Решение по дело №63289/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1343
Дата: 22 февруари 2022 г.
Съдия: Петър Савов Савчев
Дело: 20211110163289
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1343
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20211110163289 по описа за 2021 година
РЕШИ:


Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.02.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на десети февруари 2022 год. , в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ

при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
63289/2021 год. , за да се произнесе взе предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.

1
Ищецът Е,,, адр. гр. София, ул. „,, твърди в депозираната искова молба, че с решения на
общото събрание на ЕС от 26.09.2018 г. , 18.07.2019 г. , 27.09.2019 г. и 04.02.2021 г. е взето
решение да се заплащат съответните суми за поддръжка и управление на общите части на
ЕС. Взето било и решение касиер на ЕС да бъде „София Дженерал Контрактърс” ЕАД.
Твърди, че за периода септември 2018 г. – декември 2020 г. били извършени такива разходи
за поддръжка и управление на ЕС. Твърди, че ЕС се състояла само от 8 офиса, като
ответниците АНН. К. Б., ЕГН: **********, съд. адр. гр. София, бул. „,, и М. ХР. СТ., ЕГН:
**********, съд. адр. гр. София, бул. „,, били етажни собственици на офис № 1. Твърди, че
посочените разходи за поддръжка и управление на ЕС за периода септември 2018 г. –
декември 2020 г. били преразпределени от касиера „София Дженерал Контрактърс” ЕАД по
реда на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС , според броя на собствениците на обекти в ЕС, поради което
делът на ответниците бил 1/8, или – 12 654,17 лв. Твърди, че ответниците заплатили само
3 890,81 лв. , поради което останали задължени за още 8 673,36 лв. Твърди, че поискал
присъждане на сумата от 8 673,36 лв. по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, като подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение, но срещу издадената заповед за изпълнение
ответниците подали възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което попречило заповедта да
влезе в сила. Ето защо, предявява настоящия иск, като моли да бъда признато за установено,
че ответниците му дължат двамата общо горепосочената сума от 8 673,36 лв. Моли
присъждането на деловодни разноски.
Ответниците оспорват иска изцяло по съображения изложени в отговор на исковата молба.
Молят присъждането на деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК:
Безспорно е между страните, че с решения на общото събрание на ЕС от 26.09.2018 г. ,
18.07.2019 г. , 27.09.2019 г. и 04.02.2021 г. е взето решение да се заплащат съответните суми
за поддръжка и управление на ЕС. Безспорно е, а е видно и от приложените към исковата
молба решения на ОС на ЕС /л.л. №№ 22-85/, че е било и решено касиер на ЕС да бъде
„София Дженерал Контрактърс” ЕАД. Безспорно е между страните, а е видно и от приетата
по делата ССЕ /л.л. №№ 312-323/, че за процесния период септември 2018 г. – декември 2020
г. са били извършени такива разходи за поддръжка и управление на общите части на ЕС.
Ищецът твърди, че ЕС се състои само от 8 офиса, като е безспорно, че ответниците са
етажни собственици на офис № 1. Безспорно е, че посочените разходи за поддръжка и
управление на ЕС за периода септември 2018 г. – декември 2020 г. са били преразпределени
от касиера „София Дженерал Контрактърс” ЕАД, според касиера - по реда на чл. 51, ал. 1 от
ЗУЕС, според броя на собствениците на обекти в ЕС. По този начин делът на ответниците
бил определен на 1/8, или – 12 654,17 лв. Безспорно е, че ответниците заплатили само
2
3 890,81 лв. , тъй като не приели квотата си от 1/8 като законосъобразна пропорция по реда
на чл. 51 от ЗУЕС. Безспорно е, че ответниците останали задължени за сумата от 8 673,36 лв.
според определената им квота от 1/8. Безспорно е, че ищецът е поискал присъждане на
сумата от 8 673,36 лв. по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, като подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, но срещу издадената заповед за изпълнение ответниците са подали
възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което е попречило заповедта да влезе в сила.
Предвид гореизложеното, съдът приема за законосъобразно възражението на ответниците,
че в конкретния случай пропорцията 1/8 – разпределяне според броя на етажните
собственици, е незаконосъобразна по смисъла на чл. 51 от ЗУЕС. Това е така, доколкото, сам
ищеца посочва в становището си под л.л. №№ 324-328, че част от офисите се ползват от
юридически лица със съответен персонал. Също така, ищецът не оспорва твърдението на
ответниците в отговора на исковата молба, че развиваната от юридическите лица ползващи
офисите дейност, освен персонал, налага и ежедневно посещение на външни лица. Ето защо,
законосъобразно е възражението на ответниците, че преразпределението на разходите за
поддръжка и управление на общите части на ЕС за процесния период, не следва да се
направи по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗУЕС, който предвижда преразпределение поравно
според броя на най-общо казано на живеещите лица на адреса, а по реда на чл. 54, ал. 5 от
ЗУЕС, която разпоредба предвижда различна пропорция при обстоятелства, при които в
обект на ЕС се развива дейност, която налага достъп на външни лица. По делото се
установи, че процесният случай е такъв – че в различни обекти на ЕС се развива дейност
налагаща достъп на външни лица, като не е налице и хипотезата на чл. 54, ал. 6 от ЗУЕС
да има самостоятелен вход за различните обекти за достъп на външните лица. Ето защо,
преразпределението на разходите за поддръжка и управление на общите части на ЕС, както
е станало в случая – според броя на обектите в ЕС, което дори не е и редът по чл. 54, ал. 1 от
ЗУЕС, а не е станало по реда на чл. 54, ал. 5 от ЗУЕС, незаконосъобразно е поставило
ответниците в положение да заплатят извършени в полза на друг разходи.
Предвид гореизложеното, искът по чл. 415, ал. 1 от ГПК следва да се отхвърли изцяло.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъдена да заплати на ответниците
общо сумата от 450 лв. деловодни разноски.

Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд


Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ изцяло иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявен от ищеца Е,,, адр. гр. София, ул.
„,, за признаване за установено, че ответниците АНН. К. Б., ЕГН: **********, съд. адр. гр.
3
София, бул. „,, и М. ХР. СТ., ЕГН: **********, съд. адр. гр. София, бул. „,, му дължат сумата
от 8 673,36 лв. – разходи за поддръжка и управление на общите части на ЕС за периода
септември 2018 г. – декември 2020 г.
ОСЪЖДА ищеца Е,, „Р,,“, адр. ,, да заплати общо на ответниците АНН. К. Б., ЕГН:
**********, съд. адр. гр. София, бул. „,, и М. ХР. СТ., ЕГН: **********, съд. адр. гр. София,
бул. „,,, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 450 лв. деловодни разноски по
настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4