Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 192/05.08.2005 г., постановено по гр.д. № 73/2005 г. Момчилградският районен съд е отменил заповед № 10/04.02.2005 г. на ВрИД Кмета на Община Момчилград, с която на основание чл.328, ал.1, т.2, от КТ е прекратено трудовото правоотношение на Ниязи Неджиб Мустафа от гр.Момчилград, ул.”Гюмюрджинска” № 11, ет.8, ап. 27, с ЕГН ********** като незаконосъобразна, като е възстановил Ниязи Неджиб Мустафа на заеманата от него длъжност “домакин-шофьор” в отдел “Образование” при Община Момчилград. Със същото решение Община Момчилград е осъдена да заплати на Ниязи Неджиб Мустафа сумата в размер на 1499.10 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, считано от 07.02.2005 г. до 05.08.2005 г., ведно със законната лихва , считано от 23.02.2005 г. до окончателното й изплащане както и направените разноски по делото в размер на 200 лв. Искът с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ е отхвърлен като неоснователен. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Община Момчилград, който чрез своя процесуален представител го обжалва в частта, с която са уважение исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се сочи, че в случая се касае за персонал от системата на народната просвета, който бил част от Министерството на образованието и науката, а не от общинската администрация, поради което не било нужно решене на общинския съвет. Моли съда да отмени обжалваното решение, в частта му с която са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ като постанови друго, с което да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. В съдебно заседание, чрез своя процесуален представител поддържа жалбата си по изложените в нея и представено писмено становище съображения. Въззиваемият Ниязи Неджиб Мустафа лично и чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да остави в сила обжалваното решение на Момчилградския районен съд. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по същество разгледана е неоснователна. От представеното като доказателство по делото лично трудово досие на Ниязи Неджиб Мустафа се установява, че същият е бил в трудово правоотношение с ответника, считано от 1990 г. до прекратяване на трудовото му правоотношение на 04.02.2005 г., като е заемал различни длъжности, последната от които “домакин-шофьор”. Със заповед № 216/29.12.2004 г. Кмета на Община Момчилград – Б.Кьосеюмер е определил численост на персонала на училища, детски градини и обслужващи звена на територията на Община Момчилград, считано от 01.01.2005 г. Кметът на общината Бирол Кьосеюмер със свой акт без дата е одобрил и щатното разписание на други дейности към отдел “ОКЗМД” в Община Момчилград, съгласно което този отдел е с общ персонал от 6 длъжности. Представено е и щатно разписание на длъжностите и работните заплати на Други дейности към отдел “Образование” с дата 01.07.2004 г., утвърдено от Кмета на общината, съгласно което този отдел е със седем щатни длъжности. От поименното щатно разписание на длъжностите и работните заплати на Други дейности към отдел “Образование” при Община Момчилград от дата 01.01.2005 г., утвърдено от Кмета на общината, се установява, че този отдел е с шест щатни длъжности. С писмо № 04-00-744/10.03.2005 г. Министърът на образованието и науката е уведомил Кмета на Община Момчилград, че са определени от 01.01.2005 г. за делегираните от държавата дейности за образование, финансирани чрез общинските бюджети 380 бройки персонал със средна месечна брутна заплата на едно лице 276.10 лв. Със заповед № 10/04.02.2005 г., на ВрИД Кмета на Община Момчилград, било прекратено трудовото правоотношение с въззиваемия Ниязи Неджиб Мустафа, считано от 07.02.2005 г., на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, поради съкращаване на щата. Посочено е, че на Ангелов следва да бъдат изплатени обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ – 2 работни дни. От представената като доказателство по делото служебна бележка изх. № 128/21.02.2005 г. на Дирекция “Бюро по труда” – гр.Момчилград, се установява, че въззиваемият е бил регистриран като безработен на 21.02.2005 г. По делото са представени като доказателства заверени копия от решение № 2071/09.03.2004 г., постановено от Върховния административен съд по адм. дело № 1056 по описа за 2004 г. на същия съд и определение с дата 12.05.2004 г., постановено от Върховния административен съд по адм. дело № 3181 по описа за 2004 г. на същия съд, от които се установява, че е отменено решение № 97/27.10.2003 г. на ОИК – Момчилград, в частта му, с която е обявен за избран за Кмет на Община Момчилград Бирол Ибрахим Кьосеюмер, кандидат на партия “Движение за права и свободи”. От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели Айтен Мустафа и Силвия Манева се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение била извършена инвентаризация на имуществото, зачислено на въззиваемия. От писменото заключение на вещото лице Иван Демерджиев, по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на същия пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ уволнението му е 249.85 лв., а обезщетението за шест месеца възлиза на 1499.10 лв. При така събраните по делото доказателства следва да бъде направен извод, че исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ са основателни и доказани. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена въз основа на заповед № 216/29.12.2004 г. на Кмета на Община Момчилград за определяне числеността на персонала на училища, детски градини е обслужващи звена на територията на Община Момчилград, считано от 01.01.2005 г. Цитираната заповед № 216/29.12.2004 г. е подписана от Бирол Кьосеюмер, който към датата на издаването на заповедта не е имал качеството на Кмет на Община Момчилград. Това е така защото с решение № 2071/09.03.2004 г., постановено от Върховния административен съд по адм. дело № 1056 по описа за 2004 г. на същия съд е отменено решение № 97/27.10.2003 г. на ОИК – Момчилград, в частта му, с която е обявен за избран за Кмет на Община Момчилград Бирол Ибрахим Кьосеюмер, кандидат на партия “Движение за права и свободи”. Решението на Върховния административен съд е влязло в сила от момента на постановяването му – 09.03.2005 г., от която дата Бирол Кьосеюмер е загубил качеството си на Кмет на Община Момчилград, поради което издадената от него заповед № 216/29.12.2004 г. е нищожна, като постановена от некомпетентен орган и не е породила целените правно последици. Т.е. не е налице реално съкращение в щата, което води до незаконност на уволнението. Без значение в случая е обстоятелството, че със заповед № 2/10.01.2005 г. е прекратено трудовото правоотношение с Бирол Ибрахим Кьосеюмер – Кмета на Община Момчилград и то по взаимно съгласие. Впрочем, тази заповед е нищожна изначално, като не поражда никакво правно действие. На следващо място, следва да се посочи, че решението за съкращение в щата следва да бъде взето не от кмета на общината, а от общинския съвет, съгласно императивното изискване на разпоредбата на чл.21, ал.1, т.2 от ЗМСМА. Неоснователни са доводите, изложени от процесуалния представител на въззивника, че в случая съкращението в щата е извършено от Министерството на образованието и не следва да има акт на общинския съвет. Безспорно е, че работодател на въззиваемия е кмета на общината, а работно място на същия е общинската администрация, чиято структура и състав се определят от общинския съвет. Обстоятелството, че Министерството на образованието финансира определени бройки персонал в образованието не променя работодателя или мястото на работа на служителя. Нещо повече, правоотношението на служителите в делегираните от държавата дейности не се пораждат, изменят или прекратяват със соченото от процесуалния представител на въззивника писмо на Министъра на образованието, а със съответен акт на компетентния орган на общината – общинския съвет, респ. кмета на общината. Цитираното писмо на Министъра на образованието и науката няма пряко действие и не променя щатното разписание на длъжностите, а само определя колко бройки персонал ще бъдат финансирани от Държавата чрез общинските бюджети. Както бе посочено вече, за да има реално съкращение в щата на общинската администрация е необходимо да е налице и акт на компетентния общински орган в случая общинския съвет. Ето защо исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ са основателни и доказани, а решението на първоинстанционния съд обосновано и правилно. По отношение на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, то неговата основателност е обусловена от основателността на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т. 1 и 2 от КТ. Безспорно е, че в следствие на незаконното уволнение ищецът, въззиваем в настоящото производство, е претърпял вреди, които се равняват на получаваното от него брутно трудово възнаграждение за времето от 07.02.2005 г. до 05.08.2005 г. Съгласно заключението на вещото лице посоченото обезщетение възлиза на 1499.10 лв., до който размер е уважен предявения иск, ведно със законната лихва, считано от 23.02.2005 г. до окончателното изплащане на сумата. С оглед на това решението на първоинстанционния съд в тази му част следва да бъде оставено в сила. По отношение на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ, то решението в тази му част не е обжалвано и е влязло в сила, поради което съдът не излага съображения в тази насока. Въпреки това следва да се посочи, че разглеждането на този иск в обективно съединение с искове с правно основание чл.344, ал.1, т. 1 и 2 от КТ е недопустимо, поради което съдът е следвало да остави същия без разглеждане по същество. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решение № 192/05.08.2005 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 73 по описа за 2005 г. на същия съд. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 192/05.08.2005 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 73 по описа за 2005 г. на същия съд. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС в 30-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател: Членове: 1. 2.
` |