Решение по дело №495/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 141
Дата: 5 юни 2024 г. (в сила от 5 юни 2024 г.)
Съдия: Марин Цвятков Атанасов
Дело: 20243100600495
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Варна, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Марин Цв. А.
Членове:Петър Митев

Даниела Михайлова
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
в присъствието на прокурора Я. П. Й.
като разгледа докладваното от Марин Цв. А. Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20243100600495 по описа за 2024 година
Предмет на въззивното производство е Присъда № 48 от 27.02.2024 г.
по НОХД № 4722 по описа за 2023 г на РС Варна, 27 състав.
Обжалвания съдебен акт е осъдителен, за подсъдимият И. И. К., с който
е признат за виновен в това, че:
На 21.07.2023г. в гр. Варна, управлявал моторно превозно средство –
лек автомобил марка и модел „БМВ“ с рег. № В ** ** ТМ, след употреба на
наркотични вещества – канабис-25, установено по надлежния ред с
техническо средство – „Drager Drug Test 5000“, с фабричен № ARPK-0014, с
проба № 282 от 21.07.2023г.
На основание чл.343б, ал.3 от НК и чл.54 от НК му е наложено
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, както и
на ГЛОБА в размер на 500,00 лева , а на основание чл.343г, във вр. с чл.37 т.7
от НК, е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от
една година и шест месеца.
С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства по
1
делото - тест-касета Drager Drug Test 5000“, с фабричен № ARPK-0014 да
остане към материалите по делото след влизане на присъдата в сила..
Въззивното производство е образувано по бланкетна жалба на
подсъдимия, чрез адвокат Й. Ч. от АК – Варна с която се иска оправдаването
на подсъдимия. В допълнение към нея се навеждат редица „доводи“ макар и
те по скоро да се цитати или преразкази на факти взаимствани от съдебните
протоколи, които все пак могат да се систематизират по следният начин:
- съдът не е преценил събраните по делото релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, като допуснал нарушение
по смисъла на чл. 13, чл. 14, ал. 1 и чл. 107 от НПК. Обстоятелствата по
делото не са изяснени всестранно, обективно и пълно. Анализа на
доказателствените източници е непълноценен. Правно-релевантните факти са
изведени въз основа само на част от доказателствата по делото, а така също и
върху несъществуващи такива. Липсва аргументирано, чрез аналитичното им
изследване, съдебно становище по достоверността на гласните
доказателствени средства.
- кредитираните показания на Пл. В.; К. И.- полицейски служители; д-р
Ж. К. доц. Б. са противоречиви, а от друга страна са формални, и не са
категорични.
- съдът не се е запознал каква е процедурата по вземане на проби ,
въпреки че по делото са приложени методични указания, относно реда за
установяване на употреба на наркотични вещества,
- не са оценени правилно обясненията на подсъдимия.
- не е изяснено дали към 21.07.2023 г. в Сектор ПП Варна са използвани
бланки на докладни записки, които следва да се попълват от полицейски
служители при извършване на проверка.
- в разпитите си пред съда полицейските служители категорично
заявяват, че написаното в докладната записка не отговаря на действителната
поредност на действията им.
- оспорва се свидетелското качество на полицейски служители и
съгласно разпоредбата на чл. 118 от НПК,
- в мотивите липсва отговор защо е издаден талон за кръвно изследване,
ако подсъдимия предварително се е бил отказал от него
2
- не е изяснено, кой е отказал да бъде направен кръвен тест, след като
подсъдимия има направление и депозирана молба за такъв тест
- мотивите на присъдата не съответстват на чл. 305, ал. 2 от НПК.
Същите са формално изготвени, което е равносилно на липса на такива. Това
нарушение рефлектира и върху правото на защита на подсъдимия, който не е
в състояние ясно и точно да разбере съдебната воля за да й се противопостави
по надлежния ред. В проекция - то води и до нарушение на материалния
закон. Съда е следвало да анализира цялата информация относно действията
на полицаите, на подсъдимия и да потърси логичен отговор на поведението
им. Принципът на установяване на обективната истина обаче налага
релевантните за предмета на доказване факти да се базира на закономерности
и логични обвързаности.
В заключение се иска присъдата да бъде отменена и делото да се върне
за ново разглеждане от друг състав на съда, алтернативно да бъде оправдан
подсъдимия поради липса на безспорни и категорични доказателства.
По искане на защитата подсъдимия дава обяснения по делото.
След изчерпване на предмета на съдебното следствие, в хода на
съдебните прения въззивния прокурор изразява становище за правилност на
присъдата и моли да бъде потвърдена, като законосъобразна.
Защитата на подсъдимия поддържа жалбата по наведените в нея
съображения, като се развиват обстойни доводи в нейна подкрепа. Акцент се
поставя на талона за изследване от К. Георгиев И., /л.13/ където изрично е
записано, че същият е имал желание за медицинско и химическо изследване,
където е полагал подписите си. От това се прави извод, че той е имал желание
да даде кръвна проба и остава учудващ факта, че след освобождаването му от
ареста, веднага сутринта е отишъл и е поискал, и въпреки това, че е имал
направление, всичко това е било осуетено. На следващо място, се твърди, че
протокола за медицинско изследване на л. 15 от д.п е бил дублиран с още
един протокол със същото съдържание в който е положен подпис от името на
подсъдимия, но не е изпълнен от него. В заключение се моли за справедливо
решение.
Подсъдимият в последната си дума подсъдимият желае това което е
посочил защитника му.
3
Окръжният съд намира жалбата за неоснователна поради следните
причини:
Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия ред, в
което е положил грижа със всички допустими доказателствени способи да
установи обективната истина. В резултат на проведеното съдебно дирене, се
установяват следните релевантни факти:
Подсъдимият И. К. е роден на 10.02.2002г. в гр. Варна. Той е български
гражданин, притежава ЕГН **********. Има завършено средно образование,
не е женен и не е осъждан за извършени престъпления. Подсъдимият
притежавал свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на
25.02.2020 год., валидно до 25.02.2030 год. за категории „В“ и „М“. В периода
от издаване на СУМПС до 21.07.23г. т.е. за три години и пет месеца срещу
него били издадени четири наказателни постановления и множество фишове /
четиринадесет на брой/ за различни нарушения на Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, с които бил санкциониран с административни наказания.
Вечерта на 20/21.07.2023 г. подс. И. К. и негова приятелка с имена Рени А.а
посетили заведение на крайбрежната алея в гр.Варна, където вечеряли. К.
консумирал свинска пържола със зеленчуци и пил 0, 500 мл. спрайт. След
вечеря двамата се изкъпали в морето и после тръгнали да се прибират. В
около 01:35ч. на 21.07.23г. подс.К. управлявал собственото си моторно
превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“ с peг. № В 2287 ТМ в град
Варна, по бул. „Сливница“, в посока бул. „Христо Смирненски“. В
автомобила му пътувала и неговата приятелка. В същото време свидетелите
Пл. В. и К. И. - мл.автоконтрольори, в сектор „ПП“ към ОДМВР-Варна,
изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение.
Двамата като автопатрул и се били позиционирали на бул.“ Сливница“ срещу
бензиностанция „Еко“. Докато наблюдавали пътната обстановка, възприели
водача на лек автомобил марка „БМВ“ с peг. № В 2287 ТМ /подс.К./, който се
движел по пътното платно на бул. „Сливница“ посока бул. „Христо
Смирненски“ и при при приближаването към тях той изведнъж намалил,
свивайки в отбивка на булеварда, след което слязъл от автомобила. Това
негово поведение мотивирало служителите да предприемат действия по
извършване на проверка на водача на автомобила. Св. И. тръгнал пеша към
водача, а св.Василев се качил в служебния автомобил и също се отправил
посока проверяваното лице. От водача били изискали личните документи и
тези на автомобила и така била установена самоличността на подс. като И. И.
К.. Полицейските служители преценили, че следва да извършат проверка на
подс. И. К. за алкохол и наркотици. Теста с дрегер за алкохол, бил с
отрицателен резултат. Тестът за наркотични вещества „Drager Drug Test
5000”бил разпечатан пред подс.К. и му била разяснена процедурата по
извършване на тестването за употреба на наркотици. Същият носи фабричен
№ ARPK-0014. След това на подсъдимия била извършена проба, регистрирана
под № 282, като в 01:49ч. уредът отчел резултат „Канабис 25 /ТНС 25/ :
positive“ т.е. пробата била позитивна за наличие на канабис. Във връзка с
констатациите от проверката св.Василев съставил срещу подс. К. АУАН
серия GA № 1018747/ 21.07.2023 г. на основание чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП , а
св.И. издал талон за медицинско изследване № 0155021 /л.13 от ДП/. АУАН
бил предявен и връчен на подсъдимия, който го подписал без отбелязване на
4
възражения. Екземпляр от талона за медицинско изследване също бил връчен
на К. в 01:58 ч., което било удостоверено с подписа на същия. В издадения
талон за изследване № 0155021 св. К.И. отразил на ред „извършената
предварителна качествена проба“: часът - 01: 49; дата - 21.07.2023 г.;
техническото средство - „Drager Drug Test 5000”, с фабричен № ARPK-0014,
На ред: „показва положителен резултат“- канабис-25. Отделно полицейските
служители отразили своите данни и данните на изпробвания водач-
подсъдимия К. на тестовата касета, за което тримата се подписали. След това
касетата била запечатана заедно пликчето, в която се съхранявала преди
разпечатването и ползването и по предназначение. Св.Василев съставил и
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози. В него било посочено като начало на проверката 01: 35 часа,
отразено било, че подс. К. като водач на МПС е управлявал автомобила
сигурно, излязъл от него нормално, със сигурна походка, с признаци на
безпокойство, със зеници около 3,5 мм, реагиращи на светлина. Посочено е
още, че е проверен за алкохол с техническо средство, което не отчело
наличието на алкохол и проверен за употреба на наркотични вещества или
техни аналози с уред с фабричен № ARPK-0014, № на пробата 282, без да е
посочен какъв е резултата от проверката. За край на проверката отразил 01:
49 часа, както и че на подс. е издаден талон за медицинско изследване. Този
протокол бил предявен и подписан от подс.К. като проверен. Предвид
показанията на полевия тест, отчел положителен резултат за кнабис-25,
органите на реда задържали и отвели подс.К. в МБАЛ - Варна към ВМА за
вземане на проби за медицинско и химическо изследване. В около 02:25 ч.
подс. К. бил регистриран в журнала за прием на пациенти в Спешно
отделение и бил насочен към дежурния лекар св. Живка Керезова Камбурова
- лекар от МБАЛ -Варна към ВМА, която трябвало да му вземе кръвна и
уринна проба за изследване. Същият бил придружен от органите на
полицията до дежурния лекар. Там подс. К. отказал да даде кръвна и уринна
проба за установяване употребата на наркотични вещества пред св. Живка
Керезова Камбурова и пред св.К. И.. Това обстоятелство било отразено от
дежурния лекар в Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози от 21.07.23г. /л.15/ с отбелязване :„отказва кръвен и уринен
тест“. В него св.Камбурова удостоверила, че по данни на И. К. същият е
употребил наркотични вещества /марихуана/, преди един месец. Протоколът
бил подписан лично от подсъдимия под отбелязването „отказва кръвен и
уринен тест“ и над графата „отказва да се подложи на изследване“, където
след името си той положил подпис. Липсата на съгласие у подсъдимия за
даване на кръв и урина за изследване било вписано и в лист за преглед на
пациент в спешно отделение, изготвен от св.Камбурова /л.41 от ДП/. Този
лист също бил предявен и подписан от подсъдимия. След това подсъдимия
бил отведен от органите на полицията в Трето РУ-Варна, където спрямо него
от св.Василев била издадена заповед за Задържане №365зз-423/21.07.23г. на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, с изписано фактическо основание за
задържане „употреба на наркотични вещества Канабис“. В нея за начален час
на задържане бил вписан 01:49ч. на 21.07.23г. т.е. часът на проверката с
полевия тест и на реално ограниченото му право на предвижване. В 09:20ч. на
същата дата -21.07.23г. подс. К. бил освободен от органите на полицията.
След освобождаването му, подс.К. направил консултация за случилото се с
адвокат, който го посъветвал да отиде в МБАЛ -Варна към ВМА и да даде
5
кръвна проба. Още същия ден подс. отишъл в МБАЛ -Варна към ВМА, като
подал молба вх. №В-Вх-1156/21.07.23г. да му бъде извършен тест за
наркотици. Такъв не бил извършен поради претоварване на лабораторията на
болничното заведение, като на молбата му била поставена резолюция, че
кръвен тест не се извършва срещу заплащане. Междувременно св. П.Василев
изготвил докладна записка, в която отразил действията си по спиране за
проверка на л.а.„БМВ“ с peг. № В 2287 ТМ установяване на самоличността на
подсъдимия и тези по тестването на К. /л. 6 от ДП /. Веднага било започнато
бързо производство № 284/2023 г. по описа на Сектор ПП при ОД на МВР
Варна за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, с разпит на свидетел. В
последствие то било преобразувано за разследване по общия ред. Съгласно
протокол №*********- 10000/29.08.22г. за периодична сервизна проверка на
„Drug Test 5000”, с фабричен № ARPK-0014, е с валидност на проверката 12м.
/л.59 от СД/ и годен за употреба. От писмо на Изпълнителна агенция по
лекарствата /ИАЛ/ /л.57 от СД/ се установява, че анализаторът „Drager Drug
Test 5000” е с оценено съответствие и нанесена маркировка СЕ, съгласно
изискванията на Закона за медицинските изделия /ЗМИ/ и може да се
използва от службите за контрол. От друго писмо с № ИАЛ -5929/07.02.24г.
на ИАЛ /л.79 от СД/ е видно, че „Drager Drug Test 5000” не съставлява ин
витро диагностично медицинско изделие и в този смисъл не е вписано в
списъка на медицинските изделия воден на основание чл.30а от ЗМИ. Според
изисканите и приложени по делото ръководство и инструкция за работа с
„Drager Drug Test 5000” /л.60-65 от СД/ последният представлява тестова
система, предназначена за моментално качествено доказване на субстанции
или класове субстанции в човешката слюнка за диагностични цели –кокаин,
опиати /морфин/, бензодиазепин, тетрахидроканабинол /ТНС,канабис/,
амфетамин , метамфетамин и др.. Същата се основава на принципа на
имунологичните анализи и е предназначена за вземане на проба от слюнка с
интегриран тампон. Установено е ,че „Drager Drug Test 5000” /на л.58 /
съгласно Заповед №8121з-329/22.08.22г. на Министъра на вътрешните работи
е въведен в МВР като уред за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози от водачите на МПС.
От събраните във въззивното производство писмени доказателства се
установява, че :
- резолюцията върху молбата от името на подсъдимия подадена до ВМА
Варна вх.№ В-вх-1156 от 21.07.2023г е поставена от Началника на болницата
– полковник проф. Ивайло Петров Въжаров, д.м.
- в сектор Пътна полиция при ОД МВР Варна се ползват бланки на
докладни записки като приложената в делото с № БП 284/23
Посочената фактическа обстановка, ВРС е установил от събраните и
проверени доказателства и доказателствени средства, които са посочени
изрично: гласни доказателства – частично от обясненията на подсъдимия, в
кредитираните от съда части /включително и приобщените чрез прочитането
им от ДП по реда на чл.279 от НПК/, от показанията на свидетелите Пламен
Ангелов Василев /включително и приобщени чрез прочитането им по реда на
чл.281, ал.5 вр.ал.1 т.2 от НПК/, К. Георгиев И., Живка Керезова Камбурова и
Георги Димитров Б. , кредитирани от съда ; писмени доказателства :
протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози, разпечатка от „Drager Drug Test 5000”, с фабричен № ARPK-
0014 на проба, регистрирана под № 282, протокол за медицинско изследване
6
и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози от 21.07.23г., лист за преглед на пациент в СО, А
УАН серия GA № 1018747/ 21.07.2023 г., талон за изследване
№0155021/21.07.23г., писмо изх. № 1446 от 02.03.2010г. на Изпълнителна
агенция по лекарствата, писмо от Изпълнителна агенция по лекарствата №
ИАЛ-5929 от 07.02.2024г.,Заповед № 8121з-329 от 22.03.2022г. на министъра
на МВР, протокол за сервизна проверка на Drugtest 5000 от 29.08.2022г.,
ръководство за работа със система за тестване Drager Drugtest 5000,
инструкции за употреба на Drager Drugtest 5000, методически указания № Iз-
1583 от 20.07.2010г., Заповед за задържане на лице от 21.07.2023г., протокол
за личен обиск на лице от 21.07.2023г. и разписка за върнати вещи и пари на
задържаното лице от 21.07.2023г. , справка за нарушител/водач, справка за
съдимост и останалите приложени по делото писмени доказателства,
инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК и веществени доказателства -
Drager Drug Test 5000“, с фабричен № ARPK-0014,.
При оценката на доказателствата ВРС е посочил, че при изграждането
на своите фактически и правни изводи ползва показанията на всички
разпитани свидетели които законосъобразно са кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични, без наличието на основания за
съмнение в тяхната достоверност.
Детайлно е отразено че изцяло се кредитират показанията на
свидетелите Пл. В. и К. И. депозирани пред съда и приобщени чрез
прочитането им със съгласието на страните по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.2
от НПК за св.Василев, тъй като същите са непротиворечиви и допълващи се
помежду си и съответстват на останалите гласни, писмени и веществени
доказателства приобщени по делото, в това число кореспондират и с
показанията на св.Камбурова като цяло на установената фактическа
обстановка. Правилно ВРС е намерил, че двамата свидетели са
непредубедени и са случайни очевидци на фактите, които споделят, тъй като
между тях и подсъдимия не са налице предходни отношения, които да
хвърлят съмнение върху непредубедеността им. Изрично е посочено че се
дава вяра и на показанията им, че не са разубеждавали подсъдимия да се
подлага на изследване тъй като същите са идентични и съобразно правната
логика, че това е право е дадено единствено на водачите . Съдът не е
подминал и противоречията в показанията им намерени за несъществени с
оглед характера на факти, нямащи значение за предмета на доказване. На
анализ е подложен дори изказа на св.Василев, че полевият тест е отчел
марихуана, а впоследствие използвал думата „канабис“, като правилно е
отхвърлено възражение на защитата в този смисъл, тъй като в житейски
смисъл това са синоними. Правилна е оценката и на показанията на
свидетелите Ж. К. Георги Бончев, намерени за логични, последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи и кореспондиращи с останалите
кредитирани от съда гласни и писмени доказателства. За посочените съдът
също не е установил предубеденост или заинтересованост от изхода на
делото. Свидетелката Камбурова като случаен очевидец на събитията
състояли се на 21.07.2023г. потвърждава, че подсъдимият е отказал кръвен и
уринен тест, което е надлежно описано в две места – нарочно изготвеният за
това протокол и амбулаторен лист. На следващо място, тя потвърждава
категорично, че никога не е била свидетел на полицейско въздействие над
водачи да не дават проби за изследване. Давайки вяра и на показанията на
св.Г.Б., съдът е попълнил доказателствата относно причината, поради която
7
болничното заведение ВМА е отказало на подсъдимият вземането на проби и
извършването на анализ на същите, а именно поради претоварване на
лабораторията.
Вярна оценка съдът е дал и на всички приобщени по делото писмени
доказателства, както и вещественото такова -Drager Drug Test 5000“, с
фабричен № ARPK-0014 тъй като същите са непротиворечиви по между си и
кореспондиращи с приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Не са налице пороци в оценката и на обясненията на подсъдимия който
не отрича факта на извършената полицейска проверка и резултата от нея.
Позовавайки се на чл. 115 НПК определяща двойствената природа на
обясненията, като източник на доказателства и средство за защита, съдът е
дал законосъобразен отговор коя част от тях кредитира и защо отхвърля друга
част от тях. Обстойно ВРС се е занимавал с противоречията в обясненията
дадени в хода на съдебното следствие и тези дадени като обвиняем и след
като ги е дефинирал ги и съпоставил с останалите доказателства. И в
резултата на този подробен анализ е изграден законосъобразен извод, че нито
юридическа, нито житейска логика няма в твърдението на подсъдимия, че
полицейските служители свидетели по делото са го разубедили да даде
кръвна проба. Правилно съдът е приел твърденията на подсъдимия, че
представляват защитна теза, на която той има неизменно право макар.
Впрочем в обясненията си пред въззивния съд подсъдимия потвърди
обстоятелството, че е положил подпис срещу името си в болницата когато са
изготвяли медицинските документи за това за което е бил отведен.
Оценявайки доказателствата, ВРС законосъобразно е извел от правна
страна извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, тъй като на 21.07.2023г. в гр. Варна е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „БМВ“
с рег. № В ** ** ТМ, след употреба на наркотични вещества - канабис-25,
установено по надлежния ред с техническо средство - „Drager Drug Test
5000“, с фабричен № ARPK[1]0014, с проба № 282 от 21.07.2023.
Първоинстанциионния съд е изложил убедителни мотиви относно
приетата фактическа обстановка и правна квалификация, с които въззивния
съд се солидаризира и не намира нужно да преповтаря, освен посочените по
горе. Настоящия състав на ВОС споделя мотивите на първоинстанционния
съд, като същите в аналитичната си част са изключително задълбочени и
подробни. Същите съдържат изводи по достоверността на гласните
показания, писмените доказателства. При формирането на волята на съда не
са установяват пороци и превратно тълкуване на доказателствата
При определяне на наказанието съдът е съобразил обстоятелствата,
степента на обществена опасност на деянието и на дееца. В конкретния
случай, ВРС е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства- младата
възраст на подсъдимия /на 21 г. към момента на деянието/ , положителните
данни за личността му, изводими от липсата на съдимост и данни за каквито
и да било други противообществени прояви и трудовата му ангажираност.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства са отчетени неуважението и
несъобразяването на подсъдимия с установените законови положения в ЗДвП
и ППЗДвП. Съдържанието им е разкрито, като е посочено , че с факта на
управление на МПС след употреба на наркотични вещества представлява
опасност, както за себе си, така, за останалите участници в движението, и за
8
пътниците в автомобила. На следващо място още веднъж е посочена лошата
дисциплина на подсъдимия като водач на МПС. Следва да се отбележи, че
така формулирано отегчаващото вината обстоятелство по самия факт на
управление на МПС не отговоря на чл.56 НК, тъй като това е част от
обективната страна на престъплението. Това обаче не е рефлектирало върху
справедливостта на наказанието, което определено съобразно разпоредбата на
чл. 54 НК се явява при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
и е ситуирано на минимума ,лишаване от свобода за срок от една година и
глоба в размер на 500 лева. Правилно е приложена и разпоредбата на чл.2 от
НК. Законосъобразно и с нужното внимание е ползван и института на
условното осъждане.

По жалбата на подсъдимия
Както бе посочено, с жалбата се прави искане за връщане на делото за
ново разглеждане или оправдаването на подсъдимия.
Сходни на систематизираните и посочени в началото на решението
доводи, защитата е депозирала в хода на съдебните прения и следва да се
отбележи, че мотивите съдържат отговор на всички въпроси поставени пред
ВРС, така и във възивната жалба. ВОС не намира за нужно да преповтаря
мотивите на атакуваната присъда, но е солидарен с тях напълно. В изпълнение
на задълженията си ВОС намира, че следва да отбележи следното:
Според съдебната практика надлежният ред, за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, е посочен в Наредба № 1 от 19.07.17 г. Още в чл. 1, ал. 3 от 4
са упоменати обема способи – „съответни технически средства, тестове,
медицински, химически или химико-токсикологични изследвания “. Както е
отбелязано в мотивите според чл.6, ал.9 от Наредбата, употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на
показанията на теста за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози, в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи
талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място
или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на
проби за изследване. Настоящия случай е точно такъв и с оглед резултата от
използваното техническо средство, доказването се явява безспорно. По
делото са налице доказателства от които може да се изключи по категоричен
начин наркотичното вещество да е прието във времето между спирането му за
проверка и тестването и ВРС ги е посочил. Съдът е преценил събраните по
делото релевантни гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, и с това няма как да е допуснал нарушение по смисъла на чл. 13,
чл. 14, ал. 1 и чл. 107 от НПК. Обстоятелствата по делото са изяснени
всестранно, обективно и пълно, дори извън обема на чл.102 НПК. Анализа на
доказателствените източници е перфектен, правно-релевантните факти са
изведени въз основа на всички доказателствата по делото, и е налице
подробен анализ по достоверността на гласните доказателства. Вече бе
посочено защо законосъобразно са кредитираните показанията на Пл. В.; К.
И.- полицейски служители; д-р Ж. К. доц. Б.. С разпита на полицейските
служители не е нарушена разпоредбата на чл. 118 от НПК, тъй като същите не
се извършвали нито процесуална дейност по смисъла на НПК, нито
оперативна по ЗМВР. Не може да се упрекне ВРС, че не познава процедурата
по вземане на проби , тъй като в мотивите изрично този въпрос е коментиран
9
в детайли, поради което и жалбата може да се счита за изключително
голословна независимо от нейния обем. И в тази връзка обясненията на
подсъдимия са оценени изключително правилно. Нападките от страна на
защитата не могат да променят факта, че подсъдимия сам се е отказал от
кръвен и уринен тест, че е бил посъветван да стори това по късно, като е
обективирал действия в тази насока и не на последно място не е предприел
действия за това в друга лаборатория на гр. Варна след като му е било
отказано във ВМА Варна. Последното посочено не се промяна от фактите,
какви бланки са ползвани към 21.07.2023 г. в Сектор ПП Варна на докладни
записки; каква е последователността на описаните в тях действия и защо е
издаден талон за кръвно изследване. Впрочем отговора на последния въпрос е
очевиден за защитата и подсъдимия и той е, че служителите на МВР са си
изпълнили задълженията според изискванията на Наредба Наредба № 1 от
19.07.17 г. , а подсъдимия се отказал от изследванията пред изготвящия
протокола дежурен лекар Ж.Камбурова. По делото бе изяснено, кой е отказал
да бъде направен кръвен тест, след като подсъдимия е депозирал молба за
него, но това не променя изискванията на нормативната уредба.
Въз основа на горното следва да се повтори, че мотивите на присъдата
съответстват на чл. 305, ал. 2 от НПК, не са формално изготвени, поради
което не са допуснати нарушения на процесуалния, още по малко на
материалния закон. Както бе посочено именно в изпълнение на задълженията
по чл. 13, чл. 14, чл. 107 и чл.305 НПК, съдът е съобразил разпоредбата на
чл.102 НПК очертаваща предмета на доказване. т.е онази част от мотивите в
които подробно съда е посочил кои от наличните доказателства и
доказателствени средства са формирали вътрешното убеждение на съда и са
послужили подсъдимия да бъде признат за виновен, при изискванията на
закона за несъмнен начин на доказаност на обвинението, според разпоредбата
на чл.303 НПК. Съдебната практика е изпълнена със дела, при което преки
очевидци на изпълнителното деяние отсъстват, поради което се е наложил и
стандарта за несъмненост на доказаност и при наличието само на косвени
доказателства, които в своята взаимна връзка водят да един единствен извод.
Настоящото обаче не е от тази категория и мотивите към атакуваната присъда
са изчерпателни в този аспект.
При служебната проверка не се установиха процесуални нарушения при
провеждане на първоинстанционното производство, които да обосноват
отмяна на съдебния акт или основания за изменение на постановената
присъда.
По изложените съображения първоинстанционната присъда следва да
се потвърди изцяло, поради което на основание чл.338 от НПК настоящият
състав на окръжния съд




10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Присъда № 48 от 27.02.2024 г. по НОХД
№ 4722 по описа за 2023 г на РС Варна, 27 състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11