устройство за подаване на тол данни, което не функционира и дали това не се дължи на умишлена намеса във функционирането на това устройство, каквато проверка е задължителна във всеки случай, когато се констатира, че е налице повреда или недействащо устройство по арг. от чл. 179, ал. 3г от ЗДвП. Според ВТРС липсата на твърдения от страна на наказващия орган относно тези обстоятелства са пречка за установяване на приложимия материален закон.
На следващо място съдът е изложил мотиви за недоказаност на нарушението от субективна страна. Според съда от доказателствата не се установява дали жалбоподателят като водач на ППС е знаел и желаел настъпването на обстоятелствата, включени в обективната страна на вмененото нарушение.
На последно място съдът е посочил, че липсват каквито и да е доказателства, установяващи авторството на твърдяното нарушение от страна на С., тъй като не е установено и доказано, че на 09.03.2022 г. в 08:16 ч. лицето е управлявало същото МПС за сегмента на рамката, на която е отчетено нарушение.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. По делото не е установено по безспорен начин авторството на деянието, осъществяващо нарушение. Същото е установено половин месец след извършването му с оглед на което не може да се приеме за безспорно, че водачът, който е управлявал процесното ППС на датата на проверката е същият, който го е извършил. От събраните във въззивното производство писмени и гласни доказателства не се установява самоличността на водача, който е управлявал МПС в момента на нарушението на 09.03.2022 г. В тежест на административнонаказващия орган е да представи доказателства за законосъобразността на издаденото от него наказателно постановление. Тези доказателства следва да установят всички елементи на състава на административното нарушение. В конкретния случай след като адресат на административнонаказателната отговорност е водачът на товарния автомобил, то това обстоятелство е следвало да бъде надлежно установено преди издаване на наказателното постановление. Липсата на подадено възражение срещу акта за установяване на административно нарушение не може да бъде тълкувано като признание на нарушението, тъй като липсва законова презумпция за това. Подаването на възражение е право на лицето и фактът на неупражняване на това право не представлява нарушение, признание или потвърждение на фактите, описани в документа. Поради изложеното липсата на възражение срещу акта за установяване на административно нарушение не може да служи за доказателство за извършителя на административно нарушение. Липсата на представени доказателства от оспорващия наказателното постановление относно автора на нарушението не може да бъде прието за доказателство за авторство на деянието поради липсата на законова презумпция в този смисъл. След като безспорно товарния автомобил се е движил, то подлежащи на установяване факти са вида на товарния автомобил, движението по път, изискващ заплащането на пътни такси, водача и вида на заплащане на пътни такси. В конкретния случай не е установено кой е управлявал товарния автомобил на 09.03.2022 г. и следователно не е доказано авторството на деянието. Освен това, в хипотеза на неплащане на пътна такса поради повреда в монтираното устройство за целите на подаване на декларирани тол данни не се налага административно наказание на водача съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 3г от ЗДвП – обстоятелство, което не е било изследвано от АНО, както правилно е посочил ВТРС.
Като е стигнал до този извод, районният съд е постановил правилно решение и след като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяната му, същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция. Съдът намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. с ДДС, поради което счита, че следва да присъди адвокатско възнаграждение в размер на присъденото от въззивния съд, а именно 596 лв. с ДДС.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 296/05.06.2023г. по НАХД № 1427/2022 г. на Районен съд-гр. Велико Търново.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на Ц.С.С., ЕГН **********, с адрес *** разноски по делото в размер на 596 /петстотин деветдесет и шест/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.