Решение по дело №3597/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1114
Дата: 14 юли 2020 г. (в сила от 5 август 2020 г.)
Съдия: Божидар Иванов Кърпачев
Дело: 20205330203597
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

     №1114

гр. Пловдив, 14.7.2020 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 07.07.2020 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ

                                                                                         

          при участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3597/2020 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на  П.Н.Л. против Наказателно постановление № 1509/2020, издадено от и.д. Началник на отдел Митническо разузнаване и разследване Тракийска към  ЦМУ на Агенция Митници, с което:  1. на П.Н.Л. е наложена глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 126, ал.1 ЗАДС; 2. предмета на нарушението -общо 1.930 кг тютюн за пушене е отнет в полза на държавата.

С жалбата се навеждат конкретни доводи за незаконосъобразност на НП, а именно, неправилна квалификация на деянието по чл. 126 ЗАДС и липса на доказателства, че П.Л. в действителност не е притежавал изискуемия от закона документ, за държания от него тютюн. Моли се за отмяна на НП и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна  взема становище за неоснователност  на жалбата. Претендира разноски.

            Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

В АУАН и НП е посочено, че се издават за нарушение извършено при следните фактически обстоятелства:  

На 10.01.2020 г. екип от служители на 06 РУ на МВР - гр. Пловдив в състав *** М.В.М.и полицай Д.И., при извършване на обход в района на гр. Пловдив, ул. „Вратцата" № 1, спрели за проверка пътнически автомобил марка „Фолксваген", модел „Пасат", с ДК № ****, управляван от П.Н.Л., ЕГН **********. След снемане на самоличността му,  полицаите запитали дали съхранява и държи тютюн без акцизен бандерол. Същият отговорил, че имал две найлонови чанти с 2 килограма нарязан на ленти тютюн за пушене, който закупил за лична употреба преди малко, за сумата от 40 лв. от непознат мъж на ул. „Ландос" в гр. Пловдив. П.Н.Л., ЕГН ********** бил поканен в 06 РУ на МВР - гр. Пловдив за продължаване на контролните действия.

За намерената стока не бил представен документ удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз.

По случая е образувана преписка № ЗМ-19/2020 по описа на 06 РУ на МВР - гр. Пловдив.

В хода на проверката на 10.01.2020 г. е снето Обяснение от П.Н.Л., ЕГН **********,  в което той заявява, че по - рано същия ден, в района на гр. Пловдив, ул. „Ландос" закупил за лична употреба, за сумата от 40 лв. от непознат мъж 2 кг. нарязан на ленти тютюн за пушене. Това извършил, понеже в момента нямат финансова възможност да си купува цигари от магазина всеки ден и решил сам да си ги прави.

С Протокол за доброволно предаване от 10.01.2020 г. П.Н.Л., ЕГН ********** предал стоката, предмет на нарушението на полицай М.В.М., който с Разписка от 13.01.2020 г. я предал за съхранение на домакина на 06 РУ на МВР гр. Пловдив, като впоследствие стоката била подложена на физико-химическо изследване.

По случая е извършено физико-химично изследване, обективирано в Експертна справка № 241/03.02.2020 г. от БНТЛ при ОД на МВР - Пловдив, според която жълто-кафявата листна маса обект на изследване, представлява тютюн с общо пето тегло 1.930 кг.,  който може да се използва за пушене без да се подлага на допълнителна индустриална обработка. С тези характеристики, изследвания тютюнев материал, попада в обхвата на продуктите, дефинирани в чл. 12 от Закона за акцизите и данъчните складове  като  „тютюн за пушене за лула и цигари“.

С Постановление от 14.02.2020 г. на РП - гр. Пловдив, е отказано да се образува досъдебно производство по преписка № 3M-19/2020 по описа на 06 РУ на МВР - гр. Пловдив, съставляваща прокурорска преписка № 1567/2020 г. по описа на РП - гр. Пловдив, и е постановено материалите да се изпратят на компетентния орган за ангажиране административнонаказателна отговорност.

С писмо вх. № 32-67595/02.03.2020 г. преписката е получена в отдел МРР „Тракийска" - гр. Пловдив към ГД „МРР" в Агенция „Митници“.

Дължимият акциз за държаното количество тютюн за пушене -1.930 кг е в размер на 293.36 лв. Същият е изчислен съгласно чл. 41, вр.  чл. 29,  ал 2 и чл. 38 от ЗАДС,  съгласно писмо с per. индекс 32-144391/21.05.2020 г. от МРР-Тракийска. 

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН.

В този смисъл са и приложените по административната преписка писмени доказателства: Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 14.02.2020г., известие за доставяне от 21.02.2020г., протокол за доброволно предаване от 10.01.2020, писмени обяснения на П.Л., разписка от 13.01.2020г., експертна справка № 241/03.02.2020г., експертна справка от 07.02.2020г., справка за съдимост.

Гореизброените доказателства и доказателствени средства са последователни, безпротиворечиви и взаимодопълващи се,  поради което и съдът изцяло ги кредитира.

Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед ЗАМ -43/32-8734 на Директора на Агенция Митници се установява компетентността на административно наказващия орган. Компетентността на актосъставителя произтича директно от нормата на чл. 128, ал.2 ЗАДС.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Нарушенията са извършени и установени на място на дата 10.01.2020г.,  АУАН е издаден на 30.03.2020, а НП - на 04.06.2020 г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. И в двата процесуални документа пълно и точно са описани всички съставомерни обстоятелства, които да позволят на съда да направи преценка извършено ли е нарушение и каква е неговата правна квалификация.

Налице са условията на чл. 40, ал.2 и ал.4 ЗАНН за издаване на АУАН в отсъствие на нарушителя, доколкото същият редовно поканен не се е явил, а освен това АУАН е издаден въз основа на официални писмени доказателства. Още повече, че АУАН е връчен на нарушителя лично на дата 17.04.2020г., като същият не е направил, каквито и да било възражения.

В тази връзка следва да се подчертае, че дори и да бяха налице допуснати пороци при издаване на АУАН, това не би могло да доведе до отмяна НП. Това е така, доколкото в случая е приложима разпоредбата на чл. 36, ал.2 ЗАНН, в която АУАН изобщо не се издава, доколкото административно-наказателното производство е образувано след изпращане на преписката от прокуратурата в следствие на отказ да се образува досъдебно производство.

В този смисъл издавайки АУАН, макар и да не било необходимо контролните органи са направили нещо в повече от изискваното в закона, за да охранят в максимална степен правата на нарушителя, поради което и от това „в повече“ не могат да се черпят каквито и да било аргументи за отмяна на НП.

Така изрично Решение № 1034 от 19.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 529 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2367 от 20.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2207 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1108 от 23.06.2017 г. по н. д. № 1319 / 2017 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 647 от 31.03.2016 г. по н. д. № 16/2016 г. на Административен съд – Пловдив.

В този случай обаче шестмесечния срок за издаване на НП тече от получаване на прокурорската преписка. Това условие в случая е налице, доколкото от датата на издаване на НП- 04.06.2020 е видно, че шестмесечния срок е спазен, както по отношение на датата на получаване на преписката,  така и съотносимо към датата на съставяне на постановлението за отказ да се образува ДП- 14.02.2020.

По мнение на настоящия състав в конкретния случай правилното установяване на фактическата обстановка е довело и до законосъобразно приложение на материалния закон.

Съгласно трайната съдебна практика „държането“ представлява съзнателно и волево упражняване на фактическа власт върху дадена вещ, която власт е съпътствана с възможност за носителя й във всеки един момент да се разпореди с вещта в свой или в чужд интерес, посредством правни или фактически действия. Така изрично Решение № 101 от 13.07.2016 г. по н. д. № 296 / 2016 г. на ВКС, 3-то н.о, Решение  № 174/02 януари 2019 г. по н.д.№ 629 по описа за 2018 г.на ВКС, Решение №92/19.06.2015 по дело №204/2015 на ВКС.

От приетата за установена фактическа обстановка е видно, че този елемент от фактическия състав е налице.

Държаната стока тютюн за пушене представлява акцизна стока по смисъла на чл. 12, ал.1, т.1 ЗАДС, вр. чл.2, т.2 ЗАДС, като по този начин за държателят е възникнало задължение по смисъла на чл. 126 ЗАДС да притежава документ, доказващ заплащането, начисляването или обезпечаването на акциз, за да бъде упражняваната от него фактическа власт правомерна.

В нормата на чл. 126 ЗАДС са предвидени в условията на алтернативност няколко възможни документа, които биха обусловили законосъобразност на поведението му. В случая дееца не е притежавал нито един от тях.

В тази връзка се споделят като принципно положение твърденията в жалбата, че в административно-наказателния процес  тежестта на доказване лежи върху наказващия орган. Поради това и въззиваемата страна следва при условията на пълно и главно доказване да установи всички положителни факти, включени във фактическия състав, пораждащ отговорността на дееца. В случая, както бе посочено вече по-горе,  това е сторено с ангажираните по делото писмени и гласни доказателства.

Няма как да се очаква от наказващия орган,  обаче да доказва отрицателни факти, какъвто е липсата на даден документ. В този смисъл, ако дееца притежаваше документ, който доказва заплащането, начисляването или обезпечаването на акциз, същия следваше да го представи по прокурорската преписка или поне пред административно-наказващия орган. Такъв документ не само, че не  е представен включително и пред съда в производството за проверка за законосъобразност на НП, но твърдения за наличието му не са излагани от нарушителя в нито един момент в хода на процеса.

Нещо повече от самите обяснения, дадени от наказания субект в хода на прокурорската преписка е видно, че такъв документ няма как да съществува, предвид произхода на стоката, а именно нелегално закупена от неустановено по делото лице.

Изцяло неоснователно е възражението за неправилна квалификация на нарушението по чл. 126 ЗАДС. В тази връзка следва изрично да се подчертае, че нарушенията по чл. 123 ЗАДС и чл. 126 ЗАДС са напълно самостоятелни и имат отделно приложно поле, доколкото въвеждат различни правила за поведение. Чл. 123 ЗАДС  въвежда изискване потребителските опаковки на държаните акцизни стоки да са облепени с оригинален бандерол, а чл. 126 ЗАДС предвижда задължение упражняваната фактическа власт да е съпроводена с притежание на документ, доказващ внасянето, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз.

Предвид установените факти следва да се приеме, че правилно нарушението е квалифицирано, като такова по чл. 126 ЗАДС.

Изцяло неоснователно е и възражението в жалбата, че отговорност по този член може да носят само лицензирани производители или складодържатели.

В тази връзка следва да се съобрази трайната съдебна практика, според която субект на нарушението по чл. 126 ЗАДС може да бъде всяко лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки, без за тях да е налице документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, като законодателят не е ограничил субектите на това административно нарушение само до регистрираните по ЗАДС лица.

В този изричен смисъл Решение № 280 от 04.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 2521 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 2149 от 05.12.2017 г. по н. д. № 3177 / 2017 г. на XXVI състав на  Административен съд Пловдив, в който има нарочно произнасяне по идентично възражение на защитата.

Следва да бъдат съобразени и редица други решения на Административен съд-Пловдив, в които макар и такова нарочно възражение да не е правено е прието, че при напълно аналогична фактическа обстановка и процесуално развитие на делото, НП следва да се потвърди.

Така Решение № 1034 от 19.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 529 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 2590 от 11.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 3185 / 2019 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 129 от 17.01.2019 г. по к. адм. н. д. № 3500 / 2018 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 110 от 15.01.2019 г. по к. адм. н. д. № 3499 / 2018 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1442 от 20.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 1087 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 385 от 20.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 47 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2296 от 01.12.2016 г. по к. адм. н. д. № 2294 / 2016 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

Доколкото двойният размер на дължимия акциз за процесните стоки възлиза на 586,72 лева, то съвсем законосъобразно санкцията е индивидуализирана в рамките на законоустановения в нормата на чл. 126, ал.1  ЗАДС минимум- 1000 лева.

Предвид разрешението дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС,  че преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, съдът дължи произнасяне и по този въпрос.

Настоящият състав споделя изцяло трайно утвърдените в практиката  принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери чл. 93, т.9  НК, според който  маловажен случай е налице, когато  с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете, че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на обществена опасност, както  на конкретното деяние, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения.

По мнение на настоящия състав констатираното  нарушение разкрива типичната обществена опасност на деяния от този вид, а не по-ниска, което прави и невъзможно приложението на чл. 28 ЗАНН в процесния случай.

В този смисъл следва да се съобрази стойността на невнесения акциз около 300 лева, чийто двоен размер- 600 лева, надминава шест  пъти стойността, която законодателят е приел, че може да се квалифицира като маловажен случай в чл. 126б, ал.2 ЗАДС. Това обстоятелство следва да се отчете като отегчаващо, което повишава степента на конкретната обществена опасност на деянието.

В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив, която е приемала, че не може да се приложи чл. 28 ЗАНН в случаи, когато   стойността на невнесения акциз е била двойно и тройно  по-малка от тази по настоящото дело.

Така Решение № 719 от 13.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 100 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 808 от 10.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 627 / 2019 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив.

Завишават степента на обществена опасност на конкретното деяние и мотивите, по които то е извършено, видни от обясненията на самия нарушител, а именно че същият нямал пари за цигари с бандерол и желаел сам да си ги приготвя. Тоест деянието е извършено с цел трайно и за неограничен по време бъдещ период да се погазват обществените отношения по законосъобразно облагане на акцизните стоки.

Завишена е и обществената опасност на самия деец. Действително за същия няма данни за други нарушения по ЗАДС, но от справката му за съдимост е видно, че той е вършил престъпления против широк кръг обществени отношения, което обуславя извод, че за неговото поправяне и превъзпитание се налага да понесе реална санкция, а не само да бъде предупреден по реда на чл. 28 ЗАНН.

Съгласно трайното разбиране в доктрината и съдебната практика предметът на престъплението/ нарушението представлява елемент от общественото отношение, което е непосредствен обект на посегателство, веществен израз на това обществено отношение, върху който субектът непосредствено въздейства и по този начин засяга цялото обществено отношение. Така А. С., Наказателно право. Обща част, Сиела 2013, стр. 151 и сл.

От така утвърдената дефиниция и приетата за установена фактическа обстановка е видно, че процесният 1.930 кг. тютюн за пушене се явява предмет на нарушението по чл. 126 ЗАДС, доколкото именно чрез въздействието върху него (упражняването на фактическа власт без притежаването на изискуемия от закона документ) се накърняват обществените отношения по законосъобразно държане на акцизни стоки.

Поради това  и на основание чл. 124, ал.1 ЗАДС тютюнът подлежи на отнемане в полза на държавата, независимо от отговорността на дееца. На още по-силно основание това следва да стане при доказана вина на нарушителят и санкционирането му по административен ред.

По изложените съображения НП следва да се потвърди изцяло.

При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на разноски  има въззиваемата страна.

 Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, вида и размера на наложената санкция (представляваща интереса от делото),   както и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище и в открито съдебно заседание, протекло  с разпит на актосъставителя, намира, че справедливият размер на юрисконсултско възнаграждение, който следва да се присъди възлиза на 100 лв.

          По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия орган. В случая това е Агенция Митници,  която видно от чл. 7 Закона за митниците представлява юридическо лице на бюджетна издръжка и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити  към министъра на финансите.

 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1509/2020, издадено от и.д. Началник на отдел Митническо разузнаване и разследване Тракийска към  ЦМУ на Агенция Митници, с което:  1. на П.Н.Л. е наложена глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 126, ал.1 ЗАДС; 2. предмета на нарушението -общо 1.930 кг тютюн за пушене е отнет в полза на държавата.

 

ОСЪЖДА П.Н.Л., ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на Агенция Митници сумата от 100 лева, представляваща разноски за представителство пред Районен съд.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

 

Вярно с оригинала!

В.И.