Определение по дело №205/2019 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 октомври 2019 г.
Съдия: Анелия Димитрова Великова
Дело: 20193400600205
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О    П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

165

 

 

гр. Силистра, 18.10.2019 год.

 

 

Силистренският окръжен съд – наказателен състав - в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ

 

ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА

 

               АНА АВРАМОВА

 

 

   

като разгледа докладваното  от съдия Великова ВЧНД № 205/19 г.   по описа на СОС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 243, ал.7  от НПК.

 

С определение № 260 от 12.08.2019 г. по ЧНД № 558/19 г. СРС е потвърдил постановление на РП Силистра за прекратяване на наказателното производство  по ДП № 175/19 г. по описа на РУ Силистра за извършено престъпление по чл. 194, ал.1 от НК.

Недоволна от определението е останала М. Илиева, която в жалбата си излага мотиви за необоснованост на ревизирания съдебен акт и за извършено непълно разследване . Прави искане за отмяна на обжалваното определение, ведно с постановлението за прекратяване на  наказателното производство и връщане на делото на РП Силистра за доразследване. Изложените във въззивната жалба възражения са правени и пред първоинстанционния съд и са намери отговор.

Извършвайки проверка на първоинстанционния съдебен акт, настоящата инстанция не намери основания за отмяна или изменение на същия.

В кръга на правомощията си СРС е разгледал делото по реда на чл. 243, ал.4 и 5 от НПК, като правилно е преценил, че обжалвания прокурорски акт не страда от пороци, напротив същият е обоснован  и законосъобразност, поради което го е потвърдил.

ПИС е изнесъл в подробности установената фактическа обстановка и не се налага нейното преповтаряне.

Изградените правни изводи почиват изцяло на събрания доказателствен материал, а  възраженията от страна на Илиева са свързани с твърдението, че не е извършено пълно и всестранно разследване за престъпления по чл. 194 и чл. 216 от НК, за да се направят правни изводи за довършени от обективна и субективна страна престъпни деяния по посочените текстове.

Твърденията ѝ, в тази насока, не почиват на обективните находки по делото.

Видно е, че правният извод за липса на престъпление по чл. 194 от НК е направен , след анализ на доказателства. Следва да бъде пояснено, че при едно разследване не е необходимо да бъдат извършвани всевъзможни следствени действия, за да се направи извод в полза, на която и да било от страните в наказателното производство. В настоящия случай са извършени достатъчно необходими и допустими по НПК процесуално-следствени действа за разкриване на обективната истина. Направените правни изводи са правилни, ако и същите да не се харесват на св. Илиева.

Досежно отнетите вещи: както в постановлението, както и в съдебното определение са изложени мотиви и то достатъчно подробни  , защо е прието да не е налице довършено от обективна и субективна страна престъпление по чл. 194 от НК.

Обстоятелството, че св. Минков не е спазил уговорката – изнасянето на личните му вещи  да стане в присъствието на св. Илиева, само по себе си не води до автоматичен правен извод за извършена кражба. Свидетелката голословно твърди, че посочените от нея вещи са нейна собственост , но не представя никакви доказателства в полза на това твърдение – липсват документи за собственост, не са посочени и имена на свидетели, които биха дали някаква яснота по въпроса. Несериозно е да се твърди, че разследващите не са извършили разследване. Няма как , в този случай  без помощта на пострадалата, да се започне едно разследване по отношение на това, кой би могъл да знае нещо относно собствеността на процесните вещи и дали същите са в режим на СИО; обикновена съсобственост или са изцяло собственост на Илиева, или Минков. Нелогично е да се пристъпи към разпит на цялото село или всички роднини и приятели на Илиева или Минков. Точно липсата на конкретика относно собствеността е накарала наблюдаващия прокурор да прецени, че не са налице достатъчно доказателства за извършено престъпление по чл. 194 от НК, за да подведе под наказателна отговорност конкретно лице.

Досежно възраженията за унищожаване и повреждане на имота:

Безспорно св. Илиева и св. Минков за известен период от време, назад в годините, са били достатъчно близки, за да закупят – в режим на обикновена съсобственост -  конкретния недвижим имот. Видно, имотът е застроен през далечната 1956 г. / НА – стр. 10 от ДП/ , а към момента на покупката – на 02.09.2011 г. постройката е обозначена като паянтова. От приложения по делото фотоалбум ясно се вижда и материалът,  който е бил използван за построяването на тази сграда – кирпич . Самата Илиева твърди, че съборената стена е била напукана преди това, което пък не изключва възможността от самосъбаряне – с оглед използвания строителен материал, метеорологичните условия и начина на поддръжка на самата постройка. Доказателства за умишлено извършено деяние по чл. 216 от НК, което да се преследва по общия ред ,  не са събрани. В тази връзка са изложени мотиви , както в постановлението за прекратяване на наказателно производство, така и в определението на СРС. 

Дори и да се предположи, че са налице данни за извършено по непредпазливост деяние по чл. 216, ал.6 от НК, съгласно разпоредбата на чл. 218в, т. 1 от НК, престъплението е от частен характер и наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

В конкретния случай липсва необходимост от назначаването на експертиза, която да отговори на поставените в т. 2 от  въззивната жалба въпроси, именно поради липса на доказателства за умишлено увреждане на процесния имот. Подобни въпроси биха стояли на дневен ред в едно производство от частен характер. В този смисъл разследващите органи и наблюдаващия делото прокурор не са компетентни, а още по-малко са длъжни да провеждат разследване. След като по делото липсват доказателства за извършено от общ характер престъпление , индициите които се извеждат от самата свидетелка не са достатъчни да обосноват повдигане на обвинение и привличане на определено лице в качеството на обвиняем.

                                                                                           

В горния смисъл проверяваният съдебен акт е правилен и обоснован и следва да бъде потвърден.

 Предвид изложеното и на осн. чл. 243, ал.7 от НПК  Силистренски окръжен съд

 

    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260 от  12.08.2019 г. , постановено по ЧНД № 558/19 г. по описа на СРС,  ИЗЦЯЛО.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО   е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                       2.

 

-