Р Е Ш Е Н И Е
№ 313/29.11.2018г. гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено
на осми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО
ДИМОВ
при секретар: К.Апостолова
прокурор: Антония Иванова
като разгледа докладваното от съдия Димов
ВНОХД № 1158 по описа за 2018 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по
реда на по чл. 318 и сл. от НПК.
Предмет на въззивното
производство е Присъда № 164/06.06.2018 год. по НОХД № 5092/2017 год. на Варненски
районен съд – четиридесет и пети наказателен състав с която е признал подсъдимия
Р.З.З., ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 12.08.2017 г., в гр. Варна
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Пежо" с peг. №
В ХХХХСТ, след употреба на наркотични вещества - метамфетамин и канабис,
установено по надлежния ред - с техническо средство „Dreger Drug Test
5000" с фабричен № ARJM - 0053, проба с пореден № 054, поради което и на
осн. чл.343б, ал.3, вр. чл.54, ал.1 от НК му наложил наказание лишаване от
свобода за срок от една година.
На осн. чл.57 ал.1
т.3 от ЗИНЗС определил наказанието да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим.
На основание чл.68
ал.1 от НК привел в изпълнение по отношение на подсъдимия Р.З.З. наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от една година, постановено по НОХД № 1989/2016
г. на РС Варна.
На осн. чл.57 ал.1
т.3 от ЗИНЗС определил наказанието да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим.
На осн. чл.189 ал.3
от НПК осъдил подсъдимия Р.З.З., да заплати в полза на Държавата по бюджетна
сметка на Районен съд Варна сумата от 137,30 лв., представляваща разноски по
делото за изготвяне на съдебно-психиатрична експертиза.
Произнесъл си по
веществените доказателства като постановил, че след влизане на Присъдата в сила
следва да се унищожат.
Настоящото
въззивно производство е образувано по жалба на адв. А.Д. от ВАК, в качеството му
на упълномощен защитник на подсъдимия Р.З., срещу така постановената от ВРС
осъдителна присъда.
Сочат
се доводи, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна, тъй
като съдът не е преценил събраните по делото доказателства и направения извод, че
под. З. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
за което е бил признат за виновен.
В
допълнителното писмено изложение към жалбата се сочат доводи, че
първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна, които се
изразяват в това, че пробата, която е взета и на базата на която се установява,
че подсъдимият е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества не отговаря
на изискванията за вземане на проби и отделно от това, същата сама по себе си
не било категорично доказателство за употреба на наркотично вещество.
Поради
това защитата счита, че деянието не е доказано от обективна страна и неправилно
подс. З. е бил признат за виновен, тъй като от взетата проба не можело да се
установи по безспорен начин употребата на наркотични вещества.
Прави
се искане подс. Р.З. да бъде признат за невинен и оправдан, по предявеното му
обвинение.
В
съдебно заседание подсъдимият редовно призован не се явява, вместо него упълномощеният
защитник – адв. Асен Д. от ВАК.
В
съдебно заседание защитата на подс. З. поддържа въззивната жалба и доводите
сочени в нея, като моли да бъде уважена.
По
съществото на делото и в съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът
взема становище по жалбата на под. З.. Счита, че същата е неоснователна и моли
присъдата на първоинстанционният съд, като правилна и законосъобразна да бъде
потвърдена. Сочи се, че на място при тестването на подсъдимия за употреба на
наркотични вещества, същият не е оспорил съставения протокол и не е направил
възражения при съставянето на АУАН
ВЪЗЗИВНАТА
ЖАЛБА
е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване и от надлежна
страна. Разгледана по същество се преценява като основателна, но на различно
основание, поради следните съображения:
Въззивният съд, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло
правилността на обжалваната присъда, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.314
от НПК, намира, че възражението за неправилност на
първоинстанционната присъда не следва да се разглежда по съществото, тъй като
са налице съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на
посочените в чл. 348 ал.3 т.1 и т.2 от НПК, неотстраними от настоящата
инстанция, налагащи отмяна на постановения съдебен акт и връщане делото на
първоинстанционния съд.
Това е така поради следните съображения:
След внасяне на обвинителния акт съдията
докладчик е насрочил делото за разглеждане в разпоредително заседание, в открито
съдебно заседание на 06.12.2017 год., на което се е явил защитникът на
подсъдимия - адв. Ат. Д. от ВАК. Подсъдимият
редовно призован, не се явил, като представил доказателства /л.14 н.
д./, че към деня на съдебното заседание се намирал на лечение в МБАЛ „Света
Марина“ ЕАД – Варна. Въпреки това съдът, като вземал предвид становищата на
прокурора и защитника, приел, че са налице условията за провеждане на
разпоредителното заседание, и дал ход на същото в негово отсъствие.
За да се произнесе с присъдата си, по – късно
Варненският районен съд е дал ход на делото по отношение на подсъдимия Р.З. по
реда на задочното производство – чл.
269, ал.3, т.4 от НПК, след което е постановил съдебния си акт –
осъдителното решение.
Настоящият състав на въззивният съд приема
категорично, че давайки ход на разпоредителното заседание в отсъствие на
подсъдимия З. първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила. Нарушена е разпоредбата на чл. 247в от НПК. Това е така,
тъй като вместо да отложи разпоредителното заседание, съдът е дал ход на делото
в отсъствие на подс. З..
Задължителен
участник в разпоредителното заседание е прокурорът, като неявяването му е пречка за
разглеждане на делото в това заседание.
Участието
на подсъдимия също е задължително. Възможно е разглеждането на РЗ в
отсъствие на подсъдимия в предвидените общи хипотези на задочно
производство по чл. 269, ал. 3 от НПК.
В настоящият случай обаче не са били налице
условията на чл.269, ал.3 от НПК за разглеждане на делото, тъй като подсъдимият
се намирал на лечение и не му е била дадена възможност от първоинстанционният
съд да участва лично в наказателния процес. Въпреки, че защитникът е дал
съгласие за даване ход на делото, изразил е становище по въпросите визирани в
чл. 248 от НПК, такава възможност не е била дадена на подсъдимия, който
съгласно разпоредбата на чл.253 от НПК се явява самостоятелна страна в процеса
и в настоящият случай е бил лишен от възможността лично да упражни правата си.
Двумесечният
срок за насрочване на разпоредителното заседание, предварителното съобщаване с
призовката на въпросите, които ще се разглеждат, на последиците от решаването
им, както и изискването към съда
да осигури възможност на всички лица, участващи в разпоредителното заседание да
изложат становището си по тях, е гаранция за пълноценно упражняване от тези
лица на право на защита.
Поради така изложените съображения
съставът на въззивния съд намери, че посоченото процесуално нарушение е от
категорията на съществените, не е отстранимо на фаза въззивно производство, поради което и
обосновава отмяна на първоинстанционния акт и връщане на делото на ВРС за ново разглеждане от друг състав.
Ръководен от горното и
на основание чл. 335, ал.2 от НПК, вр. чл. 334, т.1 от НПК, Варненският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 164/06.06.2018 год. по НОХД
№ 5092/2017 год. на Варненски районен съд – четиридесет и пети наказателен
състав
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
На основание чл.340,
ал.2, предл. 2 от НПК да се съобщи писмено на страните, за изготвяне на настоящото
решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.