№ 42200
гр. София, 10.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20251110107424 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е било образувано по искова молба вх. № 42660/07.02.2025 г.
от ищеца „АмонРа Енерджи“ АД срещу ответника „Мега Солар Пауър“ ООД, в
изпълнение на разпореждане № 180527/09.12.2024 г. на съда, издадено по ч.гр. д. №
59354/2024 г. по описа на СРС, с което съдът е дал указания на ищеца да предяви иск в срока
по чл.415 от ГПК, за установяване съществуването на вземанията си срещу длъжника в
размер на 12000 лв. представляващо непогасен остатък от стойността на дължимо парично
задължение по фактура № **********/31.03.2023 г., издадена за обща сума от 40 959, 62 лв.,
след депозирано възражение от длъжника в срока по чл.414 от ГПК.
Исковата молба е постъпила в съда в указания едномесечен срок по чл.415 от ГПК.
След издаване на ЗИ от 11.10.2024 г., за сумата от 24 000 лв., представляваща част от
дължима, но неизплатена сума по фактура № **********/31.03.2023 г., издадена на обща
стойност от 72959,62 лв. с ДДС, за доставка на стоки, извършена от заявителя на длъжника,
въпреки подаденото в срока по чл.414 от ГПК възражение, последния е предприел действия
по частично погасяване на задълженията си, като на няколко пъти, погасил сумата от общо
12 000 лв. Длъжникът възразил срещу дължимостта на разноските, тъй като с поведението
си и започналото погасяване, макар на части, бил демонстрирал добра воля да изпълни
ангажиментите си към кредитора и счита, че не е дал повод за образуване на делото, поради
което не следвало да понася и отговорността за извършените от заявителя разноски.
Ищецът по настоящото дело (заявител по ч.гр.д. № 59354/2024 г.) „АмонРа Енерджи“
АД, чрез пълномощника си адв. Й. Ч. от САК в исковата молба, по която е било образувано
настоящото дело, действително признава, че е получил частично плащане на дължимата му
се сума от 24 000 лв., до размер от 12 000 лв., поради което е предявил иск за установяване
на вземането си от ответника само до размер от 12 000 лв.
Междувременно, в хода на ч.гр.д. № 59354/2024 г., преди присъединяването му към
настоящото исково производство, съдът вземайки предвид характера и значението на
изложеното във възражението и предвид предприетото плащане, за което и длъжника
твърди да е само частично, е приел, че всъщност няма оспорване на вземането му, в пълния
му претендиран от заявителя /настоящ ищец размер от 24 000 лв., поради което и
разпоредил издаване на ИЛ в полза на заявителя за непогасения остатък от 12 000 лв.
1
С оглед приключване на заповедното производство и снабдяване на заявителя с ИЛ за
непогасената част от вземането му, с разпореждане № 40839/10.03.2025 г., съдът е изискал от
ищеца да обоснове правен интерес от продължаване на съдопроизводствените действия по
делото и установяване на вземането му в посочения размер от 12 000 лв., при липса на
оспорване от страна на длъжника/ответника.
С молба от 26.03.2025 г., ищецът е признал, че за него не е налице интерес от водене на
установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК, но пред угрозата да бъде обезсилена изцяло ЗИ
от 11.10.2024 г., в изпълнение на указанията на съда, е предявил настоящия иск пред исковия
съд. Моли за прекратяването на исковото производство, поради липса на правен интерес от
воденето му, като претендира и сторените до момента на прекратяването съдебни разноски
/заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение/, тъй като ответника, с поведението
си, е станал повод за воденето му.
Същевременно, предвид извършените частични плащания от ответника, и то едва след
образуване на ч.гр.д. № 59354/24 г. последното от които от 25.02.2025 г., т.е. при висящ исков
процес, съдът счита, че ответника по делото е дал повод за образуването на настоящото
исково производство, поради което същия ще следва да понесе и отговорността за торените
от ищеца съдебни разноски, макар не в пълния им претендиран размер от 1560,00 лв. (от
която сума 240 лв. доплатена държавна такса и 1320,00 лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение).
Съдът счита, че на ищеца се следва адвокатско възнаграждение до размер от 480 лв. с
вкл. ДДС, а не пълния платен размер от 1320,00 лв.
За да определи този размер на дължимото се адв. възнаграждение в полза на ищеца,
съдът взе предвид представените доказателства за уговорения и заплатен размер на адв.
възнаграждение от общо 1320 лв. с вкл. ДДС, както и предмета на ДПЗС, сключен между
ищеца и пълномощника му. Видно от договора за правна защита и съдействие от 05.02.2025
г. и издадената фактура № 192/05.02.2025 г., в която е посочен обема на дължимата
адвокатска услуга /за образуване и водене на дело по чл.422, ал.1 от ГПК, за установяване на
вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
59354/2024 г. по описа на СРС/, уговорения и заплатен от ищеца размер на адв.
възнаграждение от 1320,00 лв. с вкл. ДДС е за цялостно представителство, до пълното
приключване на производството. При това положение, след като по настоящото исково
производство, след образуването му /с подаване на искова молба вх. № 42660/07.02.2025 г. и
подаване на молба вх. № 106785/26.03.2025 г., в която моли за прекратяване на делото и
присъждане на разноските/ до момента, не са извършвани други процесуални действия от
страна на пълномощника на ищеца, като няма и необходимост от извършване на такива
занапред, тъй като се дължи единствено прекратяване на производството, което
прекратяване съдът предприема дори преди изпращане на ИМ за отговор и ангажиране на
ответника и негови представители с активно участие по делото.
Ето защо, на ищеца се следват разноски в минимален размер от 720,00 лв., от която
сума 240,00 лв. заплатена държавна такса и 480,00 лв. с вкл. ДДС заплатено адвокатско
възнаграждение.
Още повече, че ищецът е постигнал целения резултат /да получи плащане на
дължимите му се суми, респ. да се снабди с изпълнителен титул за неплатената част
от тях/ още в проведеното ч.гр.д. № 59534/2024 г. по описа на СРС.
С оглед изложеното и предвид развитието на ч.гр.д. № 59354/2024 г. , съдът намира, че
образуваното исково производство подлежи на прекратяване, тъй като за ищеца е отпаднал
правния интерес от водене на предявения установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК,
поради извършеното в хода на производството плащане на част от вземането му, за което му
е била издадена и ЗИ от 11.10.2024 г. и снабдяване с изпълнителен лист за останалата
непогасена част от същото.
2
Следователно, доколкото в случая заявените от ищеца искови претенции са
удовлетворени, респ. ответника се е снабдил с изпълнителен титул за принудителното им
събиране в останалата като непогасена част, за ищеца е отпаднал правният интерес от
водене на предявения иск по чл.422, ал.1 от ГПК, поради което образуваното въз основа на
искова молба от 07.02.2025 г. съдебно производство, като процесуално недопустимо следва
да се прекрати.
Въпреки това обаче, доколкото длъжника/ответника с поведението си е станал повод за
образуване на последващото исково производство по гр.д. № 7424/2025 г. по описа на СРС,
то същия следва да бъде осъден да заплати част от сторените от ищеца съдебни разноски, до
посочени по-горе размер от 720,00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По тази причина дори
и при прекратяване на делото, както е в настоящия случай, доколкото е налице частично
плащане от страна на ответника в хода на процеса, последната част от които плащания е
преведена на ищеца, едва на 25.02.2025 г., т. е. след образуване на настоящото исково
производство, с извънпроцесуалното си поведение, ответника е дал повод за завеждане на
делото срещу него, поради което и като санкция за това, ще следва да понесе отговорността
за заплащане на сторените от ищеца разноски по него, макар и не в претендирания размер,
касателно заплатеното адвокатското възнаграждение, предвид изложените по-горе
аргументи.
За справедлив размер на дължимото се на ищеца адвокатско възнаграждение, с оглед
липсата на фактическа и правна сложност, и извършените до момента процесуални действия
от пълномощника на ищеца (единствено е подадена ИМ в изпълнение на Разпореждането по
чл.415 от ГПК и становището, с което се признава извършеното от ответника плащане)
съдът намира сумата от 480 лв. с вкл. ДДС.
При тези мотиви, съдът на осн. чл.130 и чл.81 вр. чл.78, ал.2 и ал.5 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 42660/07.02.2025 г., с която ищеца „АмонРа Енерджи“
АД с ЕИК ********* е предявил срещу ответника „Мега Солар Пауър“ ООД, с ЕИК
********* установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, въз основа на която е образувано ГД №
7424/2025 г. по описа на СРС, поради липса на правен интерес от воденето му.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 7424/2025 г., като процесуално
недопустимо.
ОСЪЖДА „Мега Солар Пауър“ ООД, с ЕИК ********* да заплати на „АмонРа
Енерджи“ АД с ЕГН ********* сумата от 720,00 лв., представляваща сторените от ищеца
съдебни разноски в производството.
Определението за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС, в 1
седмичен срок от съобщаването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3