РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 20.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №3214 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание по чл.124, ал.4 ГПК във вр. с чл.3 във вр. с чл.1, ал.1 от Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Ищецът
С.Л.Л. чрез процесуалния си представител в исковата молба,
поправена с молба вх. №24857/12.06.2018г., твърди, че като
съдружник в “И и С” ООД, ЕИК *********, е бил назначен с трудов договор на
длъжността “управител продажби и маркетинг”, считано от 28.10.2011г. През
2014г. поради влошено здравословно състояние поискал да му бъде изплатено
обезщетение поради временна неработоспособност, но с влезли сила разпореждания
на приходната администрация не му било признато право на обезщетение. При
проверка установил, че е подавал декларации по образец, в които е декларирал,
че е самоосигуряващо се лице. Твърди, че не е подавал такива документи. Сезирал
Районна прокуратура гр. Русе и след предварителни проверки на органите на
прокуратурата се установило, че друго лице – А Е, без да е негов пълномощник, е
подавала от негово име декларациите, дали основание на приходната администрация
да приеме качеството му на самоосигуряващ се. По този начин времето от
28.10.2011г. до 30.10.2014г. не му е зачетено за трудов стаж при пенсиониране и
за осигурителен стаж, въпреки че в този период е работил в дружеството. Моли да
се признае за установено по отношение на Териториално поделение на НОИ-Русе и
на “И и С” ООД, че в периода от 28.10.2011г. до 30.10.2014г. е работил на пълен
работен ден на длъжност “управител продажби и маркетинг” в “И и С” ООД, което
да му се зачита за трудов стаж при пенсиониране и за осигурителен стаж.
Ответникът Териториално
поделение на Национален осигурителен институт гр. Русе, представляван от
директора Ивайло Христов Дървеняшки, заявява, че искът е недопустим, тъй като
не е изпълнен фактическият състав на чл.5, ал.1 ЗУТОССР и не е представено
съответното удостоверение по чл.5 от закона. Заявява, че при извършена служебна
проверка е установено, че “И и С” ООД е действащ осигурител и че
разплащателната документация на дружеството, включваща ведомости за заплати и
др. документи за претендирания стаж, не е предадена в осигурителния архив на ТП
на НОИ-Русе. Моли предявеният
иск за установяване на трудов и осигурителен стаж да бъде отхвърлен.
Ответникът “И и
С” ООД – гр. Русе, представляван от управителя И.Т.К., се явява лично при разглеждане на делото и заявява, че от 2014г.
дружеството не развива стопанска дейност и че двамата с ищеца в исковия период
са работели като съдружници и самоосигуряващи се лица. Оспорва обстоятелството,
че ищецът е работил по трудов договор, респ. че са били в трудовоправни
отношения.
По делото са представени
писмени доказателства, разпитани са свидетели.
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
От удостоверение изх.
№20100504143652/04.05.2010г. на Агенция по вписванията се установява, че “И и
С” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Русе, Община Русе, ул. “Лисец” №1,
представлявано от управител И.Т.К., е вписано в Търговския
регистър с основен предмет на дейност “Техническо
обслужване и ремонт на автомобили”. Съдружници в
дружеството са И.Т.К. и С.Л.Л..
От представените покана за
редовно ОС на съдружниците на “И и С” ООД и Протокол за проведено на 25.02.2015г. годишно отчетно събрание на съдружниците на “И и С” ООД е видно, че към 2015г. дружеството не е прекратило дейността си тъй като не са били налице
предпоставките по чл.154, ал.1, т.2 ТЗ. По делото няма
данни “И
и С” ООД гр. Русе
с ЕИК ********* да е заличен търговец.
С настоящия иск ищецът
иска да установи пред ТП на НОИ-Русе,
че за времето от 28.10.2011г.
до 31.10.2014г. е
полагал труд на длъжността “управител
продажби и маркетинг” в “И и С” ООД по трудово
правоотношение, като този период да му се зачита за трудов стаж при пенсиониране и за осигурителен стаж.
За да бъде
уважен предявеният иск, необходимо е да се установи, че за исковия период С.Л.
е работил в ответното дружество,
мястото, на което е работил, времето, през което е работил, продължителността
на работния ден, каква конкретно работа е изпълнявал, начина на заплащане на
положения труд, като тези обстоятелства могат да се установят с начало на
писмено доказателство по смисъла на чл.6 ЗУТОССР, че е работил в
посоченото предприятие в определен период, както и с
показания на свидетели, че в този период ищецът е
работил в “И и С” ООД.
По делото
са представени следните документи: информационно писмо изх. №4412#1/26.02.2019г. на Териториално поделение на НОИ-Варна,
офис Русе до ищеца (л.158), Решение ПВОН №80/18.07.2014г. на директора на ТП на
НОИ Русе (л.45-46) и препис от трудов договор от 28.10.2011г. (л.142), от които
се установява, че за С.Л. има регистриран трудов договор с работодател “И и
С” ООД на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ с дата на сключване
04.11.2011г. и с основна заплата 500 лв за длъжността “управител продажби и маркетинг”, за който
към 25.02.2019г. няма подадено уведомление за прекратяване, няма декларирани
допълнителни споразумения, за същия няма подавани декларации от “И и
С” ООД по реда на Наредба №н-8/29.12.2005г. за съдържанието,
сроковете начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, от 2012г. няма внасяни осигурителни
вноски в качеството му на самоосигуряващо се лице по чл.4, ал.3, т.2 КСО –
съдружник в дружеството, както и че в “И и С” ООД няма оформено лично досие за работника С.Л., няма ведомост за заплати, не
са му начислявани и изплащани трудови възнаграждения. В Регистъра на
осигурените лица, съгл. чл.5, ал.4 КСО, е подадена информация от 01.10.2011г.
до месец септември 2012г. и за месец ноември 2012г., че С.Л. е самоосигуряващо
се лице. Установено е, че
по случая е било проведено разследване от надлежните органи, прекратено
по-късно поради липса на доказателства за извършено престъпление и виновни
лица.
В съдебно заседание на 19.02.2019г. при
разглеждане на делото ищецът е
представил трудовата си книжка №34,
серия В №924076, която след служебна справка от
съда, отразена в протокола на заседанието, му е върната. От
извършената служебна справка се
вижда, че след отбелязването за изслужено време от предходен работодател, няма записвания от работодателя “И и С” ООД, удостоверяващи непрекъснат трудов стаж за периода от 28.10.2011г.
до 31.12.2014г.
От обясненията на управителя И.Т.К.,
дадени по реда на чл.176 ГПК в съдебно заседание на 26.11.2019г., се
установява, че в периода от 28.10.2011г.
до 31.12.2014г. С.Л. не се “водел” на трудов договор, само двамата с него работели в качеството си на
съдружници в дружеството, били самоосигуряващи се лица и задължение на всеки от
двамата е било да внасят осигурителни вноски в държавното обществено осигуряване
за своя сметка. В този период на ищеца не е изплащано трудово възнаграждение и
дружеството не е имало ведомости за заплати. Трудовият договор, представен по
делото, бил съставен, за да послужи на ищеца пред банкова институция за
получаване на паричен заем, той не е работел като “управител продажби и маркетинг”, за каквато
длъжност нямал образователен ценз, работел е на машина за изправяне на автомобилни
джанти. Постоянното им работно място (“гумаджийницата”) било на бул. “Цар Освободител”, където работели двамата от 8.00 часа до 18.00 часа, там идвали и
клиентите им.
Обясненията на управителя И.К. съответстват
на казаното от ищеца, който в съдебно заседание на 19.02.2019г. заявява, че
само двамата с К. са работели във фирмата, че работата му се е състояла в
ремонт по ходовата част на автомобили и гумаджия - баланс, лепене, монтаж и
демонтаж на автомобилни гуми и че не е получавал заплата в исковия период. От
спечелените пари от дейността вземал по 100-150 лв за покриване разходите по
личния си автомобил, която двамата с К. ползвали като служебен и с нея ходели
за части, за материали и др.
Представените документи, в т.ч. обясненията на управителя
И.К., за липса на писмени данни за претендирания от ищеца трудов стаж обосновават
извод за допустимост на предявения иск. Фактът, че няма налична документация
е достатъчен и за ищеца съществува
правен интерес да докаже наличието на трудов и осигурителен стаж в
претендирания период.
Съдът е допуснал до разпит двама свидетели на ищеца, които не са
работили в
“И и С” ООД.
Свидетелката И В Л, майка на С.Л., заявява, че той е работил в сервиз
заедно с И.К., правел заварки и джанти, както и че заплата не е получавал.
Свидетелят П П В, приятел на ищеца, “минавал” през
сервиза, където двамата с И.К.
работели заедно, за да пият кафе.
Изложените фактически констатации дават основание на съда да
приеме за установено, че в периода от 28.10.2011г.
до 31.12.2014г. ищецът не е работил в “И и С” ООД като “управител продажби и маркетинг” на
щат в ответното дружество с определено
трудово възнаграждение.
Предвид
изложеното съдът намира, че искът да бъде признато за
установено в отношенията на страните, че в периода 28.10.2011г.
- 31.12.2014г. С.Л.Л.
е работил по трудово правоотношение в“И и С” ООД на пълно работно
време от 8 часа, като е заемал длъжността “управител продажби и маркетинг” и това
време да се зачита за трудов стаж при пенсиониране и за осигурителен стаж,
следва да се отхвърли като неоснователен.
С
оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на чл.9,
ал.1 и ал.2
ЗУТОССР по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж, каквото е
настоящото производство, не се събират държавни такси, поради
което разноските за държавна такса не следва да се възлагат на ответната
страна, а съдебните разноски по същите дела са за сметка на ищеца, поради което
разноски на ищеца в настоящото производство не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Л.Л. ***, ЕГН **********,
срещу Териториално поделение на НОИ гр. Русе, с адрес ул. “Асен Златаров” №26,
представлявано от директора Ивайло Христов Дървеняшки и “И и
С” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Русе, община Русе, ул. “Лисец” №1,
представлявано от управител И.Т.К. за признаване за установено по отношение на Териториално поделение на НОИ
гр. Русе и “И
и С” ООД, че в
периода от 28.10.2011г. до 30.10.2014г. е работил на пълен работен ден на длъжност
“управител продажби и маркетинг” в “И и С” ООД, което да му се зачита за трудов
стаж при пенсиониране и за осигурителен стаж.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия: