Р Е Ш Е Н И Е
№ 260034/18.03.2021 г., гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненски апелативен съд, наказателно отделение, втори
състав, в открито съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател: Румяна Панталеева
Членове: Росица Тончева
при
секретаря Соня Дичева и с участието на прокурора Владимир Чавдаров, сложи за
разглеждане ВЧНД №378 по описа за 2020 година, докладвано от съдия Тончева,
като при произнасянето си взе предвид следното:
Производството е по Глава двадесет и
първа от НПК и е образувано по въззивна жалба от защитник срещу определение на
Окръжен съд-Варна от 02.11.202 година по ЧНД №900/2020 година, с което на Д.К.
е отказана съдебна реабилитация на осъждането ѝ по НОХД №1178/2001 година
по описа на същия съд.
Варненският апелативен съд, след
като се запозна с материалите по делото констатира, че въззивната жалба е
подадена в срок. Процесуалната легитимация на адв.И. като защитник, бе проучена
с ресурса на СГЕ (л.10 от ВЧНД), която даде отрицателно заключение по
авторството на приложените в първоинстанционното дело овластителни документи. С
изрични писмено изявление (л.45 ВЧНД), Д.К. потвърди процесуалните действия на
защитника си, заявявайки интерес от довеждане до край на процедурата по чл.433
от НПК. Изложеното окончателно разреши допустимостта на въззивната жалба, която
следва да бъде разгледана. По същество се въвеждат оплаквания срещу
обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение. Твърди се, че
са налице основания за съдебна реабилитация на молителката, защото тя има добро
поведение, работи, старае се да избягва конфликти, по време на престоя в
Затвора-Сливен са ѝ правени удръжки за разноските по НОХД №1178/2001
година, а що се касае до вредите, то същите са причинени на чужд гражданин, с
когото връзката е невъзможна, а липсата на изпълнително дело препятства и друг
вид репариране.
В пренията, въззивният прокурор
счита, че жалбата не следва да се уважава с оглед отсъствието на предпоставките
по чл.87, ал.ал.1 и 2 от НК.
Защитниците на молителката пледират
за изпълнен фактически състав по чл.87 от НК и потвърждават интереса си от
решение, с което Д.К. да бъде реабилитирана за осъждането по НОХД №1178/2001
година.
В лична защита молителката заявява,
че за прекараните дванадесет години в затвора е съхранила добрите си качества,
изградила е критичност към деятелността си, старае се да живее в съзвучие с
обществените изисквания за взаимно уважение и морал. По отношение на вредите от
престъплението, потвърждава желание да ги възстанови, но не знае как да се
свърже с пострадалия чужд гражданин. Моли да бъде реабилитирана, за да продължи
напред.
Съставът на въззивния съд след
запознаване с материалите по делото, счита че въззивната жалба е неоснователна
по следните съображения:
Иска се реабилитация на осъждането
на Д.К. с присъда по НОХД №1178/2001 година, вл.с. на 30.06.2003 година, с
което на същата е наложено наказание от четиринадесет години лишаване от
свобода за престъпление по чл.199, ал.1, т.1 вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2
от НК. Наказанието е изтърпяно на 04.11.2012 година.
Съобразно свидетелство за съдимост
(л.4 и сл. от ЧНД), след изтичане срока на наложеното наказание по НОХД
№1178/2001 година, молителката не е извършила друго престъпление. Отделно, с
удостоверение №7476/01.10.2020 година, издадено от ОП-Варна се доказва, че към
29.09.2020 година в ЕИСПП няма регистрирани обвинения по неприключили
наказателни производства срещу лицето.
Горното, отнесено към диспозицията
на чл.87, ал.1 от НК, установява по категоричен начин наличието на първата
предпоставка за съдебна реабилитация. Същата не се опровергава от съдържащото
се в справка №000-16371/2020 година (л.70 от ЧНД) общо твърдение за наличие на
пет криминалистични регистрации, които с оглед действието на презумпцията по
чл.16 от НПК, нямат процесуална стойност.
Проверяваната инстанция необосновано
е отрекла изпълнение на нормативното условие по чл.87, ал.1, т.2 от НК,
предоверявайки се на справка от полицейски служител в IV РУ на МВР-Варна. Съдържанието на
тази справка се опровергава от постановление на РП-Варна (л.81 ВЧНД) и
показания на св.В.(л.87 гръб ВЧНД), които доказват конфликт на битова основа
между молителката и нейни съседи (за сметки и поддръжка на общи части), който е
лишен от значение за критерия по чл.87, ал.1, т.1 от НК, а и очевидно
прекратен, поради трайното установяване на молителката в чужбина. Според Р
31-1984-1н.о., лошото поведение може да се изрази с различни прояви, които в
по-малка или по-голяма степен накърняват установения обществен порядък, за
каквито по делото не са събрани доказателства.
Релевантни към обсъждания критерий
по чл.87, ал.1, т.1 от НПК са еднопосочни писмени и гласни доказателства
(показания на св.Василев, справка за трудови правоотношения в страната – л.52,
данъчни декларации за трудови доходи в чужбина – л.57, л.60, л.63 ВЧНД, както и договор на л.41 ЧНД),
които установяват, че след изпълнение на наказанието, молителката полага труд.
Конфликтен по делото е въпросът за
наличието на предпоставката по чл.87, ал.1, т.2 от НК.
В практиката са оформени две
различни становища за ролята на погасителната давност по чл.117 от ЗЗД като
уважителна причина по см. на чл.87, ал.2 от НК (на Р 367-2015-2 н.о. и Р
427-2016-3н.о.), които са неотносими по предметния казус, т.к. причинените
имуществени вреди с престъплението на молителката, не са обхванати от искова
претенция на пострадалия чужд гражданин нито в наказателното производство, нито
по реда на ГПК. С оглед на тази характеристика, въззивният състав се позовава
на Р 194-2017-1 н.о., заемайки следната позиция:
Установените с влязлата в сила
присъда по НОХД №1178/2011 година имуществени вреди в размер на 18006.75 лева,
са вреди от деликт, които пострадалият би могъл да претендира в обхвата на
давността по чл.110 от ЗЗД – в срок от пет години след откриване на дееца. Този
срок съвпада с привличането на дееца към наказателна отговорност, който факт по
отношение на молителката настъпил на 30.03.2001 година (сл.д.6011/2001, л.49).
Давността не е прекъсвана, следователно същата изтекла на 30.03.2006 година,
погасявайки правото на иск по чл.45 от ЗЗД за пострадалия норвежки поданик.
Макар и щетите по НОХД №1178/2011 година да не са придружени с изпълнителен
титул, молителката би могла по силата на закона – чл.118 от ЗЗД, да пристъпи
към доброволно изпълнение. Необосновано се отрича възможността за подобно
действие, т.к. в приложеното сл.д.№6011/2001 година се съдържат няколко протокола
за разпит на пострадалия Ааге Солнхейм (л.21, л.61 и др.), които дават
достатъчно сведения за местоживеене и телефон за контакт. Няма
доказателства Д.К. да е предприела
действия за свързване с лицето, за да репарира доброволно имуществените вреди
от деликта.
Ето защо въззивният състав е
солидарен с извода на проверяваната инстанция, че не е налице уважителна
причина по чл.87, ал.2 от НК, за да се допусне съдебна реабилитация и без
молителката да е възстановила причинените вреди. Такава уважителна причина би
била факт, когато и доброволното изпълнение се окаже обективно невъзможно,
макар и да е налична воля за това, например при доказани безуспешни усилия за
установяване на пострадалия.
Що се касае до публичните вземания,
произтичащи от приложението на чл.189, ал.3 от НПК спрямо молителката,
въззивният състав припомня, че същите не могат да се считат за „вреди“ по см.
на чл.87, ал.1, т.2 от НК, както неправилно е приел първоинстанцонният съд (Р
447-2014-3н.о.).
Поради изложените съображения настоящият
състав намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение.
Във въззивното производство бяха
направени разноски за експертиза, предизвикана изцяло от недостатъци в
представителството на молителката, поради което тези разноски следва да ѝ
се възложат в тежест.
Предвид изложеното, съставът на
Варненския апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.11.202
година по ЧНД №900/2020 година по описа на Окръжен съд-Варна, с което е
отказана съдебна реабилитация на Д.Т.К.
за осъждането ѝ по НОХД №1178/2001 година по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Д.Т.К. да заплати сумата от
291.81 лева в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Апелативен съд-Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.